Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

[Пролог] Кенджиро

Форумно приключение в Рокуган по системата Legend of the Five Rings.

Модератор: CONAN

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8810
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

[Пролог] Кенджиро

Мнение от CONAN » нед фев 22, 2009 4:21 pm

Следата наистина свършваше внезапно, както Лъвицата беше рекла. Но опитното око на Кенджиро веднага усети че това е фалшивата диря, оставена да заблуди евентуални преследвачи. Върна се обратно пред параклиса и се опита да се абстрахира от касапницата и кървавите следи в преспите. И тогава го видя.
Едно дърво досами ръба на пътеката, покрито със сняг издаваше откъде са тръгнали убийците. Най-ниските клони бяха брулени, а снегът бе покрил следите, сякаш е навалял току що. Доволен от себе си, мантисът се качи на коня с едно отработено до перфектност движение и тръгна надолу. Десетина метра следата вече се виждаше ясно и той знаеше какво преследва - петима мъже на коне.
Постепенно пътеката започна да се вие нагоре, заобикаляйки възвишението. Ако ориентирането му беше правилно, а самураят знаеше че е, убийците вървяха в същата посока, към която неговата група се бе запътила, само че взимаха дългия заобиколен път. Спря коня си, за да отдъхне от изкачването и се възползва от минутите покой да помисли над следващите си действия.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: [Пролог] Кенджиро

Мнение от AngerNogar » нед фев 22, 2009 9:44 pm

Кенджиро изгледа замислен дирята и подтисна първоначалния си порив да се впусне в преследване сам, разчитайки на спътниците си да минат по краткия път и да приклещят бегълците като в стоманени щипци. В Книгата на Сън Тао беше казано, че този, който се опитва да използва хитрост срещу непознат противник - рискува сам да надхитри себе си.
Мантисът се изкачи обратно до мястото на клането и реши да не мори коня си излишно и да изчака останалите тук. Измъкна една сигнална стрела и запуши няколко от дупките по острието, за да приглуши до някъде звука - не искаше да рискува лавина или да предупреди убийците. Пусна стрелата по висока парабола във въздуха, продължителното й изсвирване беше знак за останалите да внимават и побързат, но не и за неминуема опасност.
После забърса изпотените си ръце в кърпата на главата си, измъкна малко парче хартия за оригами от раницата си и започна да го прегъва в добре заучената форма. Кенджиро трудно можеше да се нарече майстор в това изкуство, но това беше едно от малкото прегъвания, които беше заучил още от дете.
В същото време цялото му внимание, ненатоварено от механично заучените движения, стоеше нащрек за опасност.
[sblock]Awareness/Origami: 12[/sblock]
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Заключена

Върни се в “Краят на зимата”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост