Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

Глава първа - Суматоха преди откриването

Приключение с правилата на D&D 4E.

Модератор: CTAHuMuP

Потребителски аватар
lowstef
Phantom Lord
Мнения: 1268
Регистриран: вт апр 08, 2008 10:05 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: Глава първа - Суматоха преди откриването

Мнение от lowstef » съб авг 08, 2009 9:15 am

-Аз съм роден и израснал в Карнат, уважаеми, но преди всичко съм роден и израснал във фамилия Денеит. През войната съм се бил и в Бреланд с генерал ир'Баран, а и не само. Въпросът не е дали аз или Аелар, или Аруна приемаме - нашата победа няма да е за Карнат, а за фамилията. Въпросът е дали Фред приема да представлява родината си и дали Шайни иска да представлява земята, в която е... създаден. Решението е само и единствено тяхно. Ние сме с тях.
Който ме харесва е прав! Който не ме харесва е прав! Който не му пука за мен не е прав!
The leather armies have prevailed
The Phantom Lord has never failed...
Fall to your knees and bow to the Phantom Lord

Потребителски аватар
Ambartanen
Мнения: 1516
Регистриран: чет авг 14, 2003 11:03 pm
Местоположение: NYC

Re: Глава първа - Суматоха преди откриването

Мнение от Ambartanen » съб авг 08, 2009 10:46 am

Фред бе останал видимо изненадан от предложението на изкования, но, докато слушаше отговорите на други около масата, изненадата му се увеличи още повече. Съзидателя хвърли леко намръщен поглед на денеитците и заговори:

- О, Свободен, аз... благодаря ти за предложението, поласкан съм. В момента нищо не ми се иска повече от това да се включа в отбор състезаващ се в името на Сайър, но сегашните ми спътници биха приели подобно уреждане само за собствено удобство. Аелар преди броени секунди обясняваше как не би се състезавал за никоя нация освен Карнат, което, поне на мен ми се струва, значи, че не взема Сайър на сериозно. Вие обаче ще му покажете колко дълбоко греши, нали? За нещ... кхмм... но аз съм се договорил с денеитците да се състезавам от тяхно име, затова се опасявам, че няма да мога да се присъединя към вас.
- Последните думи бяха едвам смотолевени, а мъжът бе забил засрамен поглед в масата. Фред си пое дъх, след което продължи с мрачна физиономия. - Да приема при тези обстоятелства би било да поругая паметта на родината ни, особено в присъствието на отбор, който заслужава това място толкова повече от нас.- Съзидателя се изправи и, сияещ от гордост, потупа рамото на изкования.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: Глава първа - Суматоха преди откриването

Мнение от ChoChan » съб авг 08, 2009 11:17 am

Аруна досега бе наблюдавала останалите отбори и вълнението, с което разрешаваха споровете относно участието в Рововете. Слушаше спътниците си само с половин ухо, но когато чу приближаването на Артър и последвалия разговор, най-накрая се обърна към останалите. Понечи да отговори, но бе прекъсната от прибързаните думи на Бен, които за няколко мига я оставиха безмълвна. Накрая тя се изсмя високо и доста пресилено и се намеси в разговора.
-Да не се самозабравяме, какво ще кажете. Бен? - тя го изгледа продължително, след това плъзна поглед през останалите и с мила усмивка се спря на изкования. - Предложението на Сайър е несъмнено изключително щедро, но просто за нас е невъзможно по ред причини да приемем тази безкрайна чест, която ни се отдава. Никой от нас не би си позволил да отнеме представителството на Сайър, което те са си извоювали заслужено. - тя направи кратка пауза и отново премести поглед към останалите си спътници. - Да, отборът беше създаден, за да представлява фамилия Денейт и въпреки транснационалната дейност на фамилията, допускам, че това да представляваме друга държава едва ли ще бъде одобрено от короната, а това пряко засяга и фамилията. Въпреки първоначалните уговорки, които естествено сме сключили с всеки от тук присъстващите, ако някой от вас има непреодолими противоречия да се сражава да речем на страната на Карнат, или да НЕ се сражава на нечия друга страна, никой няма да бъде принуждаван да заема или не заема страна насила. Въпреки поетите ангажименти... решението се оставя изцяло на съвестта на всеки от вас. - тя направи още една малка пауза и продължи. - В случай, че отборът ни се лиши от един или повече членове, ще обсъдим с останалите карнатски отбори участие в някой от техните отбори. Компромисът, естествено със своята цена, е да останем независими и да защитим или спечелим участието си в състезанието с битка. - тя въздъхна, погледна перфектния си маникюр и промърмори полунацупено. - Защо винаги трябва да се стига до това, създадена съм за любов, не за битки!
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
Prince of Essembra
Мнения: 1047
Регистриран: чет май 17, 2007 6:24 pm
Местоположение: Благоевград

Re: Глава първа - Суматоха преди откриването

Мнение от Prince of Essembra » съб авг 08, 2009 12:23 pm

- Фред е прав, аз нежелая да се състезавам за Сайър, но си мисля, че можем да променим това. Нямам нищо против да се сражавам за новата раса на изкованите, които отново доказаха, че са не по-малко достойни, дори от нас - карнатците. В тази връзка няма да участвам, под Сайърски флаг, но бих носил някакъв отличителен герб, който да гарантира, че сме заели точно вашето място господа и че заместваме вас, като раса, а не Сайър, като държава. Разбира се, ако това ви се нрави ? През повечето време, Аелар говореше ентусиазирано.

Потребителски аватар
kinjal
Мнения: 70
Регистриран: чет май 12, 2005 9:09 am
Местоположение: София

Re: Глава първа - Суматоха преди откриването

Мнение от kinjal » съб авг 08, 2009 2:48 pm

Аз съм дошъл тук заради вас господа, и ще остана с вас независимо под какъв флаг решим да се състезаваме.Ако се стигне до битка можете да разчитатена моята защита милейди, няма да позволя и косъм да падне от красивата ви главица.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: Глава първа - Суматоха преди откриването

Мнение от CTAHuMuP » пон авг 10, 2009 10:50 am

Свободен мълчеше. Артър тръгна да казва нещо, но премълча, размисли и след това се обади:
- О, не, "Железните" имат гарантирано място единствено като представители на родината. Не съм сигурен, че разбрах какво предлага Аелар с това "заместване като раса", но "Железните" са състезатели на Сайър, не на изкованата раса, също както аз не участвам от името на нашата раса, а за паметта на родината - направи кратка пауза, сякаш за последно се опитваше да осмисли идеята на другия полуелф, но накрая се отказа, усмихна се широко и обобщи. - Значи e решено, няма да участвате от името на Сайър. Сега, ако ни извините...
Силен шум го прекъсна и почти цялата зала се обърна в посока на бреландската групичка, откъдето се беше чула врявата. Джеймс беше обърнал с вик масата и, със зачервено лице и явно разярен, тъкмо се засилваше към един от другите бреландски участници, когато Бебето го закотви. Капитанът на "Вълците" се опита да се освободи от прегръдката на едрия си съотборник и да докопа благородника, който го беше вбесил, но след няколко напразни опита се отказа, пое си дълбоко дъх два-три пъти и накрая спокойно каза в притихналата зала:
- Пусни ме, Томсън.
Бебето отпусна захвата си и Джеймс се отскубна, наведе се, прибра нещо от пода, после се изправи и с леден глас съобщи:
- Ще се видим утре на ринга.
След това се обърна рязко и с бърза, почти маршируваща крачка се отправи към изхода на помещението.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: Глава първа - Суматоха преди откриването

Мнение от ChoChan » ср авг 12, 2009 11:56 am

След краткото драматично раздвижване в залата, разговорите между отборите продължиха със същия ентусиазъм:
-Е, сигурно ще виждаме повече от това през следващите четири часа... - каза Аруна и продължи да си вее с ветрилото. Усмихна се на Шайни при последните му думи и продължи. - Радва ме това, че отборът ни остава цял, каквато и пътека да поемем. - И отново се замисли на безпогрешните и незабележими методи, които семейството й ползваше, за да си осигурява лоялността на хората. Фред и изкования заявиха поддръжката си на дадената вече дума. Съгласието на Калбар, изразено с мълчание можеше да има безброй причини. Но сега трябваше да обмисли, коя позиция за тях щеше да се окаже най-благоприятна. Тя обърна поглед към мястото в залата, където бяха събрани карнатските отбори и замислено се опита да прецени колко точно връзки трябваше да подръпне, ако решаха да се състезават от името на Карнат.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: Глава първа - Суматоха преди откриването

Мнение от CTAHuMuP » ср авг 12, 2009 12:49 pm

Никой не обърна внимание на ядосания бреландски капитан и никой не се поинтересува какво се е случило и може ли да помогне - на всички беше ясно, че "Вълците" не са успели да се вредят като официален отбор на Бреланд и предводителят им не е доволен от това. Малко след като Джеймс излезе от залата, отборът му го последва, а почти веднага след тях напусна и четвъртия бреландски отбор, оставяйки двата официални представителя на Боранел - "Чукът" и "Перла в короната", предвождан от самия клатушкащ се в алкохолна полузабрава печално известен племенник на краля Крисчън ир'Уинарн, който преди няколко минути Джеймс така настървено искаше да удуши. Генералът се усмихна на все още зяпащите ги участници и като по команда дузината бреландци се пръснаха по местата си, а шумът и обсъждането в залата най-после се подновиха.
След първоначалната суматоха, карнатците под ръководството и наблюдението на Адолф (и на гледащия го с вдигнати в изумление вежди Бенеслав) решиха да съберат най-добрите от трите си отбора и да направят два състава със смесено участие. Около половин час, едно-две строшени ребра и няколко изкълчени ключици по-късно споровете кой е по-достоен бяха решени бързо и по карнатски. Представители на Карнат останаха бригадата на Адолф и "Черните тигри", предвождани от известния некромант и рицар на Кръвта на Вол Геним ир'Омик.
Червеният барон бързо последва примера на младия ир'Лоран и сглоби два отбора от дошлите двадесетина ондеърци, като за водач на втория отбор сложи Лоран Магри. Магьосникът реши, че ще е забавно състава му да се казва "Огнена смърт" и така го и кръсти. Сред начините за избор на официален отбор на другите нации по-интересен беше този на джуджетата от Мрор. Подкукоросани от Грета, джуджето в отбора на Артър, сънародниците й си направиха общ бой и останалите на краката си шест джуджета около час по-късно гордо се записаха под името "Непобедимите". Елдинците се събраха около Грун, оркът друид старейшина, и след разговор с духовете и феите решиха кои ще участват, кръщавайки отбора си "Пазителите на гората". Лазаарците нямаха особен избор и принцът записа отбора си, "Морските дракони", почти веднага след донасянето на списъка.
Междувременно Артър се беше качил на подиума и беше почнал да свири, постепенно събирайки около себе си всички от залата, които се имаха за певци и музиканти, и заедно създадоха доста приятен фон на случващото се около тях дискутиране. Половината присъстващи се изредиха да танцуват с Аруна и едва около час преди полунощ, изморена, но и доволна от вниманието, младата магьосница се тръшна на стола си и обяви, че повече няма да танцува дори живота й да зависи от това. В този момент чу зад себе си мек, чуруликащ глас, който попита:
- Извинете, Вие ли сте лейди Аруна д'Денеит, прекрасната предводителка на този невероятен отбор?
Аристократката се обърна и видя възрастен, пълничък и много симпатичен гном, който й се поклони непохватно. Устоя с известно усилие на порива да го щипне по розовите бузки и тръгна да отговаря, но вместо това ахна изненадано, когато дребно метално създание, наподобяващо изковано кученце, се показа иззад гнома, изджафка учудващо реалистично и затупа с опашка пред нея.
- Хихи, Фродо много Ви харесва, но кой ли не би Ви харесал, кой ли не би?
- Да, аз съм Аруна Прекрасната - окопити се бързо жената, след което с опитна лекота сложи чаровна усмивка на лицето си и допълни. - Най-прекрасната в отбора, но със скучните неща се занимава ей тоя тип тука - посочи с ветрило към Бен.
- Това е толкова... прекрасно, предполагам - заключи гномът, след което реши, че е крайно време да се представи. - Аз съм професор Моли Уивърс и да, да, да, знам, че това е женско име, но Ви уверявам, че не съм момиче. Ще възразите ли ако се присъединя към трапезата Ви за кратко?
Никой не възрази и професорът се настани между Бен и Фред, а Фродо изджафка разочаровано, след това изръмжа решително. Малка перка се появи на гърба му, завъртя се бързо, създанието се издигна нагоре и накрая се приземи на масата, излайваки гордо. Обиколи новото си завоевание, най-накрая спря пред Фред и затупа с опашка още по-бързо от преди, а съзидателят почна да си играе с него, мърморейки си под нос "доста иновативен гласов модул" и "хм, тази сплав колко ли процента адамантий е". Моли се усмихна и започна:
- Ще карам по същество, защото студентите ми все ме обвиняват, че се разсейвам и се отвличам в приказки за какво ли не. Това не е вярно, разбира се, изобщо не е вярно! Всичко, което им разказвам, има отношение по изучавания предмет и ако вместо да се хилят като гъски отделяха малко време да слушат... О, простете, отвлякох се, как само се отвлякох... Това, за което дойдох, е свързано със състезанието, естествено, с какво друго да е свързано. Виждате ли, макар че Зиларго има право на собствен отбор сред другите нации, никой не ни взима особено сериозно, почти абсолютно никой. Сега, след промяната в регламента за участие, няма да останат слаби отбори, от които да се печелят точки, и без да искам да подценявам нашия смел и достоен състав, силно се съмнявам, че ще влезем в челната тройка... или дори в челната петица... Всъщност няма да се класираме дори в челната десетка най-вероятно, а съвсем честно казано сме в първите двадесет отбора единствено защото ни се полага официално място. Но ето, че отново се разсеях, ах, защо така се разсеях! Искам да кажа, че и ние, също като всички останали, искаме да покажем, че Зиларго заслужава уважение и се чудихме дали няма да се съгласите да се състезавате за нас.
- Срещу известно възнаграждение, разбира се - чу се откъм Фродо, който в този момент се галеше о Фред.
- Разбрахме се аз да говоря! - кресна Моли, след което се усмихна леко неловко и добави. - Срещу известно възнаграждение, разбира се...
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
Prince of Essembra
Мнения: 1047
Регистриран: чет май 17, 2007 6:24 pm
Местоположение: Благоевград

Re: Глава първа - Суматоха преди откриването

Мнение от Prince of Essembra » ср авг 12, 2009 2:05 pm

Аелар придоби ведро настроение, след като малкият гном изложи предложението си и му отвърна:

- Добра оферта господине. Определено можем да сме си от взаимопомощ. Реално не смятам, че Зиларго има конкурентноспособни боици на тези тук. В същото време, никой от нас не би трябвало да има порблем с тази мирна страна. Аз бих защитавал вашите интереси, което няма да кажа за повечето от останалите нации. По въпроса със заплащането, ще изчакаме някакво реално предложение от ваша страна, което да коригираме леко, ако се налага.

Полуелфът си пое въздух, позамисли се малко след което продължи:

- Чувъл съм, че Зиларго е известен с магията си във всичките и проявления, но мен ме касае дали не сте подготвили нещо по специално за Рововете. Някакъв предмет да кажем, който да повиши ефективността ни долу. Предполагам знаете, какво би могло да ни очаква там.

Потребителски аватар
lowstef
Phantom Lord
Мнения: 1268
Регистриран: вт апр 08, 2008 10:05 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: Глава първа - Суматоха преди откриването

Мнение от lowstef » ср авг 12, 2009 3:26 pm

-Професоре, предложението ви е много интересно, но ще ни извините ли за момент да обсъдим въпроса... насаме. Благодаря. - когато гнома се отдалечи на достатъчно учитво разстояние, Бен се обърна и към съотборниците си:
-Вижте какво, аз съм дошъл тук за да участвам. Цялата идея за събирането на този отбор беше, че фамилията искаше чрез нас тримата да покаже, че не само наема най-добрите, но и "произвежда" достатъчно кадърни бойции в редиците си. Задачата ни е да усе състезаваме, да се представим достойно и направим реклама на къща Денеит. Поне за нас тримата е това. Всеки си има и допълнителни лични мотиви, но основното е това. Аз лично по принцип нямам проблем да се състезавам от името на която и да е от големите държави. Цял живот съм продавал уменията си за пари и макар че съм имал случаи да откажа услугите си от морални съображения, поне тук и сега такива нямам. Все още. И именно защото искам да си запазя правото да отказвам услугите си, когато преценя, не искам да насилвам и никого от вас. Щях да защитава и цветовете на Сайър, но Фред прецени другояче и въпроса приключи. Сега нямам нищо против да се състезавам формално от името на Зиларго, но искам да чуя и вас. Ако нямате възражения, приемаме и толкоз.
Който ме харесва е прав! Който не ме харесва е прав! Който не му пука за мен не е прав!
The leather armies have prevailed
The Phantom Lord has never failed...
Fall to your knees and bow to the Phantom Lord

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: Глава първа - Суматоха преди откриването

Мнение от AngerNogar » ср авг 12, 2009 3:59 pm

Калбар, който продължаваше да гледа Моли изпод вежди - все едно някой беше хвърлил на масата им шепа пепелянки - най-накрая се отърси от вцепенението и каза:
- Като гледам май Карнат не горят от желание да ни вземат, а аз от своя страна не горя от желание да разбера кой ще вземат Зиларго, ако ние им откажем... Също така останалите държави вече изглеждат сигурни в изборите си, така че освен ако нещо не се обърне с краката нагоре - май това е последният ни шанс да се състезаваме под някое знаме - зеленият гигант хвърли още един поглед на гнома и се намръщи. - Освен ако професорът няма някакви по-специфични изисквания или очаквания за участието ни в тунира, аз поне съм съгласен.
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: Глава първа - Суматоха преди откриването

Мнение от ChoChan » ср авг 12, 2009 5:09 pm

Аруна бе опряла брадичка в длан и лакът на масата и с пръст потупа металното кученце по нослето. Беше се усмихнала като малко момиченце на скъпа играчка и тихо се засмя, когато погали Фродо по коремчето и той въодушевено затропа с крак по покривката. Когато това поредно предложение разпали разговорите около масата, тя изпуфтя и се изправи.
-Не знаех, че услугите ни са са на пазара за продан, останах с впечатлението, че за тях вече е платено от фамилия Денейт. Не ги продадохме на Сайър за чест, защо не на Зиларго за пари. Както и да е, тези преговори силно ме отегчават, така че ви оставям да обсъждате сами, в края на краищата Бен никога не взема погрешни решения. - тя оглеждаше маникюра си, докато говореше, накрая ги дари с пленителна усмивка и се завъртя. С елегантна премерена крачка безгрижно се отправи към групичката на избраните отбори на Карнат като с всяка стъпка полите й изкусително се поклащаха зад нея. По пътя самодоволно отбеляза, че магьосникът Лоран не беше в отбора на барона. Приближи се до карнатците и заразена от приповдигнатото настроение поздрави сформираните отбори, които щяха да ги представят.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: Глава първа - Суматоха преди откриването

Мнение от CTAHuMuP » чет авг 13, 2009 12:01 pm

Аруна
[ind]Когато Аруна се вряза в десетината карнатци, някои от тях, все още сравнително трезвените, се опитаха да танцуват с нея, но жената бързо и тактично отклони поканите с обещание за поне два танца на следващата вечер. Израстнала сред братята и братовчедите си, тренирани от малки за воини, шерифи и охранители, Аруна беше свикнала да участва с лекота в приказките на мъжете и войниците, и чарът й не й изневери и този път. Поздрави тези от сънародниците си, които се бяха борили за да влязат в отборите, изслуша няколко разказа за геройства от Войната, засмя се там, където трябваше, пожела успех на всички и без изненада установи, че момчетата, повечето от които познаваше от години, са настроени повече от положително към нея - някои от по-младите дори й предложиха своето място в отбора. След още няколко усмивки, намигания и обещания за танци и вечери след карнатската победа, Аруна се обърна да си ходи и се озова лице в лице с виконт Геним ир'Омик, а разговорите и смеха около масата изведнъж утихнаха.[/ind][ind]Предводителят на втория карнатски отбор, в рязък контраст с останалите, беше нисък, възрастен мъж, напълно трезвен, със сериозно, дори мрачно излъчване и суров поглед. Очите му се впиха в тези на Аруна и тя усети онова неприятно чувство на липса на контрол, което изпитваше пред малкото мъже, за които знаеше, че не са подвластни на прелъстителната й усмивка.[/ind][ind]- Лейди д'Денеит, прекрасна както винаги - заговори сухо благородникът. Стържещият му глас звучеше като трошене на кости.[/ind][ind]- Виконт ир'Омик, поздравления за водачеството на втория отбор на Карнат - направи реверанс жената, опитвайки се да се отърси от почти свръхестественото безпокойство, което обземаше всички в компанията на легендарния некромант. - Бих казала никой не е изненадан от този развой на събитията.[/ind][ind]- Наистина е срамота, че Карнат се лишава от услугите Ви в това състезание и вместо това фамилията Ви е изпратила в компанията на тези... индивиди - ир'Омик изговори последната дума сякаш искаше да каже "животни", докато гледаше Карбал, Лъскав и Аелар, след това сивите му очи пронизаха професор Уивърс. - Не страдат от скрупули и нямат нищо против да се продадат, доколкото виждам. Това не ме изненадва, но странното е, че скачат на първото попаднало им предложение. Човек би си помислил, че опитен денеитец като Бенеслав ще се опита да изстиска максималното от отворилата се възможност... но и двамата знаем, че той винаги е бил повече воин, отколкото търговец, за разлика от Вас, нали, милейди? Вие можете да... изсмучите най-доброто от всяка сделка, доколкото съм чувал, като истинска дъщеря на горда драконова фамилия.[/ind][ind]Виконтът направи кратка пауза, колкото да огледа групата на Аруна и тя да си поеме дъх след краткия му монолог, след това допълни:[/ind][ind]- Херцог ир'Кеслан също търси да купи някой от по-силните независими отбори, за да представлява Кю Бара вместо неговите "Синове на Галифар". На ваше място бих изчакал да чуя поне неговото предложение преди да реша да се продам на... гномите. Освен това ако сте избрани сред петте независими или си завоювате място сред тях с предизвикателство, цената ви ще се вдигне неимоверно - некромантът изгледа жената красноречиво, след това се поклони едва забележимо и довърши. - А сега моля да ме извините, трябва да обърна внимание на момчетата си.[/ind][ind]След тези думи благородникът се запъти към другия край на масата, където имаше свободно място, а Аруна бързо върна самообладанието си и се замисли над казаното...[/ind]
Останалите
- Предлагаме ви десет хиляди златни галифара за първо място - чу се откъм Фродо, - пет хиляди за второ място и две хиляди за трето.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: Глава първа - Суматоха преди откриването

Мнение от CTAHuMuP » пон авг 17, 2009 10:35 am

Фред най-после успя да намери хитро скритата в опашката на Фродо магическа плочица за изпращане на съобщения, усмихна се, показа я на Лъскав и, без да спира да си играе със създанийцето, се обади:
- Галифарите Ви са добре дошли, но аз се чудих дали към наградата за първо място няма да добавите една лаборатория, лично за мен, в университета в Зиларго, в която да изследвам и проучвам каквото си искам, като всичките разходи за научната ми работа се заплащат от университета? Десет хиляди не са малко, но все пак...
- Фредерик д'Канит! - прекъсна го гласът откъм кучето. - Знаех си, че ще измислите нещо. Ще Ви дадем лаборатория и ще Ви осигурим финансиране, но при условие, че резултатите от разработките Ви в Коранбърг ще бъдат предавани ексклузивно на университета, а не, да кажем, на фамилията Ви - преди Фред да успее да отговори, гласът допълни нетърпеливо. - Някой друг да има подобни... по-специални искания?
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: Глава първа - Суматоха преди откриването

Мнение от AngerNogar » пон авг 17, 2009 3:11 pm

- Възможно е - каза Калбар и изгледа говорещото куче. - Опасявам се обаче, че желанието ми не е подходящо за обсъждане на място, като това. Да кажем, че ме интересува определена информация, която едва ли може да се намери по общодостъпните лавици из Коранбърг и вашето съдействие по намирането и из необщодостъпните чекмеджета би било чудесно.
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: Глава първа - Суматоха преди откриването

Мнение от ChoChan » пон авг 17, 2009 8:00 pm

Докато разговаряше с ир'Омик, Аруна се ограничаваше до "аха" и "ами така си е" и остави виконта да говори, като от време на време го насърчаваше. Разсеяно си играеше с рубините на огълицата си, докато думите му бавно и методично се утаяваха в съзнанието й. Погледът и за пореден път бавно се плъзна из залата и мина през спътниците й, които тихо обсъждаха нещо с Фродо. Не й убягнаха погледите, небрежните кимания и открити посочвания, които нерядко се отправяха към тяхната маса. Последните учтивости на виконта достигнаха до нея сякаш от много далече, Аруна се беше откъснала от реалността. В съзнанието си бавно се издигаше на пиадестал над тълпата, огряна от стълб сияйна светлина. Тя всъщност можеше да постигне това! От самото начало цялото това състезание й беше натрапено против волята, но сега, когато се вглеждаше в цялата тази тълпа и решимостта, с която всички останали приемаха събитието... Беше имала намерението да го изтърпи кротко и да изчака всичко да свърши, но сега си даде сметката, че, въпреки, че нещо такова никога не я беше блазнило особено, тя лесно можеше да запише името си в историята! И защо не, за уменията на спътниците си бе повече от убедена. А щом те толкова много желаеха да им се плати щедро за това, толкова по-добре, щеше да се постарае да получат най-доброто от некадърниците, които така раболепно им предлагаха богатства.
Погледът на Аруна отново се фокусира, тя изпъна рамене и с уверена крачка и усмивка се запъти към отредената им маса, където видя, че не са стигнали до никъде с преговорите. Бен, Аелар и Шайни тъпчеха от един на друг крак, Фред продължаваше да разглежда изкованото куче а Калбар да го гледа подозрително. Докато крачеше към тях, тя въздъхна, врътна очи и поклати глава.
-Ееее, побъбрихте ли си сладко, докато ме нямаше? - рече тя с приповдигнато настроение. Предадоха й с едно изречение офертата на Зиларго и тя мило се усмихна и опря ръка на масата. Замислено потърка брадичката и изхъмка. - Благодарим за... щедрото предложение, но тъй-като то така и така не включва представянето ни преди трето място, като че ли май няма смисъл да скачаме на прибързани решения, нали така? Пък и до колкото чух други също проявяват интерес към нашето представителство. Да се неначуди човек колко сме желани... Е, не че е нещо ново - измърмори тя - Но както и да е, ако предложението не изтича на момента, ще го имаме преедвид - тя се наведе към кученцето и дъхна на стъклените лещи на мястото на очите му. Когато те зе замъглиха, Аруна нарисува по едно сърчице във всяко от тях и отново се изправи. -Колко вълнуващо! - възкликна тя. - Вече почти нямам търпение да стъпим на арената, ентусиазмът наоколо ми действа заразително!
-А.. остава само да сменим името на отбора. Самоотвержените доброволци!
- засмя се тя високо. - Направо смехотворно, кой ги мисли тези! - завъртя се и се отправи към чиновниците. След няма и десет минути, отборът им вече се казваше Кървав Диамант и из залата се плъзна мълвата, че в края на краищата са отворени за предложения.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
Prince of Essembra
Мнения: 1047
Регистриран: чет май 17, 2007 6:24 pm
Местоположение: Благоевград

Re: Глава първа - Суматоха преди откриването

Мнение от Prince of Essembra » вт авг 18, 2009 8:26 am

Аелар не остана доволен и от втория избор на име за отбора, но си премълча. Със сигурност то бе подходящо решение в очите на Аруна и и подхождаше, обаче изглеждаше някак злокобно и това точно не се понрави на полуелфът. Както и да е си каза той и заговори нежно на Аруна, както бе свикнал да и говори по принцип:

- Аруна мила, ще ни обясниш ли кой се интересува от услугите ни ? Интересно ми е да узная, както и на каква цена ? Нека да преценим хубаво и да вземем финално решение, както каза сама, турнирът е най-важен и ние сме тук за да участваме, а не да правим зделки с дявола.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: Глава първа - Суматоха преди откриването

Мнение от ChoChan » вт авг 18, 2009 9:44 am

Когато Аруна се върна на масата, изгледа Аелар с повдигнати вежди и преди да отговори, седна на масата, за да си поеме дъх.
-Така ли съм казала? - рече тя като ехо. - Не си спомням такова нещо, Аелар. - Тя замълча за момент и бавно отпи глътка вино, след това отново го изгледа. - Признавам, Аелар, изненадана съм от теб, пазариш се като продавач на пазар. До колкото мога да си представя защо Калбар, Фред и дори Бен живо биха се интересували от това, относно теб съм в пълно неведение. - Полуелфът понечи да възрази, че това въобще не е така, но младата жена помирително махна с ръка. - Както и да е, щом това е важно за теб, толкова по-добре. По същество, доста хора търсят да наемат представителство, един от тях е Кю`Бара например. До колкото чух, всеки от вас вече е бил поканен един или повече пъти да се състезава за някой отбор. Това само ме убеждава, че едва ли ще останем без предложения, още повече с убеждението ми, че не е невъзможно даже да спечелим състезанието. В случай, че бъдем избрани, или си завоюваме място, едва ли някой може да отрече, че това ще привлече определено внимание.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
lowstef
Phantom Lord
Мнения: 1268
Регистриран: вт апр 08, 2008 10:05 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: Глава първа - Суматоха преди откриването

Мнение от lowstef » вт авг 18, 2009 1:06 pm

-Аруна, сигурна ли си, че досега не са ти предлагали да ръководиш някой от анклавите? Така като гледам, ще успееш да убедиш някой даелкир да ти целуне подметките и да ти прислужва срещу сребърник на месец. Сигурен съм, че присъствието ти по баловете в Шарн много скоро ще уреди всички експедиции в Зендрик да се охраняват от фамилията. Е, нека чуем и другите предложения, които има за нас.
Който ме харесва е прав! Който не ме харесва е прав! Който не му пука за мен не е прав!
The leather armies have prevailed
The Phantom Lord has never failed...
Fall to your knees and bow to the Phantom Lord

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: Глава първа - Суматоха преди откриването

Мнение от CTAHuMuP » чет авг 20, 2009 2:01 pm

Сякаш в отговор на въпроса на Бен към масата им се насочи благородник, облечен по последна кубарска мода, а откъм Фродо се долови нещо, наподобяващо недоволно, излайващо изсумтяване и създанийцето отново извади перката си и безцеремонно отлетя към професор Уивърс. Аруна се усмихна самодоволно, но кубарецът така и не успя да стигне до тях, защото в същия момент около входа се получи раздвижване и се появи граф ир'Танар, който с характерната си бърза крачка се запъти към сцената, а Артър и останалите музиканти набързо я освободиха. Графът изчака хората да заемат местата си и да утихнат, след което започна:
- За Карнат ще се състезават "Стоманеният юмрук" с предводител барон Адолф ир'Лоран и "Черните тигри" с предводител виконт Геним ир'Омик. За Бреланд - "Чукът на Боранел" начело с генерал Даниъл ир'Баран и "Перла в короната" с водач маркиз Крисчън ир'Уинарн. За Трейн - "Калени от Пламъка", водени от епископ Антонио де Силва, и "Сребърните ангели", предвождани от сър Хуан Бардем. За Сайър - "Остриетата на утрото" с предводител Артър Бейл и "Железните" със Свободен. За Аундеър - "Алените отмъстители" начело с барон Франсоа ир'Врогар и "Огнена смърт", водени от сър Лоран Магри.
След всяко изречено име на отбор, участниците от него се изправяха и обикновено биваха или аплодирани, или оплюти от останалите. След като съобщи десетте основни отбора, графът изчака получилата се суматоха да утихне, след което продължи:
- За Мрор - "Непобедимите" с предводител Бротор, син на Рурик. За Лазаар - "Морските дракони" начело с принц Райгър ир'Уинарн. За Елдин - "Пазителите на гората" с друид Грун. За Зиларго - "Търсачите на знание", водени от професор Моли Уивърс. За Кубара - "Наследниците на Галифар" с водач херцог Мигел ир'Кеслан.
Рен отново изчака за кратко и допълни:
- Тъй като решихме, че най-добрите участници от десетте държави ще отидат в официалните им отбори и остатъкът няма да е достатъчно елитен за петте независими - вълна на недоволство мина през залата, но остана пренебрегната от домакина, - определихме и тях. Това са "Валенарските орли" с предводител Тих вятър, "Земните девици" с предводител Манео Свирепата, "Жътвари на скръбта" начело с Фарук Тан, "Небесните господари" на Натан Благословения и "Синовете на Корвеър", предвождани от Кайрон, Синът на Огъня.
Графът направи поредната пауза след като "Синовете", единственият отбор от пет души сред изброените, си седнаха, но този път в залата беше тихо. Като че ли никой, поне засега, нямаше намерение да оспорва превъзходството на избраните пет отбора. Рен се усмихна за първи път от доста време и довърши:
- Списъкът с двадесетте избраници не е запечатан. В идните три дни всяка от държавите ще може да прави промени в случай, че някой от отборите й бъде предизвикан от друг от същата държава и загуби или ако просто решат да сменят някой от отборите си. Независимите също ще бъдат предизвиквани, затова негово величество разпореди следното. Ако по време на предизвикателствата се случи... инцидент и има смъртни случаи в отбора, спечелил предизвикателството, те ще бъдат съживени за сметка на кралската хазна. Ако има смъртни случаи при загубилите - ще се оправят сами. Това е всичко от мен за тази нощ, утре на обяд ще ви прочета новия регламент и правила за победа в Рововете. Лека нощ, дами и господа.
Домакинът им се изнесе от залата със завидна бързина и след няколко кратки и тихи обмени на думи повечето от присъстващите също тръгнаха към изхода...
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
lowstef
Phantom Lord
Мнения: 1268
Регистриран: вт апр 08, 2008 10:05 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: Глава първа - Суматоха преди откриването

Мнение от lowstef » съб авг 22, 2009 9:34 am

-Е, все пак още има възможност някъде да се сменим за представителство на държава, а и може да предизвикаме някой от другите отбори. Тъй или иначе има време, няма защо да решаваме сега веднага на момента, а аз лично се уморих вече от всичкото това говорене, така че ще ходя да спя. Предлагам всички да се оринтираме към сън. Или поне към лягане...
Който ме харесва е прав! Който не ме харесва е прав! Който не му пука за мен не е прав!
The leather armies have prevailed
The Phantom Lord has never failed...
Fall to your knees and bow to the Phantom Lord

Потребителски аватар
Prince of Essembra
Мнения: 1047
Регистриран: чет май 17, 2007 6:24 pm
Местоположение: Благоевград

Re: Глава първа - Суматоха преди откриването

Мнение от Prince of Essembra » съб авг 22, 2009 8:52 pm

- Подкрепям те Бенеслав, аз също смятам, че е време за почивка. Утре обаче, когато станем със свежи сили, ще трябва серйозно да обмислим, как точно да влезем в състезанието. Поели сме ангажимент и трябва да го спазим. Не ми е в стила да чакам последния момент или да завися от случайността.

След това Аелар си пое въздух и се обърна към Аруна:

- Милейди, тъй като вие надали ще спите тази нощ, може и да ни зарадвате, с добре свършена работа от представителен и организацйонен характер, когато се видим утре на закуска.

С тези думи, полуелфът стана от масата, поклони се и излезе.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: Глава първа - Суматоха преди откриването

Мнение от ChoChan » пон авг 24, 2009 12:14 pm

Аруна замислено сбръчи вежди, но след това, както често се случваше, се отказа и незаинтересовано сви рамене. Спокойно допи виното си, докато оглеждаше избраните независими отбори и се изправи. За нея противникът вече беше налице. Земни девици, хмпф! Щеше да ги отстрани от пътя си. В края на краищата, тя не толерираше конкуренцията, и това беше представление, в което имаше място само за една главна женска роля.
-Фред, бъди така добър да ме изпратиш до стаите ми.
Хвана го под ръка и двамата се отправиха към отредените им в замъка стаи, като по пътя обсъждаха дреболии във връзка с турнира. Когато стигнаха вратата на стаята й, Аруна му пожела лека нощ и изчезна в покоите си. Отдели си известно време, за да се поосвежи, смени тоалета си с нещо по-удобно и практично, но все така изящно и съблазнително. След един последен и изпитателен поглед в огледалото, вдигна качулката на пелерината си и се отправи към палатката на Червения барон.
Когато отметна покривалото, баронът вече я очакваше в средата на помещението до изискано подредена вечерна маса за двама. Едва бе свалила пелерината си, когато Франсоа я сграбчи и обсипа с целувки. От това прическата й съвсем се разпадна, тя измъкна две фуретки от косата си и я остави да разсипе по раменете й.
-Няма смисъл да бързаме, Франсоа, нощта едва сега започва. - Аруна се усмихна, хвана го за ръката и той я поведе към масата. Да, нощта едва сега започваше, а тя имаше толкова много въпроси...
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: Глава първа - Суматоха преди откриването

Мнение от CTAHuMuP » пон авг 24, 2009 5:31 pm

На разположение на денеитците и техните приятели в замъка имаше три двойни спални. Аруна бързо беше взела само за себе си най-голямата от тях, Бенеслав и Аелар се бяха настанили във втората, а Фред, Лъскав и Карбал бяха в последната, като се събираха без проблем, защото Лъскав по стар навик "спеше" прав до вратата. След последните реплики в общата зала, всеки от шестимата пое по собствените си дела. Аруна се запъти към лагера, след малко я последваха Лъскав и Фред, но в посока палатката на Артър и отбора му, а Бен, Аелар и Калбар се прибраха по стаите си, само че бурната нощ още не беше свършила.
Бен и Аелар
[ind]Бен тъкмо беше влязъл и започнал да помага на Аелар за бронята му, когато на вратата им се почука. Мъжете се спогледаха учудено, никой от двамата не очакваше посещение. Призователят бързо освободи и последния ремък, свали тежкия нагръдник и се запъти да отвори, оставяйки паладина да довърши останалата част от сложния ритуал по свалянето на пълното си защитно снаряжение. Когато вратата се открехна, Бен несъзнателно изтръпна и дишането му се учести, защото на гости им беше дошъл предводителят на "Черните тигри", рицарят-некромант виконт Геним ир'Омик. След няколко секунди неудобно мълчание денеитецът покани благородника вътре, а Аелар набързо изглади униформата си с ръце и двамата с братовчеда си загледаха виконта с очакване, защото знаеха, че не беше дошъл да ги пита за ловните им тайни.[/ind][ind]- Добре ви е уредила Аруна - започна Геним, оглеждайки се наоколо. - Явно наистина е толкова добра и оправна, колкото се говори за нея. Което ме води към целта на посещението ми. Имаме нужда от добри и оправни хора, на които можем да разчитаме в Рововете. Новите правила за победа още не са известни, но се говори, че са направени така, че отборите ще трябва да си помагат и сътрудничат един с друг, не проста директна елиминация като преди. Разбира се, там, където има сътрудничество, има и предателство, затова мислим, че колкото по-малко отбори точат ножове, които да ни забият в гърба, толкова по-добре - виконтът направи кратка пауза, след което продължи. - Вашата слава като верни на краля войници по фронтовете на Карнат е пословична, господа. Разбира се, воювали сте и за други държави, такава ви е работата, но никога срещу нас. Разчитаме, че и сега няма да се състезавате срещу нас.[/ind][ind]Рицарят спря да говори и изгледа красноречиво двамата денеитци, изчаквайки отговора им. Всеки от двамата за момент се зачуди защо ир'Омик им говореше като на участници в Рововете, но веднага си дадоха сметка, че от място в независимите ги делеше само една битка и благородникът явно знаеше това, както и знаеше, че други държави се опитват да ги купят. Двамата колеги, приятели и роднини се спогледаха и добре обмислиха какво да отговорят на този човек, който можеше да се окаже както безценен съюзник, така и опасен конкурент...[/ind]
Аруна
[ind]Рано сутринта (или късно вечерта в зависимост от навиците на конкретния човек) една доволна Аруна вървеше сред смълчания палатков лагер и се усмихваше. Нощта, прекарана с барона, беше приятна и плодотворна по няколко различни начина и наистина Франсоа беше един от най-способните... разказвачи, които познаваше. Младата жена намигна на един страж, който я зяпаше съвсем откровено, и се опита да откъсне мислите си от приятните спомени, които все още гъделичкаха всичките й сетива, и да се съсредоточи над това, което беше научила, защото Бен и Аелар сигурно щяха да я питат.[/ind][ind]Валенарците и "Синовете на Корвеър" бяха извън възможностите им, според барона. При предизвикателство, и двата отбора с лекота щяха се справят с нея и другарите й без дори да се изпотят. Елфите залагаха основно на бой от разстояние - имаха три стрелци в отбора, за уменията на които се разказвали легенди още преди тридесет години, а от тогава единствено са се подобрили. Двамата им мечоносци също бяха бързи, ловки и опасни, като грациозните им тела лъжеха за количеството сила, което влагат в ударите си - беше огромно. За мистичните способности на предводителя им не се знаеше много, но се говореше, че способността му да командва духовете съперничи с тази на великия друид Олайън. "Синовете", от друга страна, бяха балансиран отбор, разполагащ както със силни воини, така и с надарени маготворци. Командвани от тактически гений като Кайрон, петимата можеха с лекота да победят всеки два от другите отбори наведнъж, без елфите. Самият факт, че бяха само пет души говореше достатъчно за вярата им в уменията им и никой не би посмял да се усъмни в това.[/ind][ind]За "Небесните господари" Франсоа не знаеше много, според него те бяха енигма и за всички останали. Предводителят им, от друга страна, заедно с Марак Черният пламък, беше един от най-известните и често появяващи се по светски събирания представител на загадъчната раса на небесните духове, но и негова пълна противоположност. Известен като добър по душа, благосклонен към смъртните и помагащ без да търси нищо в замяна, Натан беше и един от най-добрите лечители на континента. Познания и лечебни молитви, трупани и усъвършенствани с хилядолетия, му бяха спечелили и друг прякор - Чудотвореца. Дори фамилия Джораско понякога се допитваше до него за особено странни, често донесени от Зендрик, случаи на треска или други болести. Макар другите небесни духове и хора в отбора му да бяха сравнително неизвестни, присъствието на Натан беше достатъчно заплашително и двубой с неговия отбор щеше да е ако не обречен за Аруна, то поне много тежък.[/ind][ind]Най-големи шансове за победа имаха срещу "зелено-кафявите маймуни от Даргуун", както баронът нежно нарече "Жътварите", и срещу "объркалите Рововете с бардак" жени от "Земните девици". Липсата на уважение към тези два отбора, които явно считаше за незаслужаващи нещо повече от презрение, беше изкарала арогантността на Франсоа на показ и той повече се забавляваше да им измисля саркастични прякори, отколкото да й разкаже нещо смислено, но все пак жената беше успяла да научи нещо и за тях. Най-голямата слабост на "Девиците" беше липсата им на маготворец, освен това повечето воини от отбора бяха специалисти в близък бой и имаха само един стрелец. Според Франсоа, ако "двете кофи от отбора", визирайки Аелар и Лъскав, "заключат" шестте девици в меле схватка, останалите с лекота ще могат да се разправят с тях с концентриран огън. Проблемът на даргуунци беше аналогичен, те също имаха само едно "бледо подобие на заклинател, племенен шаман или нещо подобно, който сигурно през повечето време е зает да им разпределя дажбите с банани" и нямаха стрелец, разчитайки изцяло на прегазване на опонентите си отблизо с груба сила "като приматите, каквито са".[/ind][ind]След като си припомни всичко толкова точно, колкото можеше, Аруна пак се усмихна и заобиколи две прегърнали се и хъркащи на земята в алкохолна забрава джуджета, но когато вдигна поглед се озова лице в лице със сър Лоран Магри, предводител на Аундеърския отбор "Огнена смърт". Без да сваля усмивката си тя го поздрави и направи реверанс, а възрастният чародей се поклони и й подаде ръка с думите:[/ind][ind]- Прекрасно и нежно цвете като Вас не бива да се разкарва така из лагер с триста изнервени мъже, милейди. Позволете ми да Ви изпратя до замъка.[/ind][ind]Жената хвана ръката му и се притисна в него по навик, а след няколко крачки в мълчание Магри попита директно:[/ind][ind]- Е, как беше визитата Ви при нашето любимо баронче?[/ind]
Калбар
[ind]Калбар се прибра в празната стая и отиде до прозореца, от който имаше прекрасна гледка към осветения с безброй огньове, факли и магически светлини палатков лагер. В ума на убиеца се въртяха най-различни въпроси, част от които свързани с причната да е тук, друга част свързани с хладнокръвно изчисляване на шанса им за оцеляване и дори победа. Безизразното му лице, олицетворение на смъртоносно спокойствие, едва трепна, когато тренираният му слух долови движение откъм вратата. Бърз и тих като котка, Калбар мълниеносно прекоси разстоянието до входа на стаята, изчака за момент, ослушвайки се, и след това рязко отвори вратата, а вдигналият вежди в изненада принц Райгър бавно свали ръката си, с която се канеше да почука. Широка усмивка се появи на лицето му и каза с леки нотки на възхищение:[/ind][ind]- Ако и мечовете ти са толкова остри, колкото слуха ти, значи имаме проблем, Калбар. Може ли да вляза?[/ind][ind]Полуоркът кимна и се отдръпна, а принцът се наведе, хвана нещо и влезе в стаята, влачейки зад себе си увързан до степен на пълна неподвижност и със запушена уста едрия войник, който по-рано вечерта не особено успешно беше нападнал убиеца. В очите на лазаареца, вперени в зеленокожия, се четеше само една емоция - неистов ужас. Райгър си пое дъх и каза:[/ind][ind]- Муркат ме злепостави тази вечер и тъй като вече не ми трябва след съкращаването на броя отбори до един, реших да ти го подаря. В нормални обстоятелства бих го наказал сам, но в случая мисля, че да го оставя в ръцете ти е по-справедливо. Може да правиш с него каквото решиш, но не забравяй да почистиш после, защото ир'Танар няма да е много щастлив ако към проблемите с домакинстването му се добавят обезобразен труп и няколко локви кръв.[/ind][ind]Принцът кимна на Калбар и се приготви да си тръгва...[/ind]
Фред
[ind]Фред и Лъскав влязоха в осветената и шумна палатка на Артър и намериха вътре "Железните", както и още тридесетина души, събрали се и слушащи със запленен поглед историята за последното приключение на барда и неговата дружина из джунглите на Кубара. Ораторът ги видя и им кимна поздравително, без да прекъсва потока на мисълта си, и когато накрая завърши героичния разказ за подвига им и изчака овациите да стихнат, учтиво, но неумолимо разгони гостите и освободи масата, след което покани двамата си новодошли приятели да се разположат както им е удобно и извади домашната, сайърска ракия. Няколко часа по-късно, прекарани в спомени за родината и разкази за последните четири години, откакто всички сайърци се пръснаха бездомни из Корвеър, Артър реши да прекъсне опитите на Фред със завален глас да му обяснява алхимическия състав на ракията и, станал изведнъж учудващо сериозен, каза:[/ind][ind]- Това тук не ти е лабораторията, стари приятелю. Рововете са истински смъртоносно състезание с реален риск и със само един възможен победител от общо двадесет. Доколко добре познаваш тези, с които си дошъл, и доколко си склонен да оставиш живота си в ръцете им?[/ind]
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
Ambartanen
Мнения: 1516
Регистриран: чет авг 14, 2003 11:03 pm
Местоположение: NYC

Re: Глава първа - Суматоха преди откриването

Мнение от Ambartanen » пон авг 24, 2009 7:01 pm

Фред
- Колко добре ги познавам? Естествено, добре съм запознат с репутацията им и съм прекарвал поне няколко дни в тяхна компания преди да дойда тук, но не бих нарекъл никой освен Лъскав свой приятел. За доверието... ами всеки от тях е доста опитен войн с многократно изпитвани, доказани способности, тъй че май ще съм част от един от по-конкурентноспособните отбори. Що се отнася за доверие в по-общ смисъл- стига да им играя по свирката, няма да имат причина да ме предадат, а няма как да не ги следвам, докато съм част от отбора... нали?- Фред замислено се потупа по устните, докато гледаше трубадура преценяващо.- Зиларго ни направиха изключително изкушаващо предложение, но май съотборниците ни не са твърде заинтересувани от него. Денеитците, да знаеш, са изключително странни- взимат задружни решения но същевременно действията им изглеждат напълно хаотични. За момента не само нямам идея за кого ще се състезаваме, но и не знам какви са определящите фактори за това решение! Ако само имаше някой, който...- Съзидателят вдиша няколко пъти дълбоко, за да се успокои.- И аз искам да те питам нещо, Артър, но подозирам, че твоят въпрос не беше зададен от просто любопитство.

Потребителски аватар
Prince of Essembra
Мнения: 1047
Регистриран: чет май 17, 2007 6:24 pm
Местоположение: Благоевград

Re: Глава първа - Суматоха преди откриването

Мнение от Prince of Essembra » вт авг 25, 2009 2:01 pm

Аелар
Докато Геним говореше, Аелар се приведе в по-удобен вид и наля три коняка, като ги подаде на господата, след което заяви тържествено:

- Синовете на Денеит държат на своята дума. Принципите ни изключват да воюваме срещу Карнат, стига разбира се да няма конфликт на интереси, тоест всичко зависи от вашите два отбора. Трябва да ви уверя обаче, че ако някой премине границата и започне да провокира или съботира отбора ни, ще бъдем безкомпромисни. Запазим ли колегиалността и добрия тон, тогава може да разчитате на нас сър. Наздраве за лоялността господа ! Наздраве за Карнат !

Потребителски аватар
lowstef
Phantom Lord
Мнения: 1268
Регистриран: вт апр 08, 2008 10:05 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: Глава първа - Суматоха преди откриването

Мнение от lowstef » вт авг 25, 2009 6:05 pm

Бен се загледа за момента в Аелар като се чудеше колко изобщо от кръвта на Денеит е останала във вените му. Остави подадената му чаша настрана и след още няколко секунди размисъл се обърна към карнатеца:

-Виконт ир'Омик, оказвате голяма чест на двама наемници, като разчитате на верноподаническите ни чувства. За Аелар не знам, но единствената причина, поради която не съм се бил срещу Карнат е, че фамилията не ми го е нареждала. Друг е въпроса, че фамилията избягва да праща членовете си там, където те не бих искали да отидат. Не съм се бил срещу Карнат, не бих искал да се бия срещу Карнат и се надявам никога да не се случи. Но... Е, но това не значи, че преливам от патриотичен плам и че никога не бих се бил срещу Карнат, ако се наложи. А дали ще се наложи - е, това зависи от вас. Капитанът на другия карнатски отбор със сигурност не би имал нищо против да види кръвта ми по ръцете си, но поне се надявам, че ще предпочете да го направи лице в лице.От друга страна Вие, сър... Вие сте известен с това, че бихте вдигнали и собствените си мъртви войници, за да спечелите. Е, Вие знаете защо бихте могли да ни имате доверие, а сега бихте ли могъл да ни кажете защо ние бихме имали доверие на Вас?
Който ме харесва е прав! Който не ме харесва е прав! Който не му пука за мен не е прав!
The leather armies have prevailed
The Phantom Lord has never failed...
Fall to your knees and bow to the Phantom Lord

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: Глава първа - Суматоха преди откриването

Мнение от ChoChan » ср авг 26, 2009 8:17 am

Аруна
Без да губи самообладанието си, Аруна се подсмихна и изгледа магьосника косо преди да отговори:
-Е, винаги ми е приятно да срещна стари познати. Имахме толкова изгубено време да навакваме. - Каза тя обичайните думи без смисъл, докато умът и трескаво работеше.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: Глава първа - Суматоха преди откриването

Мнение от CTAHuMuP » ср авг 26, 2009 12:24 pm

Фред
[ind]- Денеитците не познават друга лоялност, освен тази към фамилията и парите, Фред. Точно ти би трябвало най-добре да го знаеш. За тях това състезание е средство, с което да постигнат целта си, а именно още повече влияние и богатство. Не си мисли дори за един миг, че ако трябва да избират между тази цел и твоя живот, ще изберат теб. Защо са изпратили Аруна, как мислиш? Тя не е воин, мястото й не е тук, и за да изпратят точно нея, значи имат причина - тонът на Артър ставаше все по-загрижен. - За Калбар също съм чувал обезпокоителни слухове. Пират, убиец, шпионин за драконова фамилия - не особено представителна извадка, нали? Не казвам, че съотборниците ти обезателно ще те предадат, но според мен са достатъчно безскрупулни наемници и ако някой им плати достатъчно, ще ти клъцнат гръцмуля докато спиш без да се замислят и без да изпитват угризения на съвестта, защото надали имат такава.[/ind][ind]Бардът гаврътна остатъка в чашата си на екс, задържа погледа си върху онемелия съзидател и тихо добави:[/ind][ind]- Притеснявам се за теб, приятелю, бъди внимателен. Твърде малко истински другари от старата родина ми останаха, за да ги губя из Рововете, жертва на интриги и машинации за пари и власт. Бих те помолил да се откажеш от състезанието, но знам, че сигурно няма да го направиш, затова искам да ти предложа място в моя отбор. Грета и без това иска да се състезава с роднините си от Мрор, виждам го в очите й, макар че тя нищо не казва, защото е вярна до гроб на мен и хората ми. Ако й предложа да отиде при тях и й обясня, ще приеме волята ми. И за Лъскав може да намерим място, ако искаш да го вземеш, Аргаил ще отстъпи своето. Помисли добре, Фреди, и знай, че съм напълно сериозен с това предложение.[/ind][ind]Артър си наля нова чаша с ракия и я загледа замислено.[/ind]
Бен и Аелар
[ind]Виконтът, също като Бен, не беше опитал от коняка, но все още държеше чашата в ръката си с бяла ръкавица. Погледът му се премести към по-възрастния и опитен братовчед, когато Бенеслав заговори, и когато свърши, лицето на ир'Омик се беше превърнало в студена маска, излъчваща смесица от презрение и отвращение. Помисли малко, без да сваля поглед от очите на призователя, след което глухо каза:[/ind][ind]- Чувства като патриотизъм и обич към родината и земята, която Ви е отгледала, явно са Ви чужди, Бенеслав. Както и предполагах. Всичко е бизнес и всичко се продава, нали? Мотото на фамилиите. Щом е така, нека говорим за бизнес.[/ind][ind]Благородникът седна на един от столовете край масата, свали ръкавиците си и разкри мъртвешко бледите си длани, които след това скръсти, изчака денеитците да заемат местата си и започна:[/ind][ind]- Не е тайна, че за много от военните от висшия ешелон и за немалка част от благородниците Последната война завърши със загуба за Карнат. Трябваше да предадем много територии и да се съгласим на какви ли не отстъпки, за да се стигне до мирния договор. Според много хора Кай III извърши национално предателство в Тронхолд преди две години и всички те ще се радват да го видят разпънат и да видят родината с владетел, който да поднови Войната. Тези от нас, които са дарени с далновидност и трезвен ум, обаче смятат, че възобновяване на военните действия в този момент ще завърши още по-катастрофално за Карнат. Затова и имаме нужда от победа в Рововете. Трябва ни нещо, което да ни върне самочувствието на господстваща във военно отношение нация и да задоволи гордостта на жадните за мъст барони, за да не потопят държавата в хаоса на гражданска война и реки от кръв.[/ind][ind]Некромантът направи кратка пауза, след което продължи:[/ind][ind]- За тази цел съм упълномощен да ви предложа място като официален отбор на Карнат. Ако го желаете, Адолф и неговият "Юмрук" ще си заминат и вие ще заемете тяхното място, съгласявайки се да работите заедно с "Тигрите" ми и да донесете победа за Карнат. Ако приемете и спечелите, след състезанието ще ви бъдат платени четиридесет хиляди златни галифара и ще ви бъде дадена рота елитни гвардейци, които да командвате както желаете - като свита, като телохранители или като малка армия, с която да си завладеете някое баронство. Ако откажете и решите да останете независими, предлагам да купя безусловното ви сътрудничество с двата карнатски отбора с двадесет хиляди галифара. Вие решавате.[/ind][ind]Виконтът се облегна назад в стола си и зачака двамата братовчеди да обмислят предложението му.[/ind]
Аруна
[ind]Едва след като чародеят зададе доста предизвикателния си въпрос, вървящата до този момент в радостно неведение Аруна си даде сметка, че няколкото крачки в мълчание са ги отвели извън лагера и са навлязли в малко островче от дървета и храсти между палатките и замъка. Лоран спря, изгледа я и я стисна за ръцете с учудваща сила. Вече не се усмихваше, когато каза:[/ind][ind]- Знам всичко за Вас и методите Ви, милейди. Не Ви обвинявам. Всяка вещица, използваща недъгавата магия на феичките, е принудена да използва и природните си дадености, за да постигне нещо в живота. Но не си мислете, че ще Ви позволя да ми отнемете победата с красотата си. Аз съм много опасен човек, милейди. Не си играйте с мен.[/ind][ind]Аруна се опита да се отскубне и да извика, но с нарастващ ужас установи, че силата на Лоран надвишава нейната в пъти, а от устата й излязоха само хъхрещи звуци, твърде далечни от здравословен вик за помощ. Очите на чародея почервеняха и жената усети огромни, кокалести и горещи пръсти около врата си, които я стиснаха и започнаха да я задушават, а Магри я пусна, образува голямо огнено кълбо между ръцете си и без да го изпуска, попита с пъклен глас, нямащ нищо общо с изтънчения му аундеърски акцент:[/ind][ind]- Знам, че сте казала нещо на барончето, защото се опита да ме изхвърли от състезанието. Какво сте му казала? И какво Ви каза той през тази нощ?[/ind][ind]Горещината от огненото кълбо само на крачка от нея бавно започна да пърли косата на Аруна и да изгаря дрехите й, а кислородът, който и без това не й достигаше заради душащите я в стоманена хватка ръце, опасно започна да свършва. Болката беше непоносима и младата жена трябваше бързо да предприеме нещо.[/ind]
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: Глава първа - Суматоха преди откриването

Мнение от ChoChan » ср авг 26, 2009 6:53 pm

Аруна
Аруна ясно можеше да разбере, кога пред себе си имаше противник, който я надминаваше многократно, но дори в такива ситуации вродената й арогантност на благородник й помагаше да запази самообладание. Тя му хвърли унищожителен поглед, замахна и в гората проехтя звука на плесницата, която му удари.
-Ще съжаляваш за това. - Изрече тя ниско с последните глътки кислород, които успя да поеме.

[sblock]initiative 1d20+9=25
Пъплещите по тялото и огньове бавно превръщаха дрехите й в пепел. Около тялото й се завихриха тъмни сенки, чертите на лицето й се изостриха и помръкнаха. Аруна плъзна ръка под наметалото си и слепешката потърси ветрилото си. Когато пръстите й се свиха около него тя едва чуто прошепна няколко думи и от нея във всички посоки изригна вълна черна енергия. Аруна изчезна след червена вихрушка и се материализира недалеч от тях между дърветата в посока на лагера, но този път силуетът й остана размит пред погледа на магьосника.

[sblock]warlock's curse vs Loran
Otherwind Stride vs Loran 1d20+10=19 vs fort
Otherwind Stride vs unknown entity 1d20+9=19 vs fort
hit: Loran 2d8+9=20
unknown 13
and are not immobilzied -.-
effect: teleport 9 squares, gain concealment ueont(shadow walk)
action point:Mire the mind vs Loran 1d20+12=22 vs Will
Dark one's own luck 1d20+12=17 vs will
and is not blinded
move action: run for the hills 8 squares
endurance check 1d20+6=7
and dies[/sblock]
И да беше казала нещо, Марги едва ли можеше да я чуе, но видя как тя посочи към него. Пред погледъа му цялата гора се разми в неясни цветове, когато магията го достигна й започна да си проправя път към ума му, но той само небрежно отметна глава и заклинанието се разпадна.
Аруна изруга тихо и се втурна към лагера, вече виждаше първите палатки и понечи да извика за помощ, но гърлото й бе прекалено пресипнало от огнената стихия. Започна да издава задавени хрипове от загуба на въздух, защото не си спомняше някога да е бягала такова разстояние и наум си отбеляза, че трябва да откаже цигарите.[/sblock]
Последна промяна от ChoChan на чет авг 27, 2009 12:43 pm, променено общо 4 пъти.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Заключена

Върни се в “Бойните ровове на Карнат”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост