Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

Разказ

Литературен кът за колективни изяви и разкази, вдъхновени от ролеви игри. Тук може да пуснете разказ за вашите приключения, да пишете историйки с продължение или пък просто да споделите интересни случки и герои от ролеви сесии.
Потребителски аватар
Асен
Мнения: 2404
Регистриран: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София

Разказ

Мнение от Асен » ср дек 08, 2004 12:41 pm

Дженкор се събуди в късния предиобед с як махмурлук. Празнуването на успешно свършената работа беше довело до нежелателн поледици, изразяващи се в здраво главоболие и олекнала наполовина кесия. За сметка на това беше успял да изпусне парата след седмиците напрегната работа и сега се чувстваше почти човек.
Но никога не можеше да се почувства напълно човек. Съдба! Е, нямаше смисъл да мисли повече за това.
В този момент вратата сякаш избухна навътре под силата на страшния удар. В стаята се втурна човек със спусната качулка и се засили да го промуши с късото си копие, преди Дженкор да е станал от леглото.
Не успя. Никой [/I]от тях не беше успявал...или почти никой, но това е друга приказка и ще бъде разказана друг път. Без изобщо да се изправя, Дженкор се претърколи на пода и и с завъртането заби крак в слабините на нападателя си. Последният като че ли забрави за желанието си да го промуши, докато се свиваше надве, но войнът вече беше успял да разгледа двете великански фигури в коридора. Поради това се изправи светкавично, сграбчвайки копието, и нанесе безжалостен удар с крак в гръкляна на врага си. Противникът му изпусна оръжието и се срути.
Двамата гиганти, които бяха изкъртили вратата с преносимия си таран, тъкмо го бяха оставили на земята и вдигаха оръжията си, когато Дженкор се хвърли към тях и успя да рани по-близкия с отнетото копие. Ризницата спаси великана от сериозни наранявания, но въпреки това той зяпна раната с израз на пълно смайване.
Другият, обаче, се хвърли смело към него. Явно разчиташе н ащита си да го опази, докато успееше да нанесе удар с боздугана-а мускулите на незащитените от ризницата ръце подсказваха, че и един успешен удар може да реши изхода на боя.
Един удар, който той не успя да нанесе. Копието отново се стрелна напред и прониза ръката му с оръжието малко под края на късия ръкав на ризницата. После се върна назад и отново полетя, пронизвайки гърдите му, където заседна. Наложи се бързо да го пусне и да отскочи назад, за да избегне замаха на другата горила. Явно нараняването го беше накарало да изпадне в прочутата бойна ярост на северняците, защото гигантът нападаше, без да мисли особено за защитата си. Ако имаше оръжие, щеше да може да се възползва, но сега Дженкор беше принуден просто да отстъпва пред яростта и силата му.
Отстъплението му бе кратко. След като стигна до леглото си, войнът успя да сграбчи дръжката на собствения си меч. След това повтори тактиката, която беше приложил преди малко, и го посече през ръката, възползвайки се от широкия замах. Тъкмо се канеше да нанесе последният удар, когато врагът му падна сам. "Какво, Ахра-ман да го отнесе..."-помисли си войнът иизведнъж спря.
Предпазливо се придвижи напред и издърпа копито от тялото на поваления враг. Помиериса острието и сбърчи вежди, като едва се ударжа да не го хвърли по-надалеч. Вместо това заби копието в човекът, от когото го беше взел.
Мразеше отровата. А тези не бяха обиконовени разбойници, защото разбойниците не биха могли да си позволят да използват толкова скъпа отрова, която неколкократно да надвишава възможната печалба. Не, тези са били изпратени да го убият-и ако копието беше успяло дори да го одраска, щяха вече да са успели. Но кой можеше да ги е изпратил?
Сви рамене и се зае с най-неприятната част. Трябваше да претърси телата на тези, които току-що беше убил, за да намери някакви следи за самоличността им. Никога не беше харесвал тази част.


Е, ваш ред е, действайте!
And Jesus said unto them, "And whom do you say that I am?"
"You are the eschatological manifestation of the
ground of our being, the ontological foundation of the context of our very self-hood revealed."
And Jesus said"what?"

Потребителски аватар
Rogue
Мнения: 279
Регистриран: нед ное 30, 2003 9:11 pm
Местоположение: Някъде из облаците
Контакти:

Мнение от Rogue » ср дек 08, 2004 4:49 pm

Докато претърсваше труповете на нещастние нападатели забеляза нещо странно, на всички тях от вътрешната страна на дланта беше татуиран червен триъгълник. Замислен, нашият герой за малко д аподмине една кесия, но с еусети навреме и я взе. За съжаление, откритите пари не възлизаха на повече от 20 жълтици. Но поне малко компенсираха неприятното реживяване. Доволен той прибра парите и остави кесията, вече празна в джоба на кашкавал/убиецът.
Реши да продължи по пътят си, можеше да влезе в Зелената мълния и да поразпита една негова стара позната. Можеше пък да знае кои са тия .
Улицата си беше населена както обикновенно. Курвите се усмихваха и подканящо раздвижваха хълбоците си, след което подвикваха по подминалите ги. Имаше някакво сбиване малко по-надолу, като за разнообраие, реши да не включва и хлътна в гостилницата. Някакъв леко нескопосан музикант дрънкаше на бъзова клонка, с претенции за мандолина. Виковете и смехъ се смесваха, а питиетата се лееха.
Той се добра до бара и зачака Дайде да му обърне внимание. Съдържателката абсолютно оправдаваше името на гостилниката. Зелени очи изскряха под черната коса, която беше постригана късо. Личеше че е красива жена, всъщност беше бивша куртизантка. Като видя старият си познайник излая заповед към един помощник и с полюшваща се походка го приближи с широка усмивка.
-Дженкор, старо куче, колко се радвам да те видя. Жената разтърси ръката му с премазващо костите стискане. Джанкор сви устни, освен куртизантка беше и бивша... хмм, реши да не си спомня повече от миналото... не беше здравословно.
-Дайде... излгеждашшш добре, каква е тая дупка, дето си се свряла? Като каза гостилница си мислех,ч е ще нещо... де да знам... по като за тебе?
Дайде се разсмя.
-Вечният недоволен. Кажи сега, за какво си тук? Не вярвам да ти е домъчняло чак толкова за мстарата Дайде. -говореше фигуративно, разбира се, едва ли имаше и двайсет и осем.
-Винаги дирекнто, а? Да кажем, че имах малко неприятности и се опитаха да ме убият.
Дайде не излгеждаше впечатлена.
-И?
-Бяха наемници... или нещо такова. Всички имаха татуиран червен триъгълник на дланта си.
Дайде изпъшка от ужас. Междувремнно питиетата им пристигнаха и двамата ги обърнаха бързо. Дженкор се намръщи, тази жена направо го коплексираше. Биеше се добре, издържаше на пиячка, беше красива, умна и... общо взета идеалната... И му беше отказала. След като му счуи пъката, двамата си останаха приятели, ала егото на Дженкор продължаваше да е леко смачкано оттогава.
-Червен триъгълник, а? Чакай малко да помисля.
Дайде стана от масата и се срки в един тъмен ъгъл
Изображение

Потребителски аватар
Krysis
Мнения: 2
Регистриран: чет дек 16, 2004 6:55 pm
Местоположение: Варна

Мнение от Krysis » чет дек 16, 2004 8:19 pm

По същото време в стария град двама мъже спореха. Бяха избрали за място на срещата си
неутрално място - изоставен езически храм, който според слуховете бе прокълнат. Първи
очевидно бе пристигнал благородника. Беше успял да довлачи едно вехто кресло зад олтара с
помощта, най вече, на солидното си тегло. Сега стоеше на него червен от ярост и крещеше на
стареца, застанал прав на десетина метра от него.
- Ти си простак, Галах! - извика Яра и звукът отекна из тъмната зала. - Трябваше да
свършиш нещо толкова елементарно!
Дебелакът поклати глава разочаровано. За него този човек беше жив сякаш на инат. Беше на над
осемдесет години, а свещенничешкия живот, сякаш допълнително бе изсмуквал жизнените му сили.
Как този човек бе успял да създаде един таен култ, Яра не знаеше. Та той едва ли можеше и
една крачка да направи без знанието на епископа, та цяла секта ли?! И въпреки това беше факт.
- Ти си пратил два великана с таран и един некадърен крадец, така ли? - продължи съвсем
малко по-спокойно.
- Да, но...
- И при това посред бял ден! Започвах да се съмнявам в полезността на този наш съюз, Галах.
- Но те бяха Посветени, Яра! Трябваше да се справят!
Едрото тяло на благородника се разтресе.
- Значи това бяха твои хора?! Посветените не са нещо с което да си играеш!
- Не се безпокойте. Ще изпратя още хора.
Тлъстите отрупани със злато пръстени танцуваха по олтара. Яркочервеното, широко лице на Яра
започна да се охлажда. Двамата помълчаха малко обмисляйки възможните решения на общия
проблем.
- Остави. Хората ти са некадърници. Дадох ти отрова, нали?! Той беше се напил като свиня,
шпионите ми са сигурни в това. Трябваше да изпратиш един човек още снощи! Някой новак, който
дори не знае защо го прави! Някой лесен за премахване! А ти се туткаш до сутринта, изпращаш
проклети великани, при това Посветени в тъпия ти култ! Как очакваш да реагирам?! Аз не бива
да имам нищо общо със това, разбираш ли! Ти си безполезен, а култа ти е жалък! Не виждам
защо да помогна за узаконяването му, ако той не ми върши работа.
Свещенникът сви безсилно рамене.
- Какво да направя, за да изкупя вината си?
Яра се усмихна леко. Ръката му махна към един от по-тъмните ъгли на помещението. Съсъкът на
тетивата изненада стария, хърбав еретик. Той продълже да се свлича на пода, докато от
сянката на колоната излизаше мъж с арбалет.
- Можеш да умреш. - каза Яра с усмивка. Погледът му се спря на човека с арбалета.
- Аш.
- Да, сър?
- Не ме разочаровай, моля ти се.

Потребителски аватар
simona99
Мнения: 10
Регистриран: нед авг 16, 2015 6:36 pm
Местоположение: Kozlodui

Re: Разказ

Мнение от simona99 » чет авг 27, 2015 4:30 pm

Много интересни разкази! Браво!

mrsuperman
Мнения: 5
Регистриран: вт сеп 12, 2017 11:48 pm

Re: Разказ

Мнение от mrsuperman » вт сеп 12, 2017 11:55 pm

Наистина впечатляващи разкази :)

Отговори

Върни се в “Приказки Безкрай!”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 2 госта