Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

[Увод]Воят на вълка

Форумна игра по Песен за Лед и Огън с Водещ Хорхе

Модератор: Xopxe

Потребителски аватар
Xopxe
Мнения: 338
Регистриран: пет юли 24, 2009 9:36 am

[Увод]Воят на вълка

Мнение от Xopxe » пет май 21, 2010 3:49 pm

Нощното небе бе започнало да избледнява към сивотата на облачен ден, когато съсс кърцане се отвори вратата на стаята на стражите. Оттам излезе здравеняк, загърнат в тъмнозелен вълнен плащ с качулка, с копие в ръка и щит окачен през рамо. Докато затваряше вратата отвътре се чу: „Ерик, докато обикаляш потърси къде си изгубил късмета си на зарове“ придружено със силен смях. Здравеняка се озъби, тръшна вратата и се заизкачва по стълбите към бойниците. Тъкмо се беше качил на стената, когато силен повей на северняка вдигна нападалия през нощта сняг във вихрушка и изсипа по стража водопад от снежинки. Едрият мъж измърмори, поизтупа снега от качулката, забърса си лицето с ръкавица, загърна се още по-плътно и започна обиколката на стенатал Ранното утро беше най-скучното време да си на пост, тишината на каменните стени се нарушаваше само от рядък лай откъм кучкарника, замъка спеше, а единствените други будни бяха няколкото стражи от нощния пост, повечето от които сега стояха на топло край огнището, ако не подремваха на наровете.

Както вървеше по стената и изморено поглеждаше през бойниците към заснежения склон и сгушеното долу градче, опитният му поглед забеляза някакво движение по пътя към замъка. Наистина, ездач се приближаваше към Главната порта на едър тъмнокафяв жребец.
Забяляза го и стража на кулата, защото се чу на силен глас „Конник“ и три отчетливи удара по камъка. От стаята на стражата изкочиха още трима души, намятайки се докато притичваха към масивната дъбова порта.
Сконфузени гласове се чуваха известно време, после единия от стражите с някаква торбичка в ръка и с не особено възторжена походка се запъти към вътрешната стена.
„Този път извадих късмет“, помисли си продължаващия обиколката на стената постови, „Давам всичко да не съм на мястото на човека, който ще събуди толкова рано важните особи във Вътрешната кула.“

След десетина минути, за голямо учудване на Ерик, от цитаделата към главната порта изтича един от заклетите мечове на лорд Айнсли, накара стражата да отворят малката врата и поведе обратно към цитаделата пристигналия конник. Един войник пое поводите на запъхтения кон и го поведе към конюшната. Двамата останали постови си зашепнаха и, гледайки отиващия към вътрешността непознат, се запътиха към топлата стая. Замъка започна да се връща към спокойствието на ранната утрин.



Три часа по-късно, след като лорда лично бе изпратил тръгналия си странник и противоречиви слухове се разнасяха из всички кътчета на замъка, в една от кулите, пред ниска, груба дъбова маса, бяха седнали лорд Седрик, майстер Ермингилд и Сер Егмунд Блейк, Първият рицар.

„Чухте какво пише тук“, избоботи лорда, посочвайки към поставения в центъра на празната маса пергамент, носещ печата на Старк.“и знаете какво всъщност става. Еддард Старк не иска лично да гаси пожара на вендетата между планинците. Те не дават никой да им се меси, а един провал ще накара другите големи родове за заточат зъби. Ако избере Карстарковци или Болтъновци, другите ще се засегнат, а и кой ли е луд да си навре ръцете в устата на мечка.“ въздухна той, и лицето му за миг изглеждаше остаряло с 10 години.“ Затова е избрал Айнсли. Аз нямам наследници, рода ми е достатъчно малък. Ако се провалим, лесно ще ме накаже, без да разбуни големите си васали, а няма как да откажем такава чест.“
Изведнъж видът му отново се стегна в респектиращ и сериозен, в погледа му се зачете стоманен оттенък.
„Майстер Ермингилд, ако някой тук може да помири враждуващи планинци, това си ти. Със съжаление те изпращам, съветите ти ще ми липсват, но няма кой друг да поеме тази задача.“
„Егмунд, обърна се после към Първия рицар, с майстера ще тръгне поне един от заклетите ми мечове – най-добре Уил, освен че е добър с меча, лесно намира приказка със селяните. На южняка ще му дойде добре да посвикне със студа преди да е дошла зимата. Главния ловджия също ще отиде, той знае как да се ослушва из тъмните ъгълчета, а и опитен водач из планините ще им трябва. Кажи им да си взмат по още някой, от по якичките, да не подценят планината, както още им ври кръвта. Това е.“

Лорд Седрик стана от масата и се доближи до прозореца, погледа му се зарея някъде отвъд заскреженото стъкло. Егмунд и майстера мълчаливо излязоха от стаята. Само вятъра продължи да се чува в комина.
Вече не съм толкова тъп и упорит.

"Всичко може да бъде открито. Проблем е да бъде открит методът на търсене."

Заключена

Върни се в “Песента на Зимата”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост