Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

[Пролог] Нощната задача на Коранн

Форумно приключение в колоритния свят на Еберон по четвъртото издание на системата Dungeons & Dragons.

Модератор: AngerNogar

Потребителски аватар
Night Wanderer
Миниън на Авис
Мнения: 3008
Регистриран: нед юни 27, 2004 10:15 pm

[Пролог] Нощната задача на Коранн

Мнение от Night Wanderer » вт фев 16, 2010 3:17 am

След дълго време прекарано в мълчалив размисъл зад гърба на Астерон Коранн беше решил какво ще прави тази вечер. Не беше сигурен, че трябва да го направи, но можеше и да помогне, а нямаше да му навреди кой знае колко. Подготовката за него обаче щеше да отнеме известно време. Затова Коранн смутолеви едно "Извинявай, че те зарязвам, сигурен съм че ще се спарвиш по-добре сам.", добави плахо "Да знаете, тая вечер ще закъснея.", излезе от интендантството и тръгна към пазара.
Имаше достатъчно време, но, колкото повече наближаваше нощта, толкова повече страх се прокрадваше в сърцето на Коранн и го караше да действа припряно. Събра набързо всичките му необходими съставки от дрогериите, прегледа си запасите от треви от Демонската пустош, купи си нови въглени, успя дори да намери и една спаружена праскова. След което си намери някое възможно по-тихо кътче, където да изчака нощта като се забавляваше да се отвращава от грозотата на местната цивилизация. Това до известна степен му помогна да преодолее колебанието.
Щом падна мрак Коранн тръгна по познатия му път.

Старата не го очакваше. Не му обърна никакво внимание и когато влезе. Беше в същото кататонично състояние като днес по обед и Коранн предположи, че някоя от сестрите й я е донесла от трона и я е положила в леглото й. Сора Тераза лежеше гола по гръб върху леглото си, главата й беше извъртяна на една страна, така че слюнката й изтичаше на пода, където се беше формирала малка локвичка, ужасните форми на тялото й се повдигаха в ритъм с дълбоките й вдишвания. Друидът затвори очи, докосна върха на единия си рог с пръсти и се опита да изпразни съзнанието си, така че да се предпази от това, което щеше да последва. Не успя, отвори очи и се зае да действа колкото можеше по-механично.
В стаята миришеше на пот и на сварено месо, беше ужасно горещо и затова най-напред се съблече. Знаеше къде старата държи необходимите принадлежности, така че нямаше никакви проблеми с шетането. Отиде до долапа в стената и измъкна оттам няколко кесийки и един златен мангал. Сложи го в средата на стаята и го напълни с въглени. Отиде до огнището, измъкна запалена цепеница като се опита да не погледне в котела, който къкреше на огъня. Напали огън в мангалчето, пусна предварително смесените треви в него и, вдишвайки дълбоко пушека, се зае да поднови белите линии по тялото си. Извади боята, натопи показалец и среден пръст в нея и започна да рисува по начина, по който рисуваше всеки ден вече години наред. Пръстът му се плъзгаше по кожата на лявата ръка със скоростта с която кръвта се движеше във вената. Кръвта разнасяше живот в плътта, както двата пръста оставяха белите следи след себе си. Качиха се нагоре по ръката и докоснаха мускула. Твърде слаб и хилав в сравнение с тези на Мариз, но изпълнен с живот. Дланта се оказа на врата. Пръстите начертаха вълнообразните линии, а под тях пушекът изпълваше гърлото и караше носоглътката да се гневи. Показалецът извиваше белите криви на гърдите, докато димът нахлуваше в дробовете и се смесваше с кръвта. Средният пръст рисуваше сенките около очите на Коранн, докато кръвта, заредена с нов живот, се носеше по артериите към мозъка му. Наркотикът първо си проправи път в основните стволови окончания, после Коранн усети как живителният ритъм на сърцето му го тласкаше във все по-тънки и по-далечни краища на нервите.
Друидът усети, че съзнанието му се замайва и забавя. Тялото му трепереше. Погледна към огъня и видя черни пръчки, горящи с рубинен пламък. Оловният котел над тях сияеше със златиста светлина, а зловонната пара от къкрещата вътре чорба имаше странен прасковен цвят, който пулсираше из цялата стая. Коранн затвори очи и пристъпи, олюлявайки се към леглото. Прокара пръсти по грапавата кожа, покрита с брадавици и циреи и чу, че някакъв странен глас го извика. Вдигна поглед към Сора Тераза и я видя някак двойно. Струваше му се, че вижда цялата й същност, не само тази нейна част, затворена в материалния свят.
-Здравей, Любовнико. Неочаквана визита.
Коранн не отговори, само се притисна към вещицата и направи контакта между двама им по-плътен. Затвори очи, извърна глава нагоре и се опита да изчисти съзнанието си от чувствата на погнуса и страх. Знаеше, че тя може да ги разчете. Докато старата отдолу скимтеше и хърхореше Коранн стисна клепачи почти болезнено, тъмнината зад тях се разклати и той се опита да съзре сред нея отблясъците на бъдещето.

[sblock]Nature check за да си забъркам наркотиците:
1d20+13=30
Heal check за да постигна ефект пророчески сънища върху себе си след като съм се надрусал
1d20+13=30
Ако е необходим друг чек хвърли го, ако е по-малко от 13 използвам сторнатата в заровете ми (артефакта дето си купих) стойност 13, за да го заместя.[/sblock]
...ти си Индра И Брама си, и Шива,
и всичко, дето иде и дето си отива...

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: [Пролог] Нощната задача на Коранн

Мнение от AngerNogar » пет фев 26, 2010 6:46 pm

Познатото изтръпване бавно изпълни тялото на Коранн, докато ефектът на наркотика го изпълва. Тялото на Тераза се преплита с неговото и белите фигури по тялото му оставят върху кожата на вещицата цапаници изпълнени със свой собсвен смисъл. Сърдечния ритъм на друида се забавя от бяг до пълзене и се усилва до планински тътен. Дъмтенето на сърцето му постепенно изтласква всички мисли и усещания от реалния свят, след което и то самото се стапя в нищото...
Картините на видението постепенно се избистрат в съзнанието на Коранн. Този път обаче го няма напрегнатото безпокойство и чувството на несигурност, което е неизменен спътник във всички други подобни видения. Това не е хлъзгаво и гъвкаво пророчество, едновремено несигурно и незбежно. Коранн разбира, че за първи път в съня му го спохождат картини от отминали събития.

Земята е покрита с кълбета лепкава мъгла, пронизана от огромни мраморни колони, губещи се в небесата. Сред колоните се е извило масивното туловище на дракон, по-голям от всичко, което Коранн някога е виждал. Дори самата земя е отстъпила пред неописуемата му тежест и част от телесата му са потънали в недрата и. Противно на представата на друида за драконите, този не стои върху купчина злато. Тялото му е разположени върху купчина пясъчни часовници, различни по форма и размери. При всяко помръдване на тялото му хиляди от тях биват стривани на фин прах, а други остават непокътнати - противно на всякаква логика. Драконът не е сам, макар и да е лесно да пропуснеш двете хилядократно по-малки фигурки до единия от краката му. Първата от тях е жена - лявата половина на тялото и е неимоверно красива, дори и един небрежен поглед към нея е достатъчен за всеки един мъж или жена да забрави за огромния дракон до нея, докато се пръска от страст или завист. Дясната половина обаче е такава, че съпоставена с нея дори и Тераза би изглеждала като нежна девица. Момичето, което в момента е седнало и клати крака на върха на един двуметров пясъчен часовник, си е съвсем нормално. Нормалност, която очевидно не е на място тук.

- Знаеш, че не трябва да си тук, Кели - изчуруликва гласчето на момичето - Всеки, който знае как да стигне до тук, знае, че не трябва. Защо си тук?
- Дразниш - сухо отбелязва жената - Пък и... ти също си тук.
- Знаеш, че не е същото! - сопва се момичето - Освен това, той не възразява.
- Ако възразяваше против моето присъствие той щеше да направи нещо по въпроса, не мислиш ли?
Момичето понечва да отговори нещо, но внезапно загубва интерес и отдава цялото си внимание на облаче мъгла с причудлива форма. Жената само изсумтява и обръща гръб на момичето като се насочва към един огромен часовник в ляво от нея. Пясъкът в този часовник е застинал неподвижно.
- Какво правиш? О-о-о! - възкликва момичето. - Нали знаеш, че...
- Знам!
- Ама това е...
- Знам!!!
- НО ТОВА Е...
- МЛЪКНИ!!!
- Сбогом... - каза тъжно момичето, докато жената посяга към часовника.

Каквото и да последва е толкова силно, че не само изхвърля Коранн от прегръдките на съня, но и го мята на пода, цели две крачки в страни от леглото. Белите линии по тялото на друида са размити от избилата по кожата му пот, а Сора Тераза похърква блаженно в леглото си.
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
Night Wanderer
Миниън на Авис
Мнения: 3008
Регистриран: нед юни 27, 2004 10:15 pm

Re: [Пролог] Нощната задача на Коранн

Мнение от Night Wanderer » ср мар 03, 2010 1:19 am

"Само нови въпроси... Но един ден ще добият смисъл и ще знам какво трябва да направя"... Коранн лежеше на пода, а около него димът се сгъстяваше. Забил празен поглед в тавана се опитваше да открие отговор на тази нова гатанка. Умът, окован от ефектите на дрогата затъваше все повече в тресавището на наркоманското опиянение и започваше да се лута, да се блъска в стените на въображението си. Скоро на Коранн му беше необходимо усилие, за да успее да си спомни детайли от видението... Малко по-късно не беше сигурен как се казва и къде е. Коранн обърна главата си настрани. Потърси отговори в кошмарите си, вперил поглед в огъня, а около него отровният пушек се сгъстяваше в една от най-странните спални на този свят.

Малко преди зазоряване се събуди по-уморен отколкото беше когато заспа. Откри, че беше успял да не повърне. Устата му беше суха, а в главата му пееха харпии. Надигна се от пода и установи, че май все пак щеше да е по-добре ако беше повърнал и започна бавно да събира нещата, които успяваше да открие. Остави изгорелия мангал в средата на стаята без да го пипа. Огънят беше изгаснал а от казана го поздрави с изцъкления си поглед една сгъстена извряла чорба от таласъмски очи. Помисли си, че ако повърне вътре някой едва ли ще забележи и го заболя. Спря да мисли, взе си дрехите в ръка и се опита колкото може по-внимателно и по-тихо да излезе.

Успя някак да се добере до Дупката цял и с всичките си притежания. Може би го познаваха, може би призори беше най-безопасното време да се разхождаш из Зъберите, а най-вероятно всички будни просто предпочитаха да не се закачат с голото рогато същество с рошава червена коса и размазани бели линии по тялото си, което едва крачеше по улицата. Мина през общата стая на кръчмата без да забележи каквото и да е от околната обстановка, качи се до спалнята на останалите, бутна вратата и влезе. Ако някой беше буден щеше да го помоли за чаша вода. Ако ли не - щеше да намери най-близкия стол или легло и да се просне в него в полусъзнание, както си беше гол, с вързопа дрехи в ръка.
...ти си Индра И Брама си, и Шива,
и всичко, дето иде и дето си отива...

Отговори

Върни се в “No rest for the wicked”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост