Бягството

[VORAC]

[Тичането до тук е било камбана и половина, с добра скорост, но ви е изморило. По груба преценка имате сили за още една такава отсечка преди да се скапете за деня, или да ходите с нормално темпо цял ден. Разбира се възможни са и опции някъде по средата. За блатата, сте чували, че са на два дни път от града, каквото и да значи това (никой от вас не познава твърде добре околността).]

[А, да, и месото е сурово, та ми е интересно дали всички ядат, как, що, хъм-тъм.]

[Yago]

Аларион, с вода още стичаща се на мръсни вадички по смуглата й кожа, и капеща от рижата коса, се приобщи към останалите и с радост прие късът месо, който мушна при сухарите. Новините прие с намръщване, но не каза нищо. Когато останалите поеха нататък, тя ги последва, не след дълго отбелязвайки:
- Може би трябва да прекоси реката или да походим във водата, да се позагуби следата.

[nikestan]

Дариан не бе очарован от възможността да яде сурово месо, затова затътри крака след рошавия елф без дори да помирише парчето месо, което орка му даде.

[VORAC]

Вървяха с бързо темпо покрай реката, и понеже всички бяха добри пловци, нямаха проблем да я прекосят на няколко пъти. Следобената жега отстъпи място на вечерния задух, а слънцето ги гледаше, кацнало на еин далечен хълм на изток. Понякога реакта се доближаваше до пътя от Нашкел.

И при едно такова доближаване, пътницитевидяха прашно облаче в далечината, идещо към града, който те бяха напуснали. Слънцето вече не се виждаше, макар че осветяваше облаците, и беше сумрак. И тогава видяха няколко светлини, които тръгваха от града по следите им.

Отгоре на всичко коремът на Дариан настойчиво каркореше, а ан останалтие се бунтуваха против суровото месо, което бяха яли [вие си решете как реагирате на това].

[Yago]

((нещо заспахме))
Ами Аларион ходи. Тъй като не беше яла от месото, а само малко сухар, леко й е гладно, но тя беше навикнала, пък и не й се връщаше в затвора. Влачейки крака по брега, от време на време загребвайки водната повърхност със стъпало, тя вървеше успоредно на останалите и от време на време се оглеждаше назад. Ако в някакъв момент се почувства по-малко уморена, започва да разнообразява ходенето с кратки подтичвания.

[CONAN]

(Вораце, описвай къде сме по дяволите. Още ли не сме стигнали гора/блата та? на какво разстояние сме от тях. Освен това яденето на сурово месо не е никакъв пролбем, незнам защо си мислиш че се отразява по накъв начин на организма Пролбема е изцяло психологически)

-Трябва да открием къде да се покрием за през нощта. Не може да продължаваме , ще капнем съвсем. Трябва ни малко сън. А ако се скрием добре може да ни подминат тия дето ни търсят. Макар че какво толкова сте сторили, че ни търсят така усилено. Мислех че всички сме невинни.

[VORAC]

От извесно време пътят върви успоредно на рекаата и се източва дълъг и прав напред към леко захълмящият се хоризонт, водещ към Нашкел. Жилавата трева се мачка под краката ви, а единствената ви компания сред зеленото море са тук-таме някоя туфа заблудени храсти, или някоя върба, надвисила се над реката да пийне вода.

На плавните извивки на земята напред, между които се провира и изчезва прашният път, са накацали дървета като стражеви войници - и обещават да предложат уютна компания за през нощта, ако повървите още една-две камбани (а вече сте изморени заради бързото ви темпо).

В призрачният сумрак, след изпадането на слънцето от този свят в някой друг, светлинките в посока града се движат бързо. Конници. Прашният облак пред вас се доближава и се превръща в бързащ да не замръкне по пътя след залез слънце фургон. Масивната закрита каруца е теглена от четири коня.

[CONAN]

Има някой на пътя - сепна се Грънт, който в последните няколко часа не беше много съсредоточен.- Предлагам да се скрием, не го знаем какъв е и що ме. Този фургон не ми вдъхва дуверие, точно в такъв ме вкараха когато ме водеха към затвора. Аз не се връщам там.

След което без да чака останалите започна да се отдалечава търсейки удобно прикритие от което да наблюдава - дърво, висока трева, някакъв камък зад който да се притаи.

[Prince of Essembra]

Елфът разбра че дистанцията скоро ще бъде скъсена, болката от раната още го мъчеше, а темпото го бе уморило достатъчно много. Тогава той се обърна към останалите:

-,, Ноща ще ни покрие, нека се покатерим на дърветата и да се молим, че няма да бъдем открити, капнах, немога да тичам повече, да не се е чуло звук когато онези ни наближът. При добър късмет ще се измъкнем."

Арамил избра едно от по-високите дървета, огледа го добре, и се покътери на него.

ДМ:[sblock]climb check.[/sblock]

[nikestan]

Дариан изтича след орка и залегна сред тревите. После зачака приближаващите ... и той не знаеше какво точно приближава, но все пак го чакаше.

[VORAC]

Фургонът наближи с дрънчене по пътя и профуча покрай прикритата банда със скоростта на плашещ се не само за стоката си търговец. Залегналите в тревата вдишаха от прахоляка. Междувременно Армаил се катереше ловко по едно от няколкото дървета до реката. Дървото бе високо, с клони разположени на различни слоеве - така, по стовола на дървото се редуваха участъци от гол ствол, както и подобни на диск плътно сплетени клони. Армаил се изкатери и огледа - факлите на преследвачите бяха още далеч. И тогава забеляза леко мъждуканев противоположната посока. Там, където земята ставаше по-хълмиста и неравна, може би не бяха го видяли заради някоя гънка. Беше слаба светлина - като от фенер със свещ.

[Prince of Essembra]

След като фургонът се отдалечи достатъчно, за да не представлява заплаха за прикритието на групата, Арамил се спусна на долу по дървото. Доближи останалите, полегнали в тревите и им каза:

-,, Имаме дълга опашка от преследвачи, но преднината ни още е стабилна. По-интересното е, че на там (той се обърна и показа с пръст ) има някаква бледа светлинка, не се вижда от какво или от кого е, но предлагам да проверим това. Може да се окаже, че е някоя дърварска хижа или някакво прикритие."

Арамил тръгна с уверена крачка, изваждайки стрелата която го бе пронизала и добави:

-,, Ако има някой там трябва да го вземем за заложник, ако се противи..."

[CONAN]

- Какви заложници бе, ти да не си се спънал и ударил главата. Въобще не ни трябват такива неща. Не мога да разбера за какво ни гонят, чак толкова да сме важни... сигурно ще да е за да измият срама си пред лордчето. Само затова ще да са толкова упорити. Оръфляци като вас и мен не са им толкова ценни.

След което се замисли.

Да се набиваме в хижи и други постройки е безмислено също. Ще ни обкръжат като пилци в курник. Тъй като ме съмнява тези да се спрат толкова рано, предлагам и ние да не се спираме. Не пречи да видим какво е тая светлина, като наближим де. Може да е нещо полезно.

[VORAC]

[Водещият ви е емо.]

Речено-сторено. Камбана по-късно гурпата стигна до първият гол хълм от системата възвишения, която лежеше в тази посока. Реката го заобикаляше в ляво, и се изгубваше между този хълм и съседният. Пътят пък заобикаляше надясно и изцяло заобикаляше хълмистата част, а определено и предполагаемите блата отвъд.

Тогава елфата забеляза, че преследвачите са спрели, вяроятно реили да нощуват. На може би две трети от пътя от Пион до тях. Армаил беше видял светлинакта от малко отвъд билото на този хълм.