Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

Изгубеният Път [дневник]

Литературен кът за колективни изяви и разкази, вдъхновени от ролеви игри. Тук може да пуснете разказ за вашите приключения, да пишете историйки с продължение или пък просто да споделите интересни случки и герои от ролеви сесии.
BloodTears
Мнения: 117
Регистриран: ср яну 14, 2004 8:46 pm

Изгубеният Път [дневник]

Мнение от BloodTears » вт сеп 20, 2005 7:21 pm

за играчите и кампанията

По тази кампания водих в Карнобат през летните месеци. От време на време имахме периоди, в които почти живеехме с нея, понеже успявахме да се съберем всеки ден за по 4-5 часа. Кампаниите, които водя винаги са отворени, т.е. няма предварително начертан път, който трябва да се следва. Оставям играчите да взимат решение на къде ще поемат, а аз се опитвам да създам цялостен свят, който се развива и без тяхно участие. Разбира се, има основни порблеми, с които героите се запознават и обикновено се опитват да решат. Има и малки задачи, които чакат навсякъде. Но те решават с кого говорят от винаги изброени няколко възможности и приемат задачите, които им се сторят най-интересни. Често преследват и техни собствени цели. Стилът, в който се опитвам да създам историята е нещо средно между Толкин, Мартин и Карл Май, като естествено съм по-слаб от всеки от тях, но се старая да копирам добре и да измислям и нещо ново, където на помощ идват играчите. А след първите 3-4 сесии, тук нещата тръгнаха много добре, т.е. поне на мен ми е интересно дотолкова, че да реша да споделя кампанията с вас.

за света

Историята се развива на мой, измислен свят по Д&Д3.5. Обстановката е на средновековно фентъзи и околната среда е подобна на тази на Фаерун. Светът се казва Торга, което по някое време бах измислил какво означава, ноп сега не се сещам. Може и просто "земя"да беше. (Както и да е. Имената винаги са били особено трудна част, когато създавам собствена история, а аз все това правя. и се опитвам да не повтарям имена от предишни кампании, дори и да са се развивали в друг свят с други играчи.)
Светът е малко по-малка планета от Земята, т.е. денонощията там са 18 часа. Няма редуващи се сезони, а климатът се променя само в Географска ширина и във височина. Оставил съм организацията на дните в седмици, като годината има 12 месеца, всеки от тях по 4 седмици или 28 дни. месеците нямат имена. Наричат ги "11тия месец от еди коя си година". Торга има три луни, но само едната от тях е достатъчно близо, за да влияе на приливи/отливи и според нея е и календарът. Тя се казва Асхадаал и е бяла на цвят; другите са Нулмокх и Удгаал, съответно червена и синя, но намиращи се на голямо разстояние и играещи повече декоративна роля, но все пак дават алтернативен начин да се следи времето - "миналият път, когато червената луна бе пълна ( преди около 19 месеца) демоните се появиха от бездната и ... ".
Има три континента, единият от които е разположен в центъра и заема около 70% от сушата на планетата. Наричат го просто Големият Континент или Централният Континент. Другите два са разположени съответно на североизток ( Замръзналият Континент) и на Югоизток ( Безводният Континент). До преди няколко столетия целият централен континент е бил обединен в една империя, населявана предимно от хора, елфи и рядко джуджета. Други раси са се срещали в по-дивите райони. Мощен катаклизъм е разцепил преди около век-два континента на две половини, западна и източна, оставяйки бездна по средата, отчасти запълнена с вода. Империята се е разпаднала, елфите се срещат по-рядко в големите градове, а най-голямото кралство сега е Южната империя, наследник на бившата. Тя заема Югоизточната четвърт на на континента. На запад граничи с бездната, на север 80% от границата е белязана от Щитовите планини, които са една продълговата верига. подобна на Стара Планина в Бг и Гръбнака на Света във Фаерун. На изток и Юг са бреговете на световния океан. Столица е град Есмарх, разположен на огромно вътрешно езеро. Там, където остава равен терен между най-източните склонове на планината и морския бряг, е построена защитна стена, дълга повече от 100км. Повече за него ще разберете и от описанията на игрите, които съм водил.

сесия 1

Първоначалният състав на групата от приключенци тръгва от град Недир'лат в същата тази империя към северозападния пристанищен град-държава Белройн с дипломатическа мисия ( установяване на търговски контакти след 30 годишен непрекъсван мир). Играта започва след като бъдещите герои излизат от границите на империята, прехвърлят се на север от стената и навлизат в чужди земи. Докато в империята теренът е бил предимно горски и долинен, тук е савана, която от изток е спряна от морето а на запад преминава в пустиня. Групата се състои от петима души ( всички хора) : една рейнджърка, една чародейка, един духовник/лечител, един боец и един монах. всички са около двадесетгодишни и се познават от много време. Само чародейката от всички тях все още е в състава на персонажите, с които играем.
На сутринта на първата им нощ, след като са преминали на север от стената, непознат конник се приближава към лагера им. Представя се с името Тенгард и казва, че служи на Белройн - градът, към който отиват. Но не може да се движи с тях, понеже трябва да достави спешно съобщение, а има около 6-7 дни езда. на тях ще са им нужни поне две седмици, верчятно и повече, освен ако не се сдобият с коне от някое от селата по пътя. Обяснява им, че такива има доста, а в тези местности коневъдството е особено дорбе развито, така че не би трябвало да имат проблеми с намирането на ездуитни животни. Той тръгва напред, но след като пратениците на Южната империя изминават няколко часа път, вървейки пеш, се натъкват на трупа на коня му, както и следи като от кучета или вълци, но принадлежащи на хуманоидни същества, които ходят на два крака. Виждат, че е имало засада, кратка схватка, след което конникът не се е втурнал да преследва оцелелите нападатели, а е откачил седлото от коня си и е тръгнал пеш към селото на север по пътя. Срещат го отново привечер в кръчмата на селцето, където чуват от селяните как са нападани често от банда гноли ( хиеноподобни хуманоиди), живеещи някъде на югоизток от селцето. Решават да се заемат с прочистването им, като за награда са им обещани коне за всеки от тях. Тенгард решава да им помогне, а съобщението си изпраща към града по доверен човек, понеже той самият ще се забави с около ден-два.

сесия 2

Два-три дни продължават схватките им с гноли и хиени, като лечителят им има лошия късмет да пада в безсъзнание първи през всяка една от битките. А рейнджърката Соня не участва в операцията, понеже се е измъкнала без предупреждение през нощта, в която спяха в ханчето и е отишла да изпълнява своя собствена тайна мисия ( единият играч се отказа от играта в ранен стадий, а по-късно трябваше да включвам други играчи, та напускането и завръщането на герои, както и присъединяването на нови, е често случващо се събитие). След като задачата е изпълнена, всички се връщат към селцето, където получават обещаните им коне. Там са също Соня и още един младеж ( около 25годишен), който също е от тяхната родина, но е бил шпионин в тези земи през последните 2-3 години, а на Соня се е наложило да го освобождава от плен. Представя се под прякора Лицето ( бургазлии, не се смейте, вие сте частично виновни за това).

сесия 3

Севернякът Тенгард знае за него ( понеже случайно е шеф на разузнаването и контраразузнаването на Белройн, останал само с титлата капитан заради собственото си нежелание да се окичва с титли), но решава да се движи известно време с Лицето и останалите без да се опитва да го връща там, откъдето е дошъл, понеже смята, че може и да няма нужда от това, след като Южняците са изпратили "дипломатическа делегация", а онзи в момента е нещо като неин член. Следващата вечер спират за почивка в друго селце и единственото нещо, което си струва отбелязването е опитът на духовника да напие няколко от местните жители с цел да научи повече за района, а по-късно прехвърля темата на дракони и техните съкровища, като един местен жител не пропуска да отбележи, че още пра-пра дядо му се е прокрадвал в пещера на дракон и е свил от там някакъв старинен меч, който е семейна реликва от поколения. Естествено следва "Дай да видя този твой меч" и така групата се сдобива с първото си магическо оръжие след като дават само 100 жълтици ( за сравнение един ездитен кон струва 80, престой в добър хан за една вечер - 1жълтица) на пияницата. Жена му е повече от доволна, че изхвърля този боклук и най-сетне взима някакви пари: "... и смей пак да изпиеш всичко!". Оръжието е модифициран от мен +1 дълъг меч, Флейм Бърст 1де4 вместо 1де10.
На сутринта потеглят на северозапад, стараейки се да опишат дъга, която избягва малкия форт, където Лицето е бил пленник. Сега се намират близо до екватора, слънцето и маранята попречват на пътниците да забележат групата приближаващи на коне номади, докато не е прекалено късно да бягат или се крият, а и са наближили пустинята, с коят саваните граничат на запад, така че е тдуно да се скриеш. Другите са 11 на брой, един от ездачите е жена, а водачът Насул изглежда се познава с Тенгард. Имат нужда от повече коне за племето, тъй като много животни са им били откраднати от варварските племена, населяващи северните склонове на Щитовите планини. Имат намерение да вземат конете на нашите герои при всяко положение, но предлагат да ги закупят по 60 златни монети на един, понеже заради скорошна служба към Белройн те са събрали пари, но нямат много полза от тях. Избухването на Лицето прекратява преговорите, които белройн-ецът се опитва да води със своя познат и започва кървава схватка, където боецът открива, че един магически дълъг меч е много по-ефикасен от два "копелдашки"( бастард сорд). Изнася битката в полза на нашите, но повечето от тях са в безсъзнание и само Соня ( един играч, който се появява епизодично, поема управлението на някой от неигровите персонажи, а тя вече е такъв. Този играч жестоко лази по нервите ми с просташкото държание на героите си, между другото, но като дойде на гости в момент, в който ние играем и няма какво да го правя), боецът и чародейката са останали на крака. Успяват да превържат другите. Решават, че не взимат пленници, а и нямат време да лекуват и тях и така тези номади, които все още имат глави ги губят. Цялата битка се състоя, само защото и двете страни бяха прекалено горди, за да отстъпят.

сесия 4

Боецът и Соня остават да пазят ранените, а чародейката Воалина Крехсар (съкратено Вин) и монахът, който се е посвестил, благодарение на магически елексир, поемат малко на запад, за да разузнаят и евентуално отклонят скаути на номадите, които не бива да стигат до мястото на клането (направо такова си беше, половината глави хвръкнаха, обвити в пламъци). Вин и монахът навлизат в местност, осеяна с каменисти хълмчета и се изкачват и слизат по няколко такива, преди да забележат полусрутения вход към някаква стая, построена във вътрешността на хълма. Оказва се малък параклис, където има олтар на бога на пътя и търговията - онзи със сложното име Фхарлхагн. Използвам боговете от ПХБ за Д&Д 3.5 засега. От единия ъгъл на стаичката започва тунел, дълбан от някакво същество, което скоро се появява, привлечено от метала по героите - Ръст Монстър. За техен късмет не носят много метал по себе си. Губят една деидентифицирана майсторски изработена кама и сребърна монета, които бяха оставили на олтара, както и голяма част от парите, които носят. Успяват да го прогонят, след като го раняват тежко. Виждат, че не могат да го настигнат, когато се движи в тунела и решават да излязат. Навън забелязват приближаващ от северозапад самотен конник. Облечен и въоръжен е като номадите, с които се срещнаха. Поздравява ги и пита какво търсят сами в тези земи. Очевидно им вярва, че са случайни пътници, които са се отбили да се поклонят на бога си в този параклис, който явно е изоставен от години, което не са знаели. Разказват му за чудовището вътре, а той казва, че търси патрул от хора от неговото племе. Докато е идван насам е забелязал следи от отряд дребни хуманоиди, носещи тежки ботуши, пътуващи на север. Докато говорят, чудовището се завръща, привлечено от миризмата на още метал. Този път е с подкрепления - има още две като него. Тримата заедно се справят с тях, но дотогава номадът е останал без ятаган, връх на копието, чародейката е загубила металната част на арбалета си, конят на номада е без подкожи. Другите двама са дошли пеш. Непознатият им се доверява, че не са видели нищо друго и се отправя обратно към племето, понеже е останал без оръжия. Двамата взимат по една антенка, дълги по около метър, от Ръждивите чудовища с надеждата да могат да разлагат метал с нея, но антените скоро изсъхват и се натрошават, а и без секретът от жлезите на чудовището са безполезни. Връщат се при ранените си другари привечер. (тук денонощието е около 18 часа; необходими са около 7 часа сън за хората, и 3 за елфи и полу-елфи вместо нормалните 8 и 4 за почивка).

сесия 5
(оттук нататък разказът върви в минало свършено време вместо сегашно историческо, понеже минаха седмици от последната сесия и ми е по-удобно да пиша така)

Този ден се появиха само 3ма от играчите - тези с боеца, Лицето (рейнджър) и монаха. Решиха да отпратят другите заедно със свободните коне на номадите към Белройн, а те да се отклонят и да потърсят съществата, оставили следи на северозапад, както им беше казал скаутът от пустинята. Намериха лагера на врага след 3 дни езда на север по дирите. Беше разположен в основата на една големичка отвесна скала на границата на пустинята. Местността бе пресечена от чакълести дюни. Казаха си "ха, колко са 17 хобгоблина, бе". През нощта убиха безшумно единия пазач, но вместо да изчакат да се смени стражата, избъразаха да нападнат и този, който бе качен на скалата, който вдигна шум преди да умре. Запалиха две от четирите палатки и се втурнаха с главата напред в битката, където трябваше да ги спасявам по милост. Седем от враговете бяха мъртви, а само монахът бе все още в съзнание. Внезапен взрив от една от палатките, които горяха, уби още петима и почти уби и монаха, който не успя да се справи с оставащите пет хобгоблина и аз казах, че вместо да ги убиват, гадините само за ги завързали и оставили в една от оставащите палатки. Направих го, защото не бяха се събрали цялата групичка за сесията и не исках да затривам половината, докато другите ги няма, а и не исках да прекъсвам така историята им още сега. Съвзеха се след пет дни в палатката. Другите вероятно бяха стигнали вече до града и чакаха там. Измъкнаха се, но вместо да изчезнат, решиха да отмъщават и този път монахът умря окончателно, а последният хобгоблин избяга с най-добрия им кон (боецът си поддържаше редовно коня, а другите не се занимаваха с това). Сега и без това бяха двама. Насо&играже;ха се към следващото селце на север по пътя, а за тях това беше в североизточна посока. Там пиха в една гостилница с група халфлинги, един от които се раздрънка, как на сутринта щял да ходи с братовчед си да отмъкват пиратско съкровище от една пещера край брега - половин ден езда на изток. Когато тези двамата заспаха, се появи новият герой на играча с бившия монах. Братовчед му му каза, че в гостилницата са се настанили двама будали, които явно имали много пари и черпели наред и така Лирдоу, полуръстът обра бъдещите си съекипници. Те подозираха един от хората , които бяха пили там миналата вечер , понеже Лицето и той се бяха спречкали за някаква мадама, но рейнджърът бе решил да остави разправата за сутринта. Сега бе още по-настървен да намери онзи. Халфлингът им плати закуската и сподели за плановете си, като каза, че са му нуйни двама мъжаги като тях, зада измъкне съкровище на пиратите и ще има много пари за всички. Те отговориха, че могат и сами да го намерят. "Откъде знаете къде е?". "Ами няк'ъв дребосък кат' теб вчера се раздрънка, че отива с брат'&еграже;д си". "Май братовчеда ще отърве съкровището."
И тръгнаха само тримата. Видяха лодка под скалата, откъдето наблюдаваха брега, но изчакаха да си тръгне и слязоха (някои цопнаха) долу. Пещерата бе плитка, но за да се стигне до съкровището, трябваше да се мине през тунел, пълен с вода, който беше единственият път към вътрешна зала, където се трупаше плячката. Боецът се гмурна и полуръстът се опита да го последва, но щракна една решетка над него, а той за малко да се удави, та Рейнджърът трябваше ръчно да отмества решетката и измикне малкия. Боецът бе оставил бронята и взел само един меч - този с огнените щети. Излезе от другата страна и видя купчинки злато, няколко огърлици и скъпоценни камъни, няколко ятагана и рапири, метални кутии с размери 20 на 30 на 15цм. "Мога ли да разбия една с меча?". "Кой меч е в теб?, питам аз, "магическият" ... Бяха пълни с алхемически огън, което си е еквивалент на барут, та този огнен меч направи доста забавни нещата. Е, добитъкът издържа експлозията, която протътна и в другата галерия на пещерата , където го чакаха. Екстравагантната му прическа от дълги и сплъстени плитки бе разрушена. Реши да не пробва повече номера и наппълни сака, който му бе дал полуръстът, с колкото може от златото и огърлиците, взе няколко топаза, напълни и двете си кесии и изплува от другата страна. Три дни езда и бяха вече в Белройн с парите, които възлизаха на около 6000 златни монети. Боецът побърза да си купи първия дълъг меч с +1 магически щети и атака, след което всички решиха преди да видят останалите, да посетят огромната магическа кула и поговорят с някого там. Кулата бе на едно от 8те течения в магията - ивокейшън (тези, които създават енергия от нищото и я манипулират).
Кулата е с диаметър около 50м и висока около 250 (огромна в сравнение с всичко останало в града, дори и двореца на краля). Изглежда като издялана от един цял камък и има своя собствена стена, вътрешна за тази на града. Отвътре е куха по средата, така че всички стаички и кабинети на магьосниците са разположени от външната страна на спираловидно стълбище (т.е. откъм страната на самата външна стена на кулата). На долния етаж гъмжи от граждаин, които търсят усугите на магията и няколко мага, които им ги дават срещу съответното заплащане или на принципа "услуга за услуга". Нашите герои решават да потърсят някого и помолят да им разкаже повече за драконите. Понеже знаят, че драконите на Торга не са на изчезване, но все пак никой от тях не е виждал или чувал от непосредствен източник за живи такива.

сесия 6; част 1

След като любопитството им е частично задоволено, питат магьосника дали има някакъв начин да му бъдат от полза и той, след като ги е помолил да изчакат, се телепортира демонстративно (понеже е от отдел връзки с обществеността, предполагам по-сериозен маг не би използвал магия така леко или поне аз така виждам нещата) извън стаята и се завръща след минутка с някой по-старши от него. Но макар и по-старши, другият изглежда много по-запазен, понеже е от расата на елфите. Той им казва, че има доста сериозна задача, която кулата иска да възложи на някого, но първо трябва да преминат през едно изпитание - да посетят руините на бивш храм на Хирониъс, богът на смелостта и честта, да го изследват и да докладват дали са видели нещо интересно. Казват им, че могат да намерят карта на мястото в някоя от градските библиотеки ( Белройн е огромен град и има много такива). Съгласяват се и си тръгват. Отиват да намерят останалите членове на групата. Откриват ги в една гостилница, където са били настанени от хората на самия крал, като разноските по спането са им платени. Там обикновено отсядат богати търговци и знатни пътници. Насрочена е официална вечеря, на която трябва да се явят след 3 дни и да обсъдят съществото на дипломатическата си мисия с елита на града. Всеки от тях има право да си доведе компания на вечерята и бала, който ще следва след това. Цялата тази чест се дължи на факта, че са първите хора от Южната империя, които се появяват тук с мирна цел от половин столетие насам. А Южната империя е все още най-могъщата държава на Торга. В близкото минало е имало вражда между империята и Белройн, касаеща отцепването на града от пределите на империята. Много други градове са направили същото, виждайки, че по-добре се развиват сами, отколкото оставайки в една остаряваща държава-гигант.
Някои от героите се радват на възможността да посетят такова събитие и да бъдат част от него, други като Лицето нехаят за този тип забавления. Така или иначе има 3 дни дотогава и няколко места да се посетят. Всички заедно се запътват към най-голямата библиотека, която са забелязали докато се разкарват из града. Тя в последствие се превърна в любимо място за прекарване на свободното време на някои от тях, особено на чародейката. Освен, че намират карта на храма и околностите му, Вин събира още малко полезна информация за дракони - научава за Дреанут, големият бял дракон, който през последните десетилетия прави набези по брегоете на северозапад от града и после се оттегля през морето към Замръзналия континент; за двойка възрастни сини дракони, забелязвани към центъра на пустинята, намираща се на запад-северозапад от Белройн - тази, на границите на която бяха срещнали номадите; за месинговия дракон от северните склонове на Щитовите планини.
Другите използват деня да пообиколят пазарите и закупят дреболии като въжета, еликсири за възстановяване на жизнени точки и подобни. Вечерта, преди да се срещнат всички отново в гостилницата, рейнджърът се запознава с група моряци, които пият бира там - Капитан Паркс, Първата му помощничка, елфата Рътх Амолент о още няколко души от екипажа. Разбира, че корабът им "Сребърният Албатрос" ще отплава за Айсуей - пристанище на южния бряг на Замръзналия континент, където в момента се намира единственият престолонаследник на Белройн, принц Даенолт. Корабът трябва да го върне обратно в родния му град, понеже уменията му на военокомандващ са необходими - много пирати се организират и по-често нападат кораби покрай бреговете на Белройн и по маршрута на търговските им кораби, отиващи към Безводния континент - златната мина на Торга. Товари с ледени блокове, които по-късно се превръщат в питейна вода отиват от Айсуей, през Белройн, за Корсиан ( северозападно пристанище на безводния континент), а обратно се връщат пълни със злато.
Капитанът търси опитни бойци, които да служат като защита от пирати и Лицето се съгласява веднага от името на другарите си. После се запознава и с две джуджета, които стоят на съседна маса - брат и сестра. Убеждава ги да се присъединят към него и приятелите му и да пътуват заедно на кораба. "Албатросът" отплава след шест дни, което означава три дни след официалната вечеря.
Както казва младият Анакин Скайвокър, Дис Ис Уеъррррр Дъ Фън Бегинс... Важно е да спомена, че в този момент персонажите, с които все още се играе са чародейката Воалина Крехсар, рейнджърът Лицето, крадливият полуръст Лирдоу и боецът, чието име не бива да бъде споменавано.
На следващата сутрин отиват да посетят руините на храма на около 10км от северните стени на града. всички са на коне (полуръстът на пони) и за нула време са там. Чародейката остава в града да проучва някои книги в библиотеката и да се учи на алхимическия занаят от една старица. Знаят, че храмът има и подземие, както и втори ход към него, откъм подножието на хълма, на който е разположен. Главният вход към подземието се открива като се премести олтарния камък в редата на квадратната стая, в центъра на чийто покрив има кръгъл отвор, през който влиза светлина. Въпреки това вътре изглежда неестествено мрачно. Отркиват три трупа в единия ъгъл, облечени като духовници. Телата са прекалено разядени, да да се установи как са загинали служителите на Хирониъс. Завързват конете за големия камък и ги използват, за да го отместят. Според картата на подземието долу има девет стаи. В три от тях се натъкват на движещи се скелети, с които се справят без особени затруднения. Един от тях е на елф и носи някаква броня, която го предпазва доста по-дълго от останалите тракащи. Изплетена е от фини митрални нишки и боецът я слага на себе си, тъй като покрива повече от предишната му и в същото време е не по-тежка. Тъкмо мислят да влязат в следващата стая, когато дочуват гласове отгоре.
"Чии са тези коне?"
"Някой все още е долу! Не трябва да излязат оттам."
Но нашите приключенци вече излизат. Забелязват, че другите, които са около 11-12 на брой, нямат брони, само някои от тях носят къси мечове, повечето са въоръжени с тояги и ножове. Но се държат агресивно и настояват да знаят какво са правили долу четиримата герои. Които пък ги взимат на майтап и не предприемат нищо до момента, в който онези вкупом не се нахвърлят на бронирания боец с викове, че никога няма да излезе оттам (новодошлите са запречили изхода, който гледа на изток). По-малко от половин минута по-късно боецът вече е излязъл оттам и то на кон, преследвайки и доизбивайки останалите селяни, които са се пръснали в различни посоки по хълма, но никой не успява да се отдалечи много. Но докато се чудят какво да правят с толкова много трупове и то на 20тина минути езда от града, както и да ли първо да не влязат да доогледат подземието, на северния хоризонт се появява самотен ездач. Няма време да скрият телата, затова всички дружно яхват конете и го посрещат в падината между двата големи хълма. Този има особено зловещо излъчване. Целият е облечен в черно и за разлика от селяците има тежка броня и злокобен меч. Не се разменят много думи преди да се изтеглят оръжията и да започне боя. Полуръстът и Лицето падат първи, но боецът успява да нанесе фатален за противника удър, след което му отсича главата за всеки случай. Той и Соня (вече неигрови персонаж) успяват да спасят другарите си, като изливат в гърлата им вълшебните еликсири, с които се бяха запасили миналия ден. Лирдоу е все още в безсъзнание и боецът решава да изгуби повече от половин час в езда, но да се върне с още от съживяващата течност. На учудването на пазачите при северната порта на града, които виждат многото рани, оставени му от черния рицар, той отговаря забързан с "а, просто бурна нощ", и те не го разпитват повече.
Час по-късно всички слизат отново в подземието на храма. Откриват в една от стаите няколко стола, импровизирана маса от чували със слама, бъчва с вино у малко складирана храна, няколко обикновени ками и книга, на език, който никой от тях не разбира. Между страниците има втъкнат лист с имена, написани на обикновения език, но със същия почерк като този от книгата. Виждат, че броят на имената е с едно по-малък от всички трупове, които са оставили горе. Решават да занесат книгата в магическата кула и се отправят натам.
Когато слизат на главния път, застигат женски халфлинг, който върви пеш и ги моли да се качи на някой от конете. Лирдоу, очарован от нейната красота веднага я взима на своето пони. Тя се представя с името Перрун и казва, че идва от селце близо до Гиледън - град на около 500км северозападно от Белройн. По крайбрежния път оттам до тук е минавала само през малки селца, където всичко е било мирно в последно време. Така си взеха сукуба в компанията, но нито дума никому за туй. Лирдоу гледа да се изфука с нещо и заявява гордо, че са убили черен рицар преди около час. Сукубата знае за него, но Перрун само подсвирва удивено. Въоръжена е с малък арбалет и къс меч с размер като за полуръст, а под кожената си броня носи вълнена риза и ленени панталони. Пита ги къде са отседнали в града и дали се намират още свободни стаи в същата гостилница. Лирдов директно си я кани в стаята, но тя окланя предложението, казвайки, че се страхува да се сближава твърде бързо с непознати. Боецът е единственият, който се съмнява във всичко, което тя казва, но Соня ( онзи дразнещ ме на моменти играч пое управлението над нея за няколко часа) прошепва на дребната Перрун, че той се държи така, защото е гей. Тя шепне обратно: "Наистина ли е геи?", а Лирдов отговаря положително, без да се замисли, че засега двамата спят в една стая. Боецът е подочул, че нещо говорят за него и се смеят и пита: "Какво за мен, бе, 'еи?". Лирдоу му казва: "викам ти да яздиш по-бързо, че изоставаш".
В кулата някой забелязва свръхестествените сили на Перрун, но тя се телепортира някъде навън преди да са започнали да я разпитват. Лирдоу се натъжава, че заради този инцидент може повече да не види хубавата полуръстка. На питанията на магьосниците коя е тя, отговарят, че току що са я срещнали.
Този, който им бе възложил задачата да посетят храма, е доволен от тях и им казва, че книгата е на езика на демоните, затова ще я задържи засега и ще им разкаже по-късно за какво става въпрос в нея. Халфлингът му подава един пръстен и пита дали мойе да се разбере, ако има нещо магческо в него. Отговарят му, че ще разбере, когато дойдат за информацията от книгата на другия ден.

сесия 6; част 2

Магьосникът решава, че може да им довери по-сериозна задача, но ги предупреждава, че участието в нея може да им създаде проблеми за в бъдеще с магове от кулите на другите течения. Решават, че могат да рискуват това и ще се заемат с каквото и да е, стига да им хареса.
Всички кули търсят информация за легендарен портал между световете. В миналото е съществувал такъв на Торга, но не е използван от хилядолетия или поне няма данни за това. Сигурно за маговете е единствено неговото съществуване, но всякакво друго знание е загубено. Съществува нещо като съревнование мжду различните магически течения кой пръв ще се докопа до него и разбере накъде води. Всяка информация за него ще бъде богато възнаградена от Магьосниците на Белройнската кула.
Вечерта срещат както Вин, така и Перрун в гостилницата, където са настанени. Тя обяснява, че се занимава с магия, но не по начина, по който магьосниците в кулите го правят и може би затова са я заподозрели. А тя е изчезнала, понеже се е изплашила от тях. Няма как да не повярват на нейната история, понеже сукубите могат да са Адски убедителни. Чародейката е доста заинтригувана както от идеята да търсят портала, така и от книгата на демонски, понеже тя знае езика. Перрун също заявява, че го знае и иска да прочете книгата, за която са споменали. "По-добре да си призная, че знам езика, отколкото да го открият сами по-късно".
На другата сутрин всички с изключение на боеца се запътват към библиотеката, която вече бяха посетили и си разпределят материалите, които всеки трябва да търси. Перрун разучава информацията относно Замръзналия континент, на където се е съгласила да плава заедно с другите; Лицето се е вманиачил в идеята да открие грифони и се опитва да научи къде живечт; Вин и Лирдоу си разпределят задачата да разучат относно двата древни града, които тънат в забрава нейде из Централния континент. Чародейката открива местонахождението на руините на Ша, древната столица на Великата Империя, който сега е затрупан под пясъците на Пустинята на Великата Битка - именно пустинята, която започва малко по-на югозапад от Белройн. Полуръстът намира информация за Тианис - най-старият град на континента, създаден преди Великата Империя да се появи. Тианис е бил напуснат векове преди разцепването на континента, а разположението му е било точно там, където Големият Разлом достига до Южните брегове при най-големия залив. Части от града сега са под водите на залива, а други части има както около източната, така и около западната страна на разлома.
През това време боецът обикаля по-бедните квартали на града, слухтейки от кръчма на кръчма, търсейки някаква следа, която да му разкрие повече за окултистите, които бяха срещнали в храма, както и повече информация относно черния рицар, когото бяха убили. След цял ден обикаляне и много подкупи и черпня, най-накрая се натъква на човек с име, съвпадащо с едно от тези в списъка, намерен в подземието на храма. Принуждава го да говори, но онзи му казва да се закълне във всички богове, че няма с никого да сподели това, което ще чуе. Войнът се съгласява, заклева се и разбира, че черният е виновен за всичко, държал е в ужас дори и съзаклятниците си, които с неохота са изпълнявали някои от задачите, които им е поставял, а те са били гнусни и жестоки - убийства, отвличания и жертвоприношения - всички с цел да призоват някаква нечиста сила, която да им помогне да поемат контрол над града и околностите. Доносникът се кълне, че това е краят и сега няма кой да води култа, а той самият ще се опита да се върне към предишния си живот. Боецът го оставя на мира. Изглежда обаче, &еграже; е търсил нещо повече, затова продължава да обикаля до вечерта. Прибира се чак след като другите вече са заспали, но е силно разочарован от ресултата от търсенето му. Надявал се е да открие някакво по-явно зло.
Малко преди да се унесе в сън в съзнанието му изплуват няколко момента от изминалия ден, които сега успява да навърже - в различните &аграже;сти на града, през които е бродил, все се появява една и съща жена, която сякаш го следи. Досеща се, &еграже; за последно я е забелязал на по-малко от десетина минути път от тази гостилница, където са и леглата им. Открива жената, която седи сама на верандата на една приятна кръчмичка, разположена на противоположния диагонал на площадчето, до което е и неговата страноприемница. След като получава разрешение да седне до нея и я черпи едно питие, научава с разочарование, че тя е само една проститутка на име Фани, която си го е харесала заради отрояващия му се външен вид и щедростта, с която е ръсил пари цял ден в квартал, където няма много богати мъже. Той се съгласява да я отведе в стаята си, но подозрителността му не пада и я наблюдава зорко през цялото време. Съквартирантът му Лирдоу ги чува, когато приближават вратата и се шмугва под леглото си като се скрива така добре, че дори и боецът не може да го види, въпреки, че го е оставил да спи там. Мисли си "Къде ли е онзи дребосък? И без това щеше да се аложи да го изгоня за през нощта в друга стая..."
На сутринта се прави на заспал, когато фани се изнася, а след като е изчакал минута-две, се втурва да търси полуръста, който Ха! излиза изпод кревата си. "Там ли си бил, малко копеленце. Нищо. Искам да я проследим." И го правят. Забелязват в коя врата влиза и изчакват около час навън. Лирдоу се промъква с взлом в къщичката и след като вижда, че проститутката си е легнала, вика и боеца вътре. Интериорът е по-беден, отколкото са си представяли - освен леглото, на което Фани спи, загърната със старо одеало, има само един гардероб, пълен с женски дрехи, всичките по-леки, отколкото е нормално за климата на Белройн. След като отделя време да претърси пода, полуръстът открива скритата под една дъска кесия с около 270 жълтици. Боецът се колебае малко, но не прави нищо , за да спре отмъкването им. Излизат тихо и войнът отпраща полуръста, а той самият смята да се навърта наоколо и да забележи когато тя излезе от дома си.
Бях учуден и малко сърдит, че така обраха бедното момиче, но държа да отбележа: беше абсолютна случайност, че точно тези двамата умряха преди да настъпи следващото утро.
Боецът намери отново Фани няколко часа по-късно. Тя беше видимо разтревожена и му сподели как са изчезнали парите, които е спестявала от месеци. "Съжалявам. Исках да те зарадвам с нещо". И я покани на официалната вечеря в двореца! Която щеше да се състои тази нощ и да се обсъждат взаимоотношенията между Южната Империя и Белройн. Осигури и сто златни монети, с които да си купи рокля и каквото друго е нужно, след което се разбраха тя да отиде до мястото, където те бяха отседнали, малко преди вечерта да настъпи. Всичко това бе една малка утеха за нея.
Останалите също имаха да си купуват костюми и рокли за вечерта и почти нищо друго не се случи през този ден.

сесия 7

На официалната вечеря отидоха всички без Соня и Аркас. Фани, поканена от боецът от Южната Империя, очевидно много се забавляваше да бъде сред общество, за което считаше за невъзможно дори да се доближи. На противоположния полюс беше рейнджърът, който сумтреше, даваше си вид на ужасно отегчен (близко до истината) и всичко му се струваше пренатрупано. Чудеше се как се е озовал там, след като до по-малко от месец бе затворник на същата тази страна, която сега посрещаше компанията, в която беше и той, като високопоставени гости.
Там се запознаха, освен с краля и кралицата, с много благородници и видни граждани, чиито имена не помня (пиша целия дневник по памет и само важните имена се споменават). Там бяха и Капитан Тенгард, когото познаваха. Воалина прекара по-голямата част от вечерта в неговата компания.
Когато нещата загрубяха, т.е. стигна се до частта, където се азговори за отношеният между двете страни, южняците разбраха, че в Белройн имат проблем с пиратските нападения над търговските им кораби. Вече съм споменал коко важни са морските пътища за икономиката на града. Северните градове желаят мир с Юга и искат да подпишат търговски договор, като предлагат конете, нужни на войската на Южната империя, както и злато, в замяна на построяването и докарването на 30 до 50 кораба, с които да пазят водните си граници и търговските пътища.
Този предварителен договор бе приет от пратениците, но трябваше да бъде върнат до Есмарх за одобрението на императора. Аркас и Соня (сега вече неигрови персонажи, поради отказването на играчите) щяха да поемат тази задача, а останалите заминаваха за северните брегове след три дни.
Боецът наруши клетвата си и сподели с краля информацията, която имаше относно окултистите, разбити при храма на Хирониъс, след което прекара вечерта, очаквайки боговете да го накажат.
Когато всички се разотидоха, чародейката остана още малко, говорейки си с Тенгард за разни неща и питайки дали би дошъл с тях на север. (Играчът който е в нейната роля винаги играе с женски персонажи и има малко странен начин на флиртуване - когато си хареса някого, започва да го занимава с какви ли не глупости, понякога съвсем далеч от това, за което всъщност си мисли. Важното е да си осигури максимум жнимание и да отнеме колкото може повече от времето на "жертвата", оставяйки на чувствата един доста дълъг инкубационен период. Фактът, че героинята му е млада и красива чародейка трябва сам да свърши останалото. И в този случай го върши ефективно, макар че може би по-реално би било така да изпуска повече важни моменти.)
Останалите се прибраха по стаите си. Фани бе помолила другите да я вземат със себе си където и да отиват - не искаше повече да живее тук като проститутка, а обещаваше да се научи скоро сама да се грижи за себе си. И така тя остана в компанията на боеца, докато Лирдоу бе поканен в стаята на Перрун, която вече се държеше по-отворено, след малко пиене и разговори. Лицето остана сам с лошото си настроение и предстоящия махмурлук. Аркас и Соня се подготвяха за път на другата сутрин, а Вин, която го играеше пияна, се остави Тенгард да я заведе до неговото жилище, доста по-близо до двореца. Горкият кавалер остана д аспи на земята в собствената си едностайна къщурка.
Това беше моментът, в който сукубата под кожата на Перрун използва, за да нападне Лирдоу. Останала сама в една стая с него беше лесно да го примами, целуне веднъж-два пъти и омаломощи дотам, че да го довърши със еднократно забиване на ноктите си в гърба му. Единственото, което успя да направи той, бе да издаде слаб вик за помощ, преди да припадне от болка и загуба на кръв. Колкото и невероятно да беше, боецът успя да дочуе вика и изтича навън в коридора по бельо и магически меч, тъкмо навреме, за да види ... Лирдоу (негово точно копие), който заядливо го пита: "какво става? И на теб ли не ти пускат?". "Мисля, че чух вик за помощ." . "Сигурно рейнджърът бълнува нещо. Знаеш колко пи."
Нямаше начин да не повярва на сукубата и се върна в стаята си. По-късно вечерта, сукубата бе приела формата на Вин, която уж чак сега се прибирала от бала и искала да му сподели нещо. След кратки увещания успя да го накара да излязат на разходка на свеж въздух, за да и мине главата. Говореше му нещо за северните земи, за които е чела в библиотеката днес и за съмненията, които са се появили у нея по повод пътуването им към Айсуей. Когато се отдалечиха поне на петнайсетина минути път от страноприемницата и останаха далеч от тълпите хора ( верно полунощ, ама Белройн е огромен - приблизително милион души), тя се олюля, сякаш залитайки заради изпитата бира и се остави той да я хване преди да падне. Опита се да го целуне, след като се изправи, но той успя да устои на примамващата го магия и се отдръпна. тя се извини за държанието си и потеглиха обратно, но след по-малко от минута го нападна в гръб, разкривайки същността си - крилат, опашат демон с тяло на красива жена, буйни червеникави коси и страстен поглед, злобно изражение в момента и остри нокти ... това беше за който не е чел описание на сукуба в ММ... Той беше изгубил наскоро и последната частичка от добрия си уклон и затова почти не правеше щети и скоро разбра, че битката е обречена. Хукна да бяга с викове за помощ, но сукубата летеше по-бързо от него и от време на време успяваше да го одере по врата или главата, там където елфическата броня не го пазеше. Появиха се двама пазачи на повече от сто метра, но боецът вече нямаше сили да тича, обърна се и замахна в един отчаян опит, меча намери тялото на демона и... нищо. Тя отново му се нахвърли, а той падна на колене и се молеше на Корд да го спаси. След като часове преди това бе нарушил клетва в името на всички богове. Е, Корд не го спаси, а демонът отлетя преди стражите да достигнат до трупа му. Телепортира се в хана и остана отново във формата на Лирдоу, след като скри трупа му. Вестта за демон, който е убил един от пратениците на Южната Империя се разчу бързо и Тенгард и Воалина също скоро бяха при останалите, където стражите бяха вече занесли трупа. Видяха следите от нокти, чуха разказите на очевидци и това беше достатъчно на Вин д аси направи някакви догадки поне за какво създание става дума.
Тялото изпратиха на сутринта заедно с Аркас и Соня, облечено в ризницата, с която беше, но меча и останалите оръжия задържаха. Фани беше много разстроена, но намери утеха в лицето на Лицето, който бързо я прие до себе си и обеща да почне да я учи да си служи с меч и друг иоръжия. Капитан Паркс бе ги попитал дали все още мислят да пътуват с него и след като потвърдиха, той се отправи да търси попълнения в екипажа, т.е. в охраната на кораба.


пауза

Как си качиха демон на кораба и какви нови и стари спътници срещнаха, ще продължа някой друг път. засега оставям тази част от приключението тук. Писал съм доста накратко и наместа стила ми е убил част от чара на играта , но на повече места съм изгладил нещата и махнал безбройните лиготии, които са неизбежни, поне в този състав от играчи. На който е прочел всичко дотук, поздравления за търпението. Очаквам критики от всякакъв род, понеже нямам как иначе да се науча засега.
Alive !

BloodTears
Мнения: 117
Регистриран: ср яну 14, 2004 8:46 pm

Мнение от BloodTears » съб сеп 24, 2005 12:51 pm

сесия 8

Лек дъждец ромолеше над Белройн на сутринта, когато Сребърният Албатрос щеше да вдигне котва. Течаха последни приготовления преди отплаването - моряци товареха бурета с питейна вода, някой бе изтичал да купи нов компас, понеже корабният бе изчезнал някъде, правеха се последни проверки на запасите от храна, целостта на въжетата и платната и т.н.. Освен редовния екипаж Капитан Паркс беше събрал разнородна група от наемници, от които се очакваше да се разправят с каквито и да е непредвидени обстоятелства, появили се по пътя. Тези последните бяха общо десетима - няколко души от Южната Империя, дошли до Белройн на дипломатическа мисия, но вече свободни, се бяха съгласили да помогнат на капитана да открие и върне в Белройн принц Даенолт, който бе прекарал последните няколко години в Айсуей (всъщност само един мъж и една жена бяха от юга, а останалите двама - техни спътници, които си бяха от околностите на града); две джуджета, брат и сестра; един полу-орк, който някак си се бе сприятелил с три-четири пъти по-нисък от него халфлинг; един полу-елф, когото капитанът бе намерил да дреме на доковете - този лесно се съгласи да предложи услугите си срещу заплащането от 8 златни монети на ден (твърде щедро за услугите на наемни войни, но този курс щеше да бъде платен от държавната хазна, понеже самият крал на Белройн бе поставил мисията); един мъж на име Тенгард, който заемаше някакъв военен пост в града и трябваше да се погрижи за благополучното завръщане на единствения престолонаследник.
Докато Албатросът потегли, дъждът беше спрял и видимостта се изясняваше. Огромната магьосническа кула щеше да е последното нещо, виждащо се от палубата, преди белройнският браг да се стопи зад западния хоризонт. Капитанът смяташе да поеме курс, описващ дъга откъм изток, за да избегне опасните студени течения и вероятността да навлязат във води, където се носеха ледени късове. Така вместо десет дни пътуването щеше да продължи малко повече от две седмици. Корабът имаше две мачти и никакви гребла - в тези морета винаги имаше вятър, който умелият мореплавател можеше да улови и използва. Разполагаха с две балисти - една на носа и една на кърмата, - които изстрелваха колове, дълги по шест стъпки, снабдени с метални върхове с кука, които чрез въжета можеха да скъсят рязко дистанцията до вражия кораб.
Десетимата наемници споделяха една обща каюта, разположена под палубата, но близко до задната част на кораба и до тази на капитана. Която пък беше единствената, намираща се на палубата, разположена така, че стълбите за долните каюти да минават покрай неговата врата. Все пак имаше още едни стълби, излизащи до носа. повечето моряци спяха в трюма, макар две от общо шестте каюти под палубата да оставаха празни.
Носещият кожена броня млад мъж от Южната Империя стоеше на левия борд и наблюдаваше с наскоро купен далекоглед в посоката, откъдето бяха дошли. Все още можеше да види чайките, показващи, че все още не са много навътре в морето. Към него се приближи още по-млада жена - почти момиче - в просто изглеждаща всекидневна рокля, скъсена до малко над коленете. Облегна едната си ръка на рамото му и заговори:
"Палубата вече изсъхна, обеща ми, че ще тренираме всеки ден. Искам да се науча да използвам меч."
"Добре, отиди и вземи един за себе си."
Докато тя изтича до долу, Лицето прибра далекогледа в раницата си и я остави до едната мачта заедно със съставния си лък и двата колчана със стрели. През цялото време, в което тренираха, Лицето не пропускаше да поддържа интимна близост до момичето. Личеше си, че се престарава, когато се опитва да оправи нейната стойка, или да покаже как по-добре да захване меча, или да покаже как се пази равновесие, но изглежда тя нямаше нищо против това. Учеше я съвсем основни неща за позициите, захватите и елементарни движения за защита.
"Изправи се малко. А така. Не, чакай малко. Хм, имаш хубаво стегнато тяло. Може и да стане боец от теб, но и да се провалиш, не се притеснявай. Раздалечи малко краката. Не толкова. Така е добре. Изнеси единия малко напред. Обърни се на една страна. Дръж с две ръце, все още си слаба, за да го използваш с една. Приклекни съвсем леко. Тежестта на двата крака - никога не замахвай с цялата си тежест. Другия път облечи нещо по-удобно."
"Ще потърся. Добре ли се справям?"
"С други неща се справяш по-добре."
"Ужасен си. Някой ден ти ще береш срама, че си паднал в дуел от проститутка!"
И двамата се смяха, докато не се чуха подвиквания отстрани: "Хей, Фани, слава на боговете, някой те е взел на борда", крещеше един моряк. "Ще се погрижиш ли за нас, скъпа?", забелязаха я още няколко души покрай него.
"Изглежда те познават", усмихна се Лицето. Но на нея не й беше забавно. Засрамено се затърча към каютата, като изпусна меча там, където бяха тренирали.
"Престанете веднага!", извика рязко първата помощничка на капитана. Не бяха забелязали присъствието й до този момент, но смеха секна. "Следващият който обиди по някакъв начин момичето, излита за д борда, ясно ли е? Имаме две седмици път, после ходете по курви колкото си искате. Но с жените на борда ще се държите сдържано!"
Нямаше възражения. Рит Амолент беше елфа и пътуваше с този кораб още преди Паркс да стане капитан. Когато той дойде, тя вече имаше сериозна репутация сред тогавашните членове на екипажа. Бързо станаха приятели и знаеше, че може да разчита на нея. Имаше доста по-богат опит, отколкото някой човек можеше да се надява да има през целия си живот. Косата и беше черна на цвят и късо подстригана. Кожата и беше с доста по-тъмен отенък, отколкото е обичайно за повечето елфи. Имаше пронизващи ярко зелени очи и сериозно, но благородно изражение, като почти никога не се усмихваше. Все пак не беше прекалено строга и можеше да се каже, че екипажът я обича. Беше облечена с лека копринена риза и кафевеникави кожени панталони. Не носеше броня, а на кръста й висеше колан с окачени на него рапира от лявата и кама от дясната страна.
"Исках само едно приятелско дуелче, помощник Рит", заоправдава се единият от моряците, но думите му бяха достигнали до грешното място.
" Ай' са дуелираме!", прогърмя гласът на огромния полу-орк, който се бе заел да дялка върховете на дървени колове, с които щаха да упражняват стрелба с балистите по-късно този следобед. Сега се изправи в цял ръст и ръката му посегна към големия двуръчен меч на гърба му. "Ш' ва дуелирам и тримата, бе."
"По-спокойно, Бал", намеси се и капитанът, който бе забелязал спречкването и решил да го прекрати. "Предполагам, че ще имаш и по-сгодни случаи да използваш оръжието си. Всички от екипажа, знаете си задълженията." После се обърна с по-тих глас към рейнджъра, който тъкмо си вдигаше лъка и останалия багаж от земята: "Имате целия кораб на ваше разположение, да тренирате или правите каквото си искате, стига да не се пречкате на моряците ми. Избягвайте кавгите. Имам нужда от всички ви, ако някакви по-сериозни проблеми се появят, а някак си чувствам, че опасностите не са далеч. "

Никой на борда нямаше представа, колко беше прав Капитан Паркс. Или почти никой. Два халфлинга прекарваха следобеда седнали на ръба на десния борд, но така, че краката им да висят не над водата, а над една от двадесетместните лодки, завързани за перилата. Хапваха си ябълки, току що задигнати от кухнята и говореха за досегашните си приключения, гледайки морето и наслаждавайки се на слънцето. Но Гилрой нямаше как да знае, че другарят му Лирдоу съвсем не е това, което изглежда. Истинският Лирдоу беше убит преди няколко дни от съществото, което сега използваше могъща илюзия, за да изглежда като жертвата си. И докато езикът говореше за пиратски съкровища, черни рицари и магия, мозъкът на сукубата правеше планове как да погуби всички на кораба. Всяка нощ можеше да се опитва да призове ощо по-страшен демон от нея и тогава да нападнат открито, но докато това успееше, щеше д действа потайно и да избива хората ( а може би и някой полу-орк, полу-елф, елф или халфлинг) един по един. Тази нощ Лирдоу щеше да излезе до тоалетна, но в момента, в който един от моряците останали на вахта, се окажеше сам на кърмата, тя щеше д асе приближи до него във формата на красива жена (имаше четири такива на борда и всяка освен помощник Рит щеше да свърши работа, а за елфата имаше други планове), да го съблазни, убие и изхвърли зад борда, като после приемеше неговата собствена форма.
"Някой да е виждал Лирдоу?", тичаше насам-натам и разпитваше Гилрой на другата сутрин. Само един от моряците, съобщи, че е забелязал другия дребосък да излезе за малко по някое време през нощта, но после си е помислил, че Лирдоу се е прибрал обратно в каютата си. Бал и Лицето също бяха патрулирали палубата през нощта, но никой от тях не беше чул или видял нищо особено...
Alive !

RoseGul143
Мнения: 1
Регистриран: пет ное 14, 2014 11:58 am

Re: Изгубеният Път [дневник]

Мнение от RoseGul143 » пет ное 14, 2014 12:00 pm

Смешно звучи, нали? Е, аз пък не мисля така, защото самият аз съм един от основателите й. Как се пътува из световете ли? Ами, това не ще ви кажа - това е най-строго пазената тайна в организацията ни. Вече сме с над 200 души персонал и с добра организация, но в началото...

В началото бяхме много малко:

Лия Тейлър - млада и неособено привлекателна, но изключително запозната със всякаква теория и знаеща наизуст почти всичко за самите фентъзи светове.
Мина Кримс-Шекон - малада мулатка, обучаваше се в стрелбата с лък и за това я взех
Грегориус Кримс-Шекон - грък, женен за Мина. Прекрасен ковач...
Христина Митева - просто приятелка, която заметох с мен по погрешка при първото си пътуване
Джарвиус - единствения, когото взех в нашия свят. Експерт по теория на магията.
И аз естествено - Волф фон дем Дункелхофен - германец по произход с благородническа титла, но живеещ в България по гадно стечение на обстоятелствата...

Имайте предвид, че този разказ ще се пише от всички ни, и така гледната точка ще се променя някой път доста рязко - Аз виждам нещата по един начин, Мина по друг, а Джарвиус по съвсем различен...

Но да почвам... Но с кое от приключенията ни? Може би, в първото ни организирано контролно посещание - Мисията на Велскон....
Unlock the key of your success by 1z0-058 - testking
study material, you can easily pass 640-916 - braindumps - questions and Keiser University exam.

Потребителски аватар
Night Wanderer
Миниън на Авис
Мнения: 3008
Регистриран: нед юни 27, 2004 10:15 pm

Re: Изгубеният Път [дневник]

Мнение от Night Wanderer » пет ное 14, 2014 2:37 pm

На тоя форум имало теми от 2005-а
...ти си Индра И Брама си, и Шива,
и всичко, дето иде и дето си отива...

Потребителски аватар
arabica
Мнения: 612
Регистриран: нед фев 06, 2005 3:50 pm

Re: Изгубеният Път [дневник]

Мнение от arabica » пет ное 14, 2014 6:10 pm

Видях някакви и от 2002. Бая са пописвали хората преди десетина години.

Отговори

Върни се в “Приказки Безкрай!”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост