Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

Съществото в огледалото

Литературен кът за колективни изяви и разкази, вдъхновени от ролеви игри. Тук може да пуснете разказ за вашите приключения, да пишете историйки с продължение или пък просто да споделите интересни случки и герои от ролеви сесии.
Потребителски аватар
Yann Gamgee
Мнения: 652
Регистриран: ср мар 26, 2003 12:45 pm
Местоположение: Средната земя
Контакти:

Съществото в огледалото

Мнение от Yann Gamgee » чет авг 26, 2004 11:11 pm

За Богдан този ден беше като всички останали. Беше се събудил рано сутринта и изпил едно дълго кафе в малката си квартира в “Младост”, където живееше. После почете малко една книга на Салваторе и хапна шоколад. След това отиде на лекции в прашната таванска стаичка на Ректората, където следваше руска фиология вече трета година. След това изпи една бира с колеги и намина в редакцията на списанието за компютърни игри, в което работеше. После заби една колежка и двамата заедно ходиха на кино и гледаха поредната американска тъпотия, която даваха. На път за вкъщи Богдан се отби в малкото магазинче под блока и си купи пакет цигари. Изкачи се по стълбите до шестия етаж на квартирата си и отключи вратата. Влезе, затвори след себе си и тъкмо щеше да се съблече и да легни да спи, когато нещо го накара да отиде в банята и да погледне в огледалото над мивката…

Още в първия момент, когато се вгледа в себе си, той забеляза нещо странно. Ушите му се бяха променили и станали по-дълги от обичайното. Очите му бяха тъмни и сиви като на труп, а косата от черна, беше станала бяла. Приличаше твърде много, ако не на тъмен елф дроу, то тогава на извънземен. Богдан отвори уста да изкрещи…

И тогава образът в огледалото заговори на чист български и младежът загуби и ума и дума от учудване и уплаха:
- Здравей! – каза съществото отсреща и се усмихна театрално.
- Ъъъ… Здравей! – отвърна уплашено Богдан, като не спираше да се вглежда в огледалото. – Ти говориш?
- Разбира се, че говоря! – захили се елфът в огледалото и продължи с поучителен тон. – Всички живи същества на този свят говорят по един или друг начин…
- Да бе, говорят… - засмя се пресилено Богдан и попита – ти какво си?
- Да кажем, че съм част от твоето въображение и отсега винаги, когато се погледнеш в огледалото, ще виждаш мен, вместо образа си – съществото скръсти ръце пред огледалото. – Но не си длъжен да ми обръщаш внимание!
Богдан се обърна кръгом и избяга от банята.

Минута по-късно младежът се върна при мивката и погледна в огледалото. Извънземното беше там и се хилеше като обезумяло. След като погледите им се срещнаха, то престана да се смее и каза:
- Ето ме, виждаш ли! Аз ще бъда тук винаги на мястото на твоя образ до края на живота ти или поне, докато не разбереш какво е истина и не успееш да прозреш зад мен.
- За каква истина говориш, по дяволите! – ядоса се не на шега Богдан и за миг се помисли, че сигурно яко се е надрусал, за да му се привиждат подобни дивотии.
- Не, не си надрусан, нито пиян! – сякаш отгатна мислите му елфът – аз съществувам и ти си напълно здрав психически. Просто имаш доста богато въображение и си способен да видиш истината малко по-добре от другите.
- Съществуваш ли? – почти се провикна Богдан и се огледа встрани. Банята беше съвсем празна и той беше съвсем сам в нея.
И все пак не беше сам – от огледалото насреща се оглеждаше накой друг!

- Ами ако извикам полиция или някой съсед? – заплаши Богдан след кратка пауза. – Какво ще стане тогава?
- Никой освен теб не може да ме види! За другите хора, ти ще имаш съвсем нормално отражение, повярвай ми! – засмя се съществото.
Богдан се предаде.
- Дадено, убеди ме! – каза тихо той. – Какво искаш от мен?
- Не искам нищо от теб, просто от сега нататък ще се гледаме заедно – отвърна съществото. – Където ти, там и аз.
- Тогава за каква истина говореше преди малко? Как мога да си върна предишния образ?
- Много лесно – рече елфът. Когато всички хора, с които се срещаш, започнат да ти изглеждат странно, тогава магията ще изчезне и аз за теб ще бъда нещо съвсем нормално!
- Ти искаш да се побъркам! Да започна да виждам извънземни по улиците, по които ходя. Това е невъзможно!
- Напротив! – изрепчи се съществото. – Това си е нещо съвсем нормално, щом виждаш вече мен, а аз ти споменах, че ти си душа с богато въображение и си способен да виждаш истината и истинските неща в техния истински вид. Нищо повече!
- Истински вид? – почти се провикна Богдан. – Нима всички ние хората сме просто ходещи животни, елфи, леприкони, но не и… ХОРА?
- Уффф… - прозя се съществото. – Прекалено много мислиш! Няма нищо по-нормално от това да кажеш на хората животни, а и те са си точно това – едни ходещи на два крака зайци и вълци с костюми и очила, които пушат лули и носят часовници. Изобщо не е нужно да викаш за това!
- Но ние не сме маймуни! Ние говорим, пеем, пишем, рисуваме, а някой дори програмират или превеждат! – заяде се Богдан. – Бог е създал първо животните, а след това нас – хората.
- Хайде да се разберем за едно нещо – намръщи се елфът. – Не ми говори за Бог, Богдане, защото ти даже и не си го виждал, за да ми го даваш за пример!
- Не съм го виждал, така ли? – ядоса се Богдан. – Нали съм имал голямо въображение? Къде се крие този бог, че не съм успял да го видя досега?
- Бог е навсякъде и никъде! Той е и мишката, и слона, и водата и земята, и въздуха и огъня. Господ е единственият, който няма душа, а ти си просто още един смъртен, който не знае за какво е роден!
Тук Богдан не издържа и със силен юмрук замахна към огледалото, което се счупи на няколко едри парчета, които с трясък паднаха по средата на мивката. От сблъсъкът със стъклото ръката на младежа се нарани и топла кръв обагри плочките на пода в банята. Богдан извика от болка и погледна раната. Беше дълбока резка и трябваше да се шие. Момчето извади един стар бинт от аптечката, зад рамката на стъклото и превърза криво-ляво раната. След това излезе от апартамента и спря едно такси пред блока – трябваше да отиде до болницата, за да го зашият. Влезе в таксито и каза на шофьора:
- Към “Пирогов” и по-бързо – каза Богдан.
- Както кажеш, мъжки! – захили се бакшишът и погледна в огледалото на колата.
В този миг Богдан изтръпна – образът в огледалото на мъжът зад волана беше на дебел орк с обица на ухото и златен синджир на врата.
Посетете и разгледайте новия и обновен сайт за Книги-Игри, при това вече с домейн ".bg"!

http://knigi-igri.bg/

Вижте и Facebook страницата ни, която носи името: "Книги-Игри.НЕТ - Приключение е да си спомниш!"

Потребителски аватар
prince_of_darkness
Мнения: 1
Регистриран: пет сеп 03, 2004 10:14 am

Мнение от prince_of_darkness » пет сеп 03, 2004 10:49 am

Когато Богдан пристигна при Пирогов всичко което видя направо не му икара акъла.Всички пациенти бяха безпомощни зайци а лекарите бяха лисици които правеха всичко възможно да излекуват "плячката си".Богдан слезе от таксито плати и се запъти към психолога.Никой не чакаше за него така че Богдан имаше късмета да влезе веднага щом отвори вратата видя вместо психолог Магйосница.Той се изплаши.Мисълтта му мина през акъла като пътнически влак.След като и психоложката е приказен герой кой може да му помогне.

Потребителски аватар
EvilEmpire
Мнения: 7
Регистриран: чет май 05, 2005 10:37 pm
Местоположение: everywhere

Мнение от EvilEmpire » пет май 06, 2005 12:06 am

Тих,мелодичен глас прозвуча в съзнанието на Богдан.Седни.Отчаяният му поглед започна да се лута из стаята,чийто стени бавно изчезваха и се превръщаха в огледала.Кристални огледала,които сякаш изразяваха хармонията,лъхаща от това място.Богдан присви очи,нещо в стаята го заслепяваше.Един сиует,като лунен диск с къпеше в невинните планински езера,чрез които той съзарцаваше всичко наоколо.Той погледна към магьосницата,алени сенки заиграха по лицето му.Богдан виждаше само чиста ярка светлина,нищо повече,нищо по-малко.Нежният ефир докосна ръката му,тя трепереше.Бавно Богдан се успокои,ръката му спря да трепери,магьосницата сякаш го успокояваше само със своето присъствие.Не се страхувай.-чу той нейният глас.Освободи съзнание си.Отвори душата си за Просветлението.Твоето въображение е ключ към реалността.Това в което живееш е просто частица от безкрайна дъга от измерения.Ти намери правилната нишка,ти съзря нюанс,зрим за малцина.Най накрая Богдан прекъсна Магьосницата заеквайки.Но,но коя си ти?Защо точно аз?И в какво сам се превърнал аз?-отчаяно Богдан редеше вапросите си.Моето име няма значение.-отвърна магьосницата.Аз ще ти помогна да победиш страха си от необятното,да победиш себе си и едновременно да се помириш със същността си.Аз съм твоите криле към Вечността.Сега ти трябва да преминеш това изпитание,това е твоята съдба.За да успееш,просто вярвай и не се страхувай.От устата на студента прозвуча задавено само ''Но!''...Думите на магьосницата ехтяха в него.Той остана мълчалив на креслото,докато огледалната стая се превръщаше в лабиринт.Богдан остана сам.Около него се появиха малки бели звезди,които се топяха по гарвановочерната му коса.Магьосницата бе изчезнала.Беше студено,бавно всичко около него се покри с бели преспи.Той трябваше да се изправи срещу себе си,срещу страха,срещу колелото на свояра съдба...
''Панта рей.''

Потребителски аватар
Avatar
Мнения: 171
Регистриран: нед сеп 07, 2003 10:31 pm
Местоположение: Varna

Мнение от Avatar » нед ное 13, 2005 9:14 pm

Богдан се огледа. Всичко беше в преспи. Погледна нагоре. Беше ден. Имаше много бели облаци. Трябваше да има някаква връзка между снегът и облаците.
- Естествено че има - каза внезапно гласът на тъмния елф. Богдан се огледа за него, но него откри. - Тук съм!
Тогава младежът го видя. Лицето му се беше показало от една близкостояща преспа. По принцип, лицето на елфа би трябвало да бъде абаносово тъмно, но сега бе бяло заради снега. Поне косите му си оставаха същите. Снежно бели.
- Тук! - рече отново елфът.
Богдан вдигна поглед нагоре и го видя като един облак, който се усмихваше. Неговото вътрешно аз се забавляваше много, явно знаеше какво става.
- Да, знам какво става, Боги.
- Къде съм? - попита гневно Богдан.
- Намираш се в своята душа. Тя е огледален образ на всичко което си или което си бил. Всичко, което харесваш.
- Това че има навсякъде сковаващ студ, значи ли че и душата ми е такава - попита той и се обгърна с ръцете си в опит да се сгрее.
- Не - засмя се елфът на очевидното неразбиране на братът си по душа. - Не, не значи. Просто обстановката е такава, защото ти си роден през такъв месец. Февруари, ако не се лъжа? Както и да е, тя ще остане такава, докато не ме приемеш, мен и всичко това, което става наоколо. Тогава ще можеш да промениш и обстановката.
Още в началото Богдан се бе сетил на кого прилича този елф.
- Ти си Дризт До'Урден! - рече победоносно Богдан, решил че е разкрил загадката.
Елфът изпадна в неконтролеруем смях.
- Ох,охохохох,ох... успя да ме разсмееш! Не, не съм него. Макар че го познавам. Когато ме приемеш напълно и ти ще стигнеш до там, че да се запознаеш с него.
Изведнъж пред Богдан, между преспите се появи той. Тъмният елф. Беше висок колкото Богдан, може би малко по-слаб, загърнат в зелен плащ с бяла коса спускаща се до раменете.
- Сега е моментът. - рече тъмния и подаде ръка към Богдан. - Сега трябва да избереш. Да бъдем едно цяло, да прозреш истината отвъд и да победиш страховете си, и себе си. Да ме приемеш като част от теб.
Аз ще бъда винаги до теб за да ти помагам в трудните избори, в живота във всичко.
- А защо досега не ми помогна, защо ме прати в бог знае кое място?! - ядоса се Богдан.
- Пак ли почваш с Бог? Не си го виждал че да говориш за него. Не ти помагах, защото бях стаен дълбоко в сърцето и душата ти, отричан и непризнат. Сега просто се отключих от там за да ти помогна да бъдеш наистина себе си.
- От къде да съм сигурен, че не ме лъжеш?
- Не можеш. Просто трябва да се довериш на инстинктите си. А аз ги познавам много добре. Защото съм теб.
Изведнъж нещо в Богдан прещрака. Нещо се промени. Ако погледнеше от страни, това си беше една невероятна случка, достойна за неговото въображение. Само дето беше истинска. Ето това си беше неповторимо приключение. Сигурно го очакваше още по-голямо такова ако приемеше. Всичко беше ясно. Само се чудеше дали има и други като него, дали ще има и хора, които ще преживеят това.
- Ще има. Всеки който го заслужава.
Тогава Богдан протегна ръка към тази на елфа. Изпита странно чувство. Изведнъж започна да се завихря огромна светлина около тях. Телата им се приближаха едно към друго, станаха чиста енергия. Събраха се в едно. После енергията изчезна и тялото на Богдан се завърна.
Богдан падна на пода в апартамента си.
- Ау - измърмори той.
- Наистина "ау" - каза някой от дълбините на съзнанието му.
- Явно си по-голям навлек отколкото си мислех - рече на ум Богдан.
- И идея си нямаш.
Богдан се изправи и се погледна в прозореца. От там му се усмихна тъмния елф.
- Не ме гледай така весело.
Богдан седна уморено на креслото. Явно щеше да си живее така докрая на живота. Включи телевизора.
- ААА!!! - изкрещя Богдан.
- Какво има? - попита елфът от съзнанието му.
- По телевизията говори горгона!
- Сигурно - рече примерено елфът.
Имаше толкова много да му показва. Още много чудесий, по-големи от тази да вижда хората такива каквито са.
Богдан се чувстваше пълноценнен, радостен, с чувството че има всичко на света. Каквото и да го очакваше нататък той щеше да го приеме. Да го опознае. Сега не изпитваше страх, нито съмнение, беше открил себе си. Сега остана и да открие много други хора. А Бог... с него щеше да се опознае след като удареше сетния му час. До тогова...до тогава щеше да забавлява.

Отговори

Върни се в “Приказки Безкрай!”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Google [Bot] и 2 госта