Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

[Пролог] Пътят до Ароко

Форумно приключение в Рокуган по системата Legend of the Five Rings.

Модератор: CONAN

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: [Пролог] Пътят до Ароко

Мнение от AngerNogar » нед фев 22, 2009 11:18 pm

Върху скута на седналия мъж имаше шест хартиени щуреца, а под ловките му пръсти се гънеше още един. Когато спътниците му се появиха той вдигна глава, без ръцете му да спират работата си дори и за миг.
- Били са петима, може би шестима, конете им са чакали в подножието на склона. Оставили са фалшиви следи и са тръгнали по заобиколния път в същата посока в която отиваме и ние. Предполагам знаят за нас, иначе не биха си направили труда да прикриват следите си, след като проклетото време така или иначе скоро ще им направи тази услуга. Ако се опитват да ни надбягат или да ни направят засада - не намирам никаква логика в заобикалянето. Ако нещо не ми убягва или искат да ни оставят да ги подминем и после да ни нападнат в гръб, или да се върнат тук и да довършат скверния ритуал, който са започнали. Няма как да знаем, така че мисля е най-добре да ги последваме по пътеката, по която са тръгнали. Сега, когато са вече с коне - ще им е по трудно да прикриват следите си, а и тъй като те ще пробиват партината - няма да ни е толкова трудно да ги настигнем. Какво мислите?
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: [Пролог] Пътят до Ароко

Мнение от ChoChan » нед фев 22, 2009 11:37 pm

Кимико, която яздеше на коня си, вече в пълно бойно снаряжение, сви устни, прехвърли юздите в едната си ръка и опря длан на бедрото си.
-Колкото й да желая смъртта на тези низши същества в облика на хора, предците са ми свидетели, задачата ни да стигнем Изумрудения Шампион за момента е много по-важна. Да се втурваме в сляпо преследване с това дете в ръцете ни е немислимо. С избрания от тях път и този сняг, няма начин да ни задминат, колкото до възможността да ни устроят засада - толкова по-добре. - тя замълча за момент и изгледа Риото, който не се стараеше дори да прикрива емоциите на лицето си. - В първия град, който стигнем ще информираме властите за бандата ронини, която върлува из земите им и ще оставим детето, техен дълг е да се погрижат съвестно и по двата проблема.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
Yago
Мнения: 10448
Регистриран: вт дек 25, 2001 6:54 pm
Местоположение: София

Re: [Пролог] Пътят до Ароко

Мнение от Yago » пон фев 23, 2009 8:33 am

Катсуо, който този път беше съумял да не изостане от останалите ездачи, кимна и се огледа мрачно, сякаш надявайки се разбойниците изведнъж да изскочат зад някое близко дърво.
- Съгласен. И без това закъсняваме. - смуши коня си да направи едно завъртане в утъпкания сняг пред параклиса, и след кратко сбърчване на челото добави:
- Но не съм сигурен дали трябва да оставяме такава напаст зад гърба си... ако Тсуручи е прав, и това е някакъв скверен ритуал, а не проста жестокост, може би дори пътя ни ще потръгне ако се погрижим за тази несправедливост.
ум колкото на замажан синигер

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: [Пролог] Пътят до Ароко

Мнение от AngerNogar » пон фев 23, 2009 10:19 am

За втори път днес, Мантисът си позволи да изгуби хладнокръвие и ръката му трепна - разкъсвайки все още незавършения щурец. Кенджиро съсредоточено смачка скъсания лист хартия, докато обмисляше думите си или се опитваше да сдържи емоциите си.
- Кимико сама! Ронините може да са малко по-добри от бясно куче, но дори и те не биха осквернили светилище на фортуните по този начин. Нищо не разбирам от махо, за да правя прибързани заключения, но разбирам от убийства и грабежи и това тук не са следи от нито едно от двете. А дори и да е обикновено клане, ако просто продължим по пътя си и захвърлим дълга да се справи със случилото се в нозете на първия срещнат магистрат - какво ще ни направи по-добри под взора на Небесата от обикновени хеймин, стиснали депеша до господаря си на път през планината? Какво ще ни направи равни на тях, ако те захвърлят... - ръката на Мантиса, стисната около смачкания щурец, доби цвета на падналия сняк, а капка кръв се стече от прехапаната му устна по брадичката докато позледните неизречени думи замръзнаха в гърлото му.
Кенджиро се изправи, без да обръща внимание на хартиените щурци, които се разпиляха по снега, поклони се на останалите с полугласно извинение и се обърна с лице към снежния връх.
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: [Пролог] Пътят до Ароко

Мнение от CTAHuMuP » пон фев 23, 2009 10:27 am

Риото подрусна разбудилото се от вика на Кенджиро детенце и след като го успокои, изгледа мрачно вярната си другарка.
- Кимико, не забравяй, че оскверняването на олтар на Фортуните е престъпление, равносилно на директна обида към Императора! Ако не отмъстим за това, ще си навлечем гнева им и може въобще да не успеем да стигнем до столицата, за да изпълним мисията си! С Кацуо сте прави, че задачата ни е по-важна от това да накажем няколко убиеца, но тук не става дума за обикновено клане, съгласен съм с Кенджиро. Тръгнем ли си от тук, загърбвайки обезчестения олтар, това означава да плюем на дълга си и стигнем ли до столицата изобщо, веднага след като предадем съобщението си ще трябва да си направим сепуко!
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: [Пролог] Пътят до Ароко

Мнение от ChoChan » пон фев 23, 2009 11:17 am

Лицето на жената лъв посивя от ярост и потъмняваше повече и повече при всяка следваща дума на Богомолката. Когато той приключи и демонстративно й обърна гръб, сякаш разговорът беше приключил, тя пришпори коня си си към него все едно имаше намерение да го прегази. Навреме обаче дръпна юздите и изгледа незащитения тил на Кенджиро, като едва се въздържаше да не извади меча си. Тогава заговори Риото и тя бясно обърна лице към него, подкара коня си в негова посока - животното, усещайки напрежението в ездача си, отмяташе грива. Кмико заобиколи Риото и отново дръпна юздите.
-Умовете ли сте си изгубили?! - кресна тя и гласът й прокънтя в ясната утрин. - Толкова ниско ли лежи лоялноста към клановете ви, за сметка на личната ви гордост? Явно добре сте запознат с порядките на ронините, Кенджиро сан.. - процеди тя през зъби името му и замълча. Отново се обърна към Рака - ДЪЛГ! ЧЕСТ!.. гласът и заглъхна сякаш тя с усилие преглътна думите, които искаше да каже. - Не съм сляпа! Виждам, че едва ли става въпрос за обикновен грабеж, но кой разбира умовете на низшите отрепки всъщност... Бързо ли забрави случилото се, Риото? Стотици мъртви, бродещи земята под дейтвието на мръсно махо! Мога да живея със омразата на Фортуните, и ще премина в отвъдното, ако господарите ми сметнат, че обидата, която им нанясам с това деяние е нетърпима. Но няма да приема името на клана ми да бъде помнено с провала на тази задача, която може да доведе до безпрепятстваното завръщане на Фу Ленг! Задача, която вероятно ще подготви цялата империя... - гласът й се накъсваше от ярост и тя отново замълча. - Това е изборът ми.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: [Пролог] Пътят до Ароко

Мнение от CTAHuMuP » пон фев 23, 2009 11:30 am

Риото изгледа продължително приятелката си и кимна спокойно. Свали носилката с бебето от врата си и я подаде на Кимико с думите:
- Аз и Кенджиро също направихме своя избор. Вземи детето и продължавай напред, ще се погрижат за него в първото село, което стигнеш. След като приключим тук ще те настигнем, а ако не успеем... Знаеш какво да правиш.
След това големият мъж започна да приготвя въоръжението си, като гледаше замислено мълчаливия и потаен самурай от клана на Дракона, чудейки се какъв ще е неговият избор.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8810
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: [Пролог] Пътят до Ароко

Мнение от CONAN » пон фев 23, 2009 11:45 am

След миг, който приличаше на цяла вечност, Кимико успя да вкара лудо биещото й сърце в покой и да разкара червенината от лицето си.
[sblock]Кимико губи 0,2 Honor. Новият резултат е 3.3
Катсуо губи 0,1 Honor, новият резултат е 2.4[/sblock]
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

Потребителски аватар
Yago
Мнения: 10448
Регистриран: вт дек 25, 2001 6:54 pm
Местоположение: София

Re: [Пролог] Пътят до Ароко

Мнение от Yago » пон фев 23, 2009 12:35 pm

Разправията вледени сърцето на Дракона, и накара далечни пламечъта да затанцуват в присвитите му очи. За щастие, конят му избра този момент да се размърда, стреснат от рязкия изблик на Кимико, и той се приведе, уж да го успокои с леко потупване и загрижено стистване за врата. Когато се изправи, вече бе успял да успокои и сам себе си. Изправен върху седлото, той огледа небесата и околните дървета с беглата надежда, че боговете ще му дадат поличба, след което погледа на Рака.
- Поел съм ангажимент пред моя господар да пазя живота ви. - присви очи той и изтръска снежинките от шлема си - Не е правилно да ме карате да избирам коя половина от обета си да наруша. Макар да нямам вашата възраст и чест, ще си позволя да ви говоря това което мисля.
След кратко потъркване на ремъка на шлема, младия самурай продължи.
- Казано е в ученията на Шинсей, че правия път криволичи. И мисля че в случая може би е така. Сърцето ми ме влече към това да изпълня дълга си пред своя господар, но сърцето често е лош съветник и съм готов да рискувам този дълг, пред дълга си към пътя на война.
Думите му вървяха бавно, докато явно някаква мисъл не го споходи и не озари лицето му. Той извендъж се оживи и продължи със забързан и почти весел глас.
- Но пък мисля, че боговете ни дадоха поличба в нашите спречквания. Когато първия път се скарахме, това беше защото Тсуручи-сан спомена махо. Махо което е обърнало сезоните против нас! А сега отново в думите му се прокрадва мъдростта на Небесата незабелязана от нас. Каквото и да се е разразило тук, то несъмнено има връзка с нашият път, и може да се каже, че заобиколния път сега може да ускори пътуването ни по-късно!
ум колкото на замажан синигер

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: [Пролог] Пътят до Ароко

Мнение от ChoChan » пон фев 23, 2009 12:45 pm

Кимико безмълвно изгледа Рака за няколко мига, като трудно можеше да скрие разочарованието и обидата на лицето си. Със свити устни пое подаденото й дете от ръцете му, нагласи го до гърдите си и дръпна наметалото над него. Закрепи лицевата част на шлема си обратно на мястото й, като това остави открити единствено очите й. Хвана юздите на коня си в ръце и хвърли последен поглед към тримата самураи пред нея,накрая смуши животното и тръгна нагоре по пътя. Нечута от никой въздишка остана заглушена от шлема й.
-Матсу, не ме изоставяй сега, когато ме изоставиха всички други!
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
Yago
Мнения: 10448
Регистриран: вт дек 25, 2001 6:54 pm
Местоположение: София

Re: [Пролог] Пътят до Ароко

Мнение от Yago » пон фев 23, 2009 1:22 pm

- Матсу! - подвикна след нея Катсуо, макар и да му беше ясно, че няма шанс да я върне. Коня му заигра на място, и той се обърна да погледна останалите двама.
- Не можем да я пуснем сама! - сниши гласа си до съскане война, така че отдалечилата се Лъвица да не го чуе - Не знаем какво има нагоре, нито какъв е пътя. Може да попадне на засада, или по-лошо!
ум колкото на замажан синигер

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: [Пролог] Пътят до Ароко

Мнение от CTAHuMuP » пон фев 23, 2009 2:34 pm

- Тя направи своя избор, Кацуо! - изсумтя Риото. - Виждал съм я в битка неведнъж и съм уверен, че може да се справи, но можеш да я последваш, ако искаш. Аз смятам да остана тук, да намеря разбойниците и да им покажа каква съдба очаква всеки, посегнал на светиня!
Ракът намести шлема си и беше вече напълно готов да последва Кенджиро, ако след разразилия се спор ловецът все още имаше желание да проследи дирите на злодеите...
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: [Пролог] Пътят до Ароко

Мнение от AngerNogar » пон фев 23, 2009 5:23 pm

Мантисът безмълвно заби шепа стрели, една след друга, в кървавия сняг. После ги измъкна и без да докосва върховете им, ги прибра в колчана си. Измъкна нова тетива от раницата си и изпукването на лъка му, пронизало надвисналата тишина, беше единствения отговор който Риото получи. Кенджиро изгледа за няколко мига препускащия самурай, след което погледът му се спря на Катсуо:
- Ако ме питаш кое е правилното решение, Катсуо сан... попитай ме отново, когато пътят е зад нас и се срещнем в Гаки-до или в дома на Изумрудения Шампион. Ако пътят пред нас беше ясен - сега нямаше да стоим разединени. Мога само да ти кажа, че ако избереш да не тръгнеш с нас - те освобождавам от отговорността за живота ми, доколкото това е в моите възможности.
Войнът се метна на коя и го подкара по следите на убийците...
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: [Пролог] Пътят до Ароко

Мнение от CTAHuMuP » пон фев 23, 2009 5:47 pm

Риото също скочи на коня си, кимна на Кацуо и пое след Кенджиро.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
Yago
Мнения: 10448
Регистриран: вт дек 25, 2001 6:54 pm
Местоположение: София

Re: [Пролог] Пътят до Ароко

Мнение от Yago » пон фев 23, 2009 6:07 pm

- Проклета да е лъвската гордост. - измърмори под носа си Дракона, и смуши коня си да последва останалите. Животното този път се подчини без да му погажда номера.
ум колкото на замажан синигер

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8810
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: [Пролог] Пътят до Ароко

Мнение от CONAN » пон фев 23, 2009 6:20 pm

Самураите тръгнаха по следите на разбойниците, водени от целеустремения Кенджиро. След няколко завоя на пътеката, дирята на бандитите се виждаше ясно и самураите пришпориха конете. Усещаха, че справедливостта ще възтържествува съвсем скоро.
Така яздеха около десетина минути, когато изведнъж пътеката се ушири и зави покрай склона, оставяйки отляво вертикална скала, а отдясно стръмно дере осеняо с остри като ножове скали. Малко по-надолу, Кенджиро спря. В скалата имаше широка пещера. Дирята продължаваше и в пещерата, но и напред по пътеката.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: [Пролог] Пътят до Ароко

Мнение от CTAHuMuP » пон фев 23, 2009 10:03 pm

Рьото би се намръщил при гледката на разделената диря, но си беше намръщен откакто се разделиха с Кимико, затова само изсумтя недоволно. Спря коня си до този на Кенджиро и изчака да се приближи и Кацуо.
- Кучетата са се разделили - тихо каза Ракът. - Какво мислите? Бих предложил Кенджиро да разузнае какво има в пещерата и да се върне с информация, но това е твърде рисковано. Може би трябва просто да атакуваме?
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: [Пролог] Пътят до Ароко

Мнение от AngerNogar » пон фев 23, 2009 10:16 pm

Кенджиро скочи от коня си, огледа следите около входа на пещерата и каза:
- Не мога да преценя, колко от конете са продължили, но може би така е по добре. Ако допуснем, че на всеки от продължилите коне е имало ездач - може да се натъкнем на фатална изненада. Опасявам се да оставим тила си незащитем, но не мисля че имаме голям избор... дори и мерзавците да са допускали, че ще ги последваме въпреки фалшивите им следи и да са концентрирали силите си, за да ни подготвят капан - ако най-лошото се случи - поне Кимико сан ще стигне до двора на Изумрудения Шампион безпрепятсвено. От друга страна, ако пещерата е само за заблуда и са продължили напред - трябва да го узнаем възможно най-скоро. Ако ви се струва редно, вървете достатъчно близо - за да виждате гърба ми, но и достатъчно далече - че да не ги предупредите с шума от стъпките на всички ни.
След което ако никой от спътниците му не възрази - Мантисът се плъзна напред в камената утроба.
[sblock]Perception/Hunting: 8
Agility/Stealth: 14[/sblock]
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
Yago
Мнения: 10448
Регистриран: вт дек 25, 2001 6:54 pm
Местоположение: София

Re: [Пролог] Пътят до Ароко

Мнение от Yago » вт фев 24, 2009 8:34 am

- Върви - отвърна Кацуо - ще се стараем да сме наблизо.
Смръщения му поглед се плъзна по тясната дупка, след което се върна към зевналата бездна зад тях. Почти без колебание, може би дори с облекчение той последва Тсуручи когато лъконосеца се беше поотдалечил напред.
ум колкото на замажан синигер

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: [Пролог] Пътят до Ароко

Мнение от CTAHuMuP » вт фев 24, 2009 10:17 am

Риото остана в ариергарда на дружината, готов както да посрещне опасност от входа на пещерата зад тях, така и да се втурне да помага на другарите си при нужда. Кенджиро вероятно благодари мислено наум за решението на Рака да се движи отзад, защото в металната си броня Риото беше тих колкото тълпата на Зимния фестивал...
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8810
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: [Пролог] Пътят до Ароко

Мнение от CONAN » вт фев 24, 2009 1:36 pm

Кенджиро се придвижваше тихо. Тъмнината на пещерата го улесняваше. Той вървеше уверено напред спирайки се да огледа настилката. Скоро достигна до скална тераса. От дясната част на терасата тръгваха стъпала, водещи надолу. Чуха се гласове и смях. Мантисът пролази последните стъпки и надникна над скалния перваз.
Долу имаше кръгла пещера с издълбани в едната стена отделения за коне, където имаше пет животни. В центъра на пещерата, осветена от няколко фенера закрепени за дървени стойки стояха петима мъже, облечени в кафеникави дрехи. Самурайски прически и катани препасани на кръста допълваха картината.
В нозете им имаше няколко бутилки саке, някои очевидно празни. Зад тях наредени покрай стената имаше дървени сандъци и пълни платнени торби, завързани с въже една за друга.
Мъжете очевидно пиеха и се забавляваха, говорейки за това как ще изхарчат парите дадени им от господаря.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: [Пролог] Пътят до Ароко

Мнение от AngerNogar » вт фев 24, 2009 2:45 pm

Кенджиро направи знак на останалите да спрат, изчака няколко мига да чуе дали пияните ронини ще споменат нещо значимо, запомни разположението им и след това се върна при другите двама самураи.
- Петима ронини, още имат кръв по дрехите си и са пияни и щастливи от деянието си като незуми в бъчва с геншу. Ако беше битка, щях да кажа, че е нечестна... не е.
Мантисът измъкна две стрели с широки остриета от колчана си и тръгна с твърда крачка напред.
Последна промяна от AngerNogar на вт фев 24, 2009 3:15 pm, променено общо 1 път.
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: [Пролог] Пътят до Ароко

Мнение от CTAHuMuP » вт фев 24, 2009 3:04 pm

Риото кимна мрачно и си помисли, че изколването на двадесет невъоръжени невинни също не е честно, така че не дължаха на разбойниците каквато и да е честна битка. Стисна още по-силно дай цучито си, успокои дишането си и се съсредоточи над мислената подготовка за предстоящото сражение, след което бавно и възможно най-тихо пое след Кенджиро.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8810
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: [Пролог] Пътят до Ароко

Мнение от CONAN » вт фев 24, 2009 3:31 pm

Тримата самураи заеха позиции. Оръжията бяха извадени, стрелите чакаша отпускането на тетивата...
[sblock]Битката ще се проведе в тази тема. Ще рефрешвам картата чак след като бойния ход приключи, достатъчно сте големи да може да се ориентирате, а аз нямам нерви всеки път по 15 минути да ви форматирам карти и да качвам.

Ще се ползват опростени правила по време на битка, няма да прибавяте наказанието от рани към движението си.
За да слежете в пещерата трябва да минете по Г-образната синкаво-сива рампа вляво на картата.

Ред на инициативата
1. Кенджиро
2. Рйото
3. Кацуо
4. Ронини

На ход е Кенджиро
Cave1.jpg
Cave1.jpg (327.23 KБ) Видяна 2633 пъти
[/sblock]
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

Потребителски аватар
Yago
Мнения: 10448
Регистриран: вт дек 25, 2001 6:54 pm
Местоположение: София

Re: [Пролог] Пътят до Ароко

Мнение от Yago » вт фев 24, 2009 3:46 pm

- Дори и да не бъдем милосърдни, струва си да опитаме да запазим живота им. - Прошепна Дракона и оръжията му изсъскаха меко при напускането на ножниците - За да ги разпитаме и осъдим справедливо. Тук може да има повече, отколкото разбираме.
[sblock]след което влезе в битка и бе принуден да си чака инициативата[/sblock]
ум колкото на замажан синигер

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: [Пролог] Пътят до Ароко

Мнение от AngerNogar » вт фев 24, 2009 4:51 pm

Думите на Дракона бавно започваха да си проправят път през обзелата го мрачна целеустременост, когато Кенджиро излезе на площадката над петимата ронини.
- Безчестието следва всяко престъпление и е достатъчно наказание за него - гласът на Мантисът изпълни стаята и слисаните самураи се обърнаха към него, - за отмъщението обаче, е нужна кръв.
Тетивата избръмча при освобождаването на силата на опъна и понечилият да се изправи ронин се стовари по задник, когато стрелата се заби със свистене в рамото му.
Тетивата избръмча отново и последното нещо, което убиецът видя, когато кръвта на жертвите изпълни черното му сърце беше отблясъка на огъня по обагрения в червено връх на стрела.
[sblock]Attack Posture
Първа атака: 31 срещу TN+8, щета: 29
Втора атака: 33 срещу TN+12, щета 48[/sblock]
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8810
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: [Пролог] Пътят до Ароко

Мнение от CONAN » вт фев 24, 2009 5:19 pm

Ронините се стреснаха. Един изпусна чашката си саке в огъня и малък пламък се надигна от възпламенения алкохол.
[sblock]Е9 умира. На ход е Рйото[/sblock]
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: [Пролог] Пътят до Ароко

Мнение от CTAHuMuP » вт фев 24, 2009 5:42 pm

Рйото бавно пристъпи покрай Кенджиро, застана на ръба на терасата, вдигна чука и се подготви да го стовари върху главата на неблагоразумния разбойник, който първи се окаже до него, след това спокойно каза:
- Никой от вас, кучета, няма да си тръгне от тук жив, но ако хвърлите оръжията и се предадете като страхливците, които сте, ще ви убием бързо.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
Yago
Мнения: 10448
Регистриран: вт дек 25, 2001 6:54 pm
Местоположение: София

Re: [Пролог] Пътят до Ароко

Мнение от Yago » вт фев 24, 2009 8:38 pm

Без да каже каквото и да било, самурая застана невъзмутимо до своя брат по оръжие и зачака реакцията на разбойниците.
ум колкото на замажан синигер

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8810
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: [Пролог] Пътят до Ароко

Мнение от CONAN » вт фев 24, 2009 9:36 pm

Ронините бяха изненадани от самураите, но не се паникьосаха като обикновени бандити. Най-косматия и едър от тях, очевидно лидера им се провикна:
- Убийте кучетата, разкрити сме! - и четиримата оцелели се втурнаха към самураите, вадейки катаните си.
[sblock]Самураите в сиво са out of line of sight. Това са Ронин 2 и 3.
Инициативата остава непроменена.
cave.jpg
cave.jpg (264.93 KБ) Видяна 2546 пъти
[/sblock]
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

Заключена

Върни се в “Краят на зимата”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост