Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

The Riddle of Steel: After Ragnarock

Литературен кът за колективни изяви и разкази, вдъхновени от ролеви игри. Тук може да пуснете разказ за вашите приключения, да пишете историйки с продължение или пък просто да споделите интересни случки и герои от ролеви сесии.
Потребителски аватар
hameleona
Мнения: 1380
Регистриран: пет яну 30, 2004 11:09 am
Местоположение: В Замъка на Мечтите си.
Контакти:

The Riddle of Steel: After Ragnarock

Мнение от hameleona » пон фев 21, 2011 1:36 pm

И така, поради ред причини, всичко идва в една тема и един пост :)
Системата и Светът
Не знам точно каква част от оригиналната система ползвахме, но със сигурност таблиците за щетите не бяха от олекотената версия. Впечатленията ми от системата могат да се обобщят лесно и бързо - солидна доза динамика и реализъм в битките. Извън битки не мога да преценя коко точно е добра системата, защото нямам опит с други дайс-пуул системи ;)
Много ми хареса идеята за Passions и Drives, макар второто да е част от пълната система. за незнаещите - това са неща, които могат да ти дадт бонус зарове към общия пуул. Предполагам, че също така могат и да се обърнат на обратно - да ти намалят пуула.
Сега се сещам, че и двамата с Асен забравихме да намалим CPто на героя ми, заради броните. както и да е. Системката е проста и лесна и можете да си я дръпнете от тук:
http://www.driftwoodpublishing.com/support/TROSQS.zip

Светът.
Светът е измислен от Асен и е пост-апокалиптично фентази. Явно някаква гигантска война го е опустошила три века, преди настоящето време на героя ми. Имам странното усещане, че градът бе разположен на някакво крайбрежие, но не сме го споменавали :D
Източно - некви азиатоподобни хорица на около три дни път.
Западно - някви странни пичове, не ги схаван напълно кви са, ама и на героят ми не му пука много.
Северно (май) вървейки по Големия Черен Път се стига до някакви руини, пълни с иманяри (не особено дружелюбни)
В сетинга за сега не съм се сблъскал с магия или сериозна техника, но знам със сигурност, че второто го има.

Културното ниво на моя полис е тип елада, най-вече градовете управлявани по атинянски тип, но честно казано, не съм задълбавал във всичко това.
Героят
Най-лесно ми е просто да пусна използваното вече описание:Висок и строен, стегнат, макар и не мускулест. С късна червена коса и брада и зелени очи. През лявата половина на лицето му минава тънък бял белег, започващ малко над веждата и свършващ на скулата. Обикновено носи прости кожени дрехи, не носи украшения.
Най-общо за него може да се каже, че обича жените и хубавата студена бира, по възможност в комплект. Важно е да се отбележи, че Енрике изпитва страхотно удоволствие от самия флирт, а не задължително от свкса, макар да отказва рядко.
Като цяло е вярващ "по принцип" - ако боговете вземат че съществуват, по-добре да може да каже "вярвах". Но определено не изпитва реално уважение към църквата и служителите й, макар и да не го показва външно.
Направо мрази по-младото поколение от аристокрацията, с техните изящни маниери и пълна липса на боен опит. За него един мъж първо трябва да може да се бие и после да е учтив.
Гледа да постъпва правилно, но не би се поболял, ако не го направи. Светът е гадно място и вманиачените на тема правда често го отнасят.
Епизод 1
Героят ми започва безработен, но пък имотен - има си къща, оръжие и брони, конче и си търси работа. В близките два дни четири експедиции тръгват от града:
Две на Север, въвлечени в някакво състезание, за което никой нищо не искаше да ми каже.
По една в другите посоки, но тъй като и двете се предвождат от балеринести аристократчета, героят ми реши, че ще ходи на север.
Дилемата беше дали да тръгне след мадамата Мариана, която никой не бе свалял или след Георгус (или Грегориус, не мога да го намеря в хронологияа), който е много як пич, добър боец и т.н.
Дали е нужно да казвам, че избрах страната на аутсайдерите? Дам, кандидатствах при мацката, която пък ми каза да се явя рано следващата сутрин на същото място и че заплатата е 3 драхми дневно. Уточнено ми бе, че 1 драхма е достатъчна да ям цяла седмица или да се трупясам от пиене една вечер. Аз се съгласих, с условието, че ако се върна ранен, тя ще ми плаща лечението. И така, свърших с тази част от сесията.

Енрике се прибра в къщи, стегна си багажа и отиде да удари една-две бири в някаква кръчма. В кръчмата нямаше нищо интересно, до момента, в който някви не почнаха да се карат трябва ли или не жените да могат да гласуват :D
Естествено в един момент се разрази типичен кръчмарски бой и героят ми реши да се изниже. Е това добре, но веднага се засякох с някъв, дето се опита да ммсе сбие с мен. Беш много хитър номер, сблъсъка ни, защото успях да посхвана част от бойната система в сравнително безопасна битка. Битка, битка, два удъра - при първа възможност героят ми избяга през вратата и я затръшна пред или в носа на противника си.
Може би най-интересното в цялата ситуация беше, че в цялото това нещо, героят ми си отмъкна една кана с вино, та ми се наложи да хвърлям, за да видя дали ще устоя на изкушението да си го изпия. Устоях!
На сутринта чак обаче осъзнах в какво съм се забъркал с таз Мариана. Първо, групичката ни беше малка (15тина души) и съставена предимно от далекобойни персонажи (копия, прашки,един дето си мята брадвички) и имахме всичко на всичко само трима, които бяхме ориентирани към меле. Освен това героят ми опсъзна, че конкурентът ни обича да играе мръсно и очакваме някаква засада по пътя.
Основната ми идея бе да се движим по Черния път, като заобикаляме очевидните твърде удобни места за засада. Като единствения поубичен персонаж, моят герой се оказа заместник на шефката. Пратих разузнавачи, строих си хората и тръгнахме.

Макар и да успях да си взема един успех на вокейшъна, това не ни спаси от засадата напълно.(да мяташ 4д10 с тррудност за успех 9 не е работа :D) и се почна последната битка за сесията. Запознах се и с още един етнос в сетинга - некви с боядисани лица, които веднага кръстих Келти.

Оказа се, че правилата са много облагодетелстващи за бронираните щитоносци с високо профиенси в оръжие, но пък са тотално прецакващи за небронирани и нетренирани противници. Както и очаквах. През цялата битка не понесох нито един удар, което може би се дължеше не на майсторството на героя ми, а на факта, че ме атакува само един враг. Осъзнах, че щит + меч е много изгодно нещо, но общо взето слаби зарове ми поречиха да го убия.

В следващия момент, героят ми осъзна, че работодателката му е сгащена от двама, мъчещи се да я свалят от коня. Естествено героят ми веднага препусна на там, прескачайки с коня двама ръгащи се с ножове на земята. И директно се опитах да съсеа единия. Тук наистина бях изненадан от най-сладкото на системата - тъй като действах в съответствие с драйва си - получих допънителни зарове за атака! Яко.

Първия противник на Мариана го отнесе доста кинематографично - почти му отсякох главата. За жалост, нямах време да утрепя втория, който все пак успя да я събори на земята. Е, после му стоварих меча си върху ключицата му, осакатявайки го за цял живот и принуждавайки го да пусне ръката на Мариана, която пък го ръгна хубаво с ножа в корема.

В следващия рунд героят ми трябваше да избира - да довърши противника над Мариана или да спаси своя от двойката борещи се на земята, към който се бе запътил първият ми опонент. Водейки се от желанието да се хареса на Мариана, героят ми атакува нейния опонент, размазвайки главата му. Което беше и края на битката, щото келтите решиха да се оттеглят.

Сесията ми хареса доста - беше интересно и забавно.
Системата ми хареса, макар че ако не бяхме забравил иза наказанията на бронята, може би нямаше да е толкова готин за мен резултата...
Не ми хареса обаче късметът ми със заровете. Но пък това си е мой проблем.

Просто за да си помня си отбелязвам и два пъти успешното ползване на Вокейшъна по време на битката. Мисля, че тука попада и единия успех при засадата.
Епизод 2
И такааа... още един епизод завърши тази сутрин.

След победата над келтоподобните ни противници, групата ни се стопи с 4 души - 2ма ранени, които си пратихме към града и още двама, които ги ескортират. Оказа се, че един от най-силните ни бойци е пацифист, който се терзае, когато трябва да убива. Така и не му научих името. От тук нататък той е "пича с брадвичките". Като цяло, героят ми се сдоби с бронзово копие, което има нещо скрито в него (не успях да хвърля достатъчно успехи, че да разбера какво), няколко метра здраво въже, бронзов кинжал и още едно копие и втори щит. Добра равносметка.

Два дни път без инциденти и достигнахме до руините. Там мариана реши, че трябва да се разделим. Поставяйки по един меле боец във всяка група и балансирайки ги (горе-долу). Самият аз се опитах да тръгна с Мариана, но тя ме поодряза, така че поех в източна посока с моята група от трима души, сред тях и пича с брадвичките. Виждайки една сграда с табела с червено петно във формата на меч на нея, групата ни реши, че може да намери някакви оръжия вътре. Разочаровахме се яко. И продължихме по главната уличка. Почна да се чува някакво скърцане като от гранчарско колело, но доста надалече по улицата. Влезнахме наслуки в една къща, в която нямаше нищо интересно... уж.

