RpgBG.net

-Да намерим тихо място, където може да поговорим необезпокоявани - каза Лусиан помирително и махна на тримата да се присъединят към отряда на Мариз - но преди да загубим времето на нашите шефове искам да се уверя, че камъчетата ви са истински.

Дисдейн леко присви очи към новодошлите и понечи да отвърне на Галифар "Втори", но Лусиан я изпревари с поканата да се усамотят. Тя вдигна ръка между мъжа и шадар-кая и когато отново привлече вниманието му отговори.
-Преди спътникът ми да ви ограби времето и камъните, струва ми се, Сестрите с интерес ще изслушат молбата ви. Една от тях е пророчицата, за която сте чули. - Отстъпи крачка настрани, заставайки с гръб към Лусиан и посочи с ръка нагоре към двореца. - И без това ни е на път. А относно името, - тя се спря и го изгледа отново, сякаш не беше сигурна дали той й се подиграва. В края на краищата не можа да прецени какво е подходящо да отговори.- Е, така чух от слугите им.

- Майордом Логаин с удоволствие ще ви предостави кабинета си - единият от плащовете довършва поканата на шадар-кая и ви посочва пътя с ръка.

- Селото ни е на... няколко дни път на запад от тук или поне Лазар така твърди - вървяхме предимно по тъмно, така че нямахме много други ориентири освен небето - мъжът хвърли поглед на спърника си, който му кимна в потвърждение. - Иначе за каманите... или трябваше да ги покажа на стражите, или на някой от търговците навън. Иска ми се да вярвам, че първото беше по-безопасният избор. Иначе никой от нас не помни родителите си... или каквото и да е от преди да се събудим сред дяволските мъгли преди има-няма две седмици. Никой там не е достатъчно стар, че да ми е баща или майка, но и много хора загинаха преди да успеем да се съберем с останалите. Така и не ги видяхме - само чувахме писъците им в мъглата.

Нищо в изражението или тона на земния не се промени, когато продължи:
- От две седмици си тук, не помниш нищо от преди това и вече си се ориентирал толкова добре, че да намериш Сора Тераза. Доста впечатляващо. Лусиан в първите две седмици след пристигането си още сричаше на "Картофите са гадни". Как става така, че човек, появил се от кой знае къде без спомени за нищо, успява да намери пътя към Зъберите и да оцелее до тук заедно със само още двама души? Платата из Дроаам белеят с костите на много опитни воини, които са опитвали същото, но са били бързо върнати на земята от случайна банда орки или някой гладен трол. Късметлия ли си, Гал, Пътникът ли те пази или си нещо повече, отколкото се вижда на пръв поглед?

- Ами всъщност не сме търсихме път специално към зъберите. Просто вървяхме докато не стигнахме до първото населено място изпречило се на пътя ни. За оракула разбрахме от хората в града. Иначе не сме дошли за пророкуване - търсим помощ да изведем останалите от мъглите. Храна, лекарства и катераческо оборудване или поне здрави въжета. Но ако някой може да ни каже каква е проклетата мъгла - хич няма да му се разсърдим. А за късмета - в мъглите имаше доста по опасни неща от банда мародери... щом оживяхме там, значи не сме въртяли само кирка и мотика в дните, които не помним. Макар че бяхме четирима, когато тръгнахме от селото. Враните сигурно още пируват с тялото на Раша някъде по планинските чукари. Късметлии или не - платихме лептата си на Пазителя.
- Аай, намерихме си и трол... Каел си строши меча в кратуната му, но пък му взе лъка - обажда се другия човек - Чиста далавера ако ме питаш. Щото някои от земелизците дето срещнахме по пътя като нищо щяха да ни пратят по дъската ако бяха се доближили на повече от половин залп растояние без да решат, че не си струва - никой от вас не успява да хване нещо съществено от последвалата псувня, но подпиращият се на близката врата орк се изчервява засрамено и се мушва обратно в кръчмата.

Mъгли... Възможно ли беше?! Кръвта закипя в артерийте на Лусиан, забарабани по слепоочията му и неестествена червенина плъзна по мъртвешки бледата кожа.
-Разкажи ни повече за тези мъгли. Какво представляват, защо ги нарече дяволски? Казваш, че си се събудил там преди две седмици, но има село. Как изглежда то? Обичайното сурово безразличие се беше изпарило и в гласа му имаше нечувана досега умолителна нотка.

- Значи вариант три - констатира спокойно Мариз. - Нещо повече.
След това замълча и остави чужденците да отговорят на Лусиан, който за първи път виждаше толкова силно обезпокоен.

- Село като село - отговори "Галифар" и сви рамене, - къщи, дворове, градски площад. Има си даже и дървена палисада... не че беше отголяма помощ. А проклетата мъглата имам чувството, че блика от някой процеп в шибания Ксориат. На места е толкоа гъста, че не можеш собствения си нос, какво остава за човека до теб. И нещата, които идват от нея...
- Туй е много право - допълни човекът с аления пояс. - С Каел проверихме палисадата след като мъглата се отдръпна - нямаше кьорава след по нея. Не че много разбирам от следи, ама хич не съм кьорава, а дългоухия може да проследи мечка по фъшкиите на зайците дето са се насрали при вида и. Всичките шибанящини не просто се крият в мъглата, а идват от самата нея. Зъби, нокти и телеса мятащи се навсякъде. Сякаш за изпълзяли от ляйняния сандък на самия Дейви д'Жоунс. Няма оръжие, способно да ги убие, само можеш да ги прогониш. Да не видя вода дорде пукна ако лъжа. Когато нещо сграбчи Кай и го задърпа към изхода Каел такъв му удар му извъртя с меча, че и лайнян левиатан да беше пак щеше да обърне корема. А онова само изрева, пусна Кай и си тръгна, да му го навра в задника и изчадието му с изчадие.

- Интересно - заключи хладно бойният главатар. - Може да се отбием до вашето село и мъглата преди да поемем към Сивостен тогава. Ако Сестрите нямат нищо против, разбира се.

Унесени в разговори стигате до двореца на Дъщерите и червените плащове ви изпращат до кабинета на майордома. Същият този кабинет контрастира със спартанския стил на всичко наоколо като перла сред чакъл. Завесите са от тежко червено кадифе, а килимът не само че го има, но и е толкова мек, че дори заглушава стъпките на Астерон. Мебелите са от тъмен карнатски дъб, а колкото и да не разбирате от изкуство - пак ви е ясно, че само с рамките на окачените по стените картини можете да си купите половин имение на брега на Сребърното Езеро.
Самият майордом стои зад тежко махагоново бюро от другата страна на което са разположени осем, съответстващи на броя ви стола, както и малка масичка с купа прясно измити праскови.

- Има ли значение къде точно е селото ни? - "Галифар" изглежда Астерон от глава до пети. - Очевидно не познаваме тукащните земи и вече казах, че пътувахме предимно през нощта. Вярвам че Каел ще може да намери пътя обратно, но това не значи че може да ви нарисува карта. Нямам представа откъде идва Лазар, но имам силни подозрения, че това е защото... не помня нищо от преди повече от две седмици.

Лусиан се замисля над чутото, поовлядява се и задава още няколко въпроса, този път свързано и спокойно, а не като серията, която е изстрелял преди минута. Вече групичката е пред входа на кабинета.
-Добре, възможни са много обяснения за това ваше мъгливо село. Искам обаче да ви попитам как сте се сдобили с тези камъни, откъде ги взехте и как разбрахте за тяхната стойност - завършва той когато прекрачват прага.

-О, милорд майордом, нима и Вие сте оракул? Това май е масово явление в тоя град. Благодаря за прасковите.
Коранн се усмихна чистосърдечно, посегна към купата и си взе една. Повъртя я малко в ръце, за да се наслади на мекото докосване на власинките по дланите, след което я поднесе към устата си, помириса я, допря я нежно до устните, усети мъха с тях, притвори очи и внимателно захапа. Усети как сладко-киселият сок се разлива в устата му, как парченцето плод се огъва под натиска на зъбите, как вкусът заглушава всичките му сетива. Една капка сок избяга от устата, стече се по устните и намокри брадичката му. Коранн отвори очи, издаващи чисто блаженство.
-Понякога ми е мъчно... мъчно ми е, че прасковите не могат да изпитат това, което усещам аз докато ги опитвам. - Коранн погледна белезите, които зъбите му бяха оставили в мекото тяло на прасковата и потри връхчетата на пръстите си в мъха на другата, все още здрава, страна. - Та, какво за вашето село казвахте?

Галифар вдига ръка да възрази на първите думи на Мариз, но млъква изненадано щом чува остатъка от тирадата му.
- Ей т'ва изби рибата... - каза Лазар и сръчка с лакет Каел, лицето на който вероятно за първи път показва някаква емоция - Гал е крал!? Яко, а?

- Господа! Дами... - думите на Логаин огласяват ставята - Нека всички да се успокоим. Както някои явно са забравили, групата на поборник Мариз вече има належаща задачи, които предоставят възможност за покриване със слава в съсвем друг край на страната. Тези кристали и добронамерената позиция на управата на Великите Зъбери от друга страна са напълно достатъчни фактори да ви осигурят ескорт от членове на градската стража и помощта на опитни арканисти, които да ограничат противоествствените явления за които споменахте. Що се отнася до прибързано приписаната ви от поборник Мариз кралска титла, това което той имаше предвиде е, че някои по-суеверни членове на нашето общество се чувстват разтревожени от необичайната ви прилика и нищо повече от прилика с една добре позната историческа личност, която е загинала отдавна, така че всичко друго освен далечно родство е напълно невъзможно.

При споменаването на опитни арканисти от замисления Лусиан се чува тихо подсмиване, чуто само от стоящите до него.

Мариз задържа погледа си за кратко върху майордома, после безцеремонно се обърна и с бавни крачки излезе от кабинета, след което се отправи към тронната зала на Сестрите. Влезе вътре по същия невъзмутим начин като преди малко, застана пред троновете и спокойно заяви:
- Искам промяна в назначението. Желанието ми е да бъдем изпратени в селото с мъглите, от което са дошли тримата новопристигнали странници, за да разследваме този феномен и да намерим начин да го използваме в наша полза или да го спрем, ако извличане на полза не е възможно.

Дисдейн досега беше стояла наблизо със скръстени ръце, докато останалите разговаряха. Косо изгледа Лусиан, когато се разкикоти и отново се обърна към тримата. След думите на Логаин и изфучаването на Мариз навън, настъпи кратка тишина и тя каза:
-В края на краищата, сигурно ще искате да се срещнете със Сестрите. Може да ви разкажат нещо за миналото ви, или да си спомните, каквото сте забравили.

-Туракбар е позор за всички минотаври, майордом Логаин, и аз отдавна си имам конфликт с него. А и е известно, че понякога нравът ми е маааалко сприхваичък. Опасявам се, че може да се стигне до някой конфликт с непредвидими резултати, ако бъда изпратен при него. Но аз съм убеден, че вие сте взели това предвид и мога да ви уверя, че ще положа всички усилия да се държа така, както вие разчитате. Обещавам да не ви разочаровам. - Астерон се ухили широко. Отдавна се надяваше да му падне случай да се разправи с кръвожадния бандит.

Няколко минути след като излезе Мариз се върна в кабинета на майордома и застана мълчаливо до вратата. Заслуша се в разговора на останалите и зачака да свършат, за да се усамотят някъде - имаше да им раздава заповеди...

Лусиан се обажда разсеяно след минотавъра, очите му са насочени към Логаин, но погледът отсъства.
Това лична молба ли е майордоме или промяна в заповедите на сестрите?

- Нито едно от двете - казва Логаин с усмивка на лицето и ръката му сграбчва най-близката праскова. - Ако имате нужда от нещо за пътуването си - можете да се обърнете към Рамал в казармата.

Когато Мариз отново се върна в стаята Логаин вече явно нямаше какво друго да им казва. Жената се обърна към земния и леко повдигна брадичка.
-Е? - попита го тя кратко както обикновено, след което изгледа обградитиле купата с праскови Логаин и Коранн.

Звучи добре. Не знаем обаче колко време ще ни отнеме това мъгливо село, а сестрите не търпят много своеволия. Не искам да си навличам гнева ми, дано фактът, че сме толкова колоритен и ефективен отряд ни оттърве. Признавам, че цялата история около този Галифар ме заинтригува. Камъните, които онзи държеше, са скъпи колкото заради рядкостта и красотата си, толкова и заради уникалните си магически свойства. Никога не съм имал възможност да ги изследвам отблизо. Мъглата и чудовищата дават вероятност за наличие на междупространствен портал. Възможността да изследвам такъв е безценна - когато искам да се върна в света на сянката не искам да разчитам само на сестрите... Лусиан отново се отнася в мисли, но малко по късно се сепва, присвива очи и оглежда подозрително стаята. Сетивата му са разтворени за наличието на магия и по-конкретно магически сензори.

- Сестрите са и мои господарки, не само твои, Лусиан. Аз също не искам да ги предавам, но и не искам да се занимавам с тривиални проблеми докато мога да творя история. Не знам какво се случва в селото на Галифар и дали ще е толкова забележително, колкото изглежда, но знам, че е необикновено и заслужава вниманието ни. Колкото до времето - няма да останем там повече от три дни. Ако за това време не сме постигнали нищо и сме все още живи, значи загадката му наистина е отвъд възможностите ни и ще отпътуваме към Сивостен.