Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

Eclipse Phase: Scumbags against existential threats

Литературен кът за колективни изяви и разкази, вдъхновени от ролеви игри. Тук може да пуснете разказ за вашите приключения, да пишете историйки с продължение или пък просто да споделите интересни случки и герои от ролеви сесии.
Потребителски аватар
Асен
Мнения: 2404
Регистриран: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София

Eclipse Phase: Scumbags against existential threats

Мнение от Асен » пон яну 24, 2011 9:29 am

И така, проведохме малка сесия по Скайп, тоест около 4 часа. Това ни е прелюдията на Катюша и Чанд Готам, по прякор Кумар.
По-надолу следва логът от Скайп.

Andras ни съобщи, че започваме в подножието на Елизиум Монс.
Първото действие беше на Катюша - отиде да си купи цигари. Евтини. Тютюнец, количество пред качеството.
Продавачите, като гледат Катя каква е, а й се носи и репутацията, предлагат да й напълнят една мешка с едни буреняци и да добавят пакет цигарени хартийки колкото кутия носни кърпички. Даже е тютюн Ню Шипка, за тва и малко лилавее на цвят - уточни Водещият. Свиват се ръчно, очевидно, има и филтри в пакета. За щастие, купи и машинка да ги свива.
Веднага след това получи съобщение от Музата си. "Има коментар от Кумар, който бих оценила като саркастичен. Да ви го пусна ли?"
- Пускай.
-Зовът на кръвта ли е това? Вярно, че твоите предци много време са пушили боклуци… абе, искаш ли да ти го изтрия тоя навик безплатно?
ПП: Още помня вкуса на "Беломор"
ППП: Сега някои идиоти сигурно ще го сметнат за ценна антика от отминали времена.
- Цензура… - изръмжава катя на руски. - Алгоритъм заядлив. Нали нямаш нос, кво ти преча?
- Какво ти пречи, че пуша? Нали не дишаш дима? А и успокоява нервите. Макар че ти винаги се грижиш за тях. И защо музата ми пак ми говори на Вие? Да не си я пипал нещо?
-Мисля, че иска да се разграничи от съобщението - чуваш електронно енериран смях.-А на мен не ми пречи, че морфът ти страда. Не е като да е пострадал човек. Но това направо ме върна в младецките ми години в Делхи.
Катя се намръщи.
- Тялото ми е добре, мерси за загрижеността. Вероятността да го гръмнат, преди цигарите да ми навредят е повече от сигурна.
-Ти си знаеш… аз само се притеснявам за склонността ти да пренебрегваш дребните удоволствия. Това значи, че или си просветена, или ще се присъединиш към Ултимейтите. Първото не си, а второто е тревожна перспектива. Ок де, има опасност да се присъединиш… да речем.
- ЗиО*, намекваш, че трябва да си намеря свесни цигари ли?
-Намек? Аз ако ти го бях казал в прав текст можеше да е по-непряко.

Кратко извънигровоо обяснение от Хам, което си беше нужно. *Zero One - Нула Едно. Както обясни, "героинята ми постояно се хваща за единственото възможно, това че си програма". Хех, това отдавна не е обидно…
- Но, накратко казано, да.
- Пажалуста, не занимай миня с глупустье
(Явно руският с годините се е поизродил).

Andras: Но, д-вието се развива в Елизиум, където впрочем далеч не сме единствените агенти на Файъруол. Даже явочните квартири са доста, е доста по скалата за явочни квартири. Но за 3 - знаем…
Късно вечерта на един тих зимен марсиански ден получихме електронно съобщение да се появим в една от тях, маскирано като покана за игра на покер.
-Ами да ходим, какво ще кажеш? - реагира веднага Чанд.
- Ми, в тази скука тука, какво друго да правим?
-Можем да гледаме нещо по МЕШ-а.
Катя стана, облече си костюма, и се засили да си вземе пищовите.
- Нали все се оплакваш, че си гледал всичко?
-Да, затова знам, че, най-забавното, което дават, е нещо за някакъв, който се бори с екзистенциални заплахи. Да си в тази роля бие гледането му в 9 от 10 случая.
- А последния път, когато аз избрах ти се хибернетира.
Музата й съобщава, че току-що е получила смайли с невинен поглед.
- Кога ще си вземеш един холопроектор?
-Имам. Така е по-забавно, Катюша. Събра ли си всичко? Да не забравиш няколкостотин патрона?
- Еми, не знам, да вземам ли това? - вдигам автомата с прикачения към него гранатомет. И двата патрондаша с пълнители. И гледаше сериозно невинно.
Получи холопроекция на смеещо се дяволче, което на това отгоре се плези.
Както се казва, "като е легален, само ще те спират и проверяват". Повечето хора в този хабитат не ходят с такива.
- О, майчице… - Катя се предаде и остави автомата и патрондашите. - Давай да отиваме, заяви, преди да си окачи на врата флшаката с Чанд.
Дяволчето почна да се върти в кръг надолу с главата и да се чува тих кикот на вещица.
- Дурак!

В явочната квартира, намираща се на некви 170 километра, има две помещения. Предно, където се играят много старомодно карти - покер, няколко вида и бридж, като дори на стената има един избелял двоен портрет на Чарлз Горан и Елън Собъл-Смит, които за всички, които нямат слабост към отдавна умряли картоиграчи са разпознаваеми само по табелките с имената.
… и по търсене в МЕШ-а, според Чанд. Което музите вероятно правят редовно, защото това им е работата, ако собственикът е любопитен. Скоро знаех, че са бриджьори с приноси към теорията.
Още щом съобщих "картоиграчи", Катя игнорира информацията натам.
Задното помещение има двойна функция. Там съдържателят, симпатичния г-н Кечнер, много аристократичен на външен вид, с безкрайна учтивост и перфектен етикет в поведението си, събира всевъзможните типове, които трябва да бъдат събрани.

Странното беше, че г-н Кечнер играе основни игри на дъска. Чанд-Кумар (това му е прякорът) реши, че е уоргеймър. Не го разубедиха.
Важното е, че е член на Файъруол и отговаря за квартирата, поради което води спокоен и добре устроен живот с модерна охранителна система и бияч под формата на октопод с татуировки.
Катюша се интересуваше женен ли е. Бил е, някога. Сега е в дълго вдовство и е надхвърлил отдавна стоте години. Е, тя си мисли, че на врата й има един такъв.
Вече е бил стар и богат, когато са открили как да удължават живота на хората. И пак е бил стар, но не толкова богат, когато станал възможен трансфера в нови тела. "Тоя го гони блуса на безсмъртието", коментира Чанд.
Сигурно може и така да се каже. Според г-н Кечнер, той просто чака да се случи нещо.
Познаваме се като колеги, така че тя само кимва за поздрав.
Чанд се включи към ЛАН-мрежата му, или поне WLAN. Този ден г-н Кечнер освен октопода, който си прави коктейл, има за събеседник и един много нисък, набит човек, татуиран повече и от бияча, който усилено чете някаква холограма.
-Добър ден, Кечнер-сахиб! - поздрави го Чанд. - Викали сте ни на партия покер… с високи залози ли е?
- По-добре да е. Ниските залози са скучни. - прозя се Катюша.
-Залагаме с антики - отговаря ниския човек с холограмата, докато г-н Кечнер му донася чаша гъсто кафе и обла чаша коняк, придружени от две какаови петифури
- Яко. Дай една водка за мен, ако не възразяваш - обърна се Катя към Кечнер.
-За вас, г-це Катюша. Силна но мека! - Октоподът постепенно бе започнал да проявява характерната за началника си учтивост и ръсеше подобни отживели коментари, когато се правеше на барман за специални гости.
- Наздорове! - отпи тя.
Ниският човек се представи едносрично "Чан" и завъртя холограмата така, че присъстващите да могат да я виждат както трябва. Е, Катя се наведе по-близо Чанд си я дръпна по мрежата от Окото.
-Я да видим до колко разбирате от астероиди
-Нищо. - призна откровено Катя.
-Чукът на Рама брои ли се?
-Значи, това е един астероид, който някъде преди десетина години е променил рязко траекторията си, излизайки от кайперовия пояс. - обяснението предизвика "умен" поглед у Катя. - Не е необичайно, при активността на ТИТАН, това не е кой знае каква изненада, има и други..
-Има или няма обитатели, първо? - прекъсна ни Чанд.
-Надяваме се че няма.
-Добре-другите?
- Проблем ли създава тая скала? - поинтересува се Катя.
-Всъщност, нямаше и да се занимаваме с него, защото той просто лети безметежно към слънцето, но случайно наблюдение показа остатъци от метална структура…-Чан приближава, за да покаже нещо, което би могло и на метална структура да изглежда.
- Щом казваш…И?
-И тъй като няма записана човешка активност, свързана с него, бихме желали да проверим какво точно има на него. За да можем да го взривим безопасно. По случайност скоро минава близо до Марс. Натрупването на случайни съвпадения е достатъчно да събуди интерес. А г-н Кечнер беше любезен да помогне с осигуряването на пилот и малък кораб.
Според Катя нещо не се връзваше.
- Нямаше ли да е по-лесно със сонда?
-Резултатите от сондите могат да се манипулират. - предупреди я Чанд. Говреше от опит.
- Ъ?
-Не вярвай на сонди, ако подозираш ТИТАН.
-Да, тези са манипулирани особено грубо - никакъв сигнал няма
-Е, това също.
- Значи някой ги гръмва - Катя се беше унесла в по-приятни мисли за всеки любител на оръжия.
-Не, спира им сигнала. Или записа.
- Гръмването е по-лесно. И по-забавно.
-Не злоупотребявай с дара на Агни! - смъмри я хиндуистът. - Освен това е шумно.
-Както и да е. - отговаря октопода, докато си сипва питие. Появи се виртуална чаша, която му подаде. Чанд искаше да види ще сипе ли по инерция в холограмата. Не сипа. Жалко.
-Брат ми ще ви приземи гладко, но от там сте вие. - Чанд не обърна внимание кой говори, а и слабо го интересуваше. Искаше подробности.
-Наземно наблюдение ли трябва да извършваме?
-Трябва да призная, че това до голяма степен е вярно - добавя г-н Кечнер - имаме съд, способен да пренесе четирма - уважаемата дама, господата Чан и Готам и пилотът
- По-скоро ще се реем на молекули… - прояви Катюша оптимизъм - кой е Готам?
-Така и не ми запомни фамилията - обясн Чанд Готам.
- Пффф… верно бе! Ама той място не заема.
-Предполагам, че се предвижда да ми услужат с някой под за задачата.
-Нека не сме песимистични. Подове и морфове ще се осигуряват само в краен случай, г-н Готам. Вие сте напълно способен да пътувате като товара на малък всъдеход.
- По добре приготви три нови морфа, тогава. За всеки случай - Катя май изпадаше в песимизъм, когато пие.
-Напълно вярно. За мен това спада към същото - слийв във физическа обвивка, без който ще съм практически ненужен в тази мисия.
- Що, бе? ТИТАНите да не те плашат? (Абе, тя колко водка изпи?)
-Трябва- намесва се октопода.
-Не очакваме да срещнем място, където има мрежа, малката. Затова.
- Ти ми дай едно преносимо плазмено оръдие, пък ще ги видим, колко ги бива.
-Напротив - намесва се Чан. Някой трябва да диагностицира сондите. И евентуално заглушаване. И евентуална електроника
-Напълно съгласен. За целта пак ще ми трябват уреди - не мога да заглушавам с транслация на сигнали от Марс. За това, предполагам, ще служи и всъдеходът - да носи апаратура и нас самите.
- Добре, а защо просто не го гръмнете? - мислеше Катя за експлозии. - Ако има ТИТАНи е по-опасно да го оставим да се доближи!
- Искат да знаят какво има и дали да ходят да гледат там, откъдето идва. - Обясни Чанд с търпение, плод на дълга практика. - Според мен идеята е, че ако има следи от дейност на ТИТАН, трябва да прегледаме зоната, в която е бил дотогава. Греша ли?
- Щом осигуряват кораб и екипировка - съм навита. може най-накрая да пострелям по нещо. - Катя извади поредната домашна цигара.
-Казах ти аз да дойдеш да те спукам на КС Лайв 3.9…
-Ами всъщност, надяваме се да са останки от по-предни цивилизации.
-Или поне аз…-скромно добавя ниския тип, погледнат накриво от г-н Кечнер.
В отговор Кумар материализира за кратко лице с вдигната вежда.
-По-древни от трансчовечеството? Кой може да го е построил, динозаврите?
- Я, сега вече е интересно! - събуди се Катя.
-Вярно, че "срещнали са ТИТАНи" е разумно обяснение защо са изчезнали. но все пак… - замисли се Чанд за съдбат ана древните влечуги.
- Не бе, марсианците или венерианците - смигна Катя. - А може и извънземни да са. А може и някой древен Земянитски експеримент.
-Ахм, Катюша, озапти се. Питах напълно сериозно.
- И аз накрая. Още в 20ти век сме стъпвали на Луната - показа тя накрая някакви позанния. - Може и нещо натам да сме пращали, знам ли?
-Древен… изхили се Чанд на дефиницията.
- Аха. Та, господин Чан, вие какво мислите, че е?
-Освен астероид - промърмори на хинди Чанд.
-Бил съм отвъд.-споменава тихо г-н Чан.-Отвъд вратите. Има цяла планета с такива неща.
-Като това на снимката или?
- Если ти так гавариш… Та, каква е крайната цел? - погледна тя важния - собственика.
-Да, и по-големи
-И какво правят, ако са същите?
-Мъртви са от хилядолетия. Цяла призрачна планета
-Това форма на живот ли е?
- Тва кубче? - не повярва Катюша на ушите си.- Или каквото там е?
В същия момент се появи холограма на Арахноиден морф. После угасна.
- Чанд, прилича повече на наплюто от муха върху телескопа. Но пък, нямам против да се разходя.
-А после ме питаш защо не ползвам намеци… измърмори Чанд.-Аз също ще отида, разбира се! Просто изяснявам с какво може да се срещнем.
-Е, нека отдадем полагащия се кредит доверие на г-н Чан - съобщава Кечнер но в гласът му се долавя нотка на недоверие.
- Аз отивам за да пострелям по нещо, най-накрая. Тук е много тихо. Само се надявам да не се налага пак да си сменям морфа…
-Уважавам достатъчно всеки, който се е върнал от отвъд. - увери Чанг домакина. - За момента съм склонен да му повярвам.
В същия момент по вътрешната мрежа се получи съобщение от Катюша.
- Този малко е изперкал, май…
-Дори да е така, е разбираемо. И не изключва да говори истината.
В отговор тя издиша едно кръгче от дим по посока на хологрмата му, която угасна, за да избегне дима.
- Казах ти, че морфа ми няма да доживее до проблеми от тютюна.

Нищо повече не се случи при г-н Кечнер. Ниският непознат така или инак не разполагаше с конкретни доказателства, освен телескопски наблюдения и снимки, които би трябвало да показват, че има сходство между тайнствената умряла цивилизация, която е виждал и металните структури на астероида. Ами някакво ужким има. Е, и изчезналите сонди.
Чанд Готам обаче остави на г-н Кечнер нещо на съхранение…Своя деактивирана алфа-версия. Актуална.
-Ще си го взема, като се прибера.- заяви, изпрати снимката с намигването. Катя също се възползва.
- Да седи. Подмени старото с това.

Мисията в крайна сметка бива насрочена за след седмица, време през което да се екипира съдът на брата на бияча.
През оставащата седмица, Катюша имаше само едно искане към Файъруол.
- Намерете от някъде една плазмена пушка. Бързо премахва всякакви опасности от метален характер.
В същото време Чанд си използваше контактите, за да потърси работа по своята специалност. Е, получи - "кутии" за мозъчни чипове. Някои от "кутиите", тоест метални тела, бяха повредени и имаха нужда от поправка.
Личното му мнение беше, че може да е станало при кражбата, но не задаваше въпроси. Част от услугата. Поправи ги - не бяха по-сложни от нанофабрикатор - и си зачака чека. Имаше разписка, но плащаенто беше, след като ги доставеха на щастливите собственици, присъединяващи се към гордите "дрънчащи маси".
Катя получи общение, че ще й се осигури ускорител на заредени частици, пригоден за работа при вакуум. Щастлива, тя се ориентира към пушене и когато имаше какво - пиене, и много почистване на оръжията и така.

На края на седмицата дойде ред и да се запознаете с брата, който далеч не прилича на това, което може би някой е очаквал. Представлява един неотеник, вероятно леко бъгава версия, защото е пораснал чак до ранен пубертет и с много руса коса, толкова, че изглеждаща чак бяла. На фона на тоя си вид, псуваше като каруцар и се оплаква за всичко, включая че се е хванал да става 'супергерой' за едното нищо и че всеки път си мисли, как ще му го начукат на мисията.
Катя го гледаше странно и прати съобщение по ВМ (Вътрешна мрежа, т.е. до и Чанд):
- Голям чешит.
-Не знам тоя от какво се притеснява. С този морф ако някой му го начука, си е криминално деяние… - гласеше сдържания коментар на Чанд по ВМ. Хакерът никога не забравяше, че всяка мрежа може да се подслуша.
Господин изследователят вече се беше примирил с това, че май няма да го вземат насериозно и не му обръща внимание. Самият кораб представлява едно паралелепипедесто тяло, петнадесет метра на дължина и десет на ширина, високо точно толкова, колкото Катя да не си удря главата отвътре му. Двигателите са външни, безумно шумни, а мястото вътре е крайно малко за всички без Чанд, който се чувства добре. Дори и всъдеходчето му е по мярка, макар малко да накуцва с един от осемте си крака. Ракетните му двигателчета работят, обаче.
- Ако знаех, че мисията ще е в това корабче, щях да поискам по-нисък морф - коментира заядливо Катя. Пушката беше почти чисто нова и прелест да се държи в ръка. "Капитан Нобу", както се представя неотеникът, обаче, държи в никакъв случай да бе бъде насочвана към него.
- Аааа… прелест! Ей, Чанд! Чанд! Виж каква е красавица! Красота!
Последва съобщение по мрежата - "женската любов е най-чиста. Ама защо реши, че това пушкало е женско, идея нямам". Това доведе до ркатък диалог по ВМ.
- Всичко красиво, силно и стилно е женско!
-Муахахахахаха! Например слоновете и тигрите? Сега знам, защо са изчезнали!
-Слоновете не са красиви!
-Личи си, че не си виждала наживо!
-А тигър, какво е?
…порови в МЕШ-а. Или накарай музата. Имам малко работа, за да запълвам пропуски в образованието ти.
Трудно е да спориш с инфоморф, решил да те игнорира, особено ако наистина има какво да прави. За сметка на това, Катюша си го изкара на капитана.
- Какво залягаш бе? Нали е за вакуум. Не би трябвало да може да те отстрелям с нея.
Самият кораб, кръстен любвеобилно ТауОмикрон 117-СТД също има едно оръжие - лазер, който по-скоро става за рязане, но теоретично може и да убива неща. Чанд се включи към него, за да провери енергията. Вървеше, но не очакваше да победят някой ТИТАН с него. И всъдеходът беше наред. Е, освен третия крак отляво, което не е болка за умиране. Когато се натовари и цялата екипировка на Чан, корабчето се напълва до козирката -измервателни оръжия, екзокостюми за него и Катя, от най-простите, дето само скачат и се захващат за разни неща, празни контейнери за проби…
След като за малко да достигне до оргазъм от разглеждане на пушката, Катя се оглежда внимателно, къде е контролния пулт на лазера. Чанд изохка тихо, но лазерът има или директен контрол, или е с интерфейс към пилота. Жената се отпусна се разочарована за миг, после отново почна да си гледам гаус-пушката (така де… ускорителя на частици).
Пътуването до среща с астероида щеше да трае 28 часа. И още толкова на обратно. Ако имаше обратно.
Както предложи Чанд, "да приемем, че пътят ще трае 28 часа 15 минути". Общо.
Г-н Кечнер беше пратил софтуер с различни игри основно на карти или някакви табли, и дълбоки извинения, че не може да ви придружи.
- Знаех си аз.- изкоментира Катя.- Не че щяхме да имаме къде да го натъпчем де
-Хе, това не се и обсъждаше. - поправи я Чанд. - Някой да иска една табла?
- Забрави. Таблата е скучна.
Докато траеше обсъждането, капитан Нобу запали двигателите и с възглас "Да ти еба майката дървена, да ти еба в тухлата до трето коляно, да те еба!" Тау Омикрон се отделя от Марс. Излизането от недотераформираната атмосфера мина гладко, след което почна истинската скука. Чанд редеше пасианси с идеята да спи последните 12 часа, като си редува скука-сън-скука-сън. Винаги е по-добре да си отпочинал.
- Чанд, дай да играем C&C 10! Знам че го имаш някъде из файловете!
Неочаквано капитан Нобу се оказва по-добър играч от Чан и искрено се забавлява да печели… Първите пет часа. После и той го удря на големи периоди дрямка или някакви виртуално-реални халюцинации. Деамата играха някаква особена версия на шашки, с тримерно поле. От любопитство, и за да научи повече за Чан - Готам се включи. И спечели, за свое искрено учудване - не беше майстор на такива игри, залагаше на обща култура. Явно на Чан просто акъла му не беше в играта…
-За какво си се умислил? - наруши мълчанието инфоморфът, наблюдавайки езика на тялото му.
На никой ли не му се играе нещо свясно - мърмореше Катюша. - C&C; TITAN-kill; CSE; Sims Univerce - TITAN Invasion…
-А, искаш да те скъсам ли? - контрира инфоморфът.
-Проява на лош вкус е… Трябва да се фокусирам…-промърмори Чан. -Нещата, които можем да видим не са приятни
-Може, но предупреденият, казват, е въоръжен. И каквото и да говори Катюша, вярвам повече в това оръжие.
- Абе ти бъди предупреден, пък нямай пушка. По-добре да си винаги въоръжен.
-Не можеш да си представиш какво е град, колкото половин луна и без жива душа в него. - гледаше ги отнесено ученият. - Пише разни неща, има разни неща - не можеш да разбереш нито едно от тях какво е, за какво е било. Като бълха в козина си, но няма какво да ядеш.
- Искаш да кажеш, че може да бием път до там за да се разходим, да няма по какво да гръмнем и да се прибираме? - осведоми се Катя невярващо. Подобно развитие на ситуацията едва сега й минаваше през ума.
-Дано - отвърна Чан. Кумар си прехапа виртуалните устни, преди да се е присъединил. Не можа да се въздържи то малко заяждане, обаче.
-Винаги можеш да постреляш към повърхността. Реактивната сила и ниската гравитация може да ти помогнат да направиш интересни неща - беше даденото му със сериозен тон предложение. След което добави по ВМ:
-А за да не говориш много, ще те скъсам на една игра на шутър по твой избор.
-И мога да си го представя. Но кое е по-лошо… - попита риторично инфоморфът. - Изоставен град, или неприятелски настроен такъв?
-Ще ме скъсаш ти… - изхили се Катя по мрежата. Вярваше на виртуалната реалност, а тя стреляше много добре.
Кумар, разбира се, просто написа чийт преди да почне играта. All is permitted by love and in war… Кръсти го "Екзалтед Параноя Комбат" - всички изстрели изглежда, минаваха покрай аватара му.
Разбира се, нямаше начин да загуби.
Някъде на 26тия час, капитан Нобу започва да синхронизира движението с астероида, което води до неприятни ротационни ефекти в самия кораб. На инфоморфите им дремеше на флашките, на останалите може и да им се драйфаше. Нищо не се повреди, но крийпърчето на което е качен контейнера за Чанд, насмалко да претърпи тежък удар… разбира се, той отдавна беше пропълзял в паметта на всъдехода и говореше с всички по ЛАН. Свикваше с машината.
Постепенно астероидът почва да става видим и г-н Чен успява да хване на снимка. Снимките показват, че трите сонди не са разрушени, макар да има някакви неща по самите тях, а метална конструкция действително има - прилича на стърчащи, завити железа от самия астероид. Вероятен материал - титаниева сплав.
Чанд опита да даде на фокус нещата по сондите, докато Катюша използваше способностите на морфа си, за да огледа завитите неща. Явно никой не ги беше завивал специално в някаква форма, но отиваха към спирала от изкривяването.
Чен сравни с кадрите си от извънземните и открива малко прилики, което накара Нобу да му тегли една сочна майна и да предложи да се връщате.
- Какво е полепнало по сондите? - не се стърпя рускинята - Чанд?
-Как да ти кажа… - изрътмжа информорфът, докато се бореше с разделителната способност и контраста, докато наслагваше снимки. Не беше много ясно, но като доближиха, забелязаха, че някакви метални мустаци като че по-скоро са израстнали от сондите. Поне двамата агенти реагираха напълно еднозначно и без дърлене.
- ДА НЕ СИ НИ ПРИБЛИЖИЛ ПОВЕЧЕ! - изкрещя Катя на пилота
-Маммка му. Силно и категорично препоръчвам да не се приземяваме!… Мда. Катюша се изрази по-кратко и лаконично. Каквото и да е това, изглежда, че прониква в нещата и ги обхваща отвътре. Принципът на осата и някои други насекоми.
ВМ съобщение от Катя: Пусни всички спектри и дай да видим, кави са тия неща
След първия шок, Чанд първо огледа повърхността на астероида - метална ли беше, или сериозни метални залежи?
Еднопвременно пусна всички спектри. Искаше да види онези неща по-ясно.
Паралелно модифицира набързо една програма на музата си, която да съчетае и обобщи данните на всички спектри. Просто за сигурност… и защото инфоморфите работеха с информация доста по-бързо от хората. Те самите бяха информация. А и беше по-добре освен неговото лично обощение, да има и програма за проверка.
Повърхността не просто беше метална - летяха към голямо парче ръжда. Това накара Чанд да настръхне и веднага провери за следи от ръжда по сондите. Имаше, макар и само в долните части. Но ръжда? Ръжддясването е окислителен процес. Ръжда във вакуум???
Ръждата по астероида можеше да се е образувала отдавна, когато астероидът е бил част от нещо, нетипично, но теоретично възможно. Но по сондите?
Какво отделяше кислород?
За щастие, Тау стоеше на константна височина
Чанд въздъхна и се зае да диктувам:
-Запиши в бордовия дневник: неизвестен обект може би превзема контрола над металически обекти наклонена черта разрушава ги, като прониква в дълбочина. Следи: ръжда по тях - няма как да се образува без атмосфера, която отсъства на астероидите поради ниската гравитация, както и излизащи от повърхността пипалца.
Излъчва се и топлина - от сондите и конструкцията, отбеляза Катя, чийто морф виждаше в инфрачервен сепктър.
- Не можем да рискуваме да слизаме долу-заключи жената по-спокойно, но също толкова категорично.- Дай да гръмнем едната сонда и да видим, какво става.
-Можем. Точно затова сме тук - поправи я Чанд, но засега реши да изчака резултата от "взривните тестове".-Въпросът е по-скоро как да изпратим всички събрани данни преди да предприемем действия.
Отговорът се налагаше сам - "подпространствената" връзка. Скъпо, но ефективно и почти невъзможно за засичане.
И ако са го получили, да ми пратят финалния ход на Карпов - Каспаров, 1 мач, 1989 г. - добави инфоморфът.
-Кой ше гърми сондата? - поинтересува се Катюша от практическата страна.
След краткоч акане получиха кода от Кечнер.
-Ок, събраните снимки и данни са получени. - въздъхна Чанд. -Режи, Катюша!
-Нали няма контрол за лазера? Как да го режа? Но ако ми отстъпят контрола някак си…
-Не знам опитвах да съм учтив. Вероятрно може да се прехвърли.
Е, налагаше се да се надвеси над капитана и да действа така, докато той се свива в седалката си.
- Пффф… теснотия. - изръмжа Катя, но се надвеси и прицели внимателно, без да бърза. Попадението беше не само добро, а отлично!
- *Цензура* - на руски. - Кой е майстора, а?
След което Катя започна да псува ниския таван. Беше пдоскочила от радост…
От своя страна, Чанд снимаше обекта, по който се стрелеше - с камери за общ план, както и с камера за близък на целта, насочена по системата за прицелване.
Лъчът на корабния лазер разряза сондата през горивния модул. Чанд се беше обзаложил със себе си - нямаше кислород, че да избухне шибанията. ако все пак избухнеше, нещо го отделяше… и това само по себе си щеше да значи много.
Не избухна. Вместо това се откачи от повърхността на астероида и след кратко размахване на соларни панели и други прилежащи части замина в безбрежния космос.
Чанд продължи със снимките, нямаше и време да ги изключи. Другите две сонди се съживяват и отделят от астероидната повърхност
- Назад! - изрева Катя.- Отдалечи ни от това, преди да ти счупя нещо!
-О, мамка му! - инфоморфът се поддаде на спомените за емоции, за които вече нямаше жлези.
-Лезби, мани ми се от гърба и ще дам назад! - отговори учтиво Нобу, който явно беше прекалено уплашен, за да псува.
В същото време Чанд преодоля спомените и започна отново да прави три неща, за времето, за което нормален човек правеше едно.
1) Приготви всъдехода за отделяне
2) Направи бета-копие с точни инструкции
3) пренеси съзнанието ми в капсулата на кораба.
За това време капитанът успя да даде назад и толкова. Катя имаше време за два нови изстрела.
- Чанд да ги отнеса ли?
-Да!
Въздържа се да добави "ти като трябва не ме питаш, какво ти стана сега?" Щеше да предизвика спорове, а това губеше време.
Копието вече беше готово по сигнал на оригинала да отдели всъдехода и да се насочи към сондите. Ако трябва, беше готов за таран, за да опази себе си - истинското, пълно "себе си".
В крайна сметка, Чанд се усети, че може да няма време, и апочна процедура по отделяне на всъдехода. Щеше да си позлва ракетния двигател навън… в анй-лошия случай, щяха да го приберат.
Двата изстрела, заради блъскането с Нобу и вече движевщите се мишени, пропуснаха.
- Чанд, не можеш ли да ги хакнеш някак?- изрева Катя.
-Точно ги хакам… - усмихна се ехидно Чанд. - С нещо тежко!
-Черт!
В съюото време Катя намери проулка за опще два изстрела. Всъдеходът вече беше излязъл.
- Чанд, ами ако И ТОЙ се обърне към нас?
-Няма да стане веднага. - успокои я механичен глас. - Говорим за скорост, малката. Ако онова ги превзема, ще му трябва да се прикачи. И време за превземането. Ще имаш по-добра мишена.
- А дано!
-Заложил съм вашият живот на това! = не се стърпя Чанд.
С бараж от два бързи изстрела, Катя успя да пробие тайнствена новоизрасла структура от едната сонда и поради релативното движение на двата обекта - да разсече вътрешните му части на две, което води до бързо изгаряне на останалото ракетно гориво. Сондата се завърта в странна траектория и се блъсва обратно в астероида. В същото време Чанд изпрати снимките дотук на адресата от преди малко, включая клиповете с прострелваните сонди. Не му харесваше идеята да умре за нищо.
По някакъв начин Чанд и Катя намираха и време за обсъждания във ВМ: - Обаче видеото ще е жестоко! Чай да го пусна само в социалната мрежа!-
Ще ти се качи рейтинга в Окото!
В същото време копието-камикадзе таранира третата сонда и се самовзриви веднага, откачайки соларните й панели и променяйки траекторията й с около 15 градуса. На фона на нова попръжня, тя прелетя пред кораба, вместо да го блъсне.
-Муахахаха! - оповести Чанд доволен от себе си. В известен смисъл беше той, нали? В същото време, капитан Нобу завъртя кораба, за да даде видимост на лазера.
- Обърни, искам да я гръмна, за по-сигурно! - пищеше Катя.- Един мъж да си знае работата!
-Това е идеята… - пдосмихна се Чанд. Той беше направил, каквото можа.
-Да го лапаш! - почувства се обиден на пол неотеникът.
-Стреляй, маце! - изрева Чанд, като напсува наум невъздържаното копеле. Сега ли намери да отвлича стрелеца?
- Мечтай си! - ограничи се Катя. С нов точен изстрел ликвидира двигателите на последната сонда и верижна реакция се погрижва за разрушението й.
-Йес! - чу се по вискоговрителите. -А сега, минута мълчание за загиналия Чанд-Бета! Важи и за теб, Нобу!
-Ще го помним с добро, малкия шибаняк! - увери го споменатият.
- Добре беше той! Ти сигурен ли си, че си се родил мъж? - поинтересува се живо Катя.
-Напълно. Имах деца от 2 различни жени!
Г-н Чен си плю в пазвата и тихо сподели, че "още утре ще пише в Окото да разпрашат тая гадост!"
- С възможно най-голямото оръжие, което имат. - усети Катя възможност за големи, прекрасни, въз… взривове.
-Ще имате подкрепата на всички ни, вярвам. - увери го и чанд. Мда, не се изчакваха… -Някак си се радвам, че не кацнахме…
- Не ми пука, какво е! Сигурно, някаква ТИТАНска гадост.
-Може и да не е. Но бих го определил като заплаха.
-Да му го начукат! Прибираме се. - обощи нобу и посегна към "щурвала".
-Смятам, че е подобно на насекомите. Така че да, разстреляйте го. - размишляваше Чанд. -Апропо, колко време мина от излитането?
- Добро предложение. Я ми обясни, Чанд, как така не мога да те прострелям в нито една игра, а мога да сваля сонда на много километри от мен?
-Сондите не са добри в отбягването, колкото мен. - обясни хирургът от Делхи, докато искрено се радваше, че изражението на аватара се поддържа по-лесно невъзмутимо, отколкото в реалния живот, както си го спомняше.
-28 часа - отговори Нобу.
- И сега, 28 часа скука.

Е, не се ли радвате, че нямаше "28 часа и 15 минути"? - ухили се Чанд. - Ако бяхме кацнали, толкова си давах. А скуката има и позитивни черти. Например, сега ще мога да разпраша задника на героинята на деня в игра с кораби…

- Ще видим тая работа! Дай по начина на 20ти век, а?
-Тогава не съм бил роден - контрира Чанд. Но въпреки това беше благороден - остави я да спечели няколко игри…
В същото време Катя си мислеше, че Бета-чанд е истинския герой на деня. но понеже е мъж, нямаше начин да му го признае.
Кой казва, че героите не умират? Умират, но - геройски!
Страхливците просто умират.
And Jesus said unto them, "And whom do you say that I am?"
"You are the eschatological manifestation of the
ground of our being, the ontological foundation of the context of our very self-hood revealed."
And Jesus said"what?"

Потребителски аватар
Асен
Мнения: 2404
Регистриран: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София

Re: Eclipse Phase: Scumbags against existential threats

Мнение от Асен » ср яну 26, 2011 9:05 am

Поредния скучен следобед на Елисея... Нищо за гърмяне, нищо за пиене и само тези домашни боклуци за пушене. И никакви пари, което беше по-гадното. Да, вярно, че задника ми лъсна по все мрежата на Окото, но някой кредит щеше да ми дойде добре. Или поне онзи ускорител... Ех, и Чанд пак се е отнесъл някъде. Не че ми е приятно да ме заяжда постоянно, но е по-интересно от това да почиствам автомата си за десетхиляден път, колкото и да си го обичам. Автомата, не Чанд, да не си помислихте нещо...

Комуникатора ми изписка:
- Ново съобщение от Кечнер. Да го пусна ли?
- Давай, да го чуем, какво иска да каже...
- "Каня ви на приятелска партия бридж. По възможност побързайте, защото двойката ви чака". Край на записа.
- Уффф... - кипях от енергия, така че скочих веднага на крака - Амана от тия бриджове, често. Дано е нещо интересно, поне. Чанд? - провикнах се.

Моят спътник, другар и дори на моменти наставник се появи. Като казвам "появи" имам предвид, че се появи холограмата му. Чанд е инфо-морф. Т.е. няма физическо тяло и живее като база данни. Което лично за мен не го прави по-различен от едно ИИ, но въпросът е спорен. Важното е, че вече доста време той се мотае около мен и допълва някои от недостатъците ми - най-вече абсолютната ми липса на компютърни умения. Е и определено го бива повече в приказките, от мен. Някак си все не успявам да говоря нормално с мъжете.

- Ще отиваме ли? - попитах го.
- Иска ли питане? - холограмата му направи странното изражение, което сигнализираше, че се свързва с музата си - Едно спатия. - после пак ме погледна нормално - Аз отивам по мрежата. Чао.

И в типично негов стил ме заряза. Мразя, като прави така! Е, какво да се прави... взех си пищовите (единственото оръжие, което можех да си нося спокойно, без да ме спират и проверяват през 15 минути) и тръгнах към игралната зала. През това време прослушвах по Вътрешната Мрежа (специална криптирана връзка между мен и Чанд) какво си приказва спътника ми с бармана/бияча на залата (който между другото е в морф на ъплифтнат октопод).

След около половин час пристигнах, научила няколко неща:
Ще трябва да проверим някаква круширала баржа, а октопода (така и не му научих името, всичко му викаме просто "Октопод") и брат му Нобу (заключен в бъгав морф на неотеник, достигнал едва-едва до пубертета) щели да дойдат с нас, поради лични си техни причини. Надявах се да не пилотира пак неотеника...

Влезнах в задната стаичка и си поръчах една водка, после запалих от домашните си цигарки и зачаках, дърпайки гадния дим. Честно не знам, защо пуша. Тютюна винаги е гаден, трябва да си свивам сама цигарите, а част от околните морфове се възмущават (дори инфо-морфовете ми лазят по нервите за това - за пример Чанд). Поне шансовете да си увредя морфа от пушене бяха твърде ниски - рекорда ми е една година в тялото на един и същ морф.

Тъкмо пак се заяждах нещо с Чанд, когато Нобу и Кечнер пристигнаха. Внуче с дядо си, на това напомняха. Естествено напоследък, дядото може да е по-млад на външност от внука, но все пак. хвърлих лош поглед на Нобу. ако тоя хлапак пак ми направи някой сексуален намек, кълна се, ще го гръмна! Кечнер, който по принцип доста държи на обращението "Господин" заговори, обобщавайки ситуацията:

- Една бедстваща баржа е подала сигнали за приземяване на Марс, но не е успяла да се довлече до Елизиума и е круширала в Елизиум Монс. Спасителния екип, който е бил пратен изчезнал и един от другите агенти използвал влиянието си за да прекрати търсенето, така че да даде прозорец на Файъруол за действие. Няма сигнал от мястото на аварийното "кацане" Прибризителен брой трансчовеци на баржата - 280.
- И се предполага, че баржата е паднала, защото? - попитах, прекъсвайки опитите си да уцеля холограмата на Чанд с кръгче дим. Така и не мога да разбера, защо никога не успявам да го издебна. Сигурно си е вградил някаква защита.
- Последните подадени сигнали показват загуба на кислород и налягане, което е накарало хората да се съберат само в командните помещения, загуба на мощ в атмосферните двигатели, които и без това не са ползвани от 8 години и силни токови удари. Сателитни снимки показват, че баржата е цяла, но не се виждат хора.
- А нещо от спасителния екип да е оцеляло? Или да се вижда по снимките?
- Спасителния са отишли с екзоскелети, били са редовен патрул, който е бил наблизо

Накарах музата си бързичко да прегледа данните за операцията в различните мрежи. Накарах я да провери и за някоя позната/познат/познато в спасителния екип. Не получих много информация, но пък определено не се очудих, че са изчезнали. Кретени - пълни аматьори, работещи на доброволни начала. Как няма да пукнат? Погледнах към Чанд, чиято холограма пак се бе вгълбила в себе си... ако не сте запознати с холограмите, няма как да си го представите:

- Какво се замисли бе, Нула-Едно? - макар и компютрите отдавна да не ползваха двоични кодове, обичах да го наричам така. Напомнях му, че е сигурно седем-осем пъти по-дърт от мене. в случея реших да ползвам отново Вътрешната ни Мрежа. Не винаги нещата, които Чанд открива са за споделяне с околните...
- Дръпнах сателитните снимки и проверявам за екипа. Четиримата влизат - пре очите ми почнаха да се редят картини на наблюденията му - никой не излиза. Но си влизат те четиримата, сравнявах стъпките на екзоскелетите им.
- И кво ако не са? - попитах любопитно.
- щеше да значи, че нещо ги е хапнало за закуска още преди това.
- Пак ще го гръмна - заключих. До сега не бях срещала нещо, което да не може да се гръмне. Естествено, когато смъртта на тялото не е фатална да се оттървеш от някой е адски трудно, но пък повечето разбират намека, като ги гръмнеш още първия път.
- Ок, господа, - изръмжах му, но не ми обърна внимание. Типично по Чандски, да ме обиди "без да иска" и да не ми обърне внимание - да обобщим... Единственото, което има данни да е влизало след приземяването им, е било спасителен екип. - последва дружно кимане от страна на господата. Аз реших, че ще се сърдя и няма да се намесвам, поне за сега. - Няма данни от спасителния екип. Каквото и да е причинило прекъсването на връзката с него, вече е било на кораба. Апропо, откъде е минавала баржата? Последните 5 известни посетени хабитати?
- Така като гледам, екипа най-вероятно са се отнесли сами - спокойно може да са се натресли в някакви проводници и да са се изпържили. Или някаква автоматична защита да ги е пречукала. Или дори самите пасажери. Аз повече се интересувам, какво има НА баржата.
- Ех, господа и дами... Имате навикът да задавате въпроси, които трудно могат да получат отговор. Тези баржи летят в космоса подобно на отломки... - започна Кечнер
- Може би, но ако получат отговор дори случайно, пестят много работа. - подхвърли Чанд
- Носят се насам-натам в отчаян опит да се отремонтират и по някое време просто се разпадат на съставните си части... Тази примерно е била сглобена от две по-големи с навигационен модул на изтребител... Последните пет посетени хабитата на коя част искате да открием първо
- И ти исикаш да я проверим, въпреки това? - попитах невярваща - Добре, изпържете я едно хубаво, после изровете копия на хората там и ги свалета с едно голямо извинение за неудобството. Първо стреляй, после питай. Не е като да е фатално.
- Да те еба... - започна Нобу в типичния си стил - знаеш ли колко пари са 280 морфа? Кой ще ги плаща и от къде толкова кутии
- Пет посетени след сглобяването. - уточни в почти същия момент Чанд. и после добави, преди да съм скочила на неотеника - А на Вас, капитан Нобу, мили ли са ви устата със сапун? По мое време беше популярен метод...
- Двеста осемдесет и ЧТИРИ морфа, вече... - подхвърлих и допълних - Не знам, но мога да му я измия.
- А, не, не го предлагам, Катюша, просто се отнесох в спомени за момент
- Е, хайде сега... Да толерираме поне малко съвременните методи на комуникация и да помолим практикуващите ги да толерират нашия стил на комуникация... - намеси се Кечнер.
- О, аз го толерирам. Просто се бях замислил как баба ми ме отучи от някои вредни навици. - Чанд въздъхна - Простете за прекъсването. Та, да, 284 кутии са скъпо нещо, макар че не е изключено да се наложат, независимо от резултатите.
- Последно баржата е била на Чин Лонг, където се е сдобила с новата си навигационна система. Преди това е минала покрай Юпитер, а преди това... Не знаем
- Юпитер, а? - подхвърлих замислено. тия там имаха странни идеи. Но пък поне знаеха кой командва.
- Вероятността да е била заразена с фундаменталистки вирус може да се изключи, според мен...
- Както и да е. Има ли смисъл да говорим? Ще се разходим, естествено. Обаче искам пълна карта на баржата, ако имате. И нещо с добра пробивна сила, по принцип.
- Аз отново ще посоча, че ползата от мен без физически обект ще бъде...ограничена - по Вътрешната мрежа започна да се изсипва информация - явно Чанд бе потърсил из мрежата.
Чин Лонг е хабитат в троянските астероиди на Марс
На кратко - кофти място, леко долнопробно*

- Резачки имаме, а след такава катастрофа, какви оцелели? - отговори ми Кечнер.
- Мисля, че Катюша се безпокои повече за възможни срещи като на астероида - внeсe яснота Чанд - А и да няма оцелели, все някой трябва да извади кортикални стакове
- Хъм, кой викаше нещо за 284 то морфа... - използвах възможността да се заям с нобу.
- Всъщност, аз съм свидетел, че инфоморфът не е лоша форма... - намеси се Чанд. - и със сигурност загиналите може поне да получат избор дали да се продадат на корпорация в замяна на морф, или да изберат това.
- Ти си отегчен старец, за това. - отговорих му по Вътрешната Мржа.
- Абе някой ден ще се слийвна в някой морф и ще ти покажа за тия години какви неща съм научил... - отвърна ми той веднага.
- Немаш шанс. Със /нещо на руски/ не спа.

Някой път, вътрешната мрежа напряга мозъка ми до предела, особено, когато трябва да поддържам и още един разговор... Виж, не съм забелязала Чанд да има проблеми...

- Накратко, явно трябва да видим на място. Аз бих препоръчал да имаме резервни варианти. На Цин Лун може да се купи всичко. Следователно, не знаем какво може да срещнем.
- Погледни го от хубавата страна... не знаем и какво може да си намерим да лежи на пода.- в мозъка ми се завъртяха картини... оръжия, муниции, машини...
- Питай някой пожарникар дали това е хубавата страна, и какво се намира най-често... и продължи по личния канал - Ще се слийвна в под за удоволствия, тогава. Каквото и да това, с което не спиш, мога да съм друго.
- Да го бе направил, преди да ми признаеш, че си мъж... - отрязах го. Е, добре че не знаеше всичко за мен...
- Ти да не мислиш, че всички жени, с които си спала, са се родили така? Я погледни двамата братя, да ти приличат на братя? Не са родени в тия тела. Просто това са намерили...
- Малкия може и за наказание да е там. Е, аз не знам за не-жени... макар че е имало няколко странни ъплифта...
- Е, именно. Може да са били толкова ъплифти, колкото и аз. И от същия пол.
Това малко ме подразни. Не че беше вярно, но твърде много отивахме към друга, не особено приятна за мен тема, така че реших да изцепя някой от типичните си лафове и да се свършва:
- гадняри! Ще ги гръмна!

В това време нормалният разговор си продължаваше...
-Господин Чанд може да е полезен като оператор на машини, ако не ме лъже паметта... - подхвърли Кечнер.
-Не ви лъже паметта! - виртуалният аватар прави поклон.
- За Бета-Чанд! - реших, че трябва да се намеся, припомняйки им, че отново се справихме с опасна задача, преди няма и седмица. Виртуалният аватар пък си извади чаша от задния джоб и отговори на наздравицата ми.
-Можем да извадим няколко ангели-пазители и любимите ви пълзачки - добави Кечнер


Позаяждахме се с Чанд, после се смъклнах в мазето, за да си взема малко амуниции. Успях да намеря само един пълнител с бронебойни патрони, но пък за сметка на това си взеха десетина с обикновени. После минахме през бърлогата ми, за да си взема останалата екипировка и в крайна сметка отидохме до нещо, като хеликоптер, в което се натоварихме и отлетяхме към мястото на инцидента.

Полета беше особено неприятен. Нобу, трябва да му го призная, показа завидни умения в пилотирането и още по-завидни в псуването, преди да успее да кацне на около километър и половина от целта. Обожавам да му лазя по нервите, насочвайки оръжия в лицето му.

Разтоварихме се и тръгнахме. Е, трябва да отбележа, че Чанд успя да разбие единия ангел, в момента, в който слезнахме от хеликоптера. Спътникът ми рядко псува, но като се почне не спира. Което само показва, че дори сто години живот не могат да те направят абсолютно спокоен. Слушах мърморенето му през целия път до мишената. Беше ми забавно да гледам, как Октопод помага на Нобу да премине през по-пресечения терен. Най-накрая се озовахме на ръба на някакъв разлив на някакво масло. При това запалително. Признавам, че хубаво си повисяхме, мъчейки се да се доберем до някаква полезна информация. Е, разбрахме, че спасителния екип е съставен от идиоти - рака бе успял да стовари върху главата си цял куп отломки. Отделно гнатът му бе захапан от нещо като мухоморка. Нищо му нямаше, но не можеше и да се измъкне. идиоти. А, да. По някаква вътрешна мрежа в кораба се носеше: "Не искам да съм зеленчук..."

Влезнахме адски предпазливо в катастрофиралата баржа. Промъквахме се право към командния център с идеята да включим главния компютър. Колкото и да се опитвах, не успявах да засека нищо необичайно. Общо взето промъквахме се без голяма нужда.

Поне на бързо разбрахме, защо компютъра в командната зала не бачка - явно по някакъв начин вътре бе избухнал пожар и бе изпепелил всичко, включително и трите дузини тела на пода. Намерихме и втория член на спасителния екип... глупака бе започнал да вади стаковете, но се бе подлъгал да спасява някакъв слитероид и бе успял да се включи към високоволтовата мрежа. Прекарахме кратко време в обсъждане на това, колко са зле тия спасители, а после се наложи да дишам въздуха наситен с миризма на изгоряло месо час и половина, докато робота вадеше останалите стакове.

След това прекарахме известно време в оглеждане на плана на кораба и чудене, кое какво е (никога не очаквайте свесен план от нелегална корабостроителница). Накрая решихме, че не ни се обикаля безсмислено и се насочихме към най-близкото място, където можеше да има някой - офицерските помещения.

Оказа се, че това, което има не е точно някой... приличаше повече на останки от прегорено. Явно отсека бе получил пробойна към космоса. Всичко бе минало през космоса, после през навлизането в атмосферата... не беше от най-интересните гледки. Прибрахме и тукашните стакове и продължихме към отбелязаното на картата с "Наземен контролен център". Чудехме се, какво точно ще да е това.

Най-доброто наименование на този център се оказа "хангар". Касапницата вътре беше пълна - в момента на удъра разни неща се бяха разхвърчели наляво-надясно, включително, хората вътре. Този път стомасите на Нобу и Октопода не издържаха и двамата се свиха в ъгъла. Е, аз се заех да вадя стаковете, когато забелязах още един член от екипа. Веднаа след началната паника, че има враг наоколо, последва оказване на първа помощ и в крайна сметка обсъждане, кой е по-тъп - този или самоопържилия се. Пратихме Октопода и Нобу с него навънка, а аз се заех да събирам стаковете. Е, не пропуснах да прегледам и земния истребител, който лежеше обърнат на една страна в единия ъгъл. С голям кеф си прибрах автоматичния рейлгън от него.

След като събрахем всичко, с чанд продължихме по план - към втория жилищен отсек, в който имаше работещ компютър. В момента, в който Чанд започна да хаква ключалката на вратата, един от множеството ми сензори засече движение от другата страна. Оттеглих се зад ъгъла, а ангелчето на чанд остана в коридора, както и едно крийпърче - за насочващ лъч. Заредих си със самонасочващи се патрони и задебнах. Много пъти с Чанд сме били в такава ситуация - той прихваща единия, аз само натискам спусъка.

Вратата се отвори и от вътре се показаха две видоизменени джуджета с двойка синхронизирани лазери всяко. Чанд веднага успя да хакне едното, а аз обсипах с патрони другото. Честно казано, не успях да свърша нищо полезно в случея, докато Чанд от своя страна успя да хакне и второто джудже. Отне ни секунди да намерим кукловода им - оказа се, че е самия компютър или някой действа през него... Хубавото на компютрите е, че не могат да избягат. Един автоматичен откос в него и всичко свърши... Едно последно "Не искам да съм зеленчук мина по мрежата" и после настъпи тишина.

А, да, четвъртия от екипа за спасяване беше утрепан от джуджетата, както и всички в този отсек. Докато аз вадех стакове, Чанд набързо разбра, какво се е случило - някой бе сложил стак на мухоморка (не ме питайте, защо). Луди хора. Мухоморклата се бе включила в компютъра и бе окопирала джуджетата... Луда работа. Е, съсякох неговата мухоморка и му извадих стака. Щяхме да го разпитваме по-нататък.

Отделно извадих и гнатът на рака. Чанд с удоволствие щеше да го използва за едно или друго...
Из дневника на Катюша
And Jesus said unto them, "And whom do you say that I am?"
"You are the eschatological manifestation of the
ground of our being, the ontological foundation of the context of our very self-hood revealed."
And Jesus said"what?"

Потребителски аватар
Асен
Мнения: 2404
Регистриран: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София

Re: Eclipse Phase: Scumbags against existential threats

Мнение от Асен » чет фев 03, 2011 12:15 am

Записи от анонимен наблюдател. Самоличността му все още се изяснява.
Развоят с круширалата баржа и злощастната смърт на всички пътници има солидно покритие в марсианските медии, въпреки че истинската причина разбраха малко и отбрани хора. За всички останали, това бе злощасна серия от аварии на кораб, който въобще не е трябвало да лети. Остаряващата флотилия баржи бе дискутирана широко, чуха се и гласове, че на подобни съдове следва да бъдат оставени само дрънчащите маси, а в хабитатите да живеят органичните. Не че някой чу тия гласове...

Щастие в нещастието, или чиста проба финансов късмет беше, че Чанд си продаде поправените кутии като едното нищо. Изтребителят от баржата изчезна нанякъде и толкова.

Скоро след това Марвин, един от рутърите на Марс, известен на всички само като малко безлико човече във ВР отговарящо за по-кървавите дела, състави доклад, който предлагаше Файъруол да създаде орбитален микро-хабитат или по-скоро космическа станция за собствени цели, от където да се реагира с по-голяма скорост. Това, според визията му, могло да спаси баржата, да улесни предни операции, като оная с астероида и да улесни доставката на екипировка директно в зоната на събитията. А защо не и да предостави възможност за орбитален обстрел над зоните, поразени от ТИТАН. Все хубави и грандиозни неща, за които трябваше колосална сума пари и солидно прикритие, да не говорим за благоволението на други агенти.
Беше ясно, че г-н Кечнер е разбрал всичко за състоялата се среща, както и общо взето - от кого, защото в Окото се появи дискусия за това до колко трябва сентинелите и рутърите да извършват вербовка, без да има належаща нужда от нея и съдържателят на игралния дом се обяви активно на страната на позицията, че това следва да се случва само във форсмажорни обстоятелства, каквито поне на Марс за момента нямаше. Мнението на прокситата като цяло беше "Може, но да не се случва твърде често". Което всъщност можеше да се каже и за всички други дейности на Файъруол.

На идния ден Ли Сун Хъ и Марвин посрещнаха гостите си в третата явочна квартира, известна на Катя и Чанд - един пуст хангар, който рядко се използваше за кой знае какво. Даже имаше няколко сандъка дреболии, оставени на принципа "Колеги, който иска - да си взима." Бяха останали неща, които положително никой не искаше, като например 20 куршума за пистолет .50 с дата на производство преди падането.

Когато Катюша пристигна, двамата откриха, че явно Ли е организирала срещата на различни часове за различните присъстващи, защото с нея вече имаше четирма, а Марвин като най-старши още липсваше. До длъгнестата азиатка се бе разположил, навит на кравай, един влечугоид с цвят на циментова замаска. Малко зад тях се виждаше и олимпиецът Дийк, съвсем толкова огромен, колкото и на картинка - два и десет, на поне сто и тридесет килограма изваян мускул, врат дебел колкото главата и рижа коса, разпиляна по раменете му.

Останалата част от компанията се намираш в ъгъла на един стелаж празни контейнери. Там Ултрики Райтала, един рус почти до белота младеж, облечен в комбинезон бе оставил снайперния си рейлгън и мълчаливо правеше компания на ниска капсула за удоволствия, подпряла главата си на рамото му. Когато видя Катя да се приближава, той взе оръжието си на рамо, приближи се с равномерна кракчка към нея и протегна ръката си:
-Възхищавам се на уменията ви. Аз съм потомствен стрелец и винаги съм мечтал да се бия до някой като вас!
Катя не се смущава толкова лесно, но сега се обърка и поиска съвет от Чанд. А той я посъветва да бъде учтива, и подсказа, че правилният отговор е "за мен също ще е чест!" или нещо подобно. Подейства. Да живеят частните чат-канали!

За финансовото стартиране на операция "Марсиански шлем" пък бе съставен още един доклад, разпространен в по-тесен кръг, който предлагаше да се започне съвсем отделна операция с двуякото предназначение - самофинансиране и обучение на полеви работници. Предложението беше да се създаде нарочна наемна компания, която да вземе за членове 'новаците' във Файъруол и като първа цел да удари група Барсумски номади-екстремисти, срещу които имаше доказателства за контрабанда на материали от замърсените региони. С една дума - след като така или инак са вредни, да бъдат нападнати превантивно, лишени от притежанията и морфовете си и предадени на Консорциума срещу допълнителни средства. Насрочена беше и Стартова Среща във виртуалната марсианска квартира на Файъруол с деветима присъстващи: Марвин (главен докладчик и самопредложен за ръководител мисия), Чанд(отговорник информационни ресурси и информационна война), Катя(предложена за ръководител отряд), г-н Кечнер (съветник и психолог), капитан Нобу (отговорник транспорт), Ли Сун Хъ(вербовчик и докладчик по набора на кадри), Индира Джурасая (търговски посредник и юрист), Географ13-А28 (разузнавач и докладчик по състоянието на врага) и мистериозната фигура на едно прокси.

Скоро след разпращането на тоя доклад. г-н Кечнер отказа поканата по етични мотиви, отвръщайки със свое писмо, в което учтиво но директно и не без нотки на разочарование изложи позицията си, че целите на Файъруол са прекалено висши за да бъдат преподавани на новопостъпилите чрез плячкосване на бездомници и подобни идеи щели в крайна сметка да отклонят организацията от основната й цел.


Из дневника на Чанд
Първото, което разбрах на следвщата среща, беше, че Кечнер не се привързва лесно. Нямаше го.
За сметка на това – таман два рутъра. Които, за щастие спореха за плановете, така че имах шанс да се намеся. Единият, Марвин – подкрепян от асистентката си, Ли, адвокатка и хартиеместачка – имаше безумната идея да създава космическа станция на Файъруол, в комплект с отряд наемници.
Нека да повторим - космическа станция на Файъруол, в комплект с отряд наемници на тайната ни организация. Откъде ги копат такива? От стаковете с надпис “отделение за умствено изостанали”? Катя, разбира се, беше “за”, но тя не мисли за последствия. Особената й форма на разсъждение се основава на размера на експлозиите, които се очакват.
Както и да е, накрая го разубедихме от тази част на плана. За сметка на това ни пратиха да ловим някакви барсумци-лудити, които отричали технологиите (как го правиш това в полутехнологичен морф, идея нямам), и правели контрабанда от Бялата зона. Марвин смяташе, че са опасност от зараза на ТИТАН, с което доказва, че и дефектният рутер работи два пъти дневно. Вторият не го видяхме, обаче. А, не – вторият път беше, когато каза, че ги води бивш таен агент от Юпитер... ок, това беше странно! Друга тема е, че той се надяваше от телата на морфовете им да финансира идеята със станцията. Поне тази глупост го убедихме, че е опасна за организацията.
Е, накрая все едно се оказахме в бъги, пълно с начинаещи наемници. Всички имаха опит от аугментнатото пространство, и нулев практически. Получих им психопрофилите от Ли, с аргумента, че аз съм психолога в полеви условия.
Рангин – олимпиец със склонност към рискове, ръкопашен бой с вградени нокти, много мускули и предполага се – мозък. Правел го за тръпката. Как не свързах две и две да го видя, че е адреналин джънки, още не знам.
Джани – змиеобразно, амнезия, работи като инженер в мина. Специалност – мятане на гранати, ръкопашен бой.
Ултрики Райтала – потомствен финландски военен, снайперист. Още като видя Катя, се засили да обяснява каква чест ще е да работи с нея. Сплайсърът му обаче позволява да стои неподвижно цяло денонощие, без дори да мигне. Да живеят подобренията, в комбинация с точната стрелба, която можете да очаквате от обсесивно влюбен в пушката си снайперист. Всъщност е пич. Има и предимството да мълчи. Рус почти до бяло. Култова първа реплика - "Възхищавам се на уменията ви. Аз съм потомствен стрелец и винаги съм мечтал да се бия до някой като вас!"
По – мацката на екипа, работи като елитна курва/жиголо, разбира се, с “капсула за удоволствия”. Модификациите като смъртоносни инжекции от ръцете не ги и броим. АГИ – експерт по промъкването, съблазняването и наръгването на инжекция по време на секс.
Географа – пак АГИ, но инфоморф. Пъзльо и половина, работи за Херцог – фирмата, която охранява Бялата зона. С него бяхме във фаркаст връзка, така че не беше в бъгито. То, погледнато обективно, и аз не “бях” някъде – ако не броим флашката между циците на Катя.
Първото, което направихме, беше да се паркираме при една инсталация, която тъпите ко...лудитите ползвали за зареждане. Гонеха ги, така че се бяха насочили натам.
“Марвине, тела ще чакаш от умряло писмо”, казах си, и гласувах да заредим експлозиви. Тя пък взе че гръмна цялата уредба, с което ни би очакванията – нямаше оцелели.
Е, няма проблем – това е най-добрият момент за разпити. Събрахме стаковете, преместихме се, и започнах да ги активирам в среда, от която не могат да излязат. Един по един, пиленца, всичко ще си изпеете!
And Jesus said unto them, "And whom do you say that I am?"
"You are the eschatological manifestation of the
ground of our being, the ontological foundation of the context of our very self-hood revealed."
And Jesus said"what?"

Потребителски аватар
Асен
Мнения: 2404
Регистриран: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София

Re: Eclipse Phase: Scumbags against existential threats

Мнение от Асен » пон фев 21, 2011 8:44 pm

Мда, имам да довършвам отчета за тая мисия, за да може Хам да пусне за следващата, а сме на път да довършим и онази след нея и да почнем по-по-следващата. Тоя ъпдейт си чакаше реда отдавна.
Е, ще бъда относително кратък.

Из дневника на Чанд.
"Първият стак беше на един анархист, ляв. Поне така заключих, когато ме поздрави с "другарю". Познавах типажа от младежките години в Делхи, от когато ми останаха и други полезни познания. Оттогава имам връзки в тия среди, но да се не отклоняваме - и без това фрийсорсър(ер)ите са ми по-близки по дух.
Аз самият бях неоформена ракшаса, която за хората от Запада сигурно е блуждаеща светлинка. Не държах да оставям шансове да ме разпознае, ако се срещнем не на моя територия. А това си беше не само моята територия, ами и моята флашка.
Както и да е, в отговор се представих за част от спасителния екип, който ще му помогне. Не лъжех - идеалистите винаги са ми били симпатични, макар и понякога да ги съжалявам, ако са много заблудени.
След кратко надлъгване приложих принципа "дивиде ет импера". А именно, съобщих му лошите новини за съдбата на морфовете им и обещах, че ще го слийвнем при първа възможност. Предупредих го обаче, че подозирам Нееменс. То пък идиотът бил в управителния им съвет, заедно с моя събеседник, един мюфтия и още някакъв. Отбор кретени и врагове на държавата, както ни учеха на младини. Започнах да разтягам дълги локуми как Нееменс ги използва за заговор на Юпитерското разузнаване.
"Не вярваш, че някой просто може да избяга от Юпитер, нали? Той просто те използва, за да подлъже останалите другари". Юпитерците са коварни! А за психиатрите да не говорим, другарю... но това не ти го казвам. Все пак, налага ни се. Нали се оправяме с клиничните случаи на вашите диагнози?
Накратко, получих оферта - аз да го проверя, а той щял да ми каже, как да се свържа с Нееменс, за да "предам съобщението, че трябва да напуснат Бялата зона поради забелязаното раздвижване". Да, лъжех на едро - трябваше да напуснат Бялата зона, но защото за собствените си цели исках да не се заразят стаковете им. На морфовете смятах да приложа терминално обеззаразяване. Другарят най-накрая се нави да се представи - като Че (впоследствие установих, че името му е Джеймс или нещо такова).
В известен смисъл, грижех се за душите, а не за телата им.
С полученото инфо за отношенията в групата - Марвине, да ти го..., защо не получих това от теб? Егати проучванията, честно - та, както и да е, с полученото влязах в следващия стак. За разнообразие - жена, и пак за разнообразие - не беше идеалистка. Ок, поне не всички бяха и фанатици, освен лудити.
С тази се разбрахме относително лесно. Искаше да я спонсорирам за фаркаст в слънчевата корона. Там сестра й живеела щастливо като космически кит, и й се струвало за предпочитане.
Съгласих се, но нямах намерение да го правя безплатно. Исках координатите на Нееменс-шпионина. С това, което ми каза, отидох пак при Че, който сви рамене и каза, че ако тази не може да се справи, той пък съвсем не можел. Момент, мацка - забрави да ми кажеш, че си специалиста по комуникации?
Върнах се обратно при нея и този път взех кодовете. Последва заветното кодирано излъчване на сигнал "напуснете Зоната, навлизат сили на Херцог. Безопасният район на напускане е от изток!"
Защо от Изток ли? Защото ние бяхме на запад. Херцог можеха да засекат откъде излъчва някой, но кодът беше добър. А ние можехме да се преместим, защото излъчвахме от реактивно бъги.
Като цяло, това и направихме.
Последва хакване на системите на Херцог, докато пътувахме. Географът ми осигури някои пароли и канал за връзка. А аз, ами, свърших останалото.
Звучи по-лесно, отколкото е.
Все едно, в крайна сметка влязох и започнах да създавам тайно подразделение със специални правомощия. Регистрирах бъгито ни като "отписано от мотопарка на Херцог" в собствената им база данни и прехвърлено. След това пратих на силите в района съобщение, че ако видят бъгито, не са виждали никого - специален екип на Херцог, който не съществува.
Отново, иронично, не лъжех. Такъв екип на Херцог наистина не съществуваше - макар че не бях проверявал, всъщност - или поне не беше на Херцог. Но вече имах правото да накарам ръстърите им да ми козируват.
Катя щеше да се изяде от яд, ако се беше сетила, че съм я включил като персонал в създадения от мен Херцогски вариант на "Мъже в черно". Не заради черното, а заради "мъжете", да уточним.
Разбира се, ако искаш да разсмееш Яма, опиши му плановете си. Всичко беше ок, докато не стигнахме до мястото, откъдето онези идиоти напускаха - засечени от сателитите на Географа (който, впрочем, каза, че повече не може да ни покрива. Усмихнах му се виртуално и му казах да не се притеснява).
А когато стигнахме до там, адът се отприщи".
And Jesus said unto them, "And whom do you say that I am?"
"You are the eschatological manifestation of the
ground of our being, the ontological foundation of the context of our very self-hood revealed."
And Jesus said"what?"

Потребителски аватар
Асен
Мнения: 2404
Регистриран: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София

Re: Eclipse Phase: Scumbags against existential threats

Мнение от Асен » чет юли 21, 2011 6:05 am

Няколко барсумеца бягаха от Херцог. Зад тях две машини на Херцог и разни кашици бягаха обречено от рояци на ТИТАН. А над всичко това вървеше огромен боен робот с лазери и стреляше по всичко човешко.
"Време е за танцът на Шива", твърдят, че съм заявил. Отричам категорично!
Е, включихме се, и бяхме по-добре екипирани от Херцог. За начало, имахме плазмени оръжия. Познайте дали е по-ефективно от картечницата им срещу нано-рояк?
Така, Катя се забавляваше, финландецът стреляше по очите на робота... а аз се опитвах да го изхакам така, че да ме помни. Ако бях успял, щеше.
Само че не стана. Блокирах го на място - искрен подвиг, предвид, че използваше алгоритми, които почти не се подчиняваха на човешката логика - но не успях да го докопам. Е, поне улесних работата на стрелците, които му изгасиха едното око.
Някаква програма обаче започна да ми се противопоставя. И не беше правена от човек, нито обикновен инфоморф, или щях да я разнищя на нечовешките й кодове с фракталната й логика (нямам по-добро име), преди да е казала "асемблер". Времето, прекарано като инфоморф, ти оставя много възможности за усъвършенстване. Особено в програмирането и хакването...
Както и да е. Парирах наглите й опити (нагли, ама на косъм), отговорих й с контраатака и почти успях да я засегна. Почти.
Тя пък се ядоса колко близо съм стигнал, и удвои усилията си. Борехме се за голямата (извисяваща се над околността) и въоръжена с лазери награда, като кучета за кокал. По-интересното е, че отсрещното "куче" го носеше барсумецът, за който бяхме дошли, на гръб. Идиот на куб, кой изнася технология със софтуер от Зоната?
Все едно - таман да я докопам - или по-скоро да поема робота - и гадината отприщи нещо, което никой не е виждал, а малцина са оцелели. Имам късмет, че съм от тях, а вие имате късмет (и право да четете секретни материали на Окото), защото разбирате за това.
Базилискски хак!
Слава на Рама, че ми подсказа да прекъсна контакта, както навремето е натиснал колесницата на принц Арджуна надолу, за да го спаси от стрела! Иначе, инфоморфите щяхме да го отнесем, а Катя щеше да си търси друг съквартирант.
Тя, разбира се, не разбра. Само аз, По и може би- Джани, имахме поне отчасти механизирани тела. И роботът.
От всички, само роботът го отнесе. Имахме си огромна статуя, която току-що беше взривила една от машините на Херцог.
Аз обаче реших, че ми стига толкова и използвах най-силния си коз. Не е важно кой си, а кого познаваш. Човешка логика.
"Райтала", разпоредих се безцеремонно по Вътрешната връзка. "Простреляй хардуера на гърба на целта". Даже му го посочих на картата на АР-то (наложената реалност, за тези, които не са добре със съкращенията).
"Изпълнявам!", каза Райтала многословно (за него това е многословно) и направи на парчета хардуера. Понякога искам да знам с какво стреля пушката му. По-често просто се радвам, че е на наша страна.
"И все пак бях по-добра от тееееб!", изстена онова на сбогуване, докато връзките му се прекъсваха. "Давам ти моралната победа", отговорих аз изчерпателно. "Всичко освен реалният резултат е следствие от действията на Майя, илюзията. Явно и машините не ви е подминал".
Оцелелите войници тъкмо ги застигаше един рояк, когато с Катя изревахме на шофьора "Сега!" - и идиотът му надрусан се обърка за какво говорим!
Помислете пак - рояци на ТИТАН настигат хора, а други хора бягат. Да, бяхме дошли да отвлечем един от бягащите, но... ние пазим транс-човечеството! Някак си не очаквах, че Рангин ще се засили, ще подмине с мръсна газ служителите на Херцог, и ще кацне до барсумците, за да почне ръкопашен бой!
Само че, точно това направи.
А, не - оставих биячите да се маризят, поех управлението, и налетях на рояците. Не, нямах оръжия, а и не умея да ползвам тежко оръжие. За сметка на това, направих злобна маневра, като почти се забих в единия рояк, след което обърнах бъгито почти на място, на 180 градуса. Със задницата към рояка.
Помните, че е с реактивен двигател, нали?
Докато един рояк се пържеше, отворих вратите и изревах на войниците "специални служби, скачайте вътре". Май не изчакаха да чуят от специалните ли сме.
През това време Рангин беше оправил- нокаутирал де - барсумеца. Натъпкахме всичко живо и наскоро умряло в колата и се изнесохме. Рояците направиха същото.
Доколкото знам, Херцог са унищожили "статуята" с артилерия и бомбардировачи. А тъпото АГИ, Географът, се впрегнал и дезертирал от "Херцог". При все, че зачистих следите от хакването си.
Някои машини трябва да се научат да са по-доверчиви и по-малко страхливи. Също и повечето хора, де, но на АГИ-тата всъщност би трябвало да им е по-лесно.
And Jesus said unto them, "And whom do you say that I am?"
"You are the eschatological manifestation of the
ground of our being, the ontological foundation of the context of our very self-hood revealed."
And Jesus said"what?"

Отговори

Върни се в “Приказки Безкрай!”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 2 госта