Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

[Глава 1В - Айон Ривърс]Нощта на Площада на Липите

Форумно приключение по D&D 3.5

Модератор: Night Wanderer

Потребителски аватар
Night Wanderer
Миниън на Авис
Мнения: 3008
Регистриран: нед юни 27, 2004 10:15 pm

[Глава 1В - Айон Ривърс]Нощта на Площада на Липите

Мнение от Night Wanderer » чет ное 27, 2008 3:32 pm

Младата луна висеше като растящ плод невинност сред тъмното беззвездното небе. Обграждащите я нощни сенки търпеливо дебнеха и чакаха момента, в който тя ще узрее, за да започнат да крадат светлината й. А градът отдолу не можеше да направи нищо, освен примирено да гледа как съдбата й неизбежно се повтаря месец след месец.
Така правеше и сега - малко преди полунощ по-голямата част от Бриар предпочиташе да се примири и да заспи. И да остави ужаса навън - извън съзнанията и извън домовете на жителите си. Тези, които имаха резета и ключалки на вратите си, ги бяха пуснали и залостили здраво, а тези, които нямаха, трепереха и се молеха. Макар това да представляваше само една илюзорна сигурност и повечето хора да го знаеха те се чувстваха по-добре, когато живееха в нея. Останеше ли гол сред страха си човек тръгваше по плашещ път, водещ към неясен край – някои от тези, които му се бяха поддали свършваха зад тухлените огради на лудницата, други просто решаваха, че ще е по-безболезнено да сложат край на живота си. Но някои нещастни души бяха лишени дори и от този хладен дар на смъртта.
И наистина през последните месеци като че ли дори смъртта я беше страх да стъпи в Бриар - сенките, които бродеха по улиците след залез се бяха увеличили и бяха станали по-силни. Дори и църковните отряди предпочитаха да стоят някъде на светло и затворено и излизаха само при голяма необходимост. А те носеха със себе си силата на своя бог, който ги пазеше.
И все пак живот имаше и през нощта – някои смелчаци предпочитаха да сключват сделки сега, надявайки се да избегнат тежките данъци. Сега беше времето и на крадците, които тичаха към богатите къщи заедно със сенките, макар и да имаха друга цел. Сега беше времето и на различните забавления в квартала на Артистите. Не само сенките бяха опасни по улиците нощем – вероятността да получиш нож в гърлото, защото си се оказал, където не трябва, не беше малка и хората не пренебрегваха и нея.
В богаташкия квартал уличните лампи, които бяха поставени преди време, за да вдъхват още малко сигурност горяха мъждиво. Там, на ъгъла на площада на Липовия цвят, като паметник на отминала слава и стопило се богатство стоеше къщата на Ривърс. На кръстовището до главния вход уличният фенер не успяваше да изпълни предназначението си да гони сенките, а само хвърляше нови върху тухлената фасада на къщата. Сякаш живееше в свой самостоятелен свят, изолиран от тъмнината около себе си и светеше само в него. И правеше черното извън него още по-черно. Ветропоказателят на островръхия покрив сочеше посоката на внезапно връхлетелия силен източен вятър, който засвири в димящите комини, а под него светеше прозорец, който последният жив Ривърс беше оставил открит.

[sblock]Ангере, ти си наред – като си готов опиши се, както сметнеш за добре и действай.[/sblock]
...ти си Индра И Брама си, и Шива,
и всичко, дето иде и дето си отива...

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: [Глава 1В - Айон Ривърс]Нощта на Площада на Липите

Мнение от AngerNogar » нед ное 30, 2008 4:23 pm

Неподвижната като статуя фигура на младежа, който се взираше през прозореца, трепна за първи път от дузина минути насам. С излизането на сенките из сумрака на вън, сякаш по някаква странна ирония сенките в душата на младежа се смалиха и се свиха в мрачното си леговище някъде в подсъзнанието му. Айон протегна изтръпналите си ръце, разтри измръзнали от влажния вятър бузи, загърна лице в широкия шал, който през последните години носеше по всяко време освен най-горещите дни на лятото и излезна през вратата на къщата си.
Както всяка вечер от няколко дни насам, младежат избра произволна улица и тръгна по нея без посока и идея какво точно търси, но сигурен, че трябва да го намери възможно най-скоро.
Няколко минути след като напусна къщата си... пулсиращата от прозореца светлина примигна, намаля и съвсем изгасна с тихо съскане и едва доловина миризма на сяра.
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
Night Wanderer
Миниън на Авис
Мнения: 3008
Регистриран: нед юни 27, 2004 10:15 pm

Re: [Глава 1В - Айон Ривърс]Нощта на Площада на Липите

Мнение от Night Wanderer » нед ное 30, 2008 8:14 pm

Айон тръгна без посока. Вървеше край високите фасади осветени от фенерите, без да им обръща внимание. Стъпките му отекваха самотно из празните улици. По пътя си не се размина с нито един жив човек – всички бяха предпочели да останат зад вратите си тази нощ. Усети, че е достигнал края на богатия квартал, когато жълтата светлина на фенерите спря да осветява уличните камъни под него. Сега стоеше на източния край на Площада на Последното слово.
Тъмният площад пред него беше къс и широк правоъгълник, отвъд който се простираха Железните гробища – старите фамилии и богатите хора притежаваха фамилни гробници тук и тук техните мъртви намираха последния си покой. Зад високата ограда от ковано желязо се виждаха отблясъците на лунната светлина по обкования с метал покрив на храма, където обикновено се отслужваше последната служба за мъртвите и от където свещениците се грижеха поверениците им да почиват мирно в гробовете си. Сега храмът беше затворен и мълчеше в мрака. На самия площад от двете страни на портата се издигаха две високи бронзови статуи – на новия защитник на града – Хекстор и на бога, приемащ мъртвите, които няма къде другаде да отидат – Нерул – единия от двамата трябваше да прибере прекосяващите тези врати при себе си. Сега обаче, портите бяха затворени и никой не трябваше да минава през тях. Светът на мъртвите беше изолиран от града – те трябваше да живеят собствения си живот там, под сенките на високите дъбове, зад тази ограда и да не притесняват живите. И в момента като че ли го правеха - не се чуваше никакъв шум и Айон не видя сенки, които да се движат сред дърветата. Необичайна беше тази тишина за Бриар. Не и толкова близо до гробищата, където невнимателните лесно можеха да се натъкнат на проблеми.
И изведнъж илюзорният покой на мрака и бе разкъсан. Внезапен кучешки лай прогърмя обезпокоително близо, някъде от десния край на площада, последван веднага след това от кратък женски писък.
...ти си Индра И Брама си, и Шива,
и всичко, дето иде и дето си отива...

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: [Глава 1В - Айон Ривърс]Нощта на Площада на Липите

Мнение от AngerNogar » вт дек 02, 2008 5:52 pm

Много отдавна, в едни по-добри времена, Айон би се затичал по посока на звука да види дали някой не е наистина в беда...
Младежът все пак повдигна любопитно вежда и изчака няколко мига да чуе дали ще последва втори вик. После внимателно загаси цигарата си, задушавайки издайническото и тлеене в близката стена, прошепня няколко напевни думи, докато стискаше загасналата угарка между притиснатите си длани и тежките стъпки на ботушите му потънаха в непрогледна тишина. Айон се приближи към най близката стена, която му осигуряваше прикритие от взора на луната и внимателно се насочи към мястото откъдето му се беше сторило, че идва звука.

[sblock]Изричам ward against sound (8 мин. времетраене)върху угарката от цигарата и с нея в ръка внимателно (half speed, hide check) се приближавам към мястото откъдето е дошъл викът.[/sblock]
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
Night Wanderer
Миниън на Авис
Мнения: 3008
Регистриран: нед юни 27, 2004 10:15 pm

Re: [Глава 1В - Айон Ривърс]Нощта на Площада на Липите

Мнение от Night Wanderer » вт дек 02, 2008 8:19 pm

Малко след като лаенето премина в ръмжене Айон се скри зад завесата на тишината и започна внимателно да се промъква към десния край на площада. Не беше изминал и двайсет крачки, когато видя как пред него, там, откъдето трябваше да идва писъкът изведнъж се появи лъч светлина и освети част от кървавата сцена. Лъчът идваше от някакъв предмет оставен или паднал на земята – най-вероятно фенер - очевидно за човек разбиращ от магия бе, че светлината беше с естествен произход.
Младият алхимик успя да види две хрътки, които бясно разкъсваха някакво тяло, паднало на земята. Човекът очевидно беше или в безсъзнание или беше вече мъртъв, защото не оказваше никаква съпротива. Стори му се, че вижда и някакъв друг предмет, паднал на площада до тялото на нещастника, но от тук и на тази светлина не можеше да определи какво точно е то. Зад светлината в гъстия мрак се мяркаха някакви сенки, като че ли имаше и други същества там.

[sblock]Hide check:
1d20+1=11
Spot check:
1d20+4=13
Айон продължава ли напред и с каква скорост? Разстоянието до мястото, където е паднал фенера е малко повече от 100 фута според преценката на алхимика.[/sblock]
...ти си Индра И Брама си, и Шива,
и всичко, дето иде и дето си отива...

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: [Глава 1В - Айон Ривърс]Нощта на Площада на Липите

Мнение от AngerNogar » вт дек 02, 2008 9:25 pm

Ако не беше покрито от булото на ноща, всеки случаен и не толкова случаен наблюдател би забелязал безизразното лице на младежа, докато наблюдаваше разигралата се пред очите му картина. Айон изпсува на ум, че не е взел малко прах от вълчи трън, който щеше набързо да го отърве от псетата, спря се за момент, но все пак любопитството му надделя и той се приближи внимателно на една прибежка разстояние от трупа... на достатъчно разстояние, че псетата все още да не могат да го надушат и напрегнато се влгеда в движението из сенките.
[sblock]Приближавам се внимателно на 20тина стъпки и отново оглеждам обстановката.[/sblock]
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
Night Wanderer
Миниън на Авис
Мнения: 3008
Регистриран: нед юни 27, 2004 10:15 pm

Re: [Глава 1В - Айон Ривърс]Нощта на Площада на Липите

Мнение от Night Wanderer » ср дек 03, 2008 2:39 am

Булото на Бриарската нощ трябваше да крие много работи. И успяваше да пазите своите тайни. Малко очи можеха да пробият мрака й напълно. Не и тези на алхимика. Поне не тази вечер.
[sblock]Нов спот чек на Айон.
1d20+4=14[/sblock]
Айон се приближи внимателно още малко, скрит в какавидата си от тишина. Вятърът, необичайно тих, духаше в лицето му и помагаше на алхимика да избегне обонянието на хрътките. Така успя да забележи още някои детайли. Но те вместо да отговорят на въпросите му поставиха нови.
Тялото, което двете хрътки свирепо разкъсваха беше на някакъв младеж. Очевидно, до скоро той се беше грижил внимателно за външния си вид - от красивите му дрехи бяха останали само сини парцали, пропити с кръв. Прегризаният му гръклян беше опръскал с кръв красивото му лице и старателно подстриганата му руса брадичка беше добила зловещи цветове. Сините му очи гледаха отворени с празен поглед към алхимика сякаш го упрекваха за съдбата си. Очевидно, за младежа беше късно. Кучетата се бяха справили добре с работата си. В момента едното дъвчеше гърлото му и от опръскана му с кръв муцуна се чуваше хрущене. Другото беше успяло да разкъса корема и се занимаваше да измъква вътрешностите.
От лявата страна на тялото на каменните плочи мълчеше със скъсаните си струни изпусната лира. Когато алхимикът премести погледа си от осветеното пространство обратно към мрака не можа да види нищо. От предишните сенки, които трябваше да са зад тялото на младежа нямаше и следа. Дали бяха изчезнали някъде или просто никога не ги е имало не можеше да се каже.
За сметка на това тази сцена изглежда беше привлякла вниманието и на други сили. Нещо затъмни за миг светлината на луната и Айон инстинктивно погледна към гробищата. Там, от вътрешната страна на ограда като че ли се събираха някакви тъмни сили, които наблюдаваха случващото се през металните решетки. Каквито и да бяха те обаче, за сега само стояха и чакаха.
Но Айон беше сигурен в едно - нямаше как разкъсания човек да е изпищял. Онова определено беше глас на момиче. Момиче, което в момента липсваше.
...ти си Индра И Брама си, и Шива,
и всичко, дето иде и дето си отива...

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: [Глава 1В - Айон Ривърс]Нощта на Площада на Липите

Мнение от AngerNogar » ср дек 03, 2008 8:29 am

Младежът отдели един миг за кратка вътрешна борба, в която при неравен бой любопитството му преряза гръкляна на предпазливостта и изкорми здравия разум, след което очите му се изпълниха с почти хлапашки интерес. Огарката от цигара тупна в краката му и Айон се дръпна в най-близката уличка, като фасът остана между него и кучетата. По пътя от устата му се разнесаха няколко тихи магически слова и стъпките му заглъхнаха макар и вече да беше напуснал зоната на пълна тишина. Всъщност - самите му крака престанаха да пристъпват и тялото му се заплъзга като призрак по калдаръма. Пътьом, младежът вдигна един малък камък от пътя и като влезна в пресечката прошепна бързо една дума над него и го запрати по посока на гробищата. Камъкът лумна с магическа светлина и описа висока парабола преди да издрънчи в металната ограда и да падне от другата и страна.
[sblock]Fly на мен и Light на камъка преди да го запратя в гробищата.[/sblock]
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
Night Wanderer
Миниън на Авис
Мнения: 3008
Регистриран: нед юни 27, 2004 10:15 pm

Re: [Глава 1В - Айон Ривърс]Нощта на Площада на Липите

Мнение от Night Wanderer » ср дек 03, 2008 8:51 pm

Щом прекрачи бариерата, която спираше звука светът отново стана напълно истински и осезаем за Айон.
[sblock]Listen check на Айон
1d20+4=9[/sblock]Изведнъж вятърът започна да свири, дърветата да шумят и кучетата да ръмжат. Хрътките вдигнаха глави от трупа и очите им пронизаха мястото, където Айон се беше скрил. Докато светещият камък прелиташе високо над главите им едното и започна да лае заканително, а другото вдигна кървавата си муцуна, заоглежда се и започна да души въздуха.
[sblock]Спот чекове на кучета срещу ДС 13 за криенето на Айон
1d20=18+ХХ
1d20=1+ХХ[/sblock]Камъкът издрънча в оградата и падна малко зад нея. И успя да прогони целия мрак зад железните решетки, освен два големи къса сянка, които като че ли имаха хуманоидна форма и които бяха обвили оградата с това, което трябваше да са горните им крайници. И двете сякаш бяха съсредоточили интереса си върху кучетата и трупа. Щом камъкът падна между тях една от тях се размърда и на Айон му се стори, че мракът на лицето й се разля в ехидна усмивка, макар да знаеше, че това е невъзможно. В следващия миг вятърът довя до ушите на младежа части от някакви далечни хлипове и молби за помощ от улиците от дясната му страна.


[sblock]

Код: Избери всички

Стана много неясно и затова включвам тахи схема. съжалявам, но засега не разполагам с по-добри възможности за графични изображения
  1 2 3 4 5 6 7 8 9 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 0
A + + + + + + + + + - - + + + + + + - - + +
B _ - - - - - - - - - - - - - - - - - - + +
C - | / - - - - / / / / / / / / / / / / + +
D - | / / - - - - / / / / / / / / / / / + +
E - | / / / / - d - - / / / / / / / / / + +
F - | - / / / / - B d - / / / / / / / / + +
G - | - - / / / / / - - - F / / / - - - - -
H S | - - / / / / / / / / / / / / - - - - A
I - | - - / / / / / / / / / / / / / - - + +
J - | - / / / / / / / / / / / / / / / / + +
K - | / / / / / / / / / / / / / / / / / + +
L - | / / / / / / / / / / / / / / / / / + +
M - | / / / / / / / / / / / / / / / / / + +

легенда и пояснения:
| - това е оградата на гробищата.
S - това са двете сенки. там е и камъка на Айон 
B - това е тялото
A - Айон
d - двете кучета
+ - това са сградите около площада
тиренцата са осветените части и тези, които Айон вижда около себе си. 
наклонените черти са неосветените части
Ф е фенерът. 
Б1 е наклонена черта, защото там свършва гробището. там има прав ъгъл в оградата.
Вятърът духа от горната част на схемата, съответно виковете са дошли от там.

[/sblock]
...ти си Индра И Брама си, и Шива,
и всичко, дето иде и дето си отива...

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: [Глава 1В - Айон Ривърс]Нощта на Площада на Липите

Мнение от AngerNogar » ср дек 03, 2008 9:24 pm

Айон кимна културно на сянките, които поне докато си стояха из гробищата не го притесняваха особено в този момент и се насочи към източника на виковете на достатъчно разстояние от земята, че някое по атлетично куче да не го докопа.
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
Night Wanderer
Миниън на Авис
Мнения: 3008
Регистриран: нед юни 27, 2004 10:15 pm

Re: [Глава 1В - Айон Ривърс]Нощта на Площада на Липите

Мнение от Night Wanderer » ср дек 03, 2008 10:22 pm

Когато младежът се издигна и другото куче го забеляза. Но не можеше да направи нищо освен да лае след него и да го последва. Айон тръгна на север срещу вятъра без да му обръща внимание. В момента, в който напусна границите на площада видя как двете кучета спряха да лаят, проследиха го за миг с поглед и с озъбени муцуни се върнаха да довършат пира си.
Алхимикът погледна улицата пред него и видя недалеч по нея осветена от луната човешка фигура, която беше коленичила на стълбите пред входната врата на една от неизмазаните къщите. Очевидно това беше момичето, което Айон търсеше. Допълзяла до там като че ли с последните си усилия, все едно тези стълби бяха последният й шанс за спасение, тя стоеше съвсем сама и напълно уплашена сред поглъщащия мрак. Беше се загърнала не особено успешно в тъмен плащ. Връзките му изглежда бяха развързани или се бяха скъсали, защото вятърът го развяваше разкривайки тънкото й, младо тяло. Отдолу беше облечена с някаква рокля със сравнително проста кройка. Беше оставила също и косата си да се вее на вятъра. Личеше й, че в момента е твърде изплашена, за да мисли за такива неща. Стоеше съвсем сама сред обгръщащия улицата мрак, едва разпръскван от слабата лунна светлина. Положила колене на студените каменни стълби тя се държеше с една ръка за железния парапет а с другата отчаяно тропаше по вратата и през сълзи молеше хората, боговете и който можеше да я чуе да й помогне. И дори и някой да я чуваше, никой не желаеше да се меси.
...ти си Индра И Брама си, и Шива,
и всичко, дето иде и дето си отива...

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: [Глава 1В - Айон Ривърс]Нощта на Площада на Липите

Мнение от AngerNogar » пет дек 05, 2008 10:32 am

Айон, който поне беше имал благоразумието да стъпи на земята преди да изгони и последната капка душевно спокойствие от момичето, с тон и изражение които бяха в бясно несъответствие със ставащото в момента каза:
- Щах да попитам какво прави момиче като теб на това място по това време, но звучи някак си клише, пък и вече сам си отговарих на този въпрос... - после младежът сякаш загуби интерес в жената, огледа вратата и къщата зад нея с любопитство и като посочи с пръст попита. - Някой твой познат? Като гледам определено не си е счупил краката от бързане да отвори...
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
Night Wanderer
Миниън на Авис
Мнения: 3008
Регистриран: нед юни 27, 2004 10:15 pm

Re: [Глава 1В - Айон Ривърс]Нощта на Площада на Липите

Мнение от Night Wanderer » ср дек 17, 2008 2:39 pm

Когато го чу, момичето изведнъж спря да тропа на вратата и се обърна. От тук Айон можеше да я разгледа по-добре. Не можеше да се нарече красива, но определено имаше приятни черти на лицето си. Разплаканите й сини очи погледнаха уплашено алхимика, пълни с уплах и надежда. Момичето не отговори нищо – не знаеше дали трябва да я е страх от този младеж, изведнъж появил се зад нея или трябва да благодари на боговете, че са й го изпратили.
...ти си Индра И Брама си, и Шива,
и всичко, дето иде и дето си отива...

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: [Глава 1В - Айон Ривърс]Нощта на Площада на Липите

Мнение от AngerNogar » пон дек 22, 2008 1:07 pm

- В такъв случай, ако си в добри отношения с някой бог, сега е много добър момент да Му се помолиш собствениците на къщата да не са прекалили с мерките за сигурност. Някоя съживена броня или обвързан демон ще са малко извън способностите ми... и много извън твоите вероятно - Айон вдигна ръка с дланта напред и върху входната врата и един от прозорците на втория етаж започнаха бързо да се изписват две идентични руни. - Трансгресията от дърво през стъкло оставя леко неприятно усещане поради диспропо... - младежът махна с ръка вместо да довърши изречението. - Накратко ако по някое време ти хрумне да пищиш - недей.
Едната му ръка се стрелна напред и удари повърхноста на вратата, която се разбушува като локва вода, а другата покри устата на момичето и заглуши зараждащият се писък в глухо изскимтяване. Телата на двамата се разпаднаха на прах и вода, водата се изпари със свистене, а прахта беше обгърната в огнено сияние и изчезна в него преди да стигне земята. Миг по-късно, младежът и момичето се появиха в стаята на втория етаж.
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
Night Wanderer
Миниън на Авис
Мнения: 3008
Регистриран: нед юни 27, 2004 10:15 pm

Re: [Глава 1В - Айон Ривърс]Нощта на Площада на Липите

Мнение от Night Wanderer » чет яну 15, 2009 6:04 pm

И се оказаха в тъмно помещение. Тежките завеси на прозореца зад тях бяха спуснати и възпираха светлината отвън. Трябваше известно време на алхимика за да свикнат очите му с мрака, след което той успя да различи дълги лавици с книги от двете си страни и малко дървено писалище поставено пред него. Таванът не беше висок, затова пък помещението беше дълго. В мрака някъде пред тях се чуваха приглушени ситни стъпки.

Алхимикът усети как момичето в неговата прегръдка успокои дишането си и спря да хлипа. Когато чу стъпките момичето вкопчи пръстите си в шлифера на алхимика и насочи изплашените си очи към неговите.
...ти си Индра И Брама си, и Шива,
и всичко, дето иде и дето си отива...

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: [Глава 1В - Айон Ривърс]Нощта на Площада на Липите

Мнение от AngerNogar » ср яну 28, 2009 5:17 pm

Айон внимателно освободи ръката си от прегръдката на момичето и плясна дланите на ръцете си една в друга. Малка искра избухна между тях и започна да се оголемява с златисто сиание с раздалечаването на ръцете му. Алхимикът завъртя магическата светлина между пръстите си и я насочи по посока на звука.
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
Night Wanderer
Миниън на Авис
Мнения: 3008
Регистриран: нед юни 27, 2004 10:15 pm

Re: [Глава 1В - Айон Ривърс]Нощта на Площада на Липите

Мнение от Night Wanderer » съб яну 31, 2009 3:33 am

Светлината заблестя и Айон видя, че се намира в единия край на неголямо, приблизително квадратно помещение с висок таван. Точно пред него имаше луксозно дървено писалище с грижливо подредени мастилници с различни цветове. Зад писалището, дясната стената представляваше някаква библиотека, която беше по-скоро секция, защото по рафтовете й имаше малко книги и повече купчини написани листове и разни дребни статуетки, които човекът, който очевидно работеше тук бе решил, че красят кабинета му. Сред тях правеха впечатление два доста луксозни дървени макета на кораби. На лявата стена имаше затворени дървени шкафове. От тавана висеше голям мрачен полилей, който в полумрака в момента хвърляше зловеща сянка върху двукрилата врата на отсрещната стена.
Щом Айон светна чу как стъпките, които според него идваха от другата страна на врата изведнъж замряха.
Момичето очевидно се бе стреснало, защото стоеше вкопчила се в шлифера на алхимика и не смееше дори да диша. По всичко личеше, че Айон беше единственият от двама им, който беше способен да мисли в момента.
...ти си Индра И Брама си, и Шива,
и всичко, дето иде и дето си отива...

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: [Глава 1В - Айон Ривърс]Нощта на Площада на Липите

Мнение от AngerNogar » съб яну 31, 2009 3:50 pm

- Кой е там? Извиняваме се за нахлуването, но нахалството е за предпочитане пред съществата, които бродят навън в момента - гласът на Айон беше висок, но равен и успокояващ. - Ако сте собственикът на къщата - бихме искали да се възползваме от вашето гостоприемство за нощта, вярвам че в замяна мога да ви преложа поне малко закрила пред бродещите в мрака навън.
[sblock]Diplomacy Check: 1d20+12[/sblock]
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
Night Wanderer
Миниън на Авис
Мнения: 3008
Регистриран: нед юни 27, 2004 10:15 pm

Re: [Глава 1В - Айон Ривърс]Нощта на Площада на Липите

Мнение от Night Wanderer » съб яну 31, 2009 4:14 pm

[sblock]Diplomacy checked1d20+12-10=8
не успяваш да промениш поведението от неприятелско (unfriendly). И ако ще играеш не е лошо да си довършиш героя - напиши му скиловете.[/sblock]

Вратата се отвори с трясък и от другата страна се показа ядосаното лице на един стар гном. Той беше с обичайните зе неговия вид размери, имаше къса добре поддържана бяла брада и ядосани сиви очи. Държеше в ръката си маслена лампа, която осветяваше старческите бръчки по лицето му. Изглеждаше така сякаш току що е станал от леглото, което беше странно защото алхимикът беше чул стъпките му преди да го извика.
-Какво правите тук, проклетници долни - развика се той - веднага изчезвайте преди да съм събудил господаря си! Какво нахалство!? Какъв ужас! Вече нищо в този проклет град не е каквото трябва да бъде. Дори в собствената ти къща нахлуват и не те оставят на спокойствие!
-Гарик, изкуфял старец - чу се дебел глас някъде от долните етажи на къщата - стига си крещял и си лягай! Ако пак събудиш господаря лично ще те напердаша тоя път!
...ти си Индра И Брама си, и Шива,
и всичко, дето иде и дето си отива...

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: [Глава 1В - Айон Ривърс]Нощта на Площада на Липите

Мнение от AngerNogar » вт фев 03, 2009 12:32 am

- Сещам се за три неща които могат да събудят господаря ти в момента - каза Айон и прокара пръст по лявата си вежда, сякаш махайки невидима прашинка, - виковете ти, двата немъртви спектъра в гробището отсреща или всичко това заедно. Ако вземеш да се успокоиш, така че поне да можем да изключим първото... това момиче допреди малко наблюдаваше как спътника и беше разкъсан на парчета, така че и двамата бихме оценили ако ни заведеш до накоя празна стая, където тя ще има време да се успокои. Утре сутринта можем да се извиним на господаря ти за нахлуването или да ни няма преди да се събуди - както предпочиташ.
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
Night Wanderer
Миниън на Авис
Мнения: 3008
Регистриран: нед юни 27, 2004 10:15 pm

Re: [Глава 1В - Айон Ривърс]Нощта на Площада на Липите

Мнение от Night Wanderer » ср фев 11, 2009 2:53 pm

Стареца погледна Айон в очите преценяващо
-Добре. – отвърна – Но няма да крадете нищо!... И няма да безпокоите никого!... –правеше пауза между изреченията сякаш му беше трудно да си спомни какво трябва да каже - И утре ще си тръгнете преди зазоряване!
След утвърдителния отговор на Айон той им махна с ръка да го последват, като не забрави да уточни да бъдат колкото може по-тихи и тръгна да припка учудващо пъргаво за възрастта си по коридора.
След два коридора и една голяма преходна стая между тях Айон и момичето се озоваха в малко слугинско помещение. Стаята беше наистина малка – в нея едва се побираше тясното легло и сандъкът до него. На отсрещната стена имаше малък висок прозорец, който според изчисленията на Айон трябваше да гледа на изток. Дядото им я показа, изчака да влязат в нея и заключи отвън след тях.
При резкият звук от падащото резе и издрънкването на железният ключ, излизащ от другата страна на ключалката момичето трепна от уплах, пусна алхимика, седна на твърдото легло и зарови лице в дланите си. Айон чу как тя тихо заплака.
...ти си Индра И Брама си, и Шива,
и всичко, дето иде и дето си отива...

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: [Глава 1В - Айон Ривърс]Нощта на Площада на Липите

Мнение от AngerNogar » чет фев 12, 2009 11:05 am

Айон вдигна оставената гърху сандъка гарафа с ръка и седна на нейно място, вдигайки краката си върху леглото. Ръката му описа малък светещ глиф по външната страна на гарафата и тя започна да се пълни с пара. Алхимикът промърмори няколко тихи инкантации и парата започна да се кондензира по стъклото, превръщайки се в десетки капчици, които се събираха на дъното на вече полу-пълната съдинка.
- Ами... - каза Айон, - имате заключена стая, легло и аз, който в момента не съм толкова заинтересован от женските ви прелести, колкото от това какво точно се беше случило преди малко. Тъй като имаме цяла нощ пред нас, може би ще искаш да ми разкажеш... освен ако не си прекалено прехласната по хленченето.
Гарафата вече беше пълна почти догоре и парата се беше разсеяла. Айон вдигна една от търкалящите се по земята дървени чашки, забърса я с ръкав, напълни я и отпи... след което напълни втора и я подаде на хлипащата си събеседница.
- Още имам малко проблеми с вкуса на лимони - каза той повече на себе си, отколкото на нея, - пий преди да се обезводниш от цялото това реване.
Айнот отново вдигна гарафата и произнесе ново заклинание върху нея със съсредоточена физиономия.
[sblock]Create Water, Zone of Truth, Sense Motive 1d20+4 да разбера дали разпознава втората магия.[/sblock]
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
Night Wanderer
Миниън на Авис
Мнения: 3008
Регистриран: нед юни 27, 2004 10:15 pm

Re: [Глава 1В - Айон Ривърс]Нощта на Площада на Липите

Мнение от Night Wanderer » съб фев 14, 2009 1:48 am

Известно време момичето хлипа безмълвно. После вдигна лице от шепите си и зачервените й от плач очи погледнаха младия алхимик. Сега, на спокойствие и със светлината, която беше сътворил, Айон имаше възможност да я огледа по-добре. Помисли си, че първоначалното му впечатление беше правилно. Момичето нямаше повече от осемнайсет лета. Не блестеше с някаква особено отличаваща се красота - беше като всяко по-хубавко младо момиче, в момента на своя цъфтеж. Само че в момента тоя цъфтеж като че ли повяхваше в бриарската нощ. Тъмнорусите й коси бяха разчорлени и изцапани с някаква мръсотия от улицата, сините очи бяха зачервени от плач, ако не престанеше да реве утре лицето й щеше да е отекло. Тялото й, виж, можеше да се нарече привлекателно. Правеше впечатление на стройна и тънка, но гъвкава снага, която животът беше вкоравил и продължаваше да го прави непрекъснато. Роклята, която си беше избрала беше с обикновена кройка, но доста чиста и запазена - Беше от типа дрехи, които бедните бриарци пазеха за празници и специални поводи, колкото и да бяха намалели те в последните години. Ако това момиче беше на робския пазар със сигурност продавачът й щеше да вземе добри пари за нея. Ако беше късметлийка щеше да я хареса някоя знатна дама и да опита да я купи за лична помощничка. Но по-вероятно беше да привлече вниманието на някой сводник, който да я вземе и да я обучи за компаньонка и да й прибира печалбата в елитните слоеве на бирарското общество. Ако пък попаднеше на някой по-богат и по-извратен благородник и ако беше девствена, което Айон предполагаше предвид очевидната й възраст и най-вероятната социална принадлежност (освен ако не й се беше случвало да я изнасилят до сега), щеше да се окаже в доста неприятна за нея ситуация. Всъщност нищо чудно да е получила вече някое подобно предложение тя, или семейството й. В хода на тия разсъждения Айон се усмихна като се замисли, че момичето беше изкарало невероятен късмет, че точно той беше човекът, който я бе намерил.
-Благодаря ви, господарю - успя да каже момичето хлипайки - благодаря, че ми помогнахте. - момичето сведе поглед - не трябваше, не трябваше така да става. Горкият Октав. Той... той... убиха го, нали? С какво го заслужи? Беше.. -момичето взе гарафата с вода и отпи малко, за да се успокои - беше тръгнал да изнася представление. Аз трябваше да му помагам... Щеше да ме води в някоя къща, при някой благородник. Каза, че... че щял да ме представи. Аз трябваше да му пея. А какво стана... горкият Октав.

[sblock]1d20+4=22
И идея си няма от второто заклинание. Междудругото (ако не си сетил и без сенс мотива ;)) нещо в историята ти намирисва. Но проблемът определено не идва от момичето - тя е в зона на истината и говори само истината. Според нея ;)[/sblock]
...ти си Индра И Брама си, и Шива,
и всичко, дето иде и дето си отива...

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: [Глава 1В - Айон Ривърс]Нощта на Площада на Липите

Мнение от AngerNogar » пет фев 20, 2009 3:37 pm

Айон се усмихна на момичето, повече от снисхождение отколкото от съчувствие.
- Октав е твой познат минстрел предполагам... кой е благородникът за който е било предназначено представлението и кой точно уби Октав. Някаква идея защо някой е искал да убие Октав също би ми била любопитна, но предполагам нямаш такава. Въобще би ли била така любезна да опишеш всичко необичайно от тази нощ и скоро преди нея.
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
Night Wanderer
Миниън на Авис
Мнения: 3008
Регистриран: нед юни 27, 2004 10:15 pm

Re: [Глава 1В - Айон Ривърс]Нощта на Площада на Липите

Мнение от Night Wanderer » нед фев 22, 2009 9:04 pm

Момичето потопи устни във водата, която Айон й беше дал и като че ли започна да събира ума си. И въпреки това говореше ужасно хаотично и объркано.
-Кой е благородникът... не знам. Октав не ми каза при кого ме води. Каза ми да му се доверя и да го последвам. Така и направих. Имах му доверие. Кой ще иска да го убие? Не знам. Не бих могла да си представя някой да иска да убие Октав. Той беше толкова добър, учеше ме да пея и ми каза, че ме чака голяма слава, ако тръгна с него.
Необичайно... нищо необичайно не се беше случило преди тази нощ. Освен това, че Октав най-накрая ме покани да отида с него на прием у някакъв благородник, където трябаше да пея. Бях толкова щастлива, когато ми каза онзиден. Приготвих си най-хубавата рокля. Притеснявах, че няма да е достатъчно бляскава, но Октав ми каза, че когато чуят гласа ми никой няма да обърне внимание как съм облечена. Беше толкова мил през цялото време. Но ме предупреди да не казвам на настойника ми, че ще излизам от дома тази вечер. Каза ми да не го притеснявам и че ако му кажа може да се притесни за мен и да ме спре. А аз нямаше от какво да се страхувам. Бях с Октав. Дойде тази вечер късно да ме вземе от нас. И тръгнахме из Бриар. Октав много внимаваше да не ни види някой и се криеше от хората. Каза и на мен да скрия лицето си под качулката, за да не ни познае някой. Не че имаше много хора по това време... Стори ми се малко странно, че ме изведе извън квартала на благородниците, на площада пред гробището. Питах го дали не се е объркал, но той каза, че знае накъде отива. Когато стигнахме до площада той се спря, огледа се, обърна се към мен и тогава се чу ръмженето и от някъде се появиха тези ужасни кучета с огромните си зъби. Едното скочи на гърба на Октав и го захапа за врата, другото ми изръмжа и аз тръгнах да бягам.
...ти си Индра И Брама си, и Шива,
и всичко, дето иде и дето си отива...

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: [Глава 1В - Айон Ривърс]Нощта на Площада на Липите

Мнение от AngerNogar » пон фев 23, 2009 9:04 pm

- Малко са хората, които избират късни доби и потайни улички с добри помисли, момиче. Но всъщност - в този град хората с добри помисли са по принцип малко. Но явно ако не някой друг - поне Тимора* явно се е наела да ги закриля. На твое място не бих скърбял много за края на Октавио... колкото и необичаен да е той, може и да не е бил съвсем незаслужен... може да прекараш нощта мислейки по въпроса - започни от там, че няма благородници извън квартала на благородниците и мини по всички останали странни обстоятелства в държанието на Октавио.
--------
* Коя е богинята на късмета тук?
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
Night Wanderer
Миниън на Авис
Мнения: 3008
Регистриран: нед юни 27, 2004 10:15 pm

Re: [Глава 1В - Айон Ривърс]Нощта на Площада на Липите

Мнение от Night Wanderer » чет фев 26, 2009 5:10 pm

-Няма благородници извън квартала? Какво искате да кажете, господарю? - момичето започваше да осъзнава истинската страна на нещата, а Айон усщаше как това ще я разстрои много и само мигове я деляха от момента, в който тя отново ще рухне, сломена от ужасът на лъжата, в която е живяла с Октав.
...ти си Индра И Брама си, и Шива,
и всичко, дето иде и дето си отива...

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: [Глава 1В - Айон Ривърс]Нощта на Площада на Липите

Мнение от AngerNogar » чет мар 12, 2009 11:34 am

- Ами със сигурност не и такива, които се интересуват от певческите умения на млади девойки. Въобще ако спреш да мислиш в розови краски, ще разбереш, че в намеренията и държанието на Октавио са крайно прозрачни... макар и не по начина по който си си мислила - алхимикът измъкна свали пръстена от ръката си и го запремята между пръстите си, както правеше всеки път когато искаше да съсредоточи мислите си. - Виж смъртта му обаче, макар и да не съм сигурен колко трагична... определено е необичайна. Даже и в този сбъркан град - практичния начин да се отървеш от някого е стрела или нож между второто и третото ребро. Кучета... и сенки...
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
Night Wanderer
Миниън на Авис
Мнения: 3008
Регистриран: нед юни 27, 2004 10:15 pm

Re: [Глава 1В - Айон Ривърс]Нощта на Площада на Липите

Мнение от Night Wanderer » ср мар 18, 2009 12:45 am

Учудващо, но не ревна. Този път просто отмести погледа си някъде към празното пространство.
-Е, може би... може би тогава боговете са направили правилното нещо.
Тя остана загледана в тъмното, след което измърмори някакво извинение, че е много изморена и се сгуши на единия ъгъл на тясното легло. "Горкият Октав... От кучета го беше страх и точно кучета го погубиха" бяха последните й думи преди да заспи и да остави алхимикът сам с тъмнината и с неговите мисли.
...ти си Индра И Брама си, и Шива,
и всичко, дето иде и дето си отива...

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: [Глава 1В - Айон Ривърс]Нощта на Площада на Липите

Мнение от AngerNogar » съб мар 28, 2009 3:21 pm

Алхимикът се усмихна кисело, по повод известен само на самия него, след което се настани удобно, доколкото обстановката го позволяваше, и затвори очи.
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Отговори

Върни се в “Ветрове на безумието”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 0 госта