Тъкмо се канех да причакам приближаващият се звук, когато забелязах, че една котка седи на перваза и ме гледа най-спокойно. Отидох да я погаля и шокът ми нарасна, когато котката разпери криле и прелетя над мен. Ченето ми увисна. Предложих й от месото си и тя най-нахално ми посочи месото с лапичка и после посочи земята пред нея си!

След като хапна малко, котката ме отведе нагоре по етажите и ми показа една капандура, от която да погледна. И тогава видях наистина странно нещо - колесница теглена от два козела и в нея - двуметров човек, с рижа коса, шлем, броня и голям чук. Около него подтичваха хората му. И кучетата им. Смъкнах се надолу и с хората ми се опитахме да се скрием, но не би - кучетата ни надушиха.

Гиганта се представи като Тор и предизвика някой да излезне на бой срещу него. Постъвайки Правилно (и печелейки зар към CP от това) излезнах, но по примера на Тор нададох глас и аз - успях да го надприказвам с хваленето:
(на кратко)Аз: - Аз съм Арес, ще те пречукам, смъртни!
Той: - Как смееш да ми викаш смъртен бе!
Аз: - Смъртен-безсмъртен, знай че оръжията ми са ковани в Тартарос и едно порязване е достатъчно да окове душата ти във вечна служба на моята на Олимп!
Той: - Айди ела най-накрая.
Аз: - Добре.

В самото начало не ми хареса ситуацията - два пъти подред се защитавах с ниски зарове и само намесата на котето ме спаси. После обаче грабнах инициятивата и го почнах. В началото ползвах щита в едно с копелдашкия меч, но след като успях да го резна малко (Шока е най-лошото нещо на света в тази система) продължих с две ръце на дръжката.

Битката бе решена общо взето, като му срязах ръката с чука. После бяха някакви оопити от моя страна да го сека и от негова да се пази. Шлемът му го спаси веднъж, но пък ръцете и краката продължаваха да са си незащитени и сладки като мишени. Абе с две думи, взех му главата.

Повечето от последователите му изпуснаха оръжията, един се опита да ме атакува, но пича с брадвичките явно прецени, че пацифизма няма да ни помогне и го отнесе изотзаде. Котето пък започна да лочи от кръвтта на Тор. Подхвърлих му още едно парче от месото си, то пък ми проговори, че имало лични сметки с Тор... абе, откачена работа...

И това е. Край на Епизод 2.
Епизод 3
След повече от седмица сядам да го напиша. Макар и на мен да ми бе адски интересно да го изиграя, не знам дали е много интересен за четене.

За забравилите, героят ми тъкмо победи Тор, правйки се на Арес.
Оказа се, че тия пичове:
А) Не са у ред и май ми верват, чи съм Арес.
Б) Мислят, че "хигиена" е нещо за ядене.
В) Живеят в положение, за което определението "мизерия" е похвала.

Отново успях да се наблъскам във въпросите за правата на жените, както и отношението на мъжете към тях. На кратко:

1. Накарах ги да се преместят от кочината, в която живееха в друга, доста по-чиста постройка.
2. Накарах ги да ровят и руините за някакви артефакти.
3. Запознах се с една много яка мацка, общо взето единствената жена, която си отваряше устата. Нямаше лошо в отварянето, проблемът беше, че трудно й се затватряше :D

Тъй като наистина не помня вече точно какво стана, на кратко:
Пичовете ми намериха артефакти.
Преспах с мацката.
Пича с брадвичките се правеше на синът ми Деймос (а аз се правех на Арес)
С целия си идиотизъм се заклех, че ще измъкна цялата банда мизерстващи от руините и ще ги заведа в обетованата земя... това ми даде: Клетва: да отведа диваците в Обетованата земя: 1
Сега трябва да навия Мариана да ми позволи да взема мацето с мен, евентуално и единия от мъжете като се връщаме.
Системно: Този път мятах много малко зарове, защото не се биех. Оказва се, че е адски лесно да вземаш нови страсти и подобни неща - просто героят заявява това и хоп, една нова точица. Сега, предполагам, че има някакъв защитен механизъм, но оставям на Асен да го отбележи.

ПП: Съжелявам за слабите описания, но след една седмица наистина съм забравил какво се случваше.
Aсен написа: "Защитният механизъм" е, че това са неща, които заявяваш веднъж, а после ти вземат точки, ако не работиш активно по въпроса ;). Колкото повече се забавиш, толкова по-малко можеш да си позволиш да отстъпваш от целта поради дребни препятствия като многобройни противници, очевидни капани, и подобни неща.
Между другото, точки вземаш в Клетва: да изведа тия мръсните от тая дупка, но неизпълнението й може да ти вземе точки и от там, и от Порядъчност, Чест, Съвест или Религия, предвид, че си се заклел :twisted: !
Епизод 4
Започнах в момента, в който се върнах при Мариана, която бе доволна от находките ни, но не остана доволна от факта, че смятам да взема Олав и Триш с мен. (За неразбралите - Олав е направилия ми най-добро впечатление пич от диваците, а Триш е онуй устато маце.) Поспорихме малко и честно казано направих не един и два лоши хода, та в крайна сметка се реши, че трябва да ги изоставя в руините. Поспорихме за заплатата ми също така. Отрядът ми получи 10 драхми бонус, щото сме намерили артефактите а на мен ми бе обещана половин драхма отгоре на ден (което прави 3.5 драхми дневно, а не както си мислеше Асен - 2.)

Теглих една прочувствена реч на Олав:
- Виждаш ли всички тези хора? - изчаках го да кимне и продължих - Всички те са могъщи и силни потомци на божества. Води ни Мариан'а, по настоящем най-влиятелното божество сред нас. За сега. - онзи продължаваше да слуша в захлас - Олав, исках от теб да ги видиш, за да не се притеснявате, дали ще се върна. Много врме мислех да те взема с мен до Новата земя, но смятам, че ще е по-добре да те оставя да ръководиш племето, докато ме няма. - онзи се загуца. направих драматична пауза и продължих:
- Не виждам друг, достатъчно силен, смел и мъдър, на който да поверя тази задача. Готов ли си за такъв товар?
Онзи горкия чак падна на колене и се разрева. (готин чек за Присъствие). А Мацето ме изгледа лошо. Което ме подритна още по-силно да продължа със съветите:
- Достойните не трябва да коленичат пред мен, Олав. - помогнах му да се изправи и допълних - Преди да тръгна имам няколко заръки за теб.
Поех си дъх и заизреждах:
- Искам от теб да пазиш хората си от неприятности. Искам и да се оглеждате внимателно за Древни предмети и да ги събирате, за времето, когато ще се върна. Последната ми заръка е да обмисляш съветите на Триш внимателно! Говорих й много за това, как искам да живеете и какви порядки са правилни и грешни. Бих ги дал на теб, но ти имаше работа през това време. И внимавай! Тя носи моето семе в утробата си! Всяко посегателство над нея е обида към мен, а тъй като ти ще водиш хората в отсъствието ми е и обида към теб! Пази я така, както би пазил синът ми и племето ще благоденства. Ако обаче й се случи нещо лошо... тогава ще се върна разгневен и ще изпитате гнева ми! Разбра ли?
Триш ме изгледа отровно, което само ме накара да се радвам, че погледът не убива. После Олав я замъкна обратно към племето им, а Деймос (пича с брадвичките) се приближи и почна да ме бъзика нещо.

-Мариана опита ли да ти отхапе главата? Не гледах, защото очаквах да е ужасно. - лицето му бе като на покерджия и така и не проумях дали ме бъзика или пита сериозно.
- Пробва, но успях да се сапся, благодарение на бързия си ум. - кимнах по посока на отдалечяващите се Олав и Триш - Е, няма да ги измъквам на веднъж, явно.
- А, ако ще ги измъкваш, точно наведнъж ще е! - подсмихва се Деймос, който очевидно бе в много по-добро настроение - Сега има по-добър шанс да не е на части, всъщност!
- Деймос, сине мой, по-добре да тръгваме за града, докато е време и преди Мариана да реши да скопи и двама ни. - усмихнах се зловещо или по-скоро опитах. Деймос само дето не припадна от смях...

И така, в крайна сметка потеглихме, а следните реплики ИИ ме карат да се смея:
[02:47:36] Wolfgang: (странно защо се чувствам малко като Мат Каутон от Колелото на времето :D)
[02:47:55] Асен - А16: идея нямам...
[02:48:53] Асен - А16: може би защото тръгваш, след като си измамил разни хора, една прелъстена и зарязана в града, в който си стоял отрицателно време, която гледа отровно, като се сети за теб?

И така си тръгнахме по живо по здраво. Държа да отбележа, че ми се загуби едно нещо - колко време пътувахме, преди следващата среща... А да и не знам вокейшъна изобщо беше ли ползван успешно или не. Та, Асен да каже кво става тука.


На пътя този път не ни причакваха, а просто си ни чакаха. Най-спокойно. Общо взето ни чакаше групата на Грегориус или по-точно една трета от тях, при това доста поочукани. Водеше ги слугата на Грегориус - Георгиус. ИИ: Ебаси и имената, честно. За него всички знаехме две неща - че е много, много начетен и че е адски верен на господаря си. Интересно ни посрещнаха спокойно, даже ни кимнаха за поздрав.
- Уф, аман. - промърморих под нос.
-Радвайте се! - обрна се единият. -Аз съм Георгиус, и всички знаят господаря ми. Оставени бяхме да ви чакаме. Ако Мариаан се е отказала от състезнаието, можете всички да минете. Ако обаче не е - вдигна ръка, преди мариана да си хвърли копието. - Ненавиждам безсмисленото кръвопролитие. Можем да решим въпроса вместо това с една игра...
-Никога не се отказвам! - каза Мариана със студен поглед и копие в ръцете.
- Чудно каква ли е играта - подхвърлих.
- Мислех да ви оставя вие да предложите - сви рамене онзи -Аз нямам нищо против да е и игра с мечове. Но ако ще е друго, ще я посрещна лично. Играта с мечове не е за мен.
- Мариана? - погледнах я питащо.
- Прецени ти какво ще правим - промърмори тя. - Да се изколим винаги можем.
- Стига това да не се окаже играта на края - промърморих. После огледах групата пред нас и своята. Е, след като физически може да се каже, че ни превъзхождаха (много меле бойци, докато ние имаме два и половина), се усмихнах и подхвърлих:
- Ей, Георгиус, като ще е игра, нека да е на гатанки, а? - онзи само се усмихна и кимна - - Някакви предпочитания за правилата?
- Три отговора! Първият, който не успее да отговори губи плячката, която носите! - Усмивката му се бе разширила още повече.
- Мариана, проблеми с това? - попитах я
- Дано да знаеш гатанки... - в очите й се четеше солидно съмнение.
- Баба ми ме тормозеше доста докато бях малък. Да видим обаче дали той ги знае. Аз избрах играта, ти си пръв!

ИИ:Тука имаше обаче малко неразбирателство между мен и Асен - аз приех, че става дума за игра на типа две от три, а тя била с три опита на гатънка... даже няма да споменавам колко тъп точно съм, за да объркам така - вие ще се сетите сами ;) Също така ще прескоча гатанките, като ако Асен поиска ще ги добава тук по-късно.

И така, накрая след като мозъкът ми забози и минахме на двусмислени гатанки, най-накрая го победих. И го хвърлих малко в тъч:

- Аз съм опозорен. - той закри лицето си с ръце - Надявам се, че господарят ми ще накаже само мен... - след което поклати глава и махна на хората си да отстъпят - Предричам ти важно бъдеще, младежо. Никога не съм бил особен прорицател, но чувствам, че имах вдъхновение този път!
Усмихнах се доволно, вдигнах ръка в поздрав и тръгнах с Мариана. Виж, като стигнахме до градските порти ги видяхме да се мъчат да ни настигнат, но беше късно - ние спечелихме.

Отидохме до къщата на шефа на Гилдията на ??? (Асен да припомни, ако помни) и Мариана започна настойчиво да чука по вратата.
- Хей, Старши! Идвам да си взема наградата! Посрещай добри гости - сватовници!
- Моля? - задави се героят ми.
-Е това беше басът - обясни ми небрежно. - Който се върне първи с предмети от преди Бедствието, печели ръката на дъщеря му!
- Чакай малко, ти няма как да я вземеш... - не вярвах на ушите си.
-А, напротив - увери ме тя. - Имам същите права като всеки член на гилдията. Пише го в законите ни...
- Искаш да кажеш, че можеш да се ожениш за дъщеря му, така ли? - продължавах да не проумявам.
- И смятам да го направя!
- Някой мъж сериозно ще намажи от цялата ситуация, предчувствам. - промърморих.
- Не се безпокой - прошепна ми Мариана на ухо. - Няма да я оставя сама в леглото! Прекалено е сладка...
В този момент се отвори вратата и добре облеченият, па макр и съсипан стопанин се появи и прегледа набързо донесените от нас артефакти и бързо призна победата й:
- Думата ми на две не става! - отсече - Добре дошла да вземеш съпругата си, сине!
Някак си не успявах да проумея, че това е реалност. И с типичния си самоубийствен стил реши да подхвърли ехидно:
- Какви деца ще им се родят само...
Мариана само ми се усмихна и ми перна един зад врата, а после ме придърпа надолу (чак очаквах да ме цунне, но къде ти):
- Може и от теб да зависи... - после се обърна да провери, какъв е този шум отвън.
- За теб винаги... - промърморих и я последвах.

Оказа се, че шумът от вънка е всъщност Грегориус, който се пени от яд, че е загубил и че му отказвали ръката на щерката заради някаква си жена!
- Ей, спечелихме си съвсем честно! - подхвърлих му.
-Честно! - задавя се от възмущение. - Изобщо не трябваше да има състезание! Аз бях единственият истински кандидат!
- Абе, ако си бил единствения кандидат, защо се състезава? - попитах във (вече споменах веднъж) типичния си самоубийствен стил.
-Слуга на женските! Я бягай при огнището с останалите кучета! - тоя прибягваше до старото правило - ако не можеш да надспориш - обиждай. А, не на мен тия...
- Абе същата тази жена събра екипа, който те победи. - почесох се по носа - Ако аз съм за кучетата при огнището, ти май си за мишките в бунището!
Онзи се задави, още малко и пяна щеше да му излезе на устата. Посегна за меча си, но Георгиус го хвана за ръката и подвикна:
- Не може в града, господарю!

Някъде тик видях много красива възможност да се разправя с тоя пич и реших да налея масло в огъня:
- Мариана, аз казах ли ти, че спокойствието и хладнокръвието са за предпочитане пред липсата на самоконтрол.
- Каза! - съгласи се тя.- Ето, пред нас виждаме пример защо обратното е лошо...
- Абсолютно.
Следващото действие на Грегориус обаче преля чашата. Пича удари слугата си (който всъщност го бе измъкнал от много неприятности), после травиално плю в краката ни и тръгна да си тръгва. Героят ми, който си се изживява като защитник на слабите директно му подвикна зад гърба:
- Да, да, бий слугите... за друго явно нямаш кураж.
Онзи изрева:
- Нещастно недоносче! Искаш ли да те запозная с това, какво може един истински мъж! - което само ме накара да се смея.
- Не вярвам точно ти да има на какво да ме научиш. Истинският мъж знае как да губи с достойнство.- и пак в типичния си стил добавих - Е, на наистина великия мъж не му се случва да губи...

Естествено, онзи вече не издържа, енрейджна и скочи да ми разбие ченето с юмрук. Бързо парирах първия удар, и оставих втория да се плъзне по мен, за да влезна в борба, да го стисна с всичка сила на мечешка и после да го стоваря тежко на земята. Реших да не го бия, като е на земята и само се усмихнах и се изправих.

Разтърваха ни след това и тъй като ни разтарваваха нашите си хора, за малко да се сбият. И така свърши четвъртия епизод от кампанията. Взех си 1 Съвестност и после ще си търся парите от Мариана.
Епизод 5-6
И така...
След като се сбих с Грегориус, не си почивах особено много. Първо отидох да си прибера парите от Мариана:
- Заповядай. Радвам се, че си на наша страна - намигна ми тя.
- Винаги на твоите услуги. - отврнах с лека чупка в кръста. - Кога ще е сватбата и поканен ли съм?
- След 3 месеца! - намеси се бащата на булката - И не опитвайте да се срещнете преди това. Носи лош късмет, не е на добро.
- Поканен си - допълни Мариана.
- Значи след три месеца. Ще гледам да съм наоколо.
- Защо, някакви планове ли? - огледа ме с интерес тя. - Аз мисля, че ще е добре да си наоколо повечко. Хем на оня няма да му идват идеи спрямо нас, хем на теб ще ти е по-спокойно. Макар че още хора няма да са ни излишни. И някой да ги ръководи. Военен, не търсач като мен.
- Вече ти казах, дал съм дума да се върна при руините до десет дни. Думата си на две не цепя.
- А - посмихна се. - И смяташ да я спазиш? Похвално. Какво ще ги правиш после?
- Зависи от доста неща. Може би ще издействам статут на свободни на някои от тях. Останалите ще пратя при добри господари.
Мариана сви рамене много изразително в стил "както решиш, но се радвам, че не си напълно побъркан":
- Ако има добри бойци, ще са ни полезни и тук.
- Мисля, че ще се намерят. А може и някой артефакт да падне, знам ли. - усмихнах й се.
- Хех - изкикоти се тя. - За момента ще карам на каквото съм събрала.
- Кого смяташ да вземеш с теб?
- Деймос е полезен... макар и да не понасям винаги чувството му за хумур. Останалите... ами, трябва да говоря с тях.
- Поласкан съм - обади се Деймос иззад гърба ми. Бях забравил, че е наоколо, както винаги. - А все пак, можеш да ме наричаш Филип.
- Ми, Филипе, ако ти се идва казвай.
- Да ми се идва? - огледа ме въпросително. - Е, канили са ме на много интересни разходки, но на толкова опасна - честно казано, не.
- Е, ще ми трябва лейтенант.
- Звучи интересно. И сега трябва само да си съберем войниците? - усмихна се той.
- Не мисля, че голяма група ще е удачна. Нямам пари да наема толкова хора, че да пътуваме безопасно.
-Аха - кимна мъдро. - Е, звучи разумно тогава. Ти самият ако можеш да се промъкваш, още не съм го видял...
- Трудно е да се промъкваш бързайки. Сега имаме повече време. Както и да е. Навит ли си да дойдеш? 10% от крайната печалба за теб, като мой заместник. А и честно казано ми трябва някой, който да ми пази гърба. Ти го можеш. Макар и на моменти хумъурът ти да ме подлудява.
Той се усмихна още по-широко:
- Знам... 15% звучат по-добре.
- 15 за цялата "разходка".
- Става...

Изкарах още малко време в общи приказки там и се насочих към един от оръжейниците в града. Тогава осъзнах, колко малко пари имам всъщност. Оръсих се известна сума за по-добра ризница, по-добър щит и нов шлем. След това броейки си париците, реших, че трябва да натрупам налични бързо и лесно. Имах къща. Реших да я ипотекирам. Избр ах си най-почтения лихвар, за който съм чувал (Стефанакис) и сключих доста игоден договор - 75 драхми, за един сезон (3 месеца), с едва 2% лихва. Там за пръв път осъзнах, какво съм направил предишния епизод:
Успях да се сбия и да унизя един страхлив гадняр с много пари. Честно казано си спечелих наистина опасен враг. Бързо проумях, че трябва да се забързам.

След като си прибрах парите си купих кон (макар и да го кръстих Буцефал, май Буца ще му остане накрая... поне му отива повече) и всичко нужно за него и се прибрах в къщи да се изкъпя (мнооого ходене до кладенеца и обратно). После се преоблякох, сложих си ризницата и си взех меча - не бях сигурен, какво ще ми се случи по уличките.

Почнах да обикалям по кръчмите в търсене на хора за ходенето до руините. Най-вече на стрелец с лък. Какъвто съм сигурен, че ще ми трябва. Обиколих две кръчми, в които разбрах много неща, основното от което е, че сигурно четвърт от града не ме харесва (поне половината мъже със сигурност, за жените не знам), както и цените на бюстовете от мрамор.

Влязох в третата кръчма с надеждата, че най-накрая ще намеря наемници, каквито ми трябват. И сполучих. На една маса седеше Петрус - ловец с леко съмнителна слава. Отидох до него и му предложих:

- Да те черпя една бира и да ти подхвърля едно делово предложение?
- Да и на двете, но няма да се сърдиш, ако отговорът на предложението е "не". Но бира пия. - отвърна ми той.
- Добре. - настаних се и поръчах две бири - Става дума за една бърза разходка до Северните руини. И искам да имам човек, който е добър в свалянето на противници от далече. За всеки случай.
- Свалянето? Ти ги искаш мъртви, или за чукане? - мнаха няколк осекунди, докато осъзная, че той наистина не се шегуваше.
- Мъртви и погребани, но ако е на връщане и някой за пазара на роби няма да е зле. Погребването всъщност не е задължително...
- Добре - свива рамене. - Преди да ти отговоря - колко човека знаят за тази ти идея?
- Хъм, не е като да съм го крил. Приятели, предимно. Ти, друг от спътниците ми - Филип и Мариана. Лихварят ми може и да предполага нещо. Защо?
-Защото - сви рамене той. - има хора, които биха се зарадвали да ти се случи случка. Не искам да съм наоколо, ако някой почне да мята копия по теб. Предпочитам да съм от групата, която мята...

Той извади монета от някъде и я подхвърли замислено. Улови я и я захлупи с шепа на масата. Ръката ми покри неговата, погледнах го сериозно, почти тъжно, както и с лека нотка на разочарование.

- Хубаво е, когато по теб мятат копия да има човек с щит, който да те скрие. Аз предлагам щит. На хората, на които не харесвам не им достигат щитове. Само виж, колко се завърнаха живи. - пуснах ръката му и се облегнах назад в стола си.

Той ме изгледа странно и промърмори "Ези", после дръпна ръката си и видя, че точно тази страна го гледа.
ИИ мрънкане Покажи
Последно има ли монети или няма? Нали бяха метални кубчета? Тоя от къде има монета? :D
Изобщо финансовата част на сесията е малко странна за сега.
Ще минат още няколко сесии, преди да се нагодя към стила на водене на финансите, който Асен ползва.


- Какво е заплащането? - попита ме Петрос.
- 5% от плячката и по 3 драхми на ден. - отвърнах. Плячката е разнородна - артефакти и роби.
Той се съгласи веднага. Плюхме си на ръцете и скрепихме сделката.

След това обсъдихме малко стратегията, като той държеше да сме малко и да си държим езиците зад зъбите, докато на мен ми се искаше да си взема още хора. накрая заявих, че смятам да си взема стабилен човек, платих и се изнесох.

Отидох да се видя с Мариана. Която пиеше с хората си и изглеждаше очудващо трезвена (при положение, че бе започнала да пие от обед...).

- Мариана, може ли да поговорим на саме. Важно е. - попитах я.
- Може - надигна се мързелешката тя. - Ела насам. - и ме заведе в един по-отдалечен ъгъл.
- Утре заминавам - говоря тихичко, да не ни подслушват. - Иска ми се да взема още някой с мен, но не знам на кой мога да се доверя, че ще си държи езика зад зъбите. Можеш ли да ми предложиш някой? Не е тайна, че ще заминавам. Но искам да изненадам Грегориус, преди да ми подготви капан някъде по пътя.
-Бе не е и общоизвестно - изгледа ме тя. - Аз поне не съм разправяла. А за някой... ей-оная сладурана там виждаш ли я? - сладураната се оказа дота по-мощна физически от мен блондинка с едноръчен меч. - Ми, навий я... не за това, което си мислиш, а да дойде с теб!
Изтрих самодоволната си усмивка от лицето си.
- Щом ти казваш, ще се пробвам да я навия. замислих се за момент и продължих. - Знаеш ли, има вариант Грегориус да се опита да ти погоди мръсен номер. Стой край хората си, а? Не искам някой от палачите му да се добере до теб преди да съм си тук и да мога да му попреча.

Тя се подсмихна и ме пощипна по бузата. Тогава осъзнах, че всъщност е пила повече, отколкото мислех.
- Трогателен си, малкия, но кака ти е ходила до града, когато ти си махал още с пръчки вместо с мечове.
- И все пак. Дръж поне един-двама като охрана, а? - посмихнах се - Е, ако Грегориус реши да тръгне след мен няма да съм притеснен за здравето ти.
- Наемници има много - сви рамене тя. - Не си ли забелязал? Не обича сам да си върши работата и толкова. Ако се беше оженил за горкото момиче, кой ли щеше да наеме за заместник?
- С колко пари разполага този боклук, мамка му! - просъсках - Е, ако не се върна, поне ще знете защо.
- Ще отмъстим за теб - тупна ме по рамото и леко залтна, преди да ме погледне. - Ама ти все пак се върни! Пък ние все едно ще отмъстим... като го поканим за шафер!

Засмях се.
- Е, ролята ще му отива едно към едно - подхванах я леко, да не вземе да падне.
- Прегръдките - заяви тя, отърсвайки се - после! Като се върнеш, ще ти дам да ме прегърнеш за добре дошъл!
- Ето още една причина да се върнз бързо и жив! - възкликнах с полу-шеговита възторженост.
- Тъй, тъй. - поклати тя глава заканително - И сега само посмей да не се справиш с наемниците му и ще те преследвам и в отвъдното. Хайде сега, отивай да говориш с Дейна.

ИИ: И тъй като пак ми свършва времето, ще напиша на бързо какво се случи след това:

Навих Дейна, която явно е с весел нрав. Замислих се, че ще е забавно пътешествие и че яка му душа на Петрос, ако няма чувство за хумур.
Отидох да съобщя и на Филип, за какво става дума. Той пък се бе зачукал в параклиса и бог го знае какво точно е правил - позабави се, преди да ми каже да влезна. Личното ми мнение е, че се е самонаказвал, но ще видим. Както и да е, там имах лек теологичен спор, загатвайки, че героят ми е вършил доста лоши неща в миналото си. Ще видим, какви са били. А иначе обещах на Филип, че ако се върнем живи и успели ще прекарам една вечер в молитви с него и ще направя дарение за църквата.
Епизод 7
И такаа...
Събрах най-накрая хората си. На сутринта минахме през пазара и купихме един товарен кон и един катър (за Петрос). Накупих най-различните дреболии, които могат да потрябват ан човек в такива случаи и тръгнахме.

Или по-скоро се наканихме. Още в началото възникна спор, от къде ще минем - по Черния път или по някакъв път, който Петрос предложи, който бе двойно по-дълъг, но бил сигурен. Не само факта, че Петрос е съмнителен ме накара да избера Черния път. Не можех да си позволя да пилея време, особено като обърна внимание на факта, че плащам заплати, все пак.

По пътя нямахме особени проблеми. Е, засякохме един пикаещ си най-спокойно варварин... Нямахме много голям избор, така че Дейна го подгони и закла, без особена милост, което пък предизвика мърморене от страна на Филип... Ако се чудите, защо сержантите са винаги кисели, замислете се, че те се занимават с повече хора. Аз се занимавам с трима подчинени и на моменти едвам издържам...

Достигайки града, Филип обясни на останалите, как стоят нещата - че диваците тук (все повече започвах да мисля за тях, като за "моите хора", вместо като за диваци) ни мислят за богове, че аз съм Арес, а Филип е Деймос. Дейна веднага си избра Атина, а Петрос се опита да стане Аполон... След като получи солидно количество подигравки, накрая се върна на моята идея - да бъде Хадес.

Тъкмо наближихме бърлогата, когато един стар познайник се появи - летящата котка. В типичния си стил на малко приказки ни предупреди, че ще имаме проблеми. Заповядах на хората си да се приготвят за бой и продължихме напред. Завихме зад ъгъла и видяхме нещо особено неприятно:

Някое от съседните племена бе решило да измете моите хора. Бяха се събрали тридесетина души и тъкмо разбиваха вратата на бърлогата на диваците. Нямах време да мисля, нямах време да се чудя, какви са шансовете на трима срещу тридесет. Просто сръгах коня и се спуснах срещу тях.

Голямо божество съм, думи нямам... аз така и не успях да убия никой. Виж, Дейна съсече трима. Деймос и той се присъедини. За съвсем кратко време противниците ни намаляха с близо една трета.по-голяма част от тях се разбягаха, но един кльощав кретен остана, заобиколен от пет души охрана. Нямахме избор, освен да спрем и да се гледаме с него и хората му - да атакуваш копиеносци от кон не е от най-умните неща.

Предложих им да се предадат... онзи отказа. Обещах му, че страхливците умират без чест, като кучета... той ми се присмя.
Нещастник.
Стрелата на Петрос го уби малко след това...

Хората му обаче отказаха да се предадът. Щели да пазят тялото му до край... пуснах ги - нямаше смисъл да рискувам живота на хората си за глупусти. Виж, след като тия си тръгнаха бяхме посрещнати от племето както трябва - с много благодарности и боготворене...

Но за това друг път.
Епизод 8
Спасихме диваците от римляните с един леко безумен щурм. ИИ: Честно казано едва ли са много системите, в които героят ми би го направил пак. Посрещнаха ни както подобава - като богове! Почна се едно празнуване в стил пиене, пиене, още пиене и секс. Беше забавно, докато не се сетих, че се каня да предам доверието на тези хорица. Щях да ги обрека на робство до живот... нещо не бе правилно... трябваше ми съвет, а единствения, който щеше да ме разбере и изслуша наоколо бе Филип. Който пък типично бе напуснал купона за да не нарушава повелите на вярата си. идеално. Излязох навън при него, като не останах особено очуден, че се моли:
- Очаквах да те намеря така. Религията ти не ти дава възможност да се отпуснеш, приятелю. Не е хубаво, това. - заговорих му.
- Да ви имам и отпускането!
- Както и да е, не съм дошъл да споря. Като за пръв път в живота си имам нужда от някой, който да умее да слуша и да дава напътствия. Не се сетих за друг наоколо.
- Бог ще те изслуша! Радвам се, че си го разбрал! - и се дръпна да ми направи място, да коленича до него. Той май така и не проумя, колко малко ми пука за неговата вяра. Не че няма Бог! Има. Но не вярвам в ученията на поповете. Не мисля, че бог ще ми се разсърди, ако пия или съблазня някоя жена. Въздъхнах:
- Не искам да се моля за напътствия, а да те помоля за такива. Ти знаеш, какво се смята за добро и какво за лошо. А тези дни не мога да реша дилемата в главата си... Бог не би могъл да ми помогне с нея.
-Не богохулствай! - предупреди ме с много сериозен тон. - Виждам, че си заблудена овца от стадото... кажи по-добре с какво мога да помогна. - ех, фанатици....

- Слушай и съветвай. Знаеш общия план, нали? Идваме, вземаме ги и ги продаваме, покрай което изкарваме пари и всички са доволни. - кимах към сградата, за да покажа за кои става дума.
- Знам го - отвърна ми той
- Именно това ми е проблема. Не искам да ги продам. Искам да ги освободя и да им осигуря добър живот. Но едва ли някой ще ме разбере, ако му го кажа. Ти си вярващ човек, може би ти ще ме разбереш. Надеждата в очите им, като ме погледнат... Мога ли да я предам с лека ръка, Филипе? Мога ли?
-Дали може, или дали ти можеш? За първото - може. И в свещената книга е казано "не пожелавай ... роба на ближния си" значи е прието, че робството не е противно в очите на Господ. От друга страна, ако ТИ не искаш да ги поробваш... - той сви рамене - Аз ще те разбера и няма да искам компенсация. Но другите двама ще искат, смятам. Чувал съм по нещо и за двамата. Доволен съм, че не са против нас, но не се радвам особено, че са с нас, ако ме разбираш какво искам да кажа.
- На Дейна ще платя с удоволствие, може би дори ще успея да я умилостивя... Петрос... С Петрос няма да успея да се разбера.
- Той винаги си спазва договорките до буквата, бъди сигурен. Липсва му фантазия, за повече.
- Това не ми помага много. Обещах му 5%.
- Е, това е едно от двадесет. Дай му един роб и евентуално катъра и сигурно ще е доволен. Но ще иска да си избере роба, това е сигурно. Аз също съм съгласен на два роба, вместо на пари. -Мисля, че ме познаваш донякъде вече и ако се опасяваш, че ще го тормозя - сви рамене. - Е, ще значи, че не умееш да съдиш за хората.
- Нека видим, какво ще стане. Може да мога да ти платя.
- Да видим.

- Благодаря за слушането и съветите. И в какво по-точно се състои една молитва, приятелю? Защото никога не съм се замислял сериозно.
Чак ми достави удоволствие да наблюдавам физиономията му. Горкия не можеше да повярва, че го питам такова нещо...
- Не ме питай, какво съм правил първите години от живота си. Че ще ме анатемосаш веднагически.
ИИ: I've got some skeletons in my closet...
-Няма.
- Умно.

-Спасителят ни е учил как. Ние се молим на нашия Небесен Отец, в името на Неговия син, чрез силата на Светия Дух. Това е „истинският ред на молитвата”. Някои смятат, че думите са излишни, други се придържат към ритуалните формули.
- Ахааа... Викаш, никой не е вървял в грях, толкова дълго, че да не може да се просветли?
-Аз понякога се чудя, как точно, но го пише в Светото Писание. Значи - вярно е.
- Ми, дай да си направя една сметка на греховете...
-За Бог, очевидно, няма невъзможно. Нима не е създал света?
- Това е в професионалната квалификация на едно всемогъщо божество - няма невъзможно за него. А за света не знам. Но не знам защо ни оставя да се гърчим в агония...
-Защото такъв е Неговият промисъл. Аз не претендирам да го разбирам!Може да сме грешни и да ни наказва. А може да иска да изпита праведниците и това да са Последните дни.
ИИ Покажи
[07.10.2010 г. 00:27:00] Асен - А16: (ИИ: мале каква каша забърках от различни варианти на християнството...)
[07.10.2010 г. 00:27:02] Асен - А16: ]:)
[07.10.2010 г. 00:27:13] Асен - А16: но пък пасва на сетинга
[07.10.2010 г. 00:27:26] Wolfgang: (ИИ: меко казано. да видим, дали ще ми допадне останлото :D)

- Добре, нека да видим, какво съм съгрешавал. Убивал съм и то без капчица угризение. Като те атакуват нямаш голям избор. Нямаше ли някаква заповед за въздържанието или нещо от рода?
-Още има... - чак чух, как зъбите му скърцат, като се сети, какво се случва къщата зад нас.
-Но аз не съм сигурен, доколко трябва аз да те изповядвам. Не съм свещеник...

Тъкмо щях да попитам за повече яснота за тази заповед за въздържанието, когато от вътре се чуха крясък и ядосан рев. Осъзнах, че Триш пак е забъркала нещо и влетях на бегом в главната стая...

Петрос бе почнал да й се натиска нещо, но тя не показваше покорството на останалите женици наоколо. Е, това не ми хареса. Като цяло не харесвах самия Петрос, а и Триш си я бях заплюл от самото начало. Така че се провикнах с пълно гръло:
- Хадес! Намери си за себе си! Тя е моя!
- Виж ти? Ти и с жени ли шпиш, бе? - попита ме със завалян говор той. - на сбърканяците трябва да ви се забрани...
- Аргггххх! Пусни я и излез навън, преди да съм те изкормил!
- Кучката ти ме издра!
- Или ще я пуснеш, или ще съжеляваш. Дошъл си тук, следвайки ме, ще изпълняваш каквото ти кажа. Ясно? Ако пък ме предизвикваш... Ами, ела навън. - това явно имаше ефект. Той замълча, после я писна и заяви:
- Ахам, добре, добре.

Измъкнах го навън с приказки и се опитах да му налея малко ум в пияната глава. Предложих му на място да му платя за роба, който му се полага и намекнах доста явно, че Триш не е робинята, която ще му дам.
Той не знам как ме разбра, но накрая се подхилкваше хитро. Е, ще видим кой-кого накрая...

И сега... прекъсване за реклама. Бог знае, кога ще продължа ;)
Епизод 9
Вечерта мина в спане най-вече. ИИ:Тук имахме леко неразбирателство с Асен за едни мои действия. Ще приемем, че са вечерта, макар аз да играх сякаш са сутринта. Героя ми се качи нагоре из къщата да огледа какво става и се видя с един стар познайник - черното коте с крилата. След като поговорихме малко и то ме предупреди, че на следващата сутрин ще ме атакуват бая "римляни" и е най-разумно да се изнасям. Е, прав беше и реших да следвам съвета му. Питах го и дали не иска да дойде с мен в града, но ми отказа. За сметка на това ми обеща да ми прати сина си. Те пък цяло ято/прайд били...

Тръгнахме събирайки всичко ценно и зарязвайки боклуците. Римляните ни изпуснаха, а ние смело вървяхме по пътя към града. Но може ли нещо да мине гладко в тоя живот...

Някъде по средата на пътя получих два различни доклада - котето (да бе, синчето наистина взе, че дойде) ми докладва, че напреде има келти. А Петрос, който по принцип е основния ни разузнавач вика, че няма. Котето го беше видяло да си говори нещо с тях. Е, как да реагирам?

Реших да събера хората около него и да го притисна. Е беше интересен разговор, а накрая тоя ме дарече вещер или нещо от рода и хукна да бяга. Хванахме го и започнахме да се чудим, какво да правим. С Дейна го накарахме да се попикае от страх, измисляйки най-различни неща, които ще му направим. Е, ние и смятахме да му ги направим...

Накрая стигнахме до решението, че той ще ходи да преговаря с келтите да ни пуснат. Е, Петрос взе, че се върна бит, руган и нае*ан (май). Заяви ми, че искали да сбием най-яките си войни в едно на едно битка, без брони, сам ос меч и щит. За жалост съм твърде принципен човек и не мога да оставям подчинените ми да се бият вместо мен, иначе с удоволствие бих пратил дейна да се бие по бездрехи.

Както и да е. В тази битка се запознах с предимството да имаш по-дълго оръжие. И с факта, че финта МОЖЕ и да бъде хубаво нещо. В крайна сметка победих, а сина на противника ми се закле, че ще ме убие. Няма да споменавам, че такива съм ги чувал не веднъж. Както и да е, тръгнахме си, прибрахме се до града без инциденти, решихме, че ще водим Петрос на процес. Край на епизода. Следва продължение.
Епизод 10
Прибрахме се по живо по здраво, разплатих се с мойте хора, оттървавайки се от робите, които най-малко ме кефеха :D

Видях се с доста хора, а после започнах да се занимавам с не толкова интересни за публиката неща - пригаждането на запустяла къща за живот отнема доста време и бая труд. Добре, че си имам Триш - мацето на бърза ръка мобилизира всички да чистят, оправят, стягат и подреждат. На практика се превърна в иконом на моето скромно имение.

Изпълних си обещанието към Деймос - да бдя с него в църквата и ми надуха главата с религиозни учения. На попа не му хареса особено факта, че героя ми не иска да се откаже от две неща - полигамията и убиването на разни хора дето го дразнят. Така де, кой се отказва от такива неща?

не помня точно кога и как, но освен това направих следното:

Почнах да си тренирам мъжете да се бият, защото са слаба ракия, меко казано. Слушат, но не проумяват. За капак започнах да тренирам и Триш да се бие. Има потенциала да задмине всичките ми мъже... слуша внимателно и се опитва да проумее, какво точно я уча.

Това беше някъде през първия и втория ден от завръщането ни. На втората вечер поканих Дейна на вечеря. Признавам, че не всичко беше романтика, що се отнася до подбудите ми - един добър боец винаги е полезен.

Вечерята се провали от някой си Траян, който ме знае от дребен и с който успях да се скарам на максимум, плюейки по рода си (непрокопсаници, общо взето) и по консервативните нрави. Като за капак, Дейна се оказа по-трудно пускаща от колкото очаквах. Е, какво да се прави, стават и такива неща.

На третия ден имаше съдебно дело. Срещу Петрос. Стигна се до сигурния факт, че е виновен и спореха за наказанието, когато той поиска Божи съд. Всичко хубаво, но защо един от хората на Грегориус трябваше да излиза за негов шампион?

Нямах голям избор - приех боя. И се изправих пред сериозно предизвикателство от гледна точка на опита ми със системата - до сега се бях бил със слабобронирани идиоти, варвари и глупаци. А сега се изправях срещу истински опасен противник, биещ се пълна бронировка (не, не фулплейт - такива нямаме). Признавам си, че се страхувах за живота на героя си :D

Боя не почна много добре за мен. Пича успя да ме излъже през първата фаза и само факта, че съм щитоносец ми спаси кожата. Последваха една-две фази без нечий превес, а после успях да пробия защитата му. И след това е ясно - почнах го, като не го оставях да вземе инициативата, захвърляйки щита и ръчкайки го с копелдашкия меч. По-веселото беше крайния сблъсък - скочих с всичка сила към него (той почти нямаше зарове в басейна си вече) и с всичка сила забих меча си в областта на ханша. За протокола - не исках да го кастрирам... просто се случи. :twisted:

И така, съдиите спореха какво точно да направят на Петрос - разчекване с коне, изгнание или обесване, а аз се радвах на новопридобитата си слава на як боец.


Иииии това е. Ако някой иска по-подробни доклади и още от историята - да навива Aсен да ми води :P:P:P
Andras написа:...групите, състваени от сукубус-паладин, коболд-скаут, кентавър-кавалерист и кактус-чародей...

Потребителски аватар
Yago
Мнения: 10448
Регистриран: вт дек 25, 2001 6:54 pm
Местоположение: София

Re: The Riddle of Steel: After Ragnarock

Мнение от Yago » пон фев 21, 2011 2:16 pm

Ако искаш, може да пуснеш мненията на другите хора като [quote]
ум колкото на замажан синигер

Потребителски аватар
hameleona
Мнения: 1380
Регистриран: пет яну 30, 2004 11:09 am
Местоположение: В Замъка на Мечтите си.
Контакти:

Re: The Riddle of Steel: After Ragnarock

Мнение от hameleona » пон фев 21, 2011 2:39 pm

мислех и може и да го направя, ако ми се занимава. За сега просто гледах да събера отчета... и без туй голяма част от мненията е офтопик и спам.
Andras написа:...групите, състваени от сукубус-паладин, коболд-скаут, кентавър-кавалерист и кактус-чародей...

Потребителски аватар
Асен
Мнения: 2404
Регистриран: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София

Re: The Riddle of Steel: After Ragnarock

Мнение от Асен » вт май 31, 2011 5:18 am

Забавното е, че сменихме системата на MRQ2 (която пък скоро ще получи ново име поради проблеми с авторските права). Прехвърлянето на персонажите отне около 30 минути.
В допълнение към базовите правила, ползваме и едни опционални, които са създадени за д100 системите. Много добре покриват аналога на Духовните атрибути от ТРоС!
Attitudes 4 d100 houseruled
•❏ Chaste...................................../...................................Lustful ❏
• ❏ Energetic................................/........ ..............................Lazy ❏
•❏ Forgiving................................/................................Vengeful ❏
• ❏ Generous.............................../.....................................Selfish ❏
•❏ Honest..................................../.............................Deceitful ❏
• ❏ Just............................................/............................Arbitrary ❏
• ❏ Merciful.................................../.................................Cruel ❏
• ❏ Modest..................................../.................................Proud ❏
•❏ Pious......................................../...............................Worldly ❏
•❏ Prudent.................................../................................Reckless ❏
•❏ Temperate............................../...............................Indulgent ❏
•❏ Trusting.................................../............................Suspicious ❏
• ❏ Valorous................................./...............................Cowardly ❏
Passions
Love (family)......❏
Hospitality.........❏
Honor....................❏
...........................❏
...........................❏
...........................❏
...........................❏
между другото, и системата за социални битки на това се основава. С успешно хвърляне му променяте хвърлянето за някоя Страст в желаната от вас посока, като си добавяте или вадите резултата ;)
значи, първите ги имаш, просто си разпределяш 100 точки (ако си 40% целомъдрен, си 60% лъстив), до 80/20.
Долните само се пишат, в тях се преписаха точно СА-тата засега, със стойност сегашната *10%, и при случай ги добавяш или вадиш от някое от горните! Примерно се оказва, че имаш 60% еблив +20% флиртаджия, 80% шанс да опиташ да сваляш някоя мацка, независимо дали е умно...
Обратно, за да не я сваляш, ако ти се натиска, при горното ще имаш 40-20%. Каквото хвърлиш, вземаш половината на зара като бонус/пеналти към умението си. Мяташ 33, за да резистваш мацката - опс, 17% пеналти на волята...ако го беше метнал за другото, щеше да вземеш 17% бонус към опита за сваляне.
А ако се сблъскат две черти... примерно Отмъстителен и Щадящ? Е как какво, опознат тест.
Хам: усещам, как героя ми ще се разкъсва в колебания да го пречука или пощади... НАЙС!
And Jesus said unto them, "And whom do you say that I am?"
"You are the eschatological manifestation of the
ground of our being, the ontological foundation of the context of our very self-hood revealed."
And Jesus said"what?"

Потребителски аватар
Yago
Мнения: 10448
Регистриран: вт дек 25, 2001 6:54 pm
Местоположение: София

Re: The Riddle of Steel: After Ragnarock

Мнение от Yago » вт май 31, 2011 11:29 am

Звучи интересно, очаквам да видя примери как е проработило за вас в игра.
Тази система винаги ми е била в графата "искам да видя в игра, прекалено сложна е за да искам да водя".
ум колкото на замажан синигер

Потребителски аватар
Асен
Мнения: 2404
Регистриран: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София

Re: The Riddle of Steel: After Ragnarock

Мнение от Асен » вт май 31, 2011 7:15 pm

За момента работи добре, но ще оставя да описва Хамелеонът. За мен системата е интуитивна и проста за водене.
Поне засега май му хареса.
And Jesus said unto them, "And whom do you say that I am?"
"You are the eschatological manifestation of the
ground of our being, the ontological foundation of the context of our very self-hood revealed."
And Jesus said"what?"

Потребителски аватар
hameleona
Мнения: 1380
Регистриран: пет яну 30, 2004 11:09 am
Местоположение: В Замъка на Мечтите си.
Контакти:

Re: The Riddle of Steel: After Ragnarock

Мнение от hameleona » вт май 31, 2011 11:14 pm

Аз истинско мнение ще дам след още няколко сесии. По принцип всяка една вкарана система за ценности, която дава системен бонус може яко да разбие нещата (трябва да видя хронологията с колко точно процента бонус се бих), но пък и другия винаги има същото.

За сега - МРК2 ми харесва като система, макар че никога не съм бил много зарибен по процентните системи. А всяко нещо, което може да вкара героя ми в морална дилема за мен е благо, така че съм доволен. :)
Само Асенски ще обяснява, тая отметка на Инфлуенс, какво значи :P
Andras написа:...групите, състваени от сукубус-паладин, коболд-скаут, кентавър-кавалерист и кактус-чародей...

Потребителски аватар
Асен
Мнения: 2404
Регистриран: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София

Re: The Riddle of Steel: After Ragnarock

Мнение от Асен » ср юни 01, 2011 8:28 pm

Отметките ти на Влияние и Оръжие и щит значат едно и също - че ще тестваш тези умения за повишаване ;) .
And Jesus said unto them, "And whom do you say that I am?"
"You are the eschatological manifestation of the
ground of our being, the ontological foundation of the context of our very self-hood revealed."
And Jesus said"what?"

Потребителски аватар
hameleona
Мнения: 1380
Регистриран: пет яну 30, 2004 11:09 am
Местоположение: В Замъка на Мечтите си.
Контакти:

Re: The Riddle of Steel: After Ragnarock

Мнение от hameleona » чет юни 02, 2011 12:54 am

Епизод 11 - CSI

И така, Петрос го пратиха в изгнание, а компанията ни се отдаде на празнуване на малката ни победа. Като се повъзстановихме на следващия ден от махмурлука, се позаех със задълженията си - тренирах си мъжете (и Триш), наглеждах прислугата и разсъждавах над екзестинциални теми (да се оженя или да не се оженя). На третия ден пристигнаха новините. И както всички лоши новини, дойдоха в троица.

Първо, един от хората на Мариана е намерен пречукан и наръган с копие в средата на града, което не е баш лесно. Наоколо са видени сляп старец подпиращ се на тояга, танцьорка-робиня и рибар, който освен едно ножче, друго не е носел. Интересно, а?

Втората новина е за завръщането на търговската експедиция при Орките. Добре де, на някаква част от експедицията. Не че ми пука особено, но щеше да е хубаво да е цялата.

Третата новина беше за завръщането на експедицията при съюзниците ни. Или по-точно бившите ни съюзници...


- Бог да порази всички идиоти и кретени! - възкликнах, щом чух и за трите случки.
Филип поклати глава.
- Един апокалипсис не стигаше, ами сега искаш съвсем да не останат хора?
- Прав си. Дано ги накаже в отвъдното!Но като се замисля, политическите проблеми са работа на старците. Аз предпочитам да се заема с убийството. Освен ако някой няма възражения. - отвърнах му.
- Така може...макар че, блажени нищите духом! - Филип сви рамене.
А Дейна се намръщи.
- Е, да, но после не отиват старите на война!
- Тогава какви са мъдрите? - попитах Филип, но тя ми отговори:
- Не съм срещала още...
- Да, отиваме ние. Но освен ако нямаш намерение за революция, мила моя, не виждам, какво можем да направим. Освен да ги помоля да ме назначат за посланник на мира?
- Ми няма да се справиш по-зле от младия малоумник, който е мислил с нещо, което е трябвало да му отрежат. Че поне да знаем защо не е мислил!
- Toгава, приятели мои, ако сте склонни да ме предложите, с удоволствие, ще отида. - поклоних им се с усмивка. Лошото или доброто в случея беше, че двамата се спогледаха и си кимнаха. Чак ме побиха тръпки от синхрона им.

След това вдъхновяващо преживяване, реших да се правя на следовател. Защо пък не? Имах не по-малки правомощия от останалите (т.е. копелдашки меч). Та огледах трупа, разбрах, че е надупчен с нещо тънко и дълго и че нещо го е боднало на друго място и се заех с по-веселата част - разпитите. Добре де, реалн оинтервютата.

Първо скокнах до годеника на убития (да, правилно четете годеника, а не годеницата). От него изясних малко времевата линия и разбрах за любовницата на убиятия (да, любовниЦА) и че последно е ходел при някакви младоженци по работа. Разпитах младоженците, но не стигнах до никъде - бил спокоен и весел, сметките между тях били чисти. Реших да се запътя и към любовницата му. Изненада. Била бившата му любовница. Обаче готви адски добре. Признавам, че Дейна бе по-добра в измъкването на информация от мен.
Потърсих новата му любовница, но тя се бе изнесла на някъде, както рабрах от една продавачка на зарзават. Да и купих малко продукти за в къщи.

Мразя задънените улици. Сега беше ред да намеря и разпитам заподозрените - рибаря, робинята и слепия.

Рибаря беше лесен. И уплашен. Врсията му беше, че мацето и слепеца (по-точно слепеца) са пречукали Жерар (убития) и са го предупредили да си мълчи, че иначе ще го утрепят. Дадох му пари за нова мрежа и му казах да донесе малко риба в замяна.

Следваща цел - робинята!

Там беше по-забавно. Хванах я преди работа да поговорим, без особен успех. Голкото гъвкава на подиума, толкова гъвкава и в разговор. Реших да пробвам по другия начин - пратих Дейна да я разпита. Естествено трябваше да изгледаме цялото шоу и черпех питиета спътницата си. Та, как да е, Дейна отиде да говори с танцьорката. Малко след това се чу трясък от счупено дърво и двамата с охраната на заведението се затичахме натам. Заварихме женски бой или по-точно втри тур - "обикалям и дебна" фазата.

Не мислех много, преди да атакувам пазача с прибрания в ножницата меч (нема да го трепя я!). Един в корема и един в топките (ох, какво ли име ще ми излезне) и край. Наплаших мацката и после м исе наложи да подкупя садържателя за да я взема. Още пари харча... а ипотеката, ще попитате? Ще я мисля след 10тина седмици. Мое да не съм жив до тогава ;)

Накарах мацката да дойде кротко с нас, като й обещах да не я нараняваме. Не вярвай на робини. Нападна ни по пътя и само добре прицеленото чело на Дейна (което едвам избегна един стилет) забито с всичка сила в носа на робинята я спря. Вече абсолютно бесен, просто я обездвижихме и май й изкълчихме глезена и я завлякохме в къщи.

Дейна имаше някакви много, много, много сериозни идеи за една краставица и сол, но аз реших да се мъча с добро. В крайна сметка й обещах, протекция и помилване, ако ми каже всичко, но й дръпнах една реч как, ако ме излъже ще й се прииска да е мъртва и т.н. Мацето ми повярва, а и аз не съм я лъгал. Разказа ни, как слепеца бил убиеца, тя била само примамка, каза ни и, че на следващия ден сутринта ще проси пред църквата.
Е, тук трябва да вметна, че в този момент сменихме системата и от тук нататък не правя отчети за ТРоС, а за МРК2. И ще има ИИ коментари за системата.

Отидох и казах на Филип, как стоят нещата, той обеща да предаде на Мариана. А аз си легнах да спя, защото краката ми ме МРАЗЯТ от обикалянето.
Така, на следващата сутрин станах рано и замъкнах Дейна с мен да хванем слепеца. Ама не вървеше да му скочим ей-така. Взех да раздавам милостиня и се заприказвах с него. После го черпих една питка и викнах Филип, на който разказах, как някой е сгащил робинята и че Мариана требе да дойде да ни вземе и да ходим да ловим шефа на танцьорката. Филип усети номера и игра с мен. В момента в който споменах, че са я пречупили, "сляпото" старче отпраши с пълна скорост. Аз пък го погнах.

Настигнах го, когато онзи не успя да скочи на един покрив. Веднага се сбихме - той се опита да ме подсече, но аз парирах успешно, после просто плъзнах меча по тоягата му и общо взето го оставих без ръка. Онзи взе че припадна, а Филип (който тъкмо ни настигна) го превърза - старчето ми трябваше живо!

Дейна, която от момента в койт озаприказвах "слепия" се запиля някъде пък беше набарала съучастника му, за който не бях се досетил. Ама са големи актьори - единия сляп, другия се правеше на ударен от мълния.

И това е. :)
Andras написа:...групите, състваени от сукубус-паладин, коболд-скаут, кентавър-кавалерист и кактус-чародей...

Потребителски аватар
Асен
Мнения: 2404
Регистриран: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София

Re: The Riddle of Steel: After Ragnarock

Мнение от Асен » чет юни 02, 2011 12:58 am

Нищо учудващо не виждам във факта, че човек припада, след като остане без ръка. Да няма шанс за това вече щеше да ме изненада!
Е, всъщност, почти не помня откога не съм играл система без подобен шанс, така че може и причината да е в мен :mrgreen: !
За протокола, ти се би с бонус 41%, а опонентът ти беше взел бонус 36%. Ще обмисля да намаля сегашният бонус наполовина, пак ще оказва влияние, разбира се, но не толкова силно ;) .
А, да, и трябва да измисля как да обвържа системата за опит с понижаване на трейтс, засега обмислям да добавя повишаване и понижаване на дадени качества като допълнително условие, за да хвърляш за повишаването на показател 8) .
And Jesus said unto them, "And whom do you say that I am?"
"You are the eschatological manifestation of the
ground of our being, the ontological foundation of the context of our very self-hood revealed."
And Jesus said"what?"

Потребителски аватар
hameleona
Мнения: 1380
Регистриран: пет яну 30, 2004 11:09 am
Местоположение: В Замъка на Мечтите си.
Контакти:

Re: The Riddle of Steel: After Ragnarock

Мнение от hameleona » чет юни 02, 2011 2:38 am

Новия дневник
Енрике МРК2

STR 13
CON 10
SIZE 14
INT 12
POWER 10
DEX 14
CHA 12

Age 22
Combat Actions 3
Damage Modifier +1D2
Strike Rank 13 - 7 = 6
Improverment Roll 0
ENC 27

Armor/HP
R.Leg 5/5
L.Leg 5/5
Abdomen 5/6
Chest 5/7
R.Arm 5/4
L.Arm 5/4
Head 6/5

Weapon Damage STR/DEX Size Reach Combat Manoeuvres ENC AP/HP
_____________________________________________________________________________________
Longsword 1D8 13/9 M L Bleed, Impale 2 6/12
1D10 9/9 L L Sunder (2H only)
_____________________________________________________________________________________
Dagger 1d4+1 -/- S S Bleed, Impale _ 6/8
_____________________________________________________________________________________
Heater Shield 1d4 11 H S _ 2 6/12
_____________________________________________________________________________________
Short Spear 1d8+1 5/5 M L Impale 2 5/5


Пари: 45
заем: 78

Athletics 47
Brawn 54
Culture (My Polis) 54
Dance 26
Drive 24
Evade 59
Evaluate 44
First Aid 26
Influence 55
Insight 52
Lore (Regional) 54
Perception 23
Persistence 50
Resilience 50
Ride 40
Sing 22
Sleight 26
Stealth 26
Swim 23
Unarmed 57

Each Close Combat style 27
Each Ranged Combat style 28
War Weapons and Shield 78

Courtesy 74
Language (Native) 74
Streetwise 32
Language (Ork) 24
Lore (military tactics) 24
Culture (Западняци) 24
Oratory 52
Seduction 24

•? Chaste 40/60 Lustful ?
•? Energetic 50/50 Lazy ?
•? Forgiving 30/70 Vengeful ?
•? Generous 60/40 Selfish ?
•? Honest 50/50 Deceitful ?
•? Just 70/30 Arbitrary ?
•? Merciful 60/40 Cruel ?
•? Modest 40/60 Proud ?
•? Pious 30/70 Worldly ?
•? Prudent 35/65 Reckless ?
•? Temperate 50/50 Indulgent ?
•? Trusting 70/30 Suspicious ?
•? Valorous 80/20 Cowardly ?

Conscience 50
Faith 0
Drive (Flurt) 10
Passion (Hate) 0
Клетва: да отведа диваците в Обетованата земя: Изпълнена
Клетва: Да водя добре Моите Хора: 0


Бележки:
Именувани персонажи
Олав - дивак от руините.
Филип - Деймос, пича с брадвичките и т.н.
Триш - мацето с голямата уста от руините.
Мариана - шефката.
Дейна - мечоноска. руса красавица, по-едра от героя ми.
Грегориус - глям педал.
Георгиус - слуга на горния. Ерудиран и симпатичен. Дали не мога да го навия да бачка за мен?
Стефанакис - лихварят ми.
Петрос - стрелец с лък, прашка и копия :D Ловец с леко съмнителна слава.
Именувани Трупове:
Тор - тъп гигант, мислещ се за бог.

Моите Хора:
Триш - голяма уста.
Олав - вярното ми куче.
още 5 мъже и 9 жени.


Фргове: 3 Пикта
1 Тор.
Отупани и ранени: 1 Пикт
1 Непознат в кръчма
1 Грегориус.
2 Римляни.
1 изрод в броня и двуръчен меч...
1 бияч в заведение\
1 наемен убиец.
1/2 танцьорка-робиня.

Описание и т.н.


На кратко:
Висок и строен, стегнат, макар и не мускулест. С късна червена коса и брада и зелени очи. През лявата половина на лицето му минава тънък бял белег, започващ малко над веждата и свършващ на скулата. Обикновено носи прости кожени дрехи, не носи украшения.
Най-общо за него може да се каже, че обича жените и хубавата студена бира, по възможност в комплект. Важно е да се отбележи, че Енрике изпитва страхотно удоволствие от самия флирт, а не задължително от секса, макар да отказва рядко.
Като цяло е вярващ "попринцип" - ако боговете вземат че съществуват, по-добре да може да каже "вярвах". Но определено не изпитва реално уважение към църквата и служителите й, макар и да не го показва външно.
Гледа да постъпва правилно, но не би се поболял, ако не го направи. Светът е гадно място и вманиачените на тема правда често го отнасят.
Andras написа:...групите, състваени от сукубус-паладин, коболд-скаут, кентавър-кавалерист и кактус-чародей...

Потребителски аватар
hameleona
Мнения: 1380
Регистриран: пет яну 30, 2004 11:09 am
Местоположение: В Замъка на Мечтите си.
Контакти:

Re: The Riddle of Steel: After Ragnarock

Мнение от hameleona » чет юни 23, 2011 6:15 pm

Епизод 12 - Обещания

Тъй като да мъкнеш двама в безсъзнание не е лесна работа, отидох до нас да домъкна Буцефал. Добре де, ама то стана по-весело - тълпата искала да ги разкъса тия двамата и Филип и Дейна ги вкарали в църквата. Което не е лошо, по принцип, ама се почна спор, дали сега тези се ползват с протекцията на църквата или не. С попа се зачесахме на тая тема и накрая решихме, че ако не са си поискали защитата на църквата, мога да ги взема. Признах и официално правото на църквата да дава защита.

Добре де, изнесохме едноръкия, но другия се съвзе и поиска протекция, преди Дейна да го срита едно хубаво (всъщност, тя опита, но той я просна на пода ефектно). Самия аз с триста зора я укротих и тръгнах към Мариана, да занеса единственото тяло. Не е много весело - от трима замесени, на единия му обещах аз протекция, другия се скри в църквата. Е, случва се. Та така де, замъкнах слепеца до Мариана с помощта на Филип и го оставих там, взех отсечената ръка и отидох с идеята да я занеса на годеникът на убития.

Добре де, но там ме посрещна родата на убития, а годеникът го нямаше никакъв. Поговорихме си с тях, поканиха мен и Мариана на вечеря в петък. След като не знаеха, къде мога да намеря онзи ревльо, годеникът, се върнах при Мариана, оставих ръката и се прибрах да си почина малко. Краката ми вече ме мразят, но няма време за почивка. Трябваше да агитирам хора за вота на следващия ден.

Първо реших да отида при патриарха - смятах, че там работата ми е опечена. Веднага ме приеха. Даже е по-правилно да се каже, че ме привикаха. Въведоха ме в една стая, където и той се появи. Поклоних се, поздравих го, той ми кимна и замълча. Той мълчи, аз мълча. Той мълчи, аз мълча. "Искал сте да ме видите". Кима. Той мълчи, аз мълча. Накрая ми писна и подхванах разговора - поне още двама-трима исках да обиколя в същия ден - и ми теглиха едно конско, че съм нетърпелив. Аз опонирах, че може и да съм млад и неопитен, но обичам да се заобикалям с хора, които да ме съветват. ИИ: Спечелих на блекджека в крайна сметка. Негово Светейшество помисли помисли, пък реши да ме подкрепи и ми изсипа малко съвети, които твърде много говореха за: "Кротувай и дебни правилния момент", което разумно реших да не му казвам, че ми напомня много за урок по фехтовка. Все пак отивам на мирна мисия.

Свърших там и се запътих към Стефанакис (лихваря ми). Който много си ме обича и много доволен ме посрещна от самата врата по бизнес - бързичко стигнахме до въпроса - какво да направя, за да взема гласа му. Той поиска да уговоря намаляне на митото за вълната и на цената за желязото. А и ми предложи да им дам в замяна право да си построят църква. В началото не бях навит, защото не ми се гори на клада, но пък, между вечното проклятие на някой свещеник и факта, че имам шибана ипотека, която нямам как да платя... хъм... къщата е по-наложаща. Та се съгласих, като се разбрахме една част от ипотеката ми да изчезне, ако успея. Всичко хубаво, чукнахме се в чест на сделката, а аз се чудя, как да обясня на Филип, че ще им дам да си построят църква...

И това беше за сега. Следва продължение.
Andras написа:...групите, състваени от сукубус-паладин, коболд-скаут, кентавър-кавалерист и кактус-чародей...

Отговори

Върни се в “Приказки Безкрай!”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост