Видове ролеви игри

[AZLK]

Научих за съществуването на ролеви игри от Уикипедия.Интересно ми беше да открия съществуват ли игри, при които играчите не са противопоставени един на друг и така стигнах до ролевите игри.
Прочетох статиите на сайта за ролевите игри и имам някои въпроси.
По-общо казано се интересувам от възможностите, които предлагат ролевите игри на група хора, които са си близки и ролевата игра е средството, чрез което те да прекарат времето си пълноценно заедно, а не причината да бъдат заедно.

Ето въпросите ми:

Възможно ли е да играчите да не бъдат изначално противопоставени на някакъв враг?

Възможно ли е наличието на противопоставяне да бъде функция от волята на самите играчи, например ако някой от играчите постъпи несправедливо към въображаемите персонажи от играта, то те да се обърнат срещу него?

Последното ми питане предполага, че играчите са опитни и с много добро разбиране за това как функционират ролевите игри.
Интересуват ме има ли игри, които да бъдат в по-голяма степен функция от самите играчи, например те да бъдат и водещи, да могат да променят правилата и законите на света(може да не се изразявам точно).

[icon]

Накратко - всичко е възможно, ролевите игри са симулацията на свой си собствен свят, в който играчите поемат избраните от тях роли, а водещия традиционно поема ролята на целия свят и всичко в него.

1. Възможно ли е да играчите да не бъдат изначално противопоставени на някакъв враг?

- Естествено. Всеки един сценарий, който можеш да си представиш от книги, филми, комикси и т.н. са възможни. Например играчите може да са корабокрушенци по неволя и им се налага да работят заедно за да оцелеят, като новопридобитото им другарство да доведе до нови безброй приключения. Може да са просто куриери или се опитват да свържат двата края търсейки всевъзможна работа в големия град.

2. Възможно ли е наличието на противопоставяне да бъде функция от волята на самите играчи, например ако някой от играчите постъпи несправедливо към въображаемите персонажи от играта, то те да се обърнат срещу него?
- Да, о, да. Ако искаш да играеш ролевите игри като хората персонажа ти трябва да има предистория, нещо което да го мотивира и движи напред. Би могъл да мрази змии например, но по-правилно би било да мрази змии защото, когато е бил на 8 годинки е бил ухапанот змия. В един добре изграден свят всичко си има своята логика и причина. Всяка вражда, приятелство и съюз имат своята предистория. В този смисъл добрата ролева игра трябва да е добре издържана, като сюжет и мотивация на персонажите, както е в киното и книгите.

3. Интересуват ме има ли игри, които да бъдат в по-голяма степен функция от самите играчи, например те да бъдат и водещи, да могат да променят правилата и законите на света(може да не се изразявам точно).

- Вътре в самата игра можеш да правиш всичко, но в повечето случаи самата игра се подчинява на определени правила, например хвърли еди колко си зарчета за да определиш колко щети нанасяш при поредния удар в битка. Има обаче и разновидност на ролевите игри позната, като "фрийстайл" или "свободен стил". Там играчите описват, какво се опитват да постигнат и как, а водещият е последната инстанция, която решава доколко успешни са били действията и какъв е бил резултата от тях. Тук няма правила, а се набляга на разказването на повествованието. Има и някои експерименти, които отиват дори по-далеч. Има ролеви игри, макар сега да не се сещам точно как се казваше системата, където играчите описват не само какво се опитват да направят, но и какво се получава - какъв е крайния резултат от действията им, ролята на водещия се ограничава до това да оценява по достойнство как играча е описал действията си (и в редки случаи да се намесва, когато възникне някакъв проблем или противоречие). Естествено ако играча твърди, че с кихавицата си е повалил 50-те излезли срещу него противника, оценката на водещия едва ли би била висока. Вместо това едно красиво и напрегнато описание на битка би получило висока оценка.

Надявам се да съм ти помогнал с обясненията си. Питай още. Ще получиш отговори и от други хора, които имат по-богат или различен опит. Ролевите игри, като системи и светове са многобройни и разнообразни.

[Yago]

Ето въпросите ми:

Възможно ли е да играчите да не бъдат изначално противопоставени на някакъв враг?

Възможно ли е наличието на противопоставяне да бъде функция от волята на самите играчи, например ако някой от играчите постъпи несправедливо към въображаемите персонажи от играта, то те да се обърнат срещу него?

Последното ми питане предполага, че играчите са опитни и с много добро разбиране за това как функционират ролевите игри.
Интересуват ме има ли игри, които да бъдат в по-голяма степен функция от самите играчи, например те да бъдат и водещи, да могат да променят правилата и законите на света(може да не се изразявам точно).

1.Възможно е. Дори може да се каже, че е традиционно. Противопоставяне обичайно има, защото без конфликт обичайно няма интересни събития, но противопоставянето може да е срещу природни стихии, хитроумните капани на отдавна изчезнал магьосник, социалната среда. Дори в случаи, в които противопоставянето е между разумни същества, не е необичайно то да е по инициатива на играчите - като се почне от простото "ламята пази съкровище, ние сме бедни", и се стигне до сложното "Джинтеки Ко потули разследването, нека да направим частно разследване".

2.Даже е често срещано. В повечето групи съществува джентълменско споразумение персонажите да имат сходни схващани или общи цели, за да не се губи повече от необходимото време в такива противопоставяния. Но някои заглавия фокусират на конфликта между играчите в една или друга форма. Например в Maid играчите обичайно са конкуренти за благоволението на техния работодател - бил той принц за който работят като прислуга, банкер за който работят като мутри, бог за който работят като монаси. А в Exalted играчите са в ролята на митични герои и богове, и нещата често обръщат към философския въпрос "Добре, можем да направим това. Но правилно ли е?"

3.Има игри, които дават значителен контрол върху историята и света и на играчите. Те не са най-често срещаните и най-традиционните, но ги има. По-често срещано е да се дава някакъв на играчите малко повече контрол върху историята на техният герой. Например, възможността с помощтта на някакъв ресурс да контролираш събития, или да афектираш шанса за определени резултати. Някои игри като например FATE ползват подобна механика за допълнителна заиграва между играчи и водещи - когато някой упражнява контрол върху историята, "плаща" на другите, които после могат да ползват платеният ресурс за да променят историята на свой ред.

[arabica]

Интересуват ме има ли игри, които да бъдат в по-голяма степен функция от самите играчи, например те да бъдат и водещи, да могат да променят правилата и законите на света(може да не се изразявам точно).

Законите на света е добре да не се променят, защото иначе не може да се играе. Ако ще има магия, трябва да е ясно как действа; ако ще има нормална физика, трябва да е ясно къде са границите на възможното - и т.н. Трябва да има предвидимост на резултата от действията, за да може играчите да взимат информирани решения. Ако водещият променя законите на света когато му отърва играчите остават с усещането, че напълно са лишени от контрол над действията и съдбата на героя им (което обезмисля цялата идея за ролева игра).

[Асен]

Ето въпросите ми:

Възможно ли е да играчите да не бъдат изначално противопоставени на някакъв враг?

Първо, добре дошъл/дошла на форума!
Ето ти и някои отговори.
В голямото мнозинство от игри и сетинги играчите не са противопоставени изначално на определен враг. В много от тях такива врагове има, но в добрите можеш да се съюзиш с тях и да ги използваш. Иначе са природни сили, а не разумни антагонисти.
За пример, в мускетарската ни игра във Франция от 17 век, масово работехме за кардинал Ришельо, което е точно обратното на обичайното за подобен род игри.

Възможно ли е наличието на противопоставяне да бъде функция от волята на самите играчи, например ако някой от играчите постъпи несправедливо към въображаемите персонажи от играта, то те да се обърнат срещу него?

Възможно е и всъщност, някои игри залагат почти изцяло на това. В други е опция, която може да не се споменава, но съществува.
Разбира се, има и игри, в които не си го представям да стане, но вероятно някъде, някоя група са пробвали и със система, която аз не бих използвал за целта.

Последното ми питане предполага, че играчите са опитни и с много добро разбиране за това как функционират ролевите игри.
Интересуват ме има ли игри, които да бъдат в по-голяма степен функция от самите играчи, например те да бъдат и водещи, да могат да променят правилата и законите на света(може да не се изразявам точно).

Изобщо не се изисква да са особено опитни. Има ролеви игри без Водещ, както и такива при които тази функция се редува между играчите и други в които отговорностите на Водещия са преразпределени между играчите, или се прехвърлят постоянно и динамично и това е част от играта. Разбира се, има опитни играчи, които не харесват този стил на игра и не толкова опитни, които го възприемат без усилие, въпрос на вкус е.
Промените в начина на действие на сетинга по принцип съветвам да се правят преди играта, иначе се губи консистентността. Но има и опции да се променят в игра.
Накратко, нещата не опират само до традиционния стил на игра.

[AZLK]

Първо, добре дошъл/дошла...

А тук има ли някой, който е чел "Лявата ръка на мрака" или "Самите богове" или пък е гледал филма "Аз роботът"?

[Azmodael]

Аз съм гледал филма.

[Gallean]

Лявата ръка на мрака съм чел, да, и помня добре. Филма са го гледали всички. И какво?

[CTAHuMuP]

А аз съм чел и "Самите богове", ако за книжката на Азимов става въпрос. You now have 3 out of 3, so what's next?

[petttto]

Аз съм гледал филма.

И аз съм го гледал

[AZLK]

"...so what's next?"

Това, в качеството ти на модератор/администратор ли е написано?

[CTAHuMuP]

Ми не, щото по времето на писането на това не съм знаел, че още съм някакъв на този форум. В качеството ми на любопитен потребител е писано.