Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

Кралският пазител

Литературен кът за колективни изяви и разкази, вдъхновени от ролеви игри. Тук може да пуснете разказ за вашите приключения, да пишете историйки с продължение или пък просто да споделите интересни случки и герои от ролеви сесии.
Потребителски аватар
disketko
Мнения: 29
Регистриран: чет яну 30, 2003 1:07 pm
Местоположение: Велико Търново
Контакти:

Кралският пазител

Мнение от disketko » чет яну 30, 2003 2:02 pm

Кормак не беше лош човек или поне не бе живял като такъв. Цял живот се би за правдата.. беше кралски пазител. И въпреки това днес бе осъден. Осъденият на смърт гледаше за последен път небето. Охраняван от тридесет от най-добрите майстори на меча той чакаше мигът, в който главата му щеше да се отдели от раменете му и изморената му душа най-накрая щеше да намери покой. Уви. Не бе способен да издържи на това. Крал Тристан бе добър крал, безрасъдно смел като войн, но въпреки това добър. Вярно, имаше врагове и не всяко негово дело бе свято, но това е обща черта за всички личности носели корона. И въпреки това не заслужаваше смъртта си, не и смъртта от ръката на брата си.
- Не! - крясъкът му проехтя из малката стая, в която бе затворен. Ярост го бе обхванала. - Не! Не ще се извисиш Тремор, не ще постигнеш целта си, не и докато в вените ми тече топла кръв и ръцете ми могат да държат меч!
Но след няколко мига яростта отново премина в отчаяние. Съжаляваше за краля, съжаляваше за кралството, но най-много съжаляваше себе си. Бе дванайсет годишен когато постъпи в армията на крал Тристан. От тогава бяха минали двайсет години. Малкото слабо момче се бе превърнало в гигант висок почти седем стъпки с гъста златна брада и буйна коса. Спомни как заедно с отряда си се бе вклинил в легионите на врага за да предпази краля. Спомни си за битките, в които краля бе негов другар и рамо до рамо сечаха враговете... Това бе просто минало.
Погледна през прозореца и видя един кафявоглав ястреб на прозореца. Красота и величие строяха от него. Кормак го погледна и си престави как лети, свободен, силен и горд, спускащ се към жертвата си за да я разкъса с ноктите си. Погледът му припламна.
Нямаше да се даде толкова лесно. Нямаше да остави този червей да дълбае трона на крале, който бяха владели древният свят. Той бе пазител, войн, другар на онзи що по право трябваше да държи скиптъра на Коронтор. Не той щеше да се бие до предателят бе мъртъв. Но реалността го блъсна като таран. Отвън тридесет от най-кръвожадните войни го чакаха. О, да за тях щеше да е чест да заколят Кормак, Властелина на Меча. Нямаше да им достави това удоволствие.
- Виждам, че не си се променил особено Кормак. - Гласът зад него бе неприятно познат на Кормак. Беше Тремор. - И все пак къде е великият войн, непобедимият, верният кралски пазител? Или това е било само илюзия подхранвана от добрият ми брат, мир на праха му.
Гневът на Кормак се надигна в него и той не успя да го увладее.
- Ще те убия гнидо нещастна. - Той се втурна срещу врата си готов да го разкъса с голи ръце. В същият момент в стаята влетяха двама стражи въоръжени със дървени колове, дълги един човеки бой и дебели колкото фиданка. Когато бе на крачка от тремор първият кол се заби в него. Върхът бе тъп и не разкъса плътта му, но болката го хвърли на земята. След това двамата сражи започнаха методично да го налагат смееки се с гърлените се гласове.
- Браво Кормак. - смееше се Тремор. - Наистина не си се променил .. но все пак те мислех за по умен.
Тремор излезе, но стражите продължиха занятието си. Но след половин час го оставиха. Имаха заповед да не го убиват и не искаха да се озоват в килията на Кормак за неподчинение.
Кормак отвори очи. Не знаеше колко е спал, нито как е попаднал върху нара си. Помнеше само болката и унижението, което бе изпитал.
Стана. Олюля се се подпря на прозореца. Болката беше навсякъде, тя се бе сляла с него. Вратата зад гърба му се отвори. Той затвори очи и се приготви за нова експлозия от болка. Но напротив. Една здрава ръка го хвана и той се обърна. Не можа да познае странника срещу него. Бе с около една глава по-нисък. Носеше черни доспехи и шлем върху, който бяха изписани със сребро готически руни.
- Облегни се на мен Кормак. - Гласът бе дълбок и мек и същевременно излъчваше сила. Той се подчини. Странникът го поведе по коридорите.
- Сражите... - думата се изтръгна от гърлото му като мъчителен стон.
- Не се бой, те не ще те наранят. - Странникът мълчаливо го поведе надолу към основата на кулата. Там ги чакаха два впрегнати коня теглещи малка каруца. Странникът го вдигна сякаш бе малко дете и го постави отзад. После видя бяла светлина и на мястото на война седеше просто един селянин. Селянинът хвана поводите и каруцата тръгна. Умората надви Кормак и той се отпусна и заспа.
Let one live care-free, doing no evil, like an elephant in the elephant forest.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Мнение от CTAHuMuP » пет яну 31, 2003 12:36 pm

Кормак се огледа и се усмихна - всичко беше наред. Денят бе много напрегнат за кралския пазител, а най-трудното тепърва предстоеше - кралят се канеше да направи обръщение към народа. Но Кормак се беше погрижил за всичко и бе уверен, че инциденти няма да се случат. Погледът му се плъзна по тълпата, събрала се на площата пред кралската трибуна и тренираните му очи забелязаха стражите, пръснати сред хората. Всичко беше готово. Кормак се обърна и даде знак на церемониалмайстора, който се приближи и вдигна ръце. След малко тълпата утихна и той извика:

- Народе на Коронтор.. посрещнете краля си!

Овации, възгласи и проклятия се омешиха в невъобразим шум, който се понесе над площада и се въздигна към небесата, а Кормак погледна към изхода на тунела, който водеше от двореца към трибуната. Видя как двама от най-верните му адютанти отварят вратите и излиза кралят, облечен в любимото си наметало, само, че беше спуснал качулката над лицето си. Кормак се почуди защо, но сега не беше времето да задава въпроси. Вместо това отиде до владетеля, застана мирно пред него и му кимна. Кралят кимна в отговор и пое към трибуната, а церемониалмайсторът застана встрани.

Когато владетелят зае мястото си и вдигна ръка за поздрав, виковете на тълпата достигнаха зенита си, а застаналият на три метра зад него Кормак се усмихна доволно - всичко щеше да е наред. В този миг кралят отметна качулката си и цялото се събрало множество изведнъж ахна, и после утихна. Усмивката замръзна на лицето на Кормак - явно нещо не беше както трябва. Тогава кралят бавно се обърна към него и Кормак видя изкривеното в жестока усмивка лице на Тремор. Предателят! Краката на Кормак се подкосиха, когато си припомни ужасната истина - крал Тристан е мъртъв и на трона седи брат му. Кормак изрева като ранено животно и се втурна към омразната фигура, загърната в наметало, но точно преди да го достигне, подът на трибуната се продъни и Кормак започна да пада. Викът му остана да кънти на трибуната, докато тялото му изминаваше безкрайните метри на открилата се черна бездна.

Накъдето и да се обърнеше, Кормак виждаше студените, доволни очи на Тремор, които сякаш му казваха "Аз убих твоя крал, сега ще убия и теб и ще властвам над цял Коронтор!" Кормак понече да ги хване, да ги изтръгне от предателското лице, но всеки път, като посягаше към тях, те му се изплъзваха, отскачаха ту нагоре, ту надолу, а той не можеше да добре да координира действията си, защото продължаваше да пада. Гневният му вик отекна в нищото миг преди да се забие в земята...

Кормак се събуди и рязко седна в леглото, след което изохка и, почувствал огромна слабост, отново легна. Видението на кошмара още беше пред очите му - усмихнатия предател Тремор, приветстващ тълпите като крал. Не, нямаше да позволи това. Кормак тръсна глава и огледа стаята, в която се намираше...
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
disketko
Мнения: 29
Регистриран: чет яну 30, 2003 1:07 pm
Местоположение: Велико Търново
Контакти:

И тъй зората дойте отново ....

Мнение от disketko » пет яну 31, 2003 4:31 pm

Заедно с болката го връхлетя и споменът за снощното му бягство. Изведнъж главата му се изпълни с безброй въпроси. "Кой бе онзи войн и как се озова в каруцата? Каква е тази стая? Къде е се намира?" Всеки един от тях идваше и създаваше все по-голяма и по-голяма бъркотия в главата му. Усети, че е гол. Дрехите му бяха оставени на един стол отляво на леглото. На един пирон срещу него беше закачена ножница вътре имаше меч. От леглото можеше да види само богато орнаментираната дръжка завършваща с син сапфир. Стана. В следващият момент тялото му се сгърчи разтърсено от внезапна конвулсия. Отново се изправи. Болката бе почти нетърпима.
- Бъди проклет Тремор, ти и твоите кучета! - проклятията се сипеха от устата му със скорост, на която би завидял и най-надареният керванджия.
Всяка негова стъпка му припомняше някой от ударите на стражите. Гневът неизбежно го застигна и болката изчезна. Продължи с уверени крачки, изправил се в целият си ръст към меча. Откачи ножницата и издърпа острието.
- Заслужил си го Кормак. Кралят не би го дал на никой друг. - Кормак инстинктивно издърпа острието и се обърна срещу мястото където се очакваше да е собсвеникът на гласът. Нямаше никой. - Пребери меча.
Кормак се подчини. Прибра меча в ножницата, но не я остави. До него се материализира сияен образ на мъж около трийсетте. Без брада. Кормак не бе си представял магьосник без брада.
- Не ме гледай като извънземно, ти преди магьосник не си ли вижал?
- Ами .. не ми приличаш на маг .... - думите сами излязоха от устата му и той съжали за тях още на мига.
Кълбо от огън обхвана леглото. Кормак преглътна сухо.
- Може и да греша...
- Вероятно грешиш, а сега да побързаме. Облечи се. - Кормак навлече дрехите си и препаса меча. - Добре. Затвори очи.
Кормак затвори очите си и лек бриз го лъхна. Когато ги отвори седеше в една малка стая заедно със магът, който го бе отвел и спасил. Имаше камина, но тя гореше без да има нужда от дърва. Огледа се отново и припадна.
- Тези смъртни никога няма свикнат с телепортацията. - Магът въздъхна метна Кормак на рамо и го тръшна на едно легло, появило се сякаш от нищото.
Let one live care-free, doing no evil, like an elephant in the elephant forest.

Потребителски аватар
Zliq Magiosnik
Мнения: 4
Регистриран: нед яну 26, 2003 10:59 pm

Мнение от Zliq Magiosnik » съб фев 01, 2003 2:20 am

- Мда ... а сега спи спокойно Кормак. - изрече магът с някъква много странна за Кормак интунация. Той почувства как тялото му се отпуска и постепенно изгуби съзнание...
- Дали все пак заслужава да знае цялата истина? - това бяха последните думи, които Кормак чу преди да изпадне в несвяст.
Изведнъж се появи в някъкво мрачно място ... В това място определено вонеше ужасно. Кормак се изкашля шумно.
- Този маг пак си играе с мен - каза си Кормак - Излез на светло страхливецо!!Излез и се бии като мъж!!
Не след дълго се чуха стъпки. Кормак извади меча си и застана в бойната поза на лебеда като един истински майстор на меча.
Скоро на фона на мрака блесна страховита зелена светлина и се появиха два силуета плътно загърнати в роби които разговаряха по между си.
- ...можем да го направим за теб простосмъртни, но какво ще получим в замяна? - изсъска единият с глас, който накара Кормак да потръпне. Очевидно и другият се стресна и за това отговори страхливо с глас, които беше много познат на Кормак... много познат ...
- Но, вие казахте, че златото ви стига... аз не знам какво бихте поискали още?
Кормак усети как кръвта се налива в лицето му, усети гнева си по бясен от всякога - това беше гласът на предателя, гласът на Тремор.
С неистов крясък и бясна скорост Кормак скочи и разсече Тремор на две.... но какво ставаше? Те просто продължаваха да си говорят и Тремор бе жив и здрав! Острието му беше минало през него без да му направи абсолютно нищо. Кормак изрева още веднъж и бясно засече фигурата, която продължаваше да пелтечи пред другият.
След като видя че е безсмислено, Кормак изпълнен все още с гняв се загледа в другата фигура... Беше облечена в черна роба и лицето му само се загатваше леко, но на тази зелена светлина Кормак не можа да различи почти нищо. Тогава закачуленият отново проговори:
- Достатъчно съм те слушал! Ето какво ще ти кажа. Искам да премахнете главният съветник на краля Арх, мага Громор натопи него за смъртта на краля.
- Ами Кормак? Той може да забележи какво става и...
- Кормак няма да забележи, ние ще се погрижим за това и ще му намерим доста работа. - отново изсъска непознатия.
- Но как ще ъъъ...?
- Ще смесиш две капки от това шишенце с виното й и тя ще бъде твоя, но не забравяй, трябва да и го даваш всеки ден в продължение на две седмици. Знаеш ли за страничният ефект?
- Как... какъв страничен ефект?
- Кралицата най-вероятно ще изгуби разсъдака си и ще мисли само за теб и как ще и доставиш неистово удоволствие, но това предполагам ще се хареса много на вас простосмъртните. - Кормак не видя но бе сигурен, че закачуленият се усмихна.
- Тя ще е моя завинаги! Но как ще премахнем Тристран?
- Когато е под деиствието на отварата накарай твоята кралица да вземе короната му, после донеси короната при мен. По всичко ще личи, че кралят е умрял от естествена смърт. Но всъщност, аз ще пирикрепя в короната му един малък черен гем, "гемат душекрадец".
- Перфектно! И така аз ще управлявам целия Коронтор!
- Да да... има още нещо след като станеш крал... ще направиш един от нас твой висш съветник.
- Не! Хората няма да се съгласят! Аз...
- ТИ ще изпълняваш това, което ти наредя! - просъска закачуленият -Или никога няма да властваш над Коронтор!
- Аз... се извинявам и обещавам в името на всичко свято, че ще спазя исканията ти велики.
- Естествено, че ще го направиш...
Кормак гореше от яд и жлъч се натрупваше в него. Тремор не само бе убил краля, но и бе взел за жена собствената му кралица. Жената на неговият брат, Тристан! Съзнанието му отказваше да си представи как неговата кралица се оказва в ръцете на тази долна твар Тремор.
Изведнъж всичко отново се разми около него и този път той попадна в вилата на Громор, 1вия съветник на краля. Громор пишеше нещо... Кормак се приближи до него, за да разчете написаното. Вече бе свикнал с мисълта, че не може да нарани никого и че никой не го забелязва и така Кормак зачете:

"Скъпи ми кралю,
Аз, вашият покорен слуга и съветник Громор, имам основанията да вярвам, че вашият почитаем брат Тремор се кани да направи преврат. Имам лошото предчувстви, че за мое голямо съжаление вашата лейди съпруга почитаемата кралица на Коронтор също е замесена. Усещам, че има някъква черна сила която витае наоколо, но не зная от къде идва. Имам подозрения, че е от короната която носите. Не мога да дойда лично тъй като вярвам, че всяка моя стъпка е следена.
подпис: Арх мага Громор, пазителя на светлината."


Громор вдигна писмото във въздуха и то сякаш се изпари в ръцете му. Изведнъж се чу трясък и през вратата влязоха някакви бандити. Громор се обърна и с едно плавно движение изтреля един светлинен диск, който премина през тримата бандити като ги разряза през кръста. Кръвта им рукна по пода. Единият бандит се взираше в откъснатата си полувина докато кръвта му течеше. Кормак прочете в погледа му думите "как по дяволите...". Мага започна да припява нещо и от едната му ръка изкочи огнена топка която безпошадно порази връхлитащия бандит. Громор сякаш създаде енергиино поле около себе си тъкмо когато някакъв стрелец насочи арбалета си към него. Стрелата се плъзна покрай полето и се заби в дървената стена. Пазителя на светлината продължи да припява с мощен глас. В къщата се разнесе дим. Явно някой я беше подпалил. Кормак гледаше ужасено и напразно крещеше на мага да се маха от тук. Громор обаче сякаш не усещаше пламъците, напротив те все едно се вливаха в него и му даваха нови сили. Поредните стрелци паднаха поразени от светкавицата, която се изстреля от ръцете на мага, но тя засили още повече пожара. Магът най-накрая усети, че няма да може да издържи още много тук и реши да се телепортира направо при краля и лично да му каже за случилото се. Той сигурно щеше да успее, когато през вратата се появи закачулената фигура.
- Край с теб старче... времето ти одавна изтаече. Ти си вече минало. Едно минало, което очевидно се опитва да провали плановете ми, но вече е твърде късно - изсъска той и прошепна тихо нещо. Изражението на Громор се вкамени. А Кормак изпадна в див ужас, когато единият от разполувените на две бандити се надигна зад мага и заби меча си през гушата му. Ударът бе прекършил трахеята и врата му. Кръвта стигна чак до закъчуления които бавно напусна помещението. Кормак в последния момент видя че единият от бандитите носеше кралския печат на кралицата под дрехите си.
Кормак отвори отново очи и видя така добре познатата тронна зала в която бе седял рамо до рамо със своя крал. Горящаща камина в която огънят тихо пращеше, големите мраморни колони,украсени с хиляди сцени на победите на династията "Бормандор", а ето го и него. Кормак не вярваше на очите си, където постепенно започваха да се събират сълзи. Той добре знаеше какво щеше да се случи да... той носеше същите одежди. Същото червено наметало инструктирано с златния ястреб хванал в ръцете си змията - знака на династията на "Бормандор" от която произхождаха хиляди смели крале и войни, която бе оправлявала Коронтор повече от 500 годин.... и всичко това щеше да изчезне днес. В залата влезе подхванат от стражата Тремор.
- Какво значи това? - викна немощно краля и показа в ръката си писмото на Громор.
- Нима вярваш на този старец повече отколкото на собственият си брат?! - извика Тремор.
- Громор никога досега не е грешал, нито ме е лъгал и за това имам пълното основание да му вярвам! Но тъй като си мой брат ще ти дам шанс да оспориш опасенията на Громор като си сложиш короната ми сега и я носиш повече от 20 дни. Е, вярвам, че това ще сложи край на всякъкви лъжливи предположения нали така братко? - усмихна се кралят.
Тремор бе впил ужасения си поглед в короната на краля. Когато забеляза кралицата зад своя съпруг, той се ухили и каза силно:
- Съгласен съм братко, нека бъде твойта воля - и пристъпи към краля.
В един миг по кратък от секундата кралицата извади изпод полите си един кинжал и го метна в ръцете на Тремор, който със светкавична скорост го заби в корема на краля!
- Предателство! - извика краля - От собствения ми брат! - изхъхри той и от устата му потече тънка струйка кръв.
- Ти не заслужаваш да бъдеш крал миризливецо! Аз ще бъда крал, аз трябваше да се родя първи! Разбра ли ме! Повече няма да живея в сянката ти на велик крал! Сега аз ще бъда краля!
Погледа на краля се фокусира върху стражите. Те стояха безучастно и гледха случилото се с насмешка. Кормак крещеше и се опитваше да разсече отново и отново предателя, крещеше и псуваше... и сечеше и псуваше докато не видя през сълзите, които бяха замрежили погледа му как кралицата подканвана от Тремор забива ножа във тялото на краля, който не можа да повярва на очите си и издъхна със застинала на лицето гримаса на неверие и скръб. Тремор взе отново ножа и започна да се гаври като крещеше нещо неразбрано. Изведнъж вратата се отвори с трясък и той видя себе си носещ вести за неочаквано бърза победа над варварите от севера, видя как лицето му застина. Видя как той самия изважда меча си и посича двамата изненадани стражи - единия пада с отсечена глава, а другия бива съсечен право през корема при което вътрешностите му се разпиляват по пода. Кормак изкрещя!
- Предател!
- Ха, ха, ха... глупак! Не аз сум предателя а ти! След по малко от 10 секунди ще влязат стражите и ще те арестуват за убийството на крал Тристан! А аз ще бъда новия крал на Коронтор!
- Нграааа! - извика Кормак и се засили с бясна ярост към Тремор. Но изведнъж се усети блъснат в гърдите от някъква сила, въздухът му излезе от дробовете и той падна на земята. Преди отново да загуби съзание истинския Кормак чу как Тремор заповядва да го отведат в тъмницата... "Сега разбра ли цялата истина Кормак? След като Тремор стане крал черния ще иска пълното гонение на всички магове освен тези на неговата гилдия... но какво ли разбираш ти от това...?"
Изведнъж Кормак се събуди целия потен... беше вече ден. Стана облече се и тръгна из другите стаи да търси Рейвън...
Ne propyskai straha ot tymninata v sebe si misli
za neq kato za svoi za6titnik,ostavi straha ti da mine prez teb kato vqtur i sled kato toi otmine 6te ostane6 samo ti...
"Molitva protiv straha" ot 4ernata kyla

Потребителски аватар
disketko
Мнения: 29
Регистриран: чет яну 30, 2003 1:07 pm
Местоположение: Велико Търново
Контакти:

И тъй огрян от светлина пристигна войн от далечната земя

Мнение от disketko » съб фев 01, 2003 3:04 pm

Зората посрещна Кормак потънал в размисли. Кралят му бе мъртъв, той бе свидетел на цялото предателство. Громор - изворът на мъдростта на кралството бе пресечен. Беше на ръба на отчаянието. Рейвън или там както му бе името беше изграл ролята на спасител в тъмен час и въпреки това (както всеки магьосник) се придържаше към своите "висши" цели. Най-накрая стана. Изруга няколко пъти по адрес на проклетите магьосници и излезе от стаята. Пред него се простираше тесен коридор. Той тръгна към врата срещу него, през която се процеждаше светлина. Отвори я. Пейзажът го изненада. Само планини, покрити със сняг гиганти, всеки потънал в своя собстен сън.
- Виждам, че си се съвзел Кормак. Радост е за мен да те виждам отново здрав.
- Защо го правиш Рейвън? - Кормак се обърна към мага. - Защо ни помагаш? Вие маговете нямате нужда от помощта на смъртните. Вие не живеете като нас.
- С какво моят живот се различава от твоя Кормак? Нима не дишам същия въздух? Нима ям по-различна храна? Нима ейлът в чашата ми да не е като Зитронският? Съмнявам се. Аз съм просто портал приятелю. Портал на магията към този свят и това е ме прави по-специален, но ти, ти си войн. Ала сърцат войн си ти Кормак един от малкото достатъчно смели останали да бродят по тази земя. Дори Громболд нямаше повече от десетина като теб.
Кормак се изуми. Магът го сравняваше с легендарните войни на Громболд, първият крал на Корондор, кралят - бог.
- Да Кормак аз ги познавах. Познавах и Громболд, и бих те уверил, че толкова човек колкото аз и ти. Да наистина беше велик, но не бе бог. Не се заблуждавай от външният ми вид. Древен съм и то по древен от планините върху, който стъпваш. Громор бе мой брат. И аз скърбя за загубата му много повече от колкото дори ти можеш да си представиш. С него посрещнахме зората на света, а сега сам изпращам залеза. Горчива е съдбата ни Кормак. Не е щастие дългият живот. Ние сме обвързани със съдбата на този свят и с неговия край ще дойте нашето избавление. Но далече трябва да е той. Не сега. Не Утре. Не в тази епоха. Ала Мордениус Черния ще го унищожи. Той вече наруши баланса. Разбери, че падението на Корондор само по себе си няма да е нищо в сравнение с това, което ще последва.
- Защо избра мен Рейвън? Защо не Тенгел - той е млад или Ворден - той е далеч над моята сила? Защо избра точно този, който вече е уморен и желае само покоя на смъртта?
- Знаеш ли какво Кормак - гласът Рейвън придоби тон, който доста ясно показваше едно много голямо раздразнение ( бих казал гняв, но гневът на маговете срива планини, а единственото, което стана в случая "случайното падане" на една светкавица върху едно дърво на петдесетина стъпки от Кормак. - Този въпрос ми е задаван най-малко два милиона пъти през последните няколко хиляди години и повярвай ми няма да давам обяснения на едно пале, което не разбира и една стотна от ситуацията.
Кормак се отдръпна и извади меча си.
- Не ще ти се подчинявам магьоснико. Няма да бъда маша в ръцете ти. - Това вече преля чашата на търпението на Рейвън.
- Слушай какво Кормак не знам какво означават думите ти и какво визираш, но ако възразяваш да ми помогнеш то с радост ще те върна в кулата ти. Там навярно ще се отдадеш на меланхолията си, докато живецът ти не бива прекъснат от брадвата на плача.
Конски тропот прогърмя и двамата зарязаха спора си и загледаха далечината. Напрежението бе във въздуха, Рейвън наистина можеше да замести замалко някой малък ТЕЦ.
- Хахахахаха - проехтя дълбок и мек смях. Притежателят му беше конник висок около шест стъпки и половина, навлечен в бели доспехи а един пет футов меч висеше на гърба му. - Рейвън наистина не си се променил. Громор ми каза ала аз така и не му повярвах. - смехът разтърси отново поляната. - Привет и на теб млади Кормак, виждам че Кралят не е преувеличил изобщо когато каза, че от теб по-твърдоглав човек надали има по тази земя.
Гневът на Рейвън изчезна и бе заместен от неистова радост, и въпреки това единственото, което се изтръгна от гърлото му бе:
- От всички беди крачещи под слънцето как можа точно ти да се появих Дрейк. Мислех, че си се закопал някъде вече. - След това предърна сърдечно старият си приятел. Объркването на Кормак не можеше да бъде описано дори от най-великият трубадур.
След това Рейвън и Дрейк влязоха и къщата на мага и той ги последва.
Let one live care-free, doing no evil, like an elephant in the elephant forest.

Потребителски аватар
Zliq Magiosnik
Мнения: 4
Регистриран: нед яну 26, 2003 10:59 pm

Сбирката

Мнение от Zliq Magiosnik » пон фев 03, 2003 3:30 am

След като двамата влязоха в къщата следвани от изумения Кормак ,магът разказа на кратко за случилото се в кралството.След всяка дума на Рейвън лицето на Дреик се изпълваше все повече с мрачни мисли.
-Вие , в Корондор май наистина сте го загазили....щом дори Громор е мъртав...винаги ще ми липсва неговия неизменен ум и неизчерпаем запас от знания.Тои беше изключителен човек,съжалявам Рейвън.Сигурно наистина ти е тежко.Надявам се душата му да намери покой.
-Мордениус ще си плати за всяко зло което е сторил!Но първо имаме по важна задача...
-Нима ще оставиш убийството на брат си на заден план?!
-Слушай Дрейк, той очаква точно това от мен да се втурна в адско отмъщение и да попадна право в капана ,но аз ще го изненадам.
Дрейк поглади брадата си и се замисли...
-Знаеш ли Рейвън ти си истински гений точно като брат си....какъв е планът ти?
Кормак който най-накрая превъзмогна удивлението си че вижда пред себе си най-великия войн на истока Дрейк "Белия".Войнът за когото от изтока се чуваха легенди.Този гигант Дрейк и мечът му Елданиус бяха един истински мит,смятан за един от най-добрите майстори на меча (заедно със Кормак) които някога са съществували в цял Аландор.
-За мен е чест да се запозная с теб Дрейк слушал съм много за теб.Моята кръв е и твоя,и нека вятъра да носи мечовете ни.-Поздрави го по обичая Кормак.
-За мен също е чест да се запозная с теб Кормак и нека мечовете ни никога не се кръстосват.А сега нека да чуем какво има да ни каже мага.
Тъкмо когато Рейвън се канеше да започне на вратата се почука.
-Какво става пък сега!-нервно каза Дрейк
-Сега ще видим кой ли ни е дошъл на гости...подсмихна се Рейвън
На вратата стоеше сравнително ниска фигура загърната в обикновенна кафява роба.Човекът носеше обикновенна пътническа тояга в ръката си.
-Амммм,извинете това ли е къщата на великия маг Рейвън?
-Да,аз съм Рейвън.Вие кой сте?И каква работа имате тук?
Очевидно Рейвън не беше очаквал този човек.-каза си мислено Кормак
-Аз съм Линариус.-каза пътника като свали качулката си и разтърси русата си коса-Линариус Алва Телмарон от Лунарион на вашите ослуги спасительо на светлината.-каза елфа като се поклони пред Рейвън.-Идвам по заповед на покойния ми господар и най-добър приятел великя "Пазител на Светлината" Громор за да предложа скромните си ослуги на теб велики.Рейвен които наистина се постресна за миг и си каза."Въобще не бях очаквал брат ми да ми прати елф????Камо ли от самия Лунарион...явно се е променил доста от както го помня. Колко ли време мина вече 1000 или може би 2000 години от както се видяха за последно?"
-Влез вътре и си почини изглежда си пътувал доста...-каза Рейвън замислено.Елфът влезе, закачи прашната си роба на закачалката като разкри зелените си дрехи, отвори горния край на тоягата и за изумление на Кормак извади един позлатен дълъг около метър и 50 лък.След което мълчаливо и подозрително изгледа дваматата война и седна леко в страни от тях."Явно не за пръв път вижда войни като нас"-помисли си Кормак.
Рейвън се върна на мястото си и каза:
-Ще изчакаме още малко.Останаха още двама човека които чакаме.
Не след дълго на вратата се почука отново.След като вратата се отвори отново Кормак видя мага да разговаря с някаква жена облечена в лека бойна ризница въоражена с късо копие и малък кръгъл бронзов щит,шлема и напомняше на Кормак на глава на петел.Да това несъмнено беше истинска амазонка от юга.Кормак не вярваше на очите си.Жената свали шлема си и разпиля къдравата си червена коса поглеждайки с пренебрежение към двамата войни.Дрейк който също се бе загледал в гъвкавото тяло на амазонката тихо промълви на Кормак
-Майкооо,те на това му викам аз жена!
Изведнъж тя промълви с глас като бич.
-Каква е тази сбирка Рейвън?Няма да имаме нужда от тез двамата тенекеджии,нали?
-Авиенда,тези "тенекеджии" са едни от най-добрите майстори на меча в Аландор!Бъди по учтива с тях моля те.
-Е добре, тенекета , аз съм Авиенда девата на копието от пустошта на Гор,и от днес на татък вие ще се обръщате към мен с "господарке " ясна ли съм или ще трябва да си тикна копието в гърлата ви?
-Оххх,не и обръщайте внимание тя си е такава.Различни обичай различни хора.-каза Рейвън като отвори вратата точно преди едно огромно космато туловище да нахълта през нея.
-ЪЪЪ!РЕЙВЪН!Къде си бе шаман!
-Зад теб Дрома...репликата на мага остана недовършена тъй като огромния варварин от севера го сгмечи като малко коте в прегрътката си.
-Радва се да те види шаман!каза Дрома като внимателно постави мага на земята-Как въви магия!
-Добре мерси Дрома....мага отново бе прекъснат тъй като исполииския варварин се нахвърли върху Кормак
-Ах, ти мръсно гъдно Корондорско псе такова приготви се да умреш!
-Стига Дрома!-извика мага при което варварина се вцепени.-Ще се наложи да слуша плана в това положение за сега.Поне докато му отмине гнева после ще му обясня всичко...та такаааа,надявам се че няма кой да ме прекъсне повече.Та ето какъв е плана....
Ne propyskai straha ot tymninata v sebe si misli
za neq kato za svoi za6titnik,ostavi straha ti da mine prez teb kato vqtur i sled kato toi otmine 6te ostane6 samo ti...
"Molitva protiv straha" ot 4ernata kyla

Iveta~Borisova
Мнения: 7
Регистриран: пет фев 19, 2016 1:17 pm

Re: Кралският пазител

Мнение от Iveta~Borisova » пет фев 26, 2016 10:10 am

извинявайте за невежеството, но на кои автор е?

FireDeath
Мнения: 975
Регистриран: вт дек 25, 2001 10:41 pm
Контакти:

Re: Кралският пазител

Мнение от FireDeath » чет мар 17, 2016 5:27 pm

:)
лично аз се забавлявам
Това е секция за настолни ролеви игри през форума. Авторите са изписани в лявата част на поста, имат си псевдоними и аватарчета
В конкретният случай автори са Дрискетко и СтаниМуп... + още някво типче

Отговори

Върни се в “Приказки Безкрай!”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост