[Втора глава] Дебютът продължава (cont.)

Форумно приключение с най-новите правила на D&D.
Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8335
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: [Втора глава] Дебютът продължава (cont.)

Мнение от CTAHuMuP » пон яну 05, 2009 11:37 am

Преди да се втурне да слиза по стълбите Ерик по навик се заслуша, но освен подвикванията на спътниците им от селото никакъв друг звук не смущаваше внезапно притихналото около кораба море. Въпреки това предпазливият полуръст показа с жест на тракащите зад него в броните си воини да пазят тишина, доколкото е възможно, след което бавно изчезна през люка, следван от другите.
Помещението, в което се озоваха, някога е било спално, но сега тежка ръкопашна схватка беше унищожила почти всички койки. Стените, разделящи спалното от столовата и камбуза, също бяха начупени и героите виждаха през огромните дупки в тях, че и в помещенията отвъд спалното е същата разруха. Ричард, който се беше привел, за да мине през останките от врата, се опита да се изправи, но шлемът му изтрака в тавана на помещението и той остана приведен. Нетипично ниското дори за джеларски кораб спално им направи впечатление и ги накара да се замислят. Всички без воина се досетиха, че се намираха на кораб, построен за превоз на роби, което обясняваше и подсиления трюм. Тези джеларски возила се отличаваха с доста по-голям от стандартното трюм, за да може да складира и провизиите, и робите.
Минаха през спалното, столовата и камбуза, и се озоваха до нов люк, водещ още по-надолу в кораба, вероятно най-после към трюма. В нито едно от помещенията, през които минаха, не откриха трупове, оръжия или каквото и да е друго, което да свидетелства за жестокото клане, състояло се на кораба. Единствено разрухата и напоените с кръв дъски бяха мълчаливи доказателства за гибелта на десетки животи. Все по-мрачният Ерик отново се заслуша, преди да мине през люка, и отново единственото, което чу, беше доста по-учестеното дишане на другарите си.
Храбрият полуръст си пое дълбоко дъх и мина през люка, последван неотклонно от останалите. Озоваха се в складовото помещение на кораба или поне така предполагаха, защото като за складово помещение беше доста...празно. Нямаше следа от храна, вода, сандъци със стока или каквото и да е. Цялата голяма стая беше празна и това като че ли уплаши героите още повече от следите от битка на предния етаж. Слабата светлина от горе едва осветяваше на около 5-6 метра пред тях, затова Махо преглътна тежко и зашепна думите на просто заклинание, в резултат на което познатите три кълба от светлина озариха помещението и тогава героите видяха вратата в дъното му, както и напоения с кръв под.
Смълчани и подтиснати, петимата бавно и несигурно тръгнаха към вратата, която изглеждаше здраво затворена. Като наближиха на около 3-4 метра напрегнатия, трениран слух на Ерик и Тордек изведнъж долови шум, идващ откъм вратата. Трескаво дадоха знак на останалите да спрат, след което тихи като котки се доближиха до вратата и положиха уши на дъските. Дебелото дърво заглушаваше голяма част от шума отвъд, но ето че отново двамата приятели доловиха същия шум - сякаш няколко души спорят за нещо шепнейки, опитващи се да бъдат тихи. Още по-тихо и внимателно джуджето и полуръстът се отдръпнаха от вратата и с жестове обясниха на останалите, че отвъд явно има хора...
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: [Втора глава] Дебютът продължава (cont.)

Мнение от AngerNogar » вт яну 06, 2009 6:21 pm

Ричард им посочи двете страни на вратата, вдигна щита между себе си и каквото чакаше от другата страна, пое си дълбоко въздух и отвори.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8335
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: [Втора глава] Дебютът продължава (cont.)

Мнение от CTAHuMuP » вт яну 06, 2009 11:39 pm

Или поне се опита, но вратата не помръдна. Воинът се огледа, увери се, че вратата се отваря навън и наистина няма следа от резе, след което пак напъна мишци в опит да отвори, но отново безуспешно. Преди да реши дали да я разбие или не, отвътре се чу приглушен мъжки глас:
- Дояцу амарини омесан! Нани ирийоу!
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
Malcolm_X
Мнения: 400
Регистриран: вт авг 17, 2004 11:29 pm
Местоположение: София
Контакти:

Re: [Втора глава] Дебютът продължава (cont.)

Мнение от Malcolm_X » ср яну 07, 2009 1:05 am

Ерик чу разговорите отвътре и се провикна:

-- НИЕ...ПРИЯТЕЛИ...ОТВОРИТЕ? - Изви така края на последната дума, че да прозвучи като въпрос. Надяваше се, че някой от другата страна ще го разбере.

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: [Втора глава] Дебютът продължава (cont.)

Мнение от AngerNogar » ср яну 07, 2009 10:32 am

Ричард свали шлема си и почеса запотилото се от битката теме и каза със силен глас:
- Ъхм... Йаташи керей омесaн! Ъ, т'ва, Лиам... ЛИАН! В името на Бахамут... защо все на мен ми се случва?
Анталиецът се обърна за момент към стълбите от които бяха дошли, прибра меча, вдигна ръка до устата си и извика:
- Шеееймъс... някой от вас да може да върже няколко думи на джеларски, та да каже на тия тука, че нищо лошо не искаме да им направим и да отворят вратата преди това да се промени? - докато говореше, Ричард вече оглеждаше здравината на вратата и направи крачка назад.
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8335
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: [Втора глава] Дебютът продължава (cont.)

Мнение от CTAHuMuP » ср яну 07, 2009 11:01 am

Няколко протяжни мига след вика на воина всичко утихна и от двете страни на вратата, след това се чу лек звук, смесица между пукване и жужене, което единствено Махо разпозна като разваляне на заклинане. Почти веднага вратата се открехна леко и петимата приятели се спогледаха разтревожено и почти подсъзнателно стегнаха телата си, готвейки се за най-лошото, но преди Ричард да посегне да отвори вратата, някой го направи отвътре и тя със скърцане се разтвори около две стъпки.
През нея излезе нисък и набит джеларец на средна възраст, облечен в кимоно като това на Омура, но тъмнозелено на цвят, доста накъсано на места и със засъхнали петна от кръв навсякъде. Дългата му черна коса беше пусната свободно, а лицето му освен с гъста, ниско подстригана прошарена брада беше увенчано и с пресен белег от острие точно под дясното око. Държеше в ръцете си дълъг меч с много добро качество, както прецени Ричард, на кръста му беше запасан къс меч също толкова добра изработка и ако напрегнатият поглед в кафявите му очи не беше достатъчно добро доказателство, че и той е също толкова притеснен от приключенците, колкото и те от него, то насоченият към петимата меч беше.
След него през вратата мина втори джеларец, доста по-възрастен от първия, облечен в кафява роба и държащ пращящо магьосническо кълбо в ръцете си. На врата му висеше красив амулет, на който беше изобразен тигър, а строгите му черни очи се впиха в петимата като свредел. Трета и последна през вратата плахо мина възрастна, но все още много красива полуелфка с гралански черти, която притвори вратата зад себе си и се сви зад гърба на мечоносеца. Дрехите на възрастния джеларец и на полуелфката бяха в същото окаяно състояние като тези на воина, а и тримата изглеждаха недоспали, гладни и доста изтощени.
Лусиан и Махо изведнъж се досетиха откъде им е познат амулетът на възрастния мъж пред тях, но нямаха време да кажат каквото и да е, защото гледащия до този момент обкръжилите го джудже и полуръст намръщен мечоносец извика:
- Ашинами уширо!
В същия момент в помещението зад петимата герои с трополене нахлуха Шеймъс, ковачът и стражникът, а джеларецът стисна дръжката на меча си така, че кокалчетата му побеляха, и повтори вика си отпреди миг. След няколко удара на сърцето тишина и напрегната обмяна на погледи между Ричард, Ерик, Тордек и джелареца пред тях, отзад се чу колебливия глас на моряка:
- Ъъ, момчета, мисля, че ядосания чичко иска да се отдръпнете назад... Да стана рак, ако знам какво става тук, но на ваше място бих го направил.
Героите се спогледаха и трябваше бързо да решат какво да правят, защото двамата джеларци и полуелфката, която гледаше Ричард със смесица от уплаха, недоверие и същевременно надежда, явно нямаха намерение да заговорят първи...
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: [Втора глава] Дебютът продължава (cont.)

Мнение от AngerNogar » ср яну 07, 2009 11:49 am

Ричард направи още една крачна назад, бавно прибра и щита си, след което се обърна към Шеймъс:
- Кажи им че търсим роднините на Лиан, наш джеларски приятел, и ако това са те или имат някаква информация за тах - сега е времето да го научим. Иначе е по-добре да поговорим по нашироко чак като стигнем в Барнъби... ако ни се доверяват достатъчно, че да се качат на лодката с нас - избили сме люспестите изчадия, които намерихме около кораба, но не знаем дали няма съвсем скоро да се появят още, а и като гледам май не само те са докарали кораба то това състояние. - Ричард каза последните думи бавно, оглеждайки спътниците си за одобрение или друго предложение за първите им думи към новопоявилите се, след което се обърна отново към моряка.
- Ще можем ли да се натоварим всички на лодките... и как е ранения - ще изкара ли до селото без проблеми?
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
Ambartanen
Мнения: 1516
Регистриран: чет авг 14, 2003 11:03 pm
Местоположение: NYC

Re: [Втора глава] Дебютът продължава (cont.)

Мнение от Ambartanen » чет яну 08, 2009 1:03 am

От начало Лусиан посрещна оцелелите с успокоителна усмиква, докато прибираше оръжието си. Паладинът бе огледал новопоявилите се джеларци набързо и тъкмо се готвеше да каже нещо, когато изведнъж подсъзнанието му привлече вниманието му към детайл, който му бе убягнал в първия момент и погледът на полуелфа веднага се върна обратно върху тигърския талисман. За част от секундата очите му се извърнаха въпросително към Махо, но това, което видя на лицето й, явно потвърди впечатленията му и с леко пребледняло лице и поглед изразяващ смесица от почит, притеснение и предпазливост, Лусиан заоглежда възрастния мъж много по-внимателно.

Макар паладинът да не се бе старал да прикрива внезапния си изблик на емоции, повечето му спътници не го забелязаха, защото бяха твърде заети да гледат към новите хора, за да му обърнат внимание. Младежът се овладя, докато другите отстъпваха, взе две широки крачки назад без да се обръща, погледна джелареца с меча в очите и, вдигнал ръце с разтворени длани на нивото на гърдите си в универсалния жест за мирни намерения, започна да говори бавно и ясно:

- Не знам какво е станало тук, но ние нямаме нищо общо със случилото се. Не съм сигурен кой и защо ви е нападнал, но знам, че които и да са вашите врагове, те най-вероятно са и наши. Дойдохме на кораба, за да спасим всички оцелели. В лодките ни има достатъчно място, за да ви върнем веднага на сушата, и ако тръгнем скоро то преди да настъпи вечерта ще имате топла храна и истинско легло, а още на следващия ден можем да ви придружим до Триривърс, за да се уверим че нямате повече проблеми по пътя си.-
Гласът на Лусиан звучеше успокоителен и окуражаващ, докато младежът се опитваше с жестове да предаде идеята за краткото пътуване с лодките и безпоасността на селото.

Полуелфът реши, че засега е казал достатъчно, и погледна джеларците очаквателно.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8335
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: [Втора глава] Дебютът продължава (cont.)

Мнение от CTAHuMuP » чет яну 08, 2009 11:27 am

Докато говореше, вниманието на младия паладин към възрастния джеларец не остана незабелязано от него, но мъжът в робата не направи и не каза нищо, което да покаже раздразнение от огледа на Лусиан, напротив, издържа погледа му съвсем безстрастно. Думите на рицаря излизаха от устата му почти механично, когато за кратко време осмисли видяното, след това се съсредоточи върху усилието да внуши спокойствие и кураж на чужденеца с меча и полуелфката зад него.
Джеларският воин явно не беше очаквал двамата тежкобронирани граланци да реагират толкова миролюбиво, затова за момент като че ли не знаеше какво да прави и в очите му се прочете колебание, но след това бавно започна да отпуска хватката си върху дръжката и да навежда острието надолу. Лусиан и Ричард нямаха идея дали е разбрал и дума от това, което казаха, но преди да продължат и преди Шеймъс, който пухтеше зад тях, опитвайки се да формулира на джеларски съобщението на Ричард, да каже каквото и да е, полуелфката пристъпи напред, изравни се с мечоносеца и навела глава към пода едва чуто каза:
- Ли... - преглътна и си пое дъх, след което събра сили. - Лиан ли казахте, господарю? - въпросът беше на гралански със съвсем лек джеларски акцент. - Нашику Лиан?
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: [Втора глава] Дебютът продължава (cont.)

Мнение от AngerNogar » чет яну 08, 2009 11:59 am

- Господар съм само на себе си, този меч и един дръглив кон на пет дни път от тук, милейди - каза Ричард и се усмихна на обръщението, след което продължи. - Нямам честта да знам първото му име - и си помисли "а и да имах, нямаше да го запомня", - джеларец, толкова висок, с коса с цвят на кестен и очи като вашите, но не толкова зелени. Всички го наричат просто Лиан, работи за един търговец в Мицуки... ТРИРИВЪРС. Дошъл е в земите ни преди 10 зими, а преди няколко луни семейството му е тръгнало насам с този кораб.
Ричард с лека гримаса пристегна превръзката на лявата си ръка, която беше почнала да се обагря в червено и добави.
- Мястото не е за дълги разговори обаче. Нашику или не - по-добре първо да оставим това дяволско котило зад нас и да стъпим на твърда земя. Може да избиваме тези неща цял ден, но ако някое от тях направи нещо на лодките...
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

ChoChan
Кифла
Мнения: 2965
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: [Втора глава] Дебютът продължава (cont.)

Мнение от ChoChan » чет яну 08, 2009 5:50 pm

Махо, която беше вървяла най-отзад, докато се провеждаха разговорите през вратата, а и след излизането на непознатите, вече любопитно се издигаше на пръсти и се опитваше да надзърне над рамото на Лусиан, първо отдясно, след това и отляво, където най-накрая й се отдаде възможността да огледа. Погледът й се плъзна над главата на Ерик и огледа тримата, които излязоха от стаята. Докато минаваше през възрастния човек с роба, очите й се присвиха, после се ококориха и тя издаде кратък нечленоразделен тих звук и кръстоса поглед с рицаря до нея. За миг все едно споделиха една обща мисъл и отново се обърна към тримата.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8335
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: [Втора глава] Дебютът продължава (cont.)

Мнение от CTAHuMuP » чет яну 08, 2009 11:36 pm

Полуелфката вдигна очи и краткият, пълен със сълзи поглед, който отправи към Ричард и Лусиан, беше пълен с повече благодарност, отколкото цялата Църква беше чувала от поклонниците си през последните пет лета. Мъжът с меча, обаче, беше изгледал полуелфката учудено, когато заговори, и явно не споделяше нейния възторг от случващото се, защото когато Ричард свърши с отговора си джеларецът извика троснато и жената се сви като след удар с шамар, моментално сведе глава надолу и бързо избърса сълзите си. Воинът каза нещо друго със същия троснат тон и полуелфката веднага започна, първо с треперещ и хълцащ глас, който постепенно се успокои до нормален говор, да разказва нещо на джеларски, от време на време сочейки осмината граланци с жестове.
Когато свърши се дръпна леко назад, а мечоносецът изгледа още веднъж непознатите, след което с рязко движение прибра оръжието си и се обърна към другия си спътник. Започнаха да си говорят нещо бързо, след малко възрастният мъж впи за кратко пронизващия си поглед в групичката и кимна отрицателно с глава, но воинът отново извика нещо троснато и другият сви рамене, след което също се дръпна леко назад и спря да говори. Тогава доскоро заплашващият ги джеларец изведнъж направи лек поклон и каза:
- Уага шимей Йоритомо Тамоцу - след това посочи спътника си с робата и добави, - ойоби коно Тамори Тора.
Изправи се и подвикна нещо на жената, която без да чака втора подкана започна:
- Господарят Йоритомо желае да ви предам, че има план. Господарят Тамори е магьосник и ако вие наистина имате лодки, той може да направи... да направи казе...
- Вятър - обади се отзад Шеймъс.
- Да, вятър - веднага продължи полуелфката. - Господарят Тамори може да направи вятър, така че вашите лодки могат да достигнат брега много по-бързо и да се върнат много по-бързо, за да приберат останалите. Господарят Йоритомо желае да знае дали сте съгласни с предложението му и също така, ако приемете, дали сте съгласни първо към брега да заминат децата, жените и старците.
Жената свърши също толкова внезапно, колкото и започна, и в помещението за кратко отново се възцари тишина.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8803
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: [Втора глава] Дебютът продължава (cont.)

Мнение от CONAN » пет яну 09, 2009 10:31 am

Цялата тази случка протече твърде бързо за да може Тордек да реагира адекватно, нещо което се случваше често в социалните сблъсъци. А този беше и междукултурен. Речта на джелареца го избиваше на смях и той вече бе забравил люспестите изчадия и премеждията до момента, и се дивеше на реакцията на спътниците си. Очакваше още малко да се събуят и да предложат чисти си дрехи, или поне каквото бе останало чисто на тия тримата. Той смуши Ерик и съзаклятнически кимна към Ричард с лека усмивка.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

Потребителски аватар
Ambartanen
Мнения: 1516
Регистриран: чет авг 14, 2003 11:03 pm
Местоположение: NYC

Re: [Втора глава] Дебютът продължава (cont.)

Мнение от Ambartanen » пет яну 09, 2009 12:13 pm

Лусиан се намръщи, когато видя грубото отношение на джеларския лорд, но си наложи да не казва нищо по въпроса и изражението му бързо се върна към приятелската усмивка от преди няколко момента, макар че за опитните очи тя отначало изглеждаше леко насилена.

След като джеларецът представи себе си и спътника си, Лусиан му отвърна с идентичен поклон и каза:

- Лусиан, рицар от ордена на Бахамут.


След това младежът спокойно изчака възрастната полуелфка да довърши превода си преди да се обърне към лорда и да заговори.

- Благодаря ви за предложението, лорд Йоритомо, но се опасявам, че лодките, с които пристигнахме нямат платна, тъй че вятърът няма да ни е от помощ в момента. Все пак се надявам на тях да има достатъчно място, за да върнем хората, които най-много се нуждаят от грижи с първия курс.- Лусиан се замисли за момент, даде време на полуелфката да преведе думите му и се обърна към нея.- Колко оцелели има всъщност?

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8803
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: [Втора глава] Дебютът продължава (cont.)

Мнение от CONAN » пет яну 09, 2009 12:33 pm

Чак сега Тордек се усети че трябва да се представи, беше забравил маниерите си.
- Аз съм Тордек, а това е Ерик - джуджето посочи полуръста.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8335
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: [Втора глава] Дебютът продължава (cont.)

Мнение от CTAHuMuP » пет яну 09, 2009 12:39 pm

Полуелфката не отговори, вместо това преведе и въпроса на господаря си, който вече се беше намръщил леко след първите няколко преведени изречения. Когато жената спря да говори, Йоритомо рязко се обърна и отвори широко вратата, откъдето бяха излязли, а магьосникът спокойно, почти лениво протегна кокалест пръст и силна светлина огря стаята отвъд вратата. Едва тогава героите видяха, че вътре има още петнайсетина души - жени, деца и възрастни хора, вероятно барикадирани в тази стая още в началото на битката, унищожила морския съд. Около тях се въргаляха части от багажа им, които бяха успяли да скатаят, оскъдно количество хранителни запаси и едно буре с вода. Макар и да изглеждаха окаяно, нито един не издаде звук и не повдигна глава, докато граланците ги оглеждаха.
След малко Йоритомо затвори вратата и каза няколко изречения, гледайки Лусиан в очите, след това жената преведе:
- Господарят желае да ви предам, че можем да направим платна от топа коприна, който е бил спасен по време на нападенията. Дори с времето, което ще ни отнеме това, господарят смята, че така все пак ще стане по-бързо.
- Платна от джеларска коприна, триста дяволи и една медуза! - изруга зад тях Шеймъс, защото в Анталия коприната на джеларците наистина беше рядък и скъп продукт, но Йоритомо изглеждаше твърдо решен в предложението си. - Може да стане, да, ако жените ушият платната, ще ги закачим на греблата и ще литнем като шибани дракони, мамка му и море!
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8803
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: [Втора глава] Дебютът продължава (cont.)

Мнение от CONAN » пет яну 09, 2009 12:51 pm

- Чудя се дали не може приберем малко от коприната след това... - сподели с Ерик джуджето. Лека усмивка изгря на лицето му.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

Потребителски аватар
Ambartanen
Мнения: 1516
Регистриран: чет авг 14, 2003 11:03 pm
Местоположение: NYC

Re: [Втора глава] Дебютът продължава (cont.)

Мнение от Ambartanen » пет яну 09, 2009 1:04 pm

Лусиан се усмихна на бурната реакция на Шеймъс и после кимна на Йоритомо.

- Идеята с платната ми харесва. Смятам, че ще успеем да закараме всички оцелели до брега с два курса, тъй че до вечерта ще сме в селото.- Лусиан се замисли за момент след това присви рамене и съобщи.- Е, аз не разбирам почти нищо от плаване. Ще помагам с каквото мога, но най-вероятно някой друг трябва да се заеме с организацията.- Паладинът погледна очаквателно към спътниците си. Погледът му бе насочен най-вече към Шеймъс, но все пак обхващаше всички лица в случай, че някой друг проявеше желание да се заеме със задачата.

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: [Втора глава] Дебютът продължава (cont.)

Мнение от AngerNogar » пет яну 09, 2009 3:17 pm

- Идеята за платното е добра, но не ми харесва идеята да се разделяме или да пращаме жените и старците сами. Може да се окаже, че това не бяха последните морски дяволи за деня. Макар, че ако това е единствения ни изход - ще трябва да рискуваме - Ричард се намръщи и погледа моряка, - Шеймъс, ме можем ли да пригодим някоя все още здрава част от кораба за сал и да го теглим след нас? Морето е спокойно от тази страна на рифа, а и брега не е толкова далече.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8335
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: [Втора глава] Дебютът продължава (cont.)

Мнение от CTAHuMuP » пет яну 09, 2009 3:54 pm

- Можем, що да не можем, пак ще си ни трябват платна де, умен излезе тоя сърдития, нищо, че е от Джелар - отвърна замислен Шеймъс, докато се приближаваше. - Ама нямаме инструменти, да потънат под земята всички крадливи морски дяволи и майките им заедно с тях дано. Можем да изкъртим някоя стена в най-добрия случай, тази на спалното помещение беше с най-малко дупки май, ама на нея пък има врата, пу! - изведнъж Шеймъс спря да дрънка и почна да оглежда стената, отделяща помещението, в което бяха оцелелите, от това, в което стояха те, после подвикна на Махо. - Моме, я докарай едно от светилата си тука и освети хубаво тази стена от горе до долу!
Махо побърза да го направи, а Йоритомо извика нещо на полуелфката, която веднага преведе разговора дотук, след което джеларецът загледа с интерес какво прави Шеймъс. Той, от своя страна, заедно с магьосничката огледа стената и след кратък разговор, омешен с псувни и приложна наука от втори курс на Миконския магьоснически университет, двамата стигнаха до извода, че ако изкъртят тази стена, затворят и запоят добре със смола вратата, тя ще може да се ползва като сал.
- Единственият проблем е как ще го изнесем от тук, ама сигурно корабчето няма да се обиди ако му пробием още една дупка в корпуса! - завърши Шеймъс и погледна въпросително Йоритомо и сънародниците си.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: [Втора глава] Дебютът продължава (cont.)

Мнение от AngerNogar » съб яну 10, 2009 12:53 pm

- Не е като остатъците от това корито да се надяват някога отново да се понесат по вода - отбеляза Ричард и погледът му се спря на бурето за вода в помещението. - Ако намерим още три от тези, да ги овържем острани, даже няма да се налага да лепите вратата, можем просто да я залостим.
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8803
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: [Втора глава] Дебютът продължава (cont.)

Мнение от CONAN » пон яну 12, 2009 3:12 pm

- Добре, стига сме се маели. Аз и Ерик ще изкараме тия платнища на палубата, Шеймъс и Ричард, по-якички сте, изкъртете вратат и качете горе буретата. Да съберем каквото имаме и да видим какво може да скалъпим. Незнам защо не ги закараме на няколко курса, не мисля че вече има риск, убихме големия морски дявол... - пое инициативата Тордек. След което хвана Ерик за рамото и му посочи платнищата.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8335
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: [Втора глава] Дебютът продължава (cont.)

Мнение от CTAHuMuP » вт яну 13, 2009 11:42 am

Шеймъс изгледа как Тордек и Ерик най-спокойно заобиколиха джеларците, отвориха вратата, хванаха топа с коприна и тръгнаха към палубата, след това се обади, учудващо сериозно:
- По-добре да се кача и аз, да са праят платна не е проста работа за джеларски селянки, тряа да са с точен размер и здравина, без мен няма да са опраят. Оставям на вас да изкъртите стената и да се оправите с вратата, това е кораб, смола има колкото си искате, дори да трябва да я вадите между дъските, а пък ако намеря други бурета по пътя ще ги сваля - след това изгледа полуелфката и добави. - Аз се казвам Шеймъс, мадам, викам да предадете на вашия господар, че трябва веднага да изкара всичките си хора на палубата, щото тука ще се рутят стени и ше е страшно, освен тва платна трябва да се шият.
Жената предаде думите му на Йоритомо, който кимна рязко и извика нещо с характерния си троснат тон. Моментално хората в стаичката се надигнаха, събраха багажите си и тръгнаха да излизат през помещението и към палубата начело с Шеймъс. Йоритомо каза нещо на магьосника, след това пое след хората си, а полуелфката се обади:
- Господарят Йоритомо каза на господаря Тамори да остане и да ви помага с каквото може.
Ковачът и стражникът от Барнъби, които бяха дошли с Шеймъс преди няколко минути, се приближиха към Ричард, Лусиан и Махо, и загледаха преценяващо дървената стена пред тях, като същото правеха и тримата герои, чудейки се откъде да го подхванат...
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2965
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: [Втора глава] Дебютът продължава (cont.)

Мнение от ChoChan » вт яну 13, 2009 4:12 pm

Когато жените, децата истарците напуснаха помещението, малката групичка се нареди пред стената. Заоглеждаха я замислено и тихо замърмориха помежду си. Махо беше извадила малко тефтерче от чантата си и с молив драскаше нещо на една от страниците, от време на време посочваше с молива към някоя част на стената и казваше нещо на останалите.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8335
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: [Втора глава] Дебютът продължава (cont.)

Мнение от CTAHuMuP » чет яну 15, 2009 4:05 pm

Ковачът кимаше, докато Махо обясняваше инженерните особености на задачата пред тях, като от време на време даваше някоя идея и така след известно време планът им беше приведен в действие. Чуковете на Лусиан и ковача, заедно с клиновете, които им донесе по някое време Шеймъс с още едно буре, не оставиха шанс на стената и съвсем скоро сглобките с бордовете на корабата се разхлабиха достатъчно и бъдещият сал се олюля заплашително. Ричард, ковачът и стражникът се наредиха пред стената и я подпряха, а Лусиан мина отвътре, напъна се и я бутна. Конструкцията се наклони към тримата мъже, които поеха тежестта и след кратко пъшкане и бавно отстъпване назад я пуснаха с леко тупване на пода.
Същевременно Махо беше разгледала бордовете от вътрешната страна и беше открила място, където сравнително лесно да отворят пробойна отвътре, достатъчно голяма да изкарат сала от там. Очерта със смола местата, където според нея трябваше да се набият клиновете, след това се обърна да подвикне на момчетата, но се сблъска с джеларския магьосник, който беше до нея и явно я беше наблюдавал без тя да го усети. Момичето затвори устата си и се изчерви, а мъжът я побутна по рамото да се отмести, след това застана пред очертаното място, заговори тихо думите на заклинание и орбата му заблестя. След десет бързи тупвания на сърцето на смаяната Махо, дъските на борда заскърцаха, заусукваха се и накрая със силен пукот се разбиха на трески, които паднаха в морето. Четиримата мъже дотичаха да видят какво става, но с момичето всичко беше наред, а в борда вече имаше достатъчно голяма дупка, през която да изкарат сала, което и направиха след като Шеймъс им донесе отнякъде и въжета, а после със същите въжета го вързаха здраво за двете лодки.
През това време под вещите указания на развален джеларски на въздесъщия Шеймъс и пред очите на Тордек и Ерик, смълчани от загубата на толкова много пари във вид на коприна, чуждоземните жени ушиха платна, които двамата другари заедно с моряка и войника успяха да закачат на две гребла, всяко от които положиха изправено в издълбаните на носа на лодките дупки, след това ги застопориха с въжета. Накрая Шеймъс огледа критично плода на усилията им и каза доволно:
- Е, няма да ни закара до Джелар или дори до Триривърс, но до брега ще издържи - след това обгърна с поглед наблюдаващите ги безмълвно от палубата хора и изведнъж изкрещя. - Какво зяпате, мамули такива, специални покани ли чакате? Качвайте се на борда преди всичко да е потънало в пазвата на Мелора, деветте ада да ви погълнат дано!
Джеларците изведнъж се разбързаха и без да чакат превод, а подсмихващите се граланци също се намърдаха в лодките си, като взеха по няколко деца във всяка. В сала се накачулиха около дузина окаяни чужденеца, а "господарят Тамори" изчака Шеймъс да каже, че всичко е наред и могат най-после да потеглят, след което зашепна думите на обещаното заклинание за вятър. Почти веднага след като орбата му изгасна първите повеи на лек бриз се появиха около изтерзаните хора, постепенно усилвайки се и надувайки платната под професионалните псувни на Шеймъс. С тежко проскърцване и много молитви двете лодки тръгнаха бавно напред, повличайки сала след себе си, като накрая скоростта им се стабилизира на три възела и половина, според моряка.
Цялата тази дейност беше отнела доста време на героите и техните помощници, но за щастие поне не ги нападнаха никакви морски дяволи. Когато лодките потеглиха беше вече късен следобед, почти вечер, и слънцето беше тръгнало към хоризонта, но между две псувни Шеймъс каза, че ще стигнат сушата преди да залезе. Всички останали, обаче, си позволиха да си отдъхнат, да се отпуснат и да започнат да говорят едва когато останките на кораба се скриха зад тях...
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8335
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: [Втора глава] Дебютът продължава (cont.)

Мнение от CTAHuMuP » пет яну 16, 2009 4:19 pm

Нищо не обезпокои хората през целия път, но въпреки това десетки молитви към боговете се отправяха при всяко по-силно клатушкане на лодките. Когато доближиха до брега толкова, че да могат да различават присъствието на човешки фигури в далечината, всички видяха няколко души на брега, вероятно селяни, притеснени за приятелите и роднините си заради дългото им отсъствие в морето. Хората на брега явно също ги видяха и няколко от тях хукнаха към селото да разпространят новината и така, когато странната, навързана с въжета плавателна конструкция стигна до брега около камбана-две преди залез, цялото Барнъби се беше изсипало да посрещне сънародниците си и спасените от тях чуждоземци.
Последва суматоха, селяните почти се скараха кой да подслони, облече и нахрани измъчените джеларци, накрая все пак се стигна до някакво решение, а по предложение на кмета петимата герои и двамата благородници Йоритомо и Тамори щяха да вечерят и после нощуват в кметството, което се оказа специално пригодено за честите визити на ксенейските аристократи, които не желаеха да спят в кръчмата.
И така, вечерта отново завари шампионите на Анталия в Барнъби, но този път срещу кръчмата, в трапезарията на кмеството, където на голяма маса, отрупана със сравнително прости, но с обилно количество храни, двамата предводители на оцелелите седяха срещу Тордек, Ричард, Ерик, Лусиан и Махо, и мълчаливо похапваха, опитвайки се да запазят достойнството си и да не се нахвърлят върху храната като невидели...
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8803
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: [Втора глава] Дебютът продължава (cont.)

Мнение от CONAN » съб яну 17, 2009 10:40 am

От своя страна, Тордек осъзнаваше, че глада е най-страшното нещо и по-добре да го държи надалеч. В резултат на това вече пълнеше втора чиния с каквото може да достигне. Брадата му беше доволно изцапана и джуджето я бършеше по-често от обикновено, за да демонстрира добри обноски. Всеки път щом погледнеше към чужденците изпитваше някакво неловко усещане и искаше по-бързо това да приключи и да тръгнат на същинската им задача. Наведе се към Ерик и тихо запита:
- Ако този дивия е толкова добър магьосник, как ли е позволил да го сбарат неподготвен и да го закотвят в трюма?
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

Потребителски аватар
Malcolm_X
Мнения: 400
Регистриран: вт авг 17, 2004 11:29 pm
Местоположение: София
Контакти:

Re: [Втора глава] Дебютът продължава (cont.)

Мнение от Malcolm_X » съб яну 17, 2009 5:19 pm

Полуръстът изрита под масата приятеля си, от което тя леко подскочи и наредената по нея посуда издрънча. На учудените погледи на сътрапезниците си Ерик отговори с лъчезарна усмивка, след което заговори към седящите срещу него джеларци:

-- Е, Ваши...благородия, мисля, че сега вече имаме достатъчно време на разположение, да ни разкажете как се озовахте в тази ситуация, какво ви се случи и как оцеляхте толкова време на кораба.

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: [Втора глава] Дебютът продължава (cont.)

Мнение от AngerNogar » съб яну 17, 2009 6:09 pm

- Хич не съм сигурен, че те разбират - каза Ричард на дребния си спътник, - но виж, аз и тази плешка определено говорим един език. - след което съвсем забрави какво се опитваше да прави с достойнството си и прокара плешката с чаша вино.

Една плешка по-късно...

- Освен това, като гледах какво се е случило на кораба... май за разлика от нас - те не е трябвало да се тревожат само за морските дяволи. Пък и останах с впечатлението, че закотвянето в трюма е негово дело, а не на нападателите.
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8335
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: [Втора глава] Дебютът продължава (cont.)

Мнение от CTAHuMuP » пон яну 19, 2009 4:17 pm

Още при първите думи на граланците, отправени в негова посока, Йоритомо беше изръмжал нещо на Тамори, който излезе някъде и се върна след кратко отсъствие, водейки полуелфката след себе си, която вървеше с наведена глава. Магьосникът седна на мястото си и невъзмутимо продължи да се храни, а Йоритомо в характерния си сприхав тон каза нещо без да вдига поглед от храната си. Жената, която стоеше права зад стола на господаря си, преведе без да вдига глава:
- Господарят Йоритомо нареди да ви помоля да повторите казаното и ако имате въпроси, както господарят Ричард беше казал още на кораба, да ги зададете всички сега. Господарят Йоритомо също така желае да знае дали след това може той да ви попита нещо?
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Заключена

Върни се в “Punishment divine”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост