Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

Фрийформ приключение по света на А16

Литературен кът за колективни изяви и разкази, вдъхновени от ролеви игри. Тук може да пуснете разказ за вашите приключения, да пишете историйки с продължение или пък просто да споделите интересни случки и герои от ролеви сесии.
Havoc
Мнения: 86
Регистриран: чет фев 17, 2005 2:27 pm
Местоположение: Бургас

Фрийформ приключение по света на А16

Мнение от Havoc » ср яну 25, 2006 12:48 pm

Това е темата на фрийформ приключението, което се организира във форума на А16.(Duh :))


Вечерта беше необичайно топла за това време на годината. Слънцето се беше скрило зад хоризонта преди половин час, но горещината все още беше непоносима. Владимир избърса челото си. Лодката опря на кея.
- Стигнахме, - каза младото момче, което гребеше.
- Благодаря ти, - каза Владимир и слезе от лодката.

Запъти се към града. Точно преди да влезе го спря униформен.
- Добър вечер, господине, и добре дошли в Магикон. Бихте ли ми казали името си?
- Владимир.
- Владимир чий?
- Владимир Мелиамне.
- Благодаря Ви. - Униформеният записа името му и часа, в който пристигна в една книга. - Дълго ли смятате да останете в Магикон?
- Едва ли. На път съм. Само ще пренощувам. Между другото, защо записвате пристигащите?
- През последните месеци много бегълци от Източния съюз минават през града. По заповед на кмета всеки минал се записва.
- Да, разбирам. Само още нещо, бихте ли ми препоръчали страноприемниза, където да пренощувам.
- Разбира се. Продължавате по пътя докато стигнете главната. По нея надясно две пресечки и после пак надясно. Казва се "Кофата", няма начин да я пропуснете. Обикновено там няма много хора и е спокойно.
- Благодаря. Приятна вечер.
- И на Вас също.

Владимир се насочи към града. Следвай ки инструкциите сравнително бързо намери страноприемницата.
Наистина нямаше как да се сбърка - над вратата, вместо табела се люлееше една леко ръждясала кофа. Владимир се усмихна, след което влезе.

Помещението беше светло и чисто. Бара беше от тъмно дърво и почти нямаше петна по себе си. Зад него стоеше, препасан с престилка, висок слаб миловиден човек и почистваше плота. Зад него бяха подредени няколко различни бъчви вино и бира, както и голямо количество подозрително чисти чаши и халби.

В кръчмата нямаше много хора. По масите бяха насядали десетина човека и оживено разговаряха за нещо. Когато Владимир влезе всички едновременно, като по команда, обърнаха поглед към него за момент, след което продължиха разговора си.

Владимир седна на едни от столовете пред бара.
- Какво ще желаете? - попита бармана.
- Тъмна бира, - отговори Владимир. - И единична стая, ако имате.
- Веднага, господине. - Бармана хвана една халба и почна да я пълни с тъмно пиво от една от бъчвите.
Ся да не ми се върже някой на глупостите по горе. Аз съм идиот, бе, хора! Не ме слушайте!

Потребителски аватар
Vilorp
Мнения: 115
Регистриран: пон фев 07, 2005 11:42 am
Местоположение: Княжево под Копитото

Мнение от Vilorp » ср яну 25, 2006 7:16 pm

Замиг в сенките проблясна синя искра, а след това се появи и малкото червеникаво пламаче обазначаващо запалването на пръчица тазис. Тогава се чуха и стапките, някой тичаше надоло по калдаръма и вобще не си гледаше в краката. Много вреден навик. Може да попитате който и да е. човака тичаше по тъмната улица стиснал пакат под мишница, можеби затова незабеляза кривата тояга която се пъхна в краката му. Полета беше прекрасен, приземяването също - всичко около 10 разкрача. От сенките се чу цъкане, а после него го последва и мършав старец в опърпана роба, която някога може да е била и синя, на главата му имаше още по опърпана и смачкана островърха шепка без периферия. Той докуца до охкащия човечец и цапардоса с тоягата си ръката протегната към пакета.
- Никой неможе да се опита да окраде Били Бонс и да му се размине - суха жилеста ръка се протегна и взе овързания с канап малък пакет.

Малко по-късно врата на Кофата се отвори и затвори почти без шум, няколкото посетители като по команда забиха поглед в чашите си или заразглеждаха с припрян итрес отсрещната стена. На бара имаше нови лице, но първо работата. Мършавия старец подпря тояшката на бара и подмента един малък пакет на кръчмаря.
- Да това на някое от момчетата на Бонс, а намен сипи двойно дълго! - изговори пресипнало той
- Веднага, веднага - избъбри бармана и тръсна халба тъмна бира пред съседа на стареца.
- Балалайката пак гори - въздъхна опърпания и добави с оправдателен тон - затова съм тук.
- Е тук винаги си добре дошъл - учтиво каза бармана и му поднесе нищо като цилиндър със синя течност, а в нея се преплитаха огнени езици.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!

Потребителски аватар
Rezo
Мнения: 434
Регистриран: ср юли 21, 2004 12:41 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Rezo » ср яну 25, 2006 8:43 pm

Минорната мелодия течеше бавно във въздуха, разнасяйки тоновете си навсякъде из голямата стая, където се намираше той. Елфидата, която тъчеше тази изкусна мелодия, беше сякаш извадена от самата песен - дългите и пръсти, красивите ръце... фини бедра, големите гърди и сочни червени устни, както и дългата до кръста русолява коса.
Ларон стоеше безмълвен на един стол в Магикон, вгледан и хипнотизиран в красотата на изкуството, което изпъстряше неговия взор. Струните бяха поддърпвани нежно от елфидата, която през погледа на Сенчестия беше като умела тъкачка, която не бързаше за никъде - бавно вършеше работата си, за да се получи нещо невероятно красиво.
Всъщност, помисли си Ларон, идеята на музиката е една... всичко излиза от паяжината, рече си той наум. Да, всъщност музиката е като паяжина - има свой център, от който тръгва всичко. Нима и музиката нямаше свой център? Да, това определено бе сърцето - той се усмихна сякаш на себе си и отпи от халбата си - от сърцето произлизаше всичко; шумовете и тоновете, които красиво докосваха и се разпростираха като нежен бриз, идваха не от инструмента, а от музиканта и неговото сърце. Колко красиво нещо бе музиката, помисли си Ларон и отново отпи от халбата си. И тази жена... не само имаше красива външност, а определено и добро сърце - тъчеше мелодията както би изтъкал мелодията един лечител, докато спасява някого от смъртна болест; като жена, която се грижеше за болното си дете.
Вратата на заведението се отвори, като пусна пронизващ вятър вътре в голямото помещение и разстрои за момент красивата мелодия и хармонията. "Много е студено навън за летен ден", помисли си Ларон, ала тая мисъл прелетя в главата му като бърза птица. Стоеше замечтан, когато един глас го извади от неговия полу-сън:
- Какво си се загледал в тая мадама, старче - бе казал един млад мъж, с белег на лицето, който стоеше на стола до Ларон, а ухиленото му лице бе някак зловещо. - Изглеждаш сякаш наистина харесваш тоя бълвоч, музиката.
Ларон се усмихна горчиво. Някои хора така и така не разбираха изкуството. Те просто бяха затворени в своята сива черупка и живяха сивия си свят.
- Всеки има право на собствено мнение, друже - каза той. - Аз харесвам "тоя бълвоч", ти - не. Нищо не мога да направя по въпроса.
- Че какво и харесваш? - обади се отново белязания.
Ларон въздъхна. Е, беше време да пообясни за какво иде реч. Отпи от халбата си и се впусна в дълги и широки обяснения на неговата теория за музиката, за нейната красота и възможността и да докосва право сърцето на когото и да било. Усилено жестикулираше и се смееше на правдата, която излизаше под формата на дълги и интелектуални изречения от устата му. Радваше се на успеха си, усмихнат, той продължаваше в еуфория да разказва и разказва, и видя че белязаният мъж се усмихва.
- Е, убеди ме, определено, приятелю. Но ще можеш ли да убедиш него? - той посочи с пръст една дебела и запотена фигура, която се приближаваше към тяхната маса - ханджията.
- Ъъъ - запелтечи съдържателят, обръщайки се към Ларон. - Господине, съжалявам, но трябва да ви кажа, че стаята, която наехте, се оказа, че е заета. Имаме много по-скъпи стаи...
- Няма проблем - отвърна засмян Сенчестия. - Ще си платя!
- Ами... те са резервирани - изстреля ханджията. - Съжалявам. А сега ще ви помоля да напуснете заведението ми.
Ларон го погледна учудено. Да, онзи определено беше сериозен. Е... имаше още много други кръчми в града, все щеше да се оправи. Обърна се към белязания, махна му с ръка и се отправи към изхода. Не забеляза, че музиката бе спряла и всички погледи бяха обърнати към него, дори този на елфидата. Отвори вратата и вятърът го прониза.

Ханджията гледаше отдалечаващия се мъж - луди всякакви, но досега не бе срещал такъв. Погледна празната маса. На кого махаше той, и кому обясняваше всичките тия врели-некипели за магията на тоновете? Той погледна елфидата, която стоеше замечтана на място.
- Ей, повлекано, продължавай да свириш, че ще те изритам оттук.
Тя въздъхна и погали лирата с пръсти. Този мъж...

ILLIDAN
Мнения: 22
Регистриран: нед ное 13, 2005 3:00 pm

Мнение от ILLIDAN » чет яну 26, 2006 12:19 pm

Тийф не беше доволен. Беше дошъл тук, за да избяга от враговете си в Мелион и къде попадна? В град пълен с магьосници. Това не е най-доброто място за един крадец и Тийф отлично го съзнаваше. И все пак умираше от глад, а и нямаше къде да спи освен на покрива на малката къща, върху която стоеше. Докато подобни мрачни мисли минаваха през главата му, Тийф дочу приближаващи се стъпки. Надзърна и видя самотен пътник, загърнат с плащ. Реши да последва високия и леко прегърбен човек - може би късмета ще му се отвори. Скочи тихо от покрива на къщата и започна да върви след човека на почтително разстояние - никой не знае какво може да ти се случи в град пълен с магьосници.

Потребителски аватар
icon
su -
Мнения: 2522
Регистриран: пон май 26, 2003 1:11 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от icon » чет яну 26, 2006 5:38 pm

Дундур крачеше по празните улици на Магикон. Дневната жега почти беше отминала и редките повеи на вятъра срязваха със студения си повей пътника. Не стига, че гърлото на джуджето бе пресъхнало и задръстено с прахоляка на пътя, а отгоре на всичко пазачите на портата си позволиха да го спрат и да му задават напълно безмислени въпроси. "Никой не бива да застава на пътя на едно жадно джудже, между него и пивото му" - си помисли Дундур. Опитваше да си спомни обясненията и упътванията на случайния минувач до местната страноприемница. Зави зад ъгъла и се озова на улица, която както изглежда беше по-широка и изглеждаше обещаващо. Малко по нататък се виждаше отражението на игрив огън. "Ха, кълна се в брадата си - това трябва да е!". Дундур ускори крачка и се размина с окъснял пешеходец - леко прегърбен човечец загърнат с прашен плащ. Извежднъж Дундур подскочи и рязко обърна глава към ниския покрив на близката къща! Стори му се че забеляза някакво раздвижване - някакъв лек повей. "Явно ми се е сторило". Малко след това отвори вратата на страноприемницата "Кофата", но не можа да влезе. Човек с печално изражение и забързващи се крачки се бе запътил към вратата. Докато се разминаваха Дундур го изгледа любопитно - "Изглежда сякаш някой го е обидил, по добре да внимавам тук". Бъчвите пиво и вино зад тезгяха веднага приковаха вниманието на джуджето. Със сърцераздирателна въздишка и почти бодра крачка се запъти към ханджията. Извади последната си монета и почти задушевно зашепна на гостилничаря. "Как така нямате Джуджешка бира? Ама никаква ли?". Отчасти с кисело, отчасти с развеселено изражение гостилничаря тръсна халба тъмно пиво пред джуджето. Със смръщени вежди Дундур отпи от халбата, а после се намръщи дори повече - "По зле е отколкото си представях, изглежда е разредена порядъчно". Джуджето седна зад една от масите и остави чашата си, после се огледа. На бара близко един до друг седяха двама души. Единият бе облечен целия в черно, а в погледа му играеха весели, дяволити пламъчета - отпиваше от халба бира, а на кръста му висеше арбалет. Вторият човек изглежда беше магьосник - във всеки случай имаше нещо смахнато във външността му, освен това държеше нещо като чаша в която играеха огнени светлинки. Дундур прехвърли вниманието си към елфидата, която нерешително подръпваше струните, едвам изтръгвайки слаба и тъжна мелодия - сякаш се опитваше да настрои инструмента. Джуджето я изгледа и си помисли: "Тези елфически раси са големи майстори на музиката, но все свирят "възвишени" тъжни мелодии. Ние джуджетата може и да не сме такива майстори, но бога ми - знаем как да се веселим". Елфидата улови погледа на джуджето и с мимолетна усмивка започна нова игрива мелодия, а после се загледа пак към вратата на страноприемницата. Дундур въздъхна и пак отпи от халбата си - "Всъщност можеше и да е по-зле, пил съм и по лоша бира". Отдъхна малко и извади лулата си, натъпка я с тютюн и запали. Докато дърпаше от ароматния дим обмисляше дали да се раздели с пръстена си срещу стая в страноприемницата и вечеря. Едва ли щеше да изпълни задачата си, възложена му от един от търговците от съседния град - да догони някакъв крадец и да върне откраднатата от него скъпа стока. Крадецът вече на два пъти му се измъква в последния момент и сега беше набрал скорост и преднина. Дундур въздъхна за пореден път и отпи още една глътка - "Всъшност тази бира хич не е лоша". Джуджето се отпусна назад на пейката и се заслуша в ненатрапчивата и весела мелодия...
“А small man with a big shield will drive the archers mad.”

Havoc
Мнения: 86
Регистриран: чет фев 17, 2005 2:27 pm
Местоположение: Бургас

Мнение от Havoc » нед яну 29, 2006 3:19 pm

Владимир се огледа, докато отпиваше от халбата си. "Много спокойно място, мислеше си той, няма що. Някакъв старец дето всички го познават пиещ от страх ме е да си помисля какъв коктейл, джудже тук, толкова далече на изток и някакъв дето си говори сам. Е, поне няма да ми е скучно."
Последна промяна от Havoc на вт фев 21, 2006 10:51 pm, променено общо 1 път.
Ся да не ми се върже някой на глупостите по горе. Аз съм идиот, бе, хора! Не ме слушайте!

KOLOBAR
Мнения: 29
Регистриран: пон окт 17, 2005 12:31 pm
Местоположение: БЪЛГАРИЯ

Мнение от KOLOBAR » чет фев 02, 2006 11:08 am

-Господине
Радан Чакарар се обарна.-Какво?
Воиникат смутено се прока6ля познаваики строгоста и избухливостта на на4алника си
-доиде човек които твърди ,че ви е брат.Да го въведем ли?
-да
След 2 минути
-Елемаг,какво в името на Салфеис търсиш тук?
Теб разбирасе Трябва да говорим,насаме.
Радан се обарна кам воиниците:
-оставетени.!
-И,така ?
Татко е мъртъв,а също така маика ти ,4и4о и близначките
Радан помалча няколко мига след което промалви:
Как?,Кой
Не знам .Такмо се връщах от чудната гора/станах защитник на гората между другото трябва да нахраня
МАугир/и срещаи ки неразбиращия поглед на брат си обясни-пантерата ми
-Момент-Радан излезе за момент даде нарежданията си и се варна в стаята
-Продължаваи
Няма много ,прибрах се на разсамване и видях труповете .Били са нападнати в съня си и дори не бяха изтинали.

що се отнася до кои нямам представа ,но са били много жестоки.Самира беше разсечена на 2 ,а Главата
на Кандара беше направо смазана/Самира и Кандара се 10 год им сестри близначки/
Готвачка та и градинарят са успели да се скриат но не можаха да ми кажат мого.Нападателите са били поне ду
зина ,видях труповете на трима-елф,човек и гоблин.Бяха маскирани безнякакви знаци и са владеели магии
на мрака
Радан мълча няколко минути разбъркваики оганя в камината след което попита
-КАКВО щЕ правиш сега?
-ЩЕ търся отговори И ОТМъщение,но задачите на един лорд щото ти си новият лорд Чакарар са много по-тежки
Но бих искал да ме обучиш да бъда и воин и да се бия с меч и без орьжие
-Добре
След 2 седмици...
Елемаг обуваше новите си ботуши/47 номер/
-вземи това -Радан му подаде раницата-сложих вътре плодове за 5 дни,знам,че не ядеш месо или яица.
Накъде ще тръгнеш?
-не знам,вероятно кьм гоблините,а ти ?
ще се върна в Езерино
-Ами.. маи това е всичко засега ...не ме бива в сбогуванията.Маугир изръмжа.Дано се видим пак
-Дано братко,дано
Последва мьжка прегрьдка и друидьт и пантерата излязоха от стаята
/горния разговор се води 6 месеца преди събитията в Магикон/
Последна промяна от KOLOBAR на пет юни 02, 2006 9:57 am, променено общо 5 пъти.
НЕКА ИУИ БЪДЕ С НАС
АН УАКХ

Потребителски аватар
Vilorp
Мнения: 115
Регистриран: пон фев 07, 2005 11:42 am
Местоположение: Княжево под Копитото

Мнение от Vilorp » чет фев 02, 2006 12:23 pm

"Елфите са доста изпаднали нопоследък, щом във всяка долнопробна кръчма се намира по една елфана да дранка" - мислеше си той - "А сега покрай проклетите безредици от изток съвсем се влошават нещата". Надигна цилиндрообразната чашка, сугурно единствената в заведението от стъкло и мазната течност бавно започна да се излива в гарлото му. Закашля се и я остави препуловена.
- Дребен приятелю, изгаси я тая отрова дето пушииш и гаврътни една октомврииска - обърна се стареца към джуджето пушещо от нещо като лула, ама много по-грозно. Кръчмаря по навик застоя миг два очаквайки монета, но тъй като такава непоследва той избърса една сълза от окото си и извади малка дъбова бъчвичка с жигосана на нея марка "Октомврииска спецялна". Погледна още веднъж към стареца който се бе облегнал на бара и гледаше гърчещите се огнени пламачета в препуловената си чаша, въздъхна и счупи печата на каналката.
- Халба! - каза стараца, когата кръчмаря посегна към малките глинени чашки за вино - Дори две, налей и на Младока!
Лицето на гостелничаря се сгърци като пред сърдечен пристъп, но все пак взе две големи дървени халби и завъртя канелката. С приятен звук от нея заизтича течно злато с кехлибарен отенък и аромат който изпълни помещинието. Две халби от по 7 дози* се плъзнаха леко отдвете страни на стареца, една пред джуджето и една пред младежа. Бяха пълни почти до самия ръб и имаха дебли 3 палеца* калпаци от снежно бяла пяна.
- Наричат ни Този - проговори отново стареца и на сухото му издължено лице се появи нещо като усмивка, сакаш се смееше на нещо което само той знаеше - а вие как се казвате и какво ви доведе в Града?

*1 доза е приблизително 100грама(милилитра течност), 1 палец е ~2 сантиметра.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!

Havoc
Мнения: 86
Регистриран: чет фев 17, 2005 2:27 pm
Местоположение: Бургас

Мнение от Havoc » чет фев 02, 2006 2:14 pm

- Владимир Мелиамне, - представи се Владимир, след което отпи една глътка от халбата Октомврийска. Подозрително погледна чашата. Не беше и чувал за толкова добра бира. След това се сети, че говореше с някого и вдигна глава. - Наскоро завърших магьосническото си обучение и търся начин да упражня уменията си.
Ся да не ми се върже някой на глупостите по горе. Аз съм идиот, бе, хора! Не ме слушайте!

Потребителски аватар
Vilorp
Мнения: 115
Регистриран: пон фев 07, 2005 11:42 am
Местоположение: Княжево под Копитото

Мнение от Vilorp » чет фев 02, 2006 7:16 pm

Стареца отклони поглед от чашата си. Огледа младежа и направи физиономия се едносе опитва да изчисти нещо то кътниците си само с помоща на езка.
- Чуй едни съвет! Не е това мястото! Откакто стана оная работа в Ал-Тирим-Оминор дори в Магикон магията не е много на почит... не че се оплаквам де... - огледа го изпитателно или просто имаше гурели на очите - Ти да не си от Источния съюз? Коя школа си завършил? И за Бона пии си бирата, не оставяй 4 сребърници да изветряват!
- Дребен, ти също - подметна и към джуджето стареца и отново надигна чашата си.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!

Потребителски аватар
icon
su -
Мнения: 2522
Регистриран: пон май 26, 2003 1:11 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от icon » чет фев 02, 2006 7:23 pm

-"Приятно ми е господа, моето име е Дундур." - поздрави ги с вдигната халба джуджето - "Странствам в търсене на работа. Разбирате ли, в родината си бях един от най-добрите воини, но заминах за да търся по-големи предизвикателства и по-добро заплащане!" Джуджето отпи отб ирата и се облиза. - "Ха! Това вече е друго нещо, това е хубава бира, почти като нашата! Докъде бях стигнал? А, да! Тъкмо щях да кажа, че..." Точно в този момент се раздаде тътен и подът на страноприемницата потрепери. -"Какво по дяволите беше това?" - извика джуджето. Докъто всички объркано се оглеждаха отвън се разнесоха викове: "Пожар! Пожар!". Дундур се изтреля по-бързо отколкото е прилично за едно джудже, почти изтръгвайки вратата от пантите по пътя си. Едно от най-ужасяващите събития в живота на джуджетата бе пожарът. Разбира се джуджетата използваха огъня в ежедневието си, но когато той беше неконтролируем и се разпростираше по тесните подземни галерии, и изсмукваше въздуха за дишане - се превръщаше в бедствие с ужасяващи последици. Нищо чудно, че джуджето се втурна тка с мисълта да помогне с каквото може - за джуджетата това беше въпрос на оцеляване! Дундур едвам придържаше с едната си ръка подскачащия върху скалпа му шлем. Усещаше че някой тича след него, но не можеше да отдели време да погледне назад. Много скоро се озова пред висока три етажна постройка с вид на скъп, може би благороднически дом. Гледката го учуди. Буйните пламъци бяха обхванали цялата къща, докато съседните постройки изглеждаха напълно незасегнати. Дундур не можеше да си обясни как е могло толкова голям пожар да се разрази толкоз бързо. Пред къщата бе пълно с хора, които безразборно тичаха в паника без да знаят какво да сторят. Изведнъж от входа на зградата изкочи човек и се строполи в ръцете на джуджето. - "Моля ви...Помогнете ми! Трябва да го намерите! Човека, който вижда в света на безплътните...само той може да помогне...пазителите не бива да стигнат до него първи и да го използват!" - изричайки това раненият пъхна в ръката на джуджето нещо като монета и после издъхна. "Какво става тук по дяволите" - си помисли джуджето и се огледа. Доста по далеч по улицата сред дима от пожара се стрелнаха няколко силуета - единият държеше в ръката си къс предмет загърнат в парче плат. Дундур се изправи и нерешително направи няколко крачки в посоката в която изчезнаха силуетите. С нищо вече не можеше да помогне на човека на земята до него, дори лечебния му мехлем не би помогнал срещу смъртта, но не можеше да тръгне и след силуетите - раницата му и брадвата бяха останали в гостилницата. След малко обаче забеляза някакво движение доста по наблизо в една от тесните странични улички - там имаше някой. Дундур се затича и заобиколи зградата от другата страна излизайки на криещия се в гръб. И макар скрития да го бе усетил не успя достатъчно бързо да избяга. Джуджето спусна тежката си ръка и го хвана за рамото и го завъртя. - "Ти, приятелю, струва ми се успя да видиш всичко!" - изрече Дундур взирайки се в ококорените, живи черни очи на рошавия младеж...
“А small man with a big shield will drive the archers mad.”

Havoc
Мнения: 86
Регистриран: чет фев 17, 2005 2:27 pm
Местоположение: Бургас

Мнение от Havoc » чет фев 02, 2006 7:43 pm

- Да, от Източния съюз съм. Ал-Тирим-Оминор е родният ми град. Колкото до обучението, главната насока ми беше въздушната школа, - каза Владимир. - Но се стремя да не се ограничавам в знанията си и съм научил и много други магии.

Тъкмо отпиваше от халбата си, когато пода се разтресе. Когато осъзна какво беше станало, Дундур вече беше изхвърчал. Остави халбата на бара, взе рабалета в ръка и, зареждайки го с една стрела, хукна навън. Когато настигна джуджето вече нямаше много за гледане - няколко силуета бързо се отдалечаваха, а сградата гореше. Приближи се към Дундур.

- Видя ли какво стана? - попита той, след което видя човека. - Този кой е?
Ся да не ми се върже някой на глупостите по горе. Аз съм идиот, бе, хора! Не ме слушайте!

Потребителски аватар
Vilorp
Мнения: 115
Регистриран: пон фев 07, 2005 11:42 am
Местоположение: Княжево под Копитото

Мнение от Vilorp » чет фев 02, 2006 8:20 pm

Здрава кихавица привлече вниманието на двамата, а рошавия младеж направи неумел опит да да се измъкне завършил с падане на калдаръма и джудже отгоре му. Към тях идваше стареца бършиеки нос с кърпа която може и да е била бяла, страно как бе дошъл толкоз бързо.
- Видяли са сметката на стария Били Боунс, ц ц ц - калатеше глава той докато ги приближаваше клатейки глава.
- А и одавна не бях виждал комбинацията... Апчихууууу... от куб отлава и локализиран армагедон в помещение... тия си ги бива... - мрънкаше си той, когато ги добрижи тояжката ми съвсем случайна прикова ръката на момчето към калдърама - Говори Джим и не се мотай защото...
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!

ILLIDAN
Мнения: 22
Регистриран: нед ное 13, 2005 3:00 pm

Мнение от ILLIDAN » ср фев 08, 2006 7:13 pm

"Напоследък не ми върви" каза си Тийф докато се боричкаше с едно джудже до една горяща сграда. "Може би наистина трябва са си сменя професията - крадец с лош късмет не е добра комбинация." Докато такива мисли се въртяха из главата му, Тийф видя един старец да се приближава към него.
-Говори Джим и не се мотай защото...
Смътни спомени нахлуха в главата на Тийф: "Джим? Откъде ми е познато това име?" Въпреки всичко той се обърна към стареца с думите:
-Сбъркал си човека, старче. Не съм никакъв Джим.
А после към джуджето:
-Би ли ми обяснил защо, по дяволите, ми се нахвърляш така?
Въпреки че външно изглеждаше, че се е примирил с факта, че са го хванали, Тийф просто чакаше подходяща възможност и да се измъкне.

Havoc
Мнения: 86
Регистриран: чет фев 17, 2005 2:27 pm
Местоположение: Бургас

Мнение от Havoc » чет фев 09, 2006 10:52 am

- Виж какво, - обърна се Владимир към човека, - не ни пука кой си. Поне на мен не. Искам само да знам какво видя. Така че не се прави на интересен, а говори.
Ся да не ми се върже някой на глупостите по горе. Аз съм идиот, бе, хора! Не ме слушайте!

ILLIDAN
Мнения: 22
Регистриран: нед ное 13, 2005 3:00 pm

Мнение от ILLIDAN » чет фев 09, 2006 7:15 pm

-Какво съм видял ли? Ами нищо. Вървя си аз спокойно по улицата, отивайки да върша напълно законна дейност, когато къщата зад мен избухна в пламъци, а след това този - Тийф посочи джуджето - скочи върху мен.

Havoc
Мнения: 86
Регистриран: чет фев 17, 2005 2:27 pm
Местоположение: Бургас

Мнение от Havoc » чет фев 09, 2006 10:18 pm

- Джуджетата са си буйни, какво да ги правиш. Но виж, идеята е проста - ти си бил тук преди нас, значи си видял повече. Очевидно Дундур държи да знае какво е станало, а честно казано и аз съм любопитен. Сега, колкото по-бързо ни кажеш всичко, което видя, толкова по-големи са шансовете ти да си тръгнеш по-скоро. А след това можеш да ми обясниш защо сметна за нужно да уточниш, че дейността ти е "напълно законна".

Подканваща усмихна грейна на огряното от пламъците лице на Владимир.
Ся да не ми се върже някой на глупостите по горе. Аз съм идиот, бе, хора! Не ме слушайте!

Потребителски аватар
icon
su -
Мнения: 2522
Регистриран: пон май 26, 2003 1:11 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от icon » пет фев 10, 2006 8:50 pm

- Ей, както каза човека - не ни интересува особено с какво си се занимавал...примерно докато лазеше по покривите! Същественото е, че беше наблизо когато това се случи - джуджето посочи с пръст към догарящата къща - Явно тук става нещо мнооого странно и за зло или добро се оказахме по средата на цялата работа! - Дундур внимателно следеше всяко движение на пъргавия човек и особено играещите му очи - беше ясно че търсеше начин да се измъкне. За да го хване по добре прехвърли предмета, който умиращият бе пъхнал в ръката му, от едната в другата си ръка, за да я прибере в кесията на колана си. Хвърли все пак един поглед за да види какво е - беше нещо като груба медна или по-скоро бронзова монета на която бе изобразен щит със стражева кула върху него, а отдолу пишеше: "Стража".

- Вижте това - размаха джуджето монетата срещу новите си приятели - умрелият ми я даде преди да издъхне. Мисля, че е важно.

Надписът върху кръглото парче метал му напомни за дърпащият се в захвата му човек - Слушай приятел, тази работа със сигурност ще привлече вниманието на стражата. Сигурен съм, че ще постъпят както обикновенно - ще арестуват всички докато разберат за какво иде реч. Аз лично не изгарям от желание да търкам някой нар в тъмно и влажно подземие, колкото и да ми напомня за дома. Струва ми се, че имаш един простичък избор или да ни разкажеш на нас какво си видял или ще трябва вкупом да обясняваме на някой не особено умен сержант от стражата, който едвали ще е търпелив и сговорчив, като нас. - казал това джуджето озъбено се ухили, лъхайки на бира и тютюн в лицето на младежа и пърхайки невинно с дългите си мигли - Мен най ме интересува дали си успял да огледаш малко по-добре онази групичка, която избяга по улицата?
Последна промяна от icon на съб фев 11, 2006 6:13 pm, променено общо 1 път.
“А small man with a big shield will drive the archers mad.”

ILLIDAN
Мнения: 22
Регистриран: нед ное 13, 2005 3:00 pm

Мнение от ILLIDAN » съб фев 11, 2006 4:54 pm

-Добре, де, добре. Забравих да кажа за тримата странници, които забелязах до къщата няколко секунди след като избухна пожара. - и за да изпревари въпросите добави - Може да са излезли от къщата, а може и да не са. Не видях. Не успях да ги огледам добре - бяха забулени, но един от тях носеше някакъв предмет завит във парче плат, а другият прибираше инструменти за отключване на ключалки. Сега доволни ли сте?
Наистина не му харесваше да го разпитват така, но джуджето беше право - с един офицер от стражата щеше да е много по-трудно да се оправи, пък и можеше да разбере за занаята му...

Потребителски аватар
Vilorp
Мнения: 115
Регистриран: пон фев 07, 2005 11:42 am
Местоположение: Княжево под Копитото

Мнение от Vilorp » нед фев 12, 2006 10:22 am

"Бе збъркал" - тази мисъм премина през галавата му, а за жалост май напоследък това не бе рядко явление. Добрата Ечом-Инед бе споменавала в писмата си, че твърде много се преуморява. "Ех сега да бе примен, да я притисна в прегръдките си, но разстоянието помежду ни е тъй голямо". Дочу стъпки, а след това нещо привлече вниманието му. Нещо което размахваше джуджето.
- Бързо - тихо изрече той, след което се наведе и хвана младежа за ухото изви го и тактично избута джуджето все още седящо отгоре му. Или младежа бе изненадан или не му се бе случвало от одавна да му дърпат ушите, затова се изправи доста чевръсто. Без да го пуска той ги подбра всичките към близката гостилница ("Спомена на Гертруд"), като в бързането набута въвтре и един бая висок и леко прегърбен тип който се давеше в сюнка докато четеше написаното с тебешир меню пред гостилничката.
Щом влязоха вътре, той пусна ухото на момчето, и им прошепна:
- Аз ще се оправя с Веймс, а ти джуджав гледай да не затриеш значката - след което подвикна по-високо на някой зад тях - Розана, по едно Телешко Варено сипи на хорицата!
Госталничарката, 5-6 стъпки ниска розовобуза жена със същите размери на ширина го изгледа накръв, но махна на едно от момичетата да обслужи гостите. Гостилничката бе малка и спретната, като имаше прилично количество клиентела, а от кухнята се носеше чудния аромат на Магиконско варено.
Той излезе навън, а през прозорчетата се видя как един хем широк, хем кръгал човек с остръвърха шапка и мантия изписана с руни* го стпря и заприказва. Явно не бе очарован да го види, наоколо им щъкаха ониформени с блеснали ковани брони, като организираха жива верига към най-близкия кладенец.

*ако някой пита - това е Вейамс, началник на старажата в Магикон и маг следовател
Последна промяна от Vilorp на чет фев 16, 2006 2:57 pm, променено общо 1 път.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!

ILLIDAN
Мнения: 22
Регистриран: нед ное 13, 2005 3:00 pm

Мнение от ILLIDAN » вт фев 14, 2006 7:45 pm

Тийф седеше като гръмнат на масата заедно с новите си познати.
"Богове! Животът ми става все по-интересен! Дори ми дърпаха ушите..." Мислите му бяха прекъснати от красивото момиче, което чевръсто им поднесе апетитно изглеждащото магиконско варено. Тийф само и се усмихна чаровно преди да се нахвърли върху ястието, за да задоволи глада си, който го измъчваше вече няколко дена.

Havoc
Мнения: 86
Регистриран: чет фев 17, 2005 2:27 pm
Местоположение: Бургас

Мнение от Havoc » пет фев 17, 2006 7:38 pm

Всички седяха около масата, сред гробна тишина (нарушавана само от Тийф, който се оплискваше до ушите със супа). Владимир внимателно оглеждаше лицата на останалите, но и там виждаше същото недоумение и същите въпроси - кой беше подпалил къщата, кой е тоя старец дето ги завлече насам и какво, по дяволите, правеха една група непознати заедно около една маса. Погледна собствената си купа и реши, че е по-добре да изяде супата, след като и без това са му я дали. Взе една лъжица и почна да опразва купата.
Ся да не ми се върже някой на глупостите по горе. Аз съм идиот, бе, хора! Не ме слушайте!

Потребителски аватар
icon
su -
Мнения: 2522
Регистриран: пон май 26, 2003 1:11 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от icon » нед фев 19, 2006 6:43 pm

Дундур беше гладен, но паницата задушено засега не го вълнуваше. Това което го занимаваше бе значката, монетата или каквото там беше. Джуджетата разбират от метали и едно нещо не му даваше мира. Парчето метал беше някаква сплав подобна на бронза, но тежеше много по-малко от колкото можеше да се очаква. Дундур хубаво разгледа ръба на металния предмет. Както подозираше не беше масивен, а на ръба можеше да се види малка дупчица. Дундур посегна към колана си и от кесийката там извади малко кожено калъфче, а от него инструмент с удобна дръжка, завършващ с нещо като игла. Джуджето постави на едното си око огромна лупа, с другото примижа. Беше се изплезил и леко прехапал езика си в дълбока концентрация, възможна може би само за джуджетата. Използвайки инструмента бръкна в малката дупчица и напрегнато започна да го върти и напасва. Скоро нещо тихичко изтрака и монетата се отвори. Изведнъж всички на масата се вгледаха в ръцете на сжуджето.

-"Ха! Какво си имаме тука, така де, значи?" - възкликна джуджето. Вътре се намираше едно много тънко листче изписано съвсем ситно.

Дундур намести добре лупата си и се вгледа в изписаното. Съвсем скоро установи, че не може да разпознае нито един от символите...
“А small man with a big shield will drive the archers mad.”

ILLIDAN
Мнения: 22
Регистриран: нед ное 13, 2005 3:00 pm

Мнение от ILLIDAN » нед фев 19, 2006 9:06 pm

Тийф тъкмо беше привършил да се храни когато джуджето възкликна и всички се вгледаха в него. Използвайки моментното разсейване на своите сътрапезници, Тийф успя да прибере една медна лъжица в джоба си без никой да го забележи. "Е, поне няма да съм гладен за няколко дена ако успея да я пробутам за дори половината от истинската и цена." Такива щастливи мисли се въртяха из главата на Тийф, докато останалите на масата гледаха какво прави джуджето. Крадецът също погледна значката както и малкото листче хартия.
- Не можеш ли да го разчетеш?
Последна промяна от ILLIDAN на пон фев 20, 2006 4:20 pm, променено общо 1 път.

KOLOBAR
Мнения: 29
Регистриран: пон окт 17, 2005 12:31 pm
Местоположение: БЪЛГАРИЯ

Мнение от KOLOBAR » пон фев 20, 2006 10:53 am

Елемаг и Маугир крачеха по улиците на Магикон,когато земята се разтресе и някои извика
-ПОЖАР
Младежът и пантерата ускориха крачка по посока на вика и след малко се отзоваха пред горяща
триетажна къща.Накак странно околните постройки не бяха засегнати.Младежът се огледа-стражите бяха
организирали жива верига и си подаваха кофи с вода.Настрани от тях човекът с островърха шапка и
изписана с руни мантия,който ги бе записал на влизане в града разговареше с някъкъв старец .
Елемаг се отдръпна в сянката,направи няколко движения с китката и изговори заклинанието.В следващия миг заваля порядъчно силен,макар и не пороен дъжд,сякаш послучайност концентриран
точно върху горящата сграда.Младежът и Маугир се извърнаха и стараеики се да избягват люботитни
погледи някак успяха да се вмъкнат в близката гостилница.Елемаг се доближи към тезгяха .
-Добър вечер-поздрави той съдържателката-за моя приятел и посочи пантерата чиния телешко варено,а
за мен кана медовина и три ябълки,ако може да са кисели
Гостилничарката кимна на едно от момичетата .Сервитьорката постави чинията на пода пред пантерата,която веднага започна да се храни .Младежът се огледа.Вниманието му бе привлечено от групата състояща се от джудже,човек приблизително на неговата възраст и друг малко по-стар и
облечен в черно и с малък арбалет на кръста.Подчинявайки се на внезапен импулс Елемаг се насочи
към тях държейки в едната ръка каната с медовина ,а в другата 2 ябълки и половина
-Здравейте-поздрави той-Иматели нещо против да седна на вашата маса?
НЕКА ИУИ БЪДЕ С НАС
АН УАКХ

Havoc
Мнения: 86
Регистриран: чет фев 17, 2005 2:27 pm
Местоположение: Бургас

Мнение от Havoc » вт фев 21, 2006 10:42 pm

Владимир внимателно се вгледа в листчето. Беше виждал такива символи преди.
- Дундур, може ли да взема листечто за момент. - Джуджето го погледна за момент и му го подаде. Владимир гледа символите няколко секунди с недоумяващ поглед. След това нещо проблесна в ума му и той обърна парчето хартия. След миг очите му се разшириха.
- Пресвети Орим! Това е Еллаффи. Всъщност, не, - поправи се магьосника, - това е много архаичен език на елфите, предшественик на Еллаффи. На този език са писани най-древните и могъщи заклинания в Магландиум. Дундур, кой точно ти даде значката или каквото е това там?
Дундур обаче не можа да отговори, защото беше прекъснат от думите на Елемаг. Владимир го погледна, погледна и всички други свободни места, където би могъл да седне без да му пречат и без да пречи на другите, после пак погледна друида.
- Щом си решил, че тук ще е най-добре да седнеш. Името ми е Владимир, - каза той протягайки ръка към сядащия. - Джуджето до мен е Дундур, а другия е... - Тогава му хрумна, че идея си нямаше как се казва третият на масата. - Ами, нека той да ти се представи.
Ся да не ми се върже някой на глупостите по горе. Аз съм идиот, бе, хора! Не ме слушайте!

ILLIDAN
Мнения: 22
Регистриран: нед ное 13, 2005 3:00 pm

Мнение от ILLIDAN » ср фев 22, 2006 5:15 pm

-Наричат ме Тийф. А ти си? - миг след като произнесе името си, Тийф се усети, че може би това не беше много добре. "Е, нищо" каза си той "надявам се обаче това да не ми донесе проблеми." След това се загледа в пантерата, която се наслаждаваше на вареното.

Потребителски аватар
Vilorp
Мнения: 115
Регистриран: пон фев 07, 2005 11:42 am
Местоположение: Княжево под Копитото

Мнение от Vilorp » ср фев 22, 2006 11:12 pm

Вратата се отвори с трясък и в рамката и застана едни много ядостан магьосник, а също и доста шишкав.
- Кой използва дива магия в моя град!?! - бе изплюта думата, след което с тежка и стабилна стъпка той влезе в заведението. Последваха го четирима добре сложени стражи с плетени ризници и стоманени мечове препасани на широки колани. Бяха леко влажни.
- Ти - кабапо подобния му пръст се насочи към групичката - ще даваш обяснения!!! Момчета дражте го! - махна на мъжагите, които напрегнаха мишци.
На доста хора им настръхнаха косъмчетата по гърба, но само друида бе подбран под мишците. Пантерата направи опит да... да направи нещо, но шишкавия махна с ръка и котето с жално мячене бе притисната към пода.
- Заради размириците в Източния съюз и потока от бегълци магия могат да опражняват само представителите на власта в Магикон младежо! Не са ли те учили в гората, че магически пламак не се гаси с магия бре!!! Аман от аматьори! Дионисиии, заеми се с него! - подвикна мага на някой зад гърба си
- Е, сега! Момчето не е заслужило таково отношение! - мършавия старец с опърпанити дрехи се бе появил на вратата.
- Ти да мълчиш, че... !!! - изръмжа му представителя на местната власт.
Меджувременно едно малко човече с мастилница стиска пера гърбав нос и мнооого дебела книга се намъкна в помещението. Тупна книгата на една свободна маса и я отвори. Стражата пък тръснаха шашардисания друид пред него.
- Започвай с обясненията и стига си гледал жално котката до час ще може да се движи сама! - мага посочи му дребосъка с перата готов да записва, врътна се и излезе. Останаха обаче 4-тримата здравеняци.
- Момчета имате думата ми, че момъка добросъвестно ще издиктува причините, поради който е сметнал за умесно да наруши строгата забрана да се използва магия в града, тъй че изчакайте отвън! - благо им предложи старчето. Те се спогледаха и с извесна доза нежелание се измъкнаха навън. Старчето потупа друида по гърба успокоително.
- До 10-тина минути котето ти отново ще живне, а сега диктувай на Дионисиии какво стана!
- Виждам че някой е бил достатъчно сръчен да отвори "ковчежето", но не ви съветвам да го размахвате така - обърна се той кам групичката и после тихо добави - Кой от вас има знания за тъмната каста?
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!

KOLOBAR
Мнения: 29
Регистриран: пон окт 17, 2005 12:31 pm
Местоположение: БЪЛГАРИЯ

Мнение от KOLOBAR » пет фев 24, 2006 9:27 am

-Казвам се Елемаг,отвьрна друида-докато подаваше рька на джуджето,а това-и посочи пантерата-е Маугир.
В този миг вратата се разтвори с тряськ ...
-Малко по-кьсно седеше на една маса ,а някькьв дребоськ се готвеше да записва
Тькмо тьрсехме място дето да хапнем и преспим,когато видяхме пожара.Опитах да помогна ,и между дру-
гото много добре знам,че магически огьн не се гаси с магия ама не се сетих .освен това сьм само друид,
от другите школи си нямам и понятие,тьй че трудно бих раьпознал магически огьн,Пък и вьобще не проверих.що се отнася до забраната чис-
то и просто ми излезе от ума и реагирах инстинктивно,освен това имам лоши спомени от един пожар преди години
и ме бяха обзели.Ако сьм причинил някакви щети готов сьм да се реванширам по някькьв начин,това е
всичко.
Дребоська изчака малко и след ,като се увери,че няма повече работа затвори книгата,пьхна я под мишница и
с перата и мастилницата в рька излезе от страноприемницата.Елемаг клекна до сьвземащата се пантера
и я погали по гьрба докато и шештеше нещо.След това се изправи и отиде до масата на новите си познати.
Благодаря за помощта,каза тои докато сядаше.Какво точно става в този град?
Последна промяна от KOLOBAR на пон юни 02, 2008 12:20 am, променено общо 1 път.
НЕКА ИУИ БЪДЕ С НАС
АН УАКХ

Havoc
Мнения: 86
Регистриран: чет фев 17, 2005 2:27 pm
Местоположение: Бургас

Мнение от Havoc » съб фев 25, 2006 4:43 pm

- Както отбеляза магьосника, мирният Източен съюз вече не е толкова мирен. Положението може да избухне всеки момент. А основната връзка на Източния със Централния съюз е именно Магикон. Тук положението също става критично. Избрал си много лош момент да си правиш магиите.

След обяснението си Владимир се обърна към стареца.
- Ако става дума за тъмните елфи, имам някаква представа. Определено не съм експерт, но знам повече от средностатистическия човек. Защо?
Ся да не ми се върже някой на глупостите по горе. Аз съм идиот, бе, хора! Не ме слушайте!

Отговори

Върни се в “Приказки Безкрай!”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост