Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

Глава първа - Суматоха преди откриването

Приключение с правилата на D&D 4E.

Модератор: CTAHuMuP

Потребителски аватар
Prince of Essembra
Мнения: 1047
Регистриран: чет май 17, 2007 6:24 pm
Местоположение: Благоевград

Re: Глава първа - Суматоха преди откриването

Мнение от Prince of Essembra » ср авг 26, 2009 8:16 pm

Аелар
- Виконт ир'Омик може да разчитате на нас за втория варянт. Що се отнася до мен, бих подкрепил с радост и основното ви предложение. Бил съм се за Карнат редица пъти и нямам нищо против да го направя отново. Там сме израснали, както вече се досетихте, а Карнат е наш дом. Единствената държава за която бих се състезавал, не само заради парите, но мисля че ми и подхожда - е точно Карнат. Проблемът е, че ние сме отбор от шестима души и всеки има право на глас, така че трябва да обсъдим предложенията ви и с останалите. Може би утре ще пием по коняк в градините и ще получите финален отговор от нас.

Потребителски аватар
lowstef
Phantom Lord
Мнения: 1268
Регистриран: вт апр 08, 2008 10:05 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: Глава първа - Суматоха преди откриването

Мнение от lowstef » ср авг 26, 2009 9:08 pm

Бенеслав
[ind]-Виконт ир'Омик може да разчита на теб, Аелар, щом държиш да оправдаеш продажната слава на фамилията ни. Само че аз си спомням защо нашата фамилия не застана ексклузивно на странта на Карнат, въпреки че коернът ни, най-голямият ни клон и със сигурност и патриотичните чувства на мнозина от нас са именно на страната на Карнат. Да, виконте, моите също - предпочитам тъмното пиво на Рекенмарк пред най-финото Аундеърско или дори Аереналско вино и това е само върха на айсберга. Но фамилията отдавна е твърде голяма, за да си позволи глупости. Да, продавахме наемници на всички, но и не сме отказвали на никого. Знаете ли колко пъти сме отказвали предложения на една или друга държава да получаваме двойно или повече за наемниците си, срещу ангажимент да не ги даваме другиму? Ние сме наемници, виконте, но не сме без принципи. Има цени, които не сме склонни да приемаме. Бях готов да се бием от името на Зиларго, Кубара или дори Сайър защото това са малки фракции без особени експанзионистични амбиции и да защитаваме тяхното име би било добър сигнал - ето, Денеит са склонни да подкрепят и по-малките. По-важната причина обаче беше, че това не можеше да се тълкува като сериозен съюз с тях. Но да се съюзим с Карнат... това би могло да се тълкува като чисто наемничество, но мнозина биха могли и ще го разтълкуват като залитане на фамилията ни към вас. Ако тръгне достатъчно сериозен слух, че Карнат се съюзяват с Денеит, това може лесно да обедини всички други срещу нас - и държавите, и другите фамилии, и дори извънкарнатските фракции на фамилията. Това по-скоро няма да се случи, но аз лично не съм готов да рискувам.[/ind]
[ind]Вижте, ако зависеше само и лично от мен, също като Аелар бих предпочел Карнат пред всяка друга държава. Но има и други фактори, твърде много фактори. Засега мога да ви обещая само едно - няма първи да атакуваме карнатски отбор.[/ind][/i]
Който ме харесва е прав! Който не ме харесва е прав! Който не му пука за мен не е прав!
The leather armies have prevailed
The Phantom Lord has never failed...
Fall to your knees and bow to the Phantom Lord

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: Глава първа - Суматоха преди откриването

Мнение от ChoChan » чет авг 27, 2009 1:16 pm

Когато най-накрая видя първите палатки, спря за момент до едно дърво, с пръсти разбърка още повече косата си, увери се, че видът й е достатъчно потресаващ и отново се втурна към лагера. Най-накрая успя да превъзмогне задушаването и се развика за помощ. Първите, на които налетя, се оказаха "Синовете на Корвеър". Аруна се хвърли на врата на на огромния голиат Гром, който сви ръка над коленете й и я вдигна от земята все едно беше лека като перце. Докато хлипаше в шепите си, като съумяваше да остане красива, дори като прави нещо такова, Аруна не пропусна да забележи, че голиатът се престараваше с пръстите си около задните й части, докато се опитваше да я държи "удобно". Когато се събраха достатъчно хора, за да видят каква е тази суматоха, тя кръстоса ръце пред гърдите си, сакаш за да прикрие и сърцераздирателно разказа как магьосникът Лоран Магри я беше нападнал в гората.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: Глава първа - Суматоха преди откриването

Мнение от CTAHuMuP » чет авг 27, 2009 4:11 pm

Аелар и Бен
[ind]Виконт ир'Омик беше почти напълно непрозрачен за повечето хора, но дълго тренираната проницателност на двамата денеитци им помогна да видят как презрението бавно изчезна от лицето на благородника, докато слушаше отговорите им, и се замени с начатъци на уважение. Геним мълча дълго време, като погледът му се местеше от Аелар към Бенеслав и обратно, накрая каза:[/ind][ind]- Разбирам доводите ви, господа. Явно сме подценили принципите ви или надценили алчността, но ще си взема поука какъвто и да е случаят. Все пак ще ви помоля да помислите и да обсъдите предложението ни с останалите от отбора си. Залозите в тази игра са много по-високи, отколкото предполагате, и докато сте прави, че намесата ви на нечия страна може да има тежки последствия, то и ненамесата ви също може да донесе такива, ако не и по-страшни. Гражданската война е почти сигурна при загуба на Карнат в Рововете, а след нея - кой знае. Съзнаваме, че да се вземе решение в такава ситуация е трудно, затова помислете и обсъдете внимателно положението, в което се намирате. Не е нужно широката публика или дори останалите участници да разбират за нашата малка уговорка, в крайна сметка.[/ind][ind]Виконтът се надигна да си ходи, но преди да излезе додаде:[/ind][ind]- Четиридесет хиляди галифара плюс отряд гвардейци за официално участие или двадесет хиляди за безусловен съюз с независим отбор е абсолютният максимум, който съм упълномощен да ви предложа и аз също смятам, че това са суми, за които почти всеки друг би бил повече от щастлив да се продаде. Но във вашия случай съм готов да добавя и нещо допълнително от личната си хазна. Може би ще успеем да стигнем до договореност, удовлетворяваща и нас, и вас.[/ind][ind]След тези думи некромантът прекрачи прага и затвори вратата след себе си.[/ind]
Аруна
[ind]Повечето хора се държаха на благоразумно разстояние от Синовете, най-вече от Сина на земята Гром, но всички насъбрали се, около тридесет души, ясно чуха разказа на момичето за преживяното в горичката между лагера и замъка. Дори вечно четящият гном илюзионист Гимбъл, Синът на разума, вдигна очи от книгата и се заслуша в думите, с които чаровната жена със завидна описателност предаваше и най-малките детайли от случката. Когато привърши и отново театрално зарови бузки в изящните си ръчички, Кайрон се спогледа с Тий въпросително, но Гром вече беше взел решението вместо тях и с огромни крачки, все още носещ хлипащата Аруна на ръце, се понесе към палатката на аундеърския чародей. Останалите от "Синовете" го последваха, а скоро след тях тръгнаха и зяпачите. По пътя процесията им неизбежно се увеличи и накрая пред палатката на "Огнена смърт" се стовариха около петдесетина души, всеки от които викаше или коментираше нещо, създавайки глъчка, достойна за най-добрата джуджешка кръчма.[/ind][ind]Неособено учудващо предвид шума, завесата на входа на палатката се разтвори и отвътре излезе целият отбор сънени аундеърци, начело с облечения в ярко червената си копринена пижама, протягащ се и прозяващ се сър Лоран Магри. Стражите пред палатката за момент се поколебаха какво да направят, след това с присъща само на карнатците смелост, граничеща с безразсъдност, застанаха пред Гром и кръстосаха алебардите си, а Лоран разтърка очи, изчака все по-обърканите разговори на присъстващите да утихнат и попита:[/ind][ind]- Какво, Бездната да ви погълне, става тук?[/ind][ind]- Ще ти смачкаме главата, това става - отвърна Гром, след това се озъби на стражите пред него и добави. - Тези, които помагат на врага, също са врагове.[/ind][ind]Това беше достатъчно за единия пазач да отстъпи благоразумно, но другият преглътна и остана на мястото си, пребледнял. Гром изпука врат и пусна Аруна на земята, като през това време петимата аундеърци се втурнаха в палатката да се въоръжават. Само Магри остана на входа, все така неразбиращ, и отново попита:[/ind][ind]- Няма ли поне да ми кажете какво става преди да ми посегнете и да подпечатате официалната си дисквалификация от турнира?[/ind][ind]Вместо отговор Гром замахна към безстрашния карнатец между него и магьосника, но викът на Кайрон бързо го накара да спре. Синът на огъня след това се обърна към почти треперещия в ужас, но неотстъпващ младеж, който Аруна най-после разпозна като неин роднина от клона на Денеит в Рекенмарк, и тихо попита:[/ind][ind]- Хей, ти! Напускал ли е палатката сър Магри тази сутрин?[/ind][ind]- Н-не, сър - почти проплака в отговор наемникът. - Никой не е излизал от палатката откакто застанахме на пост преди два часа, сър.[/ind][ind]- А преди това?[/ind][ind]- Не мога да доложа дали е излизал преди това, но когато застанахме на пост приехме палатката както е по устав и всичките разквартирувани в нея хора бяха налице и спяха, сър. Включително сър Магри, сър - стражът постепенно започна да връща самообладанието си. - След това никой не е напускал границите на помещението, сър.[/ind][ind]Кайрон свъси вежди, а готвещата се за ново представление Аруна прокле наум, защото с характерната за всички от фамилията прозорливост твърде добре разбра, че роднината й не лъже и наистина Лоран не е напускал палатката на отбора си. Преди да реши дали да предприеме действие въпреки това, съотборниците на чародея наизлязоха навън в пълно бойно снаряжение и обградиха предводителя си от всички страни, зяпачите започнаха да шумят недоволно и да сочат жената с пръст, а в далечината се чуха строеви викове и взвод войници щеше да се появи съвсем скоро, за да овладее ситуацията. Кайрон помисли за кратко, след това бързо разпореди:[/ind][ind]- Явно е станала грешка. Гром, заведи дамата до покоите й - задържа за кратко поглед върху великанския си приятел и му кимна, а голиатът без да се церемони вдигна Аруна и тръгна към замъка. - Извинете ни за безпокойството. Тий, Гага, Гимбъл - последвайте ме.[/ind][ind]Четиримата Синове тръгнаха след образуващия път в тълпата Гром, а хората започнаха да се разотиват. Докато се чудеше дали е разумно все пак да не повдигне отново обвинение пред всички, Аруна усети, че не отиват към замъка, но преди да попита нещо, Гром влезе в една огромна палатка, остави я на един стол и застана до входа, през който след съвсем кратко се появиха останалите от отбора му. Кайрон се доближи до жената, изгледа я изпитателно, след това тихо каза:[/ind][ind]- Гимбъл![/ind][ind]- Ако ми позволите, госпожице - обади се гномът, намести очилата си и се вгледа в Аруна, която досега би се изчервила три пъти, ако беше нормална жена.[/ind][ind]Дребното човече огледа лицето и врата й внимателно, след това се намръщи, свали очилата си и погледна към предводителя си:[/ind][ind]- Ескандър е докосвал тази жена.[/ind][ind]- Сигурен ли си?[/ind][ind]- Напълно.[/ind][ind]Аруна реши, че е крайно време да се намеси и да поиска обяснение...[/ind]
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
Prince of Essembra
Мнения: 1047
Регистриран: чет май 17, 2007 6:24 pm
Местоположение: Благоевград

Re: Глава първа - Суматоха преди откриването

Мнение от Prince of Essembra » чет авг 27, 2009 5:17 pm

Аелар
След като виконтът излезе, Аелар заговори тихо с уважение и едновременно несъгласие с Бенеслав:

- Ще ми обясниш ли първоначалното си държание ? Долу в залата беше най-сладкодумният, а когато получихме найстина добро предложение се държа арогантно, с един от най-влиятелните Карнатски благородници. До толкова влиателен, че щеше да изгони Адолф и свитата му, за да заемем мястото им, като официален отбор, тоест без да се дуелираме с никого. При това ни предложи и добри пари, за гвардейците няма да споменавам, защото сигурно ти е известно, че съм служил при тях и знам колко са ефективни !

Аелар никога не бе съжалявал толкова много. Пое си въздух и добави, със същата смиреност:

- Разочарован съм Бенеслав. Карнат е родината ни, преминали сме през половината военни структури на тази държава, всичките ни приятели са или от фамилията, или от Карнат, дявол го взел ! Заедно с ,, Тигрите ", шансовете ни за победа нарастват, предполагам обаче, че те ще оберат лаврите, разбира се ще настояваме за своята порция слава.

Младият мъж си наля още един коняк и след секунда чашата бе празна, а той добави:

- Ти си по-мъдрият и заедно с Аруна, водите парада. Знам си работата и ще я свърша добре, тоест ще умра в битка за да ви спася, ако се наложи, но искам да знаеш, че ще се бия за която и да е държава. Тук сме за да участваме, но само за Карнат ще изпитвам и удоволствие, чест и уважение към себе си, докато съм в Рововете. Можеш да си представиш, ако ир'Омик е прав и избухне гражданска война, кого ще изпратят да я потуши и каква сеч ще настане, по улиците където сме играли, като малки Бен ! Това ни засяга пряко, както каза ние сме наемници, но не и безпринципни. Тук вече нещата ни засягат, засягат най-големия клон на фамилията, този в Карнат. Предлагам утре на трезви глави да обсъдим проблема с останалите. Вече знаеш, какво мисля, бях дори многословен и крайно изчерпателен. Няма какво да добавя, така че утре можеш да предадеш думите ми на отбора, аз ще оставя на вас с Аруна да вземете тежкото решение, на чия страна ще застанем !

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: Глава първа - Суматоха преди откриването

Мнение от AngerNogar » нед авг 30, 2009 7:45 pm

Калбар
- Хмм...- каза полуоркът на пленника, щом Рейгър напусна стаята. - Вярвам, че намираш настоящия развой на събитията особено поучителен - Калбар бавно заобиколи войника, заставайки извън границата на полезрението му. - сега вече знаеш и какво прави Рейгър с чес'ните лазаарци - зад гърба на Муркат се разнесе стържещият звук на острие, напускащо ножницата си. - Вероятно не си пропуснал да забележиш и незначителната разлика, че ти не беше дошъл за главата му, а да лееш кръвта си в негово име. Отдели момент да се замислиш какво искаш да му причиниш в момента и ще разбереш колко неимоверно милостив бях към брат ти. След което отдели още миг, за да благодариш на всички богове, че тази сутрин не ме доближи с оръжие в ръка - острието изсъска глухо и въжетата около тялото на пленника се свлекоха на земята. - Ще ти кажа какво, Муркат. Ако бях на теб, точно в този момент щях да стана и да тръгна на изток, да вървя докато краката ми почнат да кървят и тогава да почна да бягам. Щом веднъж видя синевата на морете пред себе си, ще седна на морския бряг и ще преосмисля живота си. И ако след всичко това не осъзнаеш кой е истинския виновник за съдбата на брат си - научи се да стъпваш по-тихо, да замахваш по-бързо и ела да те наградя с бърза смърт.
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
lowstef
Phantom Lord
Мнения: 1268
Регистриран: вт апр 08, 2008 10:05 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: Глава първа - Суматоха преди откриването

Мнение от lowstef » пон авг 31, 2009 10:39 am

Голямата реч на Бенеслав
[ind]-Аелар, ще ти простя това само защото не си пообиколил достатъчно с фамилията, бил си се само на страната на Карнат, а след това пък се движеше само с ордена. В състояние ли си да разбереш, че фамилията ни отдавна не е просто шайка наемници. Знаеш ли че повечето войници, които държавите наемаха от нас дори не бяха хора, какво остава пък да са членове на фамилията. Ние сме посредници, Аелар. Да, най-елитните ни бодигарди, водачите, капитаните, такива като нас - това сме от фамилията. А, да, минаваме през гилдиите като млади, но се предполага след това да минем на по-висше ниво. Там където играят политика, дипломация, съобразяване със всякакви шантави услоности и специфични обстоятелства.[/ind] [ind]Карнат може да е на ръба на гражданска война, но същото важи в различни степени за всяка от другите три големи държави. В Трейн има недоволни от властта на църквата и надяващи се да върнат властта в кралски ръце. Аундеър загуби най-много от оцелелите държави и има немалко аристократи, които настояват да си върнат загубените територии и целите Елдийнски предели. В Бреланд са богати, най-леко се отърваха от войната, имат си Шарн и почти пълен монопол над изследванията на Зендрик, но са също и приют за бежанцитеот Сайър и си имат проблеми по тази линия, а не са малко и маниаците за чест и слава, които твърдят, че трябва бързо да натрупат ресурси и да подновят войната от позиция на най-силните.[/ind] [ind]И не са само те - Валенарци по принцип мислят само за война; Лазаар си е в гражданска война по принцип, а и безчинството по време на войната им е по-изгодно от мирната търговия; Даргунските гоблини са си военна нация; Дроам са чудовища откъдето и да ги гледаш; полуръстовете от Талента никога не са били особено кротки... Е, да - Мрор, Зиларго, Кубара и Елдийн нямат преки военни амбиции, предимно защото вътрешните им проблеми са си им достатъчни - Мрорските кланове имат вековни вражди и враждички; гномите са мирни към външните, но помежду си имат повече интриги и интрижки от всички други взети заедно; Кубара тепърва се опитват да изградят нация и още не се занят кой кой е и кой всъщност е на власт; в Елдийн пък са над половин дузина друидски секти и някои от тях се пълни маниаци, пък и горите им гъмжат от разни... неща.[/ind][ind]И това са само държавите. Фамилиите имат вътрешни конфликти, при това не само Канит; имат конфликти помежду си и не само нашия с Тарашк или на двете сенчести. Някои дори имат конфликти с държавите - в Трейн твърдят че нямат нужда от медиците на Джораско, Валенарците убиват на място всеки от Вадалис и прочее. Освен това има тайни общества, религиозни секти и култове, както и цялата ситуация с расата на изкованите, която тепърва ще поражда конфликти, докато нещата се поуспокоят. Има и фактори извън континента - драконите от Аргонесен смятат, че имат право да се месят навсякъде заради прословутото им пророчество; елфите от Аеренал вече ни пратиха най-войнствените си представители във Валенар; Сарлона вече подкрепя доста сериозно изграждането на Зиларго и някои хора се питат какво целят. Целият Зендрик си е готов конфликт - трябва само едно древно оръжие на гигантите да изскочи отнкъде и всичко ще отиде по дяволите. Да споменавам ли ракшасите, даелкирите, Дал Куор, Кайбер, Демоновата пустош и скръбните земи - достатъчно е и една десета от слуховете само за едно от тези неща да са верни и ще си имаме достатъчно ядове.[/ind][ind]Не искам да ставам чак патриарх на фамилията, но се надявам че поне вицекралски пост някъде ще мога да си заслужа - трябва да мисля за тези неща. Бих се съюзил с Карнат само ако съм сигурен, че това няма да се тълкува като по-сериозна обвързаност помеджу ни. Достатъчно е някой да подхвърли, че сме се договрили предварително и Денеит си сътрудничи по-тясно с Карнат и ще имаме не просто гражданска война, а направо подноявяване на Стогодишната. Това може и да донесе доходи на фамилията, но аз лично предпочитам да не се случва - и в мирни условия може да се печели без да мрат хиляди.[/ind][ind]И не забравяй че не сме само ние. Ти може и да нямаш приятели извън Карнат, обаче аз харесвам Фред и Лъскав, дори Калбар и няма да реша преди да говоря с тях. Ще им представя офертата на ир'Омик утре сутринта, ще поговорим, ти също ще си кажеш предпочитанията си и ще решим заедно. А сега искам да спя, днес ми дойде в доста и ме боли главата. Лека нощ.[/ind][/i]
Който ме харесва е прав! Който не ме харесва е прав! Който не му пука за мен не е прав!
The leather armies have prevailed
The Phantom Lord has never failed...
Fall to your knees and bow to the Phantom Lord

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: Глава първа - Суматоха преди откриването

Мнение от ChoChan » пон авг 31, 2009 6:38 pm

Аруна
След последните думи на гнома, Аруна шокирано се отдръпна назад и докосна шията си, по която започваха да избиват синини от душенето.
-Ескандър! - повтори тя невярващо. - Как е възможно Лоран Магри да има нещо общо с.. такова нещо. Още не мога да си обясня, как точно се случи всичко, но човекът който ме нападна в гората със сигурност беше Магри. Може би трябва да проучим остатъчните аури около мястото, където се случи всичко.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: Глава първа - Суматоха преди откриването

Мнение от CTAHuMuP » вт сеп 01, 2009 4:46 pm

Калбар
[ind]Големият мъж се изправи с изпукване на ставите и болезнена въздишка. Калбар забеляза, че лазаарецът беше свел глава, когато се освобождаваше изцяло от въжетата, сякаш не искаше да погледне към полуорка. Накрая изпъшка още веднъж, докато кръвта му бясно се втурваше по артериите на изтръпналото му тяло, смотолеви нещо неясно и тихо, наподобяващо "Благодаря", и тръгна към вратата. След две крачки спря, обърна се и за първи път погледна Калбар в очите, приближи се към него, свали от врата си амулета от бяло злато с тежка, сребърна верижка и инкрустиран с глава на дракон сред вълни, и го подаде на убиеца с думите:[/ind][ind]- Вземи, ще ти помогне вътре. Пази се от принца. Момчетата говорят, че има много силни връзки сред бреландските отбори, били братовчеди с някой от предводителите там. Момчетата разправяха и че принцът знаел нещо за карнатците, което ще ги направи наши съюзници - Муркат замълча за кратко, след това добави. - Нищо между нас не се е променило. Другия път като те видя - ще те убия.[/ind][ind]С рязко движение едрият войник се обърна и мълчаливо се запъти към вратата.[/ind]
Аруна
[ind]Кайрон кимна и с характерния си тих и лаконичен, но заповеден маниер каза:[/ind][ind]- Гимбъл, съпроводи дамата до мястото и научете каквото можете. Тий, Гром - ескортирайте ги и ги пазете. Гайбърд, с мен.[/ind][ind]След тези кратки указания Синът на огъня напусна палатката с бърза крачка, а младият му вълшебник го последва без въпроси. Гимбъл леко плясна с жезъла си Гром през ръцете, който пак се беше протегнал да носи Аруна, след това с бързо заклинание за левитация се издигна до нивото й, подаде й галантно ръка и я помоли да ги заведе до мястото на нападението, а Гром и Тий застанаха от двете им страни. Почти веднага след като тръгнаха из все още сънения въпреки щъкащите войници лагер, любопитният магьосник не издържа и попита:[/ind][ind]- Милейди, от реакцията Ви съдя, че сте чували за Ескандър, но какво знаете за него?[/ind][ind]Аруна не можеше да се отърси от чувството, че Гимбъл е старият й професор по Обща магия, затова по навик отговори все едно я изпитват:[/ind][ind]- Ескандър е име на дявол от Третия кръг на Баатор, който преди няколко хиляди години - точният период е различен в различните източници и варира от пет до петдесет хиляди години - е бил прогонен в нашия свят, защото е показал слабост и неподчинение. Макар и лишен от голяма част от силите си, Ескандър все още е безсмъртен и много могъщ дявол, който отчаяно иска да се върне в Деветте ада и да си го върне на този, който го е осъдил да броди векове в света на хората... За целта сключва пактове с феи, смъртни, демони и ангели, но така и не е успял да разбие оковите, които го държат в нашия свят... Или поне така твърдят легендите, защото за съществуването на Ескандър няма официални, документирани, изследвани и академично приети доказателства.[/ind][ind]- Отлично, милейди! - Гимбъл изглеждаше въодушевен като Фред сред компания изковани. - Но той съществува, повярвайте. Ескандър е тук и е много опасен. Животът сред смъртните го е променил и направил странен и непредвидим, а нашият свят е като затвор за него, което допълнително го е видоизменило през хилядолетията и сега той напълно е изгубил ума си. Вече дори не помни защо иска да се върне, но го иска още повече от преди и е готов на всичко, за да го постигне. Но ето, че пристигнахме! Пътят не се усеща в приятната Ви компания, милейди.[/ind][ind]Аруна тъкмо се канеше да се вмъкне в словесния поток на гнома, за да му каже, че вече са в горичката, когато възрастният човечец и сам се усети. Пусна ръката й и се концентрира, за да открие остатъчните аури преди да са изчезнали съвсем, а същото направи и Аруна.[/ind][ind]Цялото място гъмжеше от доста силни аури на изключително способен и надарен магьосник, и Аруна си даде сметка, че чародеите, излъчващи такава сила, се броят на пръстите на едната й ръка, като Магри беше един от тях, а другите не участваха в Рововете и не бяха наоколо. Започна да изпитва постепенно усилваща се болка от концентрацията на магически ефекти, но продължи с отмятането на стандартните и известни й заклинания едно по едно. Упоритостта й се възнагради точно в момента, в който болката щеше да я победи, и Аруна се натъкна на чудовищно могъща некромантска аура, която й беше непозната. Събра последните си остатъци воля и се съсредоточи да я идентифицира, но в този миг излъчващото се от аурата непреодолимо зло експлоадира в ума й като черно кълбо ужасяваща енергия и жената припадна.[/ind][ind]Сякаш в просъница видя поредица от несвързани образи - как Гимбъл с мрачно изражение говори нещо, от което долови само "Много по-сериозно е, отколкото мислех", след това изведнъж нещо я понесе нанякъде и накрая някакси се озова в леглото си в замъка, където се отпусна в забравата на истинския сън.[/ind]
СИСТЕМНО!! За всички
Всеки от героите получава по 1200 точки опит за приключенията по време на първата нощ от подготовката.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Заключена

Върни се в “Бойните ровове на Карнат”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост