Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

[Пролог] Кимико Мацу

Форумно приключение в Рокуган по системата Legend of the Five Rings.

Модератор: CONAN

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8809
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

[Пролог] Кимико Мацу

Мнение от CONAN » пон фев 23, 2009 6:01 pm

Кимико напредваше бавно. Пътеката бе затрупана и конят трябваше да си пробива път през нея. За щастие снегът бе мек и животното не изпитваше трудности. Самурайката беше прехапала устни и поглеждаше отвреме на време малкото бебе, което държеше пред гърдите си. Ако продължеше с тази скорост, до залез слънце би трябвало да пристигне в Ароко, където да остави детето на селяните и да смени коня си. Не знаеше какво да мисли за останалите трима самураи, все още беше афектирана от случката.
Леко изцвилване привлече вниманието й. До нея се беше появил огромен боен кон, а върху му стоеше облечен в тежка златисто-черна броня самурай. Широкия шлем и маската на ревящ лъв биха накарали кръвта на всеки да замръзне от ужас, но Кимико беше виждала тази фигура вече много пъти. Толкова беше свикнала с нея, че полупрозрачността на тялото на самурая и коня вече не я караше да извръща поглед. Самурая свали маската си и отдолу се показа женско лице, с остри черти и две ледени очи, впили се в младата лъвица. Беше Мацу, основоположничката на клана, привидение от света на Духовете, което не даваше мира на Кимико вече няколко години. Сега яздеше и я гледаше с интерес, сякаш очакваше Кимико да каже нещо...
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: [Пролог] Кимико Мацу

Мнение от ChoChan » пон фев 23, 2009 6:21 pm

Когато видя привидението на Матсу до себе си, студът, смразил сърцето й в ледена хватка се пропука. Предците й не се бяха отказали от нея, не се бяха извърнали след тежкия избор, който й се наложи да направи. Честта й не беше накърнена отвъд изкуплението. Въпреки това горчивият привкус на избора й щеше да остане завинаги. Тя леко сведе глава и стисна юздите на коня си, хвърли кос поглед към привидението и промълви.
-Няма да се проваля, Матсу сама.- обърна решителен поглед към пътя пред себе си и в мислите си продължи."Няма да се проваля! Няма да се проваля! Няма!
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8809
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: [Пролог] Кимико Мацу

Мнение от CONAN » пон фев 23, 2009 6:31 pm

- Великият самурай не е велик, защото е убил мнозина на бойното поле. Той е велик, защото живее с избора и с последствията от делата си. - жената погледна напред и посочи към билото: - Напред те очаква препиятствие. Няма да е срамно да избягаш.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: [Пролог] Кимико Мацу

Мнение от ChoChan » пон фев 23, 2009 7:18 pm

Кимико дръпна юздите на коня и той се закова на едно място, жената се изправи на стремената и присви очи напред към пътя. Жената кимна на привидението и погледна спящото на гърдите й бебе, свали лицевата броня на шлема си и покри телцето до колкото можеше; след това дръпна наметалото над него. Извади катаната от ножницата и подкара нагоре по хълма.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8809
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: [Пролог] Кимико Мацу

Мнение от CONAN » пон фев 23, 2009 8:05 pm

Кимико пришпори коня си напред. С всяка крачка сърцето й започваше да бие лудо. Жената мразеше неизвестното и очакването на нещо да се случи. Опита се да се разсее като заговори Мацу, но призрака беше изчезнал.
Стигна края на пътеката и прехвърли върха. Пред очите й се появи малко село, което по смопени се казваше Юруму и бе обитавано от каменари. Нявсякъде лежаха тела. Осквернени по същия начин като убитите в параклиса. Жената се опита да повърна, но успя да овладее надигащото се в тялото й усещане.
Конят продължаваше хода си и вече беше между къщите, когато Кимико видя в центъра на площада висока фигура. Беше мъж, облечен в черно бойно ги и пристегната на кръста катана. Черната му дълга коса се развяваше буйно от вятъра, в разрез на всички самурайски традиции. Имаше небесно сини очи върху изключително бледа кожа, почти прозрачна.
Изведнъж Кимико се вцепени, вълна на страх премина през тялото й, студена пот изби по гърба й. Нещо не беше наред. Кимоното стоеше отпуснато върху му, а косата се вееше в противоположна на вятъра посокя, сякаш имаше собствени правила неподатливи на природата.
- Не си този, когото очаквах. - промълви мъжът безизразно. Гласът му сякаш се носеше от вятъра и галеше ушите на самурайката.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: [Пролог] Кимико Мацу

Мнение от ChoChan » пон фев 23, 2009 9:19 pm

Вцепенена от ужас, Кмико не можа изобщо да реагира известно време, накрая сякаш се оттърси от вцепенението. Стисна юздите на коня си, облиза пресъхналите си устни и се осмели да заговори.
-А твоето име е? - цялото й тяло беше в напрегната готовност да пришпори животното към близката улица при най-малкия знак за опасност.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8809
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: [Пролог] Кимико Мацу

Мнение от CONAN » пон фев 23, 2009 10:13 pm

- Дайгоцу Ханзо - отвърна мъжът. Стоеше все там, на центъра на площада, с отпуснати върху бедрата ръце и поглед съсредоточен в Кимико.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: [Пролог] Кимико Мацу

Мнение от ChoChan » пон фев 23, 2009 10:32 pm

Жената постоя така няколко секудни, за да е сигурна, че ще запомни това лице, както и цялата картина на обезлюденото село, след това с цялото хладнокръвие, което успя да призове подкара животното с намерение да продължи пътя си през селото по най-заобиколния възможен път, колкото може по-далече от този демон.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8809
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: [Пролог] Кимико Мацу

Мнение от CONAN » пон фев 23, 2009 10:42 pm

Мъжът остана на мястото си, докато жената се отдалечаваше от него, опитвайки се да заобиколи градсикя площад. С туптящо в гърдите сърце, тя яростно пришпори коня щом се скри от погледа му, яздейки успоредно на площада, но стараейки се във всеки един момент да има къща между нея и демона. Минути по-късно тя яздеше към изхода на селото.
Изведнъж го видя. Досами ръба на селото, в същата небрежна поза й препречваше пътя. Как беше стигнал толоква бързо дотам...
-Мисля, че сбърка пътя Матсу Кимико.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: [Пролог] Кимико Мацу

Мнение от ChoChan » пон фев 23, 2009 11:07 pm

Тя спря животното на почтително разстояние, щом го видя и трескаво се заоглежда. Дъхът й излизаше на накъсани кълба дим, докато паника бавно и методично я сковаваше.
-Така ли? И кой е правилният път, Дайгоцу Ханзо? - осведоми се тя.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8809
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: [Пролог] Кимико Мацу

Мнение от CONAN » пон фев 23, 2009 11:18 pm

- Обратно. Не е тук времето на твоята кончина, а аз нямам вражда с теб, самурай. Но не ще преминеш отвъд. - изведнъж зениците на мъжа засияха в зелена светлина, но позата му остана все така спокойно.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: [Пролог] Кимико Мацу

Мнение от ChoChan » вт фев 24, 2009 4:14 pm

Жената трескаво изгледа Ханзо, докато конят й все по-нервно тъпчеше на едно място. Тя обърна очи към пътя, от който беше дошла и сви устни, наведе глава към малкото същество сгушено до гърдите й. Беше минало ужасно дълго време и бебето вече сигурно примираше от глад, а това, че дори не плачеше в знак на протест, беше още по-тревожно. Сякаш взела решение, Кимико решително стисна юздите и със свистящ звук извади катаната си. "Дете, пътят ти продължава или свършва с моя" - прошепна тя на вързопа и най-накрая вдигна очи.
-Дайгоцу Ханзо! - извика тя и гласът й прокънтя над запустялото село. - Не мога да се върна! - Сред облак снежинки и с високо вдигнат меч, готова да се брани, Матсу Кимико пришпори коня си към стоящия на пътя й демон.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8809
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: [Пролог] Кимико Мацу

Мнение от CONAN » вт фев 24, 2009 10:55 pm

- Умри тогава! - изрева мъжът. Земята под нозете му избухна, парчета пръст и камък се разхвърчаха навсякъде. Яркозелена светлина засия от издълбания кратер. Ханзо се хвърли срещу Кимико с нечовеска скорост, вадейки катаната си. Мъжът се наведе под свистящото оръжие на жената докато тичаше покрай нея и с един единствен удар отряза предните крака на коня.
Животното изцвили и се строполи на земята, а Кимико политна след него. Ловкостта й обаче й помогна да се освободи от страмената и да се претърколи безопасно настрани. С ужас се сети за бебето, но силния му рев идващ все още от вързопа подсказа че всичко е наред.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: [Пролог] Кимико Мацу

Мнение от ChoChan » вт фев 24, 2009 11:59 pm

Кимико бе затаила дъх, когато се сблъскаха, докато прелиташе от седлото и когато краката й бяха отново на земята бавно издиша облак пара. Със съжаление погледна за момент издъхващото животно, което проритваше все по-немощно, докато горещата му кръв се изливаше на площада, съпроводена с бебешки рев.
Обърна се към противника си и отново бавно и дълбоко си пое дъх, когато издиша беше спокойна като вода, дългите години обучение най-накрая се възвръщаха. С плавно движение направи завършващата част на позата Дебнещ лъв, хвана катаната с две ръце и в следващия момент летеше към Ханзо.
-Матсу! - изкрещя тя бойния вик на клана си и се хвърли към него. Атаката й беше много по-предпазлива и внимателна от обичайния й дързък боен стил, въпреки това вложи в удара цялата вътрешна сила, която успя да призове.

give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8809
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: [Пролог] Кимико Мацу

Мнение от CONAN » ср фев 25, 2009 12:11 am

Атаката на жената беше светкавична и смъртоносна. Катаната разсече Ханзо през гърдите от рамо до хълбук. Демонът се озъби в ярост и замахна срещу лъвицата, но огромната рана направи атаката вяла и неточна. Кимико ловко посрещна оръжието със своята катана и контраатакува, пробождайки демона с насочено напред острие право в корема.
От раните на Ханзо засия зелена светлина, почти заслепявайки самурайката. Ревът му вече беше неземен, земята под краката на Кимико се разтърси.
Земята под краката му се взриви и го погълна.
- Това не е краят! - проехтя разгневеният и изкривен от болка глас на Ханзо. На мястото му остана малък кратер, със сияеща от пукнатините зелена светлина, която постепено затихваше...
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: [Пролог] Кимико Мацу

Мнение от ChoChan » ср фев 25, 2009 12:33 am

Кимико остана като статуя за няколко момента, все едно не вярваше в резултата на сблъсъка. Накрая въздъхна дълбоко и изтри избилата по лицето й пот. Прибра катаната в ножницата и отправи благодаствена молитва към предците си.
Настоятелният рев на бебето я измъкна от унесението й, тя седна насред площада с кръстосани крака, пое пеленачето в скута си и разгърна завивките. Усмихна се на врещящото същество и се опита да го поуспокои.
-Хайде хайде, малка Юки... О. Риото няма да хареса този цвят върху одеялото си. - Пое бебето в ръце и тръгна към една от редицата къщи, за да намери нещо, с което да го нахрани и нови чисти завивки.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8809
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: [Пролог] Кимико Мацу

Мнение от CONAN » ср фев 25, 2009 10:33 am

В една от къщите намери чисти завивки и малко студена каша, която малкото бебе можеше да преглътне без да дъвче. Отне й време да запали огъня в огнището. Когато дърветата запукаха и топлина изпълни помещението, Кимико усети колко е уморена физически и психически. Мацу я гледаше с неразгадаем поглед, седнала в срещуположния край на огъня.
- Впечатлена съм. Да останеш и да се биеш с Дайгоцу Ханзо е постижение достойно да се запише в аналите на историята на клана. - тя замълча. - Но да го победиш, това вече е нещо.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: [Пролог] Кимико Мацу

Мнение от ChoChan » ср фев 25, 2009 12:21 pm

Жената Лъв остави вече по-доволното от живота бебе върху струпания наблизо багаж, който щеше да му служи като люлка за момента. Бронята и шлемът й бяха прилежно подредени до стената, катаната остави на земята до себе си. Върху огъня затопляше вода за чай, който щеше да размрази вкочаненото й от студ и напрежение тяло. Когато Матсу я заговори тя се поклони ниско, а сърцето й заби по-бързо от невероятната чест, която й беше оказана. Призракът на най-арогантната и най-темпераментна жена, живяла някога в Рокуган рядко беше толкова снизходителен. Накрая вдигна отново глава, разсипа чая в две купички, остави едната пред привидението и след учтив подканящ жест си позволи да отпие от своя. Остави чашката на земята и заговори:
-Матсу сама, кой е Дайгоцу Ханзо, признавам, името ми е съвсем непознато.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8809
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: [Пролог] Кимико Мацу

Мнение от CONAN » ср фев 25, 2009 3:34 pm

- Ще говорим по-късно, млада Мацу. Засега въпросите, ще трябва да намерят отговор от твоите спътници. - каза духът и се разтвори във въздуха.
Миг след това, Кимико чу тропота на конски копита и виковете на спътниците й, които я търсеха. Тъкмо понечи да отвърне и в къщата нахлу Риото, зачервен от студения въздух и търчането от къща на къща. Когато я видя, през лицето му премина вълна на облекчение и радост.
[sblock]Преминаваш в общата тема. :)[/sblock]
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

Заключена

Върни се в “Краят на зимата”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост