Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

[Въведение]

Форумна игра по Dark Heresy в света на Warhammer 40k.

Модератор: CONAN

Потребителски аватар
4uk4ata
Мнения: 1264
Регистриран: ср авг 13, 2008 3:01 am
Местоположение: София
Контакти:

Re: [Въведение]

Мнение от 4uk4ata » чет ное 19, 2009 12:01 am

"Всички пътища водят пред Него, и всяка пътека в краката му," издекламира Кай с `чувство, "И все пак, Френз, Императорът е учил хората на това как да правят оръжия и да боравят с тях, както и как да изцеляват раните на тялото и душата си, когато ги е повел на свещените си походи из галактиката. Всички уреди, помагащи на човека - както лазерната пушка, така и инжекторът - служат Нему с делата си и трябва да бъдат уважавани."

Може би войникът просто се шегуваше, помисли си Кай. Не биваше да издребнява, но от друга страна, не познаваше Френз чак толкова добре - а темата беше достатъчно важна, за да си заслужава думите. Под шатъра на Еклесиархията имаше хиляди, ако не милиони, учения. някои от които той лично смяташе за вредни и почти еретични. Е, някои сигурно смятаха неговото за такова. Заблудени глупци винаги имаше, и дано Императора беше достатъчно милостив да се смили над душите на тях и тези, които те водеха като слепи овце след себе си. Той самият вярваше, че най-добре могат да Му служат тези, които не прахосват евтино живота, който Той им бе дал.
Жрец на всевишната и всемилостива Копърка. Нека се слави името й и множат чадата й, за радост и закрила на човешкия род.

Jager
Мнения: 239
Регистриран: пон юли 10, 2006 5:10 pm
Местоположение: Варна

Re: [Въведение]

Мнение от Jager » чет ное 19, 2009 9:48 am

Ето че дойде време за действие...
Джаред усети приповдигнато настроение сред групата - явно не само неговата душа се бе стегнала в този каменен комплекс...
Действие, най-накрая.
Минг претегляше оръжията с ръка и като че претегляше с поглед и останалите от екипа, кой с кое може да се справи, на кой кое му пасва. Въпреки някак детски чистото и лице, природата на война в нея си личеше, личеше си рутината и вещината, с която разглеждаше за миг всяко оръжие, и която никак не пасваше на това невинно излъчване. Джаред усети че без колебание се доверява на преценката и действително остана доволен, след като тя му връчи освен всичко друго, и граната. Джаред обичаше гранатите така, както и големите моторизирани мечове (жалко, че нямаше такива наоколо, наистина жалко).
Другата граната получи Френз, големият, лош и луд Френз. Джаред го харесваше - изглеждаше му от този тип хора, които ще ти пазят гърба до последния патрон, а после ще налагат враговете с приклада на пушката, а накрая ще откъснат нечия ръка и ще пребият с нея бившия и собственик (ако все още не е умрял, разбира се, но някои хора имаха много досадна воля за живот)... Джаред разбираше такова отношение, одобряваше го...
Кай беше друга работа - той беше духовник, но и войн по душа - Джаред усещаше, че куражът в очите му не отстъпва на вярата в сърцето му. Инстинктивно долавяше, че Кай е от тези хора, чиято смелост само укрепва пред лицето на опасността и знаеше, че това е човек, на който можеш да повериш живота си.
Тиберий Север... Имаше някакво тъмно излъчване около този човек, силата и плътността на което рязко констрастираха със слабоватото му тяло - като че волята и духа му далеч превъзхождаха ограниченията на плътта... Джаред потръпваше всеки път, когато си припомняше какво е преживял Тиберий и не можеше да не се запита - би ли издържал той самият, ако се наложи да премине през такива изпитания?
При всяко положение се радваше, че мълчаливият Север е част от групата - най-малкото се радваше, че са на една страна.

Джаред успя да подреди новите си "играчки" така, че да са му под ръка, изхили се на шеговитите предположения на Минг, и се запъти към мястото си в совалката.

Потребителски аватар
Асен
Мнения: 2404
Регистриран: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София

Re: [Въведение]

Мнение от Асен » чет ное 19, 2009 11:42 am

Френз примига при думите на Сигизмунд.
-Ами да, и аз казах същото, нали?
После сви рамене. Думите бяха опасно нещо, с което не трябваше да се злоупотребява или прекалява, така че си взе оръжията и последва другия гвардеец.
Совалката ги очакваше. Както и един свят, на който трябваше да изпълнят волята на Императора.
And Jesus said unto them, "And whom do you say that I am?"
"You are the eschatological manifestation of the
ground of our being, the ontological foundation of the context of our very self-hood revealed."
And Jesus said"what?"

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8810
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: [Въведение]

Мнение от CONAN » чет ное 19, 2009 6:00 pm

-Като лешояди на мърша... - усмихна се пилотът. - Качвайте се дами, голямата птичка няма да ви чака вечно. - с тези думи той се качи в совалката и двигателите зареваха оглушително.
Вътре послушниците намериха два вързопа. Единия имаше метални кутии с дажби достатъчни за една седмица. Не бяха нещо особено - сухо вдървено месо, твърд хляб, зеленчуци в преобладаващо зелено и метална кутийка с кафе, което можеха да сварят. Стандартните дажби на гвардеец на бойното поле.
Втория вързоп беше по-интересен. Беше пълен с Имперски тронове, в най-различна форма и номинал. Набързо по-способните от петимата с общи усилия преброиха към хиляда. Имаше и бележка, която забелязаха впоследствие и ги информираше за сумата и предназначението й: "Хиляда трона аванс за предстоящата мисия. Използвайте ги както намерите за добре."
Няколко минути по-късно бяха в космоса и совалката се скачваше с транспорта им...
***
Дългия кораб на който се прекачиха, беше товарен съд, превозващ жито и други храни към Фенск. Послушниците знаеха, че флотилии от такива кораби ежедневно доставят провизии до кошерните градове на сектора, събирани от десетките агрикултурни светове, които самите кошери си завоюваха или осигуряваха по друг по-дипломатичен път.
Самият кораб бе собственост на Кастелския съюз, ако се съдеше по символа който можеше да се срещне на всяка врата и по-голяма зала - златни житни класове. Настаниха ги при останалия екипаж и офицерите, в обща, но просторна каюта, имаща всичко необходимо за продължително пребиваване. Информираха ги, че капитана ще ги посети след два часа, а дотогава могат да се разположат удобно. И ги оставиха.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

Потребителски аватар
4uk4ata
Мнения: 1264
Регистриран: ср авг 13, 2008 3:01 am
Местоположение: София
Контакти:

Re: [Въведение]

Мнение от 4uk4ata » пет ное 20, 2009 11:32 pm

Когато ускорението намаля (заедно с чувството, че щеше да бъде размазан в седалката) Кай отвори вързопа с дажбите, подледна какво има в кутиите и започна да ги раздава на спътниците си. Императора пази вярващите от глад и жажда, днес чрез щедростта на нашия патрон. усмихна се той. Като гледам могат да траят - май освен зеленчуците. Предлагам да си оставим колкото се може повече - на кораба сигурно няма да останем гладни. Макар че отиваха на кошерен свят, там като цяло храната не беше проблем ако човек имаше пари... Но вероятно инквизиторът беше решил да имат някакъв запас, и вероятно имаше защо.

Очите му се разшириха леко, когато (малко по-късно) един от спътниците му отвори втория вързоп. Толкова пари на едно място... е, беше виждал, но си беше рядкост. Би трябвало да им стигнат за доста дълго време, дори ако имаха сравнително високи разходи. Е, високи за неговите стандарти, а предполагаше и за тези на другите. Вероятно се предполагаше да купуват различни необходими им неща на място... а ако останат пари, винаги можеше да ги върнат.ю

***

В каютата на търговския кораб Кай остави раницата и седна на леглото си. Огледа дали в момента имаше някой друг от екипажа в каютата и зададе въпрос, който предполагаше че вълнува и другите. "Е, какво мислите?"
Жрец на всевишната и всемилостива Копърка. Нека се слави името й и множат чадата й, за радост и закрила на човешкия род.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: [Въведение]

Мнение от ChoChan » пон ное 23, 2009 9:57 am

Минг прибра храната в раницата си, подсвирна, когато видя купчината пари и повдигна вежди. Остави багажа си някъде, където нямаше да се пречка и си дръпна един стол. Измъкна новата си пушка и започна да я разглежда, почиства, ако се налага и изобщо да проверява състоянието на оръжието. На думите на Кай леко повдигна рамене.
-Хубава пушка.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
Асен
Мнения: 2404
Регистриран: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София

Re: [Въведение]

Мнение от Асен » пон ное 23, 2009 12:47 pm

Френз гледаше учудено. Пак ли някой очакваше от него да мисли? А ако му станеше лош навик?
Успокои се, когато чу думите на Минг. Това поне беше правилен подход!
-Правилно! - отвърна гвардеецът и извади собственото си оръжие. Не уточни дали има предвид реакцията й, че оръжията трябва да се чистят, или и двете.
Оръжията, обаче, трябваше да се уважават, за да ти отвръщат със същото по време на битка, така че Френз извади собствените си инструменти и започна ритуала по обгрижване на оръжието. Бяха го научили на различните му варианти в лагера за базова подготовка и нито едно оръжие не беше проявило недоволство от тези грижи!
And Jesus said unto them, "And whom do you say that I am?"
"You are the eschatological manifestation of the
ground of our being, the ontological foundation of the context of our very self-hood revealed."
And Jesus said"what?"

Jager
Мнения: 239
Регистриран: пон юли 10, 2006 5:10 pm
Местоположение: Варна

Re: [Въведение]

Мнение от Jager » пон ное 23, 2009 2:53 pm

Джаред все още се отърсваше от лекото гадене, което усещаше винаги при полет в космоса... За човек като него, прекарал целия си съзнателен живот на повърхността на планета, миговете между усещането за ускорение в безегловност и удара на изкуствената гравитация винаги бяха съпроводени с лек дискомфорт.
Не се срамуваше от това - какво пък, на всеки може да се случи! Важното е да знаеш слабостите си, а не да се срамуваш от тях и да ги криеш - знай къде си силен и къде не! Това беше още една от мъдрите приказки на баща му.
Като цяло стария с неговите препоръки му липсваше - за Джаред винаги бе проблем, когато трябваше да се вземе решение и се очакваше от него да даде мнение - за щастие на войника, засега в обкръжението му не липсваха умни глави, които да обмислят ситуацията от няколко страни и тогава да дойде времето за действие.
Залисан в мислите си той не чу въпроса на Кай. Малко по-късно видя Минг и Френз да се залавят с оръжията си и се сети за препоръката на сержанта от тренировъчния лагер: "Ако не знаеш какво да правиш - излъскай си ботушите и си изчисти пушката или си намери някаква проклета работа, за да не ти намеря аз!!"...
Ботушите му лъщяха, но все пак малко храчка и търкане с парцалче не им навреди - остана доволен от работата си и се зае с огнестрелните оръжия, разглабяне, търкане, капка масълце тук...

Потребителски аватар
4uk4ata
Мнения: 1264
Регистриран: ср авг 13, 2008 3:01 am
Местоположение: София
Контакти:

Re: [Въведение]

Мнение от 4uk4ata » вт ное 24, 2009 1:09 am

Кай погледна спътниците си леко учудено. Добре де, бяха войници... но чак пък толкова ли нямаха мнение за задачата, която им беше възложена? Той беше свещеник, но можеше да мисли по въпросите, по които Еклесиархията не взимаше отношение (колкото и малко да бяха те). Е, добре де, сигурно си мислеха, че всичко е ясно и няма какво да се говори. Кай искрено се надяваше Императора да гледа благосклонно на тяхната мисия, това беше най-важното. И все пак би било добре да знае малко повече за тях. От време на време се бяха виждали през последната година, но сега бяха изпратени сами на важна задача без пряк достъп до някоя по-висша фигура. В такива случаи е добре да знаеш, че можеш да разчиташ напълно на човека до теб. Знаеше, че и четиримата имат силен характер и са надеждни като цяло, но все пак - колкото повече знаеше за тях самите и уменията им, толкова по-добре.

Вдигна рамене леко и извади револвера, който получи от вързопа. Минг имаше право, поне донякъде - оръжието си беше добро. Нищо особено, но надеждно и не биеше особено на очи, а това можеше да се окаже важно. Беше го прегледал набързо по пътя, тази вечер щеше да му отдели повече занимание. Дотогава нямаше да е лошо да се занимае с духове, различни от машинните. Кай придърпа раницата до краката си и я отвори, но преди да извади нещо оттам вдигна очи към спътниците си. И дано Императорът го благослови в службата му, както и нас в нашата. Вие и тримата сте служили в имперската гвардия, нали? Имали ли сте мисии, които са включвали нещо подобно?
Жрец на всевишната и всемилостива Копърка. Нека се слави името й и множат чадата й, за радост и закрила на човешкия род.

Потребителски аватар
Night Wanderer
Миниън на Авис
Мнения: 3008
Регистриран: нед юни 27, 2004 10:15 pm

Re: [Въведение]

Мнение от Night Wanderer » вт ное 24, 2009 2:02 am

Тишината на безбрежния космос. Където ударите на сърцето се превръщат в оглушителен кънтеж в ушите, а ниската гравитация дава възможност на тялото да полети заедно с мислите... Когато излязоха в орбита Тиберий си даде сметка колко много му е липсвала тъмнината между звездите, която бе обградила целия му живот. През цялото изкачване в малката совалка си мислеше с усмивка как се завръща като блуден син при майка си и се вглъби в мислите си.

Щом краката му стъпиха на борда на транспортния кораб Тиберий изпита силен порив да се поразходи, да разгледа екипажа и кораба, но най-вече - да намери някое място, откъдето ще може да съзре чернотата на космоса. Посрещна с голямо разочарование новината, че капитанът ще дойде при тях след цели два часа. И, дали от страх или от дългия му опит с непредвидени усложнения, имаше неприятното предчувствие, че капитанът ще закъснее. Но все пак засега реши да стои в каютата и да почака, а не да тръгне в някоя посока и да рискува да не се върне навреме. Затова просто седна на една от койките, свали автомата от гърба си и се заслуша в думите на свещеника.
-Какво има да му мислим. - отговори на въпроса Тебирий с обичайния си тих глас - Не знам доколко е безопасно да обсъждаме това тук, но при толкова оскъдна информация план трудно ще съставим. Изглежда ще трябва да импровизираме според обстановката. И да се надяваме Той да е с нас и да ни подкрепи в това начинание.
-Малко ме притеснява обаче подборът на отрядът ни
- след малко добави - Всички в него изглеждат войници, но не знам колко от нас могат да се оправят в библиотека. Но, както казах, ще импровизираме. И преди всичко ще вярваме в Него, а знанието, че каквото и да се случи там ще е само и единствено по Негова воля би трябвало да влее сила в ръцете и кураж в сърцата.
...ти си Индра И Брама си, и Шива,
и всичко, дето иде и дето си отива...

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8810
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: [Въведение]

Мнение от CONAN » вт ное 24, 2009 4:15 pm

Вратата на каютата им извъня, известявайки че имат посетител. Миг по-късно, металната плоскост се плъзна настрани и в помещението пристъпи пищно облечен мъж. Имаше голяма и рунтава златиста брада, досущ като житните класове и наситено червен мундир. Черни ботуши с големи катарами и широк колан със затъкнати в него болтърен пистолет и широк ятаган допълваха картинката.
- Привет! - жизнено изрева мъжът. - Аз съм капитан Агилар, носител на надеждата и избавител от гладна смърт на много светове в подсектора. Нямах търпение да се видя с хората, заради които имперски инквизитор отклонява кораб на Съюза от жизненоважния му курс. Надявам се каютата ви харесва? Разкажете ми за себе си, рядко имаме пътници, а още по-рядко от такова естество!
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

Потребителски аватар
Асен
Мнения: 2404
Регистриран: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София

Re: [Въведение]

Мнение от Асен » вт ное 24, 2009 8:50 pm

Френз се изпъна и отдаде чест за момент. Всеки капитан е върховна власт на борда на собствения си кораб.
-Според мен каютата е ппросто прекрасна, капитан Агилар!-увери го той.
Ентусиазмът му дори не беше пресилен. В сравнение с повечето места, на които беше живял, тук беше просторно, светло, чисто и уютно.
And Jesus said unto them, "And whom do you say that I am?"
"You are the eschatological manifestation of the
ground of our being, the ontological foundation of the context of our very self-hood revealed."
And Jesus said"what?"

Потребителски аватар
4uk4ata
Мнения: 1264
Регистриран: ср авг 13, 2008 3:01 am
Местоположение: София
Контакти:

Re: [Въведение]

Мнение от 4uk4ata » вт ное 24, 2009 11:34 pm

Кай стана и леко сведе глава пред капитана с ръка на гърдите си - жест, типичен с който неговият ментор показваше уважение пред представителите на светската власт, каквато капитанът бе тук. "Пакс ет бонум ет опуленция, капитане. Благодарим ви за помощта и за грижите, положени за нас," каза той, посочвайки около себе си. "Ние просто служим според скромните си възможности. Нима сме толкова известни на борда?" попита с усмивка, имайки предвид фразата, с която капитанът ги описа. Светците да ги пазят, нали НЕ всеки на кораба знаеше, че са пратени от Инквизицията?
Жрец на всевишната и всемилостива Копърка. Нека се слави името й и множат чадата й, за радост и закрила на човешкия род.

Потребителски аватар
Night Wanderer
Миниън на Авис
Мнения: 3008
Регистриран: нед юни 27, 2004 10:15 pm

Re: [Въведение]

Мнение от Night Wanderer » ср ное 25, 2009 1:40 am

Колко беше странно. Чак сега, когато този гостоприемен домакин бе влязъл в стаята за да разгледа гостите си, Тиберий си даде сметка за някои неща. Осъзна, че последната година всъщност беше за него една почивка. Почивка от наблюдателността, почивка от вечната гонитба, почивка от непрекъснатото предвиждане и планиране на действията и последиците им, почивка от страха и предпазливостта. Беше чувал за планети на удоволствието, където душата и тялото могат да се отдадат на най-скъпите наслади. Но се съмняваше, че което и да е човешко същество си е почивало по-добре през изминалата година отколкото Тиберий, който имаше привилегията да спи в сигурно легло, да яде по график и да не се тревожи непрекъснато за живота си. Странно, но това го накара изведнъж да се почувства уморен.
-Приятно изненадан съм, братко празнородени, че корабът на който ще пътуваме има такъв любезен домакин - каза доста по-високо от обичайното - Неучтиво е обаче да говорим с някого без да сме се представили - Тиберий хъврли един бърз поглед на Кай - послушник Тиберий Север, в услуга на Бог-Императора на човечеството. Надявам се, че хората на кораба, които знаят кои сме наистина се ограничават в разумен кръг. Ние, и нашият Инквизитор, предпочитаме да останем скрити. Което ме навежда на мисълта - като какви сме представени на екипажа на кораба?
След което понечи да каже още нещо. Но когато си отвори устата се спря. Искаше да види дали някой от другите послушници ще каже нещо, а винаги можеше да продължи и по-късно. Дъската беше подредена и пионките започваха своето движение.
И усети как умората, която беше изпитал в началото се изпари и се замести с една приятна тръпка, почти нетърпение, в мускулите и твърда непоклатима вяра в душата.
...ти си Индра И Брама си, и Шива,
и всичко, дето иде и дето си отива...

Jager
Мнения: 239
Регистриран: пон юли 10, 2006 5:10 pm
Местоположение: Варна

Re: [Въведение]

Мнение от Jager » ср ное 25, 2009 8:56 am

Джаред се изправи, когато колоритният им капитан влезе в каютата, и се усмихна след непринуденото и открито, както му се стори, приветствие на капитана.
Изчака останалите да се представят и на свой ред се обърна към веселия си домакин:
- Бъдете здрав, капитане, и нека Императорът да бди над вас и ви закриля във всички изпитания! Джаред ме зоват, Джаред "Бавният". Удобствата, които сте ни предоставили, надхвърлят всяка наша нужда!
Джаред счете, че е казал достатъчно, за да не изглежда невъзпитан, и леко отстъпи назад, за да остави по-умелите в приказките свои другари, да продължат разговора с усмихнатия им домакин.

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8810
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: [Въведение]

Мнение от CONAN » чет ное 26, 2009 10:34 am

Капитанът заслуша с интерес, но лаконичните отговори на послушниците поохладиха желанието му за разговор.
- Представени сте като мои гости - отвърна той на въпроса. - Нито изглеждате, нито пък звучите като членове на Кастелския съюз, така че това не би минало пред никой. А и най-вероятно когато пристигнем на Фенск, ще бъдем инспектирани. Бих ви представил за далечни роднини, но не мисля че бих имал роднини изглеждащи като вас... Ще ви оставя сами да решите, все пак се очаква да сте специалисти втази работа.
Капитанът се надигна жизнено, поздрави ги още веднъж и им пожела приятно прекарване на борда и си тръгна. На вратата се спря и им съобщи:
- След един час ще извършим скос във под-пространството. Ако ви е слаб стомаха, може да стоите в каютата си. Иначе сте свободни да се разхождате из кораба.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: [Въведение]

Мнение от ChoChan » чет ное 26, 2009 11:17 am

Когато капитанът се появи да ги приветства, Минг също се изправи, поздрави го и се представи кратко. След това застана отстрани и скръсти ръце пред гърдите си. И тя и останалите й спътници бяха странни птици, а едногодишната изолация на планетата със сигурност не беше оказала благотворно влияние върху и без това бедните им социални умения. Това пролича достатъчно ясно в този момент и Минг си отбеляза на ум, че ще трявбаше да предприемат нещо, ако се очакваше да се движат и действат неофициално.
Когато капитанът понечи да си тръгне, тя се сепна леко.
-Един момент, капитане. - каза тя и се запъти към багажа. - Бяхме инструктирани да ви предадем това. - Минг взе металния куфар, който бяха получили от Виктор Бейн и му го подаде с инквизиторския печат напред.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8810
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: [Въведение]

Мнение от CONAN » чет ное 26, 2009 12:41 pm

- О, да! Куфарът. Забравих за него. Дано това което има в него си струва, защото ме отклонява още повече от курса ми, след като ви оставя на Фенск! - взе металната кутия и вратата на каютата им се затвори. Останаха сами. Засега
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

Потребителски аватар
4uk4ata
Мнения: 1264
Регистриран: ср авг 13, 2008 3:01 am
Местоположение: София
Контакти:

Re: [Въведение]

Мнение от 4uk4ata » пет ное 27, 2009 1:46 am

Хммм, замисли се Кай, нищо чудно в този куфар да има по-важни неща от цялата им мисия. Е... какво значение имаше, всъщност? Техният патрон им беше задал задача, и начина, по който щяха да я изпълнят - или да не я изпълнят, подсказа му един вътрешен глас - щеше да определи съдбата им. След няколко месеца от непрекъснати изпитания, физически и умствени, най-накрая щяха да имат възможност да се поразтъпчат, така да се каже. Което му напомняше... беше крайно време да се погрижи и за недотам материалните нужди на екипа.

Кай извади един голям пакет от раницата си и го постави върху най-близката масичка. Когато махна опаковащия картопласт, отдолу се показа един малък и овехтял, но напълно изряден преносим олтар във формата на триъгълна пирамида, какъвто мисионерите имаха навик да носят със себе си. Трите страни бяха икони на императора, свети Друс и свети Тор. "Бихте ли се присъединили към мен за вечерната молитва? Малко е рано" каза той с вдигане на рамене" но на кораба няма как да сме сигурни. Вярвам, че светиите ще ни простят," завърши той с усмивка.
Жрец на всевишната и всемилостива Копърка. Нека се слави името й и множат чадата й, за радост и закрила на човешкия род.

Потребителски аватар
Асен
Мнения: 2404
Регистриран: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София

Re: [Въведение]

Мнение от Асен » пет ное 27, 2009 9:13 am

-С удоволствие! - отвърна Френз, заключвайки последния болт на оръжието. - Останалите оръжия ще изчакат!
След това коленичи пред олтара и сключи ръце, изчаквайки просъстващият свещеник да започне молитвата.
And Jesus said unto them, "And whom do you say that I am?"
"You are the eschatological manifestation of the
ground of our being, the ontological foundation of the context of our very self-hood revealed."
And Jesus said"what?"

Jager
Мнения: 239
Регистриран: пон юли 10, 2006 5:10 pm
Местоположение: Варна

Re: [Въведение]

Мнение от Jager » пет ное 27, 2009 10:26 am

Джаред също не се забави и се присъедини към двамата си спътници. Отдели и специално внимание да се помоли за закрила в предстоящия подпространствен скок - Джаред изпитваше суеверен страх от всяко създание, което не можеше да разполови с верижен меч. Не се страхуваше от смъртта, поне не повече от всеки друг от съратниците си, но мисълта да се прости с живота в това обитавано от Демони място го изпълваше с така омразното му чувство за безсилие.
Затова Джаред се молеше с плам, с искрена вяра в Императора - нека простре над тях благата Си десница и погледа Му освети пътя им в непрогледния мрак на подпространството.

Потребителски аватар
4uk4ata
Мнения: 1264
Регистриран: ср авг 13, 2008 3:01 am
Местоположение: София
Контакти:

Re: [Въведение]

Мнение от 4uk4ata » пет ное 27, 2009 7:40 pm

И когато врагове вътрешни ни мъчат и разделят, трудът им е всуе, защото Ти ни пазиш.
И когато врагове външни ни нападат и обсаждат, усилията им са като прах във вятъра, защото Ти простираш ръка над нас.
И когато врагове отвъдни ни примамват и безпокоят, провал и униние ги преследва, защото Ти ги спираш.

Ти, който хилядолетия пазиш всички ни от Златния Трон на Пресветата Земя, от който награждаваш силата и добродетелта, и наказваш предателството и неверието из човешката Империя, да бъде всепочитано името Ти, да звъни из звездите славата Ти, и да пребъде скиптъра Ти над галактиката!

Сред талазите на Бездната Ти закриляш децата си, и Твоята подкрепа е наша надежда и упование. Когато тъмата на отвъдното се надига срещу нас, ти си нашата ярка светлина, която разпръсква мрака. Когато изчадията на тъмнината се нахвърлят върху нас, Ти си нашата здрава стена, която разбива талазите талазите. Когато паяжината на измамите се заплита около нас , Ти си нашият неумолим огън, който изгаря неистината. Ние пристъпваме в тъмнината, но страх не сковава сърцата ни и съмнение не оплита душите ни, защото в гърдите ни грее огъня на Твоята истина. Бурите и вихрите се подчиняват на волята Ти, и милостта Ти закриля Твоите слуги. Опази ни от бедите на бездната, за да можем смирено да служим на човешката империя.

Днес сме се събрали тук на борда на този кораб от флотилиите, кръстосващи космоса в името Ти, за да се поставим в услуга на тези, които си отредил да стоят от лявата ти страна и да пазят това, което си създал от беди, коварство и провал. Пътят ни е неясен и обвит в мрак, но ние вярваме, че повелението на нашия патрон е дадено от Твое име и угодно на Теб. Дари ни част от твоята мъдрост като факел, за да да не се лутаме в тъмата, а да следваме умело пътя на истината и на верността. Нека тя ни служи, за да устоим на тези, които искат да ни отклонят от пътя, да възнаградим заслужилите, укрепим слабите, и накажем недостойните.
Жрец на всевишната и всемилостива Копърка. Нека се слави името й и множат чадата й, за радост и закрила на човешкия род.

Потребителски аватар
Night Wanderer
Миниън на Авис
Мнения: 3008
Регистриран: нед юни 27, 2004 10:15 pm

Re: [Въведение]

Мнение от Night Wanderer » съб ное 28, 2009 1:01 am

-Амин-промърмори Тиберий. След тази молитва определено всякакво съжаление, че са обидили капитана с недружелюбността си се изпари. Вече беше повече от убеден, че разочарованието на капитана беше, същто както и кръвта на послушниците - малка, но неизбежна част от цената, която трябваше да бъде платена за да продължи Той да бди над всячки тях и да закриля човечеството.
Тиберий остави автомата на леглото си, поколеба се какво да направи, но все пак не издържа. Копнежът на сърцето му да съзре отново чернотата между звездите беше по-силен от мислите на разума му, че е по-добре да си стои в каютата. Затова нарами лазерната си пушка, излезе без да каже и дума и тръгна в произволна посока. Внимаваше да запомни всеки детайл от пътя си, защото най-тъпото нещо, което можеше да напарви е да се загуби.
...ти си Индра И Брама си, и Шива,
и всичко, дето иде и дето си отива...

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: [Въведение]

Мнение от ChoChan » пон ное 30, 2009 12:26 am

Минг остана права, когато Кай започна молитвата. Почтително сведе глава и потъна в мислите си. Колкото и утешителни да бяха думите, за нея молитвите отдавна бяха загубили смисъла си. Едно време имаше за благото на кого да отправя молитви, но вече не. Вярваше, че Императора достига всичко и всички, но той беше волята, която крепеше света, потопен във вечната битка с настъпващия хаос. Всеки от тях имаше своя дял в тази битка и трябваше да прави каквото може, за да го изпълни.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8810
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: [Въведение]

Мнение от CONAN » пон ное 30, 2009 12:31 am

Час по-късно, всички усетиха влизането в под пространството. Стомасите им се свиха и изхвърлиха част от погълнатата храна. Усещане за неестествено ги завладя, когато се включиха генераторите на Геларово поле, единствената преграда между тях и хаоса на иматериума отвъд.

Тъмният и студен космос отстъпи място на феерия от цветове на хиляди мъглявини и милиони слънца в различни цветове...
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

Заключена

Върни се в “Against all odds”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост