Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

Дженни

Литературен кът за колективни изяви и разкази, вдъхновени от ролеви игри. Тук може да пуснете разказ за вашите приключения, да пишете историйки с продължение или пък просто да споделите интересни случки и герои от ролеви сесии.
Потребителски аватар
Hacy
Мнения: 1149
Регистриран: пет яну 03, 2003 10:43 pm
Местоположение: София
Контакти:

Дженни

Мнение от Hacy » ср мар 31, 2004 9:03 pm

Това е нещо, което бях писал отдавна и сега се сетих за него... Може и да ви хареса, кой знае. Смятам тези дни да го продължа, но трябва специфично настроение, което явно в момента натрупвам. Ще видим какво ще излезе... Можете да го продължите както искате с единственото изключение да не намесвате съня в историята. Той си има друга причина.

...Отворих очи. Стоях пред една бяла сграда. Не знам защо ми дойде да я сравня с лудница... Какво правих тук?! Не можех да си спомня какво правих вчера. Вчера... сега забелязах, че е рано сутрин. Никога не съм мислела трезво рано сутрин...
Зад мен изреваха два автобуса. Направиха кръг и спряха, а от тях наизскачаха деца. Ха! Та това било училище! Което ме навежда на следващия логичен въпрос: "Какво, по дяволите, правя в това училище?!"
Децата започнаха да минават покрай мен. Блъскаха се. Не ми правеха впечатление... С изключение на него!

Боже, колко ги мразя тези кошмари! Особено този последния, защото нямам никаква идея какво, по дяволите, значи! Поне беше тъмно за рано сутрин. Но както обикновено не беше. Часовника показваше 14:30! Пак закъснявах.. Трябва да ги спра тези партита...
Времето отново беше лошо. Като че ли искаше да си излее яда върху хората. Пък и не го виня... Поне беше в унисон с настроението ми. Шляпах си по улицата, запътена към студиото с лекия бас под ръка. Мда, пътувам предимно пеша и рядко с градския. Мечтая си за едно жълто фолцвагенче костенурка, но трябва шофьорски курсове да изкарам и да си го купя.
Пак се сетих за съня. Не мога да разбера какво значи. Винаги съм мислела, че всеки сън отразява поне малко моите собствени желания и проблеми, но това... не виждам никакъв смисъл в него.
Изобщо не ми се ходеше до студиото. Днес не ми се свиреше. Даже таблатурите не си бях погледнала. Чудех се...
Спрях. Завъртях се на 180 градуса и тръгнах на обратно Свикнала съм да се доверявам на спонтанните идеи, които ми идваха.
Не знаех накъде се бях запътила. Просто вървях, свивах в преки, които ми се струваха удачни След около километър-два безцелно ходене започнах да придобивам смътна представа накъде се бях запътила.
Тук в Алура има място, на което всички си уреждат срещи. Точно натам се бях запътила. Но защо съм толкова сигурна, че ще срещна някой познат? По това е доста малко вероятно. Сигурно пак си внушавам разни неща... Нищо, така или иначе досега вървях безцелно...
Трябваха ми 10 минути, за да стигна. Пообиколих наоколо, за да намеря някой познат, но сякаш нямаше никой... Спрях се, чудейки се какво да правя и случайно погледнах към стълбите на паметника, който стоеше по средата. Ха! Там имаше познат човек
- Хей, как си?
- О, Дженни, здрасти! Рисувам си тука. Искаш ли да видиш?
Показа ми двата листа, на които обикновено рисуваше Занимаваше се с това от около седмица. Обикновено рисуваше в тетрадка, но понякога му скимваше да рисува на тези листа. Обикновено тук бяха добрите му работи. Ако изобщо можеха да се нарекат добри, де...
Поразгледах ги. Личеше си поне какво се е мъчил да прави последните няколко дена - очи. Май не му се отдаваш, но ето тук имаше едно много добро. Показах му го.
- Това става.
- Мдам, него не знам как го направих. Беше в час по английски; заедно с едни приятели бях. Колкото и пъти да се опитвах да го направя отново, все не става... Тъпа работа... Ти между другото какво правиш тук толкова рано? Не ти ли се спи?
- Нямам никаква идея - съвсем искрено отговорих. - Просто наминах да видя дали няма да видя някой познат...
- Е, видя мен. Вчера партито беше яко, нали?
- Да така си беше, - Майк беше с мен. Изкарахме си приятно... - Но ти защо си тръгна така бързо?
- Нали ги знаеш индивидите от женски пол? - усмихна се.

Потребителски аватар
Hacy
Мнения: 1149
Регистриран: пет яну 03, 2003 10:43 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Hacy » ср мар 31, 2004 10:04 pm

Е, явно дойде настроението. Виновни - родители плюс Cowboy Bebop, както и странните неща, които станаха тези дни. Пролет е, навън птички пеят и дърветата разцъфват. А мен ме е хванало странното настроение. Enjoy.

Седнах на плочките до Майк и се замислих. Защо живота се държеше така гадно с мен? Не, глупав въпрос... Живота е такъв, какъвто си го създаваш. Защо си го бях създала такъв? Нали уж се стремя да се нагаждам според обстоятелствата и да правя винаги това, което ми се струва най-добро за ситуацията. Никога не съм била егоистка или пък груба с някого, който не си го е заслужавал... Защо тогава?
Защо родителите не можеха да разберат, че аз знам какво искам да направя с живота си и виждам пътя си напред, но според тях съм мързелива и нищо не правя? Защо остатъка от групата ми мисли, че аз не ставам за басистка, след като през последната година забелязвам сама колко много съм напреднала? Защо всички в класа ми ме смятат за откачалка, след като съм доста нормална, като се има впредвид те колко са луди?
- Майк...? Луда ли съм?
Той се обърна към мен и се усмихна:
- Да, разбира се! Ти си най-лудото девойче, което познавам, защо?
Усмихнах се. Добре, че поне си имам Майк, който винаги умее да ме развесели. Има нещо много странно в него. Сякаш винаги успява да уцели точния момент да каже точното нещо, за да те накара да се усмихнеш. Нищо чудно, че имаше успешна кариера с "девойките", както сам ги наричаше.
- Просто питам. Знаеш как е като те налегне кофти настроение.
Майк кимна и продължи да рисува. Явно доста се беше ентусиазирал. Вярно, че имаше едно лошо качество - не можеше да разбере кога на човека до него му се искаше да си излее душата. Е, не може само добри качества, я.
Извадих си от чантичката си, която всъщност беше чантище със закачен плюшен тигър, mp3 player-а си и си пуснах музика. Беше от soundtrack-а на едно аниме - Cowboy Bebop. Доста отдавна не бях си слагала в player-а тъжна музика, най-малкото защото съм твърда оптимистка и мразя да слушам неща, които те натъжават, но послдните дни нещо не бях на себе си. Най-вероятно затова сънувах странни сънища. Телефона ми иззвъня - една стара Motorolla, която вършеше предназначението си - да оглушава целия народ наоколо, когато някой ми звънеше. Беше Жоро - барабаниста на групата ни.
- Хей, Жоро, какво става?
- Дженни, къде си? Имаме репетиция!
- Болна съм - излъгах го най-нагло. Не исках да му обяснявам, че не ми се ходеше на репетиция. - Нали вчера бях на парти и тази сутрин се събудих с 39 градуса температура. Като парцал съм. Наистина не мога да дойда. Знаеш, че не бих пропуснала репетиция.
- Ок... Ще се опитаме да се оправиме без теб. Да оздравяваш - Жоро затвори.
- Излъга - продума Майк когато си прибрах телефона.
- Да. Не ми се обясняваше, че нещо не ми е до тях и до разправиите, които стават на репетиция.
- Нали знаеш, че имате потенциал и камара фенове. Не трябва да се отказваш.
- Да, знам. Но... нищо. Все тая. На следващата ще отида.

Iveta~Borisova
Мнения: 7
Регистриран: пет фев 19, 2016 1:17 pm

Re: Дженни

Мнение от Iveta~Borisova » пет фев 26, 2016 10:02 am

Страхотно е :)

Отговори

Върни се в “Приказки Безкрай!”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост