Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

Как започна всичко

Приключение с правилата на D&D 4E.

Модератор: CTAHuMuP

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Как започна всичко

Мнение от ChoChan » ср юли 29, 2009 10:58 pm

Значиии идеята е да си направим нещо като обща история, за да си поопознаем персонажите и да има с какво да се занимаваме, докато всички си довършат героите и т.н. Миро даде идеята всеки да измисли някакво адвенчърче с партито, в което той е центъра на събитията, но моето поне ще стане цял роман.
Тъй и тъй го почнах, достигнахме до идеята да стане нещо а-ла Приказки безкрай, защото аз и без това не мога да описвам героите на всички.
Сега трябва да продължи Чефито с историята как отива и ни събира отбора и всеки от останалите по желание да напише как Бен идва и го намира и как пристигаме в Елдийн. Супер ще е ако историите са си разказвателни, но основно през призмата на всеки от персонажите, тоест да са в центъра на повествованието. Не е задължително де, който не иска ще го запълним с пълнеж, ениуей. Айде, давайте :Р
Също така идеята е да го направим това висчо по-експедитивно, нали ще започваме действителната игра тези дни.




Скъпи дневнико, последните няколко месеца бяха просто най-ужасното нещо, което се бе случвало досега в живота ми.

Всичко започна толкова нормално, беше ранно утро, някъде към единадесет и половина, тъкмо приключих със закуската и Моли ми беше донесла пощата. Бяха обичайните покани за балове, едно-две любовни писма, едно-две самоубийствени писма, но едно от тях беше необичайно. В момента в който го отворих, хищна магия избухна от него, изгаряйки дланта ми с руна на Морсморде. Светът сякаш се срути около мен, защото в този момент връзката ми със създанието, от което черпех силите си бе безръзвратно отрязана... Малко след това дойде и съобщението и то не беше никак приятно.



Беше денят, който щеше да остане в историята като Денят, в който Аруна д`Денейт напусна дома си по светло, качи се в каретата и бързо се запъти към центъра на града. Първо се отби в главната къща Денейт, след това продължи към центъра.

Бен седеше в кабинета зад бюрото си, затрупано в дебели томове и купчина свитъци и задълбочено изследваше някаква старинна книга, когато вратата се отвори рязко и с шумолене на метри коприна в стаята нахлу Аруна. Спря се за момент на прага и хвърли бърз поглед наоколо, затвори вратата и се запъти към него.
-Още не знам как можеш да живееш без прислуга. – рече тя, докато сваляше копринените си ръкавици.
-Радвам се да те видя, Аруна – каза Бен и я изгледа любопитно, докато се приближаваше. – Какво мога да направя за теб.
Магьосницата безцеремонно избута струпаните свитъци от единия край и се настани на бюрото. Кръстоса крака, оправи гънките на роклята си и чак тогава му се усмихна мило.
-Имам малък проблем, който вече е и твой. – тя постави пред него писмо с официалния печат на Денейт. Остави му минута да го прочете и когато той я изгледа с присвити очи тя кимна – Наистина е толкова сериозно, а може и да стане по-лошо. Няколко души, не повече ще са достатъчни – Аруна се пресегна и посочи с изящния си перфектен нокът един списък в долния край на писмото. – Избери ги по твое усмотрение, знам че ще се справиш идеално с това.... Ее? – повдигна тя вежди въпросително и отново се усмихна, когато той кимна. – Благодаря ти, Бен, знаех си че мога да разчитам на теб. – Тя се изправи, наведе се и го целуна по бузата. Сложи ръкавиците си, докато вървеше към вратата – Как мразя Елдийн, времето там винаги е ужасно. – Сложи ръка на бравата е отново се обърна към Бен – Да знаеш, завесите ти са просто потресаващи, ще пратя Алфонс да направи нещо по въпроса.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
lowstef
Phantom Lord
Мнения: 1268
Регистриран: вт апр 08, 2008 10:05 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: Как започна всичко

Мнение от lowstef » чет юли 30, 2009 12:06 am

Ех, да беше само пет годинки по-стара... Или по-добре аз да бях пет годинки по-млад... И да не беше от семейството... И да не беше толкова досадна с тия пердета и слуги и луксозен живот... Техните трябваше да я пратят малко да се оцапа с кръв, да я понапердаши някой, да си изцапа дрехите... Е, сега поне дрехите ще си изцапа, но за пердашенето ще трябва да я пазя. То и за дрехите не е задължително, гледах тука наскоро едно ритуалче, може покрай нея да си изкрънкам пари да си го намеря и запиша, а и няколкостотин жълтици за резидуум да й го правя на безценните копринени роклички. Толкова са стиснати от фамилията понякога, ако няма приложение в битка, значи няма полза от него. Все едно няма да е супер надъхващо генерала ти да е винаги блестящ и прекрасен и чист сред морето от кръв. "Него не го лови дори прах и вражите стрели не го ловят, той е супер, той е велик, хайде след него"... Даааам, върви че им го обяснявай... Ама за малката принцеса ще дадат, нали... Ама вярно е много готина... И ме целуна... И какво е виновна тя в крайна сметка? Я да видим какво ще ми трябва.
Първо, Аелар. Като ще пазим госпожичката, ще я пазим. Малко прекалява с тия божествени неща, ама иначе е свестен и кадърен. Е, и аз отправям молитвите си натам, ама не се кипря със свещения символ на гърдите, нали. Абе, момчето си има чепове за дялане, ама то кой ли няма. Поне е смел, не се колебае да поеме меч вместо теб и го прави добре. И е от фамилията все пак. Бих предпочел Дрего или Стирдам, ама ако бяха те, щяха да водят мисията и нямаше да натрисат мен. Или са заети, или по-вероятно мисията не е чак толкова важна или опасна. както и да е, Аелар ще е, няма проблем, по-добър няма да мога да осигуря.
Второ... Хм, там ще се бъркаме с разни мистични неща, трябва ми някой начетен, ама да не е баш книжен плъх. Имаше един тип... Фред д'Канит... Малко е вманиачен по изкованите, ама и от други неща разбира много. Не колкото Силивриус, ама оня тип за нищо на света няма да се замъкне в оная пустош, а и да дойде, все ще се сваля на Аруна и ще трябва да го пребия накрая. Фред е по-добре, той няма да й обръща внимание, щом не е метална. А и умее да лекува, ще ни трябва някой такъв. Малко е неприятно, че с него се мъкне и ъъъ... как беше... Шайни. Макар че... Може и него да вземем, не ще да яде и да пие, няма да ни тежи, а чувам и че бил добър с меча, пък там не е като разходка в градинката на Аруна. А там хич не е зле за разходка, особено ако и тя присъства... Оф, я по-сериозно.
Така, я да видим трябва ли ми още някой... Така... Там са гори, а досега не се очертаваме като много тиха група, като гледам. Дали да не взема и някой по-така... незабележим. И да може да се бие... Калабар Келед дали ще е свободен? Той си пада повече по морските изпълнения, ама последно чух, че се зарибявал нещо там с фейските работи, а определно в Елдийн поне феи има колкото не щеш. А определно определено е много добър. И ако му се плати достатъчно - слуша. Общо взето. А за парите няма да е проблем, нали принцесата е на зор... Дано да е свободен, че иначе ще трябва да търся Горандо, а той е голям досадник и все ще ми опява колко е прекрасна природата наоколо и бла-бла и дрън-дрън и да не газя тревата, все едно може да си в Елдийн и да не газиш тревата... Калабар е по-добре. Малко е странен, ама си разбира от работата.
ooc
Следва да пише който иска, може да опише как отивам да говоря с него. Става въпрос за мисия до Елдийн (Eldeen Reaches) финансирана от фамилия Денеит и... ами засега толкова се знае.

ПП Заигравката с други имена е от ролеви съображения, за да не изглежда нагласено все едно веднага вас съм избрал. Така изглежда все едно съм обмислял повече варианти, а накрая съм се спрял на вас защото сте най-подходящи (по един или друг начин).

ППП За Шайни съм писал най-малко първото защото не е готов системно и като собствена история и второ, защото засега за Бен той е просто бойна тенекиена машина. Което не пречи скоро да си спечелим взаимно уважението, де. Пък и не върви всички от раз да сме първи дружки и прочее.
Който ме харесва е прав! Който не ме харесва е прав! Който не му пука за мен не е прав!
The leather armies have prevailed
The Phantom Lord has never failed...
Fall to your knees and bow to the Phantom Lord

Потребителски аватар
Ambartanen
Мнения: 1516
Регистриран: чет авг 14, 2003 11:03 pm
Местоположение: NYC

Re: Как започна всичко

Мнение от Ambartanen » чет юли 30, 2009 1:30 am

Бенеслав д'Денеит му се беше харесал, когато се бяха срещнали, и двамата се бяха разбрали с лекота, но честно казано не бе очаквал някога да срещне мъжа отново, камо ли да бъде поканен да работи отново с него толкова скоро. Но отношенията му с Мерикс бяха доста обтегнати в последните седмици и тази задача му даваше много удобна причина да напусне цитаделата на братовчед си, а и денеитците предлагаха доста прилична сума за задачата. Фред потупа замислено джоба, в който бе прибрал съобщението. Да не говорим за доста завоалирания намек, че работата по някакъв начин е свързан с феите- никога преди не се бе занимавал с тези създания и нямаше търпение да научи повече за тях. Всъщност някой, който го познава по-добре, като братовчеда Мерикс, вероятно би успял да го убеди да се заеме с толкова интересна задача за много по-ниско или дори никакво заплащане.

- Май е време да си намеря нови приятели. Все пак как мога да събера нужните пари ако само се занимавам с експерименти в лабораториите на Канит.
- промърмори Фред под нос.

- Извинете, господине, казахте ли нещо?


- Хмм? Не, не, нищо.


Пажът му хвърли странен поглед, след което отвори вратата и го въведе в стаята.- Това е кабинета на майстор Бенислав. Седнете, той всеки момент би трябвало да се върне.

Пажът излезе от стаята, а Фред седна в един от столовете за гости. Очите му се плъзнаха любопитно по цялата стая и в крайна сметка бяха привлечени от сложна диаграма върху един полузатрупан свитък. Канитецът се огледа несигурно преди да издърпа свитъка.

- Е, надали ще има нещо против ако хвърля един поглед, докато го чакам.

Потребителски аватар
Prince of Essembra
Мнения: 1047
Регистриран: чет май 17, 2007 6:24 pm
Местоположение: Благоевград

Re: Как започна всичко

Мнение от Prince of Essembra » чет юли 30, 2009 1:58 am

Бенеслав пристигна уморен във военната акдемия на Дол Дорн, където намери Аелар. Изчака 15мин, докато съзарцаваше танца на остриетата. Аелар и негов стар приятел от школата Арнгот, тренираха усилено под жаркото слънце. Когато бе излъчен победител, рицарят с учуда срещна погледа на Бен, негов познат от едно време, но така и не бяха станали близки. Може би защото пътищата им скоро се разминаха. Аелар, обаче оставаше открит към Бен, познавайки ценните му умения и поради факта, че бяха от една фамилия. Мъжете се поздравиха, в знак на взаймен респект и пръв започна Бенселав:

,, Здравейте капитане, много време мина откакто се сражавахме заедно. Ще карам направо Аелар , защото помня, че си директен човек. При мен дойде лейди Аруна, носеше писмо от фамилията и ме помоли за услуга. Става въпрос за някаква задача, за която се изискват кадърни хора. Имам съставен списък с имена, където фигурираме и ние. На теб може да се разчита. Скоро ще ни запознаят с детайлите, около задачата. За сега знам, че ордена ни е съгласен и фамилията ни изисква нашата помощ."

Аелар пое свитъка с имената, който Бенслав му връчи. Видя някакви данни за назначението, печата на фамилията, а по надолу се разчитаха имената Аруна, Бенеслав, Аелар, един чудак за който бе чувал - Фред, заедно със своя изкован, чиято сила била колосална. Разабира се това бяха слухове, който рицаря неприемаше за доказани факти.
А да, накрая седеше името на известен пират. Дори в крайморската кръчма - ,, Неогасващия фар ", са възпявали въпросното име и то все талантливи музиканти. Калбар Келед пиратът, наемникът, гладиаторът. Аелар се усмихна приветливо и върна списъка на Бен, като му отвърна:

,, Ще бъда честен с теб. За мен ще бъде удоволствие, каквото и да вършим ще пада веселба. Е ти си малко сухичък, но в кръчмата ще се отпуснеш. Иначе назначение с Аруна е като услуга за мен , аз и без друго прекарвам живота си на фронта, какво може да ме притеснява. Много е красива, но разправят, че се държала надменно, аз съм я виждал веднъж на площада, но по дяволите бях на пост в гвардията и неможах да я заговоря. Прекараното време с нея било огромна наслада, а компанията и се цени от най-високопоставени личности. Също така е от фамилията, като нас двамата, хаахах цялото семейство се е събрало, добре че не сме толко сродени с Аруна. Останалите не ги познавам, нито лично, нито имам достоверна информация, но от това което знам, оставам оптимист. Калбар Келед бил много ефикасен войн, аз ценя такива. Може би има противоречива история, но аз лично не съм предубеден, до колкото знам е много силен, ловък и умел в оцеляването - такъв човек ти трябва, когато стане страшно. Фред не е от моя тип, обаче може да излезе печен, също имал лечителски дарби и други магии, все полезни неща. С него е и този изкован - а да Лъскав ака: NT-317 aka: Shiny, малко ще ми е трудно името, но да кажем Лъскав, на кратко. Че това си е обкована порта с меч, също така от ордена са ми споменавали, че и той е рицар, но на Онатар и все пак със сигурност е много издражлив и знам ли, вдъхва респект, с тази си фигура. "

Бенеслав изглеждаше доволен: ,, Радвам се, че си открит. Добре е да имаме момче, като теб. Само внимавай с Аруна, не е за теб. Тя е полигамна жена, независима и с висок стил и вкус. Ти си твърд знам, че не би я оставил да те води за носа. Бързам да предам на останалите от списъка. Скоро ще се видим за повече информация. Благодаря ти за сега. " След тези думи, човекът влезе в каретата си и отпраши надолу по друма.

Аелар остана още малко. Погледът му бе замечтан, някъде в хоризонта. Той дори остана доволен от неочакванта си среща. Назначението предполагаше да бъде интересно и скучното ежедневие през последните месец, два щеше да бъде нарушено. Мирът плаши войника, бил той и свещен, мислеше си Аелар. Накрая възседна коня си и препусна към къща, разположена на два километра северно от базата, където щеше да се приведе във вид и да очаква следващата среща. А тя нямаше да закъснее, скед като толкова важни имена бяха замесени в работата.

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: Как започна всичко

Мнение от AngerNogar » чет юли 30, 2009 2:31 pm

Код: Избери всички

Вторият Сар на Драваго, 998 ГK                          Комуникационна станция Крий
Спешна депеша до поискване                         Коминикационна подстанция Шарн-3
Парола: Домино Верде

Още преди два дни пристигнахме в Пасидж. В мълниехода станахме свидетели на
необичайни мерки за сигурност. Допускам, че тривиален факт вече е достигнал до
ушите ви, но все пак ще спомена: очевидно твърденията на Ориен, че двата скорощни
инцидента са резултат на магическа неизправност не могат да се похвалят с магическа
неизправност. Никой не наема охрана от двама маршала на Денейт (ако може да се
вярва на думите на субект#37) и още дузина военни ветерани - само за да го пазят от
ерозирал енергиен кристал по трасето.

От спирката в Пасидж до Крий пътувахме с елементална галера, явно субект#33 не само
страда от предразсъдъци спрямо "друсащи, скръцащи, прашни и досадно мучащи
кервани", но и има финансовата подкрепа дори и за не належащи разходи. Поне
доколкото едва ли ковчежникът на Денейт би погледнал на "панорамна разходка по
езерото Галифар" като на належащ разход. Опасявам се, че Ориенския керван няма да
престигне до напускането ни и ще трябва да си набавите информация за новата порода
коне, съпровождащи кервана, от други източници. Несъмнен интерес обаче
представлява фактът, че двойното дъно на касетките с Аундейърско вино в трюма на
галерата е пълно с фойерверки. Подозирам, че има нещо общо с любезната стара
писателка от съседната каюта, която така осърдно покриваше драконовия си белег с
високи яки и копринени шалове. Ще изпратя образец (от фойерверките, не от
писателката) веднага щом се добера до надежден представител на фамилията.

Само пътуването от пристанището до Крийската страноприемница ми стигна, за да имам
сериозно подозрение за склонността на Денейт да задоволяват капризите на субект#33.
Вероятно мрънкането и за неравния кълдаръм, смрадливите коне и горещината "толкова
рано сутрин" могат и от тук да докарат главоболие на половината фамилия в Карлактън.
не съм сигурен дали субект#37 искаше да е с няколко години по-млад, за да я занесе на
ръце до страноприемницата, или искаше да е малко по-безотговорен, за да събори някоя
къща върху главата и.

Впрочем, двете гарги, които обикаляха днес привечер из западните квартали на Крий
определено не бяха обикновени. Освен ако напоследък обикновените гарги не проявяват
значителен интерес към разлистване на транспортни списъци на Ориен - докато си
мислят, че никой не ги гледа. За съжаление, ограниченото ми време в Крий, а и някои
други обстоятелства не ми позволяват да определя принадлежността им към някоя
конкретна секта.

Както очаквахте, субект#15, явно вече е прекалено екзалтиран от идеята изследва феи
из пределите и почти забрави за инцидента. Ще ми се да видя как ще се опита да
изследва знаете кого. Всъщност не ми се ще, надявам се за негово добро, че на него
също. Засега намирам присъствието му прекалено полезно и не прекомерно дразнещо,
за да искам да го връщаме в карлактър превърнат в ряпа.

Субект#46 поне засега не показва никакви тенденции, които биха представлявали
интерес за фамилията или за евентуален клиент.

В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОРЕНОСТ 36-7 НАСТОЯВАМЕ СЪДЪРЖАНИЕТО НА ТАЗИ ДЕПЕША ДА БЪДЕ
ПРЕДАДЕНО ПО МЕСТОПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ БЕЗ ДА НАМИРА МЯСТО В АРХИВИТЕ НА СИВИС И НАСТОЯЩИЯТ
ОРИГИНАЛ ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН.
Гномът свърши с преписването на писмото, остави резидиевата мастилница настрана и зашепна инкантациите на заклинанието. Макар и да не беше благословен с марка, Голтър определено имаше талант в занаята. Всъщност според гнома, липсата на драконов белег при него не беше нищо повече от временна неправда, която боговете всеки момент смятат да поправят. Голтър зачеса бемката на лявата си ръка, докато се питаше дали не е започнала да нараства и да се заплита в така жадуваните магически шарки...
- Може би утре - оптимистично реши гномът и небрежно завърши заклинанието. Изписаният с резидиум лист се разпадна в сноп светлина и магическите семафори на станция Крий за миг озариха нощното небе. Голтър прибра мастилницата в чекмеджето пред себе си, внимателно изчисти няколкото прашинки резидиум, които се търкаляха по безупречно чистото му бюро, избърса стъклата на очилата си с малко парцале и върна вниманието си обратно към обикновения лист хартия, който само допреди малко беше преписвал. Голтър съсредоточи вниманието си върху съдържанието на текста, но както и предишния път, когато се опита да вникне в него, думите и знаците започнаха да трептят и да се извиват. Въпреки титаничните му усилия, в главата на гнома оставаха само разпокъсани фрагменти от текста... и тъпо главоболие - все едно пак си беше праснал главата в облегалката на стола. Голтър се зае да разстрива слепоочията си, когато го лъхна порив на вятър от отворения прозорец на станцията. Малкото човече изгледа учудено прозореца за няколко мига, след което стана, стъпи върху тежкия "Наръчник по анаграми за напреднали", надигна се на пръсти и го затръшна псувайки.
- ХА! - възкликна изведнъж Голтър и с тържествуващо изражение се втурна обратно към бюрото си. Взе празен лист, измъкна парченце молив иззад ухото си и с език прехапан между устните се зае отново да преписва съдържанието на писмото пред него.
- ХАХА! - отново възкликна Голтър, след като прочете първото преписано изречение...- К-х-х-х-р-р-р... - смехът на гнома загуби звучността си, докато изненаданият Голтър втренчено се взираше в капките кръв, които падаха въху листа хартия по подаващото се от гърдите му острие...

Едрата фигура учудено повдигна вежда, като видя как нанизаното на острието му тяло изведнъж се стопи във въздуха и бързи стъпки озвучиха стаята. Огромният орк преброи една, две, три стъпки... мълниеносно измъкна малък арбалет, застина за момент, докато не отброи четвърта, пета и шеста стъпка и стреля по посока вратата в дъното на стаята. Стрелата застина неподвижно във въздуха на сантиметри пред завесата разделяща тази от следващата стая. Миг по-късно стрелата се заклати и около нея се образува петно кръв, пред което се материализира и дребно телце, което се стовари безжизнено на земята. Цъкайки с език, огромната фигура се доближи до бюрото, откъсна горната част на писмото и я прибра в джоба си, а долната, заедно с наченатия лист остави до - изстиващия труп. Няколко мига по-късно, въпросният труп вече беше единствения обитател на стаята.
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Отговори

Върни се в “Бойните ровове на Карнат”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост