Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

"Ризницата на душите" - (по Аксиом16)

Литературен кът за колективни изяви и разкази, вдъхновени от ролеви игри. Тук може да пуснете разказ за вашите приключения, да пишете историйки с продължение или пък просто да споделите интересни случки и герои от ролеви сесии.
Потребителски аватар
MELIADOR
Мнения: 76
Регистриран: нед юни 04, 2006 7:22 pm
Местоположение: Асеновград

"Ризницата на душите" - (по Аксиом16)

Мнение от MELIADOR » пет окт 27, 2006 2:00 pm

Ризницата на душите

Вратата се отвори и в хана влезе човек с качулка и дълга роба под която се виждаше дълъг меч и кинжал. Странникът седна на една маса в един ъгъл, поръча си една халба бира и запали лулата си. Всички го погледнаха за миг и после пак се върнаха към питиетата си. Когато непознатия изпи бирата си загаси лулата ,стана и извика:

-Търся човек на име Крон.

Един стар човек извика от другия край на хана:

-Аз съм. Като се изправи леко и пак седна на мястото си.

Странникът отиде и седна до него, като си свали качулката. Тогава се разбра, че непознатия е човек с черна коса стигаща до раменете му, с мустаци и брада оформени като катинар. Мъжът поръча още две халби бира-едната за него, а другата за стареца, и започна да говори:

-Аз съм Мелиадор от Мелион. Дойдох при теб за да ми разкажеш за Ризницата на душите и да ме упътиш. Старецът отпи глътка от бирата и започна да му разказва на дълго и на широко каквото знае за нея:

-Тази ризница съществува още от Първата война на боговете. Кована е от бог и не може да бъде унищожена, който я притежава става безсмъртен и непобедим, но тя отдавна е загубена за света. Мнозина са се опитвали да я намерят, но за жалост никой не е успял. Единственият който е знаел къде точно се намира вече не е сред живите, обаче преди да умре е направил карта на която е начертан пътя към този необикновен артефакт. Картата се намира някъде из Блатото, но внимавай защото не само чудовища пазят ризницата, а и магии направени от боговете. Само Избраният може да ги унищожи и да се добере до нея. Дори самият бог който я направил я пази.-след тези думи старецът стана и излезе от хана.

Мелиадор доизпи бирата си, отиде до съдържателя и си поръча стая за нощта. Той извади една кожена кесия със злато изпод робата си и подаде на ханджията един сребърник и двадесет медника за трите халби с бира и за стаята. На другия ден, когато още Светилото не бе изгряло, Мелиадор се приготви за пътешествието на живота си, а именно търсенето на Ризницата на душите. Той излезе от хана и тръгна към библиотеката на града, за да научи повече за безценния артефакт. По пътя видя елф, който тренира с лъка си. Той забеляза, че елфът не пропуска нито веднъж. Човекът се приближи малко по близо до стрелеца, но в същия миг елфът се обърна рязко и с насочен лък учтиво попита човека:

-Как се казваш? - като го погледна с измерващ поглед, човекът му отговори без да се колебае:

-Аз съм Мелиадор от Мелион. А ти кой си? - като и той погледна елфа с измерващ поглед. Стрелецът прибра лъка си, поклони се и му се представи:

-Аз съм Мендор от Елфирион. Обикалям из Магландиум и търся приключения. Ако искаш може да ти разкажа повече за себе си, ела в хана на Мопс преди обяд. Елфът бавно отстъпи назад и сякаш се изгуби вдън земя. Мелиадор се запъти към странноприемницата. Човекът влезе и както обикновено си поръча бира и започна да чака елфът. Вратата се отвори и в странноприемницата влезе Мендор, седна до човека, поръча си едно питие и започна да му разказва своята история:

-Та както вече знаеш аз съм роден в Елфирион, в една малка къща на края на града. Майка ми и баща ми бяха убити много отдавна. Напуснах дома си на двадесет години и започнах да обикалям Магландиум. Обучен съм от елфски друид който живее в Вечната гора. Бил съм на много места, например: Калал, Акримаз, Мидена, Велкамаз, Ценавея, Езерино, Двугледище, Ветроград, Малки Дълбалник, Костите Кули и Брил. Бил съм на много пътешествия през живота си. Не съм наемник нито роб, ходя където си поискам и по което време пожелая. Изкарвам си прехраната като бард в хановете. А ти какво търсиш толкова далеч от дома си?-като не усети кога му свърши питието и си поръча ново. В същия миг Мелиадор пресуши неговата халба с бира и си поръча същото като Мендор и започна да му разказва своята причина да е толкова далеч от родното си място:

-Роден съм също като теб в бедно семейство. Напуснах своя дом на деветнадесет години, за да търся един мощен артефакт - Ризницата на душите, защото, когато бях малък, аз и родителите ми отидохме в гората за плодове, когато ни нападнаха разбойници и ги убиха. Аз се бях крил в един храст, но видях нещо. На гърдите на бандитите имаше емблема-дракон и до него два меча. Чух главатарят им да казва:

-Никой не може да се противопостави на „Ордена на Дракона”! И тогава бягах колкото ми държат краката по-далече от тези изчадия. Стигнах до едно село и отседнах в него, но докато спах ме събуди един старец и ми каза:

-Видях всичко в гората. Не се бой, няма да те нараня. Според мен искаш да си отмъстиш за загубата на родителите ти?

-Да,защо те интересува?

-Трябва да знаеш, че „Ордена на дракона” е един от най-силния и влиятелен бандитски орден в Колосът. Главатарят се казва Ортаго и главният лагер е разположен някъде между Копнидолдълбок и Камъкмекподчук. Не можеш просто така да отидеш там и да го убиеш, но аз знам едно нещо което ще ти помогне - Ризницата на душите. Този магически артефакт те прави безсмъртен и непобедим, с нея ще можеш да преминеш охраната на лагера и да убиеш главатаря, но тази ризница отдавна е изгубена за Титания. Само един човек знае къде да я намериш - Крон и живее в Брил. -и старецът се изгуби в тъмнината. Ето защо съм тук. Мендор се бе замислил върху безрадостната участ на своя събеседник,но след минута се усети за това и зададе въпрос който Мелиадор се надяваше да чуе:

-Може ли да дойда с теб? След като отпи поредната глътка бира. Не след дълго Мелиадор му отговори учтиво:

-Разбира се че може, но знай че това ще бъде изпитанието на живота ти и ще трябва де се изправиш пред митични същества. Мислиш ли че си готов за тази мисия? Стрелецът се усмихна едва забележимо и му отговори:

-Разбира се че съм готов. Нямам какво да губя и е хубаво да имаш някой до теб в дългото пътуване. След тези думи Мелиадор се усмихна и му каза утре сутрин да е готов за път.

На сутринта, още преди Светилото да е изгряло, Мендор вече си приготвяше багажа за път, като слагаше сухи дрехи и провизии в една средно голяма кожена раница. Той бе готов. Не след дълго се почука на вратата на елфа. Стрелеца бавно отиде до нея като попита кой тропа толкова рано сутрин. От другата страна на вратата непознатият му отговори:

-Аз съм.Готов ли си да потегляме, приятелю? След тези думи Мендор разбра, че това е Мелиадор. Елфът взе раницата с багажа, лъкът, мечът и двамата се запътиха надолу по стълбите. Човекът и стрелецът седнаха на една маса и си поръчаха закуска. Те станаха от масата, когато излязоха от странноприемницата ги чакаха два оседлани коня, яхнаха ги и потеглиха към опасното, изпълнено с какви ли не твари Блато. Времето течеше толкова бързо, че двамата герои не усетиха кога стана обяд, те спряха под едно дърво за да дадат малко почивка и на конете, и на себе си. След известно време двамата войни отново оседлаха конете и потеглиха в търсене на безценния артефакт. Вече навлезли в Блатото, Мелиадор и Мендор започнаха да вървят по-безшумно и предпазливо, денят вече започна да дава ред на нощта, когато Мендор изкрещя на Мелиадор:

-Внимавай, стрела! След тези думи остър звук отекна около тях и видяха една стрела забита на дървото до тях. Мендор веднага я огледа и каза на спътника му:

-Гоблини! В същия този момент елфът извади своя лък, а война искрящия си меч от ножницата си, вързаха конете на едно дърво и застанаха един до друг в очакване на неизбежната среща с безпощадните чудовища. От всички страни се чуваха крясъци на уродливите същества, стържене на желязо-очевидно сблъсъкът между мечовете им. Мелиадор приклекна в очакване на битката, а Мендор извади една стрела от позлатеният колчан със стрели, прицели се към един гоблин, почака още малко мишената му да стане сигурна и пусна стрелата. Тя беше толкова мощна, че уцели съществото право в главата и излезе от задната страна на черепа му. Останалите толкова се ядосаха, че започнаха тичат към тях колкото могат по-бързо. Бяха около 20-30 гоблина, но покрай дърветата изглеждаха много повече. Най-накрая битката започна. Мендор прибра лъка и извади блестящият си меч от бялата ножница. Гоблините падаха като покосени от остриетата на двамата спътници, а Мелиадор и Мендор се разминаваха на косъм със смъртта. В този момент земята под гоблините се разтвори и те потънаха в дън земя. От едно дърво се показа магьосник с черна коса, стигаща малко по-надолу от раменете му, искрящи зелени очи, черна броня, бял жезъл, на върха на който се въртяха три червени диаманта, и синьо наметало с бял дракон. Магът попита двамата герои:

-Как се казвате и какво правите в това прокълнато място? Като ги погледна с измерващ поглед. Мелиадор го погледна и той с измерващ поглед и му отговори:

-Аз съм Мелиадор от Мелион, а това е Мендор от Елфирион. Двамата сме тръгнали да търсим един предмет, който се намира тук. А ти как се казваш и от къде си? След тези думи магът се замисли няколко минути и отговори:

-Аз съм Аргус от Крим и бях тръгнал по следите на тази част от гоблини, които бяха нападнали моя град. Проследих ги до тук и ги унищожих. Аз съм голям пътешественик и ако ми позволите бих могъл да дойда с вас, но като за начало ми разкажете повече за този предмет. След тези думи тримата войни седнаха и Мелиадор започна да разказва всичко което бе казал при срещата си с Мендор. Тримата оседлаха конете си и продължиха търсенето си. След известно време лутане из Блатото тримата герои стигнаха до един стар и полу-разрошен храм, те слязоха предпазливо от конете си като се оглеждаха във всички посоки за дебнеща опасност. След като се увериха, че няма никой, те влязоха вътре и видяха един златен ковчег да се издига върху каменна маса с рунически знаци по нея. Голям лъч светлина огряваше ковчега. Мелиадор каза тихо на останалите:

-Стигнахме! Това е мястото на картата! Всички се събраха около ковчега и всеки търсеше начин да отвори златният затвор. Мелиадор вдигна ръка на останалите и им каза:

-Вижте тези руни по каменната маса. Аз мисля, че първо трябва да ги разчетем, а после да се пробваме да отворим ковчега. След това и тримата започнаха да оглеждат внимателно надписите и да се мъчат да ги разберат, но никой не можа да направи това, защото никой от тримата герои не знаеше на какъв език е написано. По едно време погледът на Мелиадор се спря на символ който му изглеждаше много познат - върху златният ковчег имаше направен кръг голям колкото една човешка ръка и вътре дракон и два кръстосани меча. Тогава Мендор се сети нещо и го сподели с другите:
-Та това е гербът на Ордена на Дракона! След тези думи Мелиадор се зачуди как да отвори ковчега, но изведнъж нещо започна да свети от гърдите за младият герой, той извади медальон с формата на символа върху златният гроб. Тогава се сети, че трябва да постави медальонът върху символа. След като направи това, ковчегът се отвори и се видя, че вътре върху скелет със златна броня лежи парче пергамент. Мелиадор го взе плавно, отвори го и вътре пак имаше рунически букви, но този път Аргус го взе и каза на другите, че той може да разчете написаното. Изведнъж един глас към входа на храма каза:

-Браво, браво! Виждам, че успя да направиш невъзможното и да намериш ризницата на душите, нали така Мелиас? В същият момент и тримата другари се обърнаха и видяха Ортаго и цялата банда на ордена да седят пред тях с вдигнати оръжия, очевидно готвещи се за битка. Ортаго се усмихна и продължи - Благодаря ти че ни доведе до тук, без твоя помощ нямаше да успеем. Мелиадор го погледна, намръщи се и каза:

-Ти уби родителите ми! За това ще гориш в ада цяла вечност! Главатарят се усмихна и каза
-Те бяха безполезни, пречка пред славата и величието на Ордена на дракона, а ти знаеш какво се случва с грешките - те биват премахвани! Доведох всички, защото, както знаеш, бог пази ризницата и за това ще трябва да се бия срещу него с всички налични воини. Ако обичаш дай ни картата, за да не бъдеш премахнат като своите родители. Мелиадор знаеше, че ако не му я даде ще умре, а ако му я даде пак ще умре, затова той каза на Аргус да прочете руните, а те ще се опитат да ги задържат колкото се може по-дълго. Тогава двамата с Мендор се засилиха към настървената банда с високо вдигнати мечове, а през това време Аргус започна да чете тайнствените букви от пергамента. Не след дълго целият храм се изпълни със син дим и тогава се появи богът-ковач на ризницата. Всички се разпръснаха и започнаха да бягат, но Мелиадор продължаваше да се бие с главатарят. Богът хващаше всеки който намери и го изявеше, като с този страх той ставаше все по-голям и по-силен. С един удар богът зашемети Ортаго. В същият момент Мелиадор се чудеше как да убие такъв звяр. Той се върна до ковчега в търсене на отговора, но не можа да види друг пергамент. Изведнъж погледът му се спря на мечът на войнът с златната броня, той видя, че по него също има рунически букви, подаде го на магът и му каза бързо да разчете думите. Магьосникът му каза:

-Трябва да отсечеш главата на божественото създание и тогава ще може да вземеш Ризницата на Душите и ще станеш върховен владетел на света. След тези думи войнът взе оръжието и с един добре премерен удар отсече огромната глава на създанието. След това тялото на чудовището изчезна и на негово място се появи ризницата. Тя беше цялата черна, покрита с диаманти. Мелиадор се приближи и я вдигна, в същият този миг тя го обгърна, дарявайки го с най-мощната броня в Магландиум. Героят отиде до Ортано и му каза:

-Сега ще умреш заради това което стори на майка ми и на баща ми! След тези думи Мелиадор го прониза със същото острие с което уби звярът. Не след дълго той стана владетел на цяла Титания.
Знам че сега не можеш да го разбереш,но някой ден ще успееш.Вярно е че сме варвари,вярное че сме войни,но войнът не е просто убиец.Трябва да уважаваш щивота,а още повече трябва да уважаваш възможността да го отнемеш,в противен случай ставаш просто убиец!

Отговори

Върни се в “Приказки Безкрай!”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост