Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

[Първа Глава]Къща в провинцията

Warhammer форумна игра.

Модератор: Yago

Потребителски аватар
Yago
Мнения: 10448
Регистриран: вт дек 25, 2001 6:54 pm
Местоположение: София

[Първа Глава]Къща в провинцията

Мнение от Yago » нед ное 23, 2008 12:59 am

Понякога се случва човек да бъде принуден да напусне обичайните си среди. В години като тези дори е твърде често. Покрай война и чума, лош сезон или игрите на могъщите, това непрекъснато се случва на този или онзи. Понякога цели села се затриват от картата, а оцелелите трябва да намират подслон при роднини, или прехрана в канавките на някой град. Или пък родителите на някое хлапе пукясват, а наследството отива в нечия кесия, някъде... Все неща за които човек рядко се замисля, докато не ги види, или не му се случи нещо подобно. И тогава, особено с неподходящата компания и подходящото питие, се настройва философски...
Поне не беше нищо толкова зле. Просто един провален план и един разгневен виконт. Или май дори не беше виконт, а нещо друго. Ясно е, че хората и за по-малко ги бесят, но можеше и по-зле. Война примерно, или чума. На север, към Остланд или Остермарк примерно май друго няма напоследък. Ако се вярва на слуховете. А си с отдалечаването от Нулн нямаше проблем, и дори свариха да разпродадат нещата.

Имперския път до Митлерсдорф явно от известно време не беше виждал грижа. На места криволичеше като пиян изповедник, а на други, особено когато слизаше по-близо до реката, не беше нещо повече от чифт дълбоки, кални коловози. През цялото време откакто бяха свърнали насам, не бяха попаднали на жива душа. Митлерсдорф беше маловажно градче, далеч от оживените пътища и големите населени места. Идеалното място да се пооттеглиш докато нещата поутихнат. И далеч по-уютно решение от това да хванеш полето или гората. Особено като се има предвид, че Гарет има някакъв далечен чичо там.

Потребителски аватар
kozleto
Мнения: 269
Регистриран: ср сеп 05, 2007 7:03 pm

Re: [Първа Глава]Къща в провинцията

Мнение от kozleto » нед ное 23, 2008 9:41 am

Дирк се заоглежда наляво и надясно докато не реши, че лявото е по-хубава посока, малко притеснен от факта, че трябва да се мести, но от друга страна нещо в него му подсказваше, че в провинцията ще бъде малко или много..различно, а това означава и интересно. Мoмъкът не откъсваше поглед от пейзажа отляво на пътя, който му се струваше много красив и някак си го примамваше да се насочи на там, но пък спането на открито нямаше да му понесе.(флашбек) Дирк си спомни как като малък, след като умряха майка му и баща му, трябваше да спи на улицата, съвсем сам, без никой който да го утеши или да му каже поне "лека нощ". Но със собствени сили той бе постигнал нещо - беше се изкачил по стълбицата и сега вместо да живее на улицата си изкарваше прехраната с ловене на престъпници(флашбек). И ето го сега - ходи рамо до рамо с трима свои приятели, с които се бе "свързал" и изградил връзка заради професията си. Двама от тях бе преследвал, ала в крайна сметка бе осъзнал, че те не заслужават да бъдат "наказани" само след един разговор с тях. Той погледна надясно за да види елфа, който все още го плашеше заради странния си вид, но това не го притесняваше. Дирк просто вървеше заедно с останалите, без да знае къде отива, но предполагаше, че няма да е чак толкова зле у чичото на Гарет...

Изведнъж в главата му започнаха да нахлуват мисли за самия него. Вече тридесетгодишен, не особено красив заради белегът, който започваше близо до ухото и стигаше почти до брадичката, изгубил от части силите на младините си. Беше като износена чанта; чернокоса, синеока, износена чанта с козя брадичка. Това бе жалко, Дирк все още искаше да лови престъпници и може би мисълта за парите бе единственото нещо, което му вдъхваше сили и кураж да продължи да го прави. Но ловецът на глави се замисли. Все още можеше да тича бързо; все още можеше да удря силно; все още можеше да мята мрежата си и да стреля с арбалета си с особена точност; все още можеше да се движи ловко...Докато можеше всички тези неща, той нямаше намерение да се откаже от това, което си бе отвоювал сам - престижна (според него) професия, която му помагаше да се изхранва, а и дори му оставаха пари, като се изключат разходите. Само да не бяха вбесявали онзи благородник....

Скоро всички мисли, както бяха нахлули изведнъж, така извърчаха изведнъж. Дирк отново бе на пътя заедно със своите приятели. Той не откъсваше поглед от пейзажа наляво, който със своите полета и планинката, която се виждаше в далечината го примамваше да отиде там...
Скукаааа :/

Alido
Мнения: 10
Регистриран: чет ное 20, 2008 12:19 pm

Re: [Първа Глава]Къща в провинцията

Мнение от Alido » нед ное 23, 2008 11:18 am

"Как изобщо се забърках в тази каша? Какво ми се ядосва на мен тоя тип? Е ограбихме го за човек с толкова много пари най-вероятно не му за първи път. Е, не е като да не съм свикнал, а пък и парите не бяха зле и може би няма да е лошо при този чичо на крадец." С подобни мисли в главата и понякога на устата Дийтхелм ходеше по пътя,зяпайки в околния пеизаж, търсейки нещо по интересно за гледане от хората коите вече гледа от 2 дена. Беше млад човек около двайсетте, тъмно русата му коса беше станала светло кафява от наслоения прах.И изведъж реши да сподели очевидното:"Е поне не вали."

Потребителски аватар
Yago
Мнения: 10448
Регистриран: вт дек 25, 2001 6:54 pm
Местоположение: София

Re: [Първа Глава]Къща в провинцията

Мнение от Yago » пон ное 24, 2008 6:44 pm

Изминалите в път дни биха накарали дори най-завряното градско чедо, да реши, че живота в провинцията не е чак толкова лош. Времето беше приятно, топло и сухо и въздуха изпълнен с аромата на късни цветове.

Всичко това се бе променило с приближаването към Митлерсдорф. Някъде към пладне слънцето се бе скрило зад тънка облачна пелена, и в един момент фин ръмеж от студени капчици се понесе по бръснещия вятър. В смрачилото се време пътя изглеждаше безкраен и неприятен, затова може би гледката на къщи зад поредния завой е както неочаквана, така и радостна.

Отдалеч изглежда все едно града не е нищо повече от разкаляно село обградило се с разхвърляни ниви и градини. Малко по-нататък, и вече се вижда градската стена - проличава, че разхвърляните съборетини не са нищо повече от малко предградие извън стените на истинския град. Наистина, дори тогава Митлерсдорф бледнее пред повечето градове на империята, но наличието на стени и големи къщи зад тях прави града радващ символ на цивилизацията сред смрачените поля.

С придлижаването на портите, селските къщи се скриват зад ъгъла на градските стени, но за сметка на това става явно нещо далеч по-неприятно - портата е затворена. За щастие, преди някой да има време да задълбае в мрачни помисли относно тропане на вратата нощем под дъжда, едното крило се открехва и зад него се подават двама души в зеленикави пелерини.
- Привет, привет! - поздравява един от тях с неочаквано весел глас - Добре сте дошли в Митлерсдорф! - говорещия спира само колкото да си поеме дъх и да хвърли на пътниците един поглед, преди да продължи - Какво време, а? Но пък е нормално, есен!
Младежът изглежда склонен да продължи да говори още, но неговия другар го смушква. В създалата се кратка пауза, всеки който би желал да ги прекъсне би могъл да опита.

Perception(Гарет и Браеден):
[sblock]Острия ви поглед не пропуска нито един детайл. Двамата са млади мъже, а дебелите им вълнени дрехи прикриват метални ризници и някакво оръжие - по всяка вероятност бухалка или боздуган.[/sblock]
Perception(Гарет):
[sblock]Младежите са добре сложени, по начин намекващ по-скоро за добро хранене и тренираност, отколкото за здрав, пречупващ гръбнака труд.[/sblock]
Speak Language(Riekspiel)(Гарет):
[sblock]Говорещият има местния южняшки акцент, но без завалването типично за жителите на провинцията.[/sblock]
ум колкото на замажан синигер

Потребителски аватар
kozleto
Мнения: 269
Регистриран: ср сеп 05, 2007 7:03 pm

Re: [Първа Глава]Къща в провинцията

Мнение от kozleto » пон ное 24, 2008 8:50 pm

Дирк се оглеждаше нехайно докато двамата говореха. Всъщност него хич не го интересуваше за какво дрънкат, но изведнъж се получи някаква пауза, като бъбривият млъкна. Приятелят му го бе сръчкал другия да не говори и според познанията на ловеца на глави или двамата бяха разбойници или имаше нещо, което другия в никакъв случай не трябваше да споменава. Дирк реши, че в никакъв случай няма да позволи да ги спрат точно сега и за това посегна внимателно към гърба си, сякаш да се почеше и започна да движи ръката си надолу-нагоре, имитирайки чесане, а всъщност бе готов всеки момент да извади кинжала си, който държеше там, отзад на кръста...Чак тогава му присветна, че вали. "А сига бе, чак пък толкова да съм разсеян" помисли си той. След това видя, че за момента спазваха достатъчно добра дистанция от двамата и реши, че не може да се чеше вечно. Дирк отпусна ръката до тялото си, но някак си тя сама като че ли се придвижи към кръста му, където застана подпряна, само на няколко сантиметра от дръжката на меча...
Последна промяна от kozleto на вт ное 25, 2008 8:16 am, променено общо 2 пъти.
Скукаааа :/

Потребителски аватар
Andras
Мнения: 3035
Регистриран: ср ное 03, 2004 8:48 pm

Re: [Първа Глава]Къща в провинцията

Мнение от Andras » пон ное 24, 2008 8:59 pm

ИИ: На стандартно произношение го мислех името - Брейдън Килиан.

-Вече вали...- Странно как елфът си спомни за думите Дийтхелм от преди и протегна ръка напред, сякаш за да провери колко силно се изсипваше дъжда. Никак не му се искаше да обтяга лъка в такова противно време, но пък си имаше едно на ум, когато влизаше в градове - те бяха нещо, което стрелецът не обичаше, а от няколко случки, Брейдън бе придобил твърдото усещане, че чувството беше взаимно.

Едно от малкото предимства на късият лък - по-лесно е да си го сложиш в калъф под наметалото, за да не бие на очи. Брейдън се загърна малко по-плътно, когато видя двамата мъже и придърпа кучето си. Ако беше вярно, че кучетата приличат на стопаните си, то това важеше за хората, не за елфите. Обратно на издълженото лице и силно сключените, орлови вежди на Брейдън, които му придаваха сторго излъчване, Бирник (както беше кръстено животното, от уважение към съответната институция) беше големонос, квадратноглав и с вечно изплезен език. Обратно на бистро зелените очи на елфа, очите му бяха кафеви и кървясали и най-сетне обратно на принципно сдържания нрав на собственика си, той беше склонен понякога да захапва разни случайни люде по глезените. Последното за малко да направи кучето на примамка в капани, но голeмите влажни очи някак си го спасиха и сега то се влачеше с компанията към Митлерсдорф за колорит.

-Добре заварили. Някаква особена причина да се усмихвате, или просто живота тук е хубав?

Alido
Мнения: 10
Регистриран: чет ное 20, 2008 12:19 pm

Re: [Първа Глава]Къща в провинцията

Мнение от Alido » вт ное 25, 2008 10:28 am

Дийтхелм решавайки че този дъжд е зла подигравка на съдбата дава предложение:"Времето наистина е ужасно. Ще може ли да влезем в града и да се сгреем във ваща страноприемница?"
След което хваща подгизналото си наметало и истисква колкото се може повече вода от него опитвайки се да намекне че не му се седи повече под проклетия дъжд.

Потребителски аватар
Асен
Мнения: 2404
Регистриран: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София

Re: [Първа Глава]Къща в провинцията

Мнение от Асен » ср ное 26, 2008 6:55 pm

Оскар обмисляше да пристъпи напред с целия си внушителен за останалите халфлинги ръст от над 4 стъпки. После размисли и се уви в плаща си, за да е сигурен, че не се вижда униформата му на Блюстител. Предпочиташе да изчака, за да разбере кои точно са.
Хубавото на загръщането наплаща е, че подобно движение много ефикасно поставя ръката на извършващия го в удобно положение за изваждане на ръчно оръжие, или кинжал, или прашка. Затова и хората, когато срещат непознати по пътищата, често изпитват внезапен студ.
Разбира се, можеше и да са местните Блюстители на реда, или членове на местната милиция. С тях можеше да се разбере. Всъщност, блюстителите и милицията понякога пиеха заедно, когато бяха в Нулн.
От друга страна, все пак можеше да не са точно това, така че Оскар реши да се довери на традиционния есенен студ и да продължи да ги оглежда. След като се беше наложило да напускат Нулн по спешност заради невниманието на един от тях, можеше да се опитат да не повтарят подобни грешки...
Последна промяна от Асен на чет ное 27, 2008 2:54 pm, променено общо 1 път.
And Jesus said unto them, "And whom do you say that I am?"
"You are the eschatological manifestation of the
ground of our being, the ontological foundation of the context of our very self-hood revealed."
And Jesus said"what?"

Потребителски аватар
Yago
Мнения: 10448
Регистриран: вт дек 25, 2001 6:54 pm
Местоположение: София

Re: [Първа Глава]Къща в провинцията

Мнение от Yago » чет ное 27, 2008 2:44 pm

Двамата изгледаха пътниците малко по продължително след този кратък изблик на думи.
- Ъ, разбира се. - продължи първия пазач - В това време човек му трябва покрив над главата. Само има една формалност, с входната такса... За ремонт на стените и такива неща, сещате се. По два пенса на крак. - И докато изчаква новодошлите да развържат кесиите си, отговаря на въпроса на Дайтхелм - Ако ви трябват подслон и топла храна, странноприемницата е право напред по главната улица от тук. "Весел Полуръст", няма как да я пропуснете.
ум колкото на замажан синигер

Потребителски аватар
Асен
Мнения: 2404
Регистриран: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София

Re: [Първа Глава]Къща в провинцията

Мнение от Асен » чет ное 27, 2008 3:19 pm

Оскар подскочи при новината за страноприемницата и побърза да подаде 4 пенса на стражите, макар че все още не разгръщаше плаща си. Най-после село, в което имаше къде да се отседне!
-Манджа и легло! - почти пропя той, обръщайки се към спътниците си. - Какво чакаме още?
Новината го беше направила достатъчно щастлив, за може да разчита, ще че го вземат за емблема на заведението.
And Jesus said unto them, "And whom do you say that I am?"
"You are the eschatological manifestation of the
ground of our being, the ontological foundation of the context of our very self-hood revealed."
And Jesus said"what?"

Потребителски аватар
Andras
Мнения: 3035
Регистриран: ср ное 03, 2004 8:48 pm

Re: [Първа Глава]Къща в провинцията

Мнение от Andras » чет ное 27, 2008 3:57 pm

-Чакаме книгата, в която да пишат, че сме влезли в града...-Тая работа с формалностите Брейдън я беше виждал, само дето по мостове и от другата страна на разговора. Въпреки че, честно казано, дори да не бяха стражи, то бяха на точното място, за да се провъзгласят за такива.

Потребителски аватар
kozleto
Мнения: 269
Регистриран: ср сеп 05, 2007 7:03 pm

Re: [Първа Глава]Къща в провинцията

Мнение от kozleto » чет ное 27, 2008 7:52 pm

Дирк не се зарадва много от факта,че трябва да дава каквито и да е пари, но го очакваше и предпочиташе да се прости с малка сума в замяна на покрив, под който да се скрие. С всяка следваща минутка му се струваше, че дъжда се усилва; целия беше подгизнал и бе готов дори да даде малко повече от желаните пари, само и само по-бързо да ги пуснат да влязат в града. Стиснатият ловец на глави, докато изваждаше нужната сума, която трябваше да се плати си мислеше "Ех, да бях еднокрак :) Щях да плащам двойно по-малко. Но какво да се прави... ". След като отброи внимателно и разгледа няколко пъти монетите за да се увери, че не дава повече по грешка, той подаде сумата на елфа, който въпреки че го плашеше малко, му изглеждаше най-отговорен и му каза:
-Ще ги дадеш ли заедно с твоите? По-близо си до "стражите"... - като на последната дума добави малко по-цветно звучене, тъй като все още се съмняваше в самоличността им.
Скукаааа :/

Потребителски аватар
Асен
Мнения: 2404
Регистриран: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София

Re: [Първа Глава]Къща в провинцията

Мнение от Асен » пет ное 28, 2008 12:05 pm

Оскар завъртя очи към небето.
"Вимунда да ми дава търпение" - промърмори той не особено силно. -Чака ни манджа, а тези искат да пишат.
Вероятно Вимунд помагаше на родените под неговия знак, защото Оскар все пак не тръгна сам към "Веселия полуръст". Но определено можеше да се каже и, че няма търпение да го направи.
And Jesus said unto them, "And whom do you say that I am?"
"You are the eschatological manifestation of the
ground of our being, the ontological foundation of the context of our very self-hood revealed."
And Jesus said"what?"

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: [Първа Глава]Къща в провинцията

Мнение от AngerNogar » пет ное 28, 2008 1:44 pm

Гарет извади поисканите монети от олекналата си кесия, но вместо да ги подаде - за момент ги стисна в ръката си за момент и каза с приятелски тон, като макар и да изглеждаше отпуснат - погледът му следеше за всяко трепване в лицето на непознатите:
- Вие май сте нови по тези земи, не си спомнят да съм ви виждал преди...
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Alido
Мнения: 10
Регистриран: чет ное 20, 2008 12:19 pm

Re: [Първа Глава]Къща в провинцията

Мнение от Alido » пет ное 28, 2008 7:45 pm

Биячът си извади кесията от нея извади няколко пенса, поогледа ги за няколко секунди и ги подаде на пазачите."Чудя се чий ли зъб съм счупил за тея пари." Си каза тихо Дийтхелм после се сети, че има и такова нещо като маниери и благодари на пазачите за упътванията.

Потребителски аватар
Yago
Мнения: 10448
Регистриран: вт дек 25, 2001 6:54 pm
Местоположение: София

Re: [Първа Глава]Къща в провинцията

Мнение от Yago » нед ное 30, 2008 1:11 pm

- И да имаше книга, 'оловината от наште не могат да я 'рочетат 'осле. - намуси се мълчалия досега втори вратар. - Тука са 'рости хора и малко 'ътници се виждат, няма кой да ви забрави и кой достатъчно глу'ав, за да хитрее.
- Ако ви се влиза, дай монетите на момчето, ако не - прав път. - След което навъсено се връща обратно през портата, оставяйки ги сами с първия пазач, който се опитва да свие извинително рамене.
- Пътна книга имаме, - обяснява той докато прибира дадените пари, - но виждате как е. Някой ако иска да дойде да се разпише за вас... заедно пътувате, нали? Та може да дойде някой да се разпише, ако държите....
ум колкото на замажан синигер

Потребителски аватар
Andras
Мнения: 3035
Регистриран: ср ное 03, 2004 8:48 pm

Re: [Първа Глава]Къща в провинцията

Мнение от Andras » нед ное 30, 2008 1:54 pm

-Благодаря, младеж, но като гледам другарите ти, ако се разпиша на елфически, току виж бих докарал някоя беля.-Брейдън вярваше на по-младия, а и честно казано му съчувстваше, че дежури заедно с подобен идиот. Съвсем отдело от това стоеше и факта, че ако случайно се задържеше тук, щеше да бъде хубаво да има някой познат в стражата. Елфът бръкна в кесията си и извади `четири леко изкорубени монети -Вземи и се надявам да те пишат сержант. Има изгледи, нали?

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: [Първа Глава]Къща в провинцията

Мнение от AngerNogar » нед ное 30, 2008 4:11 pm

Гарет подаде таксата си на младежа, като видя че той е последния, който още не го е сторил и погледна с престорено нетърпение по посока на споменатата кръчма, но все пак изчака да види дали ще получи отговор своя собствен въпрос или на този на елфа.
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
Асен
Мнения: 2404
Регистриран: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София

Re: [Първа Глава]Къща в провинцията

Мнение от Асен » нед ное 30, 2008 4:13 pm

Казаното получи професионалното възхищение на Оскар.
-Значи вършите добра работа и се стараете много. - кимна полуръстът на по-големия. - Да научите хората, че не е умно да се хитрее, е много добро постижение! В големите градове, за съжаление, почти не се получава.
След това се огледа с нетърпение към групата си.
-Е, ще тръгваме ли? Гладен съм и мокър! Сигурен съм, че вие, големите хора, можете да издържате на такива неудобства*, но ние, дребните, имаме нужда от храна и място край огнището!

*Поколебава се, но очевидно не му се обръща езика да ги нарече "дребни".
And Jesus said unto them, "And whom do you say that I am?"
"You are the eschatological manifestation of the
ground of our being, the ontological foundation of the context of our very self-hood revealed."
And Jesus said"what?"

Потребителски аватар
kozleto
Мнения: 269
Регистриран: ср сеп 05, 2007 7:03 pm

Re: [Първа Глава]Къща в провинцията

Мнение от kozleto » нед ное 30, 2008 5:56 pm

Дирк кимна в съгласие с полуръста. Дори малки, тези "неудобства" бяха достатъчна причина да накарат ловеца на глави да си помисли за сухо, топло и добре осветено помещение. После се сети за легло и като че ли само при мисълта за почивка, той се поободри. Досега не бе продумал почти нищо, защото по принцип си бе мълчалив, но очевидно сега условията го караха да "пораздвижи" останалите.
-Е, какво чакаме момчета? Да тръгваме...Не ми се седи още много навън, а пък и този дъжд...Мисля, че е време да отиваме към страноприемницата и да се наядем и да си починем, защото днес бе един наистина дълъг ден.
След това просто замлъкна и се приготви да тръгва напред...
Скукаааа :/

Потребителски аватар
Yago
Мнения: 10448
Регистриран: вт дек 25, 2001 6:54 pm
Местоположение: София

Re: [Първа Глава]Къща в провинцията

Мнение от Yago » пон дек 01, 2008 7:29 pm

- Ами добре, - заключи стражника като прибра и последни пари под наметката си, - странноприемницата е натам, ако се сетите за нещо аз съм тук до мръкнало.
След като се вмъкна през вратичката и им отвори път да минат, младежа се подаде изпод навеса и изгледа сивото небе навъсено, засланяйки очи с дясната си ръка.
- Въпреки че каквото е времето, нищо чудно да се смрачило без да сме го усетили.
По всичко изглеждаше, че или си прави оглушки, или бе пропуснал думите на Гарет. А ако се преструваше, го правеше сравнително убедително.

Главната улица на града, покрита с изгладен и лъснал под мокрото време калдъръм се простира от портата нататък, свита между работилници, хамбари и халета. По-нататък мястото им се заема от малки дюкянчета и с разстоянието - все повече груби двуетажни къщи, някои от които носещи табелите на собственика. Страноприемницата се разпознава лесно сред останалите къщи, бидейки ниска и широка постройка, където те бяха тесни и извисяващи се.
ум колкото на замажан синигер

Потребителски аватар
kozleto
Мнения: 269
Регистриран: ср сеп 05, 2007 7:03 pm

Re: [Първа Глава]Къща в провинцията

Мнение от kozleto » пон дек 01, 2008 9:45 pm

Без въобще да се замисля и да чака каквато и да е подкана, Дирк, в мига, в който вратата бе отворена, едва ли не се затича натам. Вече му беше дошло малко в повечко, целия този дъжд, мрачната обстановка, времето, което отне на стражите да ги пуснат. Ловецът на глави дори не се поколеба да влезе веднага, изпускайки тежка въздишка на облекчение, която прозвуча акто "Алелуя". Страноприемницата се различаваше сравнително лесно и Дирк се обърна през рамо, защото се усети, че връхлита и оставя приятелите си малко по-назад.
-За вас не знам, но аз нямам намерение да чакам повече - отбеляза той и със, доколкото може да се каже че в такова време бе възможно, бодра крачка се отправи директно към мястото, което възнамеряваше да използва за свой дом поне през тази нощ.
Скукаааа :/

Потребителски аватар
Асен
Мнения: 2404
Регистриран: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София

Re: [Първа Глава]Къща в провинцията

Мнение от Асен » вт дек 02, 2008 1:55 am

-Мой човек си! - отбеляза Оскар, старайеки се да не изостава. Е, не тичаше чак - не беше благоприлично, а и кръчмарят щеше да му вдигне цените, ако го видеше да се задава в отчаян галоп. Но скоростта, която развива един забързан халфлинг, въпреки по-късите си крака, не отстъпва на тази на хората. А предвид, че вървяха към страноприемница и ядене, само Брейдън имаше някакъв шанс да го изпревари сериозно.
And Jesus said unto them, "And whom do you say that I am?"
"You are the eschatological manifestation of the
ground of our being, the ontological foundation of the context of our very self-hood revealed."
And Jesus said"what?"

Alido
Мнения: 10
Регистриран: чет ное 20, 2008 12:19 pm

Re: [Първа Глава]Къща в провинцията

Мнение от Alido » вт дек 02, 2008 9:41 am

"Най-накрая! Храна, пиене и възможност за някой друг грош!" - Каза на глас Дийтхелм. Беше чакал подобно място отканто напусна последната страноприемница. Следкоето хвана Дърк през рамо и тръгна да го влече към масата която е най-близка до огнището. Не мислеше за спане още беше твърда рано за подобни действия.

Потребителски аватар
kozleto
Мнения: 269
Регистриран: ср сеп 05, 2007 7:03 pm

Re: [Първа Глава]Къща в провинцията

Мнение от kozleto » вт дек 02, 2008 10:11 am

Дирк нямаше намерение да се съпротивлява, а и ходенето бе далеч по-лесно, когато някой друг те мъкнеше :) На ловеца на глави също не му се спеше особено много, все пак храната и пиенето бяха с предимство...стига цените да не бяха особено високи. "Еее, храна, пиячка и легло! Какво повече му трябва на човек...а да, работа. Надявам се по тия места да се намери някаква работа, че одавна не съм преследвал някой "отто"." мислеше си той. "Отто" Дирк наричаше всеки един от онези хора, които не бяха спазили закона и сега бе обявена награда за главата им. Изразът произлизаше от името на една от "жертвите" на ловеца на глави - всъщност първата му - един не особено надарен с интелект деветнадесетгодишен търговец на крадено оръжие, който, благодарение на Дирк, едва час след като бе обявено местоположението му вече имаше чесста да сподели споделя топла килия с някой друг. Такива жертви му бяха любимите - млади, неопитни, самонадяни, които обикновено бяха лесни за издирване и залавяне и не изискваха много усилия. След тази мисъл човекът реши да се отдаде на настоящия момент, а именно на приятното прекарване със весела компания в страноприемницата...

ПП: Само едно въпросче - влезнаме ли вече вътре?
Скукаааа :/

Потребителски аватар
Andras
Мнения: 3035
Регистриран: ср ное 03, 2004 8:48 pm

Re: [Първа Глава]Къща в провинцията

Мнение от Andras » вт дек 02, 2008 11:04 am

-Дребна гад... Пиша четири на тукашната сметка.-Брейдън промърмори едва когато беше на достатъчно разстояние от портите, след което се огледа из нощните улици.

-Някаква причина да сте толкова ентусиазирани?-Брейдън не виждаше голяма причина да изпреварва който и да е по пътя към страноприемницата, на толкова дъжд, който му се беше излял върху главата, пет минути в повече не бяха никакво време, особено пък за сметка на поведение, което поне в очите на елфа ги правеше да изглеждат като шепа щуращи се млекарки. -Запазете малко достойнство, като влизате в тая дупка, че да не ви удари двойно само зарад бързането.

ИИ:Да, влизаме.

Потребителски аватар
Асен
Мнения: 2404
Регистриран: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София

Re: [Първа Глава]Къща в провинцията

Мнение от Асен » вт дек 02, 2008 2:03 pm

-Да, има!-потвърди Оскар. -Гладен съм! Но спокойно, не се каня да изкъртя вратата на влизане. И аз се сещам за повишаването на цените по тия земи, когато някой е в нужда. Не е като у дома...
Не добави "случвало ми се е", но вероятно всички го разбраха. Все едно, пред вратата на кръчмата полуръстът се спря, отръска се от дъжда и едва тогава влезе със спокойна крачка.
And Jesus said unto them, "And whom do you say that I am?"
"You are the eschatological manifestation of the
ground of our being, the ontological foundation of the context of our very self-hood revealed."
And Jesus said"what?"

Потребителски аватар
Yago
Мнения: 10448
Регистриран: вт дек 25, 2001 6:54 pm
Местоположение: София

Re: [Първа Глава]Къща в провинцията

Мнение от Yago » пет дек 05, 2008 1:46 pm

Заведението се оказа напълно порядъчно, поне на пръв поглед. Ниската врата въвеждаше посетителите в открито, топло и сухо помещение с пръстен под. Мебелировката изглеждаше солидна и простовата, но внимателно изработена. Три дълги маси бяха подредени в полу-кръг около камината, а шест по-малки бяха разхвърляни малко по-близко до центъра на стаята. Необичайно ниския тезгях е в другия край на помещението, с празно пространство оставено между него и масите.
Страноприемницата изглежда доста празна и тиха за този час, още едно припомняне, че суетата на големите градове и важните пътища е нещо което бяха оставили зад себе си. В единия ъгъл на по-далечната дълга маса седи мрачно джудже, на вид безкрайно отегчено от шумния, ярко облечен човек до себе си. На една от малките маси седи едър, широкоплещест мъж в груби зелени дрехи и кожена престилка. На най-отдалечената от входа маса, с лице наполовина към вратата се е отпуснал възрастен мъж в добре скроени дрехи. Мечът му стои облегнат на масата. Някакъв здравеняк в кърпени и грубо съшити дрехи подрежда дърва в камината и се обръща да изгледа новодошлите заедно с всички останали. Изглежда единствено човека на далечната маса не проявява никакъв интерес към току-що влезлите.

Въздуха е леко спарен, с мириса на дим, старо сено, евтин табак и готвено. Мигове след отварянето на външната врата един полуръст се подава от врата зад тезгяха и виждайки нови гости в страноприемницата се насочва към тях с усмивка на уста и бършейки ръце в престилката си.
- Пътници, добре сте ни дошли!
- Заповядайте, заповядайте! - придружава той приветствията си с жест към камината.
ум колкото на замажан синигер

Потребителски аватар
Асен
Мнения: 2404
Регистриран: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София

Re: [Първа Глава]Къща в провинцията

Мнение от Асен » пет дек 05, 2008 2:17 pm

Добре сме заварили! - отвърна Оскар в тон, поглеждайки другия полуръст в очите. - Прекрасно заведение, драги. Аз съм Оскар, а вашето име е...?
Разбира се, през това време не беше прекратил движението си ктъм камината, най-малкото за да се дръпне от вратата. Запазването на подходяща дистанция и нуждата да гледа другия полуръст в очите обаче го беше превърнал в някакъв особен полукръг, който завърши с гръб към камината и лице към събеседника. Смяташе да отиде и да се изсуши, разбира се, но трябваше да спазва и етикецията.
And Jesus said unto them, "And whom do you say that I am?"
"You are the eschatological manifestation of the
ground of our being, the ontological foundation of the context of our very self-hood revealed."
And Jesus said"what?"

Потребителски аватар
kozleto
Мнения: 269
Регистриран: ср сеп 05, 2007 7:03 pm

Re: [Първа Глава]Къща в провинцията

Мнение от kozleto » пет дек 05, 2008 8:25 pm

"Гъъх...Още един полуръст?...Но като се има предвид името на страноприемницата не се очудвам много" мислеше си Дирк. Отново нямаше никакво желание да приказва и за това само поздрави с едно сухо "Добре заварили", което бе изговорено много бързо и сякаш насила извадено от устата му. Докато двете "малки човечета" си приказваха нещо, Дирк се обърна към останалта част от групата.
-Ееее, хайде да сядаме някъде, да се наядеме и да си поприказваме и после да си лягаме, защото ако има нещо от което да се нуждаем наистина, то това е почивка. Цял ден вървяхмеее и... - изведнъж Дирк се усети, че започва да говори твърде много и просто млъкна. Не обичаше да се оплаква и нямаше намерение да го прави.
Скукаааа :/

Отговори

Върни се в “Калните пътища на Империята”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост