Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

Анфолдия

Литературен кът за колективни изяви и разкази, вдъхновени от ролеви игри. Тук може да пуснете разказ за вашите приключения, да пишете историйки с продължение или пък просто да споделите интересни случки и герои от ролеви сесии.
Потребителски аватар
Ro#|#
Silent Whisperer
Мнения: 227
Регистриран: чет май 05, 2005 6:41 pm

Анфолдия

Мнение от Ro#|# » нед юни 05, 2005 1:34 am

Привет! Това е първата част. Ако ви хареса, ще постна още.


Пленникът

Хандритиан направи още две крачки и спря.Малкото зелено летящо гущерче върху рамото му изсъска ,докато яркочервените очи на господаря му изследваха равнината.В далечината вече се виждаше Ан – блед силует ,изострен от четирите кули.Сега ,когато целта бе толкова близо , върколакът мажеше да си позволи кратка почивка.Седна на земята.Люспестата твар се настани в скута му.Хандритиан затвори очи за момент.От дълбините на съзнанието му изплуваха сенки от миналото.Спомените за провала в борбата за престола на империята на злото ,ограбването на Гробницата на тайните , тайната…всичко това се стовари върху него отново за няколко минути. Върколакът се изправи.Първите слънчеви лъчи се забиха в черната му козина.Той зави разтвори лапите си и изчака за секунда ,докато предпазващата магия го обви.
*
Юлмирия излезе на терасата на двореца.Сутрешния хлад погали пищното й тяло и го накара да потрепери.Вятърът се заигра с дългите й светлокестеняви коси.Разкошните й зелено очи поглъщаха гледката на славната земя ,покрита със сняг ,толкова чист ,колко бе и сърцето на принцесата войн.
От далечината се чу крясък .Юлмирия измести погледа си към посоката ,откъдето бе дошъл той , и се усмихна.Към нея се приближаваше грифон.Когато той бе достатъчно близо тя успя да различи сестра си ,качена на гърба му.Птицата-лъв спря до балкона и от него слезе девойка , с топли кафяви очи и гарвановочерна коса ,не по-малко привлекателна от Юлмирия.
-Здравей ,Глори!Както винаги си излязла рано ,за да тормозиш Чоклитиан!
-Удоволствието е изцяло негово!-засмя се брюнетката ,прегърна сестра си и двете заедно се прибраха в двореца.
*
Kралят на елвоните потърка слепоочията си.Бе прекарал поредната си безсънна нощ.Мисълта за опастността ,надвиснала над обединеното кралство на хора ,харпии и елвони не му даваше мира.Предсказанието на древния жрец бе недвусмислено.Анфолдия щеше много скоро да се превърне в поредната провинция на империята на злото.Искаше му се тази зловеща съдба да бе предсказана от някой самозванец ,но за жалост не бе таха.
Можеше да си спомни само за един човек ,способен да предотврати кошмара ,но за съжаление той принадлежеше на миналото.Великият магьосник Уайтър.Човекът ,на когото се дължеше обединяването на трите народа.Но него го нямаше.Отдавна.
Елвонския владетел стана от трона.Стъпките му отекнаха в залата от бял прозрачен кристал. Дългите коридори го отведоха към бойната зала ,където знаеше ,че се намират сина и дъщеря му. Тихо отвори вратата.Един масивен хуманоид с лилав цвят на кожата и дълга изправена тъмносиня коса ловко размахваше тояга сякаш излята от лед ,покрита с хиляди шипове.Противницата му бе малко по-ниска и значително по-слаба и не използваше оръжие.Вместо това от ръцете и очите й излизаха огнени пламъци ,а акробатичните й умения й осигуряваха предимство в защита.
Момичето видя баща си , за момент загуби концентрация и тоягата на могъщия й брат я достигна.
Миг преди зловещия удар да я помете защитната магия го омекоти до едва осезаемо докосване.Кралят на елвоните затвори вратата.Ейлох и Хоуп ,заедно с останалите храбри жители на Анфолдия може би щяха да успеят да предотвратят заплахата.
*
Принцеса Ясон си почиваше далече горе ,във въздушния град.Беше легнала по корем и двете й крила потрепваха от време на време.В стаята й влезе кралицата и я събуди с целувка.Изчака за минута ,докато пелената на съня се разкъса.
-Дъще ,боя се ,че Хандритиан ,един от най-могъщите генерали на злото има желание да говори с владетелите на Анфолдия.Искам да дойдеш с мен на съвета.
Ясон кимна и започна да оправя белите пера ,които покриваха почти цялото й елегантно тяло.
*
Когато Кралицата на харпиите и дъщеря й пристигнаха ,магьосници от трите народа вече бяха изградили огромната овална сграда ,в която владетелите обсъждаха важни за обединеното кралство въпроси.
Отвътре залата бе добре украсена със скъпоценни камъни.По средата бе застанал Хандритиан ,а отпред ,вляво и вдясно ,зад трибуни бяха кралете и престолонаследниците на Анфолдия.Когато и Ясон зае полагащото й се място ,върколакът започна своята реч.
-Изминах дълъг път до тук и за това се радвам ,че уважихте молбата ми да се срещнете с мен. Навярно малко от вас подозират колко голяма е заплахата за вашата страна.Иколко малка е военната й мощ ,сравнена със силно милитаризираната империя на злото.Но не ме разбирайте погрещно – аз съм изцяло на ваша страна.
Владетелят на хората вдигна скиптъра си и гласа му проехтя в залата.
-А откъде можем да сме съгурни ,че няма да ни измамиш ,та защо ще ти е на теб да ни предупреждаваш за опастността?
-Кралю ,мотивите за моите действия бих желал да останат скрити за момента.А ако не ме изслушате ,последиците ще бъдат опустошителни.
Кралят на елвоните на свой ред пожела да изложи мнението си:
-Аз съм склонен да забравя ,че Хандритиан е генерал на злото.Един от най-добрите ни жреци преди много години предсказа ,че малко след като навърша 500 години Анфолдия ще загине.Смятам ,че по въпроса за заплахата той има право.
-Преди да продължа – каза Хандритиан - искам да ви припомня историята на един от най великите хора ,живели някога в Анфолдия.Според една от легендите на харпиите той е сътворил същесво което винаги да пази обединеното кралство.За съществуването на този телесматичен образ ,наречен Арх ,той е казал само на жена си ,кралицата на харпиите.Това обяснява и съществуването на тази легенда само при тях.
Ясон отвори широко очите си ,недоумявайки откъде генералът на злото можеше да знае дори името на заключения пазител.
-Според легендата Арх ще бъде активиран само тогава ,ако и трите народа са единни.Пътят до мястото ,където се намира той монава през свещеното място на елвоните…
Кралят на лилавите хуманоиди бе изумен.Никой освен него ,децата му и жреца не знаеха за съществуването на това място.
-До колкото знам там се намира обелиска и две арки.Единствено по малката от принцесите на хората може да отвори арките и те да отведат мен и някой от престолонаследниците до мястото ,където се намира Арх.Той е единствената ви надежда.
-От къде знаеш всичко това? – попита Ейлох
Хандритиан плясна с ръце и в залата влетя гущерът.В муцуната си носеше дебела книга.”Дневникът на Уайтър”!
Глори го докосна ,затвори очи за момент за да се съсредоточи.
-Автентичен е!
*
Кралят на елвоните се чустваше малко неудобно ,въвеждайки в тайните подземия на двореца си Хандритиан и владетелите на кралствата в Анфолдия.Кривите коридори ги отведоха в малка пещера, покрита с мъхове с различен цвят.Обстановката напълно отговаряше на описанието .Глори постави двете си ръце върху огромния камък.Пръстите й засияха в оранжево ,докато тя се опитваше с усилие на волята да отключи магията на двете арки.Малко преди силите й да свършат по сводовете пробягаха светкавици ,сигнализиращи за освободената магическа сила.Хандритиян въздъхна.
-Кой ще мине през другия?
Ейлох пристъпи напред.
-Така ще е най-честно.Всички останали са дами.
Върколкаът кимна.
*
Ейлох се озова в прегръдната на нещо като полуразложен гигантски октопод с двадесет и шест пипала ,всяко от които завършващо с няколко остриета.След по-малко от секунда не можеше да помръдне ,а тялото му започна да се покрива с все по-големи рани.
*
Ханритиан веднага бе атакуван от десетина таласъми.Той запрати двама от тях в стената ,опръсквайки я с черна зловонна течност.Получи няколко удара в гърба и почти загуби равновесие.Две дяволчета се стрелнаха срещу него и върколакът ги посрещна във въздуха със странична ножица.Останалите таласъми се разбягаха.Хандритиан хвана едно от бягащите покрай него и го изпепели между лапите си.До него се чу Ейлох ,който се справяше по-зле.Още една магия превърна октопода в суха вейка.
-Как си ,елвоне?
-Добре!
Бе загубил кръв ,но можеше да се държи на краката се ,въпреки шока.
Могъщите мъже погледнаха пред тях и видяха статуята на получовек – полугрифон.Взеха я и пренесоха на свещеното място ,където тя оживя под нежното докосване на Глори.
*
Престолонаследниците ,Арх и Хандритиан чакаха на няколко километра от Ан.Според дневника на Уайтър само те можеха да вземат участие в битката срещу злото.Само така телесматичният образ щеше да може да използва цялата си мощ.
Изведнъж хоризонта почерня.Сякаш от нищото се изсипаха десетки хиляди кошмарни същества. Демони ,трупове на екзекутори ,зомбита ,слузести изчадия.
Арх свали лъка си от гърба.Стрелите му се разделяха на десетки във въздуха ,но устрема на армията на можеше да бъде спрян така.Арх скочи напред и избухна в ослепителна светлина , погребвайки по-голяма част от чадата на злото.Смело пожертва живота си ,за да изпълни смисъла на съществуването си.
Чоклитиан нададе боен вик.Размаха внушителните си крила и се спусна срещу армията на злото. Ноктите и клюна му бързо се покриха с черната кръв на създанията на злото.Шлемът на главата му пое десетки удари ,макар Глори да го защитаваше от гърба му.Чоклитиан заби лапи в един огромен вампир и го вдигна във въздуха.Лъвът - птица се бе издигнал на височина от пет метра ,когато нещо изстреля разложена човешка ръка.Костите й се забиха дълбоко в гърлото на Чоклитиан.
Ейлох забеляза зомбито-стрелец ,което се прицелваше в Юлмирия.Плонжира и избута тялото й от пътя на стрелата.Веднага след това усети силна болка в бедрото.Зомбито се прицели отново. Внезапно една стрела отдели главата му от тялото и Юлмирия и Ейлох мислено благодариха на Ясон.Веднага към тях се приближиха тридесетина таласъма.
-Бягай ,Юлми ,спаси поне себе си!
-Не ,Ейлох ,не мога да те оставя!
Хандритиан бе проникнал дълбоко в редиците на врага.Смъртоносни остриета свистяха от всичтите му страни ,но защитата му бе безкомпромисна.Спъна се няколко пъти в труповете на своите жертви ,но най-накрая достигна до целта си – катапултите.Бяха два и всеки момент щяха да изстрелят някаква кафеникава каша от съсирена кръв ,кости ,камъни и сярна киселина.Върколакът се нуждаеше само от четири удара ,за да ги направи негодни за употреба.
Глори тръсна глава ,за да се съвземе от тежкия удар в земята.Чоклитиан бе мъртъв.Сърцето й изкървя ,но знаеше ,че сега трябва да се съсредоточи върху битката ,да изпълни каузата ,за която бе загинал най-добрия й приятел.Огледа се.До нея се бе приближила Хоуп.Глори се изправи ,хвана за ръка красивата елвонка и двете им магии се сляха.Огнен ураган започна да властва на бойното поле.
Бедрата на Юлмира бяха жестоко изхапани.Ейлох я вдигна на ръце и я понесе към близката пещера ,където тя щеше да е в безопастност.Дузина от малките зверчета пожелаха да нападнат незащитения гръб на елвона ,но стрелите на Ясон се оказаха непреодолимо за тях препятствие.
Ейлох постави Юлмира нежно на пода ,разкъса плаща си ,за да направи кръвоспираща превръзка , след това стисна ръката й.Принцесата му се усмихна в отговор и елвонът излезе от пещерата ,за да пази входа й.
Нещо огромно се стовари върху Хоуп и Глори.Момичето с лилав цвят на кожата загуби съзнание и защитната й магия я телепортира далече.Глори забеляза щипките на огромните скорпиони ,които се стрелнаха към нея.Опита се да направи заклинание ,чрез което да се предпази ,макар да знаеше , че няма да се справи достатъчно бързо.
Хандритиан усети ,че Глори има нужда от помощ.Затвори очи и миг по-късно членестоногите се превърнаха в пепел.Две алебарди се врязаха в гърдите му и той с мъка сдържа вой си.
Изведнъж всичко притихна.Шумът на битката се изгуби.От изток се приближаваше бързо един беловлас старец с огромен жезъл в ръка.Магьосникът отвори уста и могъщия му глас се разнесе из равнината:
-В името на силата ,която притежавам ,о вий ,сили на мрака ,превърнете се в прах!
След по-малко от секунда останките от армията на злото се стопиха.
-О ,сили на доброто ,наградете своите войни ,нека те бъдат здрави отново!
Лек ,топъл вятър помилва Хандритиан ,Ейлох ,Юлмириа и Глори и раните им изчезнаха.
Старецът долови учудените погледи на защитниците на Анфолдия.
-Разбирам ,че много от вас се чудят кой съм.Името ми е Уайтър.Може би все още се носят легенди за мен ,макар да престанах да се интересувам от моето кралство преди много години.Родителите ми бяха хора ,а магическите си способности усвоих от жреца на елвоните.Преди 600 години се отказах да живея в пълния смисъл на думата.А и кой можеше да ме вини.Жена ми ,баба ти ,Ясон, бе починала ,а хората и елвоните бяха на път да си обявят война.Синът ми бе отишъл да се бори за трона на империята на злото.Бях уморен от живота като човек.За това се превърнах в дух.Сега ,когато виждам какво разбирателство цари между трите народа ,които ме направиха това ,което съм, мога спокойно да се върна и да помагам на Анфолдия ,знаейки че няма вероятност всичките ми усилия да отидат по дяволите в някаква война.Вие ,съществата ,които ще управляват един ден Анфолдия доказахте ,че сте готови да се жертвате едни за други.А и синът ми се завърна.Радвам се да те видя отново , Хандритиан.Сега тази маска не ти е нужна.В момента в който Арх загина той унищожи почти цялата империя.Целта е изпълнена.Кралството на злото вече не е заплаха за Анфолдия.
Уайтър вдигна жезъла си и миг по късно върколакът се бе преобразил в красив младеж с матова кожа и дълга къдрава коса.Очите на Глори се разшириха ,а сърцето й заби като парен чук.
*
На бойнто поле бяха останало само Хандритиан и Глори.Принцесата бе седнала на един камък няколко метра пред Чоклитиан.Вятърът развяваше за последен път перата на птицата – лъв.
-Той бе храбър воин! – каза Ханд.
Глори не помръдна.Синът на Уайтър реши ,че момичето има нужда да остане на саме с грифона за последен път и реши да си тръгне.
-Не ,остани със мен – гласът и бе мек и приятен – Прегърни ме ,моля те!
Хандретиан се върна седна до нея и изпълни желанието й.
-Благодаря ти ,че ме спаси от скорпионите днес!
-Това бе мой дълг…да помогна на моето момиче!
-Още първия път ,когато те видях ми се стори ,че мога да прозра нещо по-дълбоко в червените очи, почти скрити от затъмняващата магия.Излязох права! – тя го погледна с големите си влажни очи – Обичам те ,Хандритиан!
Ханд се наведе и устните му се сляха с нейните…
*
Ейлох и Юлмира се наслаждаваха на залеза ,който превръщаше снега в аленочервен.
Принцесата свали от врата си медалиона си във формата на половин сърце пресечено със светкавица.
-Това е за теб ,Ейлох,Приеми го като израз на благодарност за това ,което направи за мен днес.Ако някога се почувстваш самотен просто го стисни и знай ,че аз съм с теб.
-Караш ме да се чувствам значим ,Юлмирия.Няма да се разделям с него.
Лицето на красавицата засия в най прекрасната й усмивка.
-Май взе да става студено.
Ейлох я прегърна и заедно се прибраха в замъка.
*
Уайтър летеше в облаците.Отново можеше да бъде със сина си.Анфолдия бавно се превръщаше в това ,за което той винаги бе мечтал.Старецът се просълзи.Съдбата му поднасяше такива подаръци , каквито той не очакваше.Така му се искаше съпругата му да е със него сега и да може да се наслади на действителността заедно с него…



mod:махам анкетата, ако ти сам не желаеш да пишеш продължение, чуждото мнение едва ли има значение.

Заключена

Върни се в “Приказки Безкрай!”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост