Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

Пралая [киберпънк сценарий]

Литературен кът за колективни изяви и разкази, вдъхновени от ролеви игри. Тук може да пуснете разказ за вашите приключения, да пишете историйки с продължение или пък просто да споделите интересни случки и герои от ролеви сесии.
Потребителски аватар
Azzara
Мнения: 54
Регистриран: съб юли 09, 2005 3:52 pm
Местоположение: Ausland Пол: М

Пралая [киберпънк сценарий]

Мнение от Azzara » нед авг 07, 2005 12:35 pm

Виждам, че поне разкази с продължение са позволени тук, затова пускам един "сценарий за комикс". Това е само прологът. Нататък продължавате вие! В един форум си пишехме и обсъждахме разни подобни сценарии. Не знам дали тук е позволено да се обсъжда или всичко трябва да е лична импровизация. Както и да е - дано се получи нещо смислено.
Историята се предполага да е киберпънк (т.е. биопънк) подобен на qteh, който така и още не съм чел. Действието се развива в мрачен метрополис в България.
Имената! Оставих ги неутрални, но се предполага да са български. Името на корпорацията Pralaya означава разпадане - тя се занимава предимно с биотехнологии. А на компютърният отдел - Primary Cell, за израза четох тук.



КАРТЕЛЪТ ПРАЛАЯ



// Увод
[Кадри на съвременен град отдалеч]
Разказвач: Кога започна всичко? Никой не може да каже. Модерно бе да се казва, че светът е малък. Но никой не може да има целия свят. След ненужни борби, безсмислени думи и показна безчовечност животът утихна. И потъна в анархия.
[Мрачен метрополис от бъдещето]
Разказвач: Някои го наричаха законът на джунглата, но човекът победи джунглата и издигна на найно място по-силна такава от бетон. Други - законът на невидимата ръка, макар това да не беше човешка ръка.
[Тъмна улича, където се събират сводници]
Разказвач: В този свят, къде ценностите се измервха със злато, а на всяко нещо бе оставена цена, безценното у човека вървеше най-евтино.
[Бутилка от безалкохолна напитка на уличната настилка. По етикета се виждат знаците и на множество компании и цената - 2.00 euro]
Разказвач: Светът бе поделен не между държави или империи, а между споени една с друга корпорации, чийто единствен закон и единствен господар бяха парите.
[Същата бутилка, но показана отдалеч. Над нея се извисява висока сграда от алуминий и стъкло.]
Разказвач: Този господар нямаше чувства, които да умилостивиш; нито идеи, които да отречеш; нито лице в което да насочиш юмрук. Той никога не спеше, не дишаше, не изпитваше болка. Но се хранеше. С човешки живот.
[Други градски сцени от уличния живот ...]
Разказвач: Под пръста на този могъщ господар хората живееха в апатия. Непрекъснатата борба за собственото им оцеляване ги отчуждаваше едни от други. Защото в този свят на бързи промени никой не знаеше какво ще се случи утре, откъде ще дойде следващия удар, нито кой или какво се крие в сенките. Мнозина слагаха край на дните си в мизерия, други ги посрещаха в мизерия. Това в новия свят нямаше никакво значение. Мнозна не намираха опора в живота си; нито цел към която да се стремят; нито дори място, което да нарекат свой дом.
[Черен кадър с обратно експонирана скица на силует на лице в анфас.]
Разказвач: Малцина
[Черен кадър с обратно експонирана скица на полегнало тяло]
Разказвач: "избрани"
[Черен кадър с обратно експонирана скица на коридор с неонови лампи]
Разказвач: успяваха.


[Автоматичните врати се отварят. Млад мъж в елегантно облекло пристъпва несмело напред. Придружава го едър гид с изискан сив костюм и вратовръзка.]
Гид: <поучително> Захари, ние не се интересуваме кой си бил в предишният си живот.
[Сваля тъмните очила на младежа с една ръка.]
Гид: <с гръб, води го напред> Не ни интересува какво си вършил, нито какви прегрешения имаш към картелите.
[Гидът стои пред автоматична врата. Набира комбинацията с едрите си пръсти]
Гид: Ние знаем всичко за теб. Но то вече не ни засяга.
Гид: <обръща се> Единственото, което е от значение е, какво ти можеш да направиш за картелът за вбъдеще.
[Вратата е отворена. Двамата влизат в друго помещение.]


// Ретроспекция
[Мрачна улица. Захари стои прикрит зад боклуджийски контейнер, върху който е обърната лека кола. С окървавената си ръка стиска лаптоп. Момичето до него стреля по невидим противник.]
[По-далечен план. Един от апартаментите на сградата, на която се е облегнал Захари, избухва в пламъци.]
Експлозия: Буум!
[Двамата прикриват главите си с ръце, в опит да се предпазят от падащите стъкла, а и да защитят уште си от оглушителния взрив.]
Мира: Свърши се. Мисля, че се оттървахме и от един от тях.
[Зарежда оръжието си.]
Мира: <на Захари> Имаш страхотни умения с компютрите. Корпорацията Пралая сигурно са по петите ти?
Захари: Мразя картелите.
[Отново открват стрелба по прикритието им]
Мира: Прикривай ме! <хвърля му оръжието си и измъква автоматичен пистолет>
[Захари стиска оръжието с една ръка и все още притиска лаптопа до гърдите си с другата]
Мира: <дере се> Давай!
[Младежът се осмелява да надникне над прикритието си с насочен пистолет. Лицето му се сковава в ужасена гримаса.]
[Близък план на цевите на лека картченица, насочена към него, стисакана от две мощни ръце]
Захари: Нее! <хвърля се назад>
[Захари е легнал на тотоара. Откос от леката картечница прави укритието има на решето. Стъкла и метал от автомобила хвърчат във въздуха. Болкуци летят и се разбиват в стената.]
[Момичето е избягала настрани зад друго укритие и стреля по врага извън кадър.]


[Гидът въвежда младежа в компютърна зала. Много оператори седят пред терминалите си, погълнати от работата.]
[Забелязва се, че Захари до него накуцва]
Гид: <обяснява> Отделът Първична Клетка е с изключителни функции. Затова той има нужда от изключителни кадри.
[Едрият мъж щраква малко дистанционно с палецът си и на стените започва да се прожектира рекламен филм.]
Гид: Създаваме условия на най-добрите специалисти да работят в екип за постигане на високите цели, които дефинират Пралая като водещо технологично звено в браншове като електроника, кибернетика, генно проектиране, изкуствен интелект...
Гид: Всеки един от кадрите ни има широки познания в многобройни области и висок работен потенциал. Подпомагани от специални медикаменти, нашите специалисти имат възможност да разгърнат потенциала си над границите на нормалните човешки възможности.
[Цялата редица програмисти стоят с втренчени погледи пред мониторите и слушалки на ушите, работейки в забързан синхрон, всеки изгледжа напълно концентриран в задачите си.]
Захари: Аз не бих желал да ползвам наркотици.
[На многобройните екрани се прожектира една и съща сцена - млад мъж с дипломатическо куфарче, който върви по улицата с високо вдигната глава.]
Гид: <строго> Не говорим за наркотици. Дрогите, които познаваш отслабват волята и замъгляват ума. Нашият MJ19x2 е стимулант, специално разработен да подпомага интелекта, концентрацията, работният потенциал...
[Гидът размахва ръка пред очите на близокостоящият оператор, който дори не мигва.]
Гид: В разработването му имат дял същите тези специалисти, чиито нужди е предназначен да обслужва. Неговото двупосочно действие предотвратява естествената склонност на ума да се разсейва, зацикля или преуморява.
[Със сериозно изражение поставя очилата на Захари на очите на един от операторите, който продължава да трака по клавишите, съсредоточен в работата си.]
Захари: Имам ли право да откажа да вземам медикаментите?
[Някаква аларма запищява, прекъсвайки въпроса на Захари. Всички оператори като един реагират на алармата и отпиват от кутийки напомнящи ред-бул. Часовникът показва точно 14 часа.]


// Ретроспекция
[Нощ е. Захари ми Мира тичат по покрива на висока сграда с конструкция от алуминий и стъкло. С тях е и друг малдеж. Захари се спира пред ръба задъхан.]
Мира: Вземи това <подава му хапче>
Захари: Какво е това. <държи го науверено>
Мира: Ще ти помогне. Побързай!
Захари: Нямам нужда от наркотици. <към другият мъж> Мартин?
[Мира изгълтва найното]
Мартин: <отказва се и прибира своето> Тогава се надявам да нямаш страх от височини.
[Спускат се с въжета от небостъргача.]
[Спускащите се тела се наблюдават през сензорите за нощно виждане на приближаващ хеликоптер.]
Мира: <чува хеликоптера> По дяволите. Този път ни спипаха. <крещи> Покрийте се!
Навигатор: <по радиото> Нарушители в сектор 1. Празна административан сграда. Откривам огън.
Диспечер: <по радиото> Имате потвръждение.
[Захари сваля пушката от гръба си и отправя изстрел в стъклото с извърната глава и затворени очи - прозорецът се пръсва на парчета. Целият стъклен панел под него се срива и потъва надолу.]
[Хеликоптерът се насочва към тях.]
[Захари успява да се оттласне към зейналата огромна дупка и се приземява в малък офис, като същевремено панически разкопчава примката от тялото си.]
[Един прожектор осветява дупката отдалеч.]
[Хеликоптерът открива огън.]
[Захари вече се хвърля към съмнителното прикритие на бюрото.]
[Куршуми и листове хартии хърчат из помещението.]
[Захари се е промъкнал в коридора пълзешком през отворената врата, но е ранен. Вижда се поне една рана в крака. Задъхан е.]
Врата: Тряс!
[Една от съседните врати се отваря с трясък и Младежът насочва оръжието си към натам. Мира е.]
Захари: Мира, добре ли си?
Мира: Да, стреляха по теб. Бързо, трябва да намерим друг изход!
[В офиса през счупения прозорец се вижда осветеното от прожектора наупчено от куршуми тяло върху бюрото.]
Някой от двамата: Убиха Мартин.


Гид: Ще откриеш, че тези мерки са необходими. Всеки от вас има норматив, който е много висок. <щраква с дистанционното>
[На мястото на екраните, прожектиращи рекламен филм се появяват таблични графики.]
Гид: Работата ви се следи - тези диаграми показват статистика от капацитета на разработчиците, заедно с нормата, средната стойност и стандартното отклонение. Както виждаш кадрите ни са изключителни. По тази причина за 12 часова работа вие получавате по 2500 евро <подчератва> на ден!
Гид: <поучително> Ако средната стойност падне и се задържи под тази норма...
Захари: <притеснено> Изхвърляте ни на улицата!?
Гид: НЕ! При определени обстоятелства работникът има право да получи място в друг по-низш отдел извън Първична Клетка. Това, което единствено Пралая може да си позволи да предложи на своите кадри е <устните му подчератават думите> сигурност! Гаранции! Законно регламентиран работен процес!
[Подава му договорът]
Гид: Подписът тук <сочи мястото с пръст> потвръждава съгласието ти с условията ни. В твое право е да откажеш работата, която ти даваме шанс да получиш. В такъв случай имаш възможност да продължиш преговорите си с Картелите по различно регламентиран път.
[Захари си поема дъх.]
[Подписва документа.]
[Настаняват го на удобен стол пред огромен монитор. В плота с клавиатура пред него има вдлъбнатини за поставяне на ръцете в правилна позиция. Настанява си слушалките неуверено.]
Гид: <напускайки помещението> Добре дошъл в Клетката!
[Големите лампи изгасят, но остават да светят множеството монитори по стената.]
[На поставка до него стои познатото флаконче. На него е изрисувана усмихната електрическа крушка с блеснали очи.]
[Захари погледжа към мъжът от дясно - лицето му е напълно спокойно, но от очите се стичат сълзи.]
[--поглед от нивото на пода-- графиките на таблото горе отбелязват моментен спад на работния потенциал]
[Захари погледаж към съседа си отляво с угрижено изражение. --поглед отляво на съседа в ляво в посока лицето на Захари-- Мъжът се усмихва искрено и по детски.]
Захари: <в тъмното> Мира. <надига кутийката> Мартин.
[Около него избухва аура от преливащи се топли и студени цветове. Образите се размиват и сякаш силуета му влиза в разтвореният екран на компютъра.]
Захари: <усмихва се> Мир..


// Ретроспекция (вероятно)
[Мира е отново в престрелка на тясна тъмна уличка. До нея има още един мъж.]
[Прострелват тежко въоръжен мутант в гърлото.]
Мира: <крещи> Улучих го! Махаме се, бързо!
[Тъкмо преди да завият зад ъгъла нещо изсвистява.]
Куршум: Фууу
[Мира пада простреляна в гръб. Мъжът с нея побързва да завие зад ъгъла. Един снайперист с очила за нощно виждане стои гордо на покрива.]
[Мъжът си изправя лице в лица срещу кибернетично подсилен мутант с броня от тежка метална сплав. Отдръпва се ужасен, но така излиза от прикритието си. Куршумът на снайпериста го блъсва в слепоочието.]
[Мира лежи на настилаката и се опитва да стреля срещу нападателя си.]
Мира: <през зъби> Проклети мутанти...
[Мутантът навъзмутимо разбива главата й с тежкия си крак.]
[Захари пред компютъра си се усмихва по детски. От очите му се стичат сълзи.]
Seems like yesterday we were sixteen.
We were the rebels of the rebel scene.
What I am noes what I was then.
I am not more acceptable than them.

Потребителски аватар
Ways
Мнения: 3000
Регистриран: чет яну 24, 2002 6:51 pm

Мнение от Ways » нед авг 14, 2005 11:17 pm

Интересно. Когато се справя с техническите си проблеми, ще впиша и аз нещо :wink: .

Потребителски аватар
Azzara
Мнения: 54
Регистриран: съб юли 09, 2005 3:52 pm
Местоположение: Ausland Пол: М

Мнение от Azzara » пон ное 14, 2005 2:05 am

Заиграх се с темата и мисля, че разсякох гордиевия възел, а именно проблемът, че избих всички главни герои още в първия епизод. За пръв път се пробвам да правя кадровка на комикс. Ако пускането на линкове от друг форум е против правилата, ще ги преместя изцяло тук.
Въвеждам следните нови герои:

Линк към Страница 1, Страница 2 и Страница 3
Тук виждаме сестрата на Мира, която е изпратена да се сдружи и да шпионира важна хай-лайф дама (Кристина), но вместо това развратничи с нея. Както и тайният демон-хранител на Крис - Тони Шилото в действие.

Линк към Страница 4 и Страница 5
Тук се появяват за кратко цяла група "анти-корпоратисти", водени от интелигентния Росков. Радо, който сваля Лени би могъл да бъде нещо като главен герой (но не държа да живее задълго, само не го продавайте евтино).
Кирил - бунтар меломан; Мартина - чаровна дебелна техник; Дончо Ореха - чужд агент с избухлив нрав (разследва смъртта на двама свои другари).

Линк към Страница 6 и Страница 7
Проповедта на "папа-гей" Хорхе - пънкарът проповедник и неговата глам-група Госпъл Джем.

Линк към Страница 8 и Страница 9
Меди - навероятен музикант и програмист със съмнителна лоялност, нает да замества Захари. Ексцентрик.

Дотук главните герои са Лени, Меди и Радо. Use them wisely!
П.П: Извинявам се нечетивния текст, но ми е първия опит в кадровка. На който му се тренира кадровка или се кефи на киберпънк е добре дошъл.
Seems like yesterday we were sixteen.
We were the rebels of the rebel scene.
What I am noes what I was then.
I am not more acceptable than them.

Отговори

Върни се в “Приказки Безкрай!”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост