Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

2. Заслон

D&D 3.5 приключение за 4-ма персонажи от 1-во ниво
Потребителски аватар
Lord Vader
Детерминиран Форумен Философ
Мнения: 1598
Регистриран: съб май 10, 2003 11:11 pm
Местоположение: Coruscant City
Контакти:

Мнение от Lord Vader » чет сеп 01, 2005 9:32 am

Еролес изчака някаква реакция от мечорозите преди да реагира по някакъв начин.
[OOC]Оставям същото действие като ready action, ще се целя по по-младия, като условието ми е някакво враждебно действие. [/OOC]
Всички в парка,до един
друсаме и пием джин.

Потребителски аватар
RaynerApe
Мнения: 533
Регистриран: съб дек 22, 2001 11:52 pm
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » чет сеп 01, 2005 8:17 pm

Когато Елиес тръгва бавно с двамата мечорози с вдигната длан, по-младия и буен от тях нададе дълбоко, заплашително ръмжене. Дланта му не се откъсна нито за миг от оръжието и очите му, макар сега да бяха фокусирани върху свещенника, допреди миг се взираха в елфа приготвил се за стрелба срещу тях - предизвикателен, див поглед на звяр скрит в дълбините им. Каквото и да бе намерението му, неговият другар го спря с грубо издърпване на лакътя. Двамата не си размениха никакъв друг знак, но не бе и достатъчно. Нищо по тях не издаваше религиозна принадлежност от какъвто и да е вид. Дрехите им бяха подгизнали от вода и отдалеч миришеха зле, оръжията - груби и недодялани, но смъртоносни.

"Граннар хъррф", изсумтя старият мечорог с огромната брада на плитки към свещенника и остъпи назад към един от тъмните кътчета на залата. За миг и двамата изчакаха за последващата реакция на хората, а след това старият мечорог се обърна към каменните стени и прокара бавно длан върху клиновидното писмо, сякаш го "четеше" но не с очи, а допир. Едрият мечорог, който го последва в сенките се извърна зад него към групата, пазейки му гърба от възможно нападение. Никой от двамата неочаквани гости не продума и дума повече, сякаш не бе и необходимо. За тях Бурен мир бе нищо повече от временно примирие, което да сведе изваденото острие. Острието обаче не бе прибрано в ножницата.

Потребителски аватар
Andras
Мнения: 3035
Регистриран: ср ное 03, 2004 8:48 pm

Мнение от Andras » чет сеп 01, 2005 9:03 pm

ИИ: Повечето мечорози имат навика да почитат Хругек - бог на засадата и войната. Това имах предвид, дали го знае героят ми. Не конкретно за двамата, а по принцип.
ВИ:
"А уж приказвали на общият език...друг път" Елиес така и не разгада двете думи на мечорогът, повече го интересуваше какво прави със стената. Изглежда можеше да разчете пиктограмите, което автоматично го правеше интересен. Впрочем самият факт - грамотен мечорог беше интересен, да не говорим, че този лесно можеше да се срещал с лежащият в гробницата.
-Това е последният дом на ваш вожд от преди половин век. Тук е погребан...Знаеш ли името му, как се е казвал?-Елиес се подпря на стената, където беше оставил багажа си, сякаш за да останови някаква граница и добави на родният си език-Пази старецът!
Последна промяна от Andras на чет сеп 01, 2005 9:20 pm, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
RaynerApe
Мнения: 533
Регистриран: съб дек 22, 2001 11:52 pm
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » чет сеп 01, 2005 9:18 pm

Когато Елиес се приближи до стената, която старият мечорог разгадаваше с длан плъзгаща се по множеството резки върху камъка, неговият спътник изскочи напред и изпъчи гръд само на сантиметри от елфа, излайвайки остро някаква закана на същия неразбираем наглед език. Може би един от множеството примитивни диалекти на гоблиноидския, което само по себе си е някаква следа. Разстоянието между тях бе достатъчно за огромния звяр да сграбчи свещенника с един замах и сигурно да строши врата му преди последния да може да изрече и дума. Но не го стори. Единствено закри с огромното си туловище гледката към по-ниския старец, който продължи да разчита писмото необезпокояван, сякаш не се нуждаеше от светлината на догарящата лоеница. Той не отговори на нито едно от запитванията на Елиес. Сякаш думите му не значеха нищо за него.

Навън дъжда се усили. Гръмотивеците се изредиха една след друга, четири на брой, всяка поемаща от ехото на предишната, мощен тътен от небесата. Макар да бе скрит на сухо, едрият млад мечорог нервно надигна глава към високия таван на помещението.

ООС: Не знаеш със сигурност за точния бог, на който се предполага, че се кланят местните племена мечорози. Чувал си за няколко, но не си имал възможност да проучиш вниманително.

Потребителски аватар
Lord Vader
Детерминиран Форумен Философ
Мнения: 1598
Регистриран: съб май 10, 2003 11:11 pm
Местоположение: Coruscant City
Контакти:

Мнение от Lord Vader » чет сеп 01, 2005 10:41 pm

Еролес напрегна всеки мускул от тялото си, готов да пробие черепа на Мечорога ако направи дори едно погрешно движение. След това изрече на Елефически "Сигурен ли си че това е безопасно място на което да стоиш? И в името на деветте ада прави старият, и защо е нужно да го пазим?"
Всички в парка,до един
друсаме и пием джин.

Потребителски аватар
Bohu
Мнения: 436
Регистриран: съб авг 23, 2003 12:22 pm
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Мнение от Bohu » чет сеп 01, 2005 11:29 pm

Карт се усмихваше опасно:
-Мисля че не е плъх, но все пак е от подобно естество-и след като видя че по-старшия от двата "звяра" разговори миролюбиво, доколото можеше това да се смята за такова, сведе меча надоло, но не го прибра. Усмихна се пак, но не добродушно и каза- Заповядайте тогава да се изсушите, знам колко обичате водата.
В момента обаче когато ясно пролича,че по-младия мечорог можеше да нападне Елиес, Карт изрече високо и ясно:
-Надявам се разбираш че ако пипнеш свещенника ще се наложи да те размажа по стените. И за да е по-забавно ще го направя със щита - усмивката му продължаваше да грее очарователно, но погледа беше остър, зловещ и заканителен, проникващ право в очите на мечорога. След това за да усили ефекта тропна с меча по щита.

[ooc] Нека пробваме с Intimidate [/ooc]

Трябва да знаете, че съм приказно красив !!!

My Place
Изображение

Потребителски аватар
Andras
Мнения: 3035
Регистриран: ср ное 03, 2004 8:48 pm

Мнение от Andras » чет сеп 01, 2005 11:46 pm

-В Бурен мир съм с вас!-свещенникът отново вдигна дланта на ръката си, след което за пореден път се обърна към Еролес-Никъде не е безопасно. Младият е дебил, но старият знае доста.

Потребителски аватар
RaynerApe
Мнения: 533
Регистриран: съб дек 22, 2001 11:52 pm
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » съб сеп 03, 2005 9:45 pm

Оставяйки младия "дебил" да пази гърба му и най-вече да държи любопитните хора надалеч от делата му, които бяха почти неразгадаеми през воала на сенките, старият мечорог бавно и търпеливо премина по дължината на южната стенал чак до покрития с натрошени грънци ъгъл, където се сепна за момент. Той извъна поглед съвсем леко, колкото да объенв внимание на хората заемащи осветената половина на обширната зала. Последва тихо гърлено ръмжене, което единствено можеше да значи нещо за неговия едър спътник. Едрият воин с тъмнокафява козина отстъпи назад с шумно изсумтяване, сетне обърна поглед към стареца. Двамата си размениха думи с такава бързина и висок тон, че в друга ситуация някой би ги взел за прегракнали псета, биещи се за парче месо. Сякаш нито един от тях не обръщаше каквото и да е внимание на хората, които за пореден път бяха направили опит да осъществят контакт с тях.

Потребителски аватар
Andras
Мнения: 3035
Регистриран: ср ное 03, 2004 8:48 pm

Мнение от Andras » ср сеп 07, 2005 9:46 am

"Диваци не, ами и малко от горе...Трябвало е да си послушат някогашния си господар." Елиес наблюдаваше двамата мечорози, докато си ръмжаха един на друг, след което реши да ги остави да правят каквото им е воля, стига да не му бъркат в работата. Естествено, ако си тръгнеха имаше сериозен шанс да дойдат с компания, но след дъжд по острите склонове се обрзауват едни такива каменопади...

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8809
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Мнение от CONAN » ср сеп 07, 2005 10:10 am

Самаил наблюдаваше цялата сцена, но не беше сигурен какво трябваше да се предприеме.
Само продължи да наблюдава двата звяра въпреки,, че беше възможно да го виждат в сумрата.
Но неизвестната заплаха от него може би държеше двата звяра все още в несигурност.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

Потребителски аватар
RaynerApe
Мнения: 533
Регистриран: съб дек 22, 2001 11:52 pm
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » чет сеп 08, 2005 12:10 am

След кратката размяна на непознати думи на дивашкия гоблиноиден език, двата мечорога отново се разделиха. Едрият воин застана точно на границата между тъмните сенки и осветената част, която бавно, но неумолимо отстъпваше - лоеницата догаряше с помрълнал пламък и освен ако някой не запалеше нова, скоро щяха да останат напълно в мрака и на милостта на мрака и зверовете. С поглед, изпълнен с презрение, той държеше групата хора нащрек пред него и далеч от своя спътник. За миг само си позволи да се озъби с тихо ръмжене към стрелата на Еролес, отправила своя остър край към него, но иначе остана безмълвен. Ръката му, стиснала здраво дръжката на боздугана, бе също в изчакване.

Старият мечорог изследваше стенописите клин след клин, плъзгайки внимателно длан върху познанието, оставено от едно изгубено поколение на неговия народ. И сякаш разбираше написаното и съпреживяваше запазените в камъка истории, тъй като понякога издаваше замислено гърлено ръмжене, а миг след това тръскаше косматата си глава и продължаваше напред. Може би откриваше с лекота неща, които на Елиес щяха да струват месеци прекарани в прашните библиотеки върху копия от стенописа. Но начинът, по който и двата звяра бяха изразили нежеланието си да общуват с представителите на цивилизованите народи, създаваше непробиваема стена от напрежение между тях. Когато дланта на стария мечорог достигна само крачка встрани от западната врата, тя се спря, но този път рязко. Старият мечорог отвърна глава към вратата и я огледа. Както и хората и елфите преди него, не откри нито брава нито ключалка - само плоска каменна плоча. Когато я удари тежко с лапа, тя не поддаде. Но старият мечорог и не възнамеряваше да използва груба сила. Той се върна отново към стената и огледа отново каменните резки. После...

Каквото и да възнамеряваше да стори възрастния мечорог, плановете му бяха нарушени изневиделица. Пръв забеляза появата неговия млад едър събрат, който нададе мощен рев, отстъпвайки назад като уплашена сърна, а не готов за скок вълк. И двете му длани стискаха боздугана и го вдигнаха нагоре. Останалите, до този момент следящи мечороците за възможна атака, едва тогаз забелязаха как от северната каменна плоча, която бе запечатала дълбините от гробницата, се прокрадваше облак от млечнобял дим. Бяха необходими само няколко секунди на рехавите струйки да се смесят и сгъстят в полупрозрачен облак, който прие странна и разкривена човекоподобна форма, която продължи да расте и надига докато не достигна размера на мечорозите, а стне го и задмина с няколко пръста.

От раменете нагоре човек можеше да се закълне, че наблюдава призрак на един от тези зверове, с дебелият мускулет врат на воин, но надолу - бе страховита гледка, която би накарала и обръгнат воин да отвърне поглед. Димът не покриваше цялото тяло, а остави половината от гръдния кош отворен, покрит с разкъсана плетена ризница, през която се виждаха ужасяващи рани. Органите пулсираха и се разкривяваха в постоянен лудешки танц, променяйки формата и размерите си и колкото по-надолу се спускаше дима толкова по-рехав и безформен ставаше, докато приеме формата единствено на гръбнака на призрака и се изгуби във виевата нишка дим. От бедрата надолу, всичко липсваше. Само лявата от огромните издължени ръце бе останала на място, а дясната бе откъсната и само брънките на ризницата се спускаха отпуснати от рамото надолу. Въпреки смъртоносните рани които може би някога бяха измъчвали загиналия воин, лицето му носеше маска от каменно изражение. Той се взираше напред в нищото и не даде с нито едно движение знак, че бе забелязал неканените посетители, нарушили неговия покой. Той стигна до средата на залата, където спря, реейки се във въздуха.

Последен забеляза появата на призрака стария мечорог. Той отскочи назад, изскимтявайки нещо което само бледо напомня на думи и се опитва да отстъпи назад подобно на едрия воин зад него. Краката му затънаха в купчина от глинените отломки и това го препъна, падайки по гръб на земята и лазейки с лакти назад. Макар допреди миг да бе имал вид на учен, изземайки ролята на самия Елиес, сега той бе жертва на собствения си страх.

Потребителски аватар
Andras
Мнения: 3035
Регистриран: ср ное 03, 2004 8:48 pm

Мнение от Andras » чет сеп 08, 2005 8:34 am

"Колко бях прав за неумирането! Сега ще бъде интересно..." Свещенникът пипна сребърният медальон на гърдите си и се приготви да проведе през него положителната енергия на Бокоб. Той, обаче, щеше да стори това само, ако нечистият решеше да нападне него или стоящите зад гърба му мъже, за спасяване на мечорозите дори и не си помисляше.


***
Подготвям обръщане
1д20+2 за най-силното
2д6+3 за брой нива

Потребителски аватар
Lord Vader
Детерминиран Форумен Философ
Мнения: 1598
Регистриран: съб май 10, 2003 11:11 pm
Местоположение: Coruscant City
Контакти:

Мнение от Lord Vader » чет сеп 08, 2005 9:39 am

Еролоес веднага се преориентира към новия посетител. Гледката беше стряскаща, но той не загуби самообладание и се приготви за изричане на магия. Все пак за момента не направи нищо, предвид че не беше изправен нито той, нито спътниците му пред директна опасност. Еролес загледа с интерес какъв ще бъде развоя на събитията.

[OOC] Приготвям си mage armor да си изрека върху себе си, ако духът реши да напада някой от нас [/ooc]
Всички в парка,до един
друсаме и пием джин.

Потребителски аватар
Bohu
Мнения: 436
Регистриран: съб авг 23, 2003 12:22 pm
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Мнение от Bohu » чет сеп 08, 2005 5:54 pm

Ооооо и таз добра, не мъртъв, мислише си Карт. Мнооого лоша седмица, дано поне да си хареса мечорозите и извади отново меча си, но с острие надолу. Знае ли се може пък да не е враждебен...

Трябва да знаете, че съм приказно красив !!!

My Place
Изображение

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8809
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Мнение от CONAN » пет сеп 09, 2005 9:21 am

-Понякога боговете имат странно чувство за хумор. Дано Елона ни закриля за да преживеем тази нощ.

Самаил излезе от укритието си и зае позиция до Карт в случай че нещо ги нападне.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

Потребителски аватар
RaynerApe
Мнения: 533
Регистриран: съб дек 22, 2001 11:52 pm
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » нед сеп 11, 2005 12:51 am

ООС: Искам да се извиня на всички играчи, които бавя с неприсъствието си в играта. През последните дни доставчикът ми има изключително сериозни проблеми, довели до непрекъснато спиране на трафика и дори временно свеждането му до 1/3 капацитет. Докато това продължава, не се очаква да е дълго, е възможно по-рядко мое включване.

След първоначалната уплаха от появата на ужасяващия призрак, над вцепенените мечорози и сплотената група от четирима хора и елфи се спусна стоманеното бреме на изчакването. Разкъсаното туловище на призрака остана да се рее в средата на залата, без дори да издаде за миг, че осъзнава присъствието на неканените гости в собствената му гробница. Нито сведе глава към тях, нито реещите се струйки дим, който запълваха безформените му очни му ябълки, ги проследиха. Просто се взираше някъде в безкрая, на юг през тъмния коридор който водеше към изхода от гробницата. Сетне лявата му длан се надигна. И всичко стана изведнъж, като че ли времето изгуби своя смисъл и секундите ускориха своя бяг.

Призракът изви тялото си и посегна към пояса, от дясната страна на който висеше широка и празна ножница достигаща ниско под коляното му. Дланта му се изви и сякаш грабна дръжката невидим меч, пръстите се обтегнаха в твърда хватка и тогава с един широк замах, той надигна длан и "извади" това, което може би във въображението му бе истинско оръжие. Но за всички останали дланта бе въздух. Призракът надигна захвата високо и го насочи към изхода от гробницата, сетне лицето му се изви в неописуема гримаса на ярост и болка. Лицето му се разкриви дотам, че изгуби пропорциите си, челюстта падна ниско и се разтвори като змийска паст, а сетне като чудовищен кладенец от който извирна болка.

ООС: Приготвилите действие може да преценят дали да действат преди вика в зависимост от действията на призрака. Последиците от действието им ще се осъществи по време на самия вик. За всички останали се отнася следващата част.

Писък. Оглушителен, страховит, изпълнен с отчаяние. Подет от ехото, ревът на призрачния звяр се заблъска от стена до стена, карайки твърдия камък да вибрира под краката на смъртните - или поне там се стори на някои. Мощта му сякаш разкъса устоите на времето и няколкото секунди се превърнаха в минути докато трая мощният гърлен рев. Отвън се надигна изведнъж бърз студен и влажен вихър, който проникна в подземието и заплаши с гибел пламъка на лоеницата, която помръкна за миг и пламъкът й се сведе почтително. В сумрака, който се получи, димът изпълващ формата на призрака проблясна с меко, пулсиращо сияние. Отвъд стените, подземието сякаш се пробуди към живот. Тих вой от десетки, ако не стотици пискливи гласчета се надигна зад каменните врати, а те на свой ред завибрираха в унисон.

Младият и едър мечорог се сви на земята и се присъедини към воя. Цялото му тяло затрепера от ужас, от паника. Бе изцяло съкрушен от видяното. Старецът залази на четири лапи към него и го сграбчи с две ръце, сетне се взря във видението - и макар лицето му да бе каменно, бе изпълнен с не по-малко страх.

Потребителски аватар
Andras
Мнения: 3035
Регистриран: ср ное 03, 2004 8:48 pm

Мнение от Andras » нед сеп 11, 2005 8:09 am

ИИ: Условията на приготвеното действие не са изпълнени. Елиес ще използва същото действие, но по-късно, когато чува гласчетата. Дано не са плъши, че ще се прецакам.
1д20+2 за най-силното
2д6+3 за брой нива

ВИ:
-Ушите ми!-Елиес се окопити от крясъка само за да чуе надигащите се пискливи гласове-В името на Бокоб, нека това място се изпълни със свята и чиста енергия! Пръждосвай се със слугите си, прогнило изчадие!

Потребителски аватар
Lord Vader
Детерминиран Форумен Философ
Мнения: 1598
Регистриран: съб май 10, 2003 11:11 pm
Местоположение: Coruscant City
Контакти:

Мнение от Lord Vader » вт сеп 13, 2005 11:20 am

[OOC] И моето действие не е изпълнено. Не се възползвам от него [/OOC]
Ужасяващият писък, дошъл сякаш от ада пронизваше тъпанчетата на Еролес, не беше чувал нищо толкова отвратително през живота си преди. И когато си мислеше че по-зле не може да стане, дочу пискливите и така набиващи се в главата му писъчета. Забеляза как лоеницата е на път да изгасне, и реши че не може да си позволи да остане на тъмно при стеклите се обстоятелства. 2 Мечорога които се държат странно, заедно с няквако адско привидение е лошо, но същите, прикрити от воала на тъмнината - не искаше дори да си го представя. Еролес се концентрира, произнесе няколко думи на някакъв странен език, след което бръкна някъде по кесиите си, от където хвръкна една малка светулка. Тогава изведъж ръката му засия с бледа жълтеникава светлина.
[OOC] Light, върху себе си [/OOC]
Всички в парка,до един
друсаме и пием джин.

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8809
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Мнение от CONAN » чет сеп 15, 2005 10:38 am

Писъкът смрази сърцето на Самаил. Не беше чувал никога подобно нещо. Той остана вцепенен на място, опитвайки са да заглуши писъците с ръце.

(ООС: Стои и заглушава писъци)
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

Потребителски аватар
Bohu
Мнения: 436
Регистриран: съб авг 23, 2003 12:22 pm
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Мнение от Bohu » чет сеп 15, 2005 11:58 am

В мига в който призрака направи гримасата и отвори устата си Карт разбра че ще стане нещо неприятно. Писъка го накара да стистне меча си до побеляване на пръстите. И в жалък опит да се прибори със вика той насвой ред нададе рев.

[ooc] Стоя си [/ooc]

Трябва да знаете, че съм приказно красив !!!

My Place
Изображение

Потребителски аватар
RaynerApe
Мнения: 533
Регистриран: съб дек 22, 2001 11:52 pm
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » пет сеп 16, 2005 12:32 am

Пръв на мощния вой се противопостави викът на свещенника Елиес, но от заповедните ми слова не последва нищо - воят от скърцания и дращения, тихи удари на плът и в камък заприиждаха иззад запечатаните стени. Нещо във въздуха се промени, стана по-студен и влажен. Независимо, че наклонът от входа насам не позволяваше това, хладна вълна обля всички в краката и един бегъл поглед надолу бе достатъчен, да разкрие тънка водна повърхност, която се разстилаше из цялото помещени. Нова поредица от гръмотевици се включиха към воя и тогава сякаш земята се разтресе, а образувавият се гьол на пода се разплиска във всички посоки. Пръст се зарони на рехави вълни от тавана. И в миг, точно когато постигна апогея си, гласът замлъкна. Димът се пръсна във всички посоки, а вятърът се заигра около него, усили сеоя бяг и го погълна. Това бе твърде много и за лоеницата, която изгасна малко след сюблимния миг.

И остави хора, елфи и мечорози в сумрак, поддържан единствено от светликът, озаряващ силуета на Еролес. Това нямаше обаче да трае дълго.

Едва минута след като ревът спря и остави ушите на всички да кънтят, хора и елфи можеха да чуят тихия плачлив вой на един от мечорозите, когото ужасът от видяното бе съкрушил напълно. Наострил уши, опулил очи и разтворил широко ноздри, умът на този звят е напълно обзет от видяното. Неговият спътник съвсем нежно се е навел над него и го е прегърнал с две ръце, опитвайки се да го успокои. Тежките лапи на стареца бавно приглаждат козината по врата на воина.

"Граддат... шерфир граддаааат... ерррхим'ахти.... градааат..." Продължава да скимти едрият мечорог.

ООС: По принцип не е редно да спирам играта всеки път, за да ви напомня това, но е време да се стегнете и станете малко по-решителни в действията си и да обмисляте всички свои възможности - заклинания, екипировка, алтернативни начини за дипломация. така ще успеете да намерите поне едно от няколкото възможни решения на ситуацията. Пасивното реагиране на случващото се често води до пропуск на множеството шансове дотук.

Потребителски аватар
RaynerApe
Мнения: 533
Регистриран: съб дек 22, 2001 11:52 pm
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » пет сеп 16, 2005 8:03 pm

Андрас написа в OOC стил:
Така няколко въпроса, че да прецени Елиес, дали да си плюе на петите (не му се ще това да е и негова гробница):

1.Този таван над нас от какъв материал е - обработен камък, естествена скала или пък земна маса, както е най-вероятно, предвид сипещата се пръст?

Отг: Раванът е изработен от обработен камък, но изработката му е некачествена. Между каменните плочи преминава пръст, която лекият земетръс посимва по главите ви.

2. Тая вода от къде дойде - от към входа, въпреки че е невъзможно физически или от някъде другаде (пробитото място в стената, някаква врата)? Имали видима дупка от където нахлува?

Отг: Водата приижда от входа навътре, макар лекият наклон нагоре между входа и самото помещение да не позволява на водата естествено да приижда в самото подземия. Без допълнително изследване, не може да установите друго отверстие.

3. На къде духа течението - отново ли към/от някоя от вратите?

Отг: Това, което може да установите без щателна проверка, е че водата приижда единствено отвън, на леки студени вълни, разстилайки се на тънък пласт по пода.

4. Чисто субективно, има ли чуввтвото/усещането/доводите Елиес, че това място е тръгнало да се срутва (осъзнавам че има 90% шанс да не получа отговор на този въпрос)?

Отг: Това зависи изцяло от самия Елиес.

Слух и забелязване, ако са необходими - 1д20+4 и за двете.

На хвърлянето ще отговоря след поне още две действия от другите играчи.

Потребителски аватар
Andras
Мнения: 3035
Регистриран: ср ное 03, 2004 8:48 pm

Мнение от Andras » пет сеп 16, 2005 8:20 pm

-Това е свлачище!!!-Елиес изкрещя, след като се огледа из залата- Хлътваме и естественият наклон се е променил навътре, а таванът почва да се руши! Навън, преди тая проклетия да се е стоварила на главите ни!
Свещенникът метна щита си навън, хвана раницата със свободната си ръка и се запъти към изхода. По-добре мокър от колкото мъртъв.

Потребителски аватар
Bohu
Мнения: 436
Регистриран: съб авг 23, 2003 12:22 pm
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Мнение от Bohu » пет сеп 16, 2005 9:28 pm

Аххх, колко близо бе съня, а сега всичко се обърна. Пак трябваше да бягат. Карт въздъхна разочаровано, чу какво викаше свещенника и на свой ред се провикна.

- Хайде Сам, да изчезваме преди това място да ни погребе. Приятелю елф ти също се насочи към изхода.- и Карт се запъти към мократа нощ с нежелание. От една страна спасението беше вън, но от друга спокойно можеше да остане и гробницата да се срути върху него, но поне съня щеше да го обвие... завинаги. Много трудно решение, в крайна сметка инстинкта за самосахранение и разума го повлечеха навън.

Трябва да знаете, че съм приказно красив !!!

My Place
Изображение

Потребителски аватар
Lord Vader
Детерминиран Форумен Философ
Мнения: 1598
Регистриран: съб май 10, 2003 11:11 pm
Местоположение: Coruscant City
Контакти:

Мнение от Lord Vader » съб сеп 17, 2005 9:53 pm

На Еролес не му трябваше втора покана, макар че направо се чудеше кое е по-зле - ужасяващата стихия отвън или сигурната смърт вътре. Все пак, предпочете жалките шансове за живот, пред несъществуващите такива. Излизайки хвърли един последен поглед на мечорозите, интересуваше го дали те са решили да умрат тук или имат други планове.
Всички в парка,до един
друсаме и пием джин.

Потребителски аватар
RaynerApe
Мнения: 533
Регистриран: съб дек 22, 2001 11:52 pm
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » пон сеп 19, 2005 11:42 pm

OOC: Отново се извинявам за забавянето от моя страна. Намерих си наскоро втора работа и заедно с първата и подготовката за изпитите ми идва в множко. Въпреки това играта продължава. Не се отпускайте, защото оттук насетне започва интересното. Моля и Conan да даде своето участие в тази тема, преди всички да преминат към следващата тема "3. Отново под дъжда".

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8809
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Мнение от CONAN » вт сеп 20, 2005 2:07 pm

Самаил продължаваше да се опитва да заглуши ужасните писъци, когато осъзна че гази във вода и мечорозите се търкалят из нея. Погледна сватлината отдалечаваща се към изхода на гробницата, той не загуби нито момент повече и се втурна към изхода.

Каквото и да бе станало тази вечер, отговор ще намери по късно. И изтича навън.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

Заключена

Върни се в “Бурна Нощ”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост