Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

[Глава Първа] Ароко

Форумно приключение в Рокуган по системата Legend of the Five Rings.

Модератор: CONAN

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8809
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

[Глава Първа] Ароко

Мнение от CONAN » чет фев 26, 2009 3:34 pm

Никой от самураите не беше посещавал Ароко преди, и когато пред тях се извиси стена от дялан камък, кули с бойница и тежка дървена порта останаха онемели. За да се допълни изненадата им, вграден в склона на планината високо над селото се извисяваше манастир. Може би хиляда стъпала водеха до входа му, и самураите видяха доста облечени в светли кимона фигури да връвят нагоре и надолу по стъпалата. Иззад стената, която беше висока два човешки боя се виждаха островърхите покриви на къщите, всяка покрита с червеникави керемиди.
На стената имаше няколко мъже, въоръжени с яри. Когато видяха четиримата самираи, те се затичаха да отворят дървената порта и застанаха в дълбок поклон, когато четиримата преминаха през портата. Селището наистина се оказа голямо, над стотина къщи бяха пръснати из платото, голяма част вкопани отчасти в скалите. Не беше необходимо много време, за да осъзнаят че Ароко преграждаше един от малкото проходи през планината, разделящи Рокуган на североизточен и югозападен.
По частично павираните улици имаше доста хора, всеки зает с ежедневните за едно планинско селище дейности - събиране на последните за сезона реколти от планинските нивя и подготовка на къщите за идещата зима. Никой не обърна внимание на самураите. Един монах облечен в оранжево-зелено ги, стоящ върхи делва близо до входа им се поклони леко, след което се върна към медитацията си.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: [Глава Първа] Ароко

Мнение от AngerNogar » чет фев 26, 2009 6:13 pm

- Какво ще правим с детето? - попита Кенджиро. - Предполагам монасите ще могат да се погрижат по-добре за него отколкото ние. Може би на този етап от живота му кланетата, пътуванията през заснежени проходи и срещите с неживи са му достатъчни?
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: [Глава Първа] Ароко

Мнение от CTAHuMuP » пет фев 27, 2009 9:45 am

- Трябва да намерим лорда на областта или местния магистрат и да им съобщим за клането в селото, тяхно задължение е да се погрижат за мъртвите и имуществото им. От тях ще можем да вземем и свежи коне, за да продължим похода си, а и положително ще могат да се погрижат и за детето. Затова предлагам да се отправим първо към наместниците на Императора в Ароко.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8809
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: [Глава Първа] Ароко

Мнение от CONAN » пет фев 27, 2009 11:18 am

Къщата на магистрата, управляващ Ароко от името на Императора, се виждаше оттук. Беше едно ниво над останалите със стръмни стъпала водещи до нея. Когато самураите я приближиха, видяха дълга върволица от хора, които чакаха да бъдат приети от магистрата - нормална практика при общуването на управляващите с поданиците на империята.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8809
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: [Глава Първа] Ароко

Мнение от CONAN » пет фев 27, 2009 3:30 pm

Чакането можеше да се проточи цял ден, а време самураите нямаха. Поведени от едрия Риото, четиримата преминаха покрай чакащите хейнин и предредиха всички. На входа на къщата имаше двама мъже, пазещи входа. Носеха високи шлемове, леки брони и се подпираха на къси копия. Когато видяха наближаващите самураи, те се поклониха ниско и им направиха път. Никой от чакащите селяни не посмя да се възпротиви.
В приемната имаше два запалени огъня, които едновременно осветяваха и топлеха помещението, ниска маса зад която стоеше имперски писар, още двама стражи и възрастен човек носещ висока конична червена шапка с черни орнаменти - имперски магистрат. Беше доста възрастен с побеляла коса и късоподстригана поддържана брада. Когато ги видя, той ги поздрави с ръка и им направи знак да седнат при него.
- Не съм виждал скоро самураи по тези земи, - започна той - още по-малко четирима на куп. Какво ви води насам, самурай-сан?
Докато говореше, четиримата огледаха мъжа. Въпреки, че не носеше инсигниите на клана си както имперските закони повеляват за служещите под имперското знаме, от него лъхаше величието и хладната увереност на Жерав.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: [Глава Първа] Ароко

Мнение от CTAHuMuP » пет фев 27, 2009 5:36 pm

Когато разпозна домакина си като Жерав, Риото се намръщи, седна с нежелание между Кимико и Кенджиро, и впи поглед в магистрата мълчаливо. Надяваше се някой от другарите му да се заеме със задачата да говори с Жерава, защото Риото не изпитваше охота да води разговори с представителя на омразния клан.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: [Глава Първа] Ароко

Мнение от AngerNogar » нед мар 01, 2009 10:39 am

Като видя как спътниците му пристъпят нерешително пред магистрата, Кенджиро поклати със съжаление глава, относно факта че цялата сила и бойно майсторство на групата им не можеше да компенсира липсата на придворен сред групата им. Мантисът пое дъх и остави своята неприрязън към Жерава, не по малка от тази на Рйото, да се стече от лъце му към най-скритите кътчета на сърцето му... след което направи крачка напред.
- Нищо друго освен нашият дълг към империята, Магистрат-сама - започна лаконично Кенджиро, след като сведе чело само милиметър под редното. - изпратени сме със спешна депеша относно злощастните събития в Риоко Овари Тоши, която с помощта на Небесата трябва да стигне до вниманието на Изумрудения шампион. - Мантисът показа за миг запечатания свитък пред погледът на магистрата, преди отново да го скрие в кимоното си. - По пътя обаче станахме свидетели и участници в други събития, които е наш дълг да доведем до вашето внимание. - Кенджиро си пое дъх, преди да започне доклада си.
- Пътувайки към цъфтящият град, поверен по волята на Императора на вашаите мърди грижи, се натъкнахме на група хеймин - заклани пред едно от светилищата на Фортуните в планинския проход по пътя насам. Телата им лежаха посечени, а главите им бяха натрупани пред олтара. Разярени от това скверно дело, ние е се втурнахме след убийците. След като настигнахме групата ронини, отговорни за безчестното деяние - от тях разбрахмехме, че са манипулирани от някакъв тъмен дух в човешки облик да извършат това и други срамни деяния, сред които дори убийството на имперски магистрати. Понеже съзряхме тяхната искреност, подаваща се под пластовете алчност, малодушие и безчестие - нашата решителност се разколеба и вместо да ги съсечем на място им позволихме да изчистят олтара на Фортуните и да извършват сепуко, измивайки поне част от срама си. По пътя насам храбрата и безстрашна Кимико Мацу съсече Дайгоцу Ханзо, чудовището стоящо зад деянията на ронините и го прати обратно в Джигоку, носейки слава за Лъва и за своя даймио. Вярваме обаче, че предсмъртният му вик, няма да е последното, което ще чуем от Дайгоцу Ханзо. - Кенджиро млъкна за момент, дискретно облиза изсъхналите си устни и добави. - Има и още нещо - макар и прекалени незначително за вашето внимание - голямата спешност на нашата задача не ни оставя друг избор освен да се доверим на вашата мъдрост, макар и с риск да загубим част от ценното ви време в служба на Императора. Намерихме това дете, все още живо в прегръдките на една от посечените хеймин и не знаем кой, по волята на Императора, е неговият Господар. Какво ще ни посъветвате, Магистрат-сама, да го предадем на грижите на Братството на Шинсей или да оставим на някой от вашите подчинени да се погрижи за този проблем?
[sblock]Awareness/Etiquette (void point): 34[/sblock]
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8809
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: [Глава Първа] Ароко

Мнение от CONAN » нед мар 01, 2009 11:44 am

Веждите на Жерава се вдигаха все по-нагоре, докато разказа напредваше. Когато стигна своя си край, старецът се беше навел напред глава и слушаше с интерес.
- От години не съм чувал подобен разказ. Фортуните са сложили на плещите ви огромен товар, самураи. Ще направя каквото позловяват силите и възможностите ми, за да ви помогна. Ще ви настаня за през нощта в къщата за гости, а сутринта ще получите най-добрите ни коне. Не са бойни жребци, но се справят по-добре на тази височина и копитата им са по-пригодени за тези пътища или сняг. Съветвам ви да не пътувате през нощта, планината не е гостоприемна към замръкналите.
Магистратът се намести по-удобно върхи възглавниците на пода, и разтри схванатите си крайници от дългото седене.
- Фортуните са били благосклонни към бебето, оживяло е и ще може да се радва на нов живот. Но бебето не е със самурайски произход и никога не ще бъде. Отглеждането му от клан означава, че никога няма да бъде нещо повече от прост прислужник из кланските владения. А ще има и въпроси. Монасите не правят разлика между хейнин и самурай, за тях живота е еднакъв и всички имаме право да взимаме каквото той ни предоставя. Те няма да питат какво е детето, ще го отгледат по най-добрия начин и възпитат в монашески привички. Дали порастналото дете ще избере монашески живот, ще реши само когато главата му узрее. - магистратът започна да пише нещо върху малък пергамент.
- Когато слезете от планината, първото селище на пътя ви ще е Окодо. Магистрата там е мой приятел. Кажете му, че Доджи Сато му праща поздрави и молба да ви помогне с каквото е необходимо за вашия път. - той подаде написаното и подпечатано вече писмо на Кенджиро. - Нека фортуните ви закрилят!
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: [Глава Първа] Ароко

Мнение от AngerNogar » нед мар 01, 2009 2:46 pm

Мантисът прие писмото от помощника на магистрата с поклон и думи на благодарност, след което се дръпна стъпка назад при спътниците си и изчака да види дали някой от тах има да добави нещо.
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8809
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: [Глава Първа] Ароко

Мнение от CONAN » нед мар 01, 2009 5:41 pm

Самураите останаха безмълвни и домакинът им се изправи да ги изпрати до вратата. Преди да пристъпят навън, той ги спря и им каза:
- Пазете се, самураи. Запалете свещи и билки тази вечер в храма, за да ви закрилят Фортуните. - след което им се поклони, наместо да кимне с глава, както позволява статуса му. Изчевени от оказаната чест, самураите излязоха от приемната на магистрата.
Облечен в лека броня и конична шапка ашигару ги съпроводи към малка постройка с две стаи, красиво декорирана с дърво и изрисувани с живопис вътрешни стени. Антрето имаше всички необходими за самурай поставки за оръжия и брони, както и запалено огнище в центъра. В другата стая имаше меки одеала постлани върху изглеждащи нови рогозки. Ашигаруто каза, че ще се погрижи за конете им и ще приготви нови, докато самурай-сама си почиват.
[sblock]Всички получават 0,3 Glory. :)[/sblock]
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

Потребителски аватар
Yago
Мнения: 10448
Регистриран: вт дек 25, 2001 6:54 pm
Местоположение: София

Re: [Глава Първа] Ароко

Мнение от Yago » нед мар 01, 2009 5:55 pm

Кацуо изтърпя срещата с магистрата в мълчание, мълчешком възхищавайки се на дар словото на Тсуручи. Веднъж оставени в къщата за гости, той се зае бавно и внимателно с бронята си - сваляше парче по парче, почистваше я и оглеждаше дали повърхността не е повредена при пътуването, след което я оставяше настрана, надавайки ухо към разговорите на другите самураи. Когато най-сетне приключи с това подреди всичко върху една от поставките за броня.
ум колкото на замажан синигер

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: [Глава Първа] Ароко

Мнение от AngerNogar » вт мар 03, 2009 3:07 pm

Мантисът извика на прислужника да се разпореди да им донесат вечерята, бутилка саке и храна подходяща за бебето, след което се зае да почиства дървото на лъка си от капризите на времето по време на похода им. Като привърши, Кенджиро потупа писмото от магистрата в джоба си и каза на останалите:
- Изглежда поне за сега Фортуните са благословили пътя пред нас. Нещата можеха да вземат много по-лош обрат. - самураят остави лъка си на една от поставките за оръжия и добави - Предлагам още днес, след вечеря, да оставим детето на монасите. Така няма да се налага да губим излишно време утре сутрин.
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: [Глава Първа] Ароко

Мнение от CTAHuMuP » вт мар 03, 2009 6:29 pm

Рйото остави чашката саке и кимна.
- Да, добра идея. Сега се сетих, че в трагедията в Риоко Овари Тоши на магистратите е помогнал един мъдър монах... Може би трябва да разкажем за случилото се на монасите, когато приемат детето. Сигурно ще ни помогнат със съвет или древно знание.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
Yago
Мнения: 10448
Регистриран: вт дек 25, 2001 6:54 pm
Местоположение: София

Re: [Глава Първа] Ароко

Мнение от Yago » ср мар 04, 2009 7:50 am

- Така ще е най-добре - кимна Кацуо и подложи клечките на оглед, все едно ги подозираше в таен заговор. Една малка бръчица се появи на челото му, но каквото и да си помисли, той предпочете да запази за себе си.
ум колкото на замажан синигер

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8809
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: [Глава Първа] Ароко

Мнение от CONAN » ср мар 04, 2009 11:36 am

Късно вечерта, след обилна вечеря от ориз, сушена риба с много подправки и първокласно саке, самураите се отправиха на дълго изгачване към манастира. Там ги посрещнаха монаси в оранжеви роби. Видяха бебето и без да задават въпроси ги поведоха навътре в храма. Миризмата на горящи молитвени пръчици успокояваше и бебето заспа. Въведоха ги в малка стая със светилище в края й медитираше възрастен монах. Мъжът излезе от унеса си и направи жест на самураите да дойдат при него.
-Братството на Шинсей ви приветства. - каза монахът, приканяйки ги да оворят.По откритата кожа се виждаха множество татуировки, преплитащи се една в друга.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: [Глава Първа] Ароко

Мнение от ChoChan » ср мар 04, 2009 1:09 pm

Кимико бе вечеряла скромно и без да покварва тялото си с убиващи духа напитки като саке, както повеляваше бушидо. Когато пристигнаха в манастира и ги въведоха в светилището, връчи бебето на първия монах, който прояви желанието да я отърве от товара, учтиво поздрави приветстващият ги монах застана отстрани.
give me love so that I can kill...she's so unreal

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: [Глава Първа] Ароко

Мнение от AngerNogar » чет мар 05, 2009 10:26 am

Кенджиро пристъпи неуверено на място и хвърли поглед към Катсуо, чувствайки че Драконът ще е в моного по-голяма степен "в свои води" при разговора с монаха.
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
Yago
Мнения: 10448
Регистриран: вт дек 25, 2001 6:54 pm
Местоположение: София

Re: [Глава Първа] Ароко

Мнение от Yago » чет мар 05, 2009 12:32 pm

Кацуо беше приел поздрава на монаха с бледа усмивка и лек поклон, но не пророни нито дума в очакване на застаналите пред него по-старши от да заговорят.
ум колкото на замажан синигер

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: [Глава Първа] Ароко

Мнение от CTAHuMuP » чет мар 05, 2009 3:24 pm

Рйото, който знаеше за близките връзки на Драконовия клан с ученията на монасите и техните мистични традиции, вдигна учудено вежди, когато Кацуо не каза нищо, и заговори:
- За нас е радост да ни приемете, мъдри сама. Идваме при вас с не особено добри новини и търсим съвет - започна Ракът, след което набързо описа премеждията им дотук, макар и без дар словото на Кенджиро, и накрая добави. - Както сам разбирате, основните ни грижи са как да се опазим от злото влияние на Забранената магия и как да унищожим Дайгоцу Ханзо при следващия ни сблъсък с него. С останалите опасности по пътя към столицата ще се справим и сами.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8809
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: [Глава Първа] Ароко

Мнение от CONAN » чет мар 05, 2009 3:57 pm

Монахът слушаше разказа на самурая с притворени очи и отвреме на време кимаше леко, за да покаже на говорещия да продължи. След като пресъздаването на събитията приключи, монахът стоя безмълвен дълго време преди да проговори:
- Силата която го държи извира от Земята на сенките. За да убиете тялото, трябва да сразите духа, а това може да бъде направено само там, където той се е заклел във вярност към Тъмния Господар. Но не се обезкуражавайте. Всяко създание на Земите е подхранвано от нечистите сили и колкото по-далеч от границите на Сенките отива, толкова по-слабо то става.
Джигоку Ханзо е далеч от своите владения и възможностите му са ограничени. Скверния ритуал, който е извършен е за възстановяване временно на част от силата си. Мацу Кимико не го е убила, но е нанесла сериозен удар върху плановете му, връщайки го обратно в света на духовете. Така енергията, която е събрал до момента, трябва да бъде използвана за да се върне телом, наместо да извърши нещо лошо.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: [Глава Първа] Ароко

Мнение от AngerNogar » чет мар 05, 2009 7:50 pm

- Знаете ли нещо за живота на Дайгоцу Ханзо преди да се превърне в това... което е, сама? - попита Мантисът, щом монахът и Рйото свършиха разговора си.
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8809
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: [Глава Първа] Ароко

Мнение от CONAN » чет мар 05, 2009 8:19 pm

- Незнам кой е Дайгоцу Ханзо, нито какъв живот е водил. Използвам мъдростта на вековете, за да предположа срещу какво се изправяте. - отвърна учителя спокойно. - Сред вас е този, който би хвърлил светлина върху битието на тази фигура.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: [Глава Първа] Ароко

Мнение от CTAHuMuP » пет мар 06, 2009 10:14 am

Рйото се прокашля:
- Късно е, а утре ни чака дълъг път, мъдри сама. Благодаря за съвета. Лека нощ.
Ракът се поклони едва забележимо и без да чака останалите напусна манастира.
Какво прави Рйото, когато си тръгва
Прибира се, къпе се, прави някаква ката с дай цучито за тренировка и ляга да спи...unless something happens!
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
Yago
Мнения: 10448
Регистриран: вт дек 25, 2001 6:54 pm
Местоположение: София

Re: [Глава Първа] Ароко

Мнение от Yago » пет мар 06, 2009 1:07 pm

Погледът на Кацуо се бе задържал върху тила на Хида Рьото след думите на монаха. Може би подведен от липсата си на придворен опит, той изтълкува рязкото сбогуване на самурая като потвърждение на подозренията си, повтори поклона си към монаха и с лека усмивка последва Рака навън.
ум колкото на замажан синигер

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8809
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: [Глава Първа] Ароко

Мнение от CONAN » съб мар 07, 2009 1:54 pm

Аудиенцията с монаха приключи и самураите настигнаха Риото. За пореден път, потънали в мълчание, те крачеха обратно. Изведнъж се чу силен камбанен звън, последван от още алармени камбани. Звук, добре познат на самураите - система за предизвестия в големите градове и манастири. Изведнъж от коридорите около тях се появиха монаси, тичаки към изхода. Неусетно, самураите също вече тичаха.
На стъпалата ги завари ужасяваща картина - селището в подножето гореше, навсякъде тичаха фигури крещейки неразбираеми слова. Една от портите към селото беше разбита, а част от стената тъкмо се срутваше.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: [Глава Първа] Ароко

Мнение от AngerNogar » нед мар 08, 2009 10:30 am

Кенджиро заслиза надолу по стъпалата водещи към града, докато погледът му се опитваше да различи източника на нападението и царящият наоколо хаос. Мантисът сграбчи за раменете първия изпречил се пред него хеймин или ашигару и го разтърси, за да го изкара от обзелата го паника.
- Какво става тук! Кой напада Ароко! - гласът му се опита да надвика бушуващата около него бъркотия.
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8809
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: [Глава Първа] Ароко

Мнение от CONAN » пон мар 09, 2009 10:53 pm

Минаващ покрай него монах чу въпроса и извика "Нападение" преди да се спусне надолу по стълбите взимайки по няколко стъпала наведнъж.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: [Глава Първа] Ароко

Мнение от ChoChan » вт мар 10, 2009 11:03 am

На стъпалата Кимико придържаше катаната до бедрото си и присвила очи, се опитваше да различи нещо между бушуващите пламъци и задушливия дим, който вече захлупваше небето. Хвърли бегъл поглед към Риото, двамата си кимнаха кратко и се спуснаха надолу към града.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8809
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: [Глава Първа] Ароко

Мнение от CONAN » чет мар 12, 2009 11:07 am

Самураите стояха задъхани след бясно спускане по стотиците стъпала. Около тях цареше хаос. Няколко къщи горяха, но бяха откаделечи от центъра и опасност от общ пожар нямаше. Множество трупове лежаха по улиците
В ценъра на селото се беше формирало опълчението от ашигару, въоръжени набързо. Една група от тях се подготвяше да гаси къщите, докато другата обикаля в търсене на нападателите. Оцелелите селяни се бяха изтеглили към манастира, а монасите образуваха защитен периметър около стъпалата.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: [Глава Първа] Ароко

Мнение от CTAHuMuP » чет мар 12, 2009 12:42 pm

Рйото спря колкото да се огледа за кратко, след това се насочи към най-близкия ашигару и изрева:
- Какво става? Кой напада града и защо не са го спряли при стената?
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Отговори

Върни се в “Краят на зимата”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост