Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

[Пролог] Пътят до Ароко

Форумно приключение в Рокуган по системата Legend of the Five Rings.

Модератор: CONAN

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8810
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

[Пролог] Пътят до Ароко

Мнение от CONAN » пет фев 20, 2009 6:10 pm

Беше ден, който дълго ще се помни от хората имали нещастието да бъдят в Риоко Овари Тоши в навечерието на Празника на Аматерацу... Светъл празник в рокуганския календар, помрачен от мащабно и нечувано махо. Ден, в който в невъобразима сеч пред Храма на Слънцето живота си дадоха стотици хеймин, а десетки самураи славно дадоха живота си за своя клан.
Четирима новопристигнали магистрати успели за една нощ да разкрият мистерията, но корените на злото били далеч отвъд стените на Риоко Овари Тоши. Трябвало да се действа бързо, а вестта за случилото се и надвисналата опасност над Империята да стигне до ушите на Изумрудения шампион...
Малко след изгрев слънце на същия ден, една камбана след края на клането, четирима млади самурая получават най-бързите коне и най-важната мисия в живота им...
[/i]

***
Започваше втората седмица откакто четиримата бяха яхнали конете и с бясна скорост се насочиха към планините. Спираха колкото е необходимо за да починат животните и отново продължаваха по имперския път, докато излязат от провинцията Тоши. Там пътят продължаваше към южен Рокуган и самураите бяха принудени да продължат по не павираните пътища, ползвани от търговци, селяни и пътници прекосяващи планините. Неспособността да се движат бързо без риск да счупят крак на някое живото изнерви допълнително самураите. Снегът беше започнал да се трупа по върховете на планината. На няколко пъти ездачите се разминаваха със слизащи от планинските селища хейнин, търсещи по-гостоприемните низини и големи градове, където можеха да припечелят някое и друго бу, с което да изхранят семейството си през зимата.
Втората седмица почти привършваше, а не бяха дори стигнали планинските проходи. Определено се бавеха. В началото на третата седмица, Фортуните обърнаха гръб на ездачите. Силен снеговалеж се изсипа над планината и започна да натрупва. За часове пътеките изчезнаха и конете се движеха едва едва. Като светъл лъч в тъмнината, самураите наближиха малък каменен параклис, строен от монаси преди десетилетия. В тези параклиси подслоняваха пътниците слизащи от планините, без да се страхуват че някой ще ги нападне или ограби.
Останали без друга възможност, самураите завързаха конете на завет до стената на постройката и влязоха вътре. В малкото помещение намериха олтар на седемте Фортуни, в който имаше дребни монети и предметни дарове, оставени от преминаващите хейнин и рогозки подредени покрай стените. Не им оставаше друго освен да чакат снеговалежа да премине. И молитвите към предците им, да им дадат сили да не ги посрамят...
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: [Пролог] Пътят до Ароко

Мнение от CTAHuMuP » пет фев 20, 2009 9:53 pm

Огромният, приличащ на гротескна метална статуя в тежката си броня самурай от клана на Рака пристъпи бавно в полутъмната стая и се огледа намръщено през цепките на рогатия си шлем, представляващ стилизиран мотив на лицето на Бишамон. Тупна с дясната си ръка главата на тежкия си чук на пода, който потръпна от удара, и се обърна да види какво правят другарите му. Установи, че въпреки дългата, напрегната и изтощителна езда и тримата изглеждаха сякаш са се качили на конете едва оня ден и за пореден път се удиви на издръжливостта и духа им, но и не беше очаквал нещо различно от едни истински служители на Императора. В мисията им нямаше място за провал и воинът смяташе да прегази и бос през планините, ако трябва, но да доведе до успешен край поръчението им. Подпря дръжката на чука си о стената, свали сака от рамото си, остави и шлема до него, разкривайки понабола, но все още ниска подстрижка на косата и небръсната от поне три седмици брада върху грубото си, квадратно лице, след което присви кафявите си, увенчани с космат храст вместо вежди очи и подвикна:
- Кенджиро сан! Помогни ми да сваля бронята.

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: [Пролог] Пътят до Ароко

Мнение от AngerNogar » пет фев 20, 2009 10:20 pm

Ниският, в сравнение със спътниците си, мъж сякаш изпърво въобще не чу думите на Рака. Тялото му беше вдървено до неподвижност с поглед вперен в светилището на Фуртуните, единствено излизащата от ноздрите му пара го отличаваше от статуя.
Мъжът най-накрая се раздвижи и бръкна изпод кимоното си, изваждайки три медни монетики. Като промълвяваше няколко безшумни слова над всяка от тях, остави първата пред олтара на фуртуната на мъдростта, втората пред олтара на Бишамон, фортуната на силата, а третата хвърли в снега - на не повече от стъпка извън входа на храма.
Едва след това Мантисът се обърна към своя спътник, кимна утвърдително и леко вдървени, но прецизни движения му помогна да свали тежките нараменни плочи и нагръдници на бронята му. След като развърза всички останали труднодостъпни каишки и ремъци на масивната броня на Рака, Кенджиро измъкна малък чугунен мангал от раницата си и се зае да внесе поне малко топлина в стегнатия под прегръдката на снега храм.
- Каква покварена магия вилнее около нас... още е едва десетия ден на Шинджо, а навън бушува виелица сякаш е средата на Фи Ленг!
Последна промяна от AngerNogar на съб фев 21, 2009 4:39 pm, променено общо 1 път.
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: [Пролог] Пътят до Ароко

Мнение от ChoChan » съб фев 21, 2009 12:51 am

На входа на параклиса застана трета фигура, наметната със зимна пътна дреха, сега цялата отрупана със сняг. На главата си носеше свирепо изглеждащ шлем на лъвска глава, овенчан с рунтава мека грива. Единственото, което се виждаше бяха чифт черни коси очи със заснежени мигли. Фигурата се спря и с повдигане на рамене изтръска снега от себе си преди да влезе; облечени в ръкавици ръце намериха пътя си през гънките на наметалото и откачиха предната част на шлема. Иззад него се показа лицето на жена в средата на двадесетте, имаше правилни овални черти, бяла кожа и леко зачервени от измръзване страни, устните й бяха силно напукани от режещия сух студ. Смъкна шлема и черната й коса се разпиля по гърба, когато огледа параклиса. Остави го заедно с пътната раница, която носеше върху една от рогозките, приближи се към олтара на Фортуните и кратко отдаде почитта си. После смъкна натежалото от лед наметало и го опря до стената.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
Yago
Мнения: 10448
Регистриран: вт дек 25, 2001 6:54 pm
Местоположение: София

Re: [Пролог] Пътят до Ароко

Мнение от Yago » съб фев 21, 2009 10:37 am

Последният влязъл поседя малко на входа, загледан в мъртвешката белота навън, преди да се обърне към вътрешността на светилището и да отърси връхната си дреха от полепналия сняг. Сваления шлем разкри късо подстригана глава с правилни, но незапомнящи се черти. Единственият отличителен белег на самурая бяха черно-червените татуировки обградили присвитите му от студа очи.
След като опъна рогозката си заслушан в приказките на Богомолката, той се зае бавно да сгъва хаорито си, преди с изтръпнали от студа пръсти да се заеме да свали вледенилите се парчета метал от себе си и да започне внимателно да ги подрежда.
- Не трябва така леко да се говори за махо, Тсуручи-сан. - вметна той докато беше зает с това. Единственият проблем беше, че отговора дойде чак няколко минути след думите на Богомолката.
ум колкото на замажан синигер

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: [Пролог] Пътят до Ароко

Мнение от CTAHuMuP » съб фев 21, 2009 11:09 am

Ракът, който беше известен на другарите си като Риото, се намръщи още повече при споменаването на махо, стисна леко нефрита, който висеше на врата му, след това тръсна глава и се приближи до канещия се да ги стопли самурай. Приседна до останалите, разтърка ръце и избоботи с дебелия си глас:
- Никой не трябва с лекота да споменава Забранената магия - дори ти, Мирумото сан. И не Фортуните са решили тази година да докарат по-рано снега, ами ние закъсняваме! Трябва да сменим конете в най-близкото село и да забързаме ездата!
Риото внезапно млъкна и се загледа във вещите ръце на Богомолката, а в тишината на параклиса увисна неизказания въпрос, който вероятно занимаваше всички - по какъв начни можеха да ускорят придвижването си оттук нататък?
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: [Пролог] Пътят до Ароко

Мнение от ChoChan » съб фев 21, 2009 11:54 am

Жената, по име Кимико, смъкна бронята си и я остави до останалата част от багажа си. Остана по ярко червена, поомачкана дреха със златисти шевици и кожените предпазители, които покриваха по-голямата част от тялото, за да щадят плътта от тежката броня. На гърдите й бе избродиран герба на клана на Лъва.
Кимико се присъедини към останалите покрай мангала, приклекна и опря коляно в пода, с една ръка придържаше дайшото на кръста си, а другата почиваше на бедрото й. С леко наведена глава мрачно наблюдаваше действията на Богомолката. Не каза нищо, заета със своите мисли, допирът на запечатания свитък под дрехите й бе по-вледеняващ от виелищата навън.
-Риото, - най-накрая наруши тя мълчанието, като се обърна към младия Рак фамилиарно. - Ти лично присъства на празненствата в чест на Аматерасу. Това, което аз видях е по-малко и от това, което разбрах за инцидента. Кажи ни какво точно се случи в замъка, освен ако не си задължен под друга клетва на мълчание.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: [Пролог] Пътят до Ароко

Мнение от CTAHuMuP » съб фев 21, 2009 12:40 pm

- И аз не знам много, Кимико - отговори Риото след кратко мълчание, придружено със сумтене. - Нямаше и как да разберем повече, защото един глупав и самоуверен Жерав закла главния виновник за случилото се и нямаше как да го разпитаме. Макар и да не знаем крайната му цел, прибързаната постъпка на Жерава, ако не друго, поне попречи на врага да я приключи. За всеки случай знаем, че беше шугенджа от клана на Феникса, сигурно изгонен от земите им и клана, който използваше последователи на Култа към Господаря Луна, за да внесе и пусне в употреба безброй маски, омагьосани с най-черната Забранена магия. Когато такава маска се сложи на лицето на мъртвец, го връща към живота под контрола на шугенджата! Отвратително, гнусно деяние! Култистите бяха призовали и Они с очи като огън, което помагаше на Феникса и се опитваше да попречи на Жерава и неговите помощници, но подмолният Фу Ленг ги предал в последния момент и магистратите успели да надделеят. Това е, което знам аз и сами виждате, че не е много, обаче също така с очите си видяхте, както и аз, стотиците и хиляди съживени мъртви, както и многото сили, участващи в този заговор. Вестта за евентуален съюз между Черния бог, Култа към Господаря Луна и дори някой от главните кланове трябва да достигне до ушите на Изумрудения шампион на всяка цена!
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: [Пролог] Пътят до Ароко

Мнение от AngerNogar » съб фев 21, 2009 4:59 pm

- Риото сан - каза Кенджиро, като видя нетърпението, изпълващо Рака, - ако и времето да е от съществено значение, нищо добро няма да постигнем ако в бързината си контузим някой кон или налетим в засада. Трябва да ограничим безполезното мотаене, но мисията ни е прекалено важна, за да я рискуваме в сляп устрем... ще ида да проверя как са конете, трябва да отпочинат добре, докато спре виелицата - каза Мантисът и като направи знак на уважение към Фортуните, напусна храма заднишком.
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8810
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: [Пролог] Пътят до Ароко

Мнение от CONAN » съб фев 21, 2009 9:12 pm

Въпреки студените и голи камъни, самураите успяха да се стоплят и отморят от дългото изтощително яздене. Светлината и малкото топлина от мангана успя да сгрее тялото им и да разгорещи душите им.Фортуните явно бяха благосклонни към тях, защото една камбана по-късно виелицата отвън спря и слънцето отново проби облаците.
Но тих женски писък раздра изведнъж надвисналата навън тишина...
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: [Пролог] Пътят до Ароко

Мнение от ChoChan » съб фев 21, 2009 9:27 pm

Кимико рязко вдигна глава, когато видя, как останалите се споглеждат, се увери, че писъкът не е бил само в главата й. Жената скочи на крака и с бърза стегната крачка се втурна навън.
give me love so that I can kill...she's so unreal

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: [Пролог] Пътят до Ароко

Мнение от AngerNogar » съб фев 21, 2009 10:23 pm

Кенджиро хвърли бърз поглед по-посока на писъка и след като не видя нищо - реши, че ехото в планината може да е донесло писъка от по-далеч, отколкото беше решил първоначално.
- Вземете си конете - извика той, докато спря за миг да окачи тетивата на тежкия ли лък, - писъкът не беше от много наблизо, а и не може да ги оставим без надзор така или иначе.
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8810
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: [Пролог] Пътят до Ароко

Мнение от CONAN » съб фев 21, 2009 10:59 pm

Самураите сръчно се метнаха на конете и ги пришпориха. Снегът беше до коляно и животните имаха трудност да тичат бързо, но яките им гърди разбиваха мекия сняг, проправяйки си път напред. Пътеката се сучеше зигзакообразно нагоре и след десетина минути преход стигнаха до подобен на този, в който почиваха параклис. Явно пътеката е ползвана в миналото като основен път през планината, и монасите са подсигурили чести места за почивка.
Пред параклиса беше касапница. Дузина хейнин лежаха насечени пред храма. Снегът беше потънал в кръв, а крайници и вътрешности бяха разпилени навсякъде. Главите на всички бяха отсечени и захвърлени в олтара на параклиса.
[sblock]За повече on sight информация, може да направите следните хвърляния. Героите трябва да са тренирани в скиловете:
Intelligence/Medicine
Awareness/Kenjutsu (Katana)

Target Number (TN) за двата скила е 12

Занапред ще бъде използвано това означение. Това означаве че се мятат зарове равни на стойността на trait-а плюс skill rank и се запазват най-високите равни на trait-а. Емфазиса в скобите означава че добавяте скил ранговете си към резултата (ако имате този енфазис)[/sblock]
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: [Пролог] Пътят до Ароко

Мнение от ChoChan » нед фев 22, 2009 12:25 am

Жената Лъв дръпна юздите на животното, когато пред тях се разкри кървавата картина и погледът й се плъзна наоколо.

give me love so that I can kill...she's so unreal

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: [Пролог] Пътят до Ароко

Мнение от AngerNogar » нед фев 22, 2009 12:29 am

Мантисът слезе от коня и направи няколко крачки между труповете с израз на отвращение на лицето си. След като отдели момент да си възвърне хладнокръвието, Кенджиро хвърли втори поглед. Жената, която беше извикала не можеше просто да се е стопила (или поне самураят се надяваше, че не може), затова трябваше или някъде да има все още пушещ труп или следи отдалечаващи се от параклиса в посока обратна на тази от която бяха дошли.
[sblock]Intelligence/Medicine: 9
Perception/Hunting: 12[/sblock]
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8810
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: [Пролог] Пътят до Ароко

Мнение от CONAN » нед фев 22, 2009 1:02 am

Кимико не можеше да сбърка раните по телата на жертвите, нито гладките отсичания на крайниците... Подобни картини бе виждала многократно в живота си. Можеше да се закълне в предците си, че оръжието посекло хейнин е катана.
Докато жената Лъв с оглеждаше бойното поле, Кенджиро започна да оглежда снегът на около. Видя кървава следа която водеше встрани от площадката на параклиса и надолу по дерето. Настани се на ръба и погледна надолу. Видя жената, опряна странично на едно дърво, снегът под нея бе ален. В ръцете си държеше нещо покрито с дрехата й, а множество следи от удари показваха че е вардила вързопа.
[sblock]Ако някой иска да слезе до жената, това ще е Agility/Athletics (climb) с TN 12. При провал самурая се претъркулва по стръмното и е необходим RAW Reflex Roll с трудност 5, за да не падне надолу по дерето. При успех може да описвате действията си (при неуспех аз :D )[/sblock]
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: [Пролог] Пътят до Ароко

Мнение от CTAHuMuP » нед фев 22, 2009 10:10 am

Ракът също слезе от коня си, когато пристигнаха до клането, но, зает да дооправя набързо сложената си в суматохата броня и претръпнал от гледката на стотици подобни мелета, [utip=Awareness/Kejutsu -> 4k2 -> [2, 3] = 5][url=http://invisiblecastle.com/roller/view/1948863/]не забеляза нищо интересно тук[/utip]. Това, което му направи впечатление, беше оскверняването на олтара с хвърлените в него глави на жертвите. Малко по малко свирепия гняв, характерен за Хида, започна да оформя своя аватар в сърцето на Риото, и желанието да намери и натроши виновниците за това противно и нечестиво богохулство бавно заглуши гласа, който нашепваше да не се бавят излишно тук.
Когато видя как Кенджиро застана на ръба на дерето и се загледа надолу, Риото го приближи и също впери поглед в посоката, в която гледаше ловецът. Сбърчи вежди по характерния си начин, когато видя жената, и погледна Богомолката въпросително. "Имаш ли нужда от помощ, братко, или ще се справиш и сам?" се четеше в очите му, но Ракът благоразумно не го попита гласно.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: [Пролог] Пътят до Ароко

Мнение от AngerNogar » нед фев 22, 2009 10:35 am

Виждайки, че жената не е в неминуема опасност и че животът и беше само в ръцете на фортуните, Кенджиро подтисна първия си импулс да се втурне напред и свали кожената раница от гърба си, откъдето измъкна дълго копринено въже. След въпроса на Рака кимна с благодарност и отговори, докато му подаваше въжето:
- Да! Предпочитам да се доверя на твоите мишци, отколкото на някое от хилавите дръвчета наоколо - жената ще има нужда от стабилна опора, за да се качи... ако по волята на фортуните е още жива.
Мантисът преметна въжето веднъж около ръката си, за да има опора ако краката му го предадат и започна да се спуска ловко по склона, докато стигне до жената.
- Качи се по въжето ако имаш сили - каза Кенджиро, когато я наближи. Тонът на гласа му беше мек, но нетърпящ противоречие. После - освен ако не забеляза, че жената не дава признаци на живот - и подаде ръка и добави, - тук сме да помогнем.
[sblock]Agility/Athletics: 14[/sblock]
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8810
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: [Пролог] Пътят до Ароко

Мнение от CONAN » нед фев 22, 2009 11:00 am

Миг преди да я докосне, забеляза че е мъртва и навреме дръпна ръката си. Докосването на мъртва плът беше деяние достойно за ета, но не и за самурай. Кенждиро поклати глава и понечи да си тръгне, но вързопа се размърда. Под слоевете плат се появи зачервеното от студа личице на бебе. Щом самурая отгърна покривалото на лицето му, то се усмихна и изгука.[sblock]Не е нужно да мятате повече чекове за да се изкатерите обратно и т.н.[/sblock]
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: [Пролог] Пътят до Ароко

Мнение от ChoChan » нед фев 22, 2009 11:23 am

Кимико сбръчи вежди докато оглеждаше касапницата, хвърли поглед към входа на параклиса и лицето й се сгърчи от отвращение. Накрая слезе от коня си и се приближи до ръба, като внимаваше да избягва разхвърляните крайници. Спря се до Риото и надникна в дерето. Остави ги и отново се обърна към кървавата сцена; направи един широк кръг по ръба на окървавения и отъпкан сняг, като търсеше други следи.

[sblock]preception/hunting(tracking) (2d10.takeHighest(2)=10)[/sblock]
Последна промяна от ChoChan на нед фев 22, 2009 12:20 pm, променено общо 1 път.
give me love so that I can kill...she's so unreal

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: [Пролог] Пътят до Ароко

Мнение от AngerNogar » нед фев 22, 2009 12:20 pm

Мантисът внимателно измъкна ревящото непредвидено обстоятелство и се изкачи обратно при останалите, придържайки го с една ръка към гърдите си... след което отново погледна бебето объркано.
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8810
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: [Пролог] Пътят до Ароко

Мнение от CONAN » нед фев 22, 2009 1:04 pm

Младата самурайка обърна коня си и започна да оглежда преспите накъде са тръгнали убийците.. Пръски кръв останали в снега подсказваха накъде една посока - нагоре към планината. Докато вървеше по следите, в ума й се рисуваше картината на случилото се. Изведнъж следата спря в утъпкан кръг и изчезна. Учудена, тя се завъртя около мястото за да е сигурна че не пропуска нещо, но безуспешно. Който и да е сторил това, сякаш се бе изпарил яко дим.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: [Пролог] Пътят до Ароко

Мнение от CTAHuMuP » нед фев 22, 2009 1:22 pm

Риото, баща на три деца, почервеня. Почти треперейки от ярост, той пое бебето от другаря си и го изгледа красноречиво, а за Богомолката отново не беше проблем да прочете мислите на големия мъж.
- [tip="ги"=извършителите на клането]Намери ги[/tip], Кенджиро - изсъска Риото и се загледа във вързопа.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: [Пролог] Пътят до Ароко

Мнение от ChoChan » нед фев 22, 2009 2:05 pm

Кимико се спря и озадачено огледа следите, накрая се качи на коня и се върна по партината, която беше направила обратно при останалите.
-Следи водят нагоре по планината, но след известно разстояние просто изчезват, прилича на магия, но не мога да съм сигурна. Хвърли един поглед, ако искаш, Кенджиро сан. - тя изравни коня си с Риото, леко се наведе и се пресегна над рамото му. Разтвори завивките на бебето, колкото да погледне лицето му. - Трабва да тръгваме. - каза тя с равен глас и подкара коня обратно към параклиса, в който се бяха подслонили.
give me love so that I can kill...she's so unreal

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: [Пролог] Пътят до Ароко

Мнение от AngerNogar » нед фев 22, 2009 2:29 pm

Мантисът с облекчение подаде детето на спътника си, кимна в отговор на думите му, след което отново почувствал се в свои води тръгна целеустремено по следите до мястото където Кимико ги беше изгубила.
[sblock]Void Point
Perception/Hunting: 18 + one Raise.[/sblock]
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
Yago
Мнения: 10448
Регистриран: вт дек 25, 2001 6:54 pm
Местоположение: София

Re: [Пролог] Пътят до Ароко

Мнение от Yago » нед фев 22, 2009 4:15 pm

Катсуо, който винаги бе предпочитал да се оправя без помощта на коне, които могат да се окажат безполезни сред високите планини и чести горички в земите на Дракона, бе изостанал от останалите още в началото, и пристигна едва по-късно. Хвърли един замислен поглед към посечените хора, преди думите на Лъвицата да го върнат в настоящето.
- Разбира се - доспехите ни са още параклиса!
С рязко кимване, той обърна коня си и се приготвия да я последва. Каквато и дяволска сила да се беше развихрила, той не се съмняваше че може да удържи на мечовете на предците му. Но въпреки това възнамеряваше да я срещне подготвен, без излишна прибързаност.
- Тсуручи, Хида, нека не се разделяме - ще ги преследваме после, няма къде да избягат! - подвикна той през рамо докато насочваше животното си обратно през проправения на изкачване път.

[sblock]Катсуо с опитно око е огледал труповете, макар и набързо - 37[/sblock]
ум колкото на замажан синигер

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8810
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: [Пролог] Пътят до Ароко

Мнение от CONAN » нед фев 22, 2009 4:29 pm

Тримата тръгнаха обратно към параклиса, за да приберат оставената там екипировка и да стоплят бебето, което тъкмо започна да надига глас в протест на друсащия го свят. Самураят от клана на Богомолката тръгна сам по следите, уверявайки ги, че ще ги настигне.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: [Пролог] Пътят до Ароко

Мнение от AngerNogar » нед фев 22, 2009 9:58 pm

Няколко минути по-късно от мястото на нападението се чу продължителното изсвирване от сигнална стрела. Знак за останалите, че макар и да няма неминуема опасност, да побързат с каквото има да вършат и да са нащрек, защото са се появили нови обстоятелства.
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: [Пролог] Пътят до Ароко

Мнение от CTAHuMuP » нед фев 22, 2009 10:08 pm

Когато пристигнаха Риото помоли Кимико да се погрижи и за неговия багаж, като преди това измъкна скъпото си, специално изтъкано и избродирано за него от жените на клана одеало. Разгърна го до мангала и нежно положи детето до започналия да изстива източник на топлина, след което педантично разтри ръчичките и крачката му, за да ги стопли, като от време на време го гъделичкаше, за да се засмее, когато започваше да плаче. Накрая внимателно уви мъничето в одеалото си, докато заприлича на пашкул, и завърза двата края на импровизираната бебешка носилка на врата си. Погледна надолу към започващото да притваря сънливо очички дете и леко се усмихна, след това видя, че другарите му са готови и го чакат. Смръщи се в обичайното си изражение, притисна пашкула до гърдите си с дясната си ръка, а с лявата хвана юздите на коня си и с бърза крачка пое към другия параклис, където се надяваше Кенджиро да е открил следите на мерзавците, виновни за случилото се. Тази вечер дай цучито му щеше да смаже черепите им.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8810
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: [Пролог] Пътят до Ароко

Мнение от CONAN » нед фев 22, 2009 10:22 pm

Тримата се изкачиха до втория параклис и видяха чакащия ги Кенджиро. Самураят тъкмо правеше последните прегъвания на малка оригама. Труповете и червения сняг сякаш не го смущаваха ни най-малко.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

Заключена

Върни се в “Краят на зимата”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост