Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

2. Сивостен

Eberron 3.5

Модератор: ChoChan

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 2. Сивостен

Мнение от ChoChan » вт яну 01, 2013 8:41 pm

Наг леко изръмжава, когато Феликс започва да го обсипва с въпроси. Макар й с неудоволствие, склонява и оговоря на част от тах. Феликс разбра, че всяка година в полунощ на третия ден от Калаби статуята в центъра на площада започва да звънти и после, ако имат късмет се появява някой призрак. Естествено, никой от Сивостен не го е страх от някой друг призрак, защото не са женчовци. Ако иска повече детайли, най-добре би било говори с някой свещеник на Мургейз.
give me love so that I can kill...she's so unreal

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: 2. Сивостен

Мнение от AngerNogar » вт яну 01, 2013 8:52 pm

Октарион се прозя отегчено и реши, че след като Сивостен отказва да го забавлява, може да използва времето да свърши малко работа - ако и още да не беше сигурен дали няма да се окаже пълна загуба на време.
- Мисля да обиколя някои познати... и да гледам да не ме убият - Октарион кимна към полу-орка, - ако никой не смята да прави нещо за което услугите ми ще са полезни - каза полу-елфът на тези от спътниците си, които още не бяха тръгнали към стаите си. - Наг - попита по-тихо, за да не го чуе половината кръчма, - всички белязани фамилии са се установили из този квартал, нали? Къде мога да намеря станция на Сивис? Ако има някой от белязан от къща Фиарлан - също би било чудесно. С истинска марка, не някой случаен въжеиграч с разрешително от къщата.
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 2. Сивостен

Мнение от ChoChan » чет яну 03, 2013 2:20 pm

-Ще те придружа. - Каза полуоркът кракто и след като видя, че никой друг не заяви желание да излиза, стана от мястото си. - Сивис имат малка станция в квартала. Фиарлан не, но до колкото знам имат пръст в една от странноприемниците в града - Сенчестия замък.
Когато Октарион не изрази възражения, двамата се отправиха към вратата. Наг направи място на полуелфа да мине пред него. На прага размени кратък поглед със съдържателя и излезе.
Вечерта напредваше в дебрите на нощта, но от далечината продължаваха да се чуват ревове на тълпа от време на време.
В малките часове на ноща се чу толкова мощен рев, все едно целият град скандираше нечие име. В последствие нощта утихна и целият град затвори очи за почивка.

Сутринта настъпи мразовита и мъглива. Лепкавата гъста мъгла едва позволяваше видимост в мрачното утро. С напредване на времето се издигна и разсея и даже слънчеви лъчи си проправиха път през облаците, а след това ги разсеяха съвсем. По обяд в далечината започнаха да се чуват отчетливи монотонни удари в тъпан, които продължиха с часове.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8805
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: 2. Сивостен

Мнение от CONAN » чет яну 03, 2013 3:29 pm

Алан заспа рано, събуди се преди изгрев слънце и имаше удоволствието на наблюдава бавната метаморфоза на Сивостен. Въпреки това, продължаваше да съществува чувство на напрегнатост витаещо наоколо от което мъжът не можеше да се освободи.

Слезе долу в общото помещение и поръча обилна мазна закуска с много плодове, стига да имаха и огледа присъстващите.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 2. Сивостен

Мнение от ChoChan » пет яну 04, 2013 10:55 am

Рано сутринта помещението бе съвсем празно, ако не се брои кръчмарят и няколко слуги. Явно другите гости на Бъчвата не бяха ранобудни колкото Алан. Сервираха му обилна и приемлива закуска, въпреки че някои от плодовете виждаше за първи път.
По пладне със започването на тъпаните, хора започнаха да изпълзяват от стаите си и набързо да закусват. С напредване на времето неусетно биенето ставаше по-бързо и по-отчетливо. Приключенците усетиха, че сърцата им започнаха да бият в темпото на тъпаните, в тях се прокрадна странно вълнение, все едно някой ги призоваваше за битка.
Към 4-5 часа следобяд достигна непоносимо кресчендо, което бе удавено от продължителното и протяжно изсвирване на боен рог. Наг се извини, каза че ще се върне скоро и излезе от кръчмата. Всичко утихна за момент, след което в далечината се чу грохот като от вълни разбиващи се в прибой. Грохотът се усилваше и приближаваше, докато всичко не започна да се тресе. Кръчмарят стана и спокойно залости вратата с тежка греда. Няма и минута по-късно крещящ тълпа премина бясно по уличката, последвана от стадото озверели глигани. Цялата история продължи около час с много викове отразяващи различни емоции, достигащи до Бъчвата. После всичко се укпокои и двайстина минути след това Наг влезе накоцукващ в кръчмата. Оток започваще да се оформя на едната му буза, но въпреки това изглеждаше доволен от себе си.

Привечер едно момче влезе в кръчмата, издири с поглед Октарион, след което му връчи няколко плика и си тръгна.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8805
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: 2. Сивостен

Мнение от CONAN » пет яну 04, 2013 11:04 am

Щом Алан усети че предстои бясното надбягване с глигани взе паница с ядене и се стрелна нагоре към покрива на странноприемницата, за да наблюдава шоуто от подобаваща височина и трибуна. Искаше да види как озверелите животни мачкат себеподобните си.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

Потребителски аватар
Azmodael
Мнения: 2703
Регистриран: чет юни 03, 2004 9:10 pm
Местоположение: Майна таун
Контакти:

Re: 2. Сивостен

Мнение от Azmodael » пет яну 04, 2013 11:36 am

Феликс обаче беше изпреварил дори Алан, той напусна топлото легло още с пропяване на първи петли. Разходи се из града сравнявайки го със спомените си отпреди три години и търсейки намери някой ранубуден продавач. Закупи чифт местни дрехи (или се снабдис тях от някой простор ако всичко е затворено). Прибра се и повтори сутрешната рутина от защитни заклинания преоблечен в новите си одежди. Когато Наг излиза от кръчмата Феликс мълчаливо го последва, следейки го на десетина стъпки разстояние с намерението да участва в откаченото надбягване. Читателите му оценяваха малко неща толкова, колкото преживяванията описани от първа ръка.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 2. Сивостен

Мнение от ChoChan » пет яну 04, 2013 12:36 pm

Феликс не намери нито един отворен магазин по изгрев слънце, което не беше изненадващо след окъсняването на целия град предната нощ, затова се принизи до нападането на хорските простори. Смъкна някакви дрехи ги, нави ги на топка и избяга, преди кучетата да бяха вдигнали прекалено голяма врява. Обратно в Бъчвата видя, че са му възголеми, но нямаше какво да се прави освен да ги пригоди до колкото можеше.
Напусна кръчмата и следвайки полуорка се присъедини към тълпата, която в следващия момент го завлече в луд бяг, подгонена от дивите глигани. В първите няколко минути Феликс се зачуди какво го беше обладало да се забърка в тази лудост. Още повече, че не можеше да си спомни, кога за последно е извършвал някакви сериозни физически усилия. Изостана назад в тълпата и се натресе между група бойно настроени минотаври. В ентусиазма им Феликс отнесе няколко груби блъсъка и сръчквания с рога и едно особено болезно настъпване с копито. Това като че ли му даде нужния стимул и той се втурна напред вече в ритъма на тълпата. Умело избягваше размятащите се крайници на околните, на един остър завой един глиган се подхлъзна и подкоси три бесни орка, но Феликс ловко и грационо успя да го прескочи. За няколко кратки мига усети, че цялата дивост на събитието даже го увлича и дори той му се наслаждава. Това беше до момета в който случаен лакът го удари толкова силно в челото, че за момент сякаш изгуби свяст. Остана на крака само защото блъскащата се тълпа не му позволи да се свлече на земята, където със сигурност го очакваше окаяна смърт. Залитайки той с усилие си проправи път по периферията на тълпата, докато успя да намери някаква ограда, през която да се преметне. Просна се на земята и полежа така известно време, докато зрението му спря да се люшка насам-натам. С пулсираща глава и редица болежки, които започваше да усеща едва сега, той се отправи обратно към кръчмата, когато улиците се укротиха.

На Алан се предостави зрелищен птичи поглед над цялата дандания. Ревящата тълпа, гонещите ги глигани и харпии и други крилати твари, които настървяваха животните още повече. Видя не един и двама участници да изчезват под гмежта от хора и животни, но за повечето това явно беше нещо, с което бяха свикнали.
Феликс
-44 nonlethal щети и си много кален
give me love so that I can kill...she's so unreal

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: 2. Сивостен

Мнение от AngerNogar » пет яну 04, 2013 10:52 pm

- Имаме сериозен проблем - каза Октарион, докато се наместваше при Алан - небезизвестният управник на града може да преследва смъртта на пратеника. Логично е, като се замислиш. Сивостен е граничен град. Ако Дроам се отвори за Бреландско влиание, даелкирското изчадие ще бъде трън в окото на мнозина. Другият ни проблем е, че явно има цяло люпило харпии, които също ще спечелят от смъртта му. Третият ни проблем е че никой от първите два проблема не изключва другия. Освен това... защо... Феликс се опитва да се самоубие точно в деня преди мисията?
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
Azmodael
Мнения: 2703
Регистриран: чет юни 03, 2004 9:10 pm
Местоположение: Майна таун
Контакти:

Re: 2. Сивостен

Мнение от Azmodael » съб яну 05, 2013 3:38 pm

Около половин час след Наг и Феликс докуцуква до кръчмата Целия е окалян, издран, насинен и окъсан. Вместо в качествените си пътнически одежди е облечен в някакви мръсни дрипи, части от които в момента се веят като знамена около него. Той бута предната врата и изграква с предразнял глас на кръчмаря
-Баня! Къде!?

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8805
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: 2. Сивостен

Мнение от CONAN » пон яну 07, 2013 11:16 am

Алан слушаше Октарион и подръпваше от цигара примесена с ароматни билки, която беше свил докато наблюдаваше зрелището от покрива на кръчмата. Билките го бяха хванали и гипсираха върха на пръстите му, но ефекта щеше да отмине след приключване на цигарата.

- Не смятам че може да направим каквото и да било, докато сме на територията на Сивостен. Тук сме плячка без значение дали кмета иска посланника или не. Виж, след като напуснем града, съм сигурен че ще има събития. Това, което за мен е важно да разберем е настроението на посланника и какво се върти в главата му. Ако той е на същия акъл като нас - няма да ни създава проблеми. Ако е тотално в забвение относно това че е жертвен агнец - тогава ще си имаме ядове.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 2. Сивостен

Мнение от ChoChan » пон яну 07, 2013 12:17 pm

Когато Феликс влезе в кръчмата, Наг и кръчмарят прекъснаха живия разговор, който бяха водили досега и двамата невярвящо се втренчиха в окаяния човек. Полуоркът погледна другаря си, изръмжа му нещо и приятелски го удари с юмрук по рамото, преди да стане и да се приближи към Феликс.
-Гледай ти. - рече той живо и с озъбена усмивка потупа мъжа по гърба, докато го водеше към бара. - Феликс стоически скръцна със зъби и се остави да го поведат. - Първата ти Гонитба а? Добре е, че не ти беше и последната. Ела пак догодина. Явно си по-жилав, от колкото изглеждаш, ха-ха! - Наг го бутна в единия стол и се настани до него. Кръчмарят вече беше разсипал странно питие в три малки чашки. Тримата се поздравиха и пиха на екс. Ужасното питие го удари в петите, след това усети как скалпът му постепенно започна да изтръпва. Единствените компенсиращи качества на питието бяха, че заедно с ръцете и краката си, спря да усеща и голяма част от болежките си. Когато се качи в стаята си, там милостиво го чакаше корито гореща вода.

Следобядът премина във вечер, която приключенците прекараха в спокойни тихи занимания, които предимно включваха шеги с приживяванията на Феликс. Наг, който вече явно имаше повече уважение за мъжа, му разказваше стари истории от миналогодишните Калаби.
give me love so that I can kill...she's so unreal

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 2. Сивостен

Мнение от ChoChan » пон яну 07, 2013 8:07 pm

Каретата, теглена от четири разпенени и озъбени коня, препускаше бясно по склона към Сивостен. Взе един завой толкова рязко, че за момент се наклони на две колела. Дървото изскърца зловещо, а от спирачките се разхвърчаха искри. Конете изцвилиха уплашено, но когато камшикът изплющя над главите им, се втурнаха с нов устрем и возилото с трясък се изправи. Петима конници, съпровождащи впряга в стегната формация, също пришпориха животните си. Кочияшът подвикна на животните след това стисна юздите и зашепна някакво заклинание. Въпреки дивия галоп в нощта ясно се чу просвистяване и думите приседнаха в гърлото на заклинателя, спрени от стрелата, която сега стърчеше от него. Той изхърка и се преметна от капрата. Конете усетили свободата си слязоха от пътя и се втурнаха през полето. Десетина стрели се забиха в каретата и един от ескорта се свлече от седлото си.
Недалече зад впряга от мрака се появи група преследвачи на коне, които бързо започнаха да смаляват разстоянието.
Вратата на каретата се отвори и от нея ловко се измъкнаха двама души, единият бързо се прехвърли на капрата и улови мятащите се юзди. С вик отново подгони конете и ги върна на пътя. Другият седна до него и започна да зарежда тежък арбалет. Накрая го подпря на покрива на каретата и се прицели назад. Ескортът се раздели от двете страни на каретата и малко след това той стреля. Стрелата проблясна и се заби в земята. Повечето преследвачи бяха достатъчно ловки и се разпръснаха, но когато стрелата избухна, трима от тях заедно с конете си бяха погълнати от пламъци. Забавени не повече от секунда, те продължиха да стопяват разстоянието.
Двама от ескорта дръпнаха юздите и се спряха за да посрещнат преследвачите. Единият тежко слезе от седлото, измъквайки огромна алебарда от ножницата на седлото и застана насред пътя. Другият спря по-назад и отметна качулката от лицето си. Отправи мъртвешко бледи очи към пълната луна и запя зловещи слова.
Авангардът от преследвачи, без дори да забавя заобиколи двамата и продължи след каляската. Боецът се засили и набирайки сили с няколко крачки замахна и подкоси един от конете. Докато животното се сгромолясваше, умирайки в агония, ездачът се превъртя на кълбо във въздуха и меко се приземи на четири крата. Само за да бъде пронизан от острие в гърба, което почти го закова в земята. Заклинателят приключи магията си и земята под копитата на останалите преследвачи се превърна в лепкаво блато, което започна да ги погълва с плашеща скорост. Всички успяха да скочат от седлата си достатъчно далече, освен един, който се омота в юздите си. С писък, който замлъкна само след миг, земята го погълна в смъртоносна прегръдка.
Петима обгърнати в черни сенки пристъпиха към двамата на пътя им и без да губят време се втурнаха към тях.
На поредния завой каретата удари някакъв камък на пътя и подскочи. Стрелецът на покрива загуби равновесие и се прекатури. Тежкият арбалет изчезна под колелата, но той успя да се хване за покрива на каретата. Краката му бясно се замятаха във въздуха преди да намери опора в стъпалото и да се задържи.
Градът вече беше само на десетки метри, но портите бяха от другата страна. Въпреки това впрягът не забави, а даже напротив засили се към градските стени. Вместо углушителен трясък, каретата премина през стената все едно не беше там и най-накрая намери убежище в града.
Тримата останали преследвачи на коне се спряха недалече от града в сянката на едно дърво и мълчаливо се взираха в Сивостен, докато конете им трепереха от изнемога и нервно ровеха с копита земята. На обгърнато от сянка лице се появи бяла усмивка с остри зъби. Думи се размениха в мрака, а след това отново настъпи тишина.
give me love so that I can kill...she's so unreal

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 2. Сивостен

Мнение от ChoChan » пон яну 07, 2013 8:14 pm

В мигът, в който каретата премина градските стени, статуята в центъра на площата започна да звъни, отброявайки дванайсетте часа на полунощ. Зловещ и чист камбанен звън, който отчетливо се чуваше навсякъде в Сивостен. Площадът беше пълен от празнуващи, излезли да обележат последния ден от тазгодишните Калаби.
В Спуканата Бъчва звънът на статуята се чу също толкова ясно и натрапчиво, че измъкна спящите от приятните им сънища още с първото си отброяване.
Едно, две, три – изведнж стана толкова студено, че дъхът илизаше на гореща пара, а устните посиняха. Четири, пет, шест – стана невъзможно тихо, сякаш тишината придоби материалност и се опитваше да ги смаже от всички страни. Седем, осем, девет – Неясни шепоти се чуваха в мрака, тихи и едновременно оглушителни. Сякаш някой прошепваше нещо на ухо, но когато завъртеше глава, там няма нищо – само непрогледна натрапчива тишина. Десет... единадесет... дванадесет. Шепотите ставаха по ясни и по-гневни – бледо синьо сияние се прокрадваше под прага на вратата. Приличаше на жив син пламък, който с хипнотичен танц малко по малко си проправяше път през процепа.
Нечовешки викове на ужас, агония и отчаяние избухнаха в нощта от посока на площада. От прозорците в Бъчвата се виждаше, че над площада бушуваше вихрушка от сини-зелени и бели светлини, а виковете не спираха.
Важно
Всеки има по един пост с едно действие
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
Azmodael
Мнения: 2703
Регистриран: чет юни 03, 2004 9:10 pm
Местоположение: Майна таун
Контакти:

Re: 2. Сивостен

Мнение от Azmodael » вт яну 08, 2013 1:23 am

-Никой в Сисвостен не се страхува от някой и друг призрак, защото не са женчовци, неееее разбира се няма такова нещо... - промърмори тихо Феликс и скочи на крака, а едновремеено с това ръката му се сключи около тоягата, която лежеше подпряна на леглото. Остана му време само за кратко заклинание, от което по кожата му за момент се разля бледосинкаво сияние. След секунди то изтля, но не изчезна съвсем.

[sblock]Феликс се изправя и грабва оръжие като Move Equivalent, след което активира заклинанието Shield of Faith[/sblock]

Потребителски аватар
Ambartanen
Мнения: 1516
Регистриран: чет авг 14, 2003 11:03 pm
Местоположение: NYC

Re: 2. Сивостен

Мнение от Ambartanen » вт яну 08, 2013 2:42 am

Иш изскочи от леглото и се заоглежда объркано. Първата й мисъл бе, че Раш отново се опитва да разбие ограждението си и да се присъедини към дивото надбягване с глиганите, но... не, това свърши преди часове и Раш най-накрая се беше успокоил. Това е стаята й и звуците не са ядосано цвилене, а ужасени писъци. Иш наплиска лицето си със студена вода от купата за миене и отвори широко прозореца, за да погледне навън.

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8805
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: 2. Сивостен

Мнение от CONAN » вт яну 08, 2013 8:43 am

Алан, който беше в общото помещение се изправи ловко, придвижи се до прозореца и погледна случващото се. Никой не забеляза откъде в ръката му се беше появило елегантно острие.
[sblock]Движи се до позорец, от който има видимост като вади оръжие (част от движението). И прави Spot/Listen уотевър е подходящо според това което вижда.[/sblock]
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: 2. Сивостен

Мнение от AngerNogar » вт яну 08, 2013 11:43 am

Октарион слезна по стълбите, докато се опитваше да се разсъни. Първата му мисъл беше, че вероятно ставащото е причинено от изтъняващия воал с Долур и не си заслужава тревогите, но фактът че ставаше точно когато очакваха пристигането на пратеника никак не му се нравеше.
- Наг, всичко това нормално ли е? - попита полу-елфът, докато бавно методично раздвижваше омекналите си от прегръдката на съня стави в случай че не е.
[sblock]Lyrandar's Shield: +4 Shield AC за 130 минути. Невидима бариера.[/sblock]
Последна промяна от AngerNogar на вт яну 08, 2013 12:13 pm, променено общо 1 път.
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: 2. Сивостен

Мнение от CTAHuMuP » вт яну 08, 2013 11:55 am

Гавин се събуди стреснат и изръмжа заплашително. Козината му настръхна и очите му се наляха с кръв. Опита се да спре преобразяването, но инстинктите бяха по-силни от разума. Падна без сили на пода, едва поемащ си дъх.
Крайниците му се извиха под неестествен ъгъл и той изскимтя от болка. Челюстта му се удължи в муцуна, ребрата му се впиха в белия му дроб, почти разкъсвайки го, нокти започнаха да излизат от изкривените му пръсти.
Не след дълго на негово място стоеше черен вълк с размерите на пони и святкащи в сумрака червени очи. Звярът вдигна глава и зловещият му вой добави нова нотка към кресчендото на ужас идващо откъм площада.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 2. Сивостен

Мнение от ChoChan » вт яну 08, 2013 9:20 pm

Когато отвори прозореца, студеният нощен въздух блъсна Иш по лицето и развя косата й. Тя опря ръце на перваза, надигна се на пръсти и примижи в посока на площада. Вихрушка от светлини бушуваше и се гънеше в небето и сякаш с пипала се процеждаше към останалата част на града. Сияния проблясваха и се стрелкаха насам-натам. Жената се изпъна колкото можеше повече и започна да разграничава отделни силуети. Макар обитателите на Сивостен да бяха в голямата си част полудиви, то поне бяха от този свят. Същото Ишил не можеше със сигурност да каже за нещата, които се рееха в небето над Сивостен и от време на време като хищни птици се спускаха към площада.
На ръба на полезрението нещо привлече вниманието й зад гърба й. Тя се обърна и видя малко пухкаво, но не съвсем материално зайче в средата на стаята си. Иш примигна, зайчето игриво размърда носле и скочи зад леглото. Тя го последва, но след това видя, че всъщност беше в другия край на стаята и се спря. Появиха се второ и трето и също се защураха из помещението. Където стъпеха, оставяха бледо сини петънца, които разцъфваха в тревичка или цветенце и после веднага се разтваряха във въздуха. Ишил се разсмя на играта им и се затича след тях, опитвайки се да ги хване. Унесена в играта, тя забрави за всичко и всички, искаше единствено да хване някое зайче и да погали нежната козина.
Протяжен вой се изви в нощта и разтърси жената. Тя се сепна и разтърси глава. Дъхът й секна, когато видя че стоеше изправена на перваза. Босите й пръсти бяха на ръба му, с една ръка прозорца, а другата беше протегнала към небето, навеждайки се към черната нощ.
Веднага скочи обратно в стаята, а сърцето й бясно биеше в гъдите. Зайчетата се застрелкаха около нея толкова бързо, принуждавайки я да отстъпи назад. Тя ловко отскочи и грабвайки щита си, въпреки че не беше сигурна, колко би я предпазил. Сви юмрук и тялото й разми очертанията си. Призрачните зайчета продължаваха да се стрелкат покрай и през нея, докато Иш отскачаше и се пазеше от тях. Повече минахава безвредно покрай или през нея, но едно или две явно я бяха докоснали – тя не можеше да проследи движенията им вече – защото усети изгарящ студ да се плъзва по тялото й. Тя успя да се спре за миг и да си поеме дъх, колкото да призове своите верни вълци на помощ. Четири вълка се материализираха около нея и веднага се втурнаха върху плячката си. Стаята изведнъж стана тясна с беснеещите в нея вълци, единият най-накрая успя да сключи зъби около зайче, което се пръсна на синя светлина. Останалите сякаш потрепериха едноременно и се събраха в една обща вихрушка от светлина, която се зарея до тавана. Синкавата светлина се оформи във лика на детско лице, което пронизително изпищя срещу Иш и вълците и се стрелна през прозореца. Жената задъхано изтича до прозореца, тъкмо когато Сивостен се озвучи от боен рог.
give me love so that I can kill...she's so unreal

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 2. Сивостен

Мнение от ChoChan » вт яну 08, 2013 9:27 pm

Сиянието под прага на вратата на Феликс сякаш пулсираше като живо, засилваше се и отслабваше в ритъма на учестеното му дишане. Бялозеленикава мъгла като морски вълни плъзваше под прага и веднага след това се оттегляше назад. Приличаше на морска пяна, след това на пламъци, които гладно ближеха вратата. Призрачна ръка се плъзна под прага, след това се обрърнае и изправи и забивайки нокти във вратата с раздиране се оттегли отново, оставяйки дълбоки резки в дървото. Шепот бавно и настоятелно говореше в мрака, приканвайки мъжа да се приближи. Феликс стисна сопата пред себе си толкова силно, че ръцете му побеляха. Бавно и предпазливо запристъпя към вратата, шептенето се учестяваше и изпълни цялото му съзнание. Той протегна ръка към дръжката и рязко я отвори. Отвън нямаше нищо.
Вой озвучи цялата кръчма и от стаята отсреща се чу страшна дандания. Той притича през коридора и се опита да отвори стаята на Иш, но дръжката сякаш бе от лед. Феликс рязко отдръпна ръката си от изгарящия студ и отстъпи крачка назад. Чу приглушено възклицание от жената и замахна към дръжката, за да я строши. С няколко силни и точни удара, най-накрая бравата се счупи и Феликс се втурна в стаята.
Влезе в изключително близък контакт с четири големи вълка и веднага замръзна.
-Доброкуче, доброкуче. – успя да каже той без дори да си помръдва устните, преди Иш да ги накара да се отдръпнат от него.
give me love so that I can kill...she's so unreal

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 2. Сивостен

Мнение от ChoChan » вт яну 08, 2013 10:17 pm

Алан се наведе към прозореца, но той веднага се замъгли от топлия му дъх и скри гледката навън. Той прекара длан по стъклото за да може да вижда, но когато я махна, лицето отразено в стъклото не беше неговото. Там имаше красива жена, която го гледаше втренчено с огромни очи. Кожата й бе бледа и синкава, косата й се носеше около лицето й сякаш беше под вода. Тя му се усмихна и подпря длани на прозореца. Устните й се задвижиха все едно говореше, но Алан не чу нито звук. Тя отново заговори, но този път сякаш по-настоятелно. Боязливо хвърли поглед през рамо, след това отново впи поглед в мъжа от другата стрна на стъклото и заговори още по-бързо и настоятелно. „Хм?” – рече Алан и се наведе към стъклото. Жената се усмихна и също се наведе, сякаш за да му прошепне нещо на ухо. Когато носът му се докосна до стъклото, вледеняваща тръпка мина през цялото му тяло, но нежната длан на жената, която погали лицето му го разсея. Тя прекара пръсти през косата му и го придърпа към нея. Ръцете й се увиха около него и тя сведе лице над неговото и го целуна. Главата му се завъртя и той забрави дори името си. Притвори очи и беше на топло и блажено място, не го интересуваше нищо и никой, искаше да остане така завинаги.
-Не, не е номално! – извика полуоркът, втурвайки се в общото помещение на Бъчвата на въпроса на Октарион, който тъкмо слизаше по стълбите. Двамата се вцепениха, когато забелязаха Алан. Мъжът стоеше в ръцета на някакво създание от светлина и вода, което излизаше от стъклото на прозореца и бавно но сигурно се увиваше около мъжа. Приличаше на жена, която бе впила мъртвешки устни в неговите и бавно изсмукваше живота му. Алан блажено бе затворил очи, лицето му бе съвсем бледо, а миглите му бяха заскрежени. Острието, което държеже в ръка издрънча на земята.
Наг изрева някаква магия на оркски и огнена вълна се блъсна в Алан и призрака. Жената изсъска недоволно, но пусна мъжа от вледеняващата си прегръдка и изчезна. Октарион успя да подхване Алан, преди той да се строполи на пода. Очите му се отвориха и той дълбоко пое дъх. След това издиша облак пара и се усмихна.
-Напълно си заслужаваше..
Останалите се появиха от втория етаж и Наг бързо ги поведе навън. Колкото повече се приближаваха към площада, толкова повече призрачни създания срещаха по пътя си. На площада се вцепениха от гледката на стотици души, които като море изпълваха всичко наоколо. Повечето бяха в плен на последните си мигове живот, други, осъзнали, че живите ги виждат се тълпяха около тях. Притискаха ги, минаваха през тях, говореха им и искаха от тях неща. Трети бяха гневни и в гнева си искаха да причинят болка на всичко живо. Сивостенци ужасено се блъскаха, в опити да се спасят от морето души.
Забелязаха, че вече беше организирана някакъв вид съпротива – десетина свещеника на Мургейз непрестанно припяваха заклинания, с които прогонваха или просто пленяваха гневните души в сияещи магически сфери. Свещениците бяха обградени от кордон тежко въоръжени стражи от огрета и харпии, които с магическите си щитове и оръжия се справяха с това да дадат на магьосниците свобода на действие.
Наг се втурна към групата и се включи в общите усилия с прогонването на немъртвите. Дори и само да се защитават от нападенията на призраците, приключенците участваха в битката на Сивостен срещу отвъдното. Тя бе бавна и мъчителна, на моменти им се струваше, че беше като да се биеш срещу сенки. С първите слънчеви лъчи призраците с вой и стенания се разтвориха в зората. Всички на площада си отдъхнаха групово.
Наг бе опрял длани на коленете си и дишаше тежко – лицето му бе мъртвешки бледо и хлътнало, имаше дълбоки черни кръгове под едното си здраво око. Забелязаха, че имаше няколко нови бели кичура в черната си коса – през нощта бе загубил връзката на главата си и шалът се бе смъкнал на раменете му.
-Елате.. –изграчи той с пресипнал глас. – Трябва да вземете багажа си и да ви заведа в Трона. Хор’силик ще чака.
Алан temporary -2con, -2str
Иш - temporary -2dex
ще изчезне след две нощи почивка
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
Ambartanen
Мнения: 1516
Регистриран: чет авг 14, 2003 11:03 pm
Местоположение: NYC

Re: 2. Сивостен

Мнение от Ambartanen » ср яну 09, 2013 3:03 am

Пребледнялата Иш се беше облегнала на врата на Раш със затворени очи, за да грабне няколко минути почивка, но думите на полуорка я накараха да се размърда и да разтрие ръце в неуспешен опит да прогони пронизващия я студ.

- Не съм свикнала да започвам шест часово сражение толкова неподготвена.- Иш погледна към босите си крака и се заметна с одеялото от гърба на Раш преди да огледа спътниците си- Поне всички сме тук. Всички ли са наред? Някой наранен?

- Наг, сега е моментът да ни обясниш как цялата тази нощ е традиционния край на празненствата... не? От коя бездна на Кибер се пръкнаха всичките тези неща и какво се случва?- Иш последва въпроса с тромаво покатерване на гърба на коня си.

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8805
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: 2. Сивостен

Мнение от CONAN » ср яну 09, 2013 8:43 am

Алан, все още щастлив от смъртоносната целувка на смъртта, се опита да се покатери ловко на коня си, но внезапно връхлетялата умора и изцедени сили го накараха почти да се прекатури от другата страна на животното - единствено здраво вплетения в стремето ботуш му попречи да се изсипе. Алан изруга тихо и се обърна към орка, докато успокояваше животното.
- Надявам се Сребърния пламък и Аундеър да изтръгнат това проклето място от лицето на света, ако Бреланд не го стори преди тях. За последен път идвам в шибания ви град. Какво става?
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 2. Сивостен

Мнение от ChoChan » ср яну 09, 2013 9:31 am

-Аз... - започна Наг, но сякаш сам не можа да намери думи за случилото се. Прекара пръсти през косата си и я задържа на тила си, докато оглеждаше площада. Повечето поражения бяха причинени от живите и заклинания, пропуснали или не, целта си. Един двама свещеника, явно държани на крака преди всичко от сила на волята обикаляха хората, напускащи мястото с посърнали лица. Коленичиха до някое друго паднало тяло и проверяваха дали не биха могли да ги върнат към живот все пак. Когато не успяваха, повикваха стражи, които отнасяха тялото нанякъде. Нямаше чак толкова много мъртви, както биха очаквали. - Не зная. - Завърши той накрая тежко и прокара длан по лицето си, за да отмие умората. - Нещо такова не се е случвало никога преди. Толкова много души.. в сенките. - Тръпка мина през тялото му. - Дори сега те най-вероятно са около нас, просто не ги виждаме вече.. - Зловещите му думи и опънатите им до предел нерви, накараха останалите също да потръпнат леко и сакаш усетиха ледени пръсти, които пълзят по кожата им. - Видях Троп, който си строши врата вчера на Арената и Гриша - тя умря още преди повече от месец. Защо не преминават в отвъдното! - В гласа му се прокрадна нотка мъка и отчаяние.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8805
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: 2. Сивостен

Мнение от CONAN » ср яну 09, 2013 10:01 am

Животното под Алан се беше успокоило вече и дишаше равномерно, въпреки че на моменти изцвилваше, сякаш виждаше нещо, което ездача му не можеше да забележи.
- И ти ми казваш сега, че трябва да ходим при... проклетия градоначалник, който най-вероятно има не пръст, ами и пипала в цялата тази работа? Без мен, освен ако нямаш нещо друго, което да разкриеш, а ние не знаем.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: 2. Сивостен

Мнение от ChoChan » ср яну 09, 2013 11:12 am

Полуоркът въздъхна и разсеяно посегна да погали гривата на Раш.
-Човеко,-започна той с равен и уморен глас - не знам как е във вашите цивилизовани градове, но тук градоначалниците не предизвикват хаос във владенията си. Това би означавало, че си загубил контрол, а да загубиш контрол, значи че си слаб. Ако в Дроам си слаб - си мъртъв. Онези - той посочи с пръст към последния свещеник, който напускаше площада следван от масивно огре. - са от личната армия на Ксор'силик. Обуздай емоциите си. Дори градоначалникът да има излишно време да ви отдели, пословично сприхавият му нрав сигурно ще е още по-обострен. Ако не си способен да се въздържаш, чакай на градските порти. Няма да допусна да създаваш проблеми в Трона. Това е най-малкото, от което имаме нужда сега.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8805
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: 2. Сивостен

Мнение от CONAN » ср яну 09, 2013 11:17 am

- Да тръгваме и да приключваме с този град. Колкото по-бързо на път, толкова по-дорбе за всички ни.
Алан дръпна юздите на коня, който отново започваше да пристъпва нервно и да избяга:
- Ако продължаваш така, ще станеш на пастърма.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

Потребителски аватар
Azmodael
Мнения: 2703
Регистриран: чет юни 03, 2004 9:10 pm
Местоположение: Майна таун
Контакти:

Re: 2. Сивостен

Мнение от Azmodael » ср яну 09, 2013 11:51 am

Със свършването на битката Феликс се приближи до Алан, хвана брадичката му с ръка и му каза
-Погледни ме в очите!
Изтощен и объркан мъжът се подчини за секунда, но преди да успее да възрази обаче Феликс го пусна и изсумтя
-Нямаш перманентни поражения. Пази се от докосването на отвъдното - съществата отвъд смъртта желаят само едно - твоята жизнена сила. Каквото и да си видял - забрави го.
Иш изглежда също беше пострадала, но тя щеше да се погрижи сама за себе си. Фелик се присъедини към Наг.
-След два дни изпълнени с насилие очаквах нещо подобно, но признавам не с такива размери. Казавш видял си душите на хора умрели преди месеци? Това определено е... притеснително, но не е и наша работа, а на свещениците на Мургейз.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: 2. Сивостен

Мнение от CTAHuMuP » ср яну 09, 2013 5:25 pm

Гавин все още беше в истинската си форма. Вълкът беше наострил уши, душеше неспокойно въздуха, скимтеше нервно от време на време, цялата му стойка беше напрегната и готова за скок. Накрая сякаш се успокои, но сви опашка между задните си крака, отиде до Раш и го бутна с нос. След това се излегна до него с изпънати предни лапи и подпря муцуната си на тях. Дишането му се уравновеси и само от време на време вдигаше глава за да се ослуша трескаво за момент или два, след което пак я полагаше на лапите си.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Отговори

Върни се в “Tides of Darkness”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост