Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

Живият хан 0

Литературен кът за колективни изяви и разкази, вдъхновени от ролеви игри. Тук може да пуснете разказ за вашите приключения, да пишете историйки с продължение или пък просто да споделите интересни случки и герои от ролеви сесии.
Потребителски аватар
Ro#|#
Silent Whisperer
Мнения: 227
Регистриран: чет май 05, 2005 6:41 pm

Живият хан 0

Мнение от Ro#|# » пет окт 28, 2005 9:17 pm

Здравейте!
Спомних си за едно обещание, което си бях дал няколко дни преди да завърши гласуването за най-добър хан. А именно - да постна разказа, където за първи път се появяват Антъни и Анджела като благодарност към всички, които ми дадоха точки.

Разказчето е доста старо и има нужда от корекции, но реших да го постна както си е "в оригинал", за да е по-автентично.

И се надявам, ако някой ден излезе "Приключение с бластер и псионика" по Аксиом 16, флеите да са сред официалните раси. За сега, обаче, няма такива изгледи.

Приятно четене....и ще се радвам да драснете някой и друг коментар.

Клонингът

Из жълтия печат:
...все по-често в живота ни се промъкват клонингите.Тези жалки творения на
науката допринасят за раздалечаването на хората ,хвърляйки по дяволите
огромна част от смисъла на браковете...
...Нека читателите сами преценят каква е цената на човешкия живот ,след
като всеки може да си поръча клониране ,сякаш става дума за избор на дома-
шен любимец.
*
Антъни спря пред лагера на извънземните.Пред него се издигаше стена от
светлосин ,почти прозрачен кристал ,в причудливи форми.В него проблясваха
малки точици с различен цвят.
Всъщност тя беше жива.Странен вид вnсокоинтелигентно растение.Огра-
дата познаваше Антъни ,така че той просто я докосна ,живият кристал го
погълна ,след което го отведе на другата страна.
Момчето се озова в малък овален участък ,изпълнен със сгради ,чиито стени
наподобяваха оградата.Около тях сновяха извънземни.Един от тях забеляза
Антъни и се приближи към него.
Като типичен представител на расата на флеите ,Ка бе висок над два метра,
с почти човешко телосложение.Главата му бе във формата на обърната напред
капка.Очите му бяха големи и черни ,нос липсваше.
Антъни прие един мисловен импулс от Ка ,за който знаеше ,че означава поз-
драв.
-Здравей!-отвърна му момчето.-Имаш ли желание да отидем в парка?
Антъни отдавна бе преодолял смущението от този странен начин на общуване.
Флеят му изпращаше сигнали на универсалния език на телепатията ,а човекът
му отвръщаше на глас.
-Защо не!-отвърна Ка.
Извънземните бяха дошли на земята преди около век.Постепенно интересът
към тях бе спаднал.Петдесетина флеи бяха постоянно на Земята ,разделени в
пет лагера в целия свят.Те спомагаха за обмяната на полезна информация ,
постижения в науката ,строителството ,тнт.
*
Антъни и Ка бяха седнали на пейка от мек червен метел.До тях два
фонтана и светлинен източник поддържаха изкуствена дъга.
-Как е при теб?-поинтересува се Ка.
-Никак.
-Още ли не можеш да се възприемеш такъв ,какъвто си?
Антъни бе клонинг.
-Никак не е лесно ,и ти го знаеш.-въздъхна момчето.-Но по-трудно е да
накараш другите да те разберат.Не искам цял живот да крия начина по който
съм бил заченат.Това просто ме подлудява.
-Не познавам добре хората ,но смятам ,че има такива ,които нямат нищо про-
тив клонингите.Или ако по принцип са срещу тях биха те приели за приятел и
такъв.
-За съжаление ,Ка ,повечето хора са лицемерни.Вие ,флеите ,сте свързани
в телепатична мрежа и за това такова подло държание ви е чуждо.Аз лично мис-
ля ,че ако имам добър приятел ,на който мога да се доверя ,това си ти.
-Един ден ще намериш своето място - заяви флеят с подозрителна увереност.
*
Антъни току що бе изпратил приятеля си и се бе запътил към своя мини
глайдер през алея ,обградена от иглолистна растителност.Хора минаваха по-
край ного забързани ,без да обръщат внимание на великолепната растителност.
Едно същество ,обаче ,контрастираше на фона на напрегнатото поведение на
представителите на своя вид.Тя спираше пред всяко растение ,разглеждаше
го внимателно ,опитваше от аромата му ,след което откъсваше малко парче
от листото му.Тези растения притежаваха високи регенерационни свойства и от
четвърт листо можеше да поникне цяло дърво.
Когато се приближи ,Антъни доби по-ясна представа за външния й вид.Бе
малко по-ниска от него ,с дълга ,сламеноруса коса ,малко остро носленце и
лунички в горната част на бузите.
Девойката тръгна към следващото дърво.Токчето на дясната й обувка се счупи,
Тя стъпи на криво и падна.Антъни побърза да й помогне.
-Добре ли сте?
-Да ,благодаря ,нищо ми няма - опита се да се усмихне тя ,въпреки болката.
-Ако нямате нищо на против ,мога да ви придружа до лагера на флеите.Те са
много добри ортопеди.Могат да те накарат да забравиш знеприятните усещания.
Извънземните са ми приятели.
Момичето го погледна с големите си циньо-зелени очи ,усмихна се отново и
се съгласи.Изправи се и започна да върви ,подкрепяна от Антъни.
*
Анджела бе поразена от топлината ,с която се отнесоха към нея в лагера на
флеите ,както и от обстановката.
-Знаеш ли ,Ан...нали мога да те наричам така? - попита Антъни.
Момичето кимна одобрително.
-Всичко тук е живо - дори сградите и камъните.
-Живо... - очите й се разшириха от изненада.-Искаш да кажеш ,че те са
някакъв вид растения?
До съвременния тийнеиджър вече достигаше съвсем малко информация за извън-
земните.Толкова слаб бе интересът към тях ,че никой не се бе наел да предо-
стави информация за живите кристали на достъпен език.Ето защо интелигентно
момиче като Анджела ,с подчертан интерес към растенията ,не бе чувало нищо
за тези населяващи Флея.
-Мога ли да си взема едно камъче.Имам растения от 952 вида ,но нито едно,
което поне малко да наподобява тези.Знам ,звучи нахално..
-Ни най-малко - увери я Антъни.-Флеите не биха имали нищо против.
Момчето се наведе ,вдигна от земята малко оранжево камъче и й го подаде.
-Това е затворена система.Нуждае се само от светлина.
-Мерси ,това е най-прекрасния букет ,който някога съм получавала.
Ехото на звънкия им смях отекна в лагера.
Вниманието на Анджела бе привлечено от лилаво растение ,наподобяващо
замръзнал фонтан.На края на всеки клон можеше да се види средноголяма елипса.
-Какво е това ,Антъни?
-Това ли...-пое си дъх преди да продължи той.-Това е флейското дърво на
живота.След известни време от него ще се появят малки флейчета.
Анджела погали косата си в опит да скрие изумлениято си.
-И всички те са генетически еднакви.Сигурно е страхотно да имаш толкова
много братя близнаци.
-Страхотно?-погледна я сериозно той.
Усмивката на лицето й се стопи.
-Съжалявам ,ако съм те засегнала с нещо.Не съм искала.Знаеш го ,нали?
Антъни се обърна и се отдалечи.
-Да ,знам.Няма нищо.
*
Антъни реши за по-сигурно да закара новата си приятелка в близката поли-
клиника.Малко преди да се разделят ,те си размениха телефонните номера и
адресите.
-Благодаря ти ,Антъни.Не бях се забавлявала така от месеци.
Момчето погледна въпросително към глезена й.
-О ,това е дребна работа - увери го тя ,подари му въздушна целувка и му
махна за довиждане.
*
Антъни пилотираше за вкъщи ,без да бъде особено доволен от новото си
запознанство.Реакцията на момичето ,когато научи за дървото на живота бе
оптимистична ,но той все още мислише за нея като за потенциална лицемерка
(така наричаше той тези ,които се наричаха негови приятели ,но не можеха да
го поздравят в качеството му на клонинг).Нямаше право да бъде лековерен ,
но дълбоко в себе си знаеше ,че е намерил приятелят ,когото бе чакал толко-
ва дълго.
Юношата се прибра вкъщи ,при жената ,която го бе родила и подкрепяла вина-
ги.Това ,че между тях не съществуваше генетична връзка не им бе попречило
да бъдат пълноценни майка и син.
*
На следващия ден Антъни отново посети лагера на флеите.Бе време за поред-
ната тренировка ,целяща да развие свръхестествени умения при момчето.Теле-
патията явно не му се отдаваше ,но Ка бе решил ,че момчето ще успее да се
телепортира успешно ,използвайки възможностите на мозъка си.Според флеят ,
за човек би било по-лесно да се пренесе на огромно разстояние (до Флея
например) ,отколкото точките на разпад и материализиране да са на земята.
Тренировките продължаваха с месеци.Ка контролираше процеса.В началото Антъ-
ни не правеше нищо.Извънземният го докосваше и двамата заедно изчезваха и се
телепортираха на Флея.
Последния път ,когато бе опитал ,Антъни бе стигнал доста далеч.Бе успял да
се дематериализира ,но в един момент мястото ,където трябваше да се появи
отново изчезна от съзнанието му.
-Готов ли си?-попита Ка.
-Не още.
Антъни затвори очи и се съсредоточи.След няколко минути той вдигна леко
ръце ,знак ,че е подготовката бе привършила.Флеят се приближи и сеансът
започна.
*
Антъни се озова на обичайното място-в тази част на Флея ,която приличаше
на Земята.Условията на двете планети почти не се различаваха и пренесените
растения и животни се чувстваха като в естествен резерват.
Момчето вдиша дълбоко от флейския въздух.Бе с повишена концентрация на
кислород.
Три секунди по-късно се появи Ка.
-Браво ,момчето ми!Ти успя!-поздрави го извънземният.
Антъни стоеше в недоумение от това ,което бе извършил.
*
-Мога ли да пренеса някой с мен на Флея?-попита юношата малко след като
се върнаха на Земята.
-Да.Това ,че успя да усвоиш умението до край значи ,че имаш достатъчно
разум ,за да имаш възможността да го употребиш както пожелаеш.А колкото до
това дали ще ти е по силите - мисля ,че да.Все пак нека първият път да е
контролиран от мен.Когато пожелаеш доведи малката тук.
*
-Ало-обади се приятен момичешки глас.
-Анджела ,ти ли си?
-Да ,Антъни.Радвам се да те чуя.
-И аз.Свободна ли си днес.
-За теб - винаги.
-Искаш ли да те заведа на едно място.Надявам се да ти хареса.
-За какво става дума.
-Тайна.Идвам да те взема.
*
Докато пилотираше към небостъргача на Анджела ,Антъни мислено се поздра-
ви за предстоящия успех.Щеше да я заведе на място ,за което тя дори не бе
сънувала.След това точките му престиж пред нея щяха да бъдат толкова много,
че за нея нямаше да има значение дали той бе клонинг или не.Или поне така
му се искаше.
*
-Това е лудост ,но все пак нещо ме кара да ти се доверя.
-Спокойно-стисна ръката й Антъни.-Просто се успокой.
-Добре.
Анджела пое дълбоко дъх.
-Имам ти доверие!-осведоми се тя.
Секунда по-късно те се озоваха на повърхтността на Флея.
Очите на момичето бавно се разшириха ,докато разглеждаше гората от дъбове
около нея.
-Сигурно са на поне двеста години!
Антъни не искаше да я разочарова.Всъщност всички бяха на по 19.Флеите
наистина умееха да се грижат за растенията.
-А сега ,нека да поплуваме!-обяви момчето
-Мол..
Той я хвана за ръката и двамата скочиха в буйното планинско поточе.То ги
отведе на около километър ,завъртя ги няколко пъти ,преди да паднат от
прага на висок водопад.
Антъни погледна изплашено приятелката си.Спускането бе напълно безопасно,
но може би бе неприятно за нея.Опасенията му се оказаха неоснователни.Ан-
джела се превиваше от смях.
*
-Какво значение ,мислиш ,че може да има това за мен?-промълви Анджи докато
водата се стичаше върху канадския бобър ,легнал в скута й.
Антъни се изправи с гръб към нея.
-За повечето хора има.
-За Бога ,Антъни ,ти си прекрасен човек!-в тона й се четеше обида.-Нима
смяташ ,че бих престанала да се виждам с теб само защото начина по който
си бил превърнат в ембрион е различен от моя.Не бих го направила дори да
беше флей.
Антъни се обърна и се приближи към нея...
*
Когато младежите се върнаха на Земята ,Ка даде знак на Антъни ,че иска да
поговори с него на саме.Трябваше да му каже нещо ,което бе крил с години.
-Смятам ,че сега си достатъчно силен ,за да понесеш товара на истината.-
започна той.-Може би все още не си осъзнал колко голям е успехът ти.Да се
предвижиш само за секунди на половин светлинна година.Човек едва ли ще го
постигне.Да ,синко ,част от твоята ДНК е на флей.Но иначе анатомически и
физически си човек ,както може би си се уверил.Ти си клонинг на първия
експеримент.Трябва да добавя ,че само ти от петтимата разви тази способност.
-Е...moже би никой от тях не е имал майка като моята ,инструктор като теб
и приятелка като Анджела.
*
Антъни излезе от шока и блед се доближи до Анджела.
-Това ... за флея ... сериозно ли го мислеше?
*
-Значи си решил да се преместиш да живееш в лагера на флейте?
-Да ,Ан.Те са моето общество.Те ме приемат за свой ,а и на мен ми харесва
при тях.Майка ми също ще ме последва.Апартаментът ми ще порасне за около
два дни.Ела ми на гости по случай откриването му ,след това по повод първия,
втория ,третия и тнт. ден след това.
-Нима се съмняваш?
Windhammer 2012 http://www.arborell.com/windhammer_prize.html
Гласувайте за българското... защото си заслужава!
http://www.arborell.com/datingawitch.pdf
http://www.arborell.com/hwarangandkumiho.pdf

Отговори

Върни се в “Приказки Безкрай!”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост