Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

[B&B] 1588: ASoIaF meets Allo 'Allo! in Not-London

Литературен кът за колективни изяви и разкази, вдъхновени от ролеви игри. Тук може да пуснете разказ за вашите приключения, да пишете историйки с продължение или пък просто да споделите интересни случки и герои от ролеви сесии.
Потребителски аватар
Асен
Мнения: 2404
Регистриран: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София

[B&B] 1588: ASoIaF meets Allo 'Allo! in Not-London

Мнение от Асен » съб фев 23, 2013 11:47 pm

Ами, да видим...
Тънкия, Дебелия и Черния се събудиха с епичен махмурлук в The Duck and the Drake. Един от тях беше ял боя предната вечер от някакъв селянин, който разправяше за адски хрътки, след като му се беше присмял, че такива неща няма. Другият беше набил селянина. А през това време Тънкия, който всъщност беше дебел (както Дебелия беше тънък, а Черния-висок, рус, блед, със светлосини очи), беше чукал някаква мацка горе. Само не й помнеше името.
Имаше три различни тези коя точно е била тя, и след кратко мислене, успя да заключи, че е дъщерята на обущаря. А в джоба си имаше писмо от Зеления Смит от Дългите ножове, наскоро арестуван за убийство. "Брато, хайде да ме измъкнеш! Не съм убивал оня италианец, мацката лъже. Убеди я да каже истината, и ще се погрижа да ти опрости дълга." Дългът му беше изплатен преди седмица, явно Смит не беше наясно, но все пак го показа на останалите и заключиха, че може да го измъкнат и после да си съберат парите.
Когато отиде да говори със снощната си изгора, обаче, подходи леко неправилно. "Може ли да ви платя за ценното време на дъщеря ви?" понякога кара бащите с напращели дъщери да си мислят, че имаш нещо друго предвид.
Импровизираният им въргал, в който обущарят опитваше да го пребие с галош, а Тънкия се защитаваше с юмруци, беше прекъснат от дъщерята. За целта тя без да дискриминира ги заля с кофа с помия.
Не по-добре вървеше и дипломацията на Черния, който опитваше да събере информация как да влезе в затвора (освен очевидното). За целта опита да се представи за част от стражата, а след това започна да задава въпроси за предполагаемите си колеги. Кръчмарят опита да го изгони и Черният го метна на пода и опря нож в гърлото му. Не получи особено полезна информация, но каквото-такова.
В същото време Дебелия разпитваше дебела проститутка край затвора кога се сменя стражата и какво подозително може да каже за тях. След като научи, че се сменят на 12 часа, по обяд и в полунощ, и нощем в затвора остават "хора с черни, качулати наметала, които изглеждат като испанци", й плати и тя си тръгна. Той не забеляза, че си тръгна бързо. Само че остана да ги види по обяд като излизат.
Никакви подобни не излизаха от затвора. В този момент осъзна, че е измамен.
След като се събраха, решиха разумно да опитат нещо друго, вместо да влизат в затвора - например, да намерят мацката.
За щастие, точно тогава влезе майка им - Късата Мардж, която се беше върнала от село, където лекуваше кокошки (и разбира се, беше дълга като върлина). Е, не беше майка на Тънкия, но само на него.
Тъй като тя умееше да намира хора, скоро извади една лескова пръчка и ги поведе по улиците на нощен Лондон. Пръчката ги водеше към, ами, Сенките. Това беше едно място, където хората често ги намираха пребити и ограбени до долни гащи (а ако имаха късмет, не бяха замръзнали до смърт). Решиха разумно да заобиколят и се натресоха на засада само от 3 души, и само единият имаше пистолет.
Вместо да платят исканата "пътна такса", Черният отвлече вниманието им, и си хвърли ножа в гърлото на човека с пистолета.
Веднага след това другите двама извадиха меч и фалчион, и с две посичания повалиха Черния и Дебелия. Тънкия продължаваше да е все толкова неефективен, колкото при боя с обущаря, така че много се зарадваха на появата на Дългата Лили (алкохолизирано миньонче, сестра на повалените от баща-ирландец), с типичните си рапира и кофти нрав. Последното прояви веднага, като наръга двамата нападащи. Единият от тях продължи да напада и след като беше технически умрял, но не успя да я уцели, преди Валхала да го дочака.
През това време майката на двамата повалени успя да им спре кръвта, но за търсене на куртизанка вече не се и говореше. Събраха пистолета и по-ценните предмети от тях и отидоха за волска кола, която да ги откара. Черният се възстанови бързо, но Дебелият имаше нужда от 6 седмици.
През това време Тънкият опита да изкара пари като гладиатор. Не успя, но го погребаха за сметка на града.
След възстановяването си, което беше намалило оскъдните им финанси, Дебелият се върна в The Duck and the Drake и набързо откри две потенциално доходни работи. Едната беше някакъв благородник, който търсел хора за "деликатна работа". Другото беше да се открие Сребърния Джо и да се вземат от него едни писма, предлагаха 4 шилинга.
Резултат, решиха да не се занимават с благородници. Този път имаха повече късмет с търсенето, тоест никой не ги прекъсна, и го откриха в кръчма The Anvil and The Swan на втория етаж.
Черният се качи по изронената фасада, и видя посребрения от времето тил на Джо. Докато висеше на прозореца, опита да извади пистолета и да го гръмне.
Никога не опитвайте да стреляте докато висите от перваза, деца. Опасно е и не улучваш! А въобще, don't do this at home!
Джо опита да го простреля на свой ред, но пистолетът на дъртия боец засече. Вместо да се пусне, Черният скочи вътре през прозореца, а след като чуха изстрел, брат му и сестра му ритнаха вратата и нахълтаха...тъкмо навреме, за да видят как Джо забива рапира в гърдите му от лявата страна. Както знаеха от майка си, при такива рани обикновено няма смисъл да се губи времето на хирурга - само свещеник е полезен.
Двамата опитаха да го намушкат и пребият с палка, но в тясната стая нямаше място някой да развихри, а и Джо - който щеше да е параноичен, ако нямаше основания - беше с кожения си дублет, което намаляваше ефекта. В крайна сметка той успя да разбие лицето на Дългата със свободната си ръка, след което я намушка, както беше постъпил с брат й.
Веднага след това падна посечен, защото в стаята вече имаше място, а Дебелият си беше извадил трофейния фалчион. След което беше посечен отново, за сигурност, а Дебелият огледа пораженията и изпсува мрачно.
Е, нямаше полза, така че взе документите, пистолетите, и слезе при майка си да видят какво беше струвало живота на брат му и сестра му.
След като ги прочетоха, разбраха, че някой е отклонявал пари от фонда за откупуване на пленени от маврите моряци - включително събираните в църквите волни пожертвования - и ги е насочил към флотата. Решиха, че не искат да дават това на агентите на Испания, и успяха да установят контакт със собствените си тайни служби, като им пратиха мостри.
Един впечатляващ джентълмен ги посети, сложи кесийка на масата и ги уведоми.
-Чух, че искате да ми продадете едни документи. Ето заплащането.
Тъй като имаше и охрана, приеха - и се оказаха прави, защото парите бяха цели 8 шилинга! А джентълменът ги огледа, подсмихна се и добави.
-И щом умеете да намирате интересни неща, имам една работа за вас...
Адресът, който им даде, беше същият от "деликатната работа".
След като отидоха да видят за какво става дума, ги посрещна висока дама с вероятно благородно потекло (или куртизанка с богат покровител), която започна с думите:
"Слушайте внимателно, защото няма да повтарям!"
За щастие, задачата не беше с кодово име "Грешната Мадона с големите бомби", макар че това се дължеше повече на факта, че още не съществуваше концепцията за кодови имена.
Последна промяна от Асен на вт фев 26, 2013 2:04 pm, променено общо 3 пъти.
And Jesus said unto them, "And whom do you say that I am?"
"You are the eschatological manifestation of the
ground of our being, the ontological foundation of the context of our very self-hood revealed."
And Jesus said"what?"

Потребителски аватар
gil-galad
Мнения: 32
Регистриран: съб фев 26, 2005 1:19 pm
Местоположение: София

Re: [B&B] 1588: ASoIaF meets Allo 'Allo! in Not-London

Мнение от gil-galad » нед фев 24, 2013 10:03 pm

Забава и абсурди :lol:

Потребителски аватар
Асен
Мнения: 2404
Регистриран: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София

Re: [B&B] 1588: ASoIaF meets Allo 'Allo! in Not-London

Мнение от Асен » нед фев 24, 2013 10:07 pm

Ами, каквото си го направиха, такова е :mrgreen: !
And Jesus said unto them, "And whom do you say that I am?"
"You are the eschatological manifestation of the
ground of our being, the ontological foundation of the context of our very self-hood revealed."
And Jesus said"what?"

Отговори

Върни се в “Приказки Безкрай!”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост