Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

Героите

Форумно приключение в колоритния свят на Еберон по четвъртото издание на системата Dungeons & Dragons.

Модератор: AngerNogar

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Героите

Мнение от AngerNogar » ср яну 27, 2010 4:28 pm

Място за героите участващи в играта. Опитайте се да се ограничите до един пост на герой, за да не се задръства ненужно темата.
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: Героите

Мнение от CTAHuMuP » ср яну 27, 2010 4:48 pm

Мариз, земен генас, боен предводител от Дроаам
Външен вид
Мариз е висок около седем стъпки и е изключително широкоплещест дори в сравнение с другите си събратя. Кожата му е кафява, очите и елементните ивици по тялото му златни. Лицето му е с правилни и дори красиви черти, но спокойното му, почти никога непроменящо се изражение му придава суров и сериозен, дори мрачен вид и малко хора успяват да не потръпнат от страх когато за пръв път спрат поглед върху огромния мъж. Няма видими белези по голата си глава, освен елементните форми, която обикновено е единствената видима част от тялото му. Останалото е скрито под броня от плочки с меден цвят и голям, тъмнозлатен щит. Любимото му оръжие е голям боен чук, който повечето хора биха се затруднили да използват и с две ръце, но Мариз с лекота носи в десницата си.
Изображение
Характер
Мариз изглежда твърд и уравновесен. Дори и в най-напрегнатите моменти, когато крещи команди в средата на битката, го прави със спокоен, макар и силен, заповеднически глас. Лицето му не трепва при никакви обстоятелства и дори когато кълца някого го прави с невъзмутимо изражение, което кара силните му и точни удари да изглеждат още по-неестествено свирепи. Дълбоко под ледената повърхност обаче бушуват емоции, силни колкото у всеки негов събрат, син на елементите, и точно спокойният екстериор, който по никакъв начин не загатва за тях до самия момент, в който Мариз ги освободи, прави воина толкова непредвидимо опасен. Макар, че е доста търпелив и труден за ядосване, поне в сравнение с огнените си събратя, когато това се случи гневът на Мариз е опустошителен, а отмъщението му срещу тези, които са имали глупостта да си го заслужат, е жестоко и неминуемо. Недоверчив е към непознати, но се сприятелява бързо и макар рядко да допуска някого наистина близо до себе си, тези, които не познават гнева му, го намират за добър другар и интересен събеседник. Малкото, които е допуснал до себе си, са открили в дръзкия боен предводител сигурна като земята под краката им опора и приятел, който за тях ще влезе и в пастта на Пазителя.
История
[ind]Когато странното тъмнокожо бебе със златни очи се появило сякаш от нищото в селото на Мур'хан, воините на племето понечили да го изхвърлят извън стените, но старата Гра'раз им казала да се погрижат за сина на земята и да го отгледат, за да не се разтвори под краката им. Свикнали да слушат мъдрите думи на вещицата орките се подчинили. Нарекли това, което тогава мислили за човешко дете, М'гени - оркската дума за чужденец, нежелан пришълец, неканен гостенин - и Кор'рахан, първи воин на Мур'хан, го взел в семейството си.[/ind][ind]Израсъл и възпитан като оркски воин, но със силата и ума на роден от земята, още като дете М'гени се доказал като един от най-свирепите, смели до безразсъдност и умели воини в селото. Първия си живот отнел на седем години, когато четирима негови връстници го дразнели и предизвиквали, че не е орк и е чужд, наричайки го М'гени. Момчето спокойно грабнало един камък, златните му очи проблеснали и земята около него се разтърсила зловещо, събаряйки изненаданите оркчета. След това детето-пришълец възседнало най-силния си и едър съперник и със студено, методично спокойствие разбило главата му с камъка. Другите трима се разбягали и когато най-после дошли възрастните и усмирили побойника, той се изправил и хладно казал "Името ми е Мариз". Никой не знаел откъде момчето решило, че трябва да се казва така, но и никой не поставил под въпрос твърдението на сина на земята и от този ден нататък той вече не бил М'гени, а бил Мариз Скалата.[/ind][ind]Нямало задача, с която Мариз да не се нагърби и успее, колкото и опасна да изглежда на пръв поглед. Безстрашен предводител, обичащ да рискува и побеждаващ на всяка цена, Скалата бързо се издигнал сред племето на Мур'хан и добил известност като непобедимия, роден от пръстта и кафяв като нея Рд'нафси - оркската дума за "душата на земята". Заедно със златните ивици по тялото му се трупали и победите му, но Мур'хан бил стар и омекнал, по-възрастен от колкото му се полага и все по-рядко изпращал воините си да пируват с кръвта на враговете на племето. Орк, който не воюва е слаб орк, затова една нощ съседното племе, Даму'мбва или Кървавата хрътка, изненадало Мур'хан и изклали повечето воини в съня им. Мариз и тримата му най-верни бойни другари избили цяла дузина орки, преди да паднат. Стъписани от куража и неотстъпчивостта на Скалата дори в лицето на невъзможна за спечелване битка, останалите от вражеското племе не го убили и ограбили на място, а му дарили честта сам да намери смъртта си по подходящ начин.[/ind][ind]Все още било рано за земята да приеме обратно сина си, затова Мариз оцелял и направил това, което всеки друг би направил на негово място - една нощ отишъл в стана на Кървавата хрътка и в съня им заклал Даму'мбва и цялото му семейство до крак. Според оркските закони този, който убие вожда става новия вожд и така Мариз се сдобил със собствено племе. Без да губи време и да повтаря грешката на Мур'хан, Рд'нафси повел воините си на война срещу най-близкото племе, Зъбатата мечка, и спечелил. След това под брадвите и боздуганите му паднали и Гладния вълк, Свирепия тигър, Бесния глиган, Дивия върколак и Бързата кобра. Още преди да навърши двадесет и пет години Мариз бил вожд на седем племена орки, селата и земите му покривали почти цялото Зелено блато, а под знамената му две хиляди воини скандирали "Рд'нафси" с жадна за кръв ожесточеност.[/ind][ind]Малко след това Дъщерите на Сора Кел го забелязали и го посъветвали да позабави малко устрема си, намеквайки, че не одобряват воденето на повсеместна война вътре в границите на държавата на чудовищата. Когато Мариз възразил, че воините му омекват когато не се бият, Дъщерите го посъветвали да обърне поглед на изток, където целия континент бил зает да води Войната на войните, продължаващата вече десетки години битка за наследството на Галифар. Изпълнен със съмнение Мариз взел шестте си най-могъщи и верни воини, неговите Га'дабу, и отишъл до Великите зъбери, където дребнички хорица от някаква драконова фамилия Тарашк му казали, че могат да намерят работа за него и за двеста от воините му, като дори ще им плащат, за да убиват. Невярващ на ушите си Скалата събрал най-добрите си мъже и се запътил на изток, в държавата Бреланд, чиито командващи веднага го изпратили на север и на изток, където да се бие с враговете им от Трейн.[/ind][ind]Добрите рицари на теокрацията бързо установили, че молитвите им не им помагат срещу връхлитащата по фланговете им варварска орда, която прехваща и прекъсва доставките им, краде запасите им с храна и муниции, напада изненадващо през нощта или по време на прекратени бойни действия и изобщо се бие "много нечестно", както и самият командир на трейнската армия сир Хуан ир'Алвар отбелязвал неведнъж. Не отнело много време, за да се вбесят трейнците, и накрая те решили да прекършат диваците веднъж и завинаги, използвайки цялата си мощ.[/ind][ind]Това, което хиляда и петстотинте рицари, водени лично от сир Хуан, не взели предвид в праведния си до заслепяване гняв, били дъждовете от последните дни преди решаващата битка, които превърнали полето около стана на Мариз в подло, разкаляно блато. Конниците затънали в меката пръст, животните се препънали, линията на рицарите се разкъсала и задните редици загазили в предните. Стройната вража формация се превърнала в комбинация от хаос и безредие за по-малко от едно сърцебиене. Мариз и неговите войници обаче знаели всичко за войната в блато. Дезориентираните, спешени и затъващи в калта заради тежките си брони рицари били лесна мишена за бързите и свирепи дроаамци, а дръзките маневри на Мариз се оказали успешни срещу обучените в традиционните закони на войната трейнци.[/ind][ind]В края на деня гарваните пирували върху следовниците на Сребърния пламък. Всичките осмелили се да вдигнат ръка срещу Мариз рицари били мъртви, включително предводителя им, а от ротата на Скалата били оцелели четиридесет воини. Победата на сина на земята била изненадваща, съкрушителна и окончателна. Позорната загуба деморализирала трейнците, които скоро след това напуснали фронта с подвити опашки, и ужасила бреландците, които решили че подобни опитни и могъщи воини на западната им граница са твърде голяма заплаха. Затова вместо благодарност, бреландските офицери предали Мариз и се опитали да го убият. За щастие планът им не успял напълно. Мариз и четирима от шестимата му Га'дабу се добрали до Дроаам окървавени и преследвани до последно от убийците на Бреланд.[/ind][ind]Там, в Зеленото блато, Мариз оставил племената на Грун'члих, който и без това ги управлявал в негово отсъствие, и заедно с четиримата си Га'дабу се заклел на The Mockery, че ще платят на Бреланд подобаващо за тяхното предателство и ще вземат по един от техните най-добри синове и дъщери за всеки погубен заради машинациите им живот. Мъстта им отнела години, но накрая Мариз събрал данъка си от двеста бреландски души, а цветът на армията на крал Боранел избледнял значително.[/ind][ind]Всеки един от четиримата ветерани дал живота си за делото, но за всеки Га'дабу, който изгубвал, майката земя дарявала Мариз с друг верен другар, който да го последва в личната му война срещу Бреланд. Накрая последните две дузини бреландци Мариз убил сам, а четиримата с него били съвсем различни от тези, които тръгнали преди няколко години, но клетвата била изпълнена и духовете на двестате му воини най-после можели да прекосят отвъд в Шаварат.[/ind][ind]С четирима нови Га'дабу и изпълнена клетва Мариз най-накрая бил свободен да прави нещо различно от безмилостно преследване и дебнене на бреландски офицери. Точно тогава, сякаш знаели, че това ще се случи в този момент, отново го издирили Дъщерите на Сора Кел и му предложили да им служи заедно със своите лейтенанти. Предчувствайки, че трите вещици няма да го търсят току-така за тривиални и безопасни задачи Мариз се съгласил и за втори път през живота си поел към Великите зъбери...[/ind]
Статистики
http://miragia.net/conan/Mariz10.htm
Евентуални парагонски пътеки:
Combat Veteran
Battlelord of the Mockery
Flamebrow Commander
Stonefire Rager
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
Azmodael
Мнения: 2703
Регистриран: чет юни 03, 2004 9:10 pm
Местоположение: Майна таун
Контакти:

Re: Героите

Мнение от Azmodael » чет яну 28, 2010 4:25 pm

Лусиан, Шадар-Кай, бивш тактически командир на отряд сенчести Ловци

За предишния му живот[sblock]Малката групичка се движеше предпазливо по по тъмния коридор, всички техни сетива напрегнати до крайност. От много от по-малките разклонения идваха тревожни шумове, който биха накарали и най-сърцатите да се разтреперят – шумни звуци от хранене и разкъсана плът, писъците на все още неумрелите и собственици и гърголещите гласове присъщи на обитателите на тази демонична обител. Това беше леговището на З'лтан – демон от третия вътрешен кръг на сянката. Смяташе се, че старите подземни галерии под руините на Хал-ел-кадар са отдавна запечатани и загубени, но явно след бягството си съществото беше намерило проход и необезпокоявано в продължение на три дълги месеца беше създало стотици от своите кошмарни защитници и слуги.

Внезапно ръката на един от мъжете в групата се изпъна рязко нагоре, добре тренираните членове на екипа реагираха светкавично и след секунда в коридора не се виждаше нищо, освен вълмо бързо разтапящата се мъгла. И тъкмо навреме – няколко секунди след ненадейното им изчезване във тъмнината се материализира прегърбената човекоподобна фигура на халар – съществото беше доста хилаво и високо не повече от 1,50м, но само глупец би се подлъгал по фигурата му. Халарите бяха надарени от господарите си със способността да стават невидими за кратки периоди от време, а горните им крайници завършваха с кинжалоподобни остриета от материал напомнящ обсидиан, но с ограничен произход и твърд като стомана. Халарът изгрухтя и понечи да продължи по пътя си, фигурата му се замъти в невидимото було... и изведнъж то спря, на лицето си имаше изписана нечовешка маска от емотции, вероятно съчетаваща подозрение и изненада. Тесните ноздри се разшириха веднъж, то пое дълбоко въздух в дробовете си, но вик така и не последва. Плисна тъмновиолетова кръв от прерязаното гърло, а тялото и убиеца се изпариха в ново кълбо от стапяща се мъгла.

Централната зала естествено беше послужила за тронна зала на самият З'лтан, разположението и я превръщаше в естествен нервен център на цялото леговище. Бален се отдели от останалите и прегледа вратата и след като се увери, че е безопасно - капани липсваха - пусна няколко капки масло в огромните панти, преди да побутне едното крило достатъчно, че да минат един по един членовете на отряда Шадар-Кай. Самият демон лежеше в дъното на стаята, четирите му крайника стърчаха безжизнено и хаотично разпръснати около него. Във залата се носеше дразнещата и натрапчива миризмата на прясна кръв от суровото месо нахвърляно на гротескната трапеза. Съществото явно спеше, или каквото там правеха демоните, след стабилно похапване. Натрошените кости от масивните му зъби лежаха безразборно нахвърляни около пиедестала трон, върху който лежеше то. Демони от третия кръг като него сменяха формата и способностите си в зависимост от погълнатата био маса. Сега демонът беше голям приблизително колкото два долепени охранени бика и като, че ли не беше особено подвижно съдейки по дебелината и дължината на служещите за ръце и крака четери крайника. Плътта беше зеленикава и сива – привидно разплута – но опитният ловец знаеше, че може да спре удар от меч. Ловците се разпръснаха, в ръцете им блеснаха остриета и те бавно тръгнаха към своята цел...

Подцениха го. Туловището пред тях беше вече мъртво, З'лтан беше вече извършил превъплъщението, а слугите натъпкали празната органична черупка с всякакви боклуци и зашили отвора. Психичната атака ги удари когато най-малко очакваха и повечето от отряда паднаха крещейки от болка, придържайки главите си в ръце. Луциан, Д’нейра, Бален и Морт устояха – Призракът мигом посочи към нишата, откъдето беше дошла атаката. В този момент няколко скрити врати се отвориха и вътре с бесни викове нахлуха слугите.

„Вие свършете работата, аз ще се оправя с тях!” – изкрещя Призрак, тялото му изчезна в облаче мъгла и се появи в точно пред напиращите врагове, а от вдигнатия му меч се плъзна сивобелезникава мрежа, която обхвана нападащата групичка. Почти всички засегнати мигом забравиха за другите членове на отряда и тръгнаха към него. Касапницата започна.

Блясък, изчезване, появяване зад нечии гръб, бързо мушване и нападателите намаляваха един по един, докато те самите безуспешно сечаха мъглата обкръжаваща смелия войн. Зад него той чуваше напевите на Д’нейра, които щяха да обезсилят демонът достатъчно, че стоманата на оръжията им да намери пътя през кожата на чудовището до сърцето. Арбалетът на Бален изщрак зад гърба му, един от слугите приготвящ се да хвърли киселинна граната се срина с болт в гърлото. Неравната битка продължаваше вече няколко минути, но от Золтан нямаше никаква следа, Телепортацията беше извън въпрос, тъй като повечето членове на отряда се търкаляха с рев по земята. Изведнъж Бален изсумтя доволно и кракът му изрита част от стената, отваряйки нов, прясно построен проход в посоката, от която дойде пси атаката.

„Вървете, сянката ви взела. Веднага!” – тримата кимнаха разбиращо, очите на Д’нейра срещнаха неговите за секунда повече, отколкото беше необходимо. Дългът обаче беше ясен, тримата ловци скочиха в новия коридор и тръгнаха по следата. Призрак се обърна да продаде скъпо живота си...

Сечта продължи не повече от 9-10 минути, но за него това беше повече от няколко вечности. Прободен беше вече на няколко места и загубата на кръв правеше мечът в ръцете му да тежи колкото бъчва с д’аал, едното му окобеше затворено от течащата кръв от раната начелото му, прекрасната кожена ризница висеше на парцали. А чудовищата не свършваха.

„Всичко е загубено за мен” – помисли си Лусиан, но след това устните му се разтегнаха в болезнена заради одраскване усмивка „на кой ли му пука така или иначе”. Разцепи някаква зурла и порази с тъмна енергия нов стрелец, дебнещ за изстрел в гръб. Ръка-меч прониза стомаха му и той залитна назад. Тогава ярка светлина го заслепи, а сенките-чудовища отстъпиха объркани. Магически портал се заформяше пред трона на З'лтан, но той инстинктивно усети, че енергията, която го поддържаше нямаше нищо общо с познатите му способи. От портала строеше ослепителна, ужасяваща светлина която го заслепяваше и объркваше... все пак като, че ли от другия край имаше три фигури. Непознати гласове напяваха, а от песента им струеше на магия. Лусиан залитна отново – чудовищата зад него също се опомняха, макар и наплашени, виеки от болка при досегасярката светлина. Тогава обърканият му ум предаде контрола над инстинкта за самосъхранение и той потърски спасението.


Лусиан беше спасен, но се намираше в нов свят, чиито език той не познаваше, чиято светлина изгаряше зениците му, но ярките цветове спираха дъха. Някъде над него нажежено оранжево кълбо се мъчеше да го ослепи, тъмни сенки го бяха обградили, гласове викаха нещо на непознат език. Чуха се звуци от вадене на оръжия, но той вече нямаше сила за нищо, паднал на колене в средата на множеството. Окървавеният меч се изплъзна и падна в прахта на площада, държащата го китката тупна до него. Пясъкът бе фин, мек и топъл. Толкова мек, толкова топъл, а тялото му толкова студено... Някъде далеч се чуха бойни викове, невидим оркестър в ярката светлина засвири тъй познатата му музика на войната, души напускаха телата си с въздишка, но това не безпокоеше дребничкият окървавен мъж, чиито длани бяха зарити в топлия пясък и на чието лице грееше топла, детска усмивка.[/sblock]

За настоящия му живот[sblock][/sblock]

Външен вид и характер[sblock]Призрак (всъщност Луциан Де’аттар) е среден на ръст, но почти болезнено слаб. Кожата му притежава типичната бледост на всички представители на света на сянката, а снежнобялата му коса обикновено е боядисана спрямо настроенията които са го обзели. Както всички членове на Ловците и на неговия гръб е татуиран знакът на Гарвановата кралица, но за разлика от много от братята си по оръжие лицето му е чисто откъм рисунки и пиърсинги. Единствено на лявото ухо се виждат две почти зараснали стари дупки от обеци. За сметка на това тялото му е пъстро изрисуванос премахваеми творения на артистичните тату майстори в сенчестите ателиета – птици, ухилени чудовища и неизменният мрачен косач. Лицето му е изразително, а сивите очи се крият дълбоко под неизменната качулка винаги изчислявайки и анализирайки ситуацията. Косата е средна на ръст, понастоящем боядисана в тъмновиолетово и внимателно обработена с лак. Дрехите са прилепнали по тялото – в сиви и зеленикави маскировъчни окраски окраски.

Има сериозен контраст в държаните му, когато животът му не е застрашен от опасност и външният му вид. Макар от него винаги да се излъчва постоянна доза мрачен фатализъм Лусиан обича да живее за мига. Голяма част от парите си той харчи по все още неомръзналите му корвеърски курви, като предпочита човешки момичета. Винаги участва в съзтезанията по надпиване и надпяване и знае достатъчно пиянски оркски песни, че да засрами цяло племе. В битка се впуска пръв и никога не моли за милост - нито я дава, освен ако някой от спътниците му не го помоли за това. Хуморът му е груб, просташки, а смехът кара несвикналите на него да потреперват, дори и много пияни. Лусиан държи на другарите си, но по свой си начин. Не се натъжава, когато някой бива ранен или убит - просто не казва и дума и продължава напред, сякаш нищо не се е случило. Презира всякакви хленчове и молби, рядко се впуска в разгорещени спорове.[/sblock]

Страхове и мечти[sblock]След идването си на Корвеър хоризонтите на Лусиан се разширяват неимоверно. След родният му свят - обвит в тъмнина, с кръвожадни чудовища отвличащи всеки ден хора от града му и сиви краски той попада в свят на изобилието, в който хората отдавна са спрели да се борят за своето оцеляване и агресивните им инстинкти са се прехвърлили в борба за пари, земи и власт. Все неща, които за него все още нищо не означават. Тайно в себе си той иска да живее в този свят, да изкара всички Шадар-кай от обречената им борба и да им даде място в Корвеър, където отличните им бойни умения бързо ще ги превърнат в сила, която не може да бъде пренебрегната. Част от плана му е да сключи договор с трите хаги, в който повече от кръвните му братя да бъдат призовани като съюзници на режима. И когато в Корвеър има достатъчно Шадар-Кай те да нанесат своя удар от мъглите.

Лусиан смята, че досега не е постигнал нищо съществено в живота си и това го ужасява. За него най-важното и монументално постижение е пристигането в Корвеър - но то е плод на шанс, не негов триумф. Отгледан в общество, в което индивидуалният успех стои над всичко, от семейство с крайни възгледи той едва ли ще намери някога покой от болни амбиции.

(навик после)

Лусиан се страхува от чувствата. Тези пипала на отношенията, вериги които крепят обществата на Корвеър го объркват и плашат. Все ден той се опитва за защити ума и сърцето си от техните подмолни атаки, но защитата му отслабва с всеки ден прекаран под златното слънце. Дали не се е предал? Колкото повече се обвързва с хората около него, толкова по-добре се чувства. Дали пътят на Шадар-Кай не е грешен...[/sblock]

Картинка[sblock]
Anima______19_by_Wen_M.jpg
Anima______19_by_Wen_M.jpg (324.98 KБ) Видяна 1354 пъти
[/sblock]
Последна промяна от Azmodael на чет фев 04, 2010 2:39 pm, променено общо 5 пъти.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: Героите

Мнение от ChoChan » чет яну 28, 2010 7:11 pm

Дисдейн, Дис - human ranger
Външен вид
Дисдейн е висока, около 1.78, стройна с хармонична мускулатура. На гърба си носеше два идентични огромни меча с такава лекота, която не оставяше никакво съмнение, че може да ги върти също толкова безпроблемно. Косата й беше пепелява на цвят, до раменете, очите - сиви. Лицето й бе с тен, типичен за хората, които прекарват много време на открито. Често погледът й е зареян някъде в далечината и изглежда почти разсеяно, но когато спре вниманието си върху нещо трудно може да бъде отклонена.[attachment=0]Disdain.jpg[/attachment]
Характер
1 Каква е най-голямата ви мечта? - Най-голямата мечта на Дисдейн е да преброди всички земи и всички светове, които съществуват(тоест, за които е чувала).
2. Защо работите за Дъщерите на Сора Кел? - За да може да изпълнят съкровената и мечта.
3. Кое е най-голямото ви постижение? - Моментът, който Дисдейн определя като връх в живота си е денят, когато пристигна в Шарн. Тогава тя изпита учудване толкова силно, че почти можеше да каже, че в този момент е щастлива.
4. Кой е най-забележителния ви навик? - Това, което смущава и прави впечатление на хората, които прекарват известно време с Дисдейн е, че когато "изпитва емоции", те изглеждат някак си фалшили и принудени, сякаш копира това, което вижда на лицата на другите хора.
5. От какво най-много се страхувате? - Страхува се, че животът й няма да е достатъчен да обходи света.
История
[ind]Първото нещо, за което Дисдейн имаше ясни спомени около 4-5 годишна възраст беше студ. Студени стени, студени ръце и студени погледи. Невинната детска природа имаше своите естествени пориви, да прегърне родителите си, да се засмее, да лудува. Тези нейни пориви бяха пресичани още в зародиш с леденостудени думи. Малкото момиче не разбираше защо беше така, действията й се струваха естествени, но забраните на родителите я смущаваха. Mакар и с недоумение, тя се подчиняваше, защото.. все пак те бяха родителите.[/ind][ind]Дисциплината в селцето, в което израстна беше непрощаваща. Децата и младежите прекарваха дните си в тренировки на тялото и ума. Нямаха право да са навън след мръкване, нямаха право да пресичат селската ограда, защото отвъд имаше зверове, които щяха да ги разкъсат на мига.[/ind][ind]Наколко години по-късно Дисдейн вече знаеше, че родителите й не бяха действително нейните баща и майка, а просто хора, които се грижеха за нея. Беше видяла вече на няколко пъти как в селото се появяват нови пеленачета, вероятно и тя беше дошла така от някъде. Нямаше право да задава въпроси, а просто трябваше да изпълнява задълженията си. Брутални тренировки и безкрайни молитви в името на божество или таен култ, който тя не разбираше, защото То никога не й отвръщаше. Въпреки това, тя вършеше всичко, което се изискваше от нея, учителите й така и не разбраха за това. Обучаваха ги да са „шампиони” на този бог, да носят волята му и да изпълняват всичките му повели безпрекословно.[/ind][ind]Когато стана на 15 години трябваше да се подложи на ритуал за посвещаване – богът щеше да я бележи като вестител и нейната воля да стане тази на бога й. За изненада на монасите, знакът, който се прогорил в кожата на Дисдейн не беше този, който очакваха. Разярени служителите надигналха ритуалните си ками, за да я убият. Тогава Дисдейн получи първото си божествено докосване, въздухът в храма сякаш се смръзна, времето забави своя ход. Единственото, което тя чу беше тихият но ясен глас на The Fury, който й прошепна „Убий ги.”[/ind][ind]Няколко мига по-късно стоеше сама в храма, затънала до глезените в кръвта на монасите. Пусна кинжалите, които глухо се забиха в наквасения дървен под, напусна храма и се втурна към гората. От този ден нататък често усещаше натрапчивото внимание на два сякаш втречени в гърба й очакващи погледа.
Четири дни по-късно полуумряла достигна малко фермерско селце и се строполи от изтощение пред първата къща, до която се добра. Селяните изумени прибраха мълчаливото момиче, като заключиха, че семейството й най-вероятно е било нападнато и убито от диви зверове. Едно от бездетните семейства я прибра и отгледа като собствена дъщеря.[/ind][ind]Седмици наред всички смятаха, че тя дори не може да говори. Хората и животът, с който тя се сблъска, бяха нещо непонятно за нея. Неведението й, когато видеше най-елементарни неща от ежедневието, предизвикваха добродушен смях и снизхождение. Двете години, които прекарва там направиха от нея човек повече от колкото изминалите досега петнадесет. Научи какво са емоции и чувства, разбираше ги, но за нея беше невъзможно да ги изпита. Сякаш всякакви подобни сантименталности бяха изкоренени от нея.[/ind][ind]На седемнадесет приемните й родители решиха да я вземат на годишното изложение в близкия град. Когато пристигнаха, Дисдейн изпадна в шок - никога не беше допускала, че съществува свят друг от света в малкото селце. Потресът й бе толкова голям, и в нея сякаш нещо се отприщи. За първи път я осени мисълта, че има и друго освен това, което е около нея. Кратко благодари за всичко на милите селяни, които я бяха приютили и се сбогува с тях. Възрастната двойка запротестира, опита се да я спре, но тя изчезна от погледа им. Няколко дни я търсеха из града, но беше напразно, накрая с тъжни сърца се прибраха обратно в малкото си селце, където казаха на съселяните си, че богат и красив мъж е взел дъщеря им за съпруга.[/ind][ind]Неориентираното селско девойче, на което имаше вид Дисдейн, бързо се превърна в лесна мишена за всякакви отрепки. Те оставаха изненадани, колко бързо собствените им остриета се оказваха забити в стомасите им, когато се опитаха да я нападнат. Някои от тях, които след това оцеляваха дори се пробваха да я вербуват в бандите си.[/ind][ind]Дисдейн безцелно обикаляше и попиваше всичко, което градът можеше да й предложи, слушаше разказите на случайни пътници, на просяци, измислиците на малки хлапета, които се опитваха да я ограбят. Когаго обходи всяко кътче на града и нямаше вече какво друго да види, Дисдейн потегли с някакъв керван, който прекоси територии, които до скоро тя не можеше даже да си въобрази в посока на друг по-голм град. Същото се повтаряше още и още, нещо я караше да иска да види още и още. Да се чуди какво има зад онази планина, или зад онзи хоризонт. Никога не се задържаше дълго на едно място, тогава умът й започваше да блуждае и усещаше присъствието на The Fury, което започваше да се промъква и да й нашепва. Мощен, почти неестествен порив я теглеше напред. Чувстваше, че това сигурно е нещото, което хората наричаха съдба и тя трябваше да я следва. Искаше да обиколи всички земи, краката и да прекосят всички поля, за които бе чувала, очите й да положат погледа си върху всички светове, за които й разказваха.[/ind][ind]Войната бушуваше, целият свят беше в хаос. Тя не принадлежеше на никого и това правеше пътуването й лесно, понякога се записваше в някоя войска просто защото маршируваха в посоката, която тя желаеше.
И се биеше за тях, о как се биеше за тях. В разгара на битката кръвта бушуваше в ушите й, емоциите бяха навсякъде около нея – страх, триумф, болка, гняв. Емоции, които тя пиеше, които се опитваше да съпреживее.[/ind][ind]За десет години преброди половината свят, но имаше още толкова места, за които само бе слушала. Отиде в Дроаам, защото чу историята за трите владетелки Сора. Изправи се пред тях и помоли Сора Тераза да й каже как да постигне най-съкровеното си желание. Трите Сора я прецениха с един поглед и й обещаха, че ще изпълнят желанието й когато заслужи това. Оттогава тя започна да изпълнява поръченията им. Често изчезваше с месеци, но накрая винаги се връщаше с това, за което я бяха пратили.[/ind]
Статистики
Level 10, Human, Ranger
Build: Two-Blade Ranger
Fighting Style: Two-Blade Fighting Style

ABILITY SCORES
Str 21 (+5|10)
Con 15 (+2|7)
Dex 13 (+1|6)
Int 10 (+0|5)
Wis 13 (+1|6)
Cha 11 (+0|5)

Defenses
AC: 25
Fort: 24
Reflex: 21
Will: 19
HP: 77 Surges: 8 Surge Value: 19

TRAINED SKILLS
Dungeoneering +11
Nature +11
Stealth +10
Perception +11
Endurance +11
Athletics +14

UNTRAINED SKILLS
Acrobatics +5, Arcana +5, Bluff +5, Diplomacy +5, Heal +6, History +5, Insight +6, Intimidate +5, Religion +5, Streetwise +5, Thievery +5

FEATS
Lethal Hunter
Improved Initiative
Weapon Proficiency (Bastard sword)
Two-Weapon Fighting
Two-Weapon Defense
Armor Proficiency (Chainmail)
Action Surge


POWERS
At-Will Power: Twin Strike, Hit and Run, Shield of Blades
Encounter: Dire Wolverine Strike, Leonine Surge, Sweeping Whirlwind
Daily: Sudden Strike, Frenzied Skirmish, Attacks on the Run
Utility: Unbalancing Parry, Evade Ambush, Undaunted Stride
[sblock1=At will]Twin Strike Ranger Attack 1
If the first attack doesn’t kill it, the second one might.
At-Will ✦ Martial,Weapon
Standard Action Melee or Ranged weapon
Requirement: You must be wielding two melee weapons or a
ranged weapon.
Targets: One or two creatures
Attack: Strength vs. AC (melee; main weapon and off-hand
weapon) or Dexterity vs. AC (ranged), two attacks
Hit: 1[W] damage per attack.
Harmony Bastard Sword+2: +15 attack, 1d10+8dmg
additional effects: +1d8 quary once per round
+3 attack if action point

Hit and Run Ranger Attack 1
Let the fighter stand toe to toe with the monster. You prefer to
make your attack, then withdraw to safer ground.

At-Will ✦ Martial,Weapon
Standard Action Melee weapon
Target: One creature
Attack: Strength vs. AC
Hit: 1[W] + Strength modifier damage
Effect: If you move in the same turn after this attack, leaving
the first square adjacent to the target does not provoke an
opportunity attack from the target.
Harmony Bastard Sword+2: +15 attack, 1d10+8dmg
additional effects: +1d8 quary once per round
+3 attack if action point

Shield of Blades Ranger Attack 1
You defend with one weapon while striking with the other
At-Will ✦ Martial, Weapon
Standard Action Melee weapon
Target: One creature
Attack: Strength vs. AC
Hit: 1[W] + Strength modifier damage and you gain +2AC ueount
Harmony Bastard Sword+2: +15 attack, 1d10+8dmg
additional effects: +1d8 quary once per round
+3 attack if action point[/sblock1]

[sblock1=Encounter]Dire Wolverine Strike Ranger Attack 1
Enemies surround you—much to their chagrin, as you slash them
to pieces with the ferocity of a wounded dire wolverine.

Encounter ✦ Martial,Weapon
Standard Action Close burst 1
Requirement: You must be wielding two melee weapons.
Target: Each enemy in burst you can see
Attack: Strength vs. AC
Hit: 1[W] + Strength modifier damage.
Harmony Bastard Sword+2: +15 attack, 1d10+8dmg
additional effects: +1d8 quary once per round
+3 attack if action point

Leonine Surge Ranger Attack 3
Like a hunting lion, you throw yourself at your enemy in an
attempt to land two blows and put your victim down.

Encounter ✦ Martial, Weapon
Standard Action Melee weapon
Requirement: You must be wielding two melee
weapons.
Target: One creature
Attack: Strength vs. AC, two attacks
Hit: 1[W] + Strength modifier damage per attack. If both
attacks hit, the target is knocked prone and takes extra
damage equal to your Wisdom modifier. If both attacks
miss, you grant combat advantage to all enemies until
the start of your next turn.
Harmony Bastard Sword+2: +15 attack, 1d10+8dmg
additional effects: +1d8 quary once per round
+3 attack if action point

Sweeping Whirlwind Ranger Attack 7
You slash and stab at surrounding foes with unbound fury, knocking
them off balance with thrusts and leg sweeps.

Encounter ✦ Martial,Weapon
Standard Action Close burst 1
Requirement: You must be wielding two melee weapons.
Target: Each enemy in burst
Attack: Strength vs. AC
Hit: 1[W] + Strength modifier damage, and you push the
target a number of squares equal to your Wisdom modifier
and it is knocked prone.
Harmony Bastard Sword+2: +15 attack, 1d10+8dmg
additional effects: +1d8 quary once per round
+3 attack if action point[/sblock1]
[sblock1=Daily]Sudden Strike Ranger Attack 1
You hold your weapons blade-down and slash your foe across
the face with one of them. As he spins away and drops his
guard, you roll to one side, spring to your feet, and plunge your
other blade into his back.

Daily ✦ Martial, Weapon
Standard Action Melee weapon
Requirement: You must be wielding two melee weapons.
Target: One creature
Attack: Strength vs. AC (off-hand weapon)
Hit: 1[W] damage (off-hand weapon).
Effect: You shift 1 square and make a secondary attack
against the target.
Secondary Attack: Strength vs. AC (main weapon)
Hit: 2[W] + Strength modifier damage (main weapon), and
the target is weakened until the end of your next turn.
Harmony Bastard Sword+2: +15 attack, 1d10+3dmg
additional effects: +1d8 quary once per round
+3 attack if action point

Frenzied Skirmish Ranger Attack 5
You leap into the fray and unleash a torrent of steel upon your
unsuspecting foes, staggering them with the ferocity of your
attacks.

Daily ✦ Martial, Weapon
Standard Action Melee weapon
Requirement: You must be wielding two melee weapons.
Targets: One or two creatures
Attack: Strength vs. AC (main weapon and off-hand weapon),
two attacks
Special: Before or after these attacks, you can move your
speed without provoking opportunity attacks.
Hit: 1[W] + Strength modifier damage per attack. If an
attack hits, the target is dazed until the end of your next
turn. If both attacks hit the same target, it is dazed and
slowed until the end of your next turn.
Harmony Bastard Sword+2: +15 attack, 1d10+8dmg
additional effects: +1d8 quary once per round
+3 attack if action point

Attacks on the Run Ranger Attack 9
Without breaking stride, you make two attacks against a single
foe or two different targets.

Daily ✦ Martial,Weapon
Standard Action Melee or Ranged weapon
Target: One or two creatures
Attack: You can move your speed. At any point during your
move, you can make two Strength vs. AC attacks with
a melee weapon or two Dexterity vs. AC attacks with a
ranged weapon.
Hit: 3[W] + Strength modifier damage (melee) or 3[W] +
Dexterity modifier damage (ranged) per attack.
Miss: Half damage per attack.
Harmony Bastard Sword+2: +15 attack, 3d10+8dmg
additional effects: +1d8 quary once per round
+3 attack if action point[/sblock1]


[sblock1=Utility]Unbalancing Parry Ranger Utility 2
You deftly block your enemy’s strike and turn his momentum
against him, causing him to stumble to the side.

Encounter ✦ Martial,Weapon
Immediate Reaction Melee 1
Trigger: An enemy misses you with a melee attack
Effect: Slide the enemy into a square adjacent to you and
gain combat advantage against it until the end of your
next turn.

Evade Ambush Ranger Utility 6

You are the eyes and ears of the group, always alert for the telltale
signs of an ambush.

Daily ✦ Martial
No Action Ranged sight
Effect: At the start of a surprise round in which any allies
are surprised, use this power to allow a number of allies
equal to your Wisdom modifier to avoid being surprised.

Undaunted Stride Ranger Utility 10

You expertly navigate through difficult terrain.
Daily ✦ Martial, Stance
Minor Action Personal
Effect: Your movement is not hindered by difficult terrain[/sblock1]

[sblock1=Items]Harmony Blade Bastard Sword +2
damage: 1d10
weapon: heavy blade
Critical: 1d6 per plus and you can make basic attack with your offhand
Effect: When you hit with both this and your offhand weapon during the same turn, target gets -2 attack rolls against you ueount.

Divine Retribution Armor +2
Enhancement: +2 AC
Power(Encounter): Immediate reaction.
Trigger: an enemy hits you with a melee or close attack.
Effect: ueount you gain bonus to attack and dmg rolls equal to +2[/sblock1]


ITEMS
Divine Retribution Finemail +2
Harmony Blade Bastard sword +2 (2)
Adventurer's Kit
Crossbow
Crossbow Bolts (20)
Прикачени файлове
Disdain.jpg
Disdain.jpg (245.04 KБ) Видяна 1310 пъти
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
Night Wanderer
Миниън на Авис
Мнения: 3008
Регистриран: нед юни 27, 2004 10:15 pm

Re: Героите

Мнение от Night Wanderer » съб яну 30, 2010 1:54 am

Under Construction
Corann Dalach - Коранн Далах.
Външен вид
В редките случаи, когато варвари от местните племена се осмеляваха да идват при Коран, или пък още по-рядко - когато някой приключенец, случил се по неподходящо време в средата на Демонската Пустош по някакъв начин разбереше за отшелника и решеше да подири подслон при него, най-напред го виждаха отдалеч, как стои неподвижно някъде по чукарите на скалистия връх над колибата му. Там стърчеше на фона на намръщеното небе и голото му тяло изглеждаше странно слабо за човек, прекарал целия си живот в средата на тази пустош. Червената му коса се лееше като кръв около белезникавото му лице и, особено когато духаше вятър, който да я разрошва, го правеше да изглежда като някоя излязла от страшните приказки вещици. За това допринасяха и стърчащите му дълги рога, за които се носеха легенди, коя от коя по-извратени и по-плашещи, за това как точно са се овенчали главата му. Когато приближеха малко пътниците започваха да отличават детайли от сложните белите плетиници, които Коран рисуваше по себе си всяка сутрин с бялата боя, която кой знае как си правеше сам. Още малко и се виждаха усуканите под кожата жилави мускули. Още малко и виждаха как Коран започва да слиза, за да посрещне гостите си. Понякога Коран пееше и силният му глас съпровождаше приближаващия се пътник, докато той крачеше през прашното поле към дома му. Но когато стигнеха до колибата и размениха поздрави гостите откриваха, че Коран е изключително приветлив и любезен. Той веднага посрещаше гостите си, изслушваше ги, предлагаше им подслон, вечеря и утеха. Старците във варварските села разказваха, че така Коран примамва хората, сладкодумието му коварно изтрива всяка следа от страх в сърцата на гостите и той подлъгва умовете им да изоставят предпазливостта, така че плътта им да стане лесна плячка за отшелника и духовете, с които той всяка вечер споделя постелята си в тази пустош. [attachment=0]stf62_GreenweaverDruid.jpg[/attachment]
Характер
1 Каква е най-голямата му мечта?
Иска да стане оракул. Той вече е бил такъв до известна степен но Сора Тереза го е извадила от Демонската Пустош и той е започнал да работи за нея. Един ден иска да се върне някъде в дивото (пустошта на Дроаам също му харесва в това отношение - има достатъчно руини, пустини и чукари, че да го задоволят) и да стане още по-силен оракул с още по-голямо влияние сред местните. Иска за него да се разказват приказки и хора отвсякъде да идват да търсят съветите и предсказанията му. И в същото време да бъде оставен да се наслаждава на жестоката природа, най-вярната му любовница.

2 Защо работи за Дъщерите на Сора Кел?
Някои нещата, които местните варвари шептят в колибите си нощем, така че никой да не ги чуе са верни, макар и неправилно разбрани. Сора Тереза наистина е любовница на Коранн. Макар връзката им да не е особено романтична и Коранн да не изпитва никакви чувства на любов към вещицата, в момента в който слепият гарван е долетял в колибата му в Демонската Пустош той е разбрал, че двамата трябва да споделят ложето. Отдава това на своите оракулски способности и е убеден, че техните взаимоотношения трябва да продължат. Макар да не го правят често се е случвало повече от един път, включително няколко пъти във Великите Зъбери. Разбира се, той пази това в тайна и другите, освен него и Сора Тереза имат в най-добрия случай само предположения. Макар че не знае дали Сора Тереза не е казала на някого.

3 Кое е най-голямото му постижение?
Живял е сам в средата на Демонската Пустош, необозепокояван от никого. Там се е чувствал най-добре, заобиколен от дивата природа, която той толкова много обича да съзерцава и да й пее. Освен това слухът за него се е разнесъл сред местните племена и те са започнали да го ценят като страшния оракул, който живее в подножието на скалистия връх до старата котешка гробница. Коранн винаги е смятал себе си за особено надарен и винаги е искал точно това - да бъде отшелник-оракул. Животът ме в Демонската пустош е едновременно един минал период на покой за него, символ на неговия дом (колибата му още стои) и един успешен експеримент за бъдещото му развитие. Естествено, намира това за най-голямото си постижение.

4 Кой е най-забележимият му навик?
Обича да ходи гол (когато това предизвиква проблеми се съобразява с останалите и стои по препаска). Обича да рисува сложни племенни плетеници по тялото си с бяла боя, която сам си прави. Засега от вар, като му свърши ще измисли от какво. Те нямат някакъв по-особен смисъл но той ги намира за красиви и държи да ги рисува. За негово щастие рядко се мият.

5 От какво най-много страхува?
От това да се окаже неспособен да бъде оракул. И от евентуалния си демоничен прародител, за когото подозира, че е разпилял семето си в рода му, макар да е сигурен, че не е точно баща му.
История
Статистики
Level 10, Half-Elf, Druid
Primal Aspect: Primal Guardian

ABILITY SCORES
Str 8 (-1)
Con 18 (+4)
Dex 13 (+1)
Int 10 (0)
Wis 16 (+3)
Cha 15 (+2)

AC: 24
Fort: 21
Reflex:19
Will: 21

HP: 75 Surges: 11 Surge Value: 18

TRAINED SKILLS
Nature +13
Heal +13
Insight +15
Religion +10
Diplomacy +14

UNTRAINED SKILLS
Acrobatics +5, Arcana +5, Bluff +7, Dungeoneering +8, Endurance +8, History +5, Intimidate +7, Perception +8, Stealth +5, Streetwise +7, Thievery +5, Athletics +3

FEATS
Druid: Ritual Caster
Level 1: Bardic Dilettante
Level 2: Wintertouched
Level 4: Primal Instinct
Level 6: Rousing Voice
Level 8: Acolyte Power
Level 10: Coordinated Explosion

POWERS
At-will: Grasping Claws (Druid 1), Chill Wind (Druid 1), Storm Spike (Druid 1)
Encounter: War Song Strike (Bard 1), Frost Flash (Druid 1), Tundra Wind (Druid 3), Wind of Blades (Druid 7),
Daily: Wind Prison (Druid 1), Summon Guard Drake (Druid 5), Death's Bounty (Druid 9),
Utility: Barkskin (Utility Druid 2), Glimpse the Future (Utility Bard 6), Winter Storm (Utility Druid 10)

[sblock1=At Will]Chill Wind Druid Attack 1
A howling gust of icy wind savages your enemies, scattering
them.

Cold, Implement, Primal
Standard Action Area burst 1 within 10 squares
Target:
Each creature in burst
Attack: Wisdom vs. Fortitude
Hit: 1d6 cold damage, and you slide the target 1 square.


Grasping Claws Druid Attack 1

You rend and tear your foe with your claws, leaving it unable to
escape your next assault.

Beast Form, Implement, Primal
Standard Action Melee touch
Target:
One creature
Attack: Wisdom vs. Reflex
Hit: 1d8 + Wisdom modifier damage, and the target is
slowed until the end of your next turn.
Special: This power can be used as a melee basic attack.

Storm Spike Druid Attack 1
A bolt of lightning spears your foe and charges the air around
it. If your enemy doesn’t move away, a second spark will erupt
around it.

Implement, Lightning, Primal
Standard Action Ranged 10
Target:
One creature
Attack: Wisdom vs. Reflex
Hit: 1d8 + Wisdom modifier lightning damage. If the
target doesn’t move at least 2 squares on its next turn,
it takes lightning damage equal to your Wisdom modifier.[/sblock1]

[sblock1=Encounter]Frost Flash Druid Attack 1
You blast your enemy with cold that leaves it frozen in place.
Encounter ✦ Cold, Implement, Primal
Standard Action Ranged 10
Target:
One creature
Attack: Wisdom vs. Fortitude
Hit: 1d6 + Wisdom modifier cold damage, and the target
is immobilized until the end of your next turn.
Primal Guardian: The attack deals extra damage equal to
your Constitution modifier

Tundra Wind Druid Attack 3
A roaring wind batters your foes, encrusting them with ice and
knocking them to the ground.

Encounter ✦ Cold, Implement, Primal
Standard Action Close blast 3
Target:
Each creature in blast
Attack: Wisdom vs. Fortitude
Hit: 2d6 + Wisdom modifier cold damage, and you knock
the target prone.
Primal Guardian: You also push the target a number of
squares equal to your Constitution modifier.[/sblock1]

ITEMS
Ritual Book
Lucky Charm +2
Totem of Winter's Scorn +2
Dice of Auspicious Fortune (към текущия момент: 4/20, 13/20, 1/20)
Magic Hide Armor +2
RITUALS
Animal Messenger, Portend Weather, Endure Elements, Snare, Commune With Nature, Eagle's Flight
Прикачени файлове
stf62_GreenweaverDruid.jpg
stf62_GreenweaverDruid.jpg (111.76 KБ) Видяна 1160 пъти
Последна промяна от Night Wanderer на съб фев 06, 2010 12:54 am, променено общо 4 пъти.
...ти си Индра И Брама си, и Шива,
и всичко, дето иде и дето си отива...

Потребителски аватар
lowstef
Phantom Lord
Мнения: 1268
Регистриран: вт апр 08, 2008 10:05 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: Героите

Мнение от lowstef » нед яну 31, 2010 5:08 pm

Астерон, минотавър и проч
Външен вид
Минотавър. They all look the same to me. :wink:

Астерон е по-едър от нормалното за расата си, но не е чак необичайно. Козината му е бакърено-червена със златисти оттенъци. Рогата му (светли на цвят) са изрисувани със сложни плетеници, напомнящи лабиринт, като всички линии са леко вдълбани във самия рог и внимателно запълнени с тъмно червена боя (Мнозина твърдят, че това е кръв от промушените противници, която той е оставял да се стича по улеите и да изсъхва. Не е вярно, но и Астерон не прави нищо, за да опровергае слуховете)
История
Когато на шамана Фоостус му се роди син от най-младата му жена, той реши, че е крайно време някой от синовете му да му стане наследник. За неговор съжаление малкия Астерон приличаше много повече на майка си – едър и силен дори по стандартите на расата им, малкият предпочиташе ггрубите момчешки игри в селото и тренировките с оръжие. Старият шаман обаче беше търпелив. Неслучайно беше успял с много усилия да постигне нещо като мирен съюз на близките няколко минотавърски села и дори успяваше да поддържа почти мирно съжителство с близките племена на орки и гноли. След като видя, че няма да успее да посвети малкия си (само на години) син в шаманството, той започна да го пренасочва към други начини за постигане на единение с първичния свят на духовете и стихиите, като при това го удържаше от залитане в най-дивите и примитивни форми на единение със силите, което твърде често се практикуваше от най-варварските минотаври. Освен връзката с природните сили, Фоостус успя да вмени на сина си и още нещо – твърдата убеденост, че дивия Дроам би могъл да бъде и по-различен. Че няма нужда всички постоянно да се избиват едни други за дреболии. Че така наречените "чудовищни" раси биха могли да обединят и канализират свирепостта си към околния "цивилизован" свят, който ги отблъскваше и изтласкваше в ъглите на света.

Астерон ясно разбираше, че не притежава интелекта да постигне мечтата на баща си сам, но когато дъщерите на Сора Кел започнаха да се издигат, той бързо оцени потенциала им и стана един от най-верните им поддръжници. Той участва в някои от първите наемнически групи, които Дъщерите официално организираха с фамилия Тарашк в опит да легализират властта си в Дроам. Няколко пъти беше изпращан към едно или друго племе в дивите земи за да ги убеди (по един или друг начин) да признаят върховенството на Дъщерите. Дългите години на обикаляне сред дивите земи на Дроам и сред всевъзможните не по-малко диви племена от всякакви раси му бяха помогнали да опознае и природата, и... хората (и орки, гноли, минотаври, медузи, гиганти...)
Въпросите на водещия
1 Каква е най-голямата ви мечта? Обединен и признат от другите държави Дроам
2 Защо работите за Дъщерите на Сора Кел? Защото имат изгледи да постигнат мечтата му
3 Кое е най-голямото ви постижение? Самоличното набиване един по един на цяло племе планински гиганти за да ги убеди, че да си "слуга" (в случая на Дъщерите) не те прави по-слаб
4 Кой е най-забележимият ви навик? С изключение на гравираните шарки, поддържа рогата си изключително чисти и дори редовно ги маже с мазнина, за да лъщят.
5 От какво най-много се страхувате? Че няма да доживее реализацията на мечтата си.
Въпросите на Уизардите
How do others perceive you in social interactions? Reserved
How optimistic are you? Self-assured
How trusting are you? Open-minded
How assertive are you at a decision point? Adaptable
How conscientious are you about following rules? Dutiful
How empathetic are you?Stern
How courageous are you in dire straits? Brave
How do you feel when faced by setbacks? Driven
How are your nerves? Unshakable
Системно
====== Created Using Wizards of the Coast D&D Character Builder ======
Asteron, level 10
Minotaur, Barbarian|Warden
Hybrid Warden: Hybrid Warden Will
Hybrid Talent: Warden's Armored Might
Guardian Might: Earthstrength
Background: Droaam (+2 to Nature)

FINAL ABILITY SCORES
Str 20, Con 18, Dex 13, Int 8, Wis 16, Cha 10.

STARTING ABILITY SCORES
Str 16, Con 14, Dex 13, Int 8, Wis 16, Cha 10.


AC: 25 Fort: 24 Reflex: 18 Will: 21
HP: 88 Surges: 12 Surge Value: 23

TRAINED SKILLS
Endurance +13, Perception +15, Nature +17, Intimidate +10, Streetwise +10, Insight +13

UNTRAINED SKILLS
Acrobatics +5, Arcana +4, Bluff +5, Diplomacy +5, Dungeoneering +8, Heal +8, History +4, Religion +4, Stealth +5, Thievery +5, Athletics +9

FEATS
Level 1: Hybrid Talent
Level 2: Weapon Proficiency (Mordenkrad)
Level 4: Student of the Sword
Level 6: Battle Awareness
Level 8: Skill Training (Insight)
Level 10: Wild Sage

POWERS
Hybrid at-will 1: Warden's Lunge
Hybrid at-will 1: Howling Strike
Hybrid encounter 1: Avalanche Strike
Hybrid daily 1: Thunder Hooves Rage
Hybrid utility 2: Ominous Threat
Hybrid encounter 3: Rough Strike
Hybrid daily 5: Thunder Step
Hybrid utility 6: Bear's Endurance
Hybrid encounter 7: Curtain of Steel
Hybrid daily 9: Stoneroot Rage
Hybrid utility 10: Barbaric Instinct

ITEMS
Summoned Earthhide Armor +3, Vengeful Mordenkrad +2, Amulet of Vigor +2, Adventurer's Kit, Throwing hammer (2)
RITUALS
Portend Weather
====== Copy to Clipboard and Press the Import Button on the Summary Tab ======
Който ме харесва е прав! Който не ме харесва е прав! Който не му пука за мен не е прав!
The leather armies have prevailed
The Phantom Lord has never failed...
Fall to your knees and bow to the Phantom Lord

Отговори

Върни се в “No rest for the wicked”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост