Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

Истината за Акунджа

Литературен кът за колективни изяви и разкази, вдъхновени от ролеви игри. Тук може да пуснете разказ за вашите приключения, да пишете историйки с продължение или пък просто да споделите интересни случки и герои от ролеви сесии.
Потребителски аватар
Acunga
Мнения: 1
Регистриран: нед юни 05, 2005 11:48 pm
Местоположение: В умовете ви!

Истината за Акунджа

Мнение от Acunga » пон юни 06, 2005 12:01 am

Вече 25 дена съм водил сражение.Едно сражение аз, сам.До мен са братята ми.Но всеки гледа сам позицията си.Това е състоянието на душите им, всеки сам, копието напред назад, внимаваш да не го хванат, ако го хванат искаш ново.Иначе, помня, да имаше жестоко военно обучение, дисциплина, приказки за съвместно водене на бой и разчитане на другия.Това са тленни знания, бабини деветини.При 25 дневен бой чертите ти се изострят, душата се ожесточава, става безчувствена, жестокостта и сърцето от стомана тържествуват, но разумът е над тях и той ти заповядва кога да отстъпиш, кога да напреднеш, винаги в строя, винаги в строя с братята ми.25 дневен бой, велика битка.Не помня на какво миришеше, трябва да е било ужасно, защото кръв и разпорени стомаси и кореми имаше навсякъде.Разпорените стомаси бяха заради постоянното боравене на нашия легион с копия, те пробиваха стомасите на враговете ни по-лесно отколкото тежките нагръдници, които носеха.А и изтеклите черва правеха по-силно впечатление от пробитото гърло или случаен нагръдник.Имаше и крайници, откъснати кой знае как.Все на врагове.Нашите трупове бяха под тях, знаех го, паднаха при обстрела с катапултите с горящите кълба, камъните, жупела и милиардите, милиарди, много стрели.Никога не свършваха стрелите им.Едва накрая, защото почти ги избихме.Стрели с каменен, с железен, със златен връх.Запалени стрели.И беше горещо, не виждах понякога небето от стрели.Но имаше често запален огън сред легиона ни.Не помня на какво миришеше, душата не помни.Страхувам се сега,че сега е било на прогорена плът, мен нито една стрела не ме засегна.Дано не е засегнала и братята ми, макар,че чувствам сега гнева им, справедливия им гняв от загубената битка и прогорената им плът.
Сигурно всички сме щели да умрем от тетанус, ако сме преживели битката или от тиф и всякакви болести, породени от стоене в разложена от трупове атмосфера.Или от чума.В първия легион чухме, че върлувала, но се справили.Зная че са се справили.Те бяха първите, ударили катапултите.
Ах тези катапулти....Още като настъпвахме ни удариха.10 хиляди ли, 8 хиляди ли бяхме в IV легион не помня, но не бяхме много, бяхме братя, сега сме демони.Аз съм демон.Проклетите катапулти, какво ли не изстреляха.Аз не помня, слушах заповедите на командира.А после и той умря, знам го.Защо умря, не беше в нищо съгрешил, а ни трябваше, защо умря?А аз знам, че умря, знам го.Разбирам го чак сега обаче.Жалкo.5-ти квадрант- в ляво.5-ти е зад мен, значи аз напред.3 крачки.Чувам, че и други квадранти се местят.Коридора за пътя на търкалящите се камъни беше работа на задните редици.Едната май сбърка.5-ма премазани.Лошо.Ще ги изключим от братството.3-ти в ляво.Значи аз наляво 3-4 крачки, защото вече се бием и не може напред, но може на ляво.Като детска играчка е.3 дена се гонехме с катапултите.Но тогава не бяхме уморени.Но ние не усещаме умора, ние сме жестоки, ние сме Златния легион.Сега в новия си живот, съзнавам, че тази измет мирното население ни е наричало Черния легион.Защо?Но черното не блести, а ние блестяхме, ние бяхме велики, а сега сме демони, бяхме жестоки, а сега ада ни гори.Защо, ние блестяхме и осветихме целия Хиперион IV, както го наричаха великите нибелунги едно време.Хиперион, родино моя, от великото съзвездие на Телеца, защо ме отхвърли, аз дадох много животи за тебе, защо не ми даде победа, ние блестяхме, ние бяхме прави, добрите.Бяхме жестоки спрямо враговете ни, ние, ние те заслужавахме, Хиперион, ти беше наша, защо остави измет като Малбоджа да те превземе.А сега служим на Малбоджа.И Акунджа служи на него, нашия водач.Може би винаги сме му служили,(ние преживяхме битка, която никой друг не е преживявал за всички времена) но ние сме велики, което блести, то ще блесне и сред калта, Господи помилуй, ние умряхме в твое име!
Легионът ни беше разделен на IV други.Аз бях в IV-ти.I-ви през гората Хан-Нарук веднага изненада магьосника и атакува катапултите.Ах, дали го изненада, копеле, Малболджа, мразя те, срещнали са кой знае каква съпротива щом 3 дена си пробиваха път.И как ги разрушиха.2-3 подпалиха, после всичките.Това го направи командира им.Сам ли беше, с подчинените ли си ли беше, всички ми се бърка, не мога да си спомня.И май приложи някаква тактика, която не можах...ох лошо ми е, беше мараня, а сърцата ни ни боляха като гледахме братята си как умират.Сега знам, че бяха чумави, всичките до един.Аз съм бил глупак, аз тогава бях с тях, сега се отвращавам от тях, но ми е болно, те са ми братя.За да ни помогнат те разтеглиха фланговете си.Само 2 реда един отпред, друг назад.Нечувано.Но държаха.Разкъсаха ги и ги избиха.Останаха 15 катапулта, сега го знам.Добре се местехме.Шахматно.Когато се местехме наляво или надясно.Но ние се местехме все наляво.Защо?Може би защото зад хълма срещнахме отряд стрелци, които заради мелето нямаше къде да отстъпят.Но не ги избихме всичките, само ги ядосахме.Елесул падна тогава.Много ме боли.Нищо, ние сме жестоки, ние, болеше ме.Копието напред, назад, братята назад също ръгаха, прикриваха ме отзад с щитовете си от стрели, аз тях-с моя, шлемът ми беше непробиваем, от чисто злато, подкован с олово отдолу и мека подплата.Кой ми я направи подплатата, не помня.Внесохме зад хълмовете смут в стрелците и объркахме реда им, изглежда Малболджа беше зает с II-ри легион, който доунищожаваше катапултите и не гледаше нас, дето бяхме най-далече от него, а стигнахме най-близо.Смели ги II-ри легион.Пуснаха зверове срещу тях.Къде ти.Целите сме в метал.3 реда копия, някъде пуснаха и 4-ти.Стрелците ни са точни.2-ма само били убити.Сега го знам.В средата теглим цяла каруца с провизии и муниции.Хляб, вода, стрели, отрова, копия.И ги попълваме по време на битка.После докараха балисти.Защо после.Няма значение.Нашия легион прегази пробития от стрелците фланг зад хълма и докато мачкахме телата на около 4 хиляди войници, доунищожихме 2 катапулта, изтеглили се по-напред.Горещо е, земята се пука.Почвата е сива горска, примесена с пясък.Всичко стана пустиня после.Ад.Катапултите горят, разлятото масло гори, хората горят, стрелците изпращат горящи стрели и разпиляха запалено масло с един катапулт/Мачкаме основния корпус на армията, но сме малко.III-ти легион не ни помага, той е далече.Той е по левия фланг на огромната безмозъчна армия на Малболджа и ще достигне кулата му.Не съм доволен от III-ти легион.Само II-ри ни помага, но защо са толкова малко, защо са толкова малко?Чума ли е имало?И сега не знам.Здраво, балистите стрелят...Нищо, след 1 ден II-ри легион и с тях се справи, сред такова меле обсадни оръдия са безполезни.Обсадени сме и работим нонстоп без почивка.Чувствам си ръката, не е изтръпнала, това е хубаво.Но газя в трупове.Враговете ни ни мразят, ние ги избиваме.Чудно хора, крещят името на Малболджа и се хвърлят под първия ред копия, но там попадат на 3-тия ред.И пускат стрели по краката ни.Сандалите ни са обковани в злато.Хе-хе.Глупаци.На един до мен му удариха глезена, мина в задните редици.Страх ме е.Вече 14 дена се бием.Няма балисти, не чувам командира, много ме е страх.Бием се.Ходим на ляво.Газя в трупове.Има червена мараня пред очите ми, примесена с пясък.Една стрела ми изкриви шлема в челото.Тежко дишам.Братята ми са до мен.През нощта се успокоих, бием се малко.
II-ри легион е жив.Само няколко стотици.Омърлушени са.Стихнахме до позициите им.Казаха че отстъпват.


mod: махам анкетата, ако има желание хората могат да коментират в темата, а ако коментарите се разширят, ще бъдат заделени в отделна тема.
"Let's make war,. not love!"@

Заключена

Върни се в “Приказки Безкрай!”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост