Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

[Metamorphosis] - in game тема.

Литературен кът за колективни изяви и разкази, вдъхновени от ролеви игри. Тук може да пуснете разказ за вашите приключения, да пишете историйки с продължение или пък просто да споделите интересни случки и герои от ролеви сесии.
Jager
Мнения: 239
Регистриран: пон юли 10, 2006 5:10 pm
Местоположение: Варна

[Metamorphosis] - in game тема.

Мнение от Jager » пет юли 06, 2012 3:19 pm

Метаморфози

Част I:
Вечният пламък


Увод

14-ти на Уктар, 1168DR, Годината на Злобноокият Орк.

Екат залитна назад и се препъна в коренище, падайки по гръб. Ударът в гърдите, който получи от щита на Айсар го накара болезнено да присвие очи, когато се опита да си поеме въздух... Макар и вече побелял и не така пъргав, както бе навремето, рефлексите му не го предадоха и сега - той светкавично се претъркули встрани, миг преди дългият меч на Айсар да се забие на мястото, където допреди миг Екат се опитваше да си поеме дъх...

Айсар, неговият дългогодишен спътник и приятел... Човекът, който спаси живота му безброй пъти... Приятелят с широка усмивка и искрен смях, любителят на хубавото вино и на красивите жени...

Екат успя да се изправи и хвърли бърз поглед на битката, която кипеше около тях. Селското опълчение, чийто генерал беше той, губеше битката срещу по-малобройните, но отлично въоръжени главорези, които Айсар беше довел. Селяните, облечени с вълнените си дрехи, като само един на трима имаше износена кожена броня и един на двадесет нeумело носеше останала кой знае откъде лошо поддържана люспеста броня, с разнородното си въоръжение, трудно удържаше натиска на добре бронираните и въоръжени с дълги мечове и тежки брадви професионални наемници. Екат с нямаше как да не забележи, че за всеки паднал наемник падаха двама или трима от неговите горяни – независимо от загубите те здраво стискаха копията и криваците си и твърдите им погледи не показваха и мисъл за отстъпление.
Екат върна погледа и вниманието си към Айсар, предпазливо изчакващ в защитна позиция, вдигнал тежкият си щит пред себе си. Уловил погледа му, Айсар просъска:
- Дрипавите ти голтаци ще загинат до един заради упорството ти. Дай ми каквото искам и царувай в тази кална яма ако щеш и до края на времето!
Екат сви устни и гневно процеди:
- Подлец и предател си станал – правосъдие ще ти дам първо, за всичките невинни люде, що погуби и за всичката кръв, що напои тази мирна земя...
С безумен смях Айсар го прекъсна:
- Правосъдие? Правосъдие за кого? Аз въздавам сега правосъдие – с меч и брадва, с кръв, със сила, с ярост – аз съм съдника, а вие сте тези, кои чакат с наведени глави. Това, що желая, ще получа от теб даром или ще го изкопча от студените ти, мъртви пръсти.
- Ела и го вземи тогава, братко мой – прошепна по-скоро на себе си Екат. Стисна меча си и се втурна напред, ловко мина под яростния замах на Айсар и с рамо го блъсна в стомаха. Извадил го от равновесия с лекота отблъсна щита му настрана и ...

- ... ето така, братко – учеше го Айсар отдавна, като че преди един живот време. - Извадиш ли врага си от равновесие, считай го за победен. Миговете, който му трябват да си стъпи на краката, са достатъчни. Тежките брони, като твоята и моята, имат няколко слаби места – например ставите и сглобките на отделните части. Повечето от тях са уплътнени, но някои – например гърлото, няма как да се защитят допълнително без да те обездвижат...

...и заби меча си в основата на гръкляна. Айсар изхъхри глухо, безчувствените му пръсти изгубиха сила и ръкохватката се изплъзна от скованата му десница, а сухите листа в краката му се обагриха в кръв, носеща спомена за ненарушима клетва...

- ... Кълна се в тая кръв, де в жилите ми тече, да те пазя с живота си, десницата ми да е винаги протегната, а сърцето ми винаги отворено за теб. Дорде съм жив и дишам, да те защитавам и обидата към теб да е обида към мен, твоето нещастие да мое нещастие, моето богатство да е твое богатство и сполуката си с теб да разделя, който си ми по-близък от брат, най-доверен сред приятелите и най-тачен сред живите!
Сиснали ками в десниците си, всеки издърпа ножа от ръката на другия, без да разтворят юмруците си. Целувката на студените остриета беше кървава и когато десниците им се срещнаха в приятелско ръкостискане, кръвта им се размеси и всеки даде част от своята на своя побратим.
- Аз, Екат, се кълна...
- Аз, Айсар, се кълна...
- ... дорде сила имам и сърце ми бие ...
- ... дорде сила имам и сърце ми бие ...
- ... таз клетва да пазя и съблюдавам ....
- ... таз клетва да пазя и съблюдавам ....
- ... и кога смъртта ме застигне да знам ....
- ... и кога смъртта ме застигне да знам ....
- ... че за мен има кой да скърби и да мъсти ....
- ... че за мен има кой да скърби и да мъсти ....
- ... братко мой!
- ... братко мой!


Екат издърпа острието и пусна кървавия меч на земята за да прихване безжизненото тяло на Айсар, преди да се е свлякло на земята. Внимателно го положи на окървавените листа, но той докосваше бездушна черупка – духът на неговият побратим си беше заминал, оставяйки след себе си безумието, което беше донесъл.
Шлемът на Айсар е изтърколи настрани, откривайки лицето му, което по странно стечение на обстоятествата, пазеше спокойно изражение. Екат помнеше това лице с неговата широка усмивка, с веселите очи – това беше неговият побратим, а не бясното куче, което дойде преди два десетдена, за да иска нещо, което преди време се заклеха, да не бъде споменавано. Дойде с проклятия и обиди, със злоба и невиждана ярост – зарече се ако не получи това, що желае, да изгори селото и жителите му под нож да сложи. Така стана обаче, че подцени силата и волята на коравите жители на Твърдината на Кассен. Подцени волята и доблестта на някогашният си побратим – и кърваво плати за грешката си.
Внезапно остра болка изгори Екат – един от наемниците на Айсар, с озверяло лице и закъснял да помогне на господаря си, прониза генерала в гръб, но острието се приплъзна по бронята и се заби в бронираната раменна сглобка. Екат изкрещя и се опита да достигне до острието, но бронята му пречеше и той почувства как силите бързо го напускат, а в това време наемникът се мъчеше да измъкне заклиненото си оръжие...

Казимир, синът на селският ковач, видя как раниха генерала им, и с див рев стовари копието си като тояга върху противника си, разпуквайки шлема му като яйце. Трески от коравото дърво хвърчаха във въздуха докато Казимир с проклятия и голи ръце се нахвърли на следващия наемник. Селяните бързо разбраха какво става и вида на раненият им водач като че вля нови сили в мишците и сърцата им. С вик „За Екат“, селяните като жива вълна се стовари върху наемническата банда, която обезверена от загубата на водача си и притисната от натиска на опълчението се огъна назад, след което малко по малко се разцепи на малки групички, които бързо бяха прегазени от побеснелите и здрави горяни – милост не беше искана и не беше дадена. Селяните поваляха наемниците на земята, махаха им шлемовете и премазваха главите им с тоягите си, забиваха копията си в раззиналите в красък уста, пробождаха с ками очните прорези на тежките, затворени шлемове... Неколцина от по-леко бронираните се опитаха да побегнат но бързо биваха догонвани и убивани като вълци...

Оцелелите защитници се събраха около тежко раненият си генерал и основател на града. Бяха свалили бронята му, но ударът на врага му беше изкривил раменната пластина и тази част на бронята стоеше, заедно със забитият в раната меч – Екат изпитваше ужасни болки всеки път, когато се опитваха да измъкнат оръжието.
Щедър, справедлив, открит, честен и благороден – селяните хранеха огромно уважение към Екат и не един със сълзи на очи гледаше как бащата на тяхната сплотена общност си отива.
Когато Екат отвори очи за последно, пред него стоеше Казимир. Екат с мъка кимна към тялото на Айсар и прошепна тихо:
- Един на друг разчитайте, бъдете справедливи, не търсете богатство. Стойте близо един до друг и си вярвайте, и най-страшната зима и най-свирепият вълк не ще ви уплашат. А него, него до мен в земята положете – братя бяхме в живота, братя ще бъдем и в смъртта...

- ... че за мен има кой да скърби и да мъсти ....
- ... че за мен има кой да скърби и да мъсти ....
- ... братко мой!
- ... братко мой!


Едвам изрече тия думи и тежката рана, вълненията, огромната скръб, връхлетяла го последните дни, както и напредналата възраст си казаха думата – славният приключенец, генерал и градоначалник усети как силите му го напуснаха и уважаваният и обичан Екат Кассен издъхна.
В последните си мигове той отново се видя, както бе в началото – млад и уверен, готов да приеме всяко предивикателство, застанал рамо до рамо с безстрашният и достоен Айсар и божествено красивата чародейка Ирамейн – Изумруденият пламък, както след време се прочуха...
В тези последни мигове те отново стояха пред онези златни порти, поставени там преди столетия от титани, а зад тях, зад тях ги чакаха безбройните орди от изродени и неестествени изчадия, тълпи, през които те изсякоха кървава пътека, която ги отведе до тъй желаната награда, съкровище, погубило безбройни животи и съкрушило безбройни съдби. Още го виждаше, на пиедестала му, обградено от труповете на пазителите си, почти усещаше как може да протегне ръка и да го достигне, чуваше лъстивият му шепот в ума си...
Екат издъхна, оставяйки след себе си достоен, изпълнен с приключения и доблест, живот, множество опечалени последователи и една тайна, която обаче не искаше да бъде погребана дори и с такъв велик войн, какъвто несъмнено бе самият той...

Jager
Мнения: 239
Регистриран: пон юли 10, 2006 5:10 pm
Местоположение: Варна

Re: [Metamorphosis] - in game тема.

Мнение от Jager » пет юли 06, 2012 3:42 pm

Метаморфози

Част I:
Вечният пламък


Първа Глава:
Елтурел


12-ти на Тарсах, 1368DR, Годината на Знамето
Елтурел в Западните Централни Земи


Достопочтеният търговец на дървесина от Скорнубел, господин Тахариус Годен, с облекчение напусна палубата на плоскодънната баржа „Устрем“ и стъпи на скърцащия дървен кей на Елтурел. Въпреки все още хладният полъх откъм реката, челото му бе обсипано със ситни капчици пот – уважаваният търговец наистина мразеше пътуванията по река – деликатният му стомах не понасяше неравномерните тласъци, с които пълноводната от топенето на снеговете река, блъскаше бордовете на баржата. Въпреки ненавистта си към подобен род пътешествия, Тахариус Годен бе предпочел сигурността на речният транспорт – след дългата зима винаги имаше месец-два засилена бандитска дейност по сушата, след което повишаването броя на тежкоохраняваните кервани и засилените патрули си казваха думата и редуцираха престъпниците до обичайните малки и плашливи групи мародери.
Ръката на Годен попи потта от челото му с фина копринена кърпичка, докато хитрите му, зорки очи следваха контура на хълма, извисяващ се досами реката и на чийто връх беше надвиснал застрашително замъка на висшия лорд Далт, благословен от Хелм господар на града и закрилник на слабите, пазител на честта и добродетелта. За разлика от много други повелители и пълководци, в този случай титлите не бяха празни думи, а точно отразяваха действията и поведението на лорд Далт, който през годините направи много за установяване на мир в този винаги неспокоен регион. Името му всяваше страх в нарушителите на закона и вдъхваше кураж в сърцата на достойните люде. Гражданите на Елтурел високо ценяха градоначалника си и щедро се възползваха от славата, която властта му бе дала на града, а именно град, където честната дума и високият морал значат повече от парите и дребните сметки. Търговията процъфтяваше, не само по реката, но и по сушата – Елтурел се славеше с първокласните си бойци и отлично действаща военна машина и целогодишно земите на два дена път от града биваха често прекосявани от силни патрули и проблемите с бандитите, които имаха повечето градове-държави, включително и Скорнубел, тук не съществуваха.
Всичко това позволяваше градът да расте и да става все по-силен. Все повече търговски къщи отваряха представителства тук, все повече влиятелни личности обръщаха погледа си към Елтурел, все повече богатства се стичаха през търговските артерии от и към града... Силата и влиянието на лорд Далт растяха, но принципите му останаха непроменени и той все така бе трън в очите на тъмните властелини на Даркхолд – западната крепост и опора на Зентарим, култът, преди кланящ се на вече мъртвият Бейн, а сега почитащ убиеца му Сайрик, богът на убийствата, лъжите, интригата и измамата.
Когато мислите му докоснаха Зентарим, ръката на Годен отново се вдигна несъзнателно да попие челото му – за всеки жител на Западните Централни Земи, Черната Мрежа беше всекидневна заплаха – най-значимата военна сила в региона, владееща древна и непристъпна крепост, изсечена в зората на времето с могъща магия от гигантите, някога населявали тези земи. Плановете на Зентарим бяха безбройни, оплетени, с множество интриги, измами, служителителите им бяха властни и безкрайно жестоки. От десетилетия шпионите и агентите на Черната Мрежа пъплеха из цял Фейруун, изнудвайки, убивайки, мамейки, създавайки съюзи и организирайки предателства, подпалвайки войни и изостряйки отношения между отделни държави в преследване на най-висшата цел на култа – тотална доминация от позиция на силата и всеобщо преклонение към Сайрик.
Годен вдигна отново поглед към замъка, защитаващ града от високата си позиция. Тук той бе на сигурно място и отлично го осъзнаваше.
Осъзна също така, че е ужасно гладен и изморен – тази проклета река наистина изпиваше силите на почтените хора, помисли си господин Годен, що за неестествен начин за пътуване, чудеше се той. Махна на помощника си, Тогар Мантаро, работлив и почтителен младеж, и му нареди да наеме кон – любимата му страноприемница, „Еленска Гора“, бе в другия край на града, далеч от всякакви речни миризми и шумове, и господин Годен нямаше намерение да затормозява уважаемите си крака, натоварвайки ги излишно. С помоща на господин Мантаро и съпроводен с немалко пуфтене, господин Годен най-сетне се настани на седлото на спокоен кафяв кон, чиято умерена крачка в последствие твърде неприятно му напомни за люшкащата се палуба на „Устрем“.
Докато Тогар Мантаро водеше коня му, нашият славен търговец имаше време да огледа местните забележителности на спокойствие – едва за трети път идваше в града, като този път го чакаха сериозни бизнес дела – новата корабостроителница на Елтурел, която предстоеше да отвори врати след някой и друг месец, беше изявила желание да разговаря с представител на Скорнубелската Дърводобивна компания за закупуване на крупно количество от така нареченото „изумрудено дърво“ - пауловния, оказало се прекрасно пригодено за корабостроене и намиращо се в завидни количества в Пределните Гори.
Господин Годен с възхищение отбеляза широките, павирани улици, разположените на често красиво оформени стълбове с висящи фенери за улично осветление нощем, одобрително отбеляза кръглите малки площади с каменни фонтани в средата, разположение на всеки кръстопът от две пресичащи се главни улици, кимаше с усета на познавач при вида на чистите фасади от напасван бял камък, красящи сградите от двете страни на улиците, уважително поздравяваше патрулните двойки, облечени в изрядни кожени доспехи, препасали къси мечове отляво и дървени палки отдясно, носещи леки щитове, яхнали здрави бойни коне...
Търговецът в него се зарадва, когато навлязоха в централната част на града, където бяха повечето представителни магазини и работилници, а пресметливият му ум набеляза няколко места, където да обиколи за подаръци за семейството си, когато дойдеше време за заминаване. Двете му щерки щяха да се зарадват на някое фино сребърно украшение, а жена му Фалдена имаше нужда от нов златен пръстен с камък – проклетата жена на Калдонон, четвъртият най-крупен собственик на фургони в Скорнубел, се беше похвалила пред Фалдена с новият си пръстен и горката му жена се бе поболяла от мъка.
„Тежко ми е, - през сълзи му редеше тежки слова тя, - да се нося като просякиня пред нея. Шест избрани пръстена нося, но такъв като нейния не бях виждала дори. Не ми е за мен, - горко плачеше нещастната жена – ами на теб ти се смеят зад гърба. Дърво си продавал, самият ти дърво си бил...“.

Ярост обземаше уважаемият Тахариус и той скърцаше гневно със зъби:

„Ще го науча аз този прост керванджия – мислеше си той, - този смърдящ на волски лайна глупав селяк. Всеки от биволите, дето дърпа проклетите му фургони е по-умен от него.“

Отсега предвкусваше удоволствието да покани Калдонон и трижди по-неприятната му съпруга на гости и да им разкаже за невероятно успешното си търговско начинание и ей така, между другото жена му да покаже новият си пръстен с рубин, а господин Годен скромно щеше да уточни че подобна дрънкулка му е струвала само трошичка от първата премия от сключването на сделката, първата от много богати и пребогати награди и начало на стремглавото му забогатяване...
Потънал в сладки мисли, достопочтеният Тахариус вече почти не забелязваше надписите по красиво изваяните дървени табели, които известяваха уважаемият минувач, че преминава покрай кожарската работилница „Тиборей и синове”, в която можеха да се видят скъпи одеяния, изработени от първокачествени кожи от Севера; покрай писарската кантора „Калонтор, Марселон и Туродес”, където десетки писари неуморно се трудеха над счетоводни книжа, а скърцането на пачите пера уверяваше всеки посетител че тук всичко се прави бързо, отговорно и качествено; покрай златарската работилница на джуджешкият майстор Дурин Златорък, където той сам-самичък правеше високоценени уникати, и чиято слава отдавна бе надхвърлила границите на Западните Цетрални Земи; покрай обкованата с тежки железни гвоздеи дъбова порта на „Кралска Гилдия на Изследователите и Пътешествениците”, където...
„Чакай малко”, рече си наум господин Годен. „Кралска гилдия на Изследователите и Пътешествениците? Това пък откъде се взе? Пътешественици? Изследователи? Дрън-дрън! Нехранимайковци, дето не щат да си седнат на местата, да работят почтена работа и цял живот търсят лесната печалба и гонят разни авантюри – знаем ги ние много добре! Кралска – що за наглост? Кой крал би търпял готованци и разни хитреци, че и гилдия да им направи. Накъде върви този свят – тия и подобните им само мътят водата на честните хора и носят единствено неприятности”, мислеше си възмутеният търговец на дърво. Ако зависеше от него, всички изследователи, пътешественици, крадци, мошеници и приключенци (тъй като в неговото съзнание нямаше разлика между тези категории хора) щяха да са задължени да работят изключително и само тежък физически труд, който да изтръгне от съзнанието им всякакви помисли различни от това да са тихи, кротки и прилежни членове на обществото.
Дълбоко възмутен, господин Тахариус Годен беше спрял коня си, предизвиквайки недоумение в своя помощник Тогар Мантаро, и сега се взираше с укор в дървената табела, като че тя бе въплъщение на всички онези ужасни черти, които съзнанието му приписваше на членовете на „Кралска гилдия на Изследователите и Пътешествениците”.

- Здравейте уважаеми, - разнесе се насмешлив глас, - заповядайте вътре – както мога да преценя се каните да се присъедините към редиците на смелите и да впишете името си сред легендите на Фейруун. Заповядайте, не се стеснявайте – с притеснение няма да се наредите до личности като Елминстър или Абдел Ейдриън.

Търговецът подскочи като ужилен при тия ехидно произнесени провокативни слова и обърна погледа си към източника им. Малко встрани от портата на гилдията, в сянката на високата бяла фасада, се намираше малка дървена пейка, на която небрежно се беше разположил среден на ръст човек, облечен в удобни дрехи в землисти цветове и с множество джобове, предпочитани от всички които имат намерение да пътуват много и често. Имаше дълга, небрежно подстригана светла коса, грубо поддържана брада със същия цвят, насмешливи сиви очи и слаба, невдъхваща особен респект фигура. Изглеждаше прехвърлил средна възраст, кожата му бе опалена от слънцето, имаше обикновени черти на лицето, но нещо в очите му като че го състаряваше повече, отколкото трябва – това бяха очи на човек, който е видял много и би желал да забрави повечето от видяното.

- Що за нелепици, уважаеми, - изсумтя господин Годен, - аз да се присъедния към банда безделници? Да се наредя до двама измислени за децата, приказни герои? Аз съм солиден човек и съм тук по работа, а не да се забавлявам с празни фантазии.

- На нас ни трябват солидни хора като вас, уважаеми – с тънка усмивка отвърна отпочиващият си пътешественик. – Какво мислите че става със забързаните, обзети от мания за величие и заслепени от песните на бардове, млади кандидат-герои? Та те се хвърлят тъй смело и безрасъдно срещу чудовища, за да премахнат тази напасти и да защиятя обикновените люде; тръгват към места, където никой не е бил, за да установят след това там търговски път; дирят древни тайни в опасни места, за да могат после всичи да се радват на възвърнатото познание и богатства... Дааа, тези млади и безотговорни нехранимайковци... Много от тях загиват за да могат достопочтените търговци да въртят търговията си необезпокоявани и мнозина от тях изчезват безследно в търсене на древни, но безценни тайни. На вас обаче не ви трябва древно познание – късче съвременно познание би ви посочило, че единият от считаните от вас за приказен герой в момента си живее кротко в Сенчестата Долина, а другият се бие в обсадата на Сарадуш, мъчейки се да изтласка ордите на зъл огнен гигант и негов собствен полубрат и да защити обикновените като вас и мен граждани на града...

- Не мога да стоя тук да дрънкам глупости, когато имам работа за вършене, - гневно отсече господин Годен, - вие можете да си губите времето колкото искате. Моите почитания и останете здрав – и при тези думи достопочтеният търговец сърдито се поклони и рязко даде знак на помощника си да поведе отново спокойният кафяв кон.

Настроението на скорнубелският търговец на дърво се беше развалило непоправимо и дори представата за крехкото печено и първокачественият тъмен ейл в „Еленската гора” не бяха в състояние да прекъснат пороят от кисело мърморене и полуизречени закани, на които стана свидетел озадаченият му спътник и помощник, господин Тогар Мантаро.
Докато възмутеният търговец се отдалечаваше, тежките порти на гилдията се открехнаха леко, колкото да пропуснат здравата, набита фигура на още един мъж на средна възраст, облечен сходно на все още доволно изтегнатият на пейката, пътешественик. Току-що появилата се личност се обърна към отпочиващият:

- Канат, за какво беше цялата тая врява? Пак ли се скара с някой?

Именуваният като Канат се обърна към новопоявилият се:

- Торгал, аз рядко се карам с когото и да е. Господинът, несъмнено важна фигура в собствените си очи, се беше взрял в портата, от която ти току-що излезе, като че очакваше от там да изпълзи самият Демогоргон. Реших да завържа непринуден и приятелски разговор с него, който да разтопи леда.

- Лед ще топиш. - изсумтя Торгал – Такива като тоя са редовни като слънцето и луните. Винаги идва някой стожер на обществото, дето да реши че много ни интересува мнението му, та да ни го сподели, щем- не щем. Остави го тоя – намерих ти човек, от какъвто се нуждаеш. Тъй де, джудже, ама е препоъчан от Норем Трите Пръста – сещаш се, дето се отказа след оня погром в...

- Сещам се, - нетърпеливо го прекъсна Канат, - изключителен боец и сигурен другар, можеше да се разчита на него. Той не се ли върна в Турмиш или откъде беше?

- Тъй, тъй, оттам. Водел се охранник в керван, там се запознали с нашия човек, тъй де, джудже. Самото джудже дойде преди два месеца, представи се като Б’хор от рода Медна Кирка. Да го видиш само – тия джуджешки войни всичките са корави като скали, ама тоя ще мине през тая порта зад мен и само ще се изтупа от праха, помни ми думите.

- Кой може да запомни толкова много думи – ти да не би да помниш какви ги дрънкаш непрестанно, а? – подразни събеседника си Канат. – Точно такъв спътник ми е нужен, но не само един – както знаеш обикновено пътуваме по четирима, а сега само двама – не ми се ще, ако и вторият да е джуджешки войн, де струва за двамина. Как може в тоя прекрасен град да няма никакви свободни бойци в гилдията ни – какво, писари и бакали ли станахме?

- Е тук никой не ни е чувал, идват да се записват разни селски момци от околните села, дето си мислят, че да си член на гилдията мигновено те прави велик герой и на мига затъваш в богатство... Когато разберат, че да си изследовател и откривател значи да ходиш в места, де преди теб не е стъпвал човешки крак или е стъпал, ама само в едната посока, мрънкат за туй, за онуй и си хващат шапките и повече не ги виждам. А тукашните – никой не може да накараш да остави търговията и да се запише – кой иска приключения се записва в армията на лорд Далт, Хелм да бди над него. Тука хем ги знаят кои са, герои го раздават, хем и добри пари получават. Имам няколко момци, ама никой от тях не мога да ти дам – новобранци са до един. Оня ден единият си отряза ухото с алебарда, а друг си изтърва щита на крака и сега ще куца месец докато се оправи...

- Добре, добре, разбрах, - прекъсна го Канат – а прати ли човек да повика уважаемият Б’хор?

- То се знае, идва след малко.

В този миг вниманието на двамата събеседници бе привлечено от една фигура, идваща към тях откъм пристанището, чиято цел очевидно бе гилдията.
Приближаващият се бе най-странно облеченият горски елф, който двамата бяха виждали. Имаше силна, добре сложена фигура, гъвкава и лека походка като всички от Прекрасният Народ, бръсната глава и зелени очи от които струеше сила и воля. Облечен бе в тъмно монашеско расо, белязано със знака на Повелителя на Мъртвите, Съдника на Обречените – Келемвор. Водеше муле с товарни дисаги, а до него пристъпваше едро куче.
Канат се изправи на крака:

- Нещо ми подсказва, че намерих още един спътник, приятелю Торгал.

Елфът спря пред двамата мъже и заговори с тих, плътен глас:

- Почитания, уважаеми. Името ми е Ерин Хагар, последовател на Келемвор. Търся Торгал Гавайн, ръководител на гилдията.

Набитият мъж леко се поклони:

- Аз съм Торгал. Добре си дошъл, пътнико, заповядай и влез, сигурно си уморен от пътя – вътре ще поговорим с какво мога да съм ти полезен.

Торгал отвори широко високата дървена порта и извика един от младшите членове на гилдията да се погрижи за мулето на елфа, след което покани госта си навътре към широкият вътрешен двор, който се разкри отвъд портите. Едрото куче следваше господаря си плътно, подушвайки въздуха отвреме на време и оглеждайки наоколо с умните си очи. След като прекосиха двора, двамата Пътешественици и техният гост се озоваха в широката трапезария на гилдията – тук три пъти на ден се сервираше топла храна в доволни количества на членовете на гилдията. Дълги маси с прости дървени пейки заемаха обширното помещение – тук можеха да се съберат повече от сто души, но засега клонът на гилдията, открит преди две години в Елтурел, наброяваше едва двадесет и трима души, включително конярите и ковача.
Торгал махна на другите да седнат на една от пейките и сам отиде да донесе малко зеленчуци, хляб, сирене и кана бистра вода – познавайки нравите и изтънчените вкусове на елфите, не се осмели да предложи на госта си разреденото вино, с което разполагаше гилдията.
Докато се върне, Канат бе успял да се представи на госта им, а явно обученото куче беше седнало на задните си лапи и търпеливо чакаше заповед или жест от господаря си.

- Заповядай, приятелю, подкрепи се на спокойствие и след това ни разкажи какво те води в нашата гилдия.

- - -

Ерин се беше подпрял на палубата и гледаше в далечината към брега на криволичещата река. Обзет от мисли за мисията си елфът отдавна беше престанал да обръща внимание на нервниченето на търговеца Годен, който сновеше напред-назад. А мисията... Не беше изненадан, че го пращат далеч от храма - напротив. Учителят му отдавна намекваше, че трябва да събере още светски опит, за да може наистина да вникне в ученията на всемогъщия Келемвор. И така дните в храма си минаваха, докато една сутрин Ерин получи своята дългоочаквана задача. Без да губи време той оседла едно от мулетата на храма, събра най-нужното за из път, взе провизии за няколко дни и потегли.

Рунтавото овчарско куче изскимтя в краката му, сякаш усещайки, че елфът го пропусна в мислите си.

- Да, куче, - промърмори Ерин, - и ти си в кюпа.

Елфът разсеяно разроши рунтавата козина и с усмивка си припомни как кучето го беше харесало от пръв поглед. И как иначе - Ерин беше видял гладното животно да обикаля из улиците около храма и му бе изнесъл попара и дори къс сушено месо. Още помнеше как кучето го изгледа подозрително, но гладът бе надделял над недоверието. След като лакомо излапа попарата кучето бе последвало Ерин в храма.

- В гората всеки звяр сам си е господар, - каза му елфът поучително, нехаейки дали кучето разбира какво му се говори.

Но когато опитомим животно и го докараме в града то се привързва и става зависимо от нас. Тогава ние трябва да се погрижим за него в замяна на компанията му. И така съвсем скоро двамата бяха станали неразделни. Кучето беше младо, силно и добре обучено, но Ерин така и не бе разбрал от къде се беше взело, кой е бил бившият му господар и какво се е случило с него.

Неочакван вик накара Ерин да вдигне очи. Да, в далечината наистина се виждаха очертанията на пристанището на Елтурел. Ерин помнеше града бегло - беше ходил да продава кожи с баща си преди много години. Голям град, даже по-голям от оживения Скорнубел, пълен с търговци от всички краища на Западните Централни Земи. Но Елтурел бе само първата стъпка от един изпълнен с несигурност път.

- Дано пътят ми да ме отведе обратно в гората, - промърмори Ерин, - не бих искал да се завирам по дупките като някой гном.
- - -

Ерин предварително беше проучил как да стигне до гилдията на изследователите, така че не бе трудно да я намери. Приближавайки, той с интерес огледа двамата мъже, които разгорещено обсъждаха нещо на входа на сградата, обозначена с недвусмислената табела “Кралска гилдия на Изследователите и Пътешествениците”. След като се представи, елфът потвърди подозренията си, че единият от тях е ръководителят, Торгал Гавайн. Ерин остави да отведат мулето му в конюшнята, и помоли да го разтоварят - все пак животното носеше всичките му принадлежности, с изключение на раницата, здравата тояга, която ползваше докато ходи и чифт ками, които винаги висяха на колана под расото му.

Ерин се настани в трапезарията на Гилдията, свали раницата си и остави тоягата на страна.
- Животът е пълен с въпроси и отговори, - каза той с лека усмивка при вида на топлата храна, - и мъдрият човек не се впуска в планове за бъдещето на празен стомах. Благодаря за гостоприемството.

Елфът помоли за вода и попара за кучето и се съсредоточи върху собствената си чиния. Все пак не искаше да кара домакините да чакат и след няколко хапки пое дълбоко дъх и продължи:

- Пътувам с мисия да прославя името на Келемвор, нека отсъди справедливо и пази душите ни. - каза Ерин с по-сериозен тон. - Възнамерявам да търся просветление, а защо не и забравено знание, тайни и древни предмети, с които да се завърна в храма. Сигурен съм, че ще мога да бъда полезен във вашите начинания - ориентирам се добре в гората, умел съм както близък бой, така и с лък... А и нека сме честни, смъртта често е спътник на Приключенците - ще се справите по-добре със закрилата на Келемвор.

- - -

Торгал кимна замислено, слушайки думите на елфа, след което си размени бърз поглед с Канат – и двамата опитни ветерани в безмълвно единодушие разбраха, че монахът е изключително ценно попълнение за гилдията, появил се навреме за поредната мисия.

- Уважаеми Ерин, - започна Торгал, - мога да те уверя, че си попаднал на точното място. Гилдията цени познанието над всичко останало, а издирването и възстановяването на изгубени фрагменти от миналото е цел към която се стремим с всички сили.

- Някои членове на гилдията се стремят и към други неща, Торгал, приятелю – подсмихвайки се подхвърли Канат, на което Торгал сви рамене в жест на безразличие, а Канат продължи, обръщайки се към елфа. - Немалко членове на гилдията търсят най-вече забогатяване, в което няма нищо лошо докато не се изврати до степен на алчност и безрасъдство.
Оставяйки ги настрана ще кажа следното - твоята поява сред нас е изключителна със своята навременност – предстои ми мисия с определена важност в някои среди на нашето общество, а изпълнението и е свързано с пътуване, което по това време на годината обещава неприятности. Остава само да се запознаем с още един храбър пътешественик за да преценя дали групата ни ще е достатъчно силна – когато той пристигне, ще изложа пред вас своите мисли и цели и ще оставя на вас да прецените дали желаете още с включването си в гилдията да се впуснете в несигурно и по всяка вероятност опасно пътуване.


- - -

Два месеца по-рано
Вече трети ден, откак кервана на Ноем Трите Пръста, беше в Ентурел и той реши, че може да се разходи. Според обясненията на от Дуейн Траминер, старши търговец на къща Дейн и постоящем отговарящ на кервана, имало „ ...малък спор между Търговска къща Дуейн и конкурента търговска къща ...няма място за притеснение ...очаква се в близките 2-3 дни спора да се разреши ...както значете, надница се плаща за всеки ден поход ...готови сме да поемем нощувките и храната ви, но това е максимума, който можем да си позволим ...ако някой иска да напусне, ще му бъде изплатено заработеното до момента и издадена препоръка като за изпълнен договор ...и т.н.”. Но Ноем бе пътувал доста и факта, че стоката бе под охрана на съдебния пристав на града бе достъчно показателно, че престоя им ще се забави.
Голямо бе учудването му, когато сред табелите на занаятчийски работилници и търговски кантори, видя познат надпис, „Кралска гилдия на Изследователите и Пътешествениците”. Интересно, кой ли бе отговорник за тук, и заблъска по вратата.

- Кой по-дяволите е? Не си ли чувал за предзначението на звънеца? – чу познат глас иззад вратата и поднови блъскането си с ново усилие. – Кълна се, че ще ... – вратата се отвори и застаналия на прага млъкна когато го видя. – Ноем, стара лисицо, какво правиш по тези краища, последно чух, че си в Турмиш? – ухили се мъжът насреща му.

- И аз се радвам да те видя, Торгал! – не му остана длъжен Ноем. – Работя за една търговска къща от Портите на Балдър, като начилник на охраната. Извършваме преходи до Уестгейт и обратно. Но някъв съдебен спор ще ни задържи тук, какво и да се кълне главния търговец. За мен, разбира се, няма значение, защото договора ми е постоянен, но останалите момци от охраната получават плата на ден-преход и съвсем скоро ще почнат да ни напускат. Ами ти, откога Гилдията е решила да се разшири на запад и кой отговаря за този офис?
- Преди около две години отворихме врати в този благословен от Хелм, град. Неприятносите със Зентарим зачестиха и Съвета реши да отвори клон тук, за да сме близо до тия змии и да ги държим под око. Разбира се, очакват да изградя мрежа от местни хора и затова ми додоха единствено Канат. – посърна Торгал. – В момента съм намерил няколко момци, но всички за зелени, като пролента трева и ще мина поне още толкова време преди да мога да пратя някой на мисия. Дали не би искал да се завърнеш при нас? – реши да пробва късмета си Торгал.
- А, не. Знаеш защо се отказах, след онзи погром, не смятам да насилвам късмета си повече. – твърдо отказа Ноем. – Но пък нашите неприятности с пристава, може би ще са в твоя полза. Вече ти казах, че едва ли ще тръгнем скоро и хората ще започанат да ни напускат. Мога да ти препоръчакм един от тях - Б’хор, джудже от Турмиш.
- Джудже! Не е ли малко далеч от родния край, не сме виждаме много от неговия вид насам.
- Така е, наех го в Уестгейт и затова си направих труда да поразпитам тук, там. Той е от някакъв град край Хлондет, как му казват на техния си език, така и не запомих, но в Турмиш го знаят като Медните мини. Изнасят предимно мед, – и се ухили широко – но пък търмишците не се славят с богато въображение. Но по някое време медта спряла да им носи достатъчно приходи и те се принудили да намерят друг начин да се издържат. Както знаеш тия са много привързани към мините си, а пък по планинските чукари на Източен Турмиш не вирее много храна. Та тогава решили да се издържат от воинлък. Ма не били глупави и вместо да си търсят белята като нападат хорските градове, решили да се наемат като войни. Знаеш ги джуджешките войни, колко са корави, ма тия са най-здравите от всички. Но най-интересното е, че за разлика от останалите наемници нямат отказване от договор, стоят до последно. Като навършат определена възраст всеки е длъжен да замине и не може да се върне, докато не изкара достатъчно пари за собствена мина или шахта или както там си водят къщите. Затова и вместо да копят руда, наблягат на бойната подготовка. Този се бие с Бойна Кирка, и като го видях как я размхава с една ръка всички съмнения ме напуснаха. Но и друго чух, че ги тренирали да издържат на магии, всеки ден по-малко, докато придобият устойчивост. Чувал съм, че по подобен начин може да привикнеш към някои отрови, но честно да си призная, не бях чувал че е възможно и с магия. Щях и да го тествам, но нямах много време за да търся маг. И не на последно място е доста умел ковач, надутия пуяк дето се води Старши търговец на кервана, беше забравил да наеме такъв и той ни поддържаше екипировката в готовност. Така че дори това и за магията да се окаже просто слух, останалите му качества са доста ценни. Не че останалите ми момци са лоши, но това джудже е точно за твоите нужди. Освен това си върви и с екипировката, така че веднага може да го изпратиш нанякъде. Пък и може да го пуснеш на твоите новобранци, да ги научи на някой трик. Е как ти звучи? Да го пратя ли при теб да го прецениш? Не знам с колко пари, разполагаш, но те съветвам да не се скъпиш, защото всяка жълтица си заслужава.
- Иска ли питане! – вече видимо в по-добро настроение отговори Торгал. – Дори и половината от това, което казваш да е истина, го наемам на мига. – и се ухили на Ноем. – Айде влизай, черпнята е от мене.

- - -

- Не така! – изрева Б’хор и удари стоящия насреща му мъж с тоягата по-главата. – Пусни щита по-надолу, за да ме виждаш. Щита е, за да се пазиш с него, а не да се криеш зад него. И защо си го приближил толкова до тялото! В боя срещу кирка или боздуган, го дръж далеч, за да не те нанижат, след като го пробият. Отново!
Вече два месеца откак Б’хор се водеше член на Кралска гилдия на Изследователите и Пътешествениците и не можеше да се оплаче от работата. За разлика от охраната на керван, където основното беше вървенето, сега имаше възмоност да поддържа бойните си умения, па било и като тренира дузина новобранци. И вдигна тоягата си за поредната порция удари, които щеше да изсишпе върху главата на стоящия срещу него мъж, когато някой извика зад наго.
- Б’хор, Торгал иска да се явиш при него в голямата зала. Там са Канат и някакъв елф и иска да говори с теб.
Б’хор бе чувал слухове за Канат, който бе втори в командването след Торгал и досега не бе имал възможност да се срещне с него, защото Канат не се задържаше много. Според думите на Торгал само по организацнонни задачи, тъй като истинските мисии тепърва предстояха, така че само трябвало да има търпение. Но доколкото зависеше от него, това нямаше никаква значение, докато получаваше плататата си на време и получаваше ясни заповеди (като: „ ... набий малко бойни умения в главите на тия новобранци, за да имат някакъв шанс в първата битка”).
И се запъти към Голямата зала.

През вратата влезе джудже, което въпреки липсата си на джуджешка броня, създаваше впечатление на ходещ варел. Сто килограма разпределени на метър и двадесет са внушителна гледка, особено когато става дума за воин от Ниската раса. Косата му бе червена на цвят, нещо нормално сред джуджетата, като той я държеше късо подстригана, също нормално сред джуджетата. Но брадата му, гордост за всеки от неговата раса, бе сплетена на две и се прехвърляше по раменете, където завързваше вдете плитки в една с медна гривна.
Обяснението което бе получил Торгул, бе че така не могат да го дърпат за брадата по време на битка. И не че го притесняваше, че може да го издърпят отзад, защото било немислимо да обърне гръб на враг. След което Торгул се отказа да се шегува, защото явно джуджето беше сериозно в своите отговори, а както разбра в последстивие и нямаше чувство за хумор.
- Торгал, явявам се по твое нареждане. – заяви то и скръсти ръце зад гърба си в очакване не отговор. Позна Канат, тъй като вече имаше описанието, но видя, че третия в залата е елф, облечен в някаква тъмна дреха каквато бе виждал да носят човешките свещеници, - дано някой от новобранците не е успял да се нарани сериозно – му мина през главата. Но тъй като елфа стоеше мълчаливо, Б’хор реши да го игнорора. Какво го интересуваше някакъ елф, стига да си държеше езика зад зъбите.

- - -

Канат с любопитство огледа влизащият Б'хор и определено остана доволен от видяното – джуджето просто излъчваше стабилност и непоклатимост.
Торгал се изправи и се обърна към новодошлия:

- Б'хор от Медна Кирка, представям ти Ерин Хагар от Скорнубел и Канат Асадар от Берегост. Уважаемият Ерин току-що се присъедини към нашата гилдия, а Канат... Е, той е с нас от един живот време, мисля... - и Торгал се ухили на дългогодишният си приятел, след което продпължи – заповядай и сядай при нас, Б'хор.

Джуджето кимна на останалите и седна на дървената пейка, и Торгал бутна пред него дървено плато с хляб, сирене и зеленчуци, както добави и глинена халба със студена вода, с която боецът на накваси гърлото си.
Канат изчака тези действия да приключат, и заговори:

- Господа, името ми, както разбрахте, е Канат. Ще си позволя с няколко думи да опиша сегашната си мисия и бих желал да обмислите дали не бихте се включили в нея като мои подчинени.
Първо обаче, бих желал да ви кажа няколко думи за „Кралска гилдия на Изследователите и Пътешествениците”.
Гилдията е основана през 1336 DR от крал Азун IV на Кормир – това е годината в която този представител на кралският род Обаярскаир е коронован и учередяването на гилдията е едно от първите му дейности. За Азун IV няма какво да ви говоря – всички, дори и толкова далеч от Кормир, много добре познават великите дела на този богоравен владетел – неговите безчетни победи и ненадминати добрини.
Гилдията от своя страна, далеч надрасна люлката си – в момента има клонове на нашата гилдия в повече от две дузини градове и това е само началото. Ние привличаме смели и решителни приключенци, но отхвърляме алчните и безнравствените – основателят на гилдията сам със своето морално величие ни кара да се стремим да сме като него – доблестни, честни, благородни и великодушни.
Първата ни и висша цел е възстановяване на изгубено познание, връщането на бял свят на изгубени чудеса на знанието и изкуството, както и стремежа към нови хоризонти, търсенето на нови земи, нови чудеса, ново разбиране... Ние се стремим да пазим и сегашните знания да не се превърнат в изгубени – постоянно имаме мисии за изучаване на странни и необичайни ритуали, чествания, местни фолклорни традиции, а докладите ни пътуват с магия до центъра на гилдията ни в Кормир, където биват вписани в кристал и запечатани в стазисни полета, та нито да стареят, нито да бъдат изгубени.
Йерархията на гилдията е проста – всеки клон има Майстор, в случая уважаемия Торгал, който е гостоприемен домакин на всеки член на гилдията, озовал се в Елтурел. Аз съм Водач, упълномощен съм да водя групи от Търсачи, каквито сте вие. Тук, в града, извън мисия, ние с вас сме равни без косъм разлика. Тръгнем ли на мисия, без значение дали ще слизаме до девето ниво на Ад за да търсим Свитъците на Нетерил или отиваме до съседното село да изучаваме ритуалните танци при изкопаване на нов кладенец – йерархията се спазва с военна дисциплина. Идеята е една единствена – Водачите се считат да имат много и различен опит и понякога те знаят, че правилните действия не са тия, де обикновеният опит ни подсказва – понякога само живот на изследовател и пътешественик може да те научи на неща, които спасяват живата ти в необичайни и странни обстоятелства.
Понякога ще се наложи да работите с раси, които са ви неприятни – в нашите редици има орки, коболди, хобгоблини, дори и Тъмни елфи – щом са в гилдията, те са част от нас. Тази дисциплина ще ви помогне да превъзмогнете расовата омраза към тях, а и мога да ви уверя, че представителите на тези раси, приети в редовете на гилдията, силно се отличават от останалите си събратя.
Тази дисциплина и йерархия от друга страна не означават, че сте безправни или безгласни – напротив – вашето мнение е ценно и винаги искано. Вашите препоръки и собствен опит обогатяват и допълват Водача ви. Вие двамата, например, сте от много дълголетни раси, отколкото съм аз – Б'хор е сигурно два пъти по-възрастен от мен, а за теб, Ерин, само мога да гадая дали не си и три пъти по-възрастен от мен. За вашите култури, обаче, вие сте по-млади отколкото съм аз за моята. Въпреки това вие имате безценнен опит, които ще ми е нужен и ще се радвам да го споделите с мен, ако решите да се присъедините в пътуването ми.
Няколко думи за настоящата мисия.
Първо – не ми харесва. Изненадах ли ви? Обяснявам, понеже е важно всички членове на отряда да са в течение с всички детайли – за отдалечена комуникация с централата в Кормир ползваме съобщения, пратени като сън. Аз самият имам ограничени умения в Силата (The Power, така във Фейруун наричат божествената магия; арканната се нарича Изкуството, The Art, бел. авт.), и затова на мен са ми дадени няколко свитъка с това могъщо заклинание, което да ползвам в случай на спешна нужда или важни новини. Като цяло ползваме птици и други дребни животни или обикновените кервани за пренасяне на нареждания и съобщения, както и наша собствена куриерска служба – плановете на гилдията са внимателно обмисляни начертани с години напред и обикновено локалните клонове знаят какво се иска от тях за месеци или за цялата година. Преди четири дена, получих съобщение-сън, с което ми възложиха да присъствам на церемониалното палене на Вечен Огън в Твърдината на Кассен, малко селище разположено на около 100 мили надолу по течението на реката по посока Балдурови Врати, в непосредствена близост до Острозъбата гора. Всеки би се запитал какво толкова спешно има в един ритуал, който, както разпитах и разбрах, се извършва всяка година на празника Зелена Трева, т.е. след 16 дена.
Това за мен еднозначно показва необичайно събитие се очаква да се случи или вече се е случило – опитът ми до момента подсказва, че необичайно в девет от десет случая значи опасно.
Следващото – времето. 16 дена изглеждат много време, за да се изминат около 100 мили, но тук идват проблемите.
Първо, на около 30-на мили около града има патрули, които целогодишно чистят бандити и зверове, но оттам нататък пътят, особено сега, след тежката зима, ще е опасен и то много.
Второ – въоръжен керван вече потегли на път преди пет дена и следващият е едва след десетден.
Трето – речният транспорт – плоскодънните баржи се движат едва с 5 мили на ден и вечер спират на котва – дори и днес да тръгнем, няма да успеем навреме.
Резултата е че трябва да вървим по суша, като положителното е, че гилдията разполага с коне, стига да можете да яздите.
И така, господа, ето какво ви предлагам – идвате с мен към неизвестна, но вероятно опасна задача, съпроводена с няколкодневно, но опасно пътуване, през което малка група като нашата е считана за лесна плячка и ще имаме трудната задача да докажем обратното. В замяна получавате топли дрехи, храна и по 250 в злато след като се приберем обратно в гилдията.
Какво мислите за предложението ми?


Канат посегна за глинената си чаша, за да разкваси гърлото си и се облегна на пейката в очакване на отговора.

За Б'хор подобни въпроси бяха до голяма степен излишни. Решията зависеха от работодателя и стига да не бяха абсолютно аморални, така го бяха учили. Но явно тези хора имаха собствен стил и след като изискваха мнение, той щеше да се държи според очакванията им. 
- За съжаление не мога да се похваля като добър ездач, въпреки че бих се справил муле или пони, ако се налага. Скоростта и на двете обаче не може да се сравнява с тази на добър конски впряг с два коня, особено когато не е натоварен максимално. Аз самия имам известни познания в карането, така че освен, че може да си позволим повече провизии и няма да ви бавя, ако се налага да яздя. Разбира се, крайното решение зависи от Канат. - и изказал мнение, Б'хор зачака да чуе какво решение ще вземе водача на групата.

Ерин изслуша съсредоточено разказа и разясненията на Канат. Умисленото и предимно неутрално изражение на елфа не издаваше много, но спокойствието му беше очевидно нарушено, когато стана дума за множеството раси, с които може да трябва да се сработят. Елфът повдигна вежда когато стана дума за коболди и хобгоблини, но при споменаването на тъмни елфи моментно на лицето му се изписа изненада и отвращение. Ерин бързо овладя емоциите си, превъзмогвайки изненадата без да прекъсва Канат.

Когато джуджето влезе в трапезарията, Ерин го удостои с дълъг и любопитен поглед, след което кимна за “добре дошъл” без да става от мястото си. След като бяха представени един на друг, Ерин отпи дълбоко от водата пред себе си, в неуспешен опит да прикрие усмивката си, без съмнение резултат от несподелена шега.

- Колкото до пътуването, - каза той в отговор на Канат, - ако зависеше от мен бих тръгнал пеша. Далеч не е немислимо да поддържаме скорост от десетина мили на ден, а и пътят към просветлението е дълъг и съм свикнал да го минавам стъпка по стъпка. Но предвид неизвестността, която съпровожда тази задача, може би е по-мъдро да стигнем максимално бързо, за да имаме няколко дни да проучим обстановката. - каза Ерин с лека въздишка. - Бих яздил, особено ако имаме на разположение обучен боен кон с подходящо седло, което е очевидно предимство предвид че очакваме неприятности по пътя. Впрягът не ми е по вкуса и то не само, защото не обичам да гледам животни в тежък хомот... При нападение може да го изгубим, ако конете се паникьосат, а ако един от двата пострада задачата ни ще стане значително по-трудна.

След кратък размисъл, елфът добави - Не нося много злато, понеже във всемирната си мъдрост Келемвор не насърчава самоцелно насъбиране на светски блага, но няма да се учудя, ако по пътя ни потрябват пари за да стигнем по-бързо. Може да се наложи подмяна на ранен или изгубен кон, спешно да ни трябват конкретни предмети и провизии или да се отворят възможности, които не можем да предвидим от сега. Какво ще кажеш да получим част от обещаните златни монети като аванс?

Канат изслуша елфа и джуджето и кимна одобрително, когато чу съгласието им да потеглят.
Обърна се към Ерин:

- Уважаеми Ерин, гилдията, доколкото знам, не разполага с обучени бойни коне – той се обърна за потвърждение към Торгал, който само кимна. - Имаме на разположение обикновени ездитни коне, даже не особено бързи или издържливи. - При последното Торгал не се сдържа и изсумтя, но Канат с лека усмивка продължи – Оттук до Твърдината Кассен няма места, където бихме могли да разменим коне или да закупим провизии – нашата цел е и първото постоянно населено място, което ще достигнем в пътуването ни. Колкото до екипировката – смятам да вземем стандартният комплект на гилдията плюс още едно муле, освен твоето. Отделно ще минем през оръжейната, за да се снабдите с каквото ви е нужно и каквото ви липсва.

Веждите на Торгал се вдигаха все по-високо, докато слушаше списъка с неща, които смята да вземе Канат:

- А проклетата риза от гърба ми няма ли да свалите? Стандартен комплект? Конете, още едно муле, оръжие – вие гробницата на трижди прокълнатия Маронгафал XI ли ще ограбвате?

- Хайде, хайде, добри ми друже, - потупа го по гърба Канат, - нима ще пратиш старият си другар и тези достойни мъже на опасна мисия без да си ги снабдил както подобава?

- Що направо не каза че искаш първокласен комплект, а?

- Имаш ли от първокласния?

- Не, Груумиш да те рита по задника, нямам – това тук да ти прилича на гилдията в Уотърдийп?

- - -

Час по късно Торгал ги заведе в оръжейната. Тя беше ниско, облицовано с камък помещение, разположено под нивото на улицата, затворено с дебели пет пръста дървена врата, яко обкована с дебели железни пръти и гвоздеи.
Вътре помещението се състоеше от редици рафтове по стените и две дълги дървени маси, разположени по протежение на оръжейната. Екипировката беше безупречно подредена – оръжия, доспехи, щитове, алхимични съставки и отвари, всякакво оборудване – стълби, лампи, таран и какво ли не.
Въпреки, че настояваше, че го ограбват, Торгал сам разтършува всякакви ниши и сандъци и успя да събере най-доброто, с което този скромен клон на гилдията разполагаше.

------------
пред вас има:
оръжие – всяко обикновено оръжие, описано в Kirth Gersen's Equipment
брони и щитове – всички щитове и всички обикновени брони под 100 злато
екипировка – всяка екипировка под 20 злато
алхимични отвари – 2х Алхимичен огън, 2х Киселина, 4х Заплитаща Торба, 6х Сънрод
магически отвари – 6х Лечение на Леки Рани (1d8+1 жизнени точки), 2х Уголемяване (Enlarge Person)
специални предмети – 1х майсторски изработен тежък железен щит, 1х майсторски изработена тояга от Тъмно Дърво (Darkwood), 10 cold iron стрели, 20 alchemical silver стрели, 5 adamantine стрели, 4х майсторски изработени раници (backpaks) – когато носиш подобна, ефективната ти Сила за определяне на товароносимостта ти се увеличава с 1 (само за това, не и за бонус към атака или щета).

--------------

- Жалко, - въздъхна Ерин като чу, че конете им няма да бъдат обучени за битка, - ако попаднем на бандитска засада ще трябва и да внимаваме да не ги изгубим... - Елфът погледна за миг към Б’Хор, - Или впряга, както вече споменах не държа да яздя. Колкото до оръжия, храмът на Келемвор се грижи за екипировката на своите последователи. Нося нужните за себе си предмети, запаси и принадлежности, но ако желаете може да вземете кирка, лопата и малко допълнителна храна.

Ерин придружи Торгал до оръжейната, въпреки, че очевидно не очакваше да намери нещо от интерес. Но щом погледът му се спря върху изкусно изработената тояга от тъмно дърво очите му се разшириха и по лицето му се изписа изненада.

- Това... - промълви елфът невярващо, - такова оръжие има баща ми. Невероятно здрава и бърза тояга в подходящите ръце... Дори орнаментите си приличат. - той взе тоягата и я завъртя умело. Очевидно намерил подходящо оръжие въпреки очакванията си, Ерин оглежда по-съсредоточено предложените от Торгал предмети.

- Не възнамерявам да се превръщам в товарно муле, но в случай на нужда тази стабилна раница със сигурност ще побере повече от моята. - Ерин взе тоягата и след кратко колебание реши да подмени и раницата си.


Елфът като че се двоумеше за отварите, но Канат отбеляза:

- Аз имам личен инвентар от подобни вещи – разпределете си с Б’хор всичко, което ви е полезно.

Накрая Ерин разгледа с интерес необичайните стрели, които Торгал бе успял да изрови.

- В колчана ми има място за тях, но не мога да кажа с чиста съвест, че знам срещу какви неземни противници е най-добре да ги използвам. - казва той, и хвърли недоверчив поглед към стрелата от студено желязо, преди да я постави обратно при останалите.

- Дано да няма нужда да използваме тези стрели по предназначение. При всички положения е добре да ги вземем – просто за всеки случай.


Б'хор обходи с поглед оръжията и екипировката, прилежно подредени. Набитото му око на ковач оцени качествата им, но и също прецени, че с нищо не превъзхождат собствените му. До момента, в който Торгал не отвори един от тежите дъбови сандъци.
- О, велики Дуин! - не успя да скрие възхищението си той. - Каква майсторска изработка. И личи, че е вложено и желание в направата на този щит. Смятам, би ми бил полезен. И 2 от тези колби за лекуване, доколкото разбрах може да имаме неприятности. Ето онова копринено въже ще е последното, което ще взема, допълнително въже, никога не е излишно. Храна за десетден вече съм приготвил, така че по-всяко време съм готов за тръгване.
И продължи да се любува не щита.

Докато елфът и джуджето оглеждаха и подбираха допълненията към екипировката си, Канат и Торгал се заеха да съберат така нареченият „стандартен комплект”. Докато Канат отмяташе пунктове в списък, Торгал донасяше всеки един предмет и го подреждаше на една от дългите маси пред тях. В крайна сметка спретнатата купчина съдържаше фенер с похлупак, 10 пинти масло, два топа 50-фута въже, две куки, кирка, чук, лопата, брадва, три ножа, резервни тетиви за лък, 10 футова стълба, лост, преносим таран, шест торбички с гарванов крак (caltrops), 10 броя питони, огниво, одеала, резервни дрехи, три наръча с по пет факли, провизии за 10 дена, дърва за огрев за два дена, рибарска мрежа и риболовни кукички, 2 пакета за първа помощ, по два броя алхимичен огън, киселина, заплитаща субстанция, гръмокамък и противоотрова, шест стъкленици със светена вода, малко стоманено огледало, малки везни, сапун, конци и игли, резервни ботуши за всеки и всичко това беше прибрано в два коша, пригодени за закрепяне към товарно седло и покрити с непромокаемо платнище.

След като попълването на екипировката завърши, Канат се обърна към останалите:

- Тръгваме утре рано. Сега предлагам да се опитаме да си починем колкото е възможно най-пълноценно. Б’хор, ти имаш стая тук, а за теб, Ерин, Торгал ще осигури. Утре на зазоряване напускаме сградата на Гилдията и Елтурел. Крепък сън, господа!



- - - Край на Първа Глава - - -

Jager
Мнения: 239
Регистриран: пон юли 10, 2006 5:10 pm
Местоположение: Варна

Re: [Metamorphosis] - in game тема.

Мнение от Jager » пет юли 06, 2012 4:30 pm

Метаморфози

Част I:
Вечният пламък


Втора Глава:
Пътуването


13-ти на Тарсах, 1368DR, Годината на Знамето
Пътят между Елтурел и Твърдината Кассен в Западните Централни Земи


Когато розовопръстото ветрило на утрото проби мрачната наметка на ноща, Елтурел бе започнал да се събужда. Макар, че по улиците му липсваха обичайните за по-късните часове тълпи, тук-там се виждаше движение и се чуваше глъч – по павираните улици вече потропваха първите каруци със стоки от и към пристанището, ковачите разпалваха огнищата; бакалите и помощниците им разтоварваха стоки, за да заредят магазините си; от пещите на пекарите вече се вадеха първите пухкави, парещи самуни хляб; по улиците Нощната стража се запътваше към гарнизона, а оттам насреща им идваше Дневната; фенерджиите от „Гилдия за осветление и илюминации“ смъкваха фенерите от уличните стълбове, за да загасят фитилите и да долеят масло, подготвяйки ги за следващата вечер, а четирите големи дъбови градски порти отваряха 15-футовите си подсилени с магия и стомана крила, откривайки отново града към заобикалящият го свят.
В сградата на „Кралска гилдия на Изследователите и Пътешествениците“ отдавна кипеше оживление. Три коня вече бяха оседлани, двете мулета бяха натоварени, екипировката беше прегледана два пъти, когато Канат, Б'хор и Ерин стиснаха ръката на Торгал, и възседнаха ездитните си животни. Копитата затропаха глухо по още влажните от сутрешната мъгла павета, и малкият керван без бавене прекоси града, за да стигне до северозападната Порта на Нокътя, наречена така по това, че е насочена към хълмовете Тролски нокти. Там Канат кимна на стражите, които с любопитство ги огледаха и отговори за дежурните въпроси кои са, накъде отиват и по каква работа. След като грижливо записаха всичко, стражите ги пропуснаха и им пожелаха безопасно пътуване – едно пожелание, което рядко се изпълняваше в тия земи.
Впрочем групата изглеждаше напълно способна да се справи с немалко проблеми – без съмнение Б'хор предизвикваше най-голям интерес с бронята си, шлема с шип отгоре, кирката, закрепена през гърдите, големият щит, закачен на седлото до него, а рижата брада, сплетена по крайно интригуващ маниер само допълваше цялостната картинка. Елфът от своя страна, въпреки явната липса на доспехи и макар и въоръжен само с тояга, излъчваше енергия и сила и въпреки привидно отпуснатата си стойка даваше да се разбере, че е готов на светкавични и категорични действия. Канат беше най-малко впечатляващ от тримата, въпреки, че носеше преметнат през рамо огромен арбалет, а на седлото му бяха окачени брадва и щит. На колана му бяха наредени три ножа и лек млат (light flail), както и куп дребни торбички, а на врата му висеше свещен символ с четири спици на Гонд, Приносителят на Чудеса.
Пътят, застлан с дялан и пасван камък, се виеше през равнината и необезпокоявани от никого, тримата пътешественици разговаряха помежду си, обсъждайки общи въпроси и дребни проблеми. От време на време по пътя се мяркаха селяни от околните на Елтурел ферми, подкарали натоварените със стока каруци към града, а на два пъти срещнаха патрули на лорд Далт, които спираха малкия керван, за да проверят странните люде, които го съставяха, след което ги изпращаха с пожелания за безопасно пътуване.
Слънцето се беше издигнало високо, когато Канат реши да спрат за обяд. Той самият бе свикнал на ездата, но за елфа и джуджето това явно не бе така – въпреки, че никой от тях не се оплака, си личеше, че се радват на почивката. Разседлаха конете и свалиха самарите от мулетата и пуснаха животните да попасат още рехавата трева. Обядът се състоеше от завити пакети с храна, приготвени от гилдията – никой не посегна към провизиите за пътуване – макар и много хранителни, те не се славеха с отличен или изобщо с някакъв вкус. След като хапна доволно, кучето на Ерин се изтегна до господаря си и притвори очи, махайки лениво с опашка, но ушите му непрекъснато мърдаха, издавайки, че кучето седи нащрек.
След час почивка групата отново пое на път. Часовете се нижеха монотонно, както и милите, оставащи зад гърба им. Когато слънцето бе ниско над западният хоризонт, пътят все да се влошава – камъните ставаха по-груби, тук-там липсваха, някои бяха счупени. Преди по-малко от час бяха подминати от последният за деня патрул, и състоянието на пътя подсказа това, което Канат изрече на глас:

- Господа, извън обсега на Елтурел сме. Оттук сме сами – сетивата изострени и бъдете нащрек за всичко. Толкова близо до патрулните зони не очаквам проблеми, но винаги е добре да сме готови. Ерин, сетивата ти, мисля са най-остри от всинца ни, мини напред, Б'хор – мини зад мулетата и пази гърба. Оглеждайте се за подходящо място за нощуване.

Не бе минало много време, когато откриха подобно място – в подножието на хълм, скрити откъм пътя, който вече бе останал само като утъпкана от безбройни колела и копита, широка пътека.
Запалиха малък огън и го заслониха така, че да не се вижда отстрани. Разделиха си дажбите и определиха смените за нощна стража – първи Канат, след това Б'хор с отличното си виждане в мрака, и накрая Ерин, който с минималното количество транс, нужно на елфите щеше да изкара двете оставащи смени до утрото.
Докато вечеряха, Канат обясни на двамата си спътници ситуацията:

- Както виждате, Западният път не е много оживен. Това е така, понеже пролетта основно се използва реката, която макар и по-бавен начин за транспорт, е достатъчно надеждна и лишена от какви да е заплахи, с изключение на редките пиратски нападения от страна на върлуващите по сушата банди, които успяват да измайсторят подобия на салове, с които да атакуват баржите, кръстосващи реката. За съжаление на бандитите, на всяка баржа на Елтурел, а от скоро и на повечето останали, има установени мощни балисти, които са в състояние да унищожат всяка жалка черупка, които тия престъпни псета измайсторят. Същевременно екипажите на баржите са добре обучени и добре въоръжени, както и достатъчно многобройни, за да дадат отпор на подобни атаки. Все пак не всеки може да си позволи или да изтърпи дългото пътуване по река, затова понякога се сформират големи кервани, винаги тежко въоръжени, които да пресекат разстоянието до Балдурови Порти. Към средата на Миртул, т.е. след месец време, пътят се разчиства от всякаква сган, благодарение на засилените и все по-чести кервани, а и лорд Далт се е договорил с дук Елтан и често единият или другият град праща конни отреди с единствената цел да търсят и изтребват бандити и зверове, които заплашват почтените граждани.
Но в този момент от годината, тук е бандитско царство, затова трябва да сме внимателни непрестанно.
И така – Ерин, Б'хор – заспивайте, а аз ще прегърна добрият си приятел – и Канат потупа арбалета – и ще се оглеждам.


Елфът и джуджето не чакаха втора покана – Б'хор се зави с лека завивка, тъй като здравият му организъм не се нуждаеше от нещо повече, а Ерин седна и постепенно отворените му очи придобиха онзи отнесен и празен поглед, характерен за елфическият транс, когато, както смятаха мнозина схолари, духа на елфите се пренасяше в далечният им свят прародител...
- - -
Ерин
- - -
Утрото още не беше дошло, но лъчите на изгряващото слънце оцветяваха облаците на хоризонта в ярки багри. Ерин отвори очи, протегна се и се надигна върху твърдото легло. Нощта бе минала спокойно, но вълнението от предстоящата мисия не му позволяваше да се излежава. Елфът се облече бързо, взе раницата и тоягата си и се запъти към трапезарията - все пак ги чакаше дълъг път и нямаше смисъл да се бавят.

- Закуската е като утрото, от нея зависи целия ден - промърмори той с усмивка, сядайки на една от масите. След няколко хапки обаче установи, че няма апетит, отпи от чашата освежаваща вода, стана и отиде да оседлае мулето си. За последен път Ерин провери, че всичко е натоварено и самарите са сигурно пристегнати, прегледа различните стрели и ги подреди в колчаните. След кратък размисъл закрепи единия колчан на гърба си и преметна късия лък през рамо.

След като размени няколко думи с Торгал, Ерин огледа коня, който му бяха избрали. - Спокойно, спокойно... Добро момче... - промърмори той, докато потупваше животното по лъскавия врат. Елфът знаеше, че думите нямат значение, но бе важно конят да му вярва и да не се плаши от него. Той провери багажа и се сбогува с Торгал, след което възседна коня си и последва Канат. За момент му се прииска да слезе и пак да пренареди екипировката си, но вече бяха потеглили, а и бяха прекарали твърде много време в това занимание. Елфът чувстваше, че е направил грешка и няма да може да язди удобно, но не можеше да измисли какво да направи по въпроса. Раницата на гърба му съдържаше важна за оцеляване екипировка; лъкът и колчанът щяха да бъдат полезни ако зърнат дивеч или попаднат на засада; а тоягата... Е, с тоягата от тъмно дърво не можеше да се раздели точно сега. С лека въздишка Ерин пришпори коня си и догони този на Канат.

За да минава времето, тримата разговаряха на разни теми. Елфът не беше пръв да почне разговор, но отговаряше на въпросите на спътниците си без задръжки и от време на време се включваше в дискусията с истории от Скорнубел. На внимателен събеседник би направило впечатление, че често отговаря със словата на Келемвор, вместо да предложи собствено мнение. Тези моменти можеше да се различат лесно, понеже гласът на елфа ставаше леко монотонен, все едно не говори свободно, а чете от тежък и прашен том.

Ерин бе благодарен за обедната почивка и използва първите няколко минути да се разтъпче и да протегне краката си. Когато извадиха храната и се заеха с нея, елфът съвсем се оживи и спомена, че с удоволствие би забъркал някоя яхния за вечеря ако вечерта остане достатъчно време за готвене. Когато стана време да потеглят отново, Ерин оседла коня, нагласи стремената, след което качи самарите на мулето и привърза повода му за седлото си.
Ерин не възрази, когато Канат му предложи да язди пред спътниците си в групата. - Моят народ е най-бдителен в гората, но дори сред хълмовете обикновени бандити едва ли биха успели да се промъкнат до нас без да ги усетя. - Така тримата продължиха по пътя си и деня, а после и вечерта преминаха без да се случи нещо от особен интерес. Когато дойде време за сън, Ерин разтовари дебелата постелка от магарето си, зави се с топлото одеало и се отдаде на заслужена почивка.
- - -
-
- - -
14-ти на Тарсах, 1368DR, Годината на Знамето
Пътят между Елтурел и Твърдината Кассен в Западните Централни Земи


Ноща мина без перипетии – няколко пъти се чу воят на вълци, но тя бяха надалеч и така и не се доближиха.
Сутринта поеха отново на път – местността стана хълмиста и монотонна. Към обяд, малко преди да спрат за обедна почивка, след като прехвърлиха билото на поредният хлъм, пред тях се разкри ужасна гледка. Долу в ниското, на четвърт миля разстояние, се виждаха останките от битка. Четири полуизгорели фургона, разхвърляни стоки и изпочупени вещи, както и много следи от огън и кръв, както и тела на хора и животни.

Мъчейки се да сдържат отвращението си от гледката и ужасната миризма, тримата се спуснаха надолу, оглеждайки се на всички страни. Животните се дърпаха, нежелаейки да се доближават до труповете, затова ги спънаха и оставиха назад, а Канат рече:

- Ерин, остави кучето да пази животните. Ела с мен и Б'хор да огледаме и да се опитаме да разберем какво е ставало тук. Оглеждайте се за гости. Да се разпръснем и да потърсим следи.

- - -
Ерин
- - -
Сутринта Елфът закуси набързо, оседла животните и скоро бе готов да потегли със спътниците си. Цяла сутрин яздиха, а пътят бе празен и монотонен точно както вчерашния ден. Почти бе станало време за обяд, когато Ерин помириса следи от пушек и огън. В първия момент не можа да осъзнае, колко нередно е това, понеже мислите му бяха обзети от предстоящия обяд. Секунди по-късно тримата прехвърлиха хълма и попаднаха на неприятна гледка. Ерин промълви няколко думи на елфически, които звучаха като проклятие въпреки напевния език.

- Куче, стой тук... Стой при конете... Стой да пазиш ТУК. - След кратко увещание елфът успя да накара своя спътник да изпълни поставената му задача. Ерин свали късият лък от рамото си и закрепи тоягата към раницата по диагонал на гърба си. След това се запъти внимателно към изгорелите фургони като през цялото време бе нащрек за потенциални изненади откъм хълмовете.

- - -
Б'хор
- - -
Стиснал в ръка бойната кирка и екипирал се с тежкия железен щит Б'хор пристъпваше бавно надолу по-склона. Той не се остави да бъде подлъган от измамното спокойствие на свършилата битка.Очите му обхождаха терена в търсене на признаци за оцелели или поставена засада.
За съжаление уменията на Б'хор бяха в отнемането на живот, а не в лекуването и дори да имаше оцелели, нямаше как да им помогне. Но за сметка на това, с уменията си на боец веднага прецени как се е протекла битката и откъде може да очаква скрити засади, затова се постара да покрие тези места.

- - -
Канат
- - -
Канат влезе между останките от каруци и даде знак на Б'хор да заеме левия, а на Ерин – десният фланг. Наведе се над едно от телата, като миризмата за малко не го задуши. Трижди проклинайки стомаха си, Канат внимателно огледа тялото, което по всичко личеше, че е тук от няколко дена и след усилените действия на гарвани, лешояди и дребни гадинки, вече бе до голяма степен неузнаваемо. Уменията му на лечител лесно определиха, че е бил съсечен откъм гърба, от високо, по всяка вероятност от ездач, носещ непрактичен за конник прав меч – острието беше оставило резка на една от раменните кости, вместо да се плъзне както би направило острието на извита кавалерийска сабя. Следите около изгорелите каруци бяха утъпкани до неузнаваемост и дори умел следотърсач като него трябваше да се отдалечи извън непосредственото полесражение, за да разбере каквото и да е от оставените отпечатъци. Бързите погледи наляво и дясно показаха изтърбушените вътрешности на фургоните, наоколо се търкаляха няколко разбити бъчви, както и два отворени и празни сандъка, чийто счупени катинари лежаха на земята до тях.
Канат се насочи към периферията, за да се опита да намери оцелели следи.

- - -
Б'хор
- - -
С приближаването си Б'хор забелява очевидните резултати от едно клане - мирис на съсирена кръв и разлагащи се трупове. Повечето от тях посечени в груб. В ума си вече бе изградил най-вероятният сценарий на битката. Канат бе започнал да оглежда земята в търсене на следни, затова реши да му помогне с насока.
- Дошли са от от там. - сочейки хълмовете в ляво и с ръка прокара линията на нападението. - След което са ги удари от ляво. Ако е имало въобще охрана, се е пръснала бързо, защото няма признаци на съпротива.
Въпреки че, битката се бе състояла преди поне 2 дни, Б'хое изпитваше чувство на тревога. Обикновено след като приключваха с кървавото си дело и ограбаха каквото могат, бандитите се стремяха да напуснат мястото възмножно най-бързо, за да не попаднат на някой боен отряд или по-голям керван. В случай обаче тягостното чувство си оставаше, а Б'хор бе научен, да се доверява на инстинктите си по време на битка, или след нея. Затова реши да заеме някое удобно за зашитата място, докато останалите оглеждаха за следи. Най-удачно му се стори да заеме позиция при първия фургон, в случай че разбойниците се завърнеха от преследване на останата част от кервана. Ако пък търговците се бяха спасили и пратеха отряд назад, едва ли щяха да се благонастроени, към първите хора, които намереха на мястото на нападението. И не на последно място изгорелия фургон можеше да му предостави известна защита.
- Ще застана до първия фургон. - обяви намерението си той. Най-добре бе останалите да знаят местоположението му, в случай на нужда, щяха да знаят къде ще намерят помощ.

- - -
Ерин
- - -
Ерин си проправяше път от дясната страна на останките, оглеждайки се внимателно за потенциална засада. Беше слабо вероятно някой да ги причаква, най-малко защото хората от кервана бяха мъртви от доста време.

- Нека Келемвор отсъди справедливо и посочи пътя на душите им, - промърмори той. Елфът остави сетивата му да го водят и се вслуша във вътрешния глас, на когото хълмовете нашепваха какво се бе случило на това място. Засада... Хора и животни, повечето беззащитни посечени безмилостно, много от тях в гръб. Паника, керванът се разделя, изоставените пътници скоро срещат своя злочест край.

Дали това беше волята на Келемвор, или хаосът бе сложил преждевременен край на живота на тези бедни хора? Гласът на Б’хор сложи край на теологичната дилема и върна вниманието на Ерин обратно върху спътниците му. Явно джуджето беше открило следи за атака и по другият фланг, което значеше, че керванът е бил ударен от две страни. Ерин понечи да отвори уста и да съобщи за наличието на следи и от дясната страна, когато...

Внезапен полъх от вятъра донесе едва доловим звук на копита и конско пръхтене. Този път Ерин бе нащрек и веднага съобрази, че звука не идва откъм техните животни а от пътя пред тях. Елфът привлече вниманието на спътниците си като изсвири с уста като вика на граблива птица. Когато бе сигурен, че и двамата го гледат посочи пътя напред и сигнализира със знаци, че идват ездачи. За да разсее всякакви съмнения, Ерин потърси добро прикритие от своята страна на пътя, извади стрела от колчана си и клекна зад него.

- - -
Канат
- - -
Канат тъкмо се запъти към Б'хор, за да огледа следите от неговата страна, когато видя неспокойното, търсещо изражение на джуджето с което то оглеждаше околността. Малко след това чу изсвирването зад гърба си и успя да види как Ерин се прикри зад един от фургоните, а Б'хор се прибра плътно зад останките на челният фургон. Канат понечи също да потърси прикритие, когато се сети за животните, които оставиха спънати малко по-назад. „Проклятие“, помисли изследователя и светкавично превключи към дуг план.
Застана до челният фургон, на по-малко от два разкрача от прикрилият се Б'хор, но за разлика от него Канат остана извън прикритието на останките, свали тежкият арбалет от гърба си и зачака.
Не му се наложи да чака много – на около двеста фута напред, където пътят се изкачваше по поредният хълм, се появиха шестима конници, които се смееха дрезгаво и приказваха на висок глас, грубо прекъсвайки се един друг, явно безразлични дали някой ще ги чуе. Бяха раздърпана и жалка гледка – неподдържани коси, парцаливи дрехи, конете им бяха изпосталели, но всеки от шестимата носеше кожена ризница и бе препасал меч, брадва или носеше копие, а двама даже бяха въоръжени с лъкове. Щом видяха самотната фигура, приказките им секнаха и ръцете им се пресегнаха към оръжията на кръста им, но един от мъжете излая някаква заповед и пристъпи няколко крачки напред. Беше висок, добре сложен, имаше чорлава брада и малки, коварни очи. Сложи ръце на седлото и погледът му обходи местността – спря се на ездитните животни и седлата им, след което се върна на въоръжената фигура пред себе си.

- Аз съм Тедон Гърлото, тия отзад са ми дружина. Тук това са наши земи – що не кажеш на приятелчетата си да излязат от дупките си, и да се разберем с добро, а? Виждаш какво е да си неучтив с нас – при тези думи бандитът с широк и недвусмислен жест посочи останките на фургоните.

Канат срещна погледа му и рече:

- Нямам приятелчета – днес имаха неприятна среща един с друг за делба, но нали знаеш – двама се карат, третият печели.

Тедон го изгледа изпитателно, но погледа на Канат не трепна. Разбойникът изведнъж се разсмя с цяло гърло и се затупа по бедрото:

- Ей това е човек по мой вкус – и аз винаги казвам, взимай колкото може – няма нещо в повече. Айде сега сериозно – смехът му секна тъй рязко, както и започна – каза нещо за делба. Харесваш ми и ако се държиш културно даже може да си тръгнеш с единия от конете. Какво ще кажеш?

- Ще кажа следното – не деля туй, що сам съм си извоювал!

При последното Канат рязко вдигна арбалета и стреля, но дали от ярост към противните престъпници или от погнуса от въздуха, пропит с мирис на смърт, иначе точният мерник на Канат му изневери и стрелата премина на разкрач встрани от бандита, който нямаше време дори да реагира.

- - -
Б'хор
- - -
Б'хор вече бе заел позиция до първия фургон, когато чу сигнала на Ерин, а след неговите жестове вече не се съмняваше, че шестото му чувство не го бе подвело. От позицията си зад фургона имаше намерение, да ги изчака да дойдат, а след като видя действията на Канат вече нямаше съмнение, че и водача им искаше да направи същото. Да се качиш на кон не те правеше, кавалерист, кавалирията бе силна, когато атакуваше във фронт, докато тази сбирщина най-вероятно щеше да се пробва да заобиколи Канат. Така че той стисна кирката и ги зачака да дойдат отляво.

- - -
Ерин
- - -
Ерин с учудване проследи Канат, който не само, че не се скри зад изгорелите останки, ами направо заговори лидера на бандитите.

- Странни хора, - помисли си той, - да подминеш толкова добра възможност за засада и да се изправиш сам срещу шестима противника. - Елфът не очакваше нищо добро да излезе от тези преговори и беше готов - още докато Канат вдигаше арбалета Ерин вече бе в движение. Той ловко стъпи иззад прикритието на изгорелия фургон, опъна късия лък и запрати стрела по бандита. За съжаление разстоянието бе твърде голямо и стрелата му също изсвистя покрай изненадания противник.

- Да беше по-близо, щях да те пратя в обятията на Келемвор, - изръмжа елфа, - ела, ела насам.

- - -
Канат
- - -
Канат бързо откачи кесия от кръста си и пръсна съдържанието и по земята – десетки гарванови крака (caltrops) се търкулнаха по земята, правйки участка много опасен – сред тревата малките четиривръхи шипове не се виждаха изобщо. Веднага след това с няколко крачки се прибра зад укритието на изгорелия фургон.

- - -
Тедон само примигна изненадан, когато двете стрели прелетяха около него. Изненадата му бързо се смени с ярост, когато ревна с пълен глас:

- В атака, псета! Живи ще ви одера – убиват Тедон, а вие спите! Примка, мини отдолу; Онгар, Мурел, с мен; Белег, Тос – погрижете са оня отгоре! Внимавайте за третия, и той е тук, сигурен съм!

Още докато излайваше заповедите си, бандитите вече бяха тръгнали по склона надолу. Бързината и стръмният наклон им изиграха твърде лоша шега – само Примката и Белега слязоха невредими – Онгар се засуети и конят само се въртеше в кръг, Тос успя да стигне до основата на хълма, но том конят му се препъна и животното с ездача си се строполиха в прахта, а Мурел извади най-лошият късмет – докато слизаше надолу той се изтърва и падна в копитата на коня, който го стъпка безмилостно в устрема си надолу.
С безсилна ярост Гърлото гледаше опитите на хората му да се присъединят към него в битката – с вик на предизвикателство той изтегли дълъг меч от ножницата на колана си и се втурна напред в атака.
- - -
Б'хор
- - -
Б'хор със съжаление изгледа как и Канат, и Ерин пропуснаха да уцелят, бандита, явно днес му вървеше. А като ги видя как се юрнаха неорганизирано надолу му стана ясно, че няма да могат да се въпозлват от предимстовото си, че са на кон. А един необучен конник бе лесна плячка не умел воин като него. Така че Б'хор зачака първия, който щеше да му бъде в обхвата.

- - -
Ерин
- - -
Ерин се придвижи внимателно между бъчвите без да изпуска главатаря от погледа си. Извади втора стрела, опъна тетивата, пое дълбоко въздух и я пусна. Дали заради неприятната миризма, която дразеше ноздрите му или заради сгромолясването на коне и човешки крясъци елфът е дори по-неточен от предишния си опит. Ерин изръмжа нещо на майчиния си език и приклекна леко зад бъчвите, готов за светкавична контра-атака.

- - -
Канат
- - -
Канат бързо презареди големият арбалет и се приготви да простреля първият враг, който се опита да доближи прикритието му.

- - -
Тедон препусна напред след отстъпващият враг и в бързината не забеляза преъснатите в тревата гарванови крака. Когато конят настъпи коварните остриета, те се забиха в копитата му и го принудиха да се изправи на задните си крака, цвилейки от болка. Опитният ездач Тедон успя да го овладее, но Канат използва мига, в който вниманието на бандита бе отвлечено и стреля отново – този път арбалетната стрела безпогрешно намери пътя си и се заби в бедрото на бандита.
Почервенял от болка и гняв, Гърлото само процеди през зъби:

- Скъпо ще ми платиш за това, трижди проклет да си.

В това време Тос бе успял да се метне на седлото и препусна към полесражението, а Примката и Белега бяха успели почти да достигнат на разстояние, което да им позволи да влязат в близък бой. Онгар също бе успял да слезе и избра да заобиколи по левия фланг на бандитите, явно насочвайки се към елфа.

- - -
Б'хор
- - -
Б'хор хвърли един поглед на бойното поле, с радост отбелязвайки факта, че бандитите проляха първата кръв. Бе се надявал, че бандита, заобикалящ го отляво ще дойде достъчно близо, за да му се нахвърли. Явно онзи бе решил да бъде по-предпазлив и остана от другия край на фургона. Но и това му бе достатъчно. Изкочи иззад фургона и крещейки в пълно гърло замахна с кирката към корема му. Онзи се опита да парира удара и но не му достигна бързина и кирката се забоде в него.

- - -
Ерин
- - -
Ерин пусна поредната стрела срещу главатаря, но тя отново прелетя покрай него. Елфът не се смути и реши да промени позицията си, приближавайки се до Канат.

- - -
Канат
- - -
Канат побърза да зареди арбалета и отново стреля по Тедон – стрелата отново намери своята жертва и острието се впи в плътта на разбойническият водач, изтръгвайки нови ругатни и проклятия. Канат успя да пусне арбалета, но не съумя да извади лекия млат и щита си, когато разбойника го връхлетя...

- - -
Вдигнал дългия си меч високо над главата, Тедон връхлетя изследователя и стовари острието с цялата сила на злобата, болката и омразата, които го изгаряха в момента. Канат се опита да избегне атаката, но възрастта си каза думата и реакцията му бе твърде бавна. Мечът се стовари върху него, но изненадващо за всички, се плъзна по гърдите му без да остави кървава следа – изпод разрязаните от острието дрехи се мярнаха сребристи фини брънки на лека ризница. Макар и безкръвен, този удар обаче бе твърде силен – Канат отстъпи крачка назад и с усилие се опита да си поеме дъх...

Примката, от своя страна, нямаше късмета на Канат. Ударът от бойната кирка почти го изхвърли от коня, но разбойникът все пак успя да остане на седлото. Болката почти го караше да изгуби съзнание, но все пак той намери сили да вдигне бойната си брадва и да опита удар срещу обкованият в желязо неумолим боец, като същевременно сръчка коня си да атакува джуджето...
Ударът с брадва бе много силен и точен, но Б'хор с презрение и лекота го отби с щита си встрани, а страхът бавно пропълзя в очите на коварният бандит...
Конят на бандита се опита да атакува джуджето, но месеците на глад и лоши грижи си казаха думата – Б'хор без проблем избегна вялите опити на коня да го премаже с копитата си...

Онгар проследи пътя на елфическият монах и вдигна лъка си – само след миг стрела полетя към ловкият избранник на Келемвор, който с удивителна грация я избегна, спечелвайки си така ураган от проклятия от страна на изнервеният бандит.

Белега веднага се опита да атакува елфа, препускайки напред. Разбойникът замахна с меча си, но елфът с неуловимо за окото движение вече не бе на пътя на острието. С шумни ругатни Белега се опита да накара коня си да прегази елфа, но клетото животно отказа да се подчини, с което си спечели порой проклятия.

Тос се опита да се доближи до Примката, сражаващ се в смъртна схватка със страховитото джудже и да му помогне – стиснал верният си лък в ръка, разбойникът прати на Б'хор бръмчаща като разярен стършел, стрела, която обаче безвредно се отби от щита на тежкобронираният боец.

- - -
Б'хор
- - -
Противника му замахна с брадва и за Б'хор не бе учудващо, че пропусна. Глупак. - помисли си Б'хор. - Брадвата не е оръжие за конник, при това неумел. И замахна за пореден път към корема му с кирката.

Ударът разстърси бандита, който се строполи от седлото бездиханен. Въпреки, че нямаше видимост към Канат, Б'хор чу сблъсъка на стомана и радостния вик на Тедон. Явно Канат имаше неприятност и Б'хор тръгна на обратно, предпочитайки да остави стрелеца необезпокояван, но да помогне на Канат на всяка цена.

- - -
Ерин
- - -
Ерин приклекна леко при вида на атакуващия бандит и умело избегна вертикалният удар от меча на Белега. Без да губи и миг той се стрелна към ездача, парирайки с лъка си китката, държаща оръжието. Преди бандита да успее да вдигне меча за повторна атака елфът заби дясната си ръка в ребрата му с такава сила, че се чу как те изхрущяха. Без да губи инерцията си, Ерин скочи и стовари левия си крак върху врата на противника си.

Елфът не дочака да види ефекта на изненадващата си атака; в момента, в който краката му отново докоснаха земята той се претъркули ловко, излизайки в гръб на бандитският главатар. Той се надяваше, че ще успее да го разконцентрира достатъчно, че Канат да го съсече на място.

- - -
Канат
- - -
Канат светкавично успя да откачи щита и млата от колана си и бързо зае защитна позиция – с лъжливо движение се премести встрани, замахна с млата и макар и не много силен, ударът попадна в целта.

- - -
Тедон изхъхри глухо и кървава пяна изби по устните му, а когато се опита да хвърли поредната си заплаха, неизречената закана се превърна в мъчително кашляне... Все пак десницата му вдигна меча, но смъртната скованост, която го обземаше превърна удара му във безцелен замах, който порази единствено въздуха...

Онгар бе поразен от лекотата, с която елфът се разправи с Белега и, решен да отмъсти за другаря си, се доближи още до елфа. За жалост на бандита, дори и скъсеното разстояние не помогна и смъртоносният боец бе все така недостижим за стрелите на разбойника.

Тос препусна след джуджето, което презрително му бе обърнало гръб и прати нова стрела в подвижната стена от стомана, каквато бе рижият боец. Б'хор дори не благоволи да реагира когато стрелата бръмна покрай него без да го засегне.

- - -
Б'хор
- - -
Б'хор стана свидел как Ерин сякаш литна, след което използвайки крака си, смъкна противнка си от седлото и заедно с Канат нападната главатаря от двете страни. Въпреки че вече изглеждаше опасността за Канат да е отминала и двамата с Ерин да се справят с разбойника, Б'хор реши да продължи с взетото вече решение. Опита му подсказваше, че щом главатаря паднеше, хората му губеха морал и биваха склонни да бягат. Затова реши да заложи на това и се насочи към Тедон. Тежкият удар на бойната кирка безпогрешно се стовари върху омаломощеният главатар и го събори от седлото. Още преди да докосне земята, съзнанието и възприятията бяха напуснали тялото, изтичайки с кръвта, лееща се от раните му...

- - -
Ерин
- - -
Днес Келемвор във всемирната си мъдрост явно не бе благословил стрелците с лък. Това бе факт, който бандитът атакуващ Ерин щеше да разбере много скоро. С бързината на горски хищник елфът се озова на крачка от своя противник и се хвърли към него с тежестта на цялото си тяло. Кракът на елфа уцели конника право в гърдите изкарвайки въздуха на злочестия бандит.

- - -
Канат
- - -
Тялото на Тедон се стовари тежко в праха и Канат веднага оцени ситуацията – имаха още двама опоненти, които както по всичко личеше, щяха да си плюят на петите. Ерин твърде добре се справяше с единия, затова Канат реши да се заеме с другия – отстъпи бързо няколко крачки и със заповеден тон изрече към Тос:

- Accedo!

В гласа му се усети някаква свръхестествена, като че магическа нотка, и пред такава повеля слабият ум на Тос не издържа и той като в транс подкара коня си към Канат.

- - -
Б'хор
- - -
Б'хор тъкмо бе свалил Тедон от седлото и се канеше да го довърши с един последен удар, когато бандита наречен Тос изтърча зад гърба му насочвайки се към Канат. Той трябваве да спре тази нова заплаха и затова се опита да промени движението на кирката си в страни, но то вече бе наброло енерция и Б'хор не успя да го овладее добре и пропусна целта си.
След което явно видял падналия си главатар Тос реши, че ще бъде най-разумно да си плюе на петите и обърна коня назад. За Б'хор не остана нищо друго освен да го изгледа как се отдалечава. Да преследва отдалечаващ се ездач не бе в неговите способности, а и нямаше намерение за да го прави. Затова отпусна бойната кирка и огледа резултатите от битката.

- - -
Ударът на Ерин почти събори Онгар от седлото и окончателно изби от главата му каквито и да е намерения да продължи тази обречена битка. Бандитът сръчка коня си и ловко се отдалечи от този дяволски елф, имайки намерение да препуска, докато конят под краката му умре от изтощение...

Тос не знаеше как се е озовал пред Канат, но не се замисли и за миг - препусна с колкото сили можа да изтръгне от клетото животно без да се обърне и за миг към изоставените си другари, повечето от които лежаха на земята, умирайки в праха на това злощастно за тях бойно поле...

Ерин очакваше бандита да побегне, но конят се извъртя и копитата му попречиха да се доближи достатъчно за повторна атака. Елфът вече бе отгатнал, че Келемвор във всемирната си мъдрост не гледаше с добро око на стрелбата с лък в тази битка, но не можеше да повярва, че волята на бога бе да остави тази измет да се измъкне. Затича се след най-близкия бандит и за пореден път извади стрела за да порази своя противник.
За зла участ обаче, придвижвайки се напред към по-удобна позиция за стрелба, кракът му стъпи в дупка в пръстта, изровена от копитата на коня и елфът внезапно изгуби опора под краката си но реакциите му не го предадоха и със светкавичен рефлекс се претъркули, след което ползвайки инерцията се изправи отново на крака.
С философско безразличие наблюдава за миг гърба на отдалечаващите се бандити, след което се обърна към бойното поле.
Елфът извади кама от колана си и недвусмислено се насочи към най-близкия от повалените бандити. Той спря замислено на няколко крачки от безжизненото тяло и се обърна към своя спътник.

- Канат... Да заровим ли тази измет с керванджиите или мислиш, че може да има смисъл да ги вържем за конете и да ги закараме с нас до града... Живи или мъртви?

- Аз казвам, да ги овесим на онова дърво. - Изсумтя Б'хор. - Ако хората имате правосъдие, тия така или иначе ще увиснат на въжето. Така че защо да се морим да ги мъкнем. А и Дуин несъмнено ще бъде доволен. Кълна се в брадата му, той мрази най-много от всичко грабежите над пътници, дори и да не са джуджета. Ей тия аз го свалих, така че са мои. - удари се в гърдите с металната си ръкавица и се запъти към конете, където носеше едно здраво конопено въже (при това джуджешка изработка). - "Да, несъмнено Дуин ще остане доволен. Какво по-добре да увиснат на въже, джуджешка изработка. - разсъждаваше той."

Канат си пое дъх с облекчение и усети как натъртеното от удара на Тедон го заболя. „Времето не ни подминава, ние понякога забравяме за него, но то за нас – никога“, с ирония се подсмихна сам на себе си изследователят. Ослуша се – само преди миг грохотът на сблъскваща се стомана раздираше въздуха, а сега се чуваше само лекият ветрец, който галеше рехавата трева и тук-там някое изпръхтяване от заморен кон, останал без ездач.
Видя недвусмислените изражения на Б'хор и Ерин и вдигна ръка, изричайки със силен глас:

- Спрете, никой ничие гърло няма да реже и никого няма да бесим. - Видя смръщените лица на хората си и реши да обясни. - Господа, както може би знаете, един търговски керван, който желае да мине през тези земи по това време на годината е съпроводен от близо 50 души професионална охрана – това са тежковъоръжени и отлично обучени бойци, които са кажи-речи малка армия. До момента никой не е атакувал подобна бойна част, а сега виждаме, че подопечният им керван е засегнат тежко. Т.е. Можем спокойно да допуснем, че условията в тези земи рязко са се изменили и то към лошо. Следващият керван от Елтурел по този маршрут ще тръгне след по-малко от десетден и ние сме длъжни да уведомим градските власти за изменената ситуация тук. Колкото до тези любезни господа, които имаха смущаващото желание да ни лишат от така ценния за нас живот – мисля, че е добре да ги предадем за разпит и справедлив процес. Аз нямам против да ги подредим по клоните на онзи ячък бук, но мисля, че в случая ще са по-полезни като източник на информация, отколкото като украса и радост на гарваните. Ето какво ви предлагам – събираме животните, извършваме бързо разузнаване, за да доуточним каквото можем, качваме тези господа добре овързани на досегашните им ездитни животни и поемаме обратно към зоната на патрулиране на конницата на Елтурел. Там предаваме тези лица на властите и възобновяваме пътуването си към Твърдината Кассен, което даже придобива допълнителна спешност – струва ми се, че тези засилени бандитски дейности не вещаят добро на единственото населено място в района. По принцип всеки Водач заповядва и Търсачите му се подчиняват, но имам по-специално отношение към тази група, затова бих желал да чуя мнението ви – и така, какво мислите по въпроса?

Б'хор бе видимо недоволен, но дисциплината му взех връх над желанието да направи едно добре дело в името на Дуин.

- Ще се съобразя какво реши водача. За разузнаване не смятам, че съм подходящ обаче. По-добре да остана тук и да ги пазя. Докато разузнавате, ако попаднете на неприятности ще се погрижа да им приготвим тук някоя и друга изненада. Едно въже между тия два фургона, буретата ей в онзи край ... - и набързо описа импровизирания си план. - Освен това ще огледам какво от оръжията и броните им е в прилична форма, срамота ще бъде да оставим годна екипировка на вятъра.

Ерин изслуша Канат и леко промърмори:

- Е никой не беше тръгнал да реже гърла... Варварски и ненужен подход. - Разсеяно острието на камата му посочи точка между две ребра отляво на слънчевия сплит. Елфът не изглеждаше особено разочарован от думите на Водача, по-скоро стана още по-умислен. Той прибра тънката кама, пое си въздух и за пореден път огледа бойното поле. - Добре, ще вържем бандитите на конете и ще ги предадем на патрула. Може пък да е за добро, в крайна сметка няма да се изненадам ако има обявена награда за тях. А и ако не всички са мъртви може да знаят кой и защо напада кервани.

- И като стана дума за конете, - продължи елфът, - стори ми се че поне един от тях се държа изключително спокойно докато се биехме. Без да се обиждаш, Канат, аз бих се чувствал много по-спокоен на боен кон, отколкото на плашливите животни, които взехме от гилдията.

- И най важното, няма как да оставим бедните керванджии разхвърляни като чували с брашно по пътя. Канат, ако искаш може да огледаме района, но после хващам лопатата и се заемам да изкопая гроб край пътя. Не бих отказал малко помощ, - каза елфът, очевидно визирайки и двамата си спътника, - като гледам има поне десетина тела, така че ще трябва първо земята да се поразрови с кирка и да се съберат камъни, с които да се затрупат телата, за да не стават жертва на мършояди.

- Несъмнено, няма да ги оставим да изгният на пътя. - рече Б'хор. - Но това е нещо, което ще свършим след като се върнете от огледа. И предполагам, че само двама ще бъдем достатъчни, докато Канат наблюдава за изненади. Тия земи са опасни и малко повече предпазливост няма да е излишна.

Канат изслуша внимателно Търсачите си и кимна с глава:

- Разумни слова и от двама ви. Б'хор, заеми се с пленниците и подготви отбрана. Ерин, огледай конете и реши дали става някой за нещо – по тази част си по-подготвен от мен, мисля. Съберете камъни за общия гроб – аз ще наобиколя околните хълмове и ще се присъединя към вас. Няма да се отдалечавам или да търся подвизи – искам само да хвърля едно око на околността. Мисля, че враговете ни са далеч, в противен случй двамата бегълци щяха всеячески да вдигат врява и да призовават за помощ. Това, разбира се не пречи да сме извънредно предпазливи - дръжте оръжието под ръка и честичко се оглеждайте – тия хълмове пазят нас, но пазят и враговете.

Б'хор не чака втора покана, а овърза бандитите, като се постара да им запуши устите, за да не слуша стоновете им и ги нахвърля между първите два фургона. Въпреки, че Канат бе настоял да ги пощадят, можеше поне малко да ги пораздруса. След което се зае да подготвя мястото. Все пак не се бе разходил напразно за въжето и веднага му измисли подходящо предназначение, опъна го между първия и втория фургон на около метър над земята, след което се зае да сортира и оглежда екипировката им.

Канат се метна на коня си и го подкара в тръс – изкачи се на хълма, където пътя продължаваше напред и след миг фигурата му се скри, въпреки че острите сетива на Ерин още известно време долавяха тропота на копитата.

На Б'хор не бе нужно много време за да прегледа екипировката на бандите. За съжаление се бяха грижили за нея, по същия начин както и за конете. Повечето ставаше само за суровина за направата на нови и бе излишно да се товарят допълнително, за няколко парчета кожа и метал. Затова избра само тези, които изискваха минимална поправка. Преголямо бе учудването му когато сред всичките боклуци попадна на един майсторски изработен къс меч, който с малко заточване би могъл да се ползва веднага и счупена бойна брадва от странен метал. Въпреки, че разбираше от метали, този бе извън познанията му. А и дръжката бе странна, зелена. "Магия ще да има тука. - помисли си той. - Но си заслужава да я запазя." Интересни му се стори и едни окови. Бе чувал, че бандитите по тези земи не се занимават с роби, несъмнено Канат би се заинригувал от тях. Когато приключи с избирането, се огледа и щом не забеля признаци на опасност тръгна да помага на Ерин в погребването.

Ерин хвана бандитските коне един по един и ги огледа внимателно. После ги заведе до един от изгорелите фургони, завърза ги за остатъка от едно от стърчащите му колела и изсипа пред тях една от торбите с храна, предвидена за магарето. След кратък размисъл елфът свали дисагите от седлата им и изсипа внимателно съдържанието им на една купчина. - Б’хор, - обърна се той към спътника си, - ако желаеш виж и остатъка от оръжията, но като гледам не могат да ни бъдат полезни, а и няма надежда да успеем да ги продадем на когото и да е.

Всеки кон има бойно седло, дисаги с прашка и десетина камъка за мятане, ловджийски нож и лека брадва, дребни лични вещи. Всички предмети са занемарени, мизерни, поддържани лошо и небрежно.

Елфът не отдели много време на конете, а се зае с продължителната задача да събере камъни за гробовете. Имаше работа поне за няколко часа - да се разкопае земята с кирка, да се изрови с лопатата, да се съберат телата и да се покрият с камъни.

Канат се забави повече от очакваното – слънцето беше слязло ниско над западния хоризонт, когато изследователят се върна с мрачно лице и замислен поглед. Б'хор и Ерин тъкмо струпваха последните камъни на погребалната могила, и джуджето тихо изрече:

- Дано Дуин ви покаже пътя.

След което двамата се обърнаха към водача си, който ги подкани да споделят наблюденията и находките си.
Първи започна Б'хор:

- Повечето им неща са достойни за някой вехтошар, но все пак успях да намеря и някои полезни вещи: два дълги меча, един майсторски изработен къс меч, една кожена ризница, шепа полускъпоценни камъка, малко пари, припаси за пет дена, гръмокамък, алхимически огън и факли. Тази счупена брадва изглежда интересна, не съм срещал подобен метал, ако нямате нищо против ще я задържа, за да намеря някой, който да ми каже нещо за него. Имаше и писма, но не успях да ги разбера много, много. Може би ти ще видиш на кого ссса принадлежали. И разбира се тези окови, дали тукашните бандити са станали и роботърговци? От намеренето късия меч е готов за употреба, ако някой го иска - ето. Бих задържал оръжията и бронята, в следащото село ще ги оправя при ковача, а и информация ще получа. Вие задръжте парите. Е? - и зачака какво ще кажат спътниците за предложението му.

Канат с интерес огледа брадвата и поклати глава:

- Твърде интересна находка, особено като вземем предвид къде я открихме. Не ми е познат тоя метал, нито материала на дръжката. И на мен ми се струва, че голямо майсторство е било коването на нещо подобно. Аз лично не възразявам да остане за теб, още повече че ми се види джуджешка изработка. Също така не ми трябва нищо от остатъка от плячката, така че предлагам да си я разделите с Ерин поравно.
Оковите ме притесняват – никой наоколо освен прокълнатите Зент не практикуват робство – тия бандити ако са желаели роби – на кого ще ги продават? Никой от свободните градове не толерира това, напротив – ако не за друго, за това щяха да пратят армия да ги изтрие от лицето на земята.
Ерин, какво откри ти – сред конете има ли някой, който да си струва грижите и храната?


- Два от конете са в окаяно състояние – отвърна елфа - съмнявам се, че ще са ни полезни с нещо, освен да пренесат за последен път бившите си собственици, докато ги предадем на патрул от Елтурел. И не съм търговец, но ми изглежда, че можем да продадем седлата им значително по-лесно от тях самите. Когато предадем бандитите предлагам да разседлаем бедните животни, да ги пуснем да пасат и да поемем по пътя си.

- Другите два коня има смисъл да задържим - ако се грижим добре за тях поне не очаквам да се сгромолясат в прахта насред пътя, а като стигнем до Твърдината на Касен ще помислим дали да им търсим купувач или да ги запазим.

Канат кимна замислен:

- Така ще сторим. Сега дойде време и аз да споделя какво открих – на две мили оттук намерих следи от голяма битка, има и останки подобни на тези тук, само дето няма тела. Един керван с големината на този, който тръгна преди пет дена от Елтурел, има около четири дузини тежка кавалерия охрана, около тридесетина фургона, от които четири-пет са с храна и части, а останалите са търговски, както и по два бивола за влачене на фургон и около десет бивола за резерв. Керванът има тридесет водачи на фургони и три пъти по толкова обслужващ персонал, без да броим пътници, които са платили за превоз покрай стоката – т.е. в тоя керван е имало над двеста души. Тук намерихме четири фургона и тринадесет тела – на следващото бойно поле преброих седем фургона. Имаше много следи от битка, кръв, счупени оръжия, разцепени щитове и най-лошото от всичко – на едно място имаше следи от ужасна топлина, двадесет крачки в радиус широко петно изгорена земя. Следите бяха хаотични, но ето какво е станало според мен.
Тук са изчакали кервана да мине и са атакували отпред с цел увличане на охраната. Досега не съм чувал бандитска сила да използва организирана тактика или групови координирани атаки – идеята им винаги е била „удряй, колкото сила имаш и бягай, ако нещата се обърнал лошо“. Почти съм убеден, че и командира на охраната е разсъждавал така и е оставил минимум хора в тила, а е атакувал и преследвал бандитите докато две групи от тях са атакували тила и откъснали последните четири фургона и са подгонили останалите напред, където ги е очаквала съдбата им.
Доколкото видях, изгореното петно е било лобното място на по-голямата част от охраната – имаше овъглени кости, човешки и конски. Виждал съм такива следи, виждал съм такъв адски огън, който изгаря плът и кости – заклинател с огромна сила е нужен да сътвори нещо подобно. Не знам как са събрали кавалерията толкова близо и накуп – но те са били скупчени и вещ в Изкуството ги е заличил от света, оставяйки след тях само обгорени останки. Остатъка от кервана е бил пленен и отведен, а кой е погребал останалите убити – мога само да предполагам. Намерих надгробна могила, подобна на нашата тук и мога да гадая дали самите бандити не са сломили духа на оцелелите, карайки ги с голи ръце да копаят дупка и после да погребат мъртвите си другари, слагайки кървави камъни над тях за покров.
Следите на огромна маса хора, животни и много фургони продължаваха по пътя напред, но не съм ги следвал, а предпочетох да се върна бързо тук.
Трябва веднага да потегляме и да не спираме цяла нощ и деня след това – ако сред враговете ни има подобен могъщ заклинател, то той е способен на много ужасяващи и могъщи начини да ни търси и намери, докато е невидим и безплътен.
Голямата загадка е как подобен маготворец се е появил тук – това не е случайно, не е случайна и координацията на разбойническата атака, не е случайна и силата на бандитите, която рязко се отличава от обичайната.
Господа, според мен трябва незабавно да потеглим, да предадем пленниците за разпит в Елтурел и по най-бързия начин да предупредим Твърдината Кассен за тази заплаха – организирана сила и могъщ маг са нещо, което би преодоляло защитата на подобно укрепено селище без много затруднения. Предавайки пленниците ще помоля началника на патрула да уведоми и Торгал – старият мърморко невинаги е бил дебел и стиснат сърдитко – навремето самият той бе бандит, след което търговец (ако изобщо има някаква разлика в двете) и има контакти из целия Запад. Ще разпита той за това кой има интереси да прекъсне търговският маршрут тук, и съм сигурен че ще понаучим нещо повече за тайнственият маготворец и неговата бандитска армия.
Имате ли въпроси и предложения?


Б'хор изслуша внимателно Канат. Явно ставаше дума за нещо надхвърлящо силите на трима мъже, па били и те опитини войни. Да победиш 40, че и повече войни бе доста сериозно и бяха длъжни да си набавят помощ. И след като Канат имаше преложение как да стане това, нямаше как да не се съгласи:

- Приемам предложението на Канат, тримата едва ли ще се справим сами с подобна сила. - и се обърна към Ерин. - Ще задържа оръжията и бронята, ти вземи конете като бойна плячка, както и алхимиите. А парите ще делим поравно. - и му подаде 3 полускъпоценни камъка, 6 златни, 29 сребърни и 10 медни монети. - Животните съм ги приготвил, остава само да натоварим "гостите ни" и можем да потеглим.

Ерин нямаше какво да добави, но изглежда спътниците му очакваха някакъв отговор или мнение.

- Намесата на магически сили не вещае нищо добро. Изглежда ми, че Канат има право и трябва да побързаме. Все пак трябва да внимаваме с нощното яздене - сега би било лош момент някой от нас да се сгромоляса под препънал се кон. - каза той, взе предложеното от Б'хор и се зае с конете. Елфът закрепи юздите за седлото си, по един кон от всяка страна, за който беше вързан и втори, така че двата слаби коня да са от ляво, а останалите два от дясно. - Ще се наложи някой да поведе и моето магаре - съмнявам се, че ще се оправя с повече животни. - С това елфът приключи приготовленията, извика голямото куче при себе си и разроши козината му.

Канат огледа вързаните бандити и след кратко двоумене извади пакети с билки и превръзки, след което внимателно почисти раните на бандитите и ги превърза. Облекченитео, което тези действия, донесоха на престъпниците, бе явно и малко по малко те се свестяваха и осъзнаването на ситуацията бързо си проправи път в съзнанието им. Те се замятаха в опити да се освободят, но няколко тежки сритвания от тежките подковани ботуши на Б'хор бързо върна реда сред тях и само изпълнените им с омраза и страх погледи се стрелкаха между тримата изследователи.
На неизреченият въпрос в очите на спътниците си, Канат отговори кратко:

- Пътуването ще е тежко и не бихме искали някой от тях да умре или да ни забави с неспособността си да понесе пътя. Така е по-добре. - След което размисли и рече – Ерин, ти ще вървиш първи до и малко след свечеряване, когато сетивата ти превъзхождат нашите. След падането на ноща първи минава Б'хор, за който ноща не е проблем, а ние с теб ще запалим факли. Факли ще закрепим и на седлата на тия негодници – не искам да са на тъмно дори и за миг, макар и вързани. Господа, чака ни тежък път и няма да спираме за храна и сън – сега ще хапнем и ще нахраним и пленниците, а след това си вземете по една дажба с вас и яжте в движение. Пленниците ще нахраним на сутринта, когато сме на територията на Елтурел. Ерин, ти пое грижата за конете, аз ще водя мулетата.
Въпроси?
Не? Отлично – да нахраним тези негодници и да потегляме.


Следващият половин час на групата бе посветен на бърза вечеря и на гощаване на „гостите“ им. Някои от тях се противяха, опитваха се да се пазарят или молят за милост, само Тедон не рече нито дума и гладно изяде всичко, което му дадоха, а студените му очи гледаха със злоба и в тях се четеше неизказана заплаха за мъст.
Малко по-късно всички бяха по седлата и бойният ред бе подреден, както се разбраха предварително.

Час след тръгването слънцето залезе, къпейки хоризонта зад гърбовете им в цветове на кръв и разтопено злато. Видимостта за Канат постоянно намаляваше и не след дълго се наложи да спрат и да запалят факлите, които закрепиха по седлата. Бойният ред се измени, когато Ерин отстъпи водачеството на Б'хор, за чийто сетива, развити във вечният мрак на мините, ноща бе просто една лишена от цветове картина.
Звездите изгряха, огромни, вечни и загадъчни, а призрачна тишина бе обградила групата. Отвреме на време някой кон изпръхтяваше, някоя факла пропукваше или нечие седло проскърцваше, когато някой от ездачите сменяше позицията си на седлото в опит на намери по-комфортна такава. Времето напредваше и клепачите все повече натежаваха, а ритмичният ход на конете се превръщаше в приспивно полюшване...


----------------- следва продължение ------------------

Jager
Мнения: 239
Регистриран: пон юли 10, 2006 5:10 pm
Местоположение: Варна

Re: [Metamorphosis] - in game тема.

Мнение от Jager » пет юли 06, 2012 4:46 pm

----------- Глава Втора - продължение -----------------


15-ти на Тарсах, 1368DR, Годината на Знамето
Пътят между Елтурел и Твърдината Кассен в Западните Централни Земи


Пътуването продължи цялата нощ без каквито и да било перипетии. Малко преди изгрев, когато розовият ореол на слънцето озари източният хоризонт, предизвестявайки идването на огнения небесен господар, бойният ред отново се смени – първи отново застана Ерин, следван от вярното си куче, а Б'хор мина последен, за да пази тила.
Малко след това слънцето изгря – в началото тънка линия от втечнен огън се появи далеч на изток, и като огнени копия първите му лъчи пронизаха мрачната наметка на ноща, разскъсвайки и прогонвайки студа и всички привидения, с които тъмата населяваше съзнанието на всяко разумно същество.

Не мина много време, когато зорките очи на Ерин съзряха група ездачи в далечината и малкият им керван изви, за да ги пресрещне. След малко и отсрещната страна ги забеляза и без бързане се насочиха за среща.
Това беше търсеният от групата патрул от Елтурел – четирима тежковъоръжени боеца, водени от кавалерийски сержант. Когато двете групи се приближиха достатъчно, сержантът подаде сигнал на хората си с лек жест – те незабавно се раздалечиха едни от други, формирайки широк ветрилообразен фронт срещу групата, а ръцете им лежаха върху заредени арбалети, готови да реагират на всяка провокация.
Сержантът, едър и здрав мъж на средна възраст, чиито сиви очи излъчваха спокойствие и мъдрост, а осеяните му с белези ръце говореха за живот, изпълнен с насилие, демонстративно огледа вързаните бандити, след което вдигна поглед и срещна очите на Канат, който бе пристъпил напред, за да се представи.

- Кавалерийски сержант Торден Данал, от името на лорд Далт и Елтурел, Хелм да бди над тях. Може ли да науча какво ви води из тия земи, че и натоварени с интересна стока?

- Канат Асадар, Водач от Кралската гилдия на Изследователите и Пътешествениците. Това са моите Търсачи, Ерин Хагар и Б'хор от Медна Кирка. Преди два дена напуснахме Елтурел, пътувайки към Твърдината Кассен, но на ден път оттук се натъкнахме на останките от опожарени фургони. - и Канат разказа подробно за намерените следи, както и за битката. Когато разбра подробности за схватката, сержант Данал с нарастнало уважение хвърли бърз поглед към джуджето и елфа, но въпреки одобрението му, в погледа му продължаваше да се чете подозрение.

- Значи ми казвате, че вие, трима обикновени пътешественика, сте влезли в схватка с двойно превъзхождащ ви противник и то на коне, и сте го победили?

- Нищо обикновено няма в който и да е от нас тримата – спокойно отвърна Канат. В думите му нямаше хвалба или високомерие – те просто бяха констатация и Данал кимна с разбиране и съгласие и махна с ръка на хората си да обезопасят арбалетите.

- Виждам това и да кажем, че ви вярвам. Лицата на тия типове крещят, че работата им не е чиста, също така лично познавам Торгал и детайлите относно гилдията ви са точни. Много добре, ще ескортираме тези веселяци до щабквартирата на Стражата, и там добре ще ги обработят – всичко ще изпеят. Ако се докаже, че са участвали в престъпления и са нарушавали закона системно, то за вас ще има награда, която ще ви чака в гилдията ви. Също така ще спрем следващия керван и предполагам, че лорд Далт, Хелм да го пази, бързо ще прати разузнавачи да видят какво става. Вие накъде сте оттук насетне?

- Връщаме се обратно – твърдо рече Канат, - Имаме недовършена работа. Още повече, че Твърдината Кассен трябва да научат за опасността, ако вече не знаят. Още нещо, сержант – сети се пътешественика – ей тук намерихме твърде интересна находка, хвърлете и поглед. - и Канат покани Б'хор да покаже странната брадва.

Очите на сержанта се разшириха от учудване, когато видя острието – той го взе в ръца, претегли го и извади ножа си. Погледна към джуджето за одобрение и когато Б'хор кимна, Данал се опита да одраска острието на брадвата с ножа си, след което с изумление и тъга видя дълбоката резка, която се появи на неговото оръжие.

- Карантиите на Бейл, какво е това? Ей, Гарвел, я ела да видиш това, стара лисицо.

Един от конниците се отдели от формацията и се приближи. Беше стар полуелф, чийто неимоверно състарени очи говореха за изпълнен със събития и препятствия живот. Той кимна с уважение към Ерин, промърморвайки нещо на елфически, и протегна жилестите си, здрави ръце към секирата. Внимателно я огледа, след което я доближи до ухото си и се заслуша, като че металът нещо му шепнеше...
След миг той вдигна глава и рече с мелодичен, младежки глас, който никак не подхождаше на очите му:

- Това е звезден реещ се метал и не е копан от никоя земна скала. Веднъж видях подобно оръжие в ръцете на велик войн и с него той посече Сянка от Бездната. Оръжие като това, трябва да има име и сигурно е сякло могъщи врагове, но какво го е увредило така – не зная. Пази го – обърна се старият боец към Б'хор и му подаде оръжието, - то те е избрало, защото оръжия като това имат воля, и често тя е по-силна от нашата собствена.

Сержантът гледаше с изумление своя подчинен:

- Гарвел Тридоновегар, за какво говориш, проклятието на Шар? Къде си виждал ти велики войни и Сенки от Бездната?

Без да го поглежда, старият полуелф тънко се усмихна и отговори по-скоро на Б'хор и останалите от групата:

- Не съм се родил в това тяло, както и не съм живял цял живот като страж на Елтурел. Подобно на вас, много пътувах и много видях и един ден дори и моето ненаситно любопитство изгуби войната срещу умората – и ето ме тук, решен кротко да изтлея в мир.

Данал продължаваше да гледа своя подчинен с мълчаливо изумление, след което промърмори:

- Аз си мислех, че навремето си бил някакъв книжен червей и си се ровил из прашни томове до припадък и затова си такъв многознайко. Какви са тия работи за раждане в друго тяло и...

Старецът го прекъсна:

- Някой ден ще ти разкажа, приятелю. Но сега нека се заемем с настоящето – ровичкането в миналото може да ти докара главоболие по-лесно и от ровичкането в прашни томове – пробвал съм и двете и знам. А вие, изследователи и пътешественици, ако сте решили да поемете към Твърдината на Кассен, може да пожелаете да хванете един изоставен стар път, който върви близо до реката. Там е по-малко вероятно да срещнете хора и по-вероятно да срещнете диви зверове, а в случай като сегашния, не знам кое е за предпочитане. Едно знам за маготворците – стойте настрани от тях. Половината са враждебни, другата половина са странни. Имат планове, които ние с вас не бихме проумели, а по всяка вероятност – не бихме желали да проумеем. Пазете се дори и да са благоразположени, а ако са врагове – гответе се за неприятности.
Затова хванете стария път – вълците и мечките ще се опитат да ви изядат и най-много да успеят, което е нищо в сравнение с това, което маготворец, който ти има зъб, може да ти стори.
Лек път и до нова среща – сигурен съм, че пак ще имаме случай да се видим!


Данал изсумтя в съгласие:

- Да, старият път не се ползва от много време – по това време на годината може и реката да го е заляла в някои участъци, та си отваряйте очите. Предайте в Твърдината, че Елтурел знае. А вие се върнете живи и ако решите, че тая работа не е за вас – при нас в кавалерията винаги търсим корави момчета като вас – само питайте за мен и аз ще се погрижа!
На добър път!


Канат понечи да зададе въпрос на Гарвел, но старецът с мълчалива усмивка поклати глава отрицателно – съдейки по реакцията на Данал, който вдигна безсилно разпери длани, своенравният полуелф не отстъпваше от решенията си и Водачът примирено отстъпи.

Ерин предаде поводите на един от патрула и скоро двете групи се разделиха. Не след дълго само прашен стълб в небето отбелязваше посоката, в която потегли патрула. Канат погледа известно време след дружината на славния сержант Данал, замислен за нещо, след което явно взе решение и се обърна към елфа и джуджето:

- И така, господа, дотук добре. Научихме малко повече за брадвата, което, както често се случва с познанието, всъщност ни оставя с повече повече въпроси, отколкото в началото. Но това е нещо, с което ще се занимаем в по-подходящо време.
Въпросът, който е пред нас в този момент обаче е, какво да сторим оттук насетне. Едно е сигурно – първо трябва да си починем. След това въпросът е как да достигнем до Твърдината Кассен. Най-разумно на пръв поглед е да пътуваме по стария път през ноща. Лично мен старият път ми изглежда отлична алтернатива на търговският, в предвид кой по всяка вероятност ни чака там, но пътуването през ноща според мен носи повече негативи и опасности. Само Б'хор може да се справя безпроблемно в мрака без светлина, а ползването на какъв да е светлинен източник би унищожило всяко предимство, което пътуването през ноща ни носи.
Бих желал да чуя и вашето мнение, тъй като вашият опит и преценка са високо ценени от мен.


Б'хор прехвърляше на ум възможностите и ресковете от всяко решение. И не след дълго се обади взел решение.

- Подрепям идеята за стария път, за който казвате. Смятам че опастността по Новия път не е по-голяма, следващия керван ще тръгне след 6 дни, а предполагам разбойниците знаят това. Така че едва ли са се разположили и най-вероятно пътят е свободен. Обаче стария път ни предоставя две предимства - ще можем да проверим как е, в случай че се наложи да го ползваме в нужда и същевременно ще проверим дали и някой друг не го е ползвал. След като ти, Канат, и онзи стражник знаехте за него, логично е и разбойниците да знаят. Но да пътуваме нощем не ми допада, аз мога да се справя в мрака, но вие и конете - не. Това само би ни забавило. Затова предлагам, да се движим денем, ако попаденм на следи ще решим според обстоятелствата.

Ерин умислено гледаше пътя, по който бяха дошли докато Б’хор споделяше плана си.

- Да, каза елфът накрая, - предполагам, че е най-добре да минем по стария път. Аз лично вече съвсем не съм толкова убеден за безопасността на новия. Все пак двама от разбойниците се измъкнаха и е много вероятно да са събрали побратимите си за да подготвят подобаващо посрещане в случай, че се върнем или изпратим други като разузнавачи. Задачата на хората, които ще прати патрула на Елтурел съвсем няма да е лесна. Също идеята да пътуваме по светло ми се нрави, понеже ако и тримата сме нащрек ще сме по-подготвени срещу евентуална засада и по-лесно ще можем да забележим приближаващи диви животни.

- Добре, обърна се той към спътниците си, - да подготвим лагера за почивка, а после аз ще ви забъркам такава яхния, че да си оближете пръстите... Е, ако все още са останали пресни провизии.

Елфът замислено разроши козината на голямото куче. - Ти пък какво толкова хареса моя полу-събрат, - попита той рунтавото четириного, спомняйки си как кучето бе отишло с бодра стъпка да подуши крака на Гарвел.

Тъй като никой не възрази, Ерин разседла и пусна двата негодни коня, после връза останалите, така че да имат какво да пасат.

Канат изслуша внимателно двамата си спътници и отвърна:

- За стария път детайли и аз не знам – не съм местен и стария път съм го виждал само маркиран на картата в гилдията – доколкото знам има обозначителен камък, който да посочва разклона за него. Добре, предлагам да направим кратка почивка от няколко часа и след това да използваме каквото остане от дневната светлина за преход. Ще се завъртим на по два часа и после продължаваме. Ерин, ти и Б'хор спете първи, теб ще те събудим последен, понеже имаш нужда от по-малко транс отколкото ние от сън и в крайна сметка поне един от нас да е напълно бодър, когато тръгнем пак. Ще наклада огън и преди да тръгнем добре ще ни дойде някоя от твоите превъзходни гозби – да ти призная, много време съм изкарал на път и познавам до болка вкуса, или по-точно липсата му, на пътните дажби. Идея си нямам как успяваш с подобни продукти да приготвиш храна, от която може да си оближеш пръстите – явно някоя от прочутите елфически магии ще да е това!

Без много суетене елфът и джуджето се отдадоха на почивка. Кучето на Ерин в началото обикаляше наоколо, дежурейки, но скоро и то легна до господаря си и слагайки муцуна на лапите си, се унесе в сън.

Канат наобиколи в непосредствена близост и посъбра съчки и дърва, без да изпуска лагера от поглед. Струпа всичко в близост и хвърли поглед на пясъчният часовник, който носеше именно за да измерва точно времето за смяна. След малко го обърна и се замисли за събитията от последните две денонощия. Знаеше, че мисията ще е опасна, въпреки привидната си прозаичност – самата спешност на възложението и говореше за опасност и изненади, но ето че преди даже да са достигнали до целта си, групата им вече се сблъска куп неприятности, а бъдещето в никой случай не изглеждаше по-безопасно или пък изпълнено с по-малко загадки.
Брадвата и казаното от странният полуелф го занимаваше – как го беше казал старикът, оръжие с име и воля. Канат бе чувал и чел за подобни оръжия, но никога не бе виждал подобно. Трябваше ли да се страхуват и от това или да се чувстват благословени, и ако бе последното – благословени от кого?

Следващият час мина бързо, след което Канат докосна Б'хор по ръката и очите на джуджето се отвориха на мига, а погледът му бе фокусиран и целеустремен както обикновено – като че не бе спал само два часа, а бе прекарал цяло денонощие в пухени завивки – Канат наистина бе впечатлен от желязната физика, която Б'хор и народа му притежаваха.

Джуджето зае мястото си и се зае да разпали огъня. Не след дълго весели жълти пламъци заиграха и в ранният предиобед, когато дойде време Ерин да застъпи на пост, в ограденото с камъни огнище вече имаше силна жар, а още купчина дърва чакаше своя ред за да даде топлина – макар и почти обед, пролетта то тези места не се шегуваше и огънят никога не бе излишен.

Ерин се събуди малко преди пясъкът в часовника да изтече и да отбележи началото на неговата смяна – вътрешното чувство за време на елфите бе безупречно. Разкърши крайниците си и след като уми лицето си, със спокойствие и в отлично настроение се зае с готвенето.

Около обяд миризмата на вкусна гозба се оказа достатъчна да събуди гладните пътешественици. Канат и Б'хор се наредиха около огъня, а малко по-късно до тях седна на задните си лапи и кучето на Ерин – то също бе успяло да поспи и сега с радостно махване на опашката чакаше порцията си храна.

Обядът мина в бързо – с тракане на дървена посуда, тих разговор и някое и друго протягане или доволно уригване – наистина качествата на Ерин в готвенето не отстъпваха на бойните му умения.
Напечени от слънцето и стоплени от огъня, доволно нахранени и сравнително добре поспали, на тримата пътешественици вчерашният ден изглеждаше далечен и нереален. Наложи се обаче да се отърсят от отпуснатото спокойствие, което ги бе завладяло, и да съберат нещата си, в подготовка за заминаване.
Огънят бе засипан с пръст, постелките и одеялата бяха прибрани, котлето и дървените лъжици и паници – изтъркани с шума и измити с вода и малко от сапуна, с който разполагаха от екипировката на гилдията, конете оседлани, а мулетата проверени и след малко керванът им бе на път.

След няколко часа достигнаха до разклона, който отбиваше в ляво. От самото начало пътят бе изровен, настилката липсваше, бурените бяха напреднали и на места стесняваха пътя до размера на пътека, отвреме на време на пътя им имаше паднали сухи клони, съборени от някоя буря – пътят бе изоставен от много време и това му личеше. Групата се оглеждаше непрекъснато за следи, но нямаше скорошни такива. Скоро навлязоха пак в хълмистата част от терена, но не след дълго пътят изви така, че да заобикаля неравностите и склоновете и се приближи плътно до реката, която по това време на годината, бе изключително пълноводна. На места се виждаха заляти участъци от пътя и се налагаше да се заобикаля, тук-там имаше малки езерца от застояла вода, която миришеше на тиня, но като цяло групата не срещна нито човек, нито звяр.

Когато слънцето слезе ниско над хоризонта и светлината му взе да избледнява, отстъпвайки място на сумрака на здрача, Канат реши да се огледат за подходящо място за лагеруване.
В този миг в далечината се чу самотен вълчи вой, който изви скръбно и като че с чисто човешка мъка. Конете заиграха неспокойно, но здравите ръце на изследователите ги укротиха. След миг тишина, последвал заглъхналия самотен вой, от друго място се дочу друг в отговор... После втори... Трети...

Б'хор бе запознат със съществата населяващи земните недра и можеша да съди за намеренията им по шума, който издават или позата, която са заели. Но за останалите нямаше представа. От пътуванията си до сега бе разбрал, че чува вълчи вой, но пък познанията му говореха, че тезу същества не нападат хора, напротив даже ги и избягват. Но от друга страна воя, като че ли приближаваше, затова Б'хор спря коня и изгледа спътниците си въпросително.
- Канат, Ерин, ще имаме ли неприятности с тези зверове? Ако е тъй, да слезна от коня и посрещна тия отпред, да видим какво ще направят със зъбите си срещу стоманената броня. - и зачака какво ще кажат спърниците му.

Ерин махна пренебрежително с ръка. - Вълците рядко се осмеляват да доближат възрастни, още по-малко групи като нашата. Дори да са пригладнели до такава степен, че да ни нападнат с една факла ще можеш да ги изгониш по-лесно отколкото с меч или брадва. Нормалните горски животни се плашат лесно... - Елфът въздъхна и погледна по посока на първия вой, после продължи с по-сериозен тон. - Но тези вълци определено са ни набелязали като интересна цел и поне един от тях се приближава. Ако ни нападне голяма глутница би било неприятно - все пак това са умни животни, които разбират от хитрост, засада и координация. Мисля да разпръсна един пакет от дажбите изсушено месо тук на пътя зад нас и после да продължим напред. Съмнявам се да ни застигнат за по-малко от половин-един час, а те със сигурност няма да ни нападнат преди да са се събрали. Сигурен съм, че ако някой вълк мине достатъчно близо за да подуши храната ще я изяде и ще се откаже от всякакви мисли за лов на трудна плячка. Това в никакъв случай няма да е номер, на който ще се хванат повече от един-два, но ако групата намалее достатъчно може да не се осмелят да ни нападнат или поне ще можем да ги прогоним по-лесно.

Елфът въздъхна, слезе от коня си и разпръсна един от пакетите с храна, като преди това отърка парчетата в запотения врат на коня. - Така, с тази миризма трудно ще го пропуснат, - каза той, отвърза кафевия боен кон, върза го да води другите два и го яхна.

Канат одобрително кимна:

- Отлична идея, Ерин. Аз лично имам неприятен опит с атака на вълци – все пак дългата и гладна зима приключи наскоро и не бих пренебрегнал с лека ръка опасността от излезли на лов вълци. Нека да намерим закътано място и да се приготвим за най-лошото.

Не след дълго откриха подходящо място – няколко скали, два огромни дъба и гъсти храсти оформяха недостъпна от две страни позиция. Явно в миналото мястото също е било ползвано за лагеруване, понеже намериха обрасло в гъста трева оградено с камъни огнище, явно неизползвано от много време.
Без много суетене вкараха животните навътре в естественото укрепление и се заеха да разчистят огнището, след което разпалиха буен огън, разполагайки и няколко факли в близост, за да са подръка в случай на нужда.

Междувременно воят на вълка, който идваше по следите им бе заглъхнал – явно се бе натъкнал на примамката на Ерин и не желаеше да дели неочакваната си плячка със събратята си. Те от своя страна, наближаваха лагера – на няколко пъти воят им се чуваше съвсем близо, карайки конете да пръхтят и цвилят в ужас, а кучето на Ерин се взираше в сумрака, оголило зъби в мълчаливо предизвикателство.
Слънцето залезе и отново мантията на ноща се спусна над всички, събуждайки от сън нощните създания и давайки смелост на ловуващите вълци.
Последният призив на глутницата се чу толкова близо, че мъжете наскачаха с извадени оръжия, но от никъде не видяха своите преследвачи. В гърлото на кучето се зароди тихо ръмжене и когато се обърнаха да проследят посоката, където се взираше то, видяха на по-малко от петдесет крачки чифт грейнали в светлината на огъня, очи. Вълкът стоеше извън осветеният от огъня кръг и наблюдаваше, без да наближава повече. Когато очите на всички привикнаха към мрака, те успяха да преброят още три чифта очи, стоящи на разстояние от огъня.
Минаха близо два часа в изчакване и взаимно наблюдение. Тук-там някой от вълците изчезваше в мрака, а скоро неговото място биваше заемано от друг. Отвреме на време се чуваше вълчият вой – в прикритието на ноща тези сиви ловци викаха събратята си, събираха сили и като че търсеха подкрепа един от друг.

Канат се обърна към другарите си:

- Мисля, че няма как да изкараме цялата вечер на крак. Предвид утежнената обстановка предлагам смяната да е от двама човека през цялото време. Също така, както Ерин отбеляза, вълците както всяко живо същество, изпитват първичен страх от огъня – вземете тези стъкленици с алхимичен огън. Употребата им е проста – хвърляте здраво, целейки се в животното. Стъклото е много тънко и ще се счупи при по-силен удар.
И така, Ерин, ти трябва да си най-свеж от нас, а аз имах четиричасов непрекъснат сън, за разлика от теб, Б'хор – предлагам ти първи да поспиш, след което аз ще спя и накрая Ерин ще отдъхне.
Предложения?


Б'хор нямаше възражения, нека спътниците му да пазят в мрака докато са още свежи. Постепенно умората щеше да си каже думата и тогава неговото нощо зрение щеше да е най-полезно. Затова се намести удобно и нагласи кирката си да бъде на лесно за хващане място и затвори очи.

Ерин прибра колбата в специалното отделение на колана и избра място на което да дежури, стараейки се да има добра видимост към вълците като същевременно остави огъня, животните и спящия Б'хор откъм гърба си. Той взе своя лък заедно с колчан обикновени стрели и се приготви да прониже първия вълк, осмелил се да скъси дистанцията. След кратък размисъл извика кучето близо до себе си и го остави да пази, в случай че някой от вълците се приближи.

- - -
-
- - -
16-ти на Тарсах, 1368DR, Годината на Знамето
Пътят между Елтурел и Твърдината Кассен в Западните Централни Земи

Ноща мина бавно и в постоянно напрежение. Вълчият вой, дузината горящи очи, които постоянно наблюдаваха лагера, неспокойното пръхтене на конете, както и многобройните звуци на нощни същества от потъналата в мрак гора, не даваха на групата и миг спокойстие. На два пъти сивите хищници пробваха бдителността на стражата, идвайки по-близо, но и двата пъти точните стрели на Ерин и Канат ги изпращаха обратно в мрака скимтящи от болка.

Сутринта дойде, обгърната в мъгла. Бледите вълма като памук заглушаваха горските звуци и разсейваха слънчевите лъчи. Вълците бяха изчезнали заедно с изгрева – поне на пръв поглед. Всички усещаха гладните погледи, които не се откъсваха от тях от прикритието на мъглата, отвреме на време се чуваха бързите стъпки на едри лапи по мократа от мъглата, земя, чуваше се разлюляването на храсти когато силните тела на хищниците обикаляха периметъра – ясно беше, че веднъж открили плячката си, тези изгладнели преследвачи нямаше лесно да се откажат.
Б'хор натовари мулетата и оседла конете, докато Ерин и Канат се оглеждаха наоколо със заредени на тетивите стрели. Кучето стоеше в готовност и се оглеждаше, наострило уши.

Б'хор върза конете един зад друг, а за последният върза мулетата, след което с кирка в ръка, поведе първият кон. Канат и Ерин застанаха от двете страни на колоната в ариегарда и керванът потегли.

Денят беше безкраен – постоянното взиране в храсти и зад дървета, постоянното ослушване и стремежа да се улавя всеки детайл изтощаваше още повече недоспалите и изморени пътешественици. Вълците следваха групата от разстояние, като винаги поне половин дузина от тях се намираха около кервана.
Малко преди обяд хълмовете отдясно свършиха и пред групата се разкри широка равнина, а пътят кривна така, че се отдалечи от реката и поемаше през разкрилата се пред тях, обрасла с ниска трева, шир. Б'хор, Ерин и Канат се метнаха на седлата и керванът пое на път с удвоена скорост, съответно техните преследвачи ускориха ход, за да не изостанат. Отвреме на време някой от тях се доближаваше до кервана, но точните стрели на Ерин оставиха два вълчи трупа да се търкалят в праха, трофеи, които останалите от глутницата веднага си поделиха, почти без да изостанат.
Обядът отмина без да могат да сложат храна в устата си – едвам имаха възможност да пият по някоя глътка вода от манерките си.
Всички бяха наясно, че трябва да достигнат до Твърдината на Кассен преди залез, понеже без подходящо убежище тази нощ можеше да им е последната...

Наближаваше ранен следобед, когато пътят отново изви към реката и в далечината се появи гора, а теренът за пореден път се промени и стана хълмист. Колкото повече наближаваха гората, толкова хълмовете ставаха по-стръмни и пътешествениците бяха принудени да намалят скоростта, която изморените животни вече едва поддържаха. Преследвачите им се приближиха още, възползвайки се от прикритието, което им даваше терена, и за зла участ на групата, броят на вълците се оказа близо дузина – от такова разстояние лесно можеха да различат мършавите тела, проскубаната козина, изплезените, запенени езици – хищниците бяха на края на силите си и сега този проточил се твърде много лов за тях бе въпрос на живот и смърт.
След близо два часа наближиха гората, в която следата, в каквато се бе превърнал пътят, се губеше. Могъщи дъбове, букове и вечно зелени иглолистни дървета закриваха слънцето и под тях земята още пазеше леденото дихание на зимата.
Ерин много добре познаваше подобни гори, беше виждал и какво става с неизползваните пътеки – с времето те се задръстваха с паднали клони, гниещи дървета, дъждовете завлачваха камъни и откриваха корените на близките дървета...

- Внимавайте всички за пътя. По всяка вероятност ще се наложи да забавим ход и се опасявам, че тия ловци няма да се бавят повече.

Б'хор вдигна кирката си в знак, че е чул, без да откъсва поглед от пътя пред себе си. Канат също извика кратко потвърждение, че е чул и разбрал.

В момента, в който навлязоха под сенките на дърветата, стана ясно, че битката е неизбежна – дебелият пласт изгнили листа и клони покриваха пътеката и образуваха мека, измамна повърхност, където копитата на конете затъваха и правеха всяка стъпка несигурна. Керванът незабавно намали ход, но преследвачите им явно не страдаха от подобно затруднение – пет от дузината вълци заобиколи кервана отпред, а останалите се разделиха, за да обхванат кервана от две страни.

Конете въртяха очи в ужас, усещайки миризмата на вълците толкова близо, а мулетата хвърляха къчове, треперейки.

Канат скочи на земята и извика на останалите, докато приготвяше арбалета:

- Пригответе се за битка и не ползвайте алхимичният огън – една пръска от този втечнен огън да попадне на листата и цялата гора ще пламне.

Б'хор изгледа вълците, които се зъбеха насреща му и не се присняваще, че ще им проблеми с тях, зъби срещу стомана, не бе особено равностойна битка. Но имаше вероятност някой от вълците да мине пoкрай него и да подгони и без това изплашените коне. Затова заръкомаха на Канат и Ерин.

- Нека съберем животните накуп, за да ги пазим по добре. Аз ще остана от този край, а вие се заемете с останалите. - Сбута конете назад и застана изчаквайки кой от вълците ще проближи пръв, за да получи удар по главата.

Ерин светкавично пусна стрела по един от приближаващите хищници. Стрелата одраска животното, но плитката рана, която остана, бързо се обагри с кръв.

Канат стреля с арбалета си, но и той нямаше желаният успех – стрелата едвам докосна нападащият вълк, който дори не намали устрема си.

Ерин прати още една стрела по прииждащите вълци, този път от страната на Канат – острието се впи в хълбока на един от нападащите хищници, вече ранен от стрелата на Канат, и болката накара звяра да завие от ярост. Кучето дебнеше, оголило зъби, чакайки някой вълк да се престраши да го нападне.

Б'хор бе решил да остави вълците да действат първи. Така бе близо до конете и можеше да ги защитава. И се прготви да забие кирката в първия от тях, който се престрашеше.

Глутницата нападна с глухо ръмжене, и когато сивите ловци наобиколиха Б'хор, той тежко стовари кирката си върху един от тях, който особено напористо го атакува. Ударът бе силен и замалко не уби вълка от веднъж, но жилавата природа на вълка му даде сила да превъзмогне дори тази тежка рана.

Кучето на Ерин се хвърли върху един от вълците и двете животни се завъртяха в мигновен бесен двубой, а когато телата им се разделиха, по кожата на вълка личаха кървавите следи от зъбите на едрото животно.

Два от вълците атакуваха Канат от две страни, мощните им, запенени челюсти търсеха сухожилията му. Единият от хищниците захапа само въздуха, но другият успя да хване Канат за крака и със силно разтърсване на главата си извади от равновесие пътешественика и го повали в праха.

Четири вълка едновременно атакуваха Ерин, но монахът бе по-бърз от челюстите им – никой не успя да забие зъби в измамно незащитената фигура на елфа.

Един от вълците се завъртя около коня на Ерин и се опита да го захапе за задният крак
Канат стисна зъби и успя да се надигне на крака – за жалост двамата му опоненти, видяли неговата слабост, отново се хвърлиха в атака. Тежко раненият вълк, явно с болка, която хранеше яростта му, успя отново да захапе приключенеца за крака, но този път не успя да го събори.
Канат хвърли арбалета и ловко прикрепи щита си към лявата ръка, а дясната извади млата и опитният пътешественик застана в защитна позиция, нащрек и готов за всякакви изненади.

Изплашените коне и мулета въртяха очи в паника и се мъчеха да държат хищниците на разстояние с хаотични удари с копита или къчове, но за жалост нито един подобен удар не попадна в целта.

Ерин атакува яростно един от заобикалящите го вълци, ловко избягвайки челюстите, които се опитваха да намерят всеки от крайниците му.
Вълците бяха нагъсто и елфът бе почти напълно заобиколен и атаките му не успяха да намерят своята цел. Ерин вече бе готов да се оттегли към по-защитена позиция, когато вълкът се хвърли към него и бе засечен от силен ритник отгоре.
Кучето избегна челюстите на вълка до него и предпочете да атакува самотния хищник, който се опитваше да намери лесна плячка при конете.

Б'хор се оказа заобиколен от 5 вълка, но това никак не го притесняваше, разполагаше с достатъчно защита. А докато ангажираше толкова вълци даваше възможност на другарите му да се справят с останлите по-бързо.
Но двата дни препускане, битката с бандитите и липсата на достатъчно сън си казваха думата, ударите му бяха по-бавни и с по-малко сила. В такива случаи волята бе от голямо значение, със силата на волята тялото можеше да направи нещо смятани за невъзможни. Б'хор изрева бойния вик на клана си - "Уууууааааррррггхххх." - и обърна тъпата страна на кирката и започна да я размахва. Вече не търсеше финес в ударите, важното бе само да попаднат в целта, за да чупят кости.

Вълците около Б'хор ръмжаха и челюстите им безсилно щракваха върху обкованият в доспехи боец. Близостта им даваше сила и увереност, че ще се справят с това непоклатимо като скала джудже.
Зъбите на раненият по-рано вълк се сключиха около глезена на Б'хор и джуджето усети остра болка. Каленият ум на боеца отхърли болката настрани, натика я в ъгъла и забрави за нея и с яростно дръпване Б'хор освободи захванатия си крайник, не давайки възможност на вълка да пробва любимият си прийом – да повали противника си на земята, където цялата глутница можеше да се разправи с него с лекота.

Вълците около Ерин търсеха начин да го заобиколят от всички страни, да го разконцентрират и объркат. Ловкостта и умението помагаха на Ерин да избегне острите зъби, но за лош късмет елфът настъпи купчина влажни листа и коварният терен го подведе, забавяйки го достатъчно, та да може един от вълците леко да го засегне с челюстите си. Игнорирайки болката, Ерин съумя да се изплъзне от захвата преди вълкът да успее да се стегне хватката си.

Кучето му и неговият вълк-опонент се въртяха в кръг, ръмжейки тихо, но засега никой не успяваше да докопа противника си и да забие зъби в тялото му.

Канат бе заел защитна позиция, но раздвоеното му внимание му изигра лоша шега. Докато наблюдаваше единият от нападателите си, усети как другият, останал извън полезрението му вълк, го атакува. Поредното нараняване само засили чувството на слабост, което малко по малко обземаше Канат.
Той замахна с лекия млат и въпреки, че намери целта, ударът му бе безсилен и вял и едва засегна вълка.

Конят на Б'хор се изправи на задни крака и тежките му копита се стовариха върху един от вълците, обградили господаря му и силните удари накараха хищника да завие от болка.

Вниманието на вълка, който дебне кучето на Ерин бе раздвоено заради коня, който в този момент се опитва да го стъпче под копитата си. Кучето използва този момент за да се отдели от съперника си и се притече на помощ на своя господар – атаката му срещу друг от сивите хищници свари вълка неподготвен и мощните челюсти на вярното четириного изтръгнаха последният дъх на горският ловец.
Елфът от своя страна продължава с опитите си да пробие стената от вълци, която се е образувала около него и го отделя от Канат, но за жалост ударите му срещнаха само въздуха – вълците обикаляха на почетно разстояние, озъбени и освирепели от яростният отпор, който срещаха.

Когато един от вълците успя да го захапе за крака изотзад, Б'хор разбра, че трябва да подсигури гърба си и замахвайки към един от вълците тръгна да си проправя път към коня, за да го използва за защита. Ударът пречупи гръбнака на хищника, убивайки го моментално.

Оцелелите вълци бързо се преместиха и заобиколиха Б'хор отново, държейки се на почетно разстояние от боеца. Атаките им бяха свирепи, но безрезултатни.

Ерин бе изпаднал в много опасна ситуация – дори и най-малката грешка можеше да му струва скъпо. Хлъзгави листа отново го подведоха и вълчите зъби се впиха в ръката му, нанасяйки му страховита рана.

Малко по встрани самотният вълк, обикалящ конете, успя да докопа голямото четириного и да захапа коня за крака, който изцвили от болка и ужас. Изправен на задни крака, конят се стовари с цялата си тежест върху нападателя си и го премаза, тъпчейки го с копита.

Канат някакси успя да отклони атаките на вълците и реши да мине в настъпление. Направи няколко крачки встрани от вълците, стремейки се да се доближи до изпадналият в затруднение Ерин... Но за да помогне на спътника си, първо трябваше да преодолее застаналите на пътя му хищници. Замахна с оръжието си и безсилният му удар бе достатъчен, за да накара хищника да заскимти от болка. Преди обаче вълкът да имаше шанс да направи каквото и да е, тежките копита на коня на Канат му размазаха черепа, и въпреки, че бе мъртъв, побеснелият кон продължи да го тъпче, докато тялото на хищника не се превърна в кървава дрипа.

Мулето на Канат раздаваше хаотични ритници и по щастлива случайност два от тях попаднаха в муцуната на един от вълците, останал по фланга.

Окуражено от успеха си, кучето на Ерин внимателно обикаля следващият вълк, който в момента е зает с господаря му и се опитва да го изненада, но за жалост атаката му се провали.
Видял пролуката Елфът внимателно отстъпва по посока на верния си спътник, поне за момент успявайки да се измъкне от примката на заобиколилите го вълци. Атаката му изглежда все така яростна, но този път ударите му целят да държат вълците на страна поне за момент докато успее да се отърси от болката.

Б'хор продължи с атаките си, като същевременно не спираше да се вдижи. Удара му попадна във вълка, който се размина на косъм със смъртта...

Вълците се спуснаха след набелязаните си цели, и след миг Б'хор отново бе обграден с
озъбените сиви хищници, които се хвърляха безстрашно срещу непробиваемата му броня и смъртоносната кирка – гладът и бойното опиянение заглушаваха гласа на инстинкта за оцеляване. Този път зъбите им намериха пролука в доспехите на боеца и джуджето усети болката от ухапванията им. Положението се влоши още повече, когато хищниците със силно дръпване успяха да повалят якото джудже на земята. Последният вълк налетя срещу падналата цел, но макар и на земята, Б'хор не бе беззащитен и успя да отблъсне нападателя си с щита.

Ерин успя да избегне зъбите на опонента си, но кучето му нямаше този късмет – едрият му противник успя да го докопа с челюсти и вярното четириного успя да се откъсне от вълка с цената на дълбока рана.

Канат избегна атаката на своя опонент и отстъпи настрани, захвърляйки млата. Реши, че е време да използва малко по-различна тактика, той откачи една от висящите на колана му кесии с лепкава субстанция и се приготви да я хвърли при първа възможност.

Конят на Б'хор стовари копитата си върху близкият вълк, който зашеметен от току-що получената тежка рана, не реагира на атаката и се просна на падналите листа с разбит череп.
Едно от мулетата покрай Б'хор, изплашено от хищниците в близост, хвърляше енергични къчове и успя да удари силно един от вълците, хвърляйки пречупеното му тяло високо във въздуха. Тялото на сивият хищник падна тежко на земята и вълкът повече не помръдна.

Ерин продължаваше с яростните атаки, опитвайки се да сломи съпротивата на последните два вълка, които все още не се бяха отказали от трудната плячка.
Кучето на Ерин изглеждаше зашеметено от последната атака и полагаше всички усилия само и само да се задържи на крака.

Б'хор разбра, че е подценил зверовете, когато един го захапа и повали за земята. Следващия се спусна, за да го захапе, но Б'хор го отблъсна. Неможеше да лежи на земята, защото двете животни чакаха удобен момент да го захапят за гръкляна. Той се изправи и вълците се възполваха от това, за да го атакуват, но джуджето очакваше това и отблъсна атаките им за пореден път. Вече изправил се Б'хор изгледа животните пред себе си и реши да се отърве от вече раненото животно, удара му попадна точно в целта и животното се строполи на земята. Б'хор изгледа последния останал срещу него вълк и изкрещя с пълна сила с надеждата да го излаши и обърне в бяг.

Гладът обаче явно бе по-силен от всичко и хищникът се хвърли отново в отчаяна и беуспешна атака.
Ерин нямаше такъв късмет – неговият нападател успя отново да намери пролука в отбраната на ловкият елф и монахът усети как силите му намаляват, но все пак намери воля и ловко се изплъзна преди челюстите на хищника да са го повалили на земята. Кучето на Ерин като по чудо избегна свежият си нападател и малко по малко силите му се възвръщаха.

Канат получи поредна рана от зъбите на нападащият го вълк, но успя да отстъпи крачка назад, преди да хвърли торбата с лепкава субстанция по сивият хищник. За лош късмет на дивото животно, субстанцията го оплете и го залепи към коренищата на едно дърво, намиращо се в близост. По всичко личеше, че поне за известно време, този вълк бе вън от битката.

Един от вълците, намиращ се в близост до едно от мулетата, понечи да се хвърли след Канат и да го довърши, но мулето използва отклоненото му внимание, за да го удари със силните си задни крака, което бе достатъчно да довърши тежко раненият хищник.

Битката бе на привършване, но Ерин все още се опитваше да повали последните два вълка, които го обикаляха разярено в опит да го разкъсат. Елфът бе на ръба на изтощението, но очевидно ранения вълк също бе на предела на силите си и не можа да избегне един от яростните ритници – това дойде твърде много на хищника, който се задоволи да остане на разстояние, без да се опитва да се доближи до елфа.
Кучето също се бе посъвзело и се опитваше предпазливо да атакува своя противник, но за жалост след като челюстите на кучето не успяха да намерят своята цел, то се отдръпна и изръмжа.

От другия край на конете Б'хор чуваше че битката с вълците продължава. Макар и да не можеше да види какво става, по сърдите викове викове на другарите си съдеше, че са понесли щети. Оставаше му да се разправи само един хищник, само. Простъпи настрани и замахна срещу него. Удара му пропусна, но напрегна сили, спря оръжието и го върна наобратно, но отново пропусна.

Оцелелите хищници се хвърлиха в нова, яростна атака, но устремът им се разби безславно в непоклатимата като скала защита на Б'хор и объркващата с флуидносттна си защитна форма, изпълнена от Ерин.
Плененият в лепливата субстанция вълк се бореше с всички сили, но те явно не достигнаха и той остана в плен на алхимичната смес.

Канат пристъпи напред и вдигна ръка напред, сочейки вълка, обикалящ Ерин, и изрече с нисък, тътнещ глас:

- Iubar Ardens!

Огнен камшик се изви от сочещият пръст, насочен към вълка, който като по чудо го избегна... Канат изтощено си пое дъх, останал без сили от изричането на едно от най-могъщите си заклинания.

Кучето на Ерин отстъпи при вида на магията на Канат и хукна почти в обратна посока, възползвайки се от разтроеното внимание на вълка. Четириногото обаче не бе обърнало гръб на господаря си, а вместо това обиколи вълка и отново се хвърли в гърба му. Челюстите му се затвориха сантиметри от опашката на звяра, за малко не успявайки да го докопа така, че да го извади от равновесие.
Ерин отскочи назад при вида на магията на Канат, за момент стъписан от неочакваната поява на огнената стихия. Елфът се окопити бързо, хвърляйки единствен поглед по посока на Канат, изпълнен с изненада и нещо напомнящо на лек упрек. За късмет вълкът бе не по-малко изненадан и яростната контраатака го свари неподготвен.

Б'хор направи нова крачка в страни, отново замахна към вълка и отново пропусна. Изглежда последния хищник щеше да му създаде и най-много трудности.

Тежко раненият вълк се опита да се измъкне, но Ерин използва тромавата му маневра за отстъпление и със светкавичен удар прекърши гръбнака му, слагайки край на живота на хищника.
Ерин и Б'хор бяха нападнати едновременно от вълците, които все още стояха на краката си, но и двамата успяха да избегнат железните челюсти на хищниците. Оплетеният в алхимичната мрежа на Канат, вълк се освободи с огромно усилие, но преди да успее да се хвърли върху приключенеца, последният погледна опонента си и изрече тихи слова. Макар и нечути надалеч, те достигнаха до съзнанието на вълка и магията в думите го накара да се подчини. Той в миг се завъртя и стремглаво се отдалечи от Канат, колкото му позволяваха силите...

Кучето на Ерин продължи с опитите си да разсее вълка. Челюстите му най-накрая намериха опашката на хищника и едно яростно дръпване го изкара за момент от равновесие.
Елфът очевидно бе изтощен от продължителната схватка и въпреки помощта на верния си спътник ударите му няколко пъти пропуснаха своята цел. Чак когато вълкът се извъртя за да освободи опашката си един от ритниците на Ерин успя да се стовари върху черепа му.

Въпреки вродената си издръжливост, продължителността на битката и раните, които бе получил се казваха своето. Удари му бяха по-бавни, поредния който насочи към главата на вълка бе добре насочен, но малко бавен и хищникът успя да се измести.

Тежко раненият опонент на Ерин вяло опита последна, обречена атака, но елфът и верният му, четириног спътник отвърнаха с унищожителна контраатака, която окочателно изцеди силите и живота на хищника, оставяйки безжизненото тяло на вълка да лежи на окапалата шума.

Опонентът на Б'хор предизвикателно се озъби, но това бе фалшива заплаха, понеже след това хищника светкавично се завъртя и понечи да побегне, но войнските рефлекси на джуджето се задействаха, бързи като мисълта, и бойната кирка се заби в тялото с проскубана, сива козина, приковавайки вълка към земята със сила, която изтръгна последните искрици живот в очите на горският ловец.

Последният вълк, отърсил се от заклинанието на Канат, нерешително гледаше към бойното поле, осеяно с телата на загиналите му събратя. Инстинктът в него крещеше да се спасява, а гладът и миризмата на кръв в студения въздух го подтикваха да се върне... Хищникът направи неуверена крачка обратно, когато иззад дърветата на юг от битката, излетяха няколко стрели, три от които попаднаха в тялото му, поваляйки го на земята, където предсмъртните конвулсии го оставиха миг по-късно, безжизнен и окъпан в кръв.

Групата на приключенците реагира веднага – тримата се хвърлиха за прикритие зад близките дървета, поемайки дъх и събирайки сили, преди да разберат дали новодошлите са приятели или врагове.

Канат хвърли бърз поглед към хората си – Ерин, който необикновено бързо се справяше с нараняванията, кимна мълчаливо, че всичко е наред с него, а Б'хор, чийто джуджешки организъм и упоритост бяха твърди като стомана, вдигна също тъй мълчаливо кирката си в знак, че е готов за следващата вълна неприятели.
Канат се усмихна, за да прикрие болката от нараняванията си, а и непреклонността и самоотвержеността на спътниците му го накара да се почувства както в доброто старо време – силен, усмихнат, с леко сърце и готов да посрещне всяко предизвикателство със смях...
Предпазливо надникна иззад дънера, зад който се бе прикрил. Гората изглеждаше измамно тиха и спокойна, вятър нямаше и дори и клонка не се поклащаше, нито лист не прошумоляваше. Нямаше и следа от съществата, изстреляли стрелите срещу вълка и само телата на вълците и неспокойно пръхтящите коне, уплашени от миризмата на хищници и кръв, разваляха мирната картина на спокойната гора.

Канат размисли за миг, след което се провикна към смълчаният лес:

- Казвам се Канат Асадар, от Кралската гилдия на Изследователите и Пътешествениците в Елтурел, с мен са и спътниците ми. Цял ден бяхме следвани от вълците, които ни нападнаха в тази гора. Благодарим ви за помоща и бихме искали да знаем на кого сме задължени за нея?

Мигът мълчание след думите му се проточи като вечност.

- Помощ чак е много да се каже – гледам, че доста от сивите братя сте натръшкали сами – отговорът дойде на Общият език нейде от отсрещните дървета, – чухме суматохата и решихме да проверим. Последно време много странни и опасни същества бродят из тези земи. Аз съм Колвар, някъде около вас са Арнама, Фарел и Тонвал. Ние сме ловци от Твърдината на Кассен и в тия времена служим като очи и уши на градчето ни и посрещаме първи гостите му – кои с гощавка и подслон, кои с копия и стрели.
А вие какво дирите из тез пущинаци, пътешественици и изследователи от Елтурел?


Канат реши да се довери на гласа, представил се за ловец от Кассен – в края на краищата онези стрели бяха насочени към вълка, а не към него и групата му – и излезе иззад дървото, където се бе притаил, широко разперил ръце с отворени напред длани, демонстрирайки че не е въоръжен:

- Пътувахме за Твърдината по Търговският път, когато намерихме останки от атакуван керван. След това бяхме нападнати... - и Канат набързо преразказа какво бе сполетяло групата през наситените със събития последни два дни.

След като Канат приключи с разказа, измежду дърветата срещу него се показа висока, облечена изцяло в землисти цветове, фигура на мъж, държащ в ръката си дълъг лък. Крачката му бе ловка и стъпваше леко, като че едва докосваше земята. Въпреки, че вървеше в окапалите листа, стъпките му не вдигаха никакъв шум. Сам се бе нарекъл гражданин на Твърдината на Кассен, но си личеше, че домът му е гората. Ерин бе виждал такива хора, баща му имаше същата стъпка на хищник, същата ловкост на дива котка.
Сивите очи на ловеца спокойно срещнаха погледа на Канат, след което първият заговори:

- Познаваме много добре двукраките вълци, за които разказа. Вие сте елф, джудже и човек, животните ви са добре хранени и гледани с изключение на два, които сте взели като бойна плячка – много сте различни от тия, за които бдим и които преследваме до смърт. Ще ви заведем до Твърдината, за да разкажете на кмета Уптрал за нападнатият керван. Доколкото знам го чакаха тия дни, но не сме били в Кассен от десетден почти и не знам как са се развили нещата.
Кажи на хората си да се покажат, няма от какво да се опасяват.


Канат махна на спътниците си и те напуснаха укритията си. Малко след тях от различни посоки се появиха още трима, облечени по сходен с Колвар начин, бойци – единият от тях се оказа жена, Арнама Лейстрид както се представи и се оказа предводителят на рейджърите на Твърдината Кассен, доколото група самотни индивидуалисти с волен дух можеха да имат водач.

Докато Канат разговаряше с укрилите се ловци, Ерин напрегна сетивата си в опит да установи местонахождението поне на един от тях. Съвсем скоро обаче скритите им събеседници се приближиха и от думите им личеше, че нямат намерение да предприемат агресивни действия. Елфът преметна късия си лък през рамо и се приближи, разтривайки ранената си ръка.

- Добра среща, ловци от Твърдината на Касен, - Ерин ги поздрави на свой ред.- Появата ви е добра поличба, независимо, че Келемвор във всемирната си мъдрост не избра да прибере душите ни чрез тези горски хищници.

Скиталците кимнаха в отговор и сами приветстваха елфа:

- Обад-Хай да те закриля, дървесни братко...
- Корелон Създателя да бди над рамото ти...
- Горска сянка над главата ти и крепка земя под нозете ти...

Арнама се приближи до елфа и искрица интерес проблясна в зелените и очи:

- Дървесен брат, следовник на Келемвор? Светът наистина се изменя и измененията понякога са тъй странни и неочаквани!

Когато Канат се приближи да прегледа раните му, елфът поклати отрицателно глава и кимна по посока на кучето.

- Мисля, че рунтавият ми приятел понесе по-сериозни рани от мен самия. Канат, би ли опитал да му помогнеш, а и конят ми извади лош късмет и е ранен. - С тези думи Ерин се зае да успокоява животните, докато Канат ги превързваше.

Отделиха малко време за да може Канат да се погрижи и за раните на бойците си – с помоща на комплектите за първа помощ и малко магия, всички от групата, включително и кучето, бяха закърпени и отново бяха готови за път и битки.

Преди да яхнат конете си Ерин се огледа и се обърна към Анарма:

- Властите в Твърдината на Касен предлагат ли награда за разчистване на опасни и агресивни животни в района? Помня години, когато в покрайнините на Скорнубел имаше проблем с глутница, която бе отнела няколко човешки живота. Тогава ходих с баща ми и останалите ловци и имахме заръка да покажем лапи или уши от хищниците като доказателство, че сме изпълнили задачата.

Високата жена отсечено поклати глава:

- Няма награди за подобни дейности, иначе ние тук четиримата, и особено тоя вълкодав Колвар щяхме да се къпем в злато. Зимата и пролетта, когато няма орки и троли наоколо, ловът на вълци е най-честото ни занимание.

Ерин кимна с разбиране и яхна един от здравите коне и потегли, яздейки мълчаливо. От време на време той хвърляше по един поглед към ловците отделяйки специално внимание на лъковете им.

Анарма зае челото и поведе кервана, а хората и потънаха в гората от двете страни на пътечката – нито звук не се чуваше от тяхна страна и само мимолетното смущаване на сенките сред дърветата показваше, че те се движат успоредно с кервана без да изостават.
Жената се оказа мълчалива и на всички въпроси отговаряше уклончиво и често едносрично.
Слънчевите лъчи докоснаха западният хоризонт, когато пътечката се вля в по-широк, утъпкан и маркиран с пътни камъни път, в който групата позна Западният Търговски път, по който се движеха когато напуснаха Елтурел. Малко след това пътят се разклони на юг, към реката и на запад, към Балдурови Порти, и керванът пое по южното разклонение, и Канат се досети, че наближават Твърдината Кассен. Мисълта му бе потвърдена, когато след по-малко от час, вече по тъмно, видяха насреща си висока дървена стена с широка, залостена порта. Горе на стената явно имаше платформа от вътрешната страна, понеже се виждаше движението на сенки и тук-там лъскавото острие на копие проблясваше на светлината на разположените начесто факли, закрепени от външната страна на стената така, че да осветяват периметъра в близост до нея.

Анарма изсвири пронизително с ловният рог, който свали от колана си, и в отговор от упреплението прозвуча ответ – тежката двукрила врата се отвори навън и Твърдината на Кассен посрещна нощните си гости.

- - -

Твърдината на Кессен. След като научи целта на пътуването им, Б'хор бе спокоен, че каквито и спънки да имаха, накрая щаха да намерят закрила там. За народа му, свикнал да строи градове и крепости от камък и метал, Твърдината на Кессен, звучеше внушително. Явно мястото ще да беше добре укрепено. Така че една, две битки не бяха достатъчно за притеснение.
Преголямо бе учудването му, когато вместо каменни стени видя дървена палисада. Та подобна можеше да пази от диви зверове. Мястото бе по-достойно да се нарече Селото на Кессен, отколкото твърдина. Явно нямаше много насилие по тези места щом това място се смяташе за укрепено. А доколкото бе разбрал това съвсем скоро щеше да се промени. След като имаха силите да разграбят керван, защо не и да атакуват малко село. Б'хор се зае да огледа защитата и с какво може да бъде подсилена в случай на нападение. Факлите отвън бяха добре, но самите пазачи немарливи, щом се оставяха да бъдат забелязани. Някой трябваше да се нагърби да наблюдава стената отвътре. Силуетите на пазачите биха се виждали на светлината на факлите и нямаше как някой да се промъкне незабелязан. Бариката в полукъг пред вратата, оставяща място за преминава в ляво и дясно също би била полезна - от една страна щеше да позволява преминаването на жителите за ежедневените им задачи, а от друга ако вратата паднеше нападателите щяха да избират да я щурмуват или да заобиколята, а това даваше време за една, две стрели допълнитело. Евентуално мрежа опъната от външната страна би забавила изкачвалите се по стълба, докато я срежат. Разбира се нямаше никаква надежда срещу професионални войници, но може би имаше шанс срешу разбойници. Щеше да говори при първа възможност с Канат за това и с господаря на това място, ако имаше благоразумието да го изслуша.

Преминавайки през масивните дървени порти, чиито крила се затвориха след групата им, керванът се озова на осветена улица, павирана грубо с речни камъни. От двете страни на улицата, широка колкото търговски фургон да се размине с пешеходци от двете си страни, имаше яко построени, едноетажни дървени къщи със стрехи, покрити със сечени каменни плочи, на които растеше мъх. На малки интервали около пътя имаше поставени железни светилници, в които бяха закрепени пламтящи факли, чиято светлина бе достатъчна, за да могат пътниците да се огледат.
Стената, опасваща града, имаше платформа широка десет фута, разположена по-ниско от горният ръб на стената така, че защитниците да имат солидно прикритие. На всеки двеста фута имаше кръгли площадки, на които се намираха метални кошове, готови да бъдат напълнени с въглени и изсипани върху катерещи се нападатели, както и дълги разклонени в края си пръти, служещи за избутване на щурмови стълби. Отстрани на портата имаше четвъртита кула, двойно по-висока от стената, чиято роля освен бойна, явно бе и разузнавателна.
По платформата крачеха стражите, чиито сенки бяха видяли отвън. Те хвърлиха кратък поглед към пристигналите, но почти веднага отклониха взора си отново към гората, отстояща на хвърлей стрела от стените.

Когато конят на Ерин премина през двойната порта елфът започна да се оглежда из вътрешността на града, стремейки се да познае предназначението на различните сгради, покрай които минаваха. Съставянето на мисловна карта по този начин съвсем не бе лесно, особено предвид, че след залез слънце повечето сгради вече бяха тъмни и безлюдни.

Повечето сгради изглеждаха жилищни, въпреки че тук там се мяркаха табели на магазини, красиво изваяни дърворезби осведомяваха че тук може да се намерят фино обработени кожи, а там – лечебни билки, отсреща се видя гостоприемната табела на страноприемница „Седемте сребърника“ - двуетажна спретната сграда, обляна в светлина и създаваща приятно впечатление за домашен уют дори и отвън.

Анарма ги повече напред, и след малко вече крачеха по лек дървен мост, прехвърлен над реката, към който бе привързано странно приспособление, състоящо се от ремъци, лостове, тежести и противотежести, което явно служеше за вдигане на моста в случаите, когато лодки или баржи преминаваха през този участък от реката.
Жената веднага след моста сви надясно и след малко се озоваха на широкият градски площад, където настилката бе грижливо изработена и фино напасната с красиви фуги с червен цвят, който чудесно контрастираше с белотата на речните камъни.
Отляво на спрялата се група, между тях и реката се извисяваше внушителна за тукашните стандарти сграда – три етажна, от масивен камък, украсена с фини дърворезби, а пред входа и, явно известени от сигналният рог, ги очакваха дузина мъже, твърде различни по облекло и външен вид, като зорки очи можеха да забележат дори и едно възрастно джудже с масивни, белязани от рани, ръце. Един от тях, явно човек с положение, висок и прошарен мъж с горда осанка, излезе напред за да ги посрещне.
Анарма кимна на мъжа и накъсо му обясни ситуацията, оставяйки на пътешествениците сами да разкажат своята част.
Мъжът кимна и разтвори ръцете си в приветствен жест:

- Господа, името ми е Джонар Уптрал и съм кмет на почтеният Кассен. Зад мен са уважавани граждани и мои лични съветници – времената са трудни и големи опасности са надвиснали над малкият ни град. Идвате в подходящ момент – събрали сме се да обсъдим мрачни вести, които получихме съвсем наскоро и доколкото разбирам вие имате да добавите щрихи към общата картина. Но първо нека влезем на топло и да ви предоставим възможност дори малко да си починете от пътя и несгодите.

Канат слезе тромаво от седлото – усещаше умората в костите и мускулите си – и се поклони учтиво, след което се представи:

- Канат Ассадар от Елтурелският клон на „Кралската Гилдия на Пътешествениците и Изследователите“, приемете почитанията ми. Благодарим за гостоприемството и ви уверявам, че сме готови да отговорим на всичките ви въпроси. - след което се обърна към спътниците си – Да ви представя Ерин Хагар и Б'хор от Медна Кирка, мои спътници и другари в това пътуване.

Ерин бе леко изненадан от разнородната група, която бе излязла да ги посрещне, но реши, че няма смисъл да споделя учудването си със своите спътници. След като Канат го представи, той слезе и кимна учтиво в знак на поздрав.

Б'хор нямаше търпение да слезе от седлото, като всяко джудже предпочиташе да ходи или се вози вместо да язди. На приветствоята трябваше да се отговори подобаващо:
- Сполука вам. Нека Беранор бди над вас. - след което забеляза джуджето и го обзе носталгия по родния град. По тия места беше рядкост да срещнеш джудже и той реши да събере информация.
- Здравей, друже. Аз съм Б'хор от рода Медна Кирка, воин от Медните Мини в Търмиш. Каква изненада да видя някой от моя вид по тези краища. Какво те е довело насам?

Джуджето, явно възрастно дори и за своята дълголетна раса, поглади с достойнство дългата си прошарена брада и отвърна с дрезгав глас:

- Нека кирката ти винаги е обагрена с кръвта на враговете ти и брадата ти да е винаги напоена с пиво, скалата над главата ти да е крепка и пътят в нозете ти – гладък. Думатоин ме благославя с гледката на син на камъка след толкова време и толкова далеч от дома! Аз съм Брагор Железорък от Твърдината Адбар, далеч на север, но от две столетия мой дом е Кассен. Но нека влезем и продължим разговора си на топло.

Без много суетене всички влязоха през широко отворените, обковани с дебели железни листове, врати от твърдо, светло дърво.
Ерин последва Канат навътре в масивната сграда. Движенията му бяха леки и необременени и по нищо не личеше, че съвсем наскоро бе понесъл сериозни наранявания. Част от ръкава му бе пропит със засъхнала кръв, но плътта отдолу не изглеждаше разранена. Погледът на Ерин случайно попадна върху разкъсания му ръкав. Моментно смутен, той бързо го нави до лакътя за да не изглежда раздърпан.
Вътре ги очакваше широка зала с множество колони, разделена през средата с широка пътека, оградена с дълги маси и пейки от двете страни; в далечният край имаше разположена по-фино изработена маса с високи столове, където стоеше един единствен човек – възрастен, прошарен, висок, облечен в сива мантия и държащ в ръцете си разкривена и усукана тояга. В двата далечни ъгъла на залата имаше вити дървени стълбища, водещи към горния етаж.
Залата бе оживена и пълна с народ – виждаха се угрижени лица на възрастни, улегнали фермери, яките фигури на дървосекачи и гъвкавите, облечени в горски цветове, скиталци. Хората се скупчваха на малки групички, бърбореха и се вглеждаха с интерес в новодошлите, които се насочиха към масата в края на залата. Минавайки покрай разтревожените лица, кметът на няколко пъти се спря за да размени няколко думи с този или онзи, явно стремейки се да всее спокойствие. Анарма кимна към няколко от скиталците, които стояха наоколо мълчаливи, странящи дори един от друг. Горските войни излъчваха спокойствие и съсредоточеност, която малко или много се предаваше и на околните им.

Когато достигнаха масата, заобиколена от столове, кметът Уптрал ги представи на очакващият ги там човек, който както разбраха изследователите се казваше Холгаст и бе маготворец; след което с жест покани всички да седнат, а залата се смълча в желание да чуе вестите и плановете на градските водачи.
Канат приветства събралите се граждани и разказа подробно преживелиците им през изминалите три дни, като пропусна да спомене единствено странната брадва, която намериха и която сега Б'хор пазеше. Рядко разказа му бе прекъсван за въпроси или уточнения и когато той приключи, Канат седна на мястото си зачака да види реакциите на хората.
Кметът прокара ръка през прошарената си коса и започна:

- Уважаеми пътешественици, разказът ви за жалост дава доказателство за събития, за които научихме преди ден. Както знаете, ние очаквахме преди няколко дни пристигането на кервана от Елтурел. Понякога пътят не е в много добро състояние след пролетното топене на снеговете и забавяне от половин до един ден не е необичайно. Преди три дена обаче един от нашите патрули от скиталци се натъкнал на същите следи, както и вие, и се върнаха за да съобщят тревожните вести. Ние имаме обща идея за нашите опасни съседи – лагерът им е далеч от Кассен, на два-три дена път с кон и нашите патрули твърде рядко ходят натам, понеже е опасно, а и безмислено. Следите, оставени от битката говорят, както и вие сте се досетили, че има голяма и добре обучена военна сила, подкрепена от маготворец, които са унищожили или пленили добре охраняван керван, рискувайки тежък ответен удар от страна на Елтурел. Рискът за тях е огромен – малките бандитски отряди, каквито има из тия земи, са бързи и леко подвижни, местят или направо изоставят лагерите си, когато положението стане напечено. Тук имаме голяма сила, трудно подвижна и явно целяща да влезе в схватка, която здравият разум казва, че ще загуби.
Веднага след като разбрахме за атаката срещу кервана, пратихме най-добрите си ловци, за да разузнаят по-подробно какво има насреща ни.
- тук кметът погледна към един от скиталците и му кимна – Яро се върна малко преди вас и тъкмо сега и вие ще чуете какво е научил.

Скиталецът се оказа млад мъж със светли сиви очи и тъмна коса, вързана на опашка. Въоръжен бе с дълъг лък, преметнат през рамо и чифт леки брадвички, окачени на кръста му. С енергична походка той излезе пред смълчаните хора и спокойният му глас се разнесе пред хората, рисувайки картината на едно трудно и изтощително пътуване:

- Преди три дена кметът ме помоли заедно с Тарон и Галдар да проучим задълбочено местонахождението, числеността и намеренията на войнствените ни съседи. Пътувахме бързо и следите, оставени от бандитите бяха ясно различими дори и за далеч по-малко умели очи от нашите. Първото денонощие пътувахме с коне, един водеше, двама спяха по седлата. След като конете ни капнаха ги оставихме в една горичка отвъд Западният търговски път и продължихме пеш. Половин ден по-късно достигнахме до хълмовете Тролски нокти, където разрушените останки от крепостта на Стодовар Ястреба още стоят, столетия след падението. Именно там са се установили на лагер бандитите или по-точно войниците. Организацията на лагера е почти военна. Навсякъде из руините има издигнати груби навеси, хижи, стрехи, хората, които населяват тази част са явно бивши бандити – разпуснати са, в лагера им има бегло подобие на ред и структура, царят варварски порядки, но същевременно имат някакво подобие на подредба – има няколко ковача, има хлебари, дървосекачи, кожари и разбира се дузина или повече леки жени – преброихме стотина въоръжени разбойници и две трети от това занаятчии и прочее, на всичкото отгоре имат и груб храм на Сайрик. От друга страна там, където някога е бил храма на Пелор, сега има издигнати бели шатри, наредени в строг порядък. Доколкото видяхме горе има близо три дузини униформени бойци, които са офомили лагер в лагера. Дават постоянни караули, патрули влизат и излизат и шайката, живееща около тях им се подчинява безпрекословно. При тях дисциплината е желязна и порядките са строго военни, но не можахме да разберем откъде са – нямаха отличителни знаци, а доспехите им бяха без украса или символи.
Видяхме и фургоните от кервана – преброихме двадесет от тях. Видяхме също и затворниците – за затвор използваха едно от крилата на крепостта, чиито стени все още се извисяват на човешки бой. Мястото бе покрито с дъсчен таван, всички дупки в стените бяха прясно замазани – те са знаели, че ще имат пленници, подготвили са се. За малкото време, което можахме да отделим на тази зона, видяхме че карат пленниците да работят здраво – цял ден копаеха ями и ги зариваха след това, но най-често ги караха да секат и влачат огромни трупи от близките горички. Преброихме около стотина човека, повечето са на предела на силите си. Не разбрахме защо ги държат и мъчат с безмислен труд – ако искат да ги убият биха го сторили без усилие и на мига.
Изтеглихме се незабелязано – сред тях не изглежда да има някой особено способен в промъкване и разузнаване или улавянето на подобни нас. Защитата им срещу тайно промъкване в лагера е слаба до никаква – нямат кучета, нямаше и капани заложени, никой от тях не приличаше на горянин или скиталец. Ловните им маниери са противни – понякога убиват животни за удоволствие и оставят месото им да гние под слънцето или убиват каквото сварят – не щадят малките и младите женски.
Изглеждаха като че чакат някого, но не враг, а приятел. Явно не се страхуват и от нападение – караулите на хълма с белите шатри изглежда се дават само за да се поддържа формата, тъй като целият лагер е като разграден двор и няма и помен от нощна или дневна стража.
Намерихме конете си отпочинали и успяхме да поспим по пътя – бързахме да дойдем и да донесем новините бързо, колкото и да са неприятни.


Скиталеца явно се измори от многото приказки, нетипични за хора като него. Застана със скръстени на гърба ръце в очакване на въпроси.

Б'хор изслуша обясненията и когато човека свърши с разказа си, се изправи и се провика гръмогласно:

- Кълна се в сребърната брада на Клангедин, очертава се една малка война. Ето това вече е предизвикателство за всеки воин, за разлика от битките с шайки разбойници. Предлагам да не оставане войните от Елтурел да оберат всичките лаври. Там най-вероятно приготвят военен отряд, затова предлагам да пратите някой от вашите скиталци да извести Торгал от Гилдията на Изследователите в Елтурел, така ми се вижда по-сигурно в Елтурел да вземат насериозно информацията, която имаме. Те явно подготвят мястото за отбрана, така че ще бъде добре някои от вашите момци да следи какво точно правят, та като дойде подкреплението от Елтурел, изненаданите да бъдат разбойниците. А през това време аз и моите другари може да им пуснем малко кръвчица. Както чувам дисциплината се гради на групата войни, така че ако ударим няколко патрула морала им ще падне. Може и някои от ловните им групи също, нямат ли храна ще почнат да се бунтуват. Така че ги ангажираме, за да не нападнат друг керван. - след което млъка и изгледа присъстващите за мнение. Но явно сетил се още нещо продължи. - А дали знаете, тази крепост имала ли е тунели? Биха ни дали чудесна възможност да дадем малко огън на лагера им някои нощ. - след което реши да сподели и вижданията си за защитата на селото им, им описа своите предложение. - И дали може да ме насочите към тукашния ковач, екипировката ни има нужда от постягане, а и искам да си набавя някои оръжия?

След разпалените слова на джуджето залата зажужа като кошер. Тук-там се виждаха ентусиазирани лица и размахани юмруци, а на друго място хората бяха посърнали и очите гледаха в пода. Кметът вдигна длан и шумът се успокои:

- Славата на джуджетата като безстрашни и смели бойци се доказва с думите ти, а сериозността на намеренията ти си личи по лицето ти, приятелю. За жалост не всички наши момци, колкото и да са смели, са бойци като теб и шепата ни горски духове.
Сър Трайвал,
- обърна се кметът към един от съветниците си, представен на групата като сър Трайвал Анавер, паладин на Хелм и командващ гарнизона на Твърдината Кассен – вие какво мислите по въпроса.

Сър Трайвал бе около тридесетгодишен, среден на ръст, лицето му бе гладкоизбръснато и от него към света се взираха спокойни кафяви очи – макар и по-нисък от повечето скиталци мъжът имаше благородна осанка и фини маниери. Той помисли още миг преди да заговори:

- Истина е, че в открит бой с тази пасмина нямаме добри шансове. Нашите момчета са храбри и знаят как се държи копието, но досега не са се сражавали срещу изпечени убийци, да не говорим за редовна армия, на каквато приличат трите дузини дисциплинирани бойци, описани ни от Яро. Хората на Анарма са отлични ловци и преследвачи, но те не са навикнали на открит бой – като цяло нашата сила е в защитата, понеже в гората нашите горски духове ще отслабят значително врага, а опълчението ни ще се справи от стените, които ще компенсират липсата на умение.
От друга страна, там има хора, които страдат и чийто живот е застрашен. Не говоря само като последовател на Хелм, клел се да брани беззащитните и да закриля слабите – не, говоря като човек, който знае, че всеки трябва да прави най-доброто на което е способен, за да помага на другите. Ние трябва да помогнем и ще го направим – детайлите ще обсъдим в тесен състав, на който нашите нови гости са поканени да присъстват, разбира се.


Хората, събрали се в залата изглеждаха доста по-уверени и спокойни – твърдият и убедителен тон на паладина им повлия положително и определено призивът му за чисто човешка съпричастност намери почва в сърцата им – толкова далеч от останалият цивилизован свят и обградени от опасни съседи, гражданите на Кассен знаеха, че трябва и могат да разчитат едни на други.
Кметът с облекчение наблюдаваше реакцията на хората, след което понечи да се обърне към джуджето, но Брагор Железорък излезе напред и отговори на последното питане на Б'хор:

- Аз съм ковачът в тази общост, братко. С удоволствие ще направя каквото мога за да приведем в порядък и готовност оръжието и доспехите ти. Тукашните момци си ги бива, но ако искаш една война да бъде спечелена – прати джудже да го направи. Войната е нашия занаят и с радост ще се бия редом до теб в тази битка – ние джуджетата с годините не остаряваме и изтляваме като хората – ние ставаме само по-корави! А и имам една-две изненади, дето пазя за такива случаи...

Здравите ръце на синовете на камъка се срещнаха в приятелско ръкостискане, след което предварителното разискване продължи.

Елфът беше изслушал внимателно разказа на скиталеца, като от време на време кимаше замислено.

- Можеш ли да опишеш по-подробно униформите на бойците, които сте видели покрай белите шатри? - попита той. - Ако са имали отличителни цветове, шлемове или екипировка е вероятно някой да ги разпознае, особено ако принадлежат към голяма армия от региона.
- Също работата, която керванджиите са били принудени да извършват ми се струва много подозрителна. Възможно ли е да са заравяли нещо определено в изкопаните от тях ями? Също ми е интересно да разбера за предназначението на дървесните трупи - дали са ги ползвали за строеж на сграда или са ги трупали за клада, или може би дори са строили обсадни машини.


Яро се замисли, припомняйки си детайлите, и отвърна:

- Униформите им бяха люспести брони, тежки вълнени зелени плащове, шлемове, леки стоманени щитове, обковани с желязо ботуши, извити саби за конен бой, арбалети на гърба. Конете им бяха подбирани и си приличаха по ръст и тегло. Знамето им, издигнато над шатрите бе сиво разсечено с черна линия по диагонала. Поотделно изглеждат като добре въоръжени пътешественици, но заедно всички и без разлика във въоръжението – приличаха на малка частна войска. Четирима от тях имаха по-добри, тежки доспехи и бяха въоръжени с алебарди, нямаха щитове и арбалети.
Друго, което сега се сетих, бе че през неравни интервали пускаха групи от по 5-6 от бандитите на коне в различни посоки – явно нескопосани съгледвачи, които вдигаха повече шум и от стадо диви прасета.
Колкото до работата на затворниците – нямаше особен смисъл, често копаеха по цял ден, а на следващия засипваха изкопаното. Дърветата, нацепени и нарязани, биваха изгаряни най-безразборно и с голямо разхищение – вечер долният лагер прилича на слънце отдалеч – навсякъде има огромни клади, които горят просто защото има много дърва за горене. Въпреки разхищението обаче на няколко места в лагера има големи купчини безразборно изсипани цепеници. Защо ги карат да вършат безмислени дейности – не знам.


- Аз знам, - намеси се със суров глас един от скиталците, стоящ до момента мълчаливо настрани – аз съм бил затворник и роб в проклетия от Светлината Даркхолд. Осем дълги като вечността години бях презрян и по-нисш и от калта по улиците му, роб и само сляпата случайност ми помогна да избягам и да се спася. Помня много добре първите дни на робството, когато ни караха да вършим подобни неща само за да ни научат, че не можем да удовлетворим желанията им. Колкото и да се стараеш, колкото и да си умел, накрая ядеш камшика само за да свикнеш, че това е нормалното отношение към теб и това е, което получаваш заедно с кората хляб и мръсната паница вода. Много хора се пречупиха и от тях останаха само бездушни ходещи кукли които сляпо изпълняваха заповеди и безчувствено понасяха бича. - Стиснатите зъби на мъжа показваха какви емоции и спомени го бяха обзели. Той разтвори ръцете си и всички с ужас видяха в средата на дланите му дамгосана осмоъгълна звезда. - За неподчинение и опит за бягство. Това и пет удара със скорпионов бич, но следите няма да показвам. - Хората наоколо преглътнаха с мъка – скорпионовият бич бе шест-опашен с кукички по него и ударът му смъкваше кожата на парцали и белезите никога не зарастваха.

Залата отново зашумя като разбунен рояк – само споменаването на трижди проклетите следовници на Сайрик извика в паметта на всички множеството престъпления, които тази скверна организация неуморно извършваше. Чуваха се все по-силни гласове, скандиращи да се събере опълчението още сега и да се тръгва на поход към отдалеченият лагер. Кметът вдигна длани с опит да успокои тълпата, но не успя да привлече вниманието към себе си. Глъчката все повече нарастваше, и в един момент всеки трябваше да крещи, за да чуе събеседника си.
Тогава сър Трайвал пристъпи напред и се взря в развълнуваната маса хора. Нищо не каза и не направи никакъв жест, но спокойните му, някак тъжни очи мигом укротяваха всеки, чийто поглед срещнеше избранника на Хелм. Малко по малко глъчката утихна, хората се споглеждаха с неудобство или гледаха смутено в краката си, засрамени от детинската проява на емоции.
Паладинът рече с тих, спокоен тон, който като че с магия бе ясно чут и в най-далечният край на залата:

- С това закривам днешното градско събрание. Чухте и видяхте срещу какво сме изправени. Сега ви моля да се приберете по домовете си и да успокоите семействата си. Утре ще има военно заседание, на което ще присъстват само упълномощените лица. Скоро след като приемем план за действие, той ще бъде сведен до вашето знание. Няма да ви лъжа и открито ще заявя – чакат ни трудни времена, но това не е за първи път – наближава паметна дата за нашето общество и обединени срещу злото и врага ние най-добре ще почетем паметта на основателя!
Хелм бди и защитава!


Хората малко по малко се разотиваха, но главите им бяха вдигнати гордо и в погледите им гореше решителност. Сър Трайвал се обърна към тримата изследователи:

- Господа, вие сте изморени от пътя и препятствията. Предлагам ви да отпочинете в нашата славна страноприемница „Седемте сребърника“, където вече ви чакат стаи и топла вечеря, а утре ще ви поканя да се присъедините към детайлното разработване на плана за действия. Ще се погрижа следващ разузнавателен патрул да поеме към лагера на враговете ни още тази вечер, за да сме в постоянно течение на действията на тия отрепки. Ако наистина са агенти на Зентарим – тежко им и горко - милост няма да има за никой от тях...
Ако желаете още нещо – на вашите услуги съм.


Канат отвърна от името на групата:

- Искрено ви благодарим за гостоприемството – всичко от което се нуждаем в момента е именно топла храна край накладен огън, баня и меко легло. Уверен съм, че дори и моите калени в лишения спътници не биха устояли на удобствата на страноприемницата. Предполагам, че утре при първа възможност ще можем да продължим дискусията относно неизбежният конфликт?

Сър Трайвал кимна:

- Починете си добре и не се тревожете – има куп неща, които ще се вършат преди събирането на военния съвет. В гостилницата към страноприемницата ще оставя човек на ваше разположение – когато сте готови, той ще ви съпроводи насам. Имайте в предвид, че ще насрочим заседанието за ранния следобед, така че ако се събудите отпочинали преди това и желаете да разгледате Кассен – разпитайте собственика на страноприемицата, Трайлар Среброто за насоки. Малък градец сме, но има интересни места и хора.
На Трайлар и дъщеря му Асейна, която му помага, можете да разчитате напълно – честни и трудолюбиви хора са. Имат помощник, един полуръст-веселяк Джаймс Айгинс, по прякор „Малкото ресто“ - той твърди, че прякора му е задето е дребен на ръст, но си бройте парите, които ви връща. Като изключим това и вродената му бъбривост е благ добряк, който винаги ще ви услужи, а ако искате да слушате небивалици – питайте него по който и да е въпрос – теориите му са една от местните забележителности, така да се каже...


Паладинът се засмя и с жест повика един от гражданите, който бе явно член на свиканото градско опълчение, тъй като носеше шлем и обшита с метални плочки кожена ризница, а на кръста му се поклащаха брадва и дълъг нож. Когато повиканият се приближи, сър Трайвал го представи като Голонд Кар, след което пожела лека нощ на групата приключенци и ги изпрати към странопримницата, водени от господин Кар.
Голонд Кар беше среден на ръст, около тридесет годишен, обикновен гражданин на Твърдината, за който да бъде призован в редиците на опълчението бе висока чест. Разбира се той знаеше кого съпровожда и от това познание самочувствието му бе достигнало нови висини – въпреки късният час, улиците на Кассен гъмжаха от хора и на не един и два поздрава господин Кар отвърна с късо кимване, преизпълнен с достойнство.
Вестта за новодошлите, разгромили според слуховете две дузини бандити и унищожили повече от петдесет вълка, както и поне един дракон, се бе пръснала из целия град и ето че сам господин Трайлар Среброто ги очакваше на добре осветеният вход на страноприемницата си.

„Седемте сребърника“ беше спретната двуетажна постройка, украсена както всичко в този град с изкусни дърворезби, но особена гордост на собственика бяха двете прекрасни цветни лехи, обграждащи входа, безупречно поддържани от дъщерята на стария Трайлар, Асейна. Тук можеха да се видят всякакви цветя и красиви храсти, някои от които вече имаха първи пъпки. Всичко бе наредено в сложни геометрични форми, грижливо подрязани и оформени.
Първият етаж на сградата бе гостилницата, която вечер събираше гражданите на Кассен пред запалената камина, където пийваха силната местна тъмна бира и споделяха редките клюки от скучната зима; вторият етаж бяха стаите за гости, които рядко имаха посетители през зимата, когато пътищата бяха опасни за пътувания.
Тъй като целия Кассен вече знаеше за новодошлите и за всеки бе ясно къде ще отседнат, тази вечер гостилницата бе претъпкана до краен предел, но обичайната глъчка бе позатихнала – гражданите знаеха, че идват опасни времена и това познание по-успешно от всяко предупреждение държеше гласовете ниско но все пак мъжете се доверяваха на своя кмет и на командира на гарнизона и никъде не се чуваха нотки на униние или на отчаяние.

Трайлар Среброто посрещна с усмивка и широк, гостоприемен жест своите нови гости. Венага бе освободена най-добрата маса, близо до огъня, свалено бе парче от най-добрият еленски бут, извадена бе кана превъзходно тъмночервено вино, халби с отличен ейл и студена, чиста вода. Пред гостите бяха сложени подбрани мезета, големи късове печено глиганско и ситно нарязано свинско, цели пилета, добре изчистени риби, туршии и консервирани зеленчуци, пържени в мазнина гъби с различни подправки, два самуна горещ, току-що изваден от пеща пухкав бял хляб, както и две буци снежнобяло козе сирене.
Вечерята бе превъзходна и гостите на Трайлар хапнаха с удоволствие от всичко, като никой не прекъсна храненето им. Гражданите на Кассен с ентусиазъм и плам откликваха на всяко вдигане на чаши от страна на групата приключенци и тази вечер бе отбелязана с повече от две дузини наздравици за Кассен, поне още толкова за Елтурел и родните места на всеки приключенец, и накрая завърши с пиене до дъно за победата в идващата битка.

Изпратени с бурни аплодисменти и вдигнати чаши, тримата гости бяха съпроводени до горният етаж от самият домакин, който им показа стаите, както и банята, намираща се в края на етажа и където вече ги очакваха огромни медни вани, пълни с гореща вода, както и сапун и чисти кърпи.
Стаите бяха скромни, но чисти и много добре подредени. Имаха широко легло със слама под дюшека, както и пухени юргани, а до малка масичка до прозореца на всеки имаше леген с чиста вода и мека кърпа за сутршеното измиване на лицето.

По-късно, изкъпани и освежени, добре нахранени и облечени в чисти дрехи, тримата се отпуснаха на миришещите на сапун чаршафи и се завиха с пухените дюшеци и за първи път от няколко дена се предадоха в обятията на спокоен, дълбок, изцеляващ сън.

Навън мракът владееше света, студа върлуваше и вятъра беснееше пред немигащия взор на нощната господарка, луната.

Далеч на юг, на огромно разстояние от Кассен, един красив, но безкрайно мрачен взор гледаше пищно изрисувана карта, на която Твърдината Кассен бе само точка. Миг по-късно финото острие на тънка кама се заби в тази точка на картата и завибрира, а върхът проби дървото на масата, и се показа от другата страна...

Не тъй далеч, но този път на запад, в мрачна кула на тъмна крепост, оградена с мъка и страдание, едно замислено лице се взираше в изящните редове на писмо, разгънато пред него на масата и осветявано от пищната светлина на тридесет и две свещи. Тънка, бледа ръка взе перо и го потопи в мастилница, след което се зае да пише отговор...

На север, тъмни фигури се промъкваха в мрака на леса, а очите им виждаха ясно като през деня. Стъпки, които не оставяха следи и движения, които не разлюляваха и клонче...
Като призраци тази страшна група продължаваше пътешествието си, необепокоявана от студа, вятъра и горските обитатели...

Краят на зимата бе дошъл, а с него се активизираха и различни замисли, планове се движеха от осведомени или неволни изпълнители, ръце, лапи и нокти движеха фигури по дъската на живия Торил*, а заповедите се даваха с думи, съскане, излайване или направо с мисъл...



- - -
Край на Втора Глава
- - -














---------------------------------------------------------------------------------------------------
Торил* – континентът, на който се намирате. Други континенти на света Фейруун са Кара-Тур, Мазтик, Закхара, както и още няколко, чиито имена знаеха само избрани посветени.

Отговори

Върни се в “Приказки Безкрай!”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Google [Bot] и 2 госта