Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

Един Ден

Литературен кът за колективни изяви и разкази, вдъхновени от ролеви игри. Тук може да пуснете разказ за вашите приключения, да пишете историйки с продължение или пък просто да споделите интересни случки и герои от ролеви сесии.
Потребителски аватар
blade master
Мнения: 21
Регистриран: ср яну 12, 2005 8:28 pm
Местоположение: София
Контакти:

Един Ден

Мнение от blade master » вт юни 07, 2005 11:54 pm

Това е разказ за разбиранията ми за живота знам, че няма да ви допадне и че правописът ми ще ви огорчи ама...

ТОВА Е ПРОЛОГЪТ
НА РАЗКАЗА
след това ще започне истинският разказ

Всичко започна от едно твърдение. Какво е да си продукт и да не се усещаш ни най-малко, че
си като пионка сред море от други. Ако можех бих се изсмял, но над какво? Над себе си? Или
не по доре над правописа си? Мисля че ще пропусна. Дали по някакъв начин мога да променя нещо?
Не! Но ще опитам. Какво съм аз? Това ще е следващият логичен въпрос (става банално а?)
Консуматор? Надали, че какво иначе - риабта, на която подават стръвта или самата стръв. Дали светът
се върти около мен или аз около него ? Не знам и това. Дали и останналите хора разсъждават като мен.
А какво са хората отново? На втори план излизат чувствата им- с чувствата се описваме какво недура-
зумение. Човекът бил по специален, защото можел да разсъждава да носи дрехи и да обича! Хмм,
дрхите накичени като коледни елхи се носим из градовете мислейки си, че правим нещо. Дори и тези,
които работят по цял ден за нищо просто да се... Чакайте един филм ми даде посламието "Slide", няма
да правя реклама ако някой поиска може да разбере от думите ми кой е, та това е едно от най-важните
послания. Какво е да оставим на живота да ни носи и да разберем каква би била съдбата ни? Ако ти
стиска пробвай. Качи се в една кола и тръгни по магистралата, пусни волана и виж колко си зависим
от нещастното си съществуване, видя ли? Не можеш... спокойно малко могат. Трябваше да го хванеш.
Зависим си от... себе си? Това, от което най-много се страхуваш обаче те влече и придърпва към себе
си. И отново "SLIDE" или просто плъзни се. "Това което не може да те убие те прави по силен" Какво по
дяволите значи това за духовна сила не може и да става въпрос, а за каква тогава физическа? Не
териториална пак не.
И защо подяволите човекът да е различен заради това, че може да обича. Това, че не разбираме
езикът на животните не значи, че можем да ги наречем безчувствени Какво съм тогава? Безформен пласт
кожа увит около орагани. Колко съм специален само!!! Нищожество... (бонус към EXP.-са за добро
вживяване в ролята) мога да се наричам човек. Някои народи смятат, че убиването на животните е не-
редно понеже може да са ни били майки в предишен живот. Абсурд или не. Защо?
Да предположим, че живот след смъртта не съществува. Какво става тогава хората започват да измислят за
себе си изторий за рая ада, че дори и БОГ, с които да направляват живота си и да му вдъхват смисъл
Бъди сам БОГ над себе си. Това мога да ти кажа аз. Колко сме се лъгали, но сега не е време да
обсъждам това. Светът ни е лъжа понеже не се примиряваме, че след смъртта си не отиваме никъде, а
изчезваме ето едно несъвършенно нещо в един силно казано съвършен свят. Защо ли никой няма да
ми повярва- незнам, а и не искам да знам, знам че нищо не знам, но дори и това не мога да знам :P
на всички теореми и теорий. Животът ми винаги е изглеждал като една аксиома живейте и вие така по
този недоказан и разчитащ на ненадейното. Живея ден за ден, всеки път когато се качвам в кола се моля да
катастрофирам, но всичко трябва да бъде съвършенно...
(ако сте изтърпели пролога ще се уверите че е трябвало да го прочетете преди да продължите)
Последна промяна от blade master на вт юни 21, 2005 12:12 am, променено общо 1 път.
Извинявам се за ужасяващия правопис...

Потребителски аватар
blade master
Мнения: 21
Регистриран: ср яну 12, 2005 8:28 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blade master » ср юни 08, 2005 3:05 pm

Разказът е предаден в първо лице за по голяма достоверност...

Разказ 1
Студено утро. Мъглата се носеше над града и заливаше и най-скритите му места. Не можех да видя през прозореца си, дори и на десетина метра. Както винаги главата ме болеше, а от челото ми се стичаше тънка струийка кръв. Болката не се беше връщала от няколко дни и бях изгубил вярата си в нея. Вярвам във всичко реално всичко, което може да се докосне и види. Болката беше реална и вярвах в нея. Бях спрял да й се противопоставям. Бях се
плъзнал, притъпил усещанията си и най-вече бях я направил своя приятелка. Главата ми се озова отново в ръцете. След секунди един молив се озова в ръката ми. Исках да изразя в една картина това, което мислех. Видях ефекта, изсмях се и я изхвърлих. A cold day in... "разкарай се" извика с всички сили. Полудявах ли? Или бях луд? Надали. Знаех единствено, че ще живея с болката докато не умра, а беше възможно и тя да е тази, която ще ми отнеме живота. Извадих някакви дрехи от гардероба ми и ги облякох. Трябваше да се ходи на училище все пак... Не знам какъв е смисълът от самото
училище, правеха ме пионка подготвена и обработена по специален начин, така че да не изпитва чувства и да не протестира срещу нередностите. Щяха да ме използват и аз го знаех много добре, "продукт" казах си. Всичко около мен е продукт на една лъжлива система. Със заселена ръка хванах едно от шишетата и го размазах в стената "Аз няма да бъда продукт на проклетата ви система " Отново болката се върна и припаднах на леглото си...
Студено утро. Мъглата се носеше над града и заливаше и най-скритите му места. Не можех да видя през
прозореца си, дори и на десетина метра. Както винаги главата ме болеше, а от челото ми се стичаше тънка струийка кръв.
Имах стъкълце в челото. Вероятно то беше предизвикало кървенето. Матово кафеникаво стъкълце, като всички останали по пода. Спомних си какво е станало и отново потънах в гърлен смях. Полудявам ли? Всички сме луди. Дивашката усмивка отново беше застанала на лицете ми. Училището сетих се в последният момент. Е щях да пристигна за последният час. Стигнах на време за първият. Боже бях забравил дори коя смяна съм. ПОЛУДЯВАХ...
Извинявам се за ужасяващия правопис...

Заключена

Върни се в “Приказки Безкрай!”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост