Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

(Фентъзи/ Приключенско/ Хорър) "Годеницата на вековете"

Литературен кът за колективни изяви и разкази, вдъхновени от ролеви игри. Тук може да пуснете разказ за вашите приключения, да пишете историйки с продължение или пък просто да споделите интересни случки и герои от ролеви сесии.
Blizgulis
Мнения: 2
Регистриран: пон яну 27, 2014 2:50 am

(Фентъзи/ Приключенско/ Хорър) "Годеницата на вековете"

Мнение от Blizgulis » пон яну 27, 2014 5:11 am

Здравейте, приятели!

Пиша се Близгулис, но можете да ме наричате просто Близ. Реших да направя това първия си пост в този превъзходен форум поради няколко причини. Първо, защото много ми харесва как се развива тази история и искам да я видя завършена. Второ, защото с постването на този сборник от разкази ще можете да видите стила ми на писане.

Преди да започна с историята ще трябва да разясня някои неща около нея. Действието се развива в рамките на два века- 20-ти и 21-ви. Това означава, че ще имаме възможността да пишем истории както в настоящето, така и в бъдещето.
Главният герой на нашите приключения се казва Сали Райт. Борбена жена, телепат и прокълната с вечен живот.
Идеята ми за тези разкази е следната. Аз ще започна като постна няколко примерни разказчета, колкото да ви въведа в света на Сали Райт. След което вие ще можете да се намесите и да напишете своите разкази с нея в главната роля. След всеки мой или ваш пост ще можете да ми задавате въпроси относно героите, митологията на света и т.н. или ще можете да ме питате, дали идеята ви ще се върже с главната идея на историите. Ще се радвам да отговоря на всичките ви въпроси.

Имам само една молба. Моля да ме питате, преди да постнете нещо, което коренно се различава от моя стил на развитие на историите. Разберете, Сали Райт е мое дете, расло в съзнанието ми в продължение на месеци и аз много държа на нея. Имайте разбиране!

А сега към историята. Приятно четене!

Blizgulis
Мнения: 2
Регистриран: пон яну 27, 2014 2:50 am

Re: (Фентъзи/ Приключенско/ Хорър) "Годеницата на вековете"

Мнение от Blizgulis » пон яну 27, 2014 5:16 am

Кабинетът на интервюиращия бе средно голям, но изобилието от мебели, картини и дребни украси го правеше да изглежда по- малък. Тапетите бяха рубиненочервени, украсени със златни нишки, които се виеха спираловидно по цялата му повърхност. На този тъй ярък фон махагоновите мебели придобиваха меден блясък. Множеството картини, много от които репродукции на известни ренесансови художници, бяха закачени по стените без никакъв видим ред. Големи цветя се подаваха от разноформени саксии и ароматът им изпълваше стаята, правейки я още по- задушна. Интервюиращият седеше зад застрашително грандиозното си бюро, отрупано с всевъзможни листове, папки, перодръжки, снимки, мастилници, оловни моливи, тетрадки. Малките му очички, скрити зад очила с кръгли рамки, тичаха ту към снопа документи, които бе стиснал между дебелите си пръстчета, ту към младата дама, която седеше на неудобния дървен стол пред него. Това бе привидно съвсем обикновена жена, облечена в сравнително богати дрехи; носеща широкопола шапка, килната на една страна; с лице, нуждаещо се от някакво определено изражение. Очите на интервюиращия се плъзнаха по дрехата ѝ. Деколтето ѝ, защото това бе първото, върху което се спряха, бе консервативно, по тогавашна мода. Под синята рокля личеше бяла риза, предпазваща гръдта ѝ от нежелани погледи. Гушата ѝ бе дълга и елегантна, добре преливаща в заоблените ѝ рамене. Очичките тръгнаха по- надолу. Роклята бе дълга, закриваше цялото ѝ тяло, освен белите ѝ обувки. Окрасена с черни ориенталски извивки, меката материя изпъкваше още повече на червенината на стаята. Ръкавите ѝ бяха тесни, прилепнали към нежно извитите ѝ ръце. Кръстът ѝ бе пристегнат с корсет, талията ѝ изглеждаше податлива на счупване. Интервюиращият се опита да разшири погледа си, поглъщайки цялостта на фигурата пред себе си. Жената седеше небрежно на стола, кръстосала един крак върху другия. Десният ѝ лакът бе удобно легнал върху подлакътника на стола, а между тънките си пръсти стискаше дълго цигаре с димяща на края му цигара. Дланта ѝ редовно се извиваше към тънките устни, с които тя засмукваше дървения край на цигарето. Лявата си ръка бе отпуснала в скута си. Зелените ѝ очи обикаляха стаята без интерес.

- Нека започнем, госпожице... - интервюиращият се запъна и зарови из документите – Госпожице Райт. Пълното Ви име е Сали Фицджерълд Райт. Вярно ли е това?
- Да, това е името ми.
- Родена сте на двадесет и първи Март, 1878-ма година?
- Да.
- Родена сте в Сатън, Лондон?
- Това е вярно, да.
- В Семейството на Алън и Клара Райт?
- Всичко това е вярно.
- Знаете ли защо сте тук, госпожице Райт?
- Тук съм на интервю, господин ...?
- Наричайте ме господин Идли. Повикахме Ви тук, госпожице Райт, поради странното изчезване на господин... - господин Идли отново зарови из документите си – Господин Карнаки. Според свидетели Вие сте билa последният човек, който е видял господин Карнаки преди изчезването му. Това така ли е?
- Предполагам е така, господин Идли.
- Къде го видяхте за последно, госпожице Райт?
- В Париж.
- Ще Ви помоля да сте малко по- конкретна, госпожице!
- За последно го видях в Париж. Париж, Франция, двадесет и девети Април, 1913-та година, ако не се лъжа.
- Значи, преди два месеца, госпожице Райт?
- Преди два месеца, господин Идли.
- А мога ли да попитам, какво точно правехте заедно в Париж?
- Връщахме се към Лондон. Бяхме заминали за Карпатите, Румъния, където останахме три седмици. На връщане хванахме влак, който ни отведе през Мюнхен, до Париж. Първоначално планирахме да продължим нагоре, до Английския канал, но господин Карнаки предложи да останем в Париж за няколко дни.
- Вие и господин Карнаки сте били сгодени, нали така?
- Това е така, господин Идли.
- Госпожице Райт, къде и как точно се запознахте с господин Карнаки?
- Тази история е дълга, господин Идли, за това ще се опитам да съм кратка. Както вече споменахте, родена съм в Сатън, в южен Лондон. Когато бях на деветнадесет години господин Райт, моят баща, ми позволи да отида да живея в централен Лондон, където братовчедката на майка ми, госпожа Хеджфийлд, ми намери работа като учителка в Сайдфийлд, детска градина. Останах да живея с госпожа Хеджфийлд и семейството ѝ. Изминаха пет години, през които работех като преподавателка в детската градина и слугиня в къщата на госпожа Хеджфийлд. Един ден, мисля, че беше през ранния Май на 1902-ра, бях излязла на кафе с една от своите колежки, госпожица Карпентър. По причини, които вече не си спомням, в този ден се запознах с господин Аркрайт.
- Опитайте се да си спомните, госпожице Райт! Как точно се запознахте с този господин Аркрайт?
- Не съм много сигурна, но до колкото си спомням, господин Аркрайт дойде до нашата маса, защото часовникът му бе спрял, а искаше да знае колко е часът. Спомням си също, че всички маси в кафенето бяха заети и ние предложихме на господин Аркрайт да седне на нашата маса.
- Сега, вашият господин Аркрайт е всъщност Харълд Аркрайт, видният хирург?
- Да, за този господин Аркрайт става дума.
- Моля, продължете с историята си!
- Мина година, преди отново да срещна господин Аркрайт. Като по чудо бях седнала на същата маса (този път бях сама, очаквайки компанията на госпожа Хеджфийлд), в същото кафене. Отпърво не познах господин Аркрайт, но той бе така любезен да ми припомни първата ни среща и аз с радост му позволих да седне на масата, докато дойде братовчедка ми. Изглежда господин Аркрайт бе изключително впечатлен от мен, защото преди да си тръгне ми даде адрес и ме помоли да се срещна с него там в понеделник на идната седмица.
- Какво точно искаше господин Аркрайт от вас, госпожице Райт?
- Господин Аркрайт бе впечатлен от мен и искаше да ме запознае с човек, който изглежда се нуждаеше от някого с моя талант.
- Говорите за талантът Ви на преподавателка, госпожице Райт?
Госпожица Райт се вгледа в лицето на господин Идли.
- Да, господин Идли. Познатият на господин Аркрайт имаше нужда от човек със способности като моите. Идният понеделник аз удържах на обещанието си и отидох на посочения адрес, в посочения час. Трябваше да се срещна с господин Аркрайт точно в десет сутринта, на улица Чейни Уолк, в Челси. Номерът на къщата бе 427. Мястото не бе прекалено далеч от къщата на госпожа Хеджфийлд. Както очаквах, господин Аркрайт ме чакаше на тротоара, пред къщата. „Радвам се, че дойдохте на време госпожице Райт!“, възкликна той, „Приятелят ми, господин Карнаки не обича да го карат да чака.“ Господин Аркрайт почука на вратата и , когато ни пропуснаха, ме въведе в голям и скъпо украсен хол. Няма да ви затормозявам с детайли, господин Идли. Вие сте, както виждам, човек с изискан вкус. Лесно можете да си представите що за хол се разкри пред очите ми. В стаята седяха трима мъже. Всеки се бе излегнал в удобен фотьойл с по чаша чай в ръка. Щом ме видяха да влизам, тримата мигом станаха от местата си. Господин Карнаки се доближи и, целувайки ръката ми, се представи, „Радвам се, че най- после се виждаме, госпожице Райт! Името ми е Томас Карнаки.“ След него се запознах и с другите двама. Господин Хенри Джесъп, бизнесмен и господин Оливър Тайлър, директор на гимназия.

Господин Идли отново прерови документите си.

- Виждам, че Вие и господин Карнаки често сте общували с господин Аркрайт, господин Джесъп и господин Тайлър?
- Господин Карнаки не обичаше шумни компании и нямаше много приятели. Господата Аркрайт, Джесъп и Тайлър, както и аз самата посещавахме 427 Чейни Уолк по няколко пъти на седмица. За да Ви спестя излишни детайли, след обядът господин Карнаки, който обича да говори по същество, ми предложи работа като негова секретарка.
- С какво по- точно се занимаваше господин Карнаки?
- Господин Карнаки е човек с разностранни интереси. Бе наследил огромно богатство от баща си, което увеличава когато може, но през повечето време предпочита да се отдава на хобитата си. Господин Карнаки се счита за учен, изследовател. Талантите му включват инженерство, химия, физика. Той имаше нужда от някой, който да води записките му вместо него, както и да му помага в лабораторията.
- Значи Вие по- скоро бяхте негова асистентка, отколкото негова секретарка?
- Може и така да се каже, господин Идли, макар господин Карнаки рядко да има нужда от моите услуги в лабораторията си.
- Нека да прескочим няколко години, госпожице Райт. Кога се преместихте да живеете в дома на господин Карнаки?
- През есента на 1910-та година.
- Така.

Господин Идли разлисти документите и остави няколко на масата. Госпожица Райт видя един от тях, върху който бе закачена малка черно-бяла снимка, носеща изображението на слаб мъж, облечен в тъмен костюм. Косата му бе пригладена с брилянтин и разделена на две в левия край на главата му. Мустаците му бяха черни, добре оформени. Госпожица Райт позна в снимката лика на изчезналия си годеник.

- Госпожице Райт, опитайте се да си спомните! Господин Карнаки държеше ли се странно през последните седмици преди изчезването си?

Сали Райт се замисли.

- Не мисля. Господин Карнаки се държеше както обикновено.
- Бихте ли пояснили какво точно имате предвид под „както обикновено“?
- С удоволствие, господин Идли. Господин Карнаки е затворен човек. Не обича да говори, но понякога му харесва да разказва истории. Това е главното, което правим, когато господата Аркрайт, Джесъп и Тайлър са нагости в къщата ни– слушаме историите му. Предполагам знаете, че господин Карнаки пътува извънредно много.
- Щях да стигна до това. Какво точно вършеше господин Карнаки на тези свои пътешествия?
- Обикаля, господин Идли. Гледа забележителностите.
- Госпожице Райт, имате ли причина да мислите, че господин Карнаки Ви е изневерявал?
- Господин Идли, замислете се! На господин Карнаки му трябваха седем години, за да ми се обясни в любов. Не мисля, че, колкото и способен да е, има силата, а още по- малко желанието да си намери любовница.
- Бяхте ли се скарали преди изчезването, госпожице Райт? Имаше ли неразбиране между вас през последните дни?
- Не, господин Идли. Аз обичам господин Карнаки, а той мен- още повече. През десетте години откакто се познаваме, нито веднъж не сме се карали и не сме си повишавали тон.
- Не мога да не забележа, че говорите за господин Карнаки в сегашно време. Значи вярвате, че той може все пак да бъде намерен?
- С цялото си сърце, господин Идли. С цялото си сърце.

Господин Идли разреши на госпожица Райт да напусне стаята. Тя бе отговорила на всеки негов въпрос, без да се замисля. Господин Идли не бе заподозрял нищо. Беше лесно за госпожица Райт. Тя не бе излъгала интервюиращия, просто бе пропуснала някои от детайлите. Наистина се бе запознала с господин Аркрайт в открито лондонско кафене през 1902-ра и наистина не го бе виждала дълго след това, преди отново да се срещнат, като по чудо, на същото място, една година по- късно. Това, което не бе казала на господин Идли обаче беше, че господин Аркрайт не я бе харесал заради способностите ѝ на преподавател. Бе я харесал заради способностите ѝ на телепат. Господин Идли също не знаеше, че, освен с наука, господин Карнаки се занимаваше и с детективска работа. Господин Томас Карнаки бе ренесансов човек, полиглот, гений, но и окултен детектив. Историите, които разказваше на приятелите си бяха истории от далечни страни, осеяни с духове, обладани къщи и адски чудовища. Последното им приключение ги бе отвело до Карпатите. Париж бе просто почивка. „Предварителен меден месец“, както го бе нарекъл Карнаки. Изчезването му не бе част от плановете им.
Сали знаеше, че господин Идли ще разпита подред господин Аркрайт, господин Джесъп и господин Тайлър. Те всички щяха да кажат едно и също. Щяха да потвърдят нейната история, Господин Карнаки добре ги бе обучил какво да правят в подобни ситуации.
Случаят на изчезналия господин Томас Карнаки бе затворен завинаги. Полицията нямаше никакви следи, никакви доказателства. Фактът, че Карнаки бе изчезнал в чужбина правеше разследването още по- трудно. „Много туристи изчезват в чужбина“, бе заключението на господин Идли.

Сали се готвеше за пътешествие. До Африка. Към Африка! Напред към мистериозния континент! Томас Карнаки е все още жив! Знам го. Усещам го в дълбините на съзнанието си.

Потребителски аватар
Асен
Мнения: 2404
Регистриран: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София

Re: (Фентъзи/ Приключенско/ Хорър) "Годеницата на вековете"

Мнение от Асен » пон яну 27, 2014 5:52 pm

Blizgulis написа:Здравейте, приятели!

Пиша се Близгулис, но можете да ме наричате просто Близ. Реших да направя това първия си пост в този превъзходен форум поради няколко причини. Първо, защото много ми харесва как се развива тази история и искам да я видя завършена. Второ, защото с постването на този сборник от разкази ще можете да видите стила ми на писане.
Ок, това не е начало, което виждаме всеки ден... :mrgreen:
Няма лошо, получаваш точки за оригиналност. А предполагам, че ще има и заинтересовани от сътрудничество за Сали Райт.
And Jesus said unto them, "And whom do you say that I am?"
"You are the eschatological manifestation of the
ground of our being, the ontological foundation of the context of our very self-hood revealed."
And Jesus said"what?"

MichaelDimitrov
Мнения: 3
Регистриран: съб мар 08, 2014 12:03 am
Контакти:

Re: (Фентъзи/ Приключенско/ Хорър) "Годеницата на вековете"

Мнение от MichaelDimitrov » съб мар 08, 2014 12:18 am

Супер готино, браво.

ipetkov
Мнения: 1
Регистриран: ср мар 12, 2014 1:32 pm
Контакти:

Re: (Фентъзи/ Приключенско/ Хорър) "Годеницата на вековете"

Мнение от ipetkov » съб мар 29, 2014 7:08 pm

Впечатлен съм! Скоро не бях нещо толкова силно. Продължавай все така!!!

Отговори

Върни се в “Приказки Безкрай!”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост