Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

[Глава 1А - Томас, Реима и Бирем]На "Морска пяна"

Форумно приключение по D&D 3.5

Модератор: Night Wanderer

Потребителски аватар
Night Wanderer
Миниън на Авис
Мнения: 3008
Регистриран: нед юни 27, 2004 10:15 pm

[Глава 1А - Томас, Реима и Бирем]На "Морска пяна"

Мнение от Night Wanderer » чет ное 27, 2008 3:13 pm

Поредната колосална вълна се издигна пред кораба, карайки го да изглежда като черупка, оставена на милостта на боговете. Сякаш някое безформено същество протягаше сивата си ръка с големи пенести пръсти към екипажа и се опитваше да ги занесе като подарък на своя господар на морското дъно.

Преди десет дни „Морска пяна” беше навлязла в Сивото Море и от тогава като че ли някакво проклятие я гонеше по петите. Всичко започна когато излезе този силен вятър, чиято сила платната не можеха да обуздаят и който им донесе куп неприятности.

Вълма тежки, сиви облаци, довени от север бяха скрили слънцето още тогава, и се канеха всеки миг да изсипят пороя си върху „Морска пяна”. Но те все още мълчаха - като че ли чакаха подходящия момент докато тичаха по небето на юг, заедно с каравелата, наблюдавайки нейната участ. Силният вятър, който повреди част от такелажа и само ловкостта на екипажа спести посещението на всички на борда в чертозите на Йеатан*, заплашваше да размаже съда в стърчащите от изток високи скалисти брегове при най-малкото разсейване на моряците. И никой на борда не се разсейваше, дори и за миг. А всички бяха уморени – уморени от морето и от неговата игра. Рискът, който бяха поели, за да получи всеки от тях по няколко златни монети на края на този курс им се виждаше все по-голям и все по-неразумен. И докато силният северозападен вятър, по който се носеха брулеше лицата на всички те не откъсваха погледи от небето и скалистите брегове и мърмореха своите молитви към Сашелас да не се изсипе върху им събиращия се в небесата гняв, преди да са стигнали до крайната си цел.

А техният капитан, верен на поста си, и сега стоеше на палубата. И докато направляваше „Морска пяна” през тези опасни води се чудеше кой ли бог му изпрати това проклятие и дали не сбърка като качи на борда си онези странници в последния момент. Може би някой от тях се беше забъркал с някоя морска вещица или с някой зъл бог – изглеждаха достатъчно самоуверени да направят някоя такава глупост. Не трябваше да ги взима. Но вече беше късно - единственото, което можеше да направи сега беше да се чуди какво ли правят те в този момент и да се опитва да закара кораба си колкото може по-бързо в сигурния пристан на Бриар - преди да се е отприщила задаващата се буря.**
Бележки за всички
*Йеатан е богът на тъмните води и на удавниците.
**Тук е моментът да си опишете георите. Тези, които участват в тази сцена – Томас, Бирем и Реима.
...ти си Индра И Брама си, и Шива,
и всичко, дето иде и дето си отива...

Потребителски аватар
hameleona
Мнения: 1380
Регистриран: пет яну 30, 2004 11:09 am
Местоположение: В Замъка на Мечтите си.
Контакти:

Re: [Глава 1А - Томас, Реима и Бирем]На "Морска пяна"

Мнение от hameleona » пет ное 28, 2008 9:50 am

Един от тези странници беше Томас. Дори сега паладина странеше от общото цяло - нямаше намерение да завързва приятелства или пък да създава проблеми. просто искаше да стигне до Бриар жив.

Все пак, обръщаше внимание на някои неща - другите двама, които се качиха в последния момент го държаха на щрек - от далече си личеше, че ще са опасни в случай на битка. Обръщаше внимание и на капитана, естествено - не се знаеше, дали нямаше да реши, че Томас има пръст в лошото време.

През почти цялото пътуване, Томас стоеше на носа на кораба, здраво завързан с едно въже. Никой не знаеше защо, но май и на никой не му пукаше.
Andras написа:...групите, състваени от сукубус-паладин, коболд-скаут, кентавър-кавалерист и кактус-чародей...

Потребителски аватар
Lugh de Dannan
Мнения: 134
Регистриран: вт фев 21, 2006 11:01 am
Местоположение: Постоянно

Re: [Глава 1А - Томас, Реима и Бирем]На "Морска пяна"

Мнение от Lugh de Dannan » съб ное 29, 2008 6:05 am

Реима стоеше на палубата изправен, стабилен и неподвижен като статуя, сякаш не виждаше, че небето се готви да обърне света наопаки и да изсипе океана върху главите на екипажа на "Морската пяна". Истината беше, че монахът бе свикнал с гнева на морските богове. Вятърът духаше в лицето му и развяваше яркочервената му роба така, сякаш се опитваше да го понесе над вълните и да го върне там, откъдето е дошъл. Студените водни пръски, попаднали върху обръснатото му теме, успяваха да го разсейват от мислите му за кратки мигове, които той използваше, за да се вглежда в тъжния поглед на високия въоръжен мъж, усърдно завързал се за носа на кораба и в брадата на джуджето, която очевидно бе виждала и студ и жега и като че ли казваше за него повече от която и да е от песните му. Интересни спътници, мислеше си Реима и се усмихваше кротко, защото знаеше, че е въпрос на време да станат още по-интересни...

Морският въздух навяваше далечни спомени за свещения Хивис и покойните му храмове. Високите вълни и нервните крясъци на моряците извикваха в съзнанието му ясни спомени от дългите месеци, които бе прекарал на борда на кораба на Касин, мир на праха му. Тогава, преди цели двайсет години, търговецът беше помогнал на Реима - още невръстно момче - да избяга от Бриар и ето, че сега той се връщаше там като мъж, преживял много и видял за скромните си трийсет и четири години повече, отколкото повечето представители на човешката раса виждат за цял живот. Спомените му от Бриар бяха свързани единствено с мъка и нещастие, но Реима отдавна се бе научил да приема злото като другата половината на доброто. Двете - доброто и злото - бяха толкова реални в своята непрестанна битка, колкото която и да е човешка мисъл. Двете бяха преплетени и заедно образуваха част от Вселената, взаимнодопълващи се и взаимноизчерпващи се, те учеха, наказваха, взимаха и даваха. Да, наистина даваха. Ако не беше продаден в Бриар като роб, нямаше да срещне Касин, нямаше да плава из непознати морета с него и сега нямаше да стои толкова спокойно погълнат от мислите си на борда на клатушкащ се кораб, без непрестанните смени на наклона и движението да го притесняват ни най малко. Ако не беше Бриар, Реима нямаше да заживее в дома на търговеца, нямаше да срещне Хивис, нямаше да се влюби безумно в нея, нямаше да страда така за загубата и на двамата. Нямаше и да познава Алев. Алев, който бе причината сега да се носи по морскте вълни към мястото, където някога съдбата го срещна с баща му. Въобще всичко водеше до настоящето, а настоящето преставаше да съществува с всеки изминал миг и само онзи, който може да погледне в съдбата, знаеше какво стои на пътя му.
-This emotion I'm feeling now, this is love, right?
-I don't know. Is it a longing? Is it a giddy stupid happiness just because you're with me?
-Yes.
-That's influenza. Watch for nausea or diarrhea within a few hours.

Потребителски аватар
4uk4ata
Мнения: 1264
Регистриран: ср авг 13, 2008 3:01 am
Местоположение: София
Контакти:

Re: [Глава 1А - Томас, Реима и Бирем]На "Морска пяна"

Мнение от 4uk4ata » нед ное 30, 2008 6:02 pm

Бирем стоеше на задната палуба, тихо проклинайки евятъра, морето и най-вече пръските от вълните, които въпреки всичко достигаха до него. Беше свалил ризницата и шлема: всеки, освен хората, елфите, гномите, полуръстовете и разните диви зверове знаеше че Морадин праща гръмотевиците като знак на гнева си спрямо враговете на джуджетата, но някак си не му се носеха петнайсет килограма метал на кораб насред буря. Но моряците умееха да си вършат работата, а в краен случай винаги можеше да опита нещо. В крайна сметка, нямаше да му е за пръв път да използва уменията си, за да облекчи работата на група хора - дори и да бяха, така де, хора. Но против дъжда който се очакваше нямаше какво да направи и брадата му, за чието разресване, връзване и приготвяне за деня му трябваше толкова време, щеше да бъде в жалко състояние. Въпреки, че се беше загърнал с тъмнокафявото наметало, което беше купил в Брегония, нея не можеше да опази. Кожения му елек и панталоните пазеха тялото му горе-долу сухо, но за едно джудже това беше от второстепенно значение. Студено и гадно време - беше се нагледал на такова откакто се качи на кораба, но нямаше как. Това беше първата следа за Енкил, която му попадна, и той се впусна презглава след слуховете за магьосника.

Пътьом се запозна с други хора, които отиваха в същата посока и с които се качиха на кораба. Воинът беше малко самовглъбен и отначало Бирем го помисли за просто поредния изпаднал рицар, но постепенно промени мнението си. Томек, Томас или както там се казваше излъчваше една тиха увереност и решителност, която беше виждал доста рядко - а той беше виждал доста хора. Не му харесваше това как сякаш го отбягваше, но щяха да се разберат, имаше време. Другият, Рейма, беше по-странна къртица. Воин? Не го беше виждал да слага дори ризница, макар че изглеждаше като човек, видял повече от един-два боя. Крадец или мошеник? Не съвсем. Накрая Бирем го определи като "авантюрист", събирателната дума за тази странна прослойка която се щукаше насам-натам и правеше какви ли не подвизи и дяволии ту за пари, ту за слава, ту за това да не се намира на почтена работа. Прослойка, към която в момента като че ли принадлежеше и той.

Въпреки всичко, той и не мислеше да слиза долу. Вятърът, студен и свирещ в платната, го ободряваше и въпреки всичко Бирем гледаше морето с устрем, какъвто доста време му липсваше. Виещият вятър му напомняше за онзи не чак толкова далечен ден, когато се изправи с безброй проклятия насред бойното поле - е, бившето вече бойно поле - и единствените, които му отговориха бяха вятърът, свиещ в разпраните знамена и гарваните. От доста време не се беше сещал за този ден толкова детайлно - сякаш можеше да почувства стъпканата трева под ботушите и трупната миризма. Сигурно беше защото мислеше за Енкил. Е, рано или късно щеше да се срещне пак с магьосника, и тогава щяха да си разчистят сметките както подобава. А засега...

Хей, Рейма - нали така се казваше? Май си в добро настроение. Я разкажи нещо по-забавно, че тук хората са по-намусени и от облаците над нас.
Жрец на всевишната и всемилостива Копърка. Нека се слави името й и множат чадата й, за радост и закрила на човешкия род.

Потребителски аватар
Lugh de Dannan
Мнения: 134
Регистриран: вт фев 21, 2006 11:01 am
Местоположение: Постоянно

Re: [Глава 1А - Томас, Реима и Бирем]На "Морска пяна"

Мнение от Lugh de Dannan » нед ное 30, 2008 11:54 pm

Реима намираше за достатъчно забавен факта, че джуджето упорито произнасяше името му погрешно. След пауза, - продължила до самите граници на допустимото, без да отвръща поглед от морето пред кораба, монахът промълви с усмивка:

- Забавното е навсякъде и във всичко, стига да го потърсиш. Така е и с мъката и с всяко друго чувство. Не сме ли смешни например ние тримата - аз, ти и онзи на носа - всеки от нас вероятно с лекота би могъл да надвие в двубой който и да е моряк на кораба, а само ни погледни - моряците скачат от мачта на мачта и навиват тежки въжета, за да не си отидем всички. Аз обаче си стоя безгрижно като някой луд, все едно слънцето грее усмихнато над главата ми. Ти си застанал възможно най-далеч от ръба на палубата, за да не се намокри галеницата ти - скъпоценната ти брада. А онзи едрият - мъж и половина, от уважение никой не го доближава, а така го е страх от солената вода, че се е завързал за носа толкова здраво, че едва диша. Ето на това казвам аз забавно.


Въпреки казаното, Реима никак не намираше за смешно поведението на третия пътник на кораба. По свещените символи и големия му меч можеше лесно да се съди за ежедневието му. В очите на паладина обаче имаше нещо забележително - там по-наблюдателният би могъл лесно да съзре студеното, сурово, нервно безспокойство на страдалец, там сивееше отчаянието на един човек, комуто съдбата е поднесла много болка. А Реима знаеше много и за болката, и за паладините - той щеше да помогне на този човек да се избави от оковите на собствената си душа - така както самият той бе успял да го постигне преди години. Джуджето пък изглеждаше способно да му помогне доста успешно в това начинание.
Последна промяна от Lugh de Dannan на чет дек 04, 2008 2:10 pm, променено общо 1 път.
-This emotion I'm feeling now, this is love, right?
-I don't know. Is it a longing? Is it a giddy stupid happiness just because you're with me?
-Yes.
-That's influenza. Watch for nausea or diarrhea within a few hours.

Потребителски аватар
4uk4ata
Мнения: 1264
Регистриран: ср авг 13, 2008 3:01 am
Местоположение: София
Контакти:

Re: [Глава 1А - Томас, Реима и Бирем]На "Морска пяна"

Мнение от 4uk4ata » пон дек 01, 2008 7:33 am

Бирем погледна Реима с леко раздразнение, а после се подсмихна. Е, този наистина е леко смахнат, помисли си, но в момента нямаше какво друго да прави, а и най-вероятно нямаше да е добра идея да се изпоскарва с един от другите пътници - май моряците и без това не ги харесваха много. А че двамата човеци изглеждаха странно, така си беше. За себе си не знаеше, но пък половината време и самите хора не знаеха какво намират за забавно, та какво ли остава за него?

Е, радвам се, че поне ти още го търсиш - повечето хора тук определено са отложили това занимание за по-късно. Що се отнася до моряците, всеки от нас по волята на боговете има своите таланти, и мъдрите знаят докъде се простират те. И най-добрият воин не може да ти помогне, когато ти трябва топъл хляб, обязден кон или нов дом. Вярвам, че ще им помогнем ако имат нужда от нашите умения, засега е по-добре да не им пречим. А дотогава всеки от нас прави това, което за него е важно, дори то да се струва щуро за околните - много неща са странни, докато не знаеш причините им. Oткъдето идвам, брадата показва характера на собственика си не по-малко от лицето. Ако не се грижиш за нея, значи не се грижиш за себе си.

Всъщност познаваш ли онзи, завързания? Аз дойдох на кораба последен, така че не знам как се озовахте тук и какво ви води към Бриар.


((Мога ли да направя един Bardic knowledge check за това какво знам за Бриар? Пуснах едно хвърляне в Invisible Castle (http://invisiblecastle.com/roller/view/1831767/) , така че ДМ-то може да се позабавлява :) ))
Жрец на всевишната и всемилостива Копърка. Нека се слави името й и множат чадата й, за радост и закрила на човешкия род.

Потребителски аватар
Lugh de Dannan
Мнения: 134
Регистриран: вт фев 21, 2006 11:01 am
Местоположение: Постоянно

Re: [Глава 1А - Томас, Реима и Бирем]На "Морска пяна"

Мнение от Lugh de Dannan » пон дек 01, 2008 5:16 pm

- Не знам, дали друг път си имал, хм... честта да посетиш Бриар, приятелю, но едно е сигурно: нито на нас, нито на капитана на кораба ще му бъде забавно когато пристигнем, ако Томас, доколкото си спомням, не прибере този свещен символ на топло в багажа си. Мисля, че е редно да му го намекнем.

Реима бавно закрачи към носа на кораба и спря на метър от загледания в хоризонта воин. Беше сигурен, че Томас е усетил присъствието му, но за да не бъде груб, учтиво докосна рамото му и когато паладинът се обърна, завари на лицето на монаха онази искрена приятелска усмивка, която спокойно допускаше всеки до душата му и обезоръжаваше и най-мрачния нещастник. Реима заговори бавно и спокойно - за никъде не бързаше.

- Томас, позволи ми за миг да те измъкна от мислите ти. Имах щастието да прекарам част от детството си в Бриар. Както, убеден съм, знаеш, там не посрещат с ръкостискане воинте на доброто. Увери се, че онова красиво парче сребро на врата ти ще бъде на сигурно място поне докато слизаме от кораба, за да няма проблеми екипажа. Надявам се не го приемаш като обида, напротив - горд съм с факта, че едни от най-здравите ми приятелства са именно с членове на оредена на Хейронеус. Затова съм склонен да мисля, че не отиваш в Бриар, за да удариш Хекстор под кръста, а имаш други намерения, на които един блестящ свещен символ на гърдите ти би попречил. И моля те, прости дързостта ми.
Последна промяна от Lugh de Dannan на чет дек 04, 2008 2:08 pm, променено общо 1 път.
-This emotion I'm feeling now, this is love, right?
-I don't know. Is it a longing? Is it a giddy stupid happiness just because you're with me?
-Yes.
-That's influenza. Watch for nausea or diarrhea within a few hours.

Потребителски аватар
hameleona
Мнения: 1380
Регистриран: пет яну 30, 2004 11:09 am
Местоположение: В Замъка на Мечтите си.
Контакти:

Re: [Глава 1А - Томас, Реима и Бирем]На "Морска пяна"

Мнение от hameleona » пон дек 01, 2008 7:52 pm

Томас присви очи и набута симвула по-навътре под нагръдника си. После се надигна и зарея погледа си натам, където трябваше да се намира Бриар...

- Не служа на Хейронеус. Служа на бог, за който едва ли си чувал. Предпочитам да не споменавам името му, но знай, че нямам намерение да удрям Хекстор. Някой път обикновения човек трябва да осъзнава възможностите си. Видях какво се случва, когато няма никаква власт... За сега Хекстор ще се наложи да почака - паладина помълча за момент и после подхвърли. - А отностно дързостта ти, такава не е имало.

За известно време изглеждаше, че паладина е казал всичко, но после се обърна към Реима и положи внимателно ръка на рамото му.

- Може би, ти би се заинтересувал от едно малко разследване? Времето ме е научило, че никой не трябва да действа сам.
Andras написа:...групите, състваени от сукубус-паладин, коболд-скаут, кентавър-кавалерист и кактус-чародей...

Потребителски аватар
Lugh de Dannan
Мнения: 134
Регистриран: вт фев 21, 2006 11:01 am
Местоположение: Постоянно

Re: [Глава 1А - Томас, Реима и Бирем]На "Морска пяна"

Мнение от Lugh de Dannan » пон дек 01, 2008 9:49 pm

Преди медальонът съвсем да се е скрил от погледа му, Реима се опита да го огледа и да забележи детайли, които да му подскажат нещо. *

- Предполагам, че името на твоя бог няма да ми бъде непознато. Къде ли не ме е размятала съдбата откак се помня и ме е научила на две неща. Първо имената на много боговете, почитани на тази земя са ми известни. И второ - това, кому служиш, няма нищо общо с това, кой си. Би ми било интересно, разбира се, но всеки казва онова, което намира за нужно. Изглеждаш като човек, комуто може да се има доверие, но не мога да се отърся от усещането, че нещо носи мъка на душата ти. Това, за съжаление, никак не ме изненадва - все пак скоро краката ни ще стъпят на бриарска земя.

Монахът насочи замислен поглед там, накъдето гледаше Томас.

- С удоволствие бих чул това, което желаеш да споделиш, а след това, ако ти е интересно, ще чуеш и какво аз имам да ти кажа. Едно приятелство е по-ценно от всичко друго в тази враждебна част на света.

Реима говореше така спокойно, както изглежда вършеше всичко останало. Правилна беше преценката му, когато, още докато се качваха на борда на "Морска пяна", изпита силна симпатия към този мъж. Монахът се облегна на страната на кораба и наостри уши в очакване.
*
Spot check: 1d20+8=26
Последна промяна от Lugh de Dannan на чет дек 04, 2008 2:08 pm, променено общо 1 път.
-This emotion I'm feeling now, this is love, right?
-I don't know. Is it a longing? Is it a giddy stupid happiness just because you're with me?
-Yes.
-That's influenza. Watch for nausea or diarrhea within a few hours.

Потребителски аватар
Night Wanderer
Миниън на Авис
Мнения: 3008
Регистриран: нед юни 27, 2004 10:15 pm

Re: [Глава 1А - Томас, Реима и Бирем]На "Морска пяна"

Мнение от Night Wanderer » пон дек 01, 2008 10:24 pm

Реима
С твоя спот чек успяваш да видиш много детайлно свещения символ и да забележиш петната от солената морска вода по него. За съжаление доброто ти зрение не ти помага да разбереш на кой бог е :lol: Но пък познанията ти по религия казват друго:
Knowledge religion check:
1d20+6=17
Свещения символ на гърдите на паладина изобразява стилизарана черна крепост построена на леден гледчер. Символът е чужд за нормалните южняци, но ти си чувал за него, макар никога да не си го виждал преди. Казвали са ти, че така изобразяват бог Аенгрист. Не си сигурен с какво точно се занимава и какво точно проповядва, но знаеш, че е странна птица сред пантеона на зимните богове, защото е единственият добър сред тях. В главата ти се въртят асоциации на Аенгрист с огъня.
Бирем. Много моля само той да отвори този таг
Чукча, ползвай акаунта на играта в другата зарометачка, защото този сайт ми е баннат и не мога да влизам в него. В темата за героите в последния си пост съм го посочил къде е и как се влиза в него. Сега аз ще ти го хвърля :lol:
1d20+12=32
Знаеш доста неща за Бриар. Имал си щастието да говориш с разни тамошни бардове и да научиш информация от първа ръка.
Знаеш обичайното познание - властта в града е формално на графа, но реално е на църквата, оглавявана от архиепископа на Хекстор. Знаеш, че Хекстор е вкарал войните си в момент на хаос и е стабилизирал района, макар и по негов си начин. Чувал си веднъж, че сегашният архиепископ, който е вторият подред е еретик от правата вяра на бога си. Не възприема теологичната теория за същността на Хекстор и има доста различни от общоприетите виждания. Успява да прикрие това от своите братя и да не си навлича големи неприятности. Това си го чувал от източник, който можеш с чисто сърце да окачествиш като достоверен и доверен. Не си запознат, за съжаление с детайлите на неговата теория.
Освен това си чувал няколко древни химна, които не са насочени към бога-море, както си мислят повечето хора, а са насочени към бога под морето. Не си сигурен какво точно означава това и как трябва да се тълкува, но разликата се среща твърде често, за да се игнорира. Макар че от друга страна в други песни двата образа се сливат и не е много ясно за какво точно се говори.
...ти си Индра И Брама си, и Шива,
и всичко, дето иде и дето си отива...

Потребителски аватар
4uk4ata
Мнения: 1264
Регистриран: ср авг 13, 2008 3:01 am
Местоположение: София
Контакти:

Re: [Глава 1А - Томас, Реима и Бирем]На "Морска пяна"

Мнение от 4uk4ata » вт дек 02, 2008 12:19 am

Бирем

Джуджето се приближи до тях, подсвирквайки. Имаше почти безгрижен вид, сякаш се беше родил на мостик - но може би той просто така си изглеждаше дори във всяко положение. Е, позалитваше си при по-големите вълни, но сякаш точно това не му правеше впечатление. Когато беше близо до тях, той залитна или направи много лек поклон, трудно е да се прецени. Добър ден, господа. Изглежда не сме особено долюбвани тук, а никога не е лошо да имаш другари. Доколкото разбрах, вие пътувате към Бриар, а и аз съм натам. Какво ви води натам?
Жрец на всевишната и всемилостива Копърка. Нека се слави името й и множат чадата й, за радост и закрила на човешкия род.

Потребителски аватар
Lugh de Dannan
Мнения: 134
Регистриран: вт фев 21, 2006 11:01 am
Местоположение: Постоянно

Re: [Глава 1А - Томас, Реима и Бирем]На "Морска пяна"

Мнение от Lugh de Dannan » вт дек 02, 2008 12:59 am

Реима изпитваше истинска радост при всяка подобна проява на директност на джуджето. Не, че повечето рожби на Морадин не бяха такива, но в океана човек се отнася, забравя себе си, забравя и другите и се слива с вълните. От време на време е нужен някой открит и непосредствен човек, който да те върне на земята и да ти припомни откъде идваш и къде отиваш. Очевидно беше, че разговорът между монахът и Томас е дискретен, но в името на доброто настроение, което отшелническото мълчание и на тримата безспорно помрачаваше, Бирем се заклатушка по палубата (или може би се покланяше) и директно попита "Кои сте вие и какво по дяволите търсите в Бриар?". И докато на Реима този въпрос се стори забавен и приятен, нямаше как Томас да приеме с усмивка любопитството на джуджето. Това се четеше в погледа на паладина още когато се запознаха - другите знаеха за него това, което той искаше да знаят. Затова, за да избегне евентуалната неловка ситуация, Реима пое инициативата и отклони вниманието на джуджето от Томас.

- Приятел - стар приятел. Много близък за мен човек, за когото разправят, че вече не е същия. Ти Бирем, несъмнено си пял песните си на не един или двама пътници и сигурно знаеш, че, дълбоко в себе си, хората не се променят. Аз отивам в Бриар, за да докажа именно това. И макар хората да не биха определили спомените ми, свързани с този град, като щастливи, аз се радвам, че имам повод да го видя отново след цели двайсет години.

Реима спря да говори, но това означаваше, че Томас трябваше да отговори и затова продължи:

- Ами ти, Бирем? Коя мелодия довя теб в прословутите води на Бриар?
Последна промяна от Lugh de Dannan на чет дек 04, 2008 2:08 pm, променено общо 1 път.
-This emotion I'm feeling now, this is love, right?
-I don't know. Is it a longing? Is it a giddy stupid happiness just because you're with me?
-Yes.
-That's influenza. Watch for nausea or diarrhea within a few hours.

Потребителски аватар
4uk4ata
Мнения: 1264
Регистриран: ср авг 13, 2008 3:01 am
Местоположение: София
Контакти:

Re: [Глава 1А - Томас, Реима и Бирем]На "Морска пяна"

Мнение от 4uk4ata » вт дек 02, 2008 1:52 am

Бирем кимна леко при думите на монаха, но гледаше и двамата хора с любопитство, което не беше изчерпано с неясния отговор, който получи. Вътрешно се поучуди, че воинът беше толкова мълчалив - изглеждаше като човек който е отдаден на някоя кауза, а такива хора често обичаха да говорят за своите вярвания. Може би темата не беше достатъчно близо, може би човекът имаше причина да си държи езика зад зъбите, а може би просто те двамата взимаха думата твърде често. Е, на моменти тактът му изневеряваше (и може би, дълбоко в себе си си помисли, това беше един от тези моменти), но като цяло беше уверен в способностите си да се разбира дори и с непознати. Може би странникът щеше да си замълчи, а може би - колкото и малко да е вероятно - да излъже, това си беше негова работа.

Не се променят, казваш? Така съм чувал, но понякога се съмнявам. Аз също търся някого, и би ми било много интересно да разбера дали той винаги е бил този, който познавах. Е, както са ми казвали често, винаги намираме това, каквото търсим - може би ще бъде каквото сме очаквали, може би не. Не мислете, че искам да слухтя около разговора ви или да се докопам до тайните ви; ако предпочитате да бъдете сами, кажете. каза той с повдигане на рамо и с леко тъжна усмивка Но пътят е по-лек и по-успешен, когато имаш другари. А и потайните разговори са за любими и сплетници, а не ми изглеждате такива, добави наум.

Бирем се загледа в далечината. Време беше да стигат до Бриар, но дотогава може би щеше да чуе нещо повече от тези двама чудаци.
Жрец на всевишната и всемилостива Копърка. Нека се слави името й и множат чадата й, за радост и закрила на човешкия род.

Потребителски аватар
Lugh de Dannan
Мнения: 134
Регистриран: вт фев 21, 2006 11:01 am
Местоположение: Постоянно

Re: [Глава 1А - Томас, Реима и Бирем]На "Морска пяна"

Мнение от Lugh de Dannan » вт дек 02, 2008 3:09 am

Какво пък, Реима така или иначе нямаше какво да крие, а ако паладинът беше решил да не споделя нищо с джуджето, неговото любопитство нямаше изведнъж да го накара да се разприказва. Бирем пък от своя страна излъчваше такава искрена добронамереност, че дори да прикриваше нещо под нея, Реима беше сигурен, че под онова, което крие, има още тонове и тонове добронамереност. Монахът отправи едва забележим приканващ поглед към паладина и рече:

- Томас тъкмо беше започнал една твърде интересна тема. Ако той няма нищо против, не виждам защо и ти да не се присъединиш към разговора. И без това започвам да усещам, че ни свързва нещо повече от това, че не сме моряци. Мисля, че огънят, който гори в душите ни е от един цвят.

На думата "огън" Реима наблегна най-много и впи многозначителен поглед в очите на паладина - ако не се лъжеше, символът на гърдите му беше този на бог Аенгрист. Наистина чувстваше, че във въздуха около тях витае нещо необичайно. Тъкмо затова никога не превеше планове. Животът поднасяше най-неочаквано на Реима каквото трябва и когато трябва, а той просто вървеше по Пътя си. Сега по всичко личеше, че освен стария си приятел, монахът щеше да намери и нови и това радваше сърцето му.
Последна промяна от Lugh de Dannan на чет дек 04, 2008 2:07 pm, променено общо 1 път.
-This emotion I'm feeling now, this is love, right?
-I don't know. Is it a longing? Is it a giddy stupid happiness just because you're with me?
-Yes.
-That's influenza. Watch for nausea or diarrhea within a few hours.

Потребителски аватар
hameleona
Мнения: 1380
Регистриран: пет яну 30, 2004 11:09 am
Местоположение: В Замъка на Мечтите си.
Контакти:

Re: [Глава 1А - Томас, Реима и Бирем]На "Морска пяна"

Мнение от hameleona » вт дек 02, 2008 2:12 pm

Томас погледна мрачно джуджето и на устните му се появи крива усмивка. Май за пръв път щеше да разкаже цялата история пред някой. Но както се очертаваше, сигурно в момента говореше с единствените хора*, които можеха да му помогнат по някакъв начин. Той въздъхна тежко и после започна да разказва с тих глас:
- Роден съм на север. Многона север. Родих се в кралство, където живота бе ако не идеален, то поне търпим и дори приятен на моменти. Израстнах като най-голямото дете в голямо семейство - имах още трима братя и две сестри. При нас е различно - най-големия брат се заема с война, а най-малкия със земеделие. И така, аз се записах в армията на 16 години. Тогава ми се струваше, че съм голям мъж. И така, служих две години, издигнах се в поделението си, почнаха да ме уважават. Но всичко се превърна в пепел.
Ръката на Томас стисна неусетно дръжката на меча. В очите му се четеше болка, каквато малко хора са преживели...
- Бунт, смърт на краля и целият ни свят се срина. Започна кървава гражданска война. Още в началото ми се наложи да напусна армията - имам късмет, че не ме екзекутираха. Чудите се защо? Защото отказах да избивам невинни. Защото се опитах да въведа малко ред. Но... се наложи да бягам. И тогава... тогава се завърнах в родния си дом... или това, което бе останало от него...
Фамилната къща бе в подножието на малък замък, от който ни управляваше местният феодал. Когато пристигнах, не можах да повярвам на очите си - градчето бе превърнато в руини, а крепостта бе обсадена. Естествено, първо се запътих към къщата на семейството ми - надявах се... молех се... да са се скрили в крепостта. Напразни надежди, закъсняла молитва... Всички бяха избити. Всички, братята ми, майка ми, баща ми, дори малките ми сестрички. Мъртви, обезобразени и унищожени. Спомням си, че тогава имах сили само да падна и да заплача...
Всъщност, дори в момента очите му се навлажняваха, при спомена. Но паладина не искаше да спира. Отдавна не бе изливал душата си и имаше нужда да се прочисти от лошите спомени.
Щях да се хвърля да отмъщавам и да загина като глупак, ако не бе намесата на човека, който ме насочи по пътя на доброто. Тъкмо излизах от останките на къщата ни, когато една ръка, цялата в броня се протегна и ме спря. Няма да ви разказвам, как той успя да ме убеди, че да отмъщавам е безсмислено. Нито пък как аз въпреки всичко отмъстих на благородника, чиято войска бе избила семейството ми. Това не ви засяга, а и... е твърде далеч от историята на пристигането ми тук.
Знаете ли, като станах паладин, се почувствах отново жив. Живеех за да върша добрини и да въвеждам ред сред хаоса. Имах ново семейство - моят орден. Е, не мога да кажа, че съдбата не си изигра още една шега с мен... Ордена ми бе унищожен. Бяхме нападнати, по време на годишния ни събор, тъкмо когато обсъждахме как да вътворим по-добър ред, в разкъсваният от войни север. Така и не разбрахме, защо Ледените гиганти ни нападнаха. Така и не разбрахме с какво сме им навредили. Сблъсъкът по между ни бе титаничен. Орденът ми бе почти напълно унищожен - едва двадесет и двама преживяхме нападението - а от гигантите май не оцеля никой. Оцелелите двадесет и двама решихме, че няма смисъл да се опитваме да въдворим ред - вече нямахме нужната сила и влияние. Затова се разпръснахме и решихме да помагаме с каквото можем на обикновените хора.
Мога само да ви заявя, че е отвратително да видите, как семейството ми бива избито... на два пъти. От практическото унищожение на ордена ми изминаха три годими. Научих за смъртта на всички оцелели, на смъртта на някои присъствах. Но съвсем скоро срещнах последният оцелял. Моят собствен учител в ордена, човекът, който ме превърна в това, което съм. Намрих го по слуховете... в една малка стаичка в лудницата. Нещо си бе играло с мозъка му и бог ми е свидетел бе успяло да го побърка. Само едно смислено нещо заяви той през целия ни разговор... "Бриар... трябва да отидеш в Бриар!". И ето ме сега напът към града на злото - Бриар. Но нямам намерение да атакувам власта или каквото ида е - смятам просто да проуча, защо по демоните, се е побъркал учителя ми. И смятам да си отмъстя.
Andras написа:...групите, състваени от сукубус-паладин, коболд-скаут, кентавър-кавалерист и кактус-чародей...

Потребителски аватар
Lugh de Dannan
Мнения: 134
Регистриран: вт фев 21, 2006 11:01 am
Местоположение: Постоянно

Re: [Глава 1А - Томас, Реима и Бирем]На "Морска пяна"

Мнение от Lugh de Dannan » вт дек 02, 2008 2:55 pm

Нямаше какво да се каже след такъв разказ. Реима се облегна спокойно и загледа морето замислено. В мислите си видя как воините на Хекстор убиват майка му и три от сестрите му пред собствените му очи когато беше още малък. Отново видя пламтящите храмове на отдалечаващия се Хивис, докато онези чудовища го влачеха към корабите заедно с малкото оцелели. Видя лицата на хилядите нещастници, на чиито убийства бе присъствал, докато робуваше на онзи съдия в Бриар. Видя лицето на Хивис. Видя как в деня, когато тя трябваше да стане негова жена, някой или нещо нападна града, и го изпрати в безсъзнание. Видя как се събуди на следващия ден и завари смъртта в най-грозното и въплъщение - обезобразените тела на всички близки и приятели, с които искаше да прекара живота си. Видя се как отчаяно, в някакъв безжизнен транс, търсеше тялото й сред стотиците други, но така и не го намираше. Видя отново безжизненото тяло на Касин, когото бе обичал като баща, затиснато под тежка мраморна колкона в изгорелия храм. Видя как полудя и в някаква гадна просъница, между безсъзнанието, глада и отчаянието, извън рамките на времето, погреба с голите си ръце всеки един мъртвец, всеки гост на сватбата си под улиците на тлеещия град. Видя другарите си - доблестните паладини от столицата, как безстрашно влизаха в битка - и той рамо до рамо с тях - и как много от тях, твърде млади, изгубваха живота си. Толкова много смърт бе видял Реима. Толкова много бе изгубил, че сега нямаше какво да губи. Не пожелаваше на никого да преживее онова, което се бе случило на него. И все пак, знаеше монахът, така е трябвало да стане. Всеки ще извърви своя Път, независимо колко силно иска да надхитри провидението, защото е вярно, че ние сами ковем съдбите си. Реима остана така, загледан във вълните още няколко секунди, после погледна сериозно Томас право в очите. Вярно, повечето хора са склонни да се изповядват именно пред напълно непознати, въпреки това за паладина трябва да е било изключително трудно да сподели всичко това. Хвана мъжки рамото му и каза спокойно:

- Герой. Благодря ти. Знай, че те разбирам добре.
Последна промяна от Lugh de Dannan на чет дек 04, 2008 2:07 pm, променено общо 1 път.
-This emotion I'm feeling now, this is love, right?
-I don't know. Is it a longing? Is it a giddy stupid happiness just because you're with me?
-Yes.
-That's influenza. Watch for nausea or diarrhea within a few hours.

Потребителски аватар
Night Wanderer
Миниън на Авис
Мнения: 3008
Регистриран: нед юни 27, 2004 10:15 pm

Re: [Глава 1А - Томас, Реима и Бирем]На "Морска пяна"

Мнение от Night Wanderer » вт дек 02, 2008 2:57 pm

Корабът започна да се катери по поредната сива вълна. Секунди по-късно тя като че избяга изпод него, той увисна за миг и започна бързото си слизане, само за да разбие с носа си следващата голяма вълна и да окъпе тримата пътници за пореден безброен път с пенливите си пръски. Вятърът все така духаше от север и корабът бавно напредваше на юг към крайната си цел.
Тримата щяха да продължат разговора си в тази обстановка, ако не ги беше прекъснал един от моряците на мачтата с виковете „Човек, човек във водата от ляво на борд!”
Тутакси всички се втурнаха към левия борд и го видяха – гол клетник, вкопчил се в някакви останки от това, което вероятно е била лодката му. Той изглежда не ги беше видял, защото не реагира по никакъв начин – просто стискаше отчаяно дървото и се носеше по повърхността. Може би не беше в съзнание.
Някои от моряците понечиха да скочат, но се поколебаха и нерешително отъпиха назад. А „Морска пяна” напредваше с пълна скорост и скоро щеше да го задмине.
Passive spot checks
Tomas
1d20+1=11
Birem
1d20=20
Reima
1d20+8=9
Бирем
Струва ти се, че виждаш черна сянка малко под повърхността на водата, която стои до удавника и търпеливо чака.

Тримата
Съзирате човека във водата. Макар че не можете да определите дали е в следствие на глад в морето или просто по принцип има такъв вид,но определено изглежда изпосталял – броят се ребрата по голото му тяло.
...ти си Индра И Брама си, и Шива,
и всичко, дето иде и дето си отива...

Потребителски аватар
4uk4ata
Мнения: 1264
Регистриран: ср авг 13, 2008 3:01 am
Местоположение: София
Контакти:

Re: [Глава 1А - Томас, Реима и Бирем]На "Морска пяна"

Мнение от 4uk4ata » вт дек 02, 2008 7:23 pm

Бирем

Бирем слушаше историята на паладина замислено. Беше чул немалко тъжни истории, а и неговата собствена не беше лесна, но определено мъжа пред него беше минал през какво ли не. Сърце с толкова белези не се отвяряше лесно пред непознати, а те с Рейма бяха такива. Почувства се едновременно почетен, но същевременно и неловко и реши да направи каквото може, за да оправдае това доверие. Той самият също не обичаше да разказва своята история надълго и нашироко - донякъде защото болката от загубата и предателството все още беше доста силна, а донякъде защото той търсеше някой, който не изкаше да бъде открит. И все пак, неговите тегления бяха като обикновен ден в мините пред това, което се беше случило на рицаря за само няколко години. Не му бяха чужди нито битките, нито смъртта на близки хора, но да чуе как някой намира телата на роднините си набучени на кол го накара да потръпне. Пътят ти е труден, но ти си го извървял добре. Ще бъде чест за мен, ако мога да ти помогна каза той тихо.

Замисли се за това, което накара самия него да напусне клан и приятели - най-добрите от които останаха да лежат на онова проклето поле - за да търси справедливост. Отначало просто искаше отмъщение - а след измяна която да донесе толкова смърт и срам "отмъщение" и "справедливост" звучаха толкова подобно. Но по пътя чу какви ли не истории и съдби, каквито не би могъл и да си представи; истории за вярност и измяна, за чест и за срам, за успехи и провали и с времето жаждата му за кръв се поутаи. Беше все така уверен в това, което искаше да направи, но вече го глождеха и други въпроси. Какво би накарало едно уважавано от всички джудже да измени на клан и владетел? Имаше ли други, които да го подтикнат към такова нещо? Въпроси, въпроси, а отговорите все му убягваха. Бирем се наведе и гледаше водата, сякаш истината се криеше там, под вълните.

Така го завариха и виковете на моряците. Той бързо забеляза удавника и се вторачи в него - виждаше такова нещо за пръв път. Как ли е още жив, запита се, особено в това време. Тогава забеляза още нещо. Там май има още нещо, под водата. Може би е риба, но сякаш чака - да не е хищна? каза той, сочейки към човека.
Жрец на всевишната и всемилостива Копърка. Нека се слави името й и множат чадата й, за радост и закрила на човешкия род.

Потребителски аватар
Lugh de Dannan
Мнения: 134
Регистриран: вт фев 21, 2006 11:01 am
Местоположение: Постоянно

Re: [Глава 1А - Томас, Реима и Бирем]На "Морска пяна"

Мнение от Lugh de Dannan » вт дек 02, 2008 8:18 pm

Реима обаче не бе за първи път в открито море:

- Ако беше хищна риба, онзи нещастник долу отдавна нямаше да е едно цяло. Момчета, внимавайте!

Монахът се насочи с бързи стъпки към мястото, където се бяха събрали моряците и зашари с упорит поглед във водата, около тялото долу.*
*
Нов Spot Check, вече знам, че долу има нещо освен човека
Последна промяна от Lugh de Dannan на чет яну 29, 2009 12:37 am, променено общо 2 пъти.
-This emotion I'm feeling now, this is love, right?
-I don't know. Is it a longing? Is it a giddy stupid happiness just because you're with me?
-Yes.
-That's influenza. Watch for nausea or diarrhea within a few hours.

Потребителски аватар
hameleona
Мнения: 1380
Регистриран: пет яну 30, 2004 11:09 am
Местоположение: В Замъка на Мечтите си.
Контакти:

Re: [Глава 1А - Томас, Реима и Бирем]На "Морска пяна"

Мнение от hameleona » вт дек 02, 2008 11:42 pm

Томас също се загледа в човека, паднал във водата. Обмисляше шансовете си, ако скочи да го спасява. Изводът беше един - не бяха много добри. Паладина развърза въжето от кръста си и погледна моряците, но незнайно защо, погледът му се насочи към монаха.
За ДМ
Колко време имаме, преди корабът да го подмине?
Andras написа:...групите, състваени от сукубус-паладин, коболд-скаут, кентавър-кавалерист и кактус-чародей...

Потребителски аватар
Night Wanderer
Миниън на Авис
Мнения: 3008
Регистриран: нед юни 27, 2004 10:15 pm

Re: [Глава 1А - Томас, Реима и Бирем]На "Морска пяна"

Мнение от Night Wanderer » ср дек 03, 2008 3:25 am

за всички
Корабът се движи със скорост от 45 фута на ход. Човекът е бил забелязан преди известно време и в момента се намира на около 100 фута от носа на кораба. Това означава, че имате около 2 хода докато го стигнете и после още 1 ход, докато кораба го подмине. От друга страна обаче човекът не се намира точно до кораба. Разстоянието между борда и него ще бъде около 30-ина фута. По принцип корабът би могъл да забави скоростта си за определено време с определени параметри, стига някой да убеди капитана и екипажа да го направят. Опасно е корабът да остане на едно място, защото тогава големите вълни могат да го обърнат. Също така е възможно да го обърнат ако по някакъв начин завие на 90 градуса и започнат да го бият отстрани.
Реима
Нов спот чек
1d20+8+5=30
Виждаш човекът, който се е вкопчил в дървото. Виждаш че в дясно от него има сянка във водата, която като че ли е безформена и която се движи заедно с човека, който е подмятан от вълните и винаги поддържа едно определено разстояние от него. За съжаление не успяваш да я разпознаеш като нищо познато. Но си сигурен, че не е риба. Вероятно дори не е животно.
...ти си Индра И Брама си, и Шива,
и всичко, дето иде и дето си отива...

Потребителски аватар
Night Wanderer
Миниън на Авис
Мнения: 3008
Регистриран: нед юни 27, 2004 10:15 pm

Re: [Глава 1А - Томас, Реима и Бирем]На "Морска пяна"

Мнение от Night Wanderer » ср дек 03, 2008 3:35 am

-Бързо, дайте ми въже!-разкрещя се някой от моряците
-Няма смисъл, няма да го хване -отговори друг
-Какво в името на Сашелас е това? - извика трети
Четвърти гледаше уплашено. Разширените му очи издаваха суеверен страх от неизвестното и състрадание към участта на удавника.
-има някаква... сянка във водата... - промърмори пети
-Не можем да го оставим там - каза шести и започна трескаво да завръзва въже за кръста си.
-Ума ли си изгуби, не скачай - опита се да го спре седми - ами ако онова изчадие направи нещо?
...ти си Индра И Брама си, и Шива,
и всичко, дето иде и дето си отива...

Потребителски аватар
4uk4ata
Мнения: 1264
Регистриран: ср авг 13, 2008 3:01 am
Местоположение: София
Контакти:

Re: [Глава 1А - Томас, Реима и Бирем]На "Морска пяна"

Мнение от 4uk4ata » ср дек 03, 2008 11:03 am

Бирем

Бирем гледаше към човека замислено. Никак не му се искаше да го оставят на произвола на съдбата - тя не изглеждаше особено благосклонна. От друга страна, това което беше видял може би беше доста опасно. Моряците не му изглеждаха особено ентусиазирани, той беше доста лош плувец, а паладина имаше твърде много желязо по себе си. Погледна замислено към Рейма и го попита Добър плувец ли си?
Жрец на всевишната и всемилостива Копърка. Нека се слави името й и множат чадата й, за радост и закрила на човешкия род.

Потребителски аватар
Lugh de Dannan
Мнения: 134
Регистриран: вт фев 21, 2006 11:01 am
Местоположение: Постоянно

Re: [Глава 1А - Томас, Реима и Бирем]На "Морска пяна"

Мнение от Lugh de Dannan » ср дек 03, 2008 8:04 pm

- Не - отсече сериозно Реима, докато един от моряците завързваше дебело въже около кръста му. Монахът бръкна някъде в робата си и извади малка стъклена колба, пълна с някаква проблясваща течност, изпи я на един дъх, след което просто се отблъсна от ръба на кораба. Моряците инстинктивно насочиха поглед надолу, към бурната водна повърхност, но веднага им се наложи да обърнат глави нагоре, защото монахът се издигна над палубата - той свободно се носеше във въздуха. Без да губи и секунда, Реима полетя напред към разгневената тъмнина долу и се насочи към човешката фигура. Планът му беше да прелети над човека, да се спусне близо до него, да го обгърне с ръце и да го понесе към кораба. Ако това не станеше, Реима щеше да изхлузи примката от собственото си тяло и да я постави около тялото на удавника. Ако имаше нещо, удобно стърчащо от отломката, на която се крепеше човекът, Реима щеше да закачи въжето именно за него. Когато застана на необходимото разстояние, преди да се спусне надолу с протегнати ръце, той отново впи поглед в сянката, която дебнеше под водата.
*
Potion of Fly и нов Spot check на 10 фута от сянката.

EDIT: Мога ли да обявя Dodge от сянката? Ако да - правя го. :)
Последна промяна от Lugh de Dannan на ср яну 28, 2009 2:42 am, променено общо 1 път.
-This emotion I'm feeling now, this is love, right?
-I don't know. Is it a longing? Is it a giddy stupid happiness just because you're with me?
-Yes.
-That's influenza. Watch for nausea or diarrhea within a few hours.

Потребителски аватар
Night Wanderer
Миниън на Авис
Мнения: 3008
Регистриран: нед юни 27, 2004 10:15 pm

Re: [Глава 1А - Томас, Реима и Бирем]На "Морска пяна"

Мнение от Night Wanderer » ср дек 03, 2008 10:40 pm

Рейма се приближи на безопасно разстояние от бурната водна повърхност. От тук можеше по-добре да разгледа човека - беше слаб и изтерзан младеж с остри черти на лицето си. Изглежда не се беше хранил от известно време, но мускулите му изглеждаха жилави и издържливи. Вероятно поради тази причина не беше изпуснал до сега дъската която стискаше.
Дъската която стикаше от своя страна вероятно не беше от лодка. На рейма му изглеждаше като най-обикновено парче дърво, което обаче не беше нито характерно извито, нито обработено по някакъв начин, че да издържа дълго време в морето. Най-обикновена проста дъска, която можеше да се намери на твърде много места, за да е специфична за някое.
Сянката във водата, която най-много пристеняваше Рейма от тук изглеждаше горе-долу по същия начин, по който той я беше видял от кораба. Приличаше на неголямо безформено тяло, съставено от някаква черна субстанция. Което обаче непрекъснато се извиваше, движеше се и стоеше винаги на определено разстояние от човека, хванал се за дъската.
Когато Рейма се приближи поведението на съществото се промени. То изведнъж забълбука по-активно, издигна се и се разля по повърхността на морето като локва масло. Рейма чу как като че ли от съществото излезе някакъв звук, сякаш то му каза нещо на някакъв непознат език, звучащ едновременно като воят на свирепа буря в морето и като въздух, измъкващ се от най-дълбоките места на морето.
...ти си Индра И Брама си, и Шива,
и всичко, дето иде и дето си отива...

Потребителски аватар
Lugh de Dannan
Мнения: 134
Регистриран: вт фев 21, 2006 11:01 am
Местоположение: Постоянно

Re: [Глава 1А - Томас, Реима и Бирем]На "Морска пяна"

Мнение от Lugh de Dannan » чет дек 04, 2008 10:17 am

- Не разбирам езика ти - извика Реима* на сянката, опитвайки се да надвика океана...

- Ще стане каквото е писано - каза монахът и на сянката, и на себе си, махна примката от тялото си, хвана я в ръце и се спусна надолу. Щеше да постави въжето около тялото на младежа, след което да го хване през раменете и да отлети към кораба. Макар че човекът очевидно не се бе хранил от дни, беше възможно да се окаже по-тежък, отколкото магията можеше да понесе. В такъв случай Реима щеше да държи част от тялото му потопено във водата, така че да е наполовина по-леко, докато го носи към безопасността на "Морска пяна" по водната повърхост. Ако сянката нямаше нищо против, разбира се...
*!!!
Реима!!! "И"! "И"!!! Не "Й" - "И"! :censored:
Последна промяна от Lugh de Dannan на ср дек 17, 2008 5:16 pm, променено общо 2 пъти.
-This emotion I'm feeling now, this is love, right?
-I don't know. Is it a longing? Is it a giddy stupid happiness just because you're with me?
-Yes.
-That's influenza. Watch for nausea or diarrhea within a few hours.

Потребителски аватар
hameleona
Мнения: 1380
Регистриран: пет яну 30, 2004 11:09 am
Местоположение: В Замъка на Мечтите си.
Контакти:

Re: [Глава 1А - Томас, Реима и Бирем]На "Морска пяна"

Мнение от hameleona » чет дек 04, 2008 12:48 pm

Томас завърза въжето обратно около кръста си - явно нямаше да се налага той да скача, когато видя изплуваслата на повърхността сянка.
- В името на боговете! Какво е това... - Ръката му се плъзна върху дръжката на меча, а мускулите му се напрегнаха, готови за скок.
ДМ
Абе, явно е че се възползвам от неизяснената дължина на важето :mrgreen: обаче смятам, че е достатъчно дълго, че да цопна във водата, ако се налага.
Andras написа:...групите, състваени от сукубус-паладин, коболд-скаут, кентавър-кавалерист и кактус-чародей...

Потребителски аватар
4uk4ata
Мнения: 1264
Регистриран: ср авг 13, 2008 3:01 am
Местоположение: София
Контакти:

Re: [Глава 1А - Томас, Реима и Бирем]На "Морска пяна"

Мнение от 4uk4ata » пет дек 05, 2008 10:34 am

Не знам! извика Бирем с лека нотка на паника, докато гледаше Реима. Погледна най-близкия моряк Ти знаеш ли?
Жрец на всевишната и всемилостива Копърка. Нека се слави името й и множат чадата й, за радост и закрила на човешкия род.

Потребителски аватар
Night Wanderer
Миниън на Авис
Мнения: 3008
Регистриран: нед юни 27, 2004 10:15 pm

Re: [Глава 1А - Томас, Реима и Бирем]На "Морска пяна"

Мнение от Night Wanderer » ср дек 17, 2008 2:49 pm

На борда всички бяха затаили дъх и чакаха да видят какво ще се случи във водата. Пипалата на отчаянието и страха бавно се прокрадваха към душите на екипажа и единствената надежда, която можеше да ги отреже в момента беше младия отшелник във водата.

При въпроса на джуджето някои моряци просто поклатиха глава, други замърмориха молитви а един се осмели да отговори.
-Младежът е много смел. – констатира той с монотонен глас – дано боговете го харесват. Онова нещо долу, барде, е Зовител от дълбините - пратеник на Йеатан. Богат на удавниците го изпраща, за да му донесе душите им.

[sblock]Инициатива:
Зовител 1d20+Х=15
Рейма 1d20+4=7[/sblock]
Когато Реима се приближи до клетника сянката забълбука по-силно. Изведнъж се стрелна към корабокрушенеца. Реима видя как сянката се уви около краката му и изведнъж го дръпна под водата. Очите на клетника се отвориха, когато усети допира на съществото, и миг преди да се скрие под водната повърхност той погледна с надежда надвесилия се негов спасител.
влизаме в комбат моуд. понеже не се очаква да е особено дълго сражение оставям го в тази тема. бирем и томас могат да пишат постове когато искат. ако искат да се включат в битката долу да си хвърлят инициативата в началото на поста и да си чакат реда.
...ти си Индра И Брама си, и Шива,
и всичко, дето иде и дето си отива...

Потребителски аватар
Lugh de Dannan
Мнения: 134
Регистриран: вт фев 21, 2006 11:01 am
Местоположение: Постоянно

Re: [Глава 1А - Томас, Реима и Бирем]На "Морска пяна"

Мнение от Lugh de Dannan » ср дек 17, 2008 5:38 pm

Монахът се приближава до младежа и поставя примката около тялото му, сянката се скрива в дълбините на океана и двамата стигат невредими до кораба. Реима беше сигурен, че това няма да се случи - опитът го доказваше. Нямаше какво толкова да се мисли - той пое дълбоко дъх, гмурна се във водата след сянката и се опита да сграбчи тялото на потъващия.
Последна промяна от Lugh de Dannan на чет яну 29, 2009 12:37 am, променено общо 1 път.
-This emotion I'm feeling now, this is love, right?
-I don't know. Is it a longing? Is it a giddy stupid happiness just because you're with me?
-Yes.
-That's influenza. Watch for nausea or diarrhea within a few hours.

Отговори

Върни се в “Ветрове на безумието”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост