Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

(Ужаси; Фентъзи) Хаоман Зайнд

Литературен кът за колективни изяви и разкази, вдъхновени от ролеви игри. Тук може да пуснете разказ за вашите приключения, да пишете историйки с продължение или пък просто да споделите интересни случки и герои от ролеви сесии.
soundsanin
Мнения: 1
Регистриран: нед юни 23, 2013 11:59 pm

(Ужаси; Фентъзи) Хаоман Зайнд

Мнение от soundsanin » пон юни 24, 2013 1:24 am

- Оо, хайде де. Умри най-накрая! - изкрещях аз, защото проклетият гигант отново се изправи.
Да си в такава тъмна гора, където дърветата са високи по стотина метра, вече е нощ и се биеш от осем часа с някакъв проклет гигант, висок шейсет метра и покрит с твърди диаманти ще изнерви и вас, повярвайте ми.
Защо изобщо приех тази работа? Аз съм Убиец на дракони, не на великани. Е, да, заплащането си струва - два милиона кребли, но и риска не е малък.
А ако се чудите кой съм аз - казвам се Хаоман Зайнд или накратко - Зайнд. Роден съм в далечните Северни планини - сурово място, където царува вечна зима. Ние сме малко плене ловци, наричани кукловоди. Използваме специални кукли за лов на животни, за да се прехранваме. Всички, включително и аз, имаме дълги сиви коси, които връзваме на плитки и кристално сини очи. Ако питате защо си тръгнах от вкъщи и сега се бие на тоя фронт, лесно е - животът ми там бе твърде еднообразен и реших малко да се поразходя из земите на Великата земя Герузия. Това е огромна площ, населявана от над сто народа и още десет пъти по толкова малки племена. Всичко на всичко хората тук са към 12 милиарда.
Но, да не се отплесвам от задачата си. Хората от близкия град ме помолиха да ги оттърва от това копеле тук и аз, срещу съответното заплащане, естествено, ще го сторя на всяка цена.
Навсякъде около мен тук има дървета, толкова много, че човек спокойно не може да се обърне. Хубавото е, че поне гиганта разруши доста, докато ме гонеше и сега теренът бе малко-по чист.
В този момент, ние двамата с тоя звяр се гледахме очи в очи. Неговите бяха изцяло черни, като катран, а зъбите му скърцаха, искаха да ме раздробят. Това сега щеше да е последният ни сблъсък, след дългата борба.
Огледах се - навсякъде около мен имаше трески. Проклетникът бе взел жертви - три от моите кукли бяха разрушени. Бях му нанесъл доста щети с тях, но той все още се държеше.
И така както се гледахме, тойизрева и се втурна към мен. Земята се разтресе.
- Ела ми! - процедих през зъби аз и се приготвих за атака.
Приклекнах и извадих един бял лист от вътрешния джоб на робата ми. Това бе призоваващ пергамент, с който призовавамх своите кукли.
- Явно трябва да стана наистина сериозен. - рекох си - Късметлия си, чудовище. Накара ме да извадя дясната си ръка.
Захапах и разкървавих приста си, палеца. След което с него нанесох на чистия пергамент призоваващ символ и извиках:
- Хируко, призовавам те! – и хвърлих листа във въздуха.
Той се възпламени и започна да гори и сам миг след това, избухна. На негово място сега пред мен стоеше една права фигура. Тя бе висока колкото мен, носеше дълго и черно палто, както и маска, също черна.
- Време за битка, стари приятелю – казах и направих жизнения контрол.
При този контрол всяко мое движение е отражение на неговите, тоест, Хируко прави това, което и аз. Въпросът бе, че вътре в него имаше много оръжия и разни такива.
- Е, да започваме. – казах си и тласнах куклата напред.
Той тичаше, без аз да го правя, защото това бе специален контакт с очите, при който мога да го карам да се движи, гледайки го.
Та, великанат замажна да удари Хируко, но аз го изместих и той скочи в страни от това место. След това го накарах да се качи върху ръката на гиганта и да тича напред.
Предо ещо чудовището да се усети, Хируко бе вече върху рамете му.
- Сега – креснах аз – Трансформация. Меч Драконосекач.
При тази заповеб, Хируко скочи във въздуха и там се трансформира. Чрез специална тайна техника, той се превърна от кукл в един огромен меч, който аз можех да контролирам с ръцете си.
Аз се затичах напред, използвах едно дърво за опора и скочих високо във въздуха. Мучът бе Хируко, тоест все още имах жизнен контрол с него и затова когато вдигнах ръката си, мечът също се вдигна високо във въздуха. Преди още да се уситил великанът, аз замахнах и огромното оръжие се стовари върху него. Мина като през сирене и чудовището стана на две половини. От него бликна река от аленочервена кръв.
Аз ес приземих и въздъхнах. Погледнах напред. Пред мен стоеше великан, разделен на две, а около него имаше черва, като демели като малки дървета и навсякъде имаше кръв.
- Ама че бъркотия! – казах – Хируко, връщай се обратно.
При тази заповед мечът се възпланети и отново стана на белия пергамент от преди малко, като долетя при мен и влезе в джоба ми.
Аз се почесах зад врата, огледах се и се зачудих къде е .
- Саймън? Саймън! – креснах аз и зад едно дърво, на доста голямо разстояние от мен се появи асистентът ми – момче, ниско, с рошава черна коса и очила. Умен е, но е голям страхливец. Той дойде при мен, треперейки.
- Къде беше?-попитах аз
- Криех се. Не исках да бъда смачкан от този звяр – изхленчи той.
- А-ха. Щом казваш. Наистина, проклетникът му с проклетник разруши доста гората.
- Ако бе използвал огнения си Дайгоо, това нямаше да стане. Този гигант е слаб срещу огъния, казах ти, но ти не искаш да ме слушаш. Цели осем часа висим тук. Защо? Заради твоята глупост! – сряза ме остро Саймън.
Даа, понякога може наистина да говори строго(най-вече, когато опасноста е преминала).
- Хайде, хайде, нека да тръгваме. Свършихме си работата, а парите ни ги дадоха предварително(какви доверчиви хора!). Нямаме повече работа тук. – спокойно му отговори аз.
- Дойде писмо, докато се биеше.
- От кого? – учудих се аз?
- От госпожица Лейла. Моли те за помощ. Град Даундир е бил нападнат от птеродактили.
- Какво?! – стъписах се аз – Сестра ми...е в опасност?!
Тя също се бе махнала от Северните планини. Ожени се за един занаятчия в Даундир – град, разположен на брега на Картонско море.
- Да, молите да побързаш.
- Проклятие – изсъсках аз и извадих друг пергамент от робата си.
Надрасках с кръв знака за призоваване и рекох:
- Суиген, ела! – и хвърлих пергамента.
Той се възпламени, експлодира и на негово мясо се появи голям дървен ястреб.
Качих се на него и рекох на Саймън:
- Ти идваш ли?
Той не ми отговори, а направо се качи при мен.
- Хайде, Суиген, лети!
Куклата ми замахна с криле и ние се понесохме във въздуха. Студинеят въздух раздра телата ни, но аз не обръщах внимание на това. Сега в ума ми бе единствено моята малка сестра.
- Идвам, Лейла. Моля те, дръж се!

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: (Ужаси; Фентъзи) Хаоман Зайнд

Мнение от ChoChan » нед юни 30, 2013 12:21 am

Какъв е този Ю ГИ ОХ! фенфикшън :) Супер много печатни грешки има. Любимата ми част е като се гледахте очи в очи с 60 метровия гигант.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Отговори

Върни се в “Приказки Безкрай!”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост