Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

Разказче от сесия:)

Литературен кът за колективни изяви и разкази, вдъхновени от ролеви игри. Тук може да пуснете разказ за вашите приключения, да пишете историйки с продължение или пък просто да споделите интересни случки и герои от ролеви сесии.
Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Разказче от сесия:)

Мнение от CTAHuMuP » пет яну 09, 2004 10:22 am

Да взема и аз да разкажа една история от наши сесии, илюстрираща какво се получава, когато играчите са избрали персонажи с противоречащи морални разбирания и успеят да се вживеят в тях. Героите са Алукард, аазимар, Паладин на Хейрониъс, Lawfull good; Джеф, човек, Боец/Духовник на Пейлор, Lawfull good; Норг, полуорк, Боец/Варварин, Chaotic Neutral; Данте, тийфлинг, Боец/Магьосник, Lawfull evil - водач на групата. Не ме питайте какво правят двама "подредено добри" персонажа в група с "подредено зъл", който при това им е водач - обяснението е нещо от рода, че искали да го превъзпитат, не да го трепят, пък той ги използва и затуй джитка с тях. Сесията е отдавнашна, от доброто старо време, в което смятах, че не трябва да налагам ограничения върху персонажите, създавани от играчите.

-------------------------------------------------
Както и да е, висят си в кръчмата след поредната мисия и без да изпадам в кървави подробности, ще кажа само, че пристигна пратеник от град Рубин с очевидно престъпен вид, който търсеше наемници за някаква задача и нашите, нали с това се занимават, се съгласиха. На другата утрин си наеха коне, хванаха пратеника (името му е Силк) да ги води до най-близкия пристанищен град Валгорд и пришпориха през гората. По едно време чуха женски вик отнейде, отидоха да проверят, видяха как някакъв се кани да изнасилва жена, Алукард се пробва да му набие канчето, обаче се оказа, че това е засада, щото жената се изправи с усмивка и изваден меч, а от дърветата излязоха още трима. След достатъчно кървави подробности всички без жената умряха или избягаха, а тя не успя да направи нито едно от двете, защото беше приспана със заклинание. И оттук почнаха простотиите.

Данте си науми да продаде жената в някой публичен дом, защото беше хубавка, пък и със стегнато тяло. Силк му каза, че може да вземе за нея дори 300 жълтици. Паладинът и духовникът си направиха оглушки, всъщност те и не чуха де, въпреки, че играчите знаеха за какво става дума, но нямаха право да се намесват метаигрово.

Стигнаха без повече произшествия до Валгорд, където първо се отбиха до една ковачница да разтоварят оръжията и амунициите, събрани от двете битки, после, по желание на Данте, се насочиха към най-близката алхимическа лаборатория. Оказа се, че тя е една двуетажна къща, на вратата ги посрещна един дребен, стар гном, който им каза, че срещу достатъчно пари може да направи всичко. Оставиха Силк да пази конете и момичето, овързано като пашкул и качено на единия кон, и се качиха в лабораторията, която всъщност се намираше в таванското помещение над втория етаж. Там Данте изложи исканията си - малко отрова, малко лечебни еликсири, два любовни елексира и опиум. За последния гномът каза, че няма, защото е незаконно, но ако му намерят съставки, ще може да направи.

Някъде по това време, може малко преди или малко след, паладинът слезе надолу заедно с варварина, но не остана при конете, а се запъти нанякъде. Горе останаха духовникът и Данте. Истината е, че Алукард отиде до най-близкия участък на градската стража, легитимира се като паладин на Хейрониъс и изиска помощта им за да арестуват опасен престъпник - жената, която бяха заловили. В същото време гномът-алхимик работеше над любовните еликсири и тъкмо, когато беше готов и го каза на Данте, който се подаде през прозореца на стената за да извика на Силк, десет стражи, предвождани от Алукард се появиха иззад ъгъла, марширувайки бързо. Варваринът се беше качил и съобщил на духовника и Данте за мистериозното изчезване на паладина, но никой не подозираше, че Алукард е отишъл да извика закона. Точно в този момент се получи недоразумение, породило мазаниците нататък - Данте и варваринът си въобразиха, че Алукард и стражите се канят да арестуват тях, докато всъщност идеята на паладина бе да опандизи само жената. Данте побесня и извика на Силк да се качва веднага, заедно с момичето, а откъм края на улицата прокънтя гласа на Алукард, който настоя всички да спрат на местата си. Силк се поколеба, след което хвана вързопа с жената и тръгна бегом нагоре по стълбите. Паладинът даде команда на отряда си, които хукнаха към къщата-лаборатория.

Междувременно, горе, Данте и варваринът трескаво правеха планове как да се измъкнат, а добричкият духовник ги убеждаваше, че така не е правилно и правят грешка. Не че някой го слушаше или дори отчиташе присъствието му. Не беше трудно, благодарение на щедростта на Данте и многото му жълтици, да убедят гнома да им каже, че прозорчето над тях всъщност води към покрива на къщата, от който могат да се качат на покрива на съседната сграда. Точно в този миг в лабораторията с трясък влетя Силк, нарамил жената на рамо, и се поинтересува какво, мамичката му, става тук и защо го гонят 10 тенекии. Данте отвърна че няма време за обяснения, плати на гнома и за да мълчи, при което свещеникът не издържа и хукна надолу по стълбите за да пресрещне стражите. Видяха се на втория етаж, където духовникът набързо обясни за какво е идело реч горе и поеха към лабораторията. Точно преди да влязат, двама-трима от стражите се подхлъзнаха на разлятото от Данте масло под вратата, което ги забави с няколко секунди, но накрая все пак нахлуха в лабораторията, където видяха само един много стреснат гном и чуха едва доловими стъпки някъде отгоре.

Алукард и духовникът си включиха Дипломацията и се заеха да обработват гнома, обяснявайки му какво добро ще направи, ако им каже накъде са тръгнали злодеите, но той не можеше да отговори (ако знаете кви некадърни зарове хвърлиха). Накрая се сетиха да го питат как, аджеба, са излезли оттук, на което алхимикът без да се замисли им посочи прозорчето към тавана. Излязоха на покрива, но видяха само главата на Норг, който слизаше по пожарната стълба от другата страна на съседната сграда. Хукнаха натам, но когато стигнаха до стълбата и се надвесиха да огледат обстановката, видяха само наметалото на Данте, завиващо зад ъгъла и потъващо в лабиринта от улици.

Не се решиха да слезнат по железните стъпала, и с право, защото Данте беше замразил третото отгоре надолу и имаше огромен шанс първия, който слезе, да се подхлъзне и пребие. Вместо това се върнаха, минаха пак през къщата на нещастния гном, и излязоха на улицата, след което поеха в посоката, в която очакваха да пресрещнат бягащите им бивши приятели, но се бяха забавили твърде много - от Данте, Норг, Силк и жената нямаше и следа. Унило разпратиха стражите, обещавайки им да ги извикат, ако имат нужда, и поеха към пристанището, където си купиха билети за кораба, който щеше да тръгне към Рубин в 19:30, надявайки се останалите трима също да стигнат до пристанището по един или друг начин.

Те пък, от своя страна, след десетминутно трескаво тичане из улици и улички, водени от неособено уверения в този непознат град Силк, стигнаха до шахта, която ги отведе в канализацията. Едва там спряха да си поемат дъх и да помислят какво да правят. Страхувайки се (много неоснователно), че двамата добри от групата са вдигнали цялата стража на крак, те потънаха още по-навътре в каналите и спряха едва когато не чуваха шума на града. Там Данте реши да пристъпи към изпълнение на плана си, заради който беше жертвал единството на групата, а именно - нагълта жената с единия любовен елексир, след което я изчука. Няколко пъти. Силк и Норг се правеха, че си говорят на около тридесетина метра разстояние. В резултат на това, макар и омаята да трая само един час, жената беше безвъзвратно и завинаги влюбена в Данте, който използва това, за да я привлече на своя страна. Тя се съгласи неособено охотно, казвайки, че едва ли сега ще е по-зле, отколкото е било при вече мъртвият Ед.. После четиримата се събраха и започнаха да умуват по какъв начин да се измъкнат от ситуацията.

В крайна сметка решиха да се дегизират и да се качат на кораб към Рубин незабелязано. Излязоха от канализацията, бързо намериха магазин за дрехи и изцяло смениха гардероба си. Данте си купи мастиленозелени благороднически дрехи и облече Кая (жената) като куртизанка. Норг прие ролята на негов бодигард, а Силк - прислужник. След това се отбиха до нещо като козметичен салон, където ги гримираха с цел да не бъдат разпознати. Но, за съжаление, всичките им усилия бяха напразни, защото още когато се появиха на пристанището, Алукард и Джеф ги видяха и разпознаха (Злите оставиха козметичката да им хвърля заровете за Дегизировка, няма да ви казвам какво хвърлих. Добрите, от своя страна, метнаха 17 и 19 на проверката за Зрение). Часът беше 19:10.

Срещнаха се пред сградата за билети и неловко мълчание се възцари помежду им. Първи го нарушиха добрите, които се поинтересуваха защо другите са бягали от тях и къде са били. Завърза се кратка дискусия, в която всяка от двете страни обвиняваше другата за сполетялата ги преждевременна раздяла, но истината така и не излезе наяве. В крайна сметка, в 19:15 Данте накара Норг да купи 4 билета за кораба, което автоматично предизвика нова караница. Този път темата беше Кая - паладинът и духовникът не исках да пътуват на един кораб с доказан престъпник, нещо повече - изискаха Данте да я предаде на правосъдието. Той, разбира се, отказа категорично и се започна спор между него и духовника, накрая на който Алукард се намеси авторитетно, предлагайки Данте да стане гарант на жената и ако някога тя отново тръгне по грешен път, той да бъде съден заедно с нея за нейните престъпления. Данте не се съгласи веднага, но и не каза, че не е съгласен, и тъй като часът вече беше 19:25, побързаха да се качат на кораба.
-------------------------------------------------

И така, в крайна сметка, нещата завършиха благополучно и групата се събра наново, но сами виждате през какви перипетии минаха :). Въпреки всичко все още продължавам да твърдя, че макар и да направиха глупости, тези две сесии бяха едни от най-истинските, които някога сме играли. Наистина става шоу, когато играчите се вживеят в персонажите си. И по-нататък в кампанията се получиха яки моменти, но засега ви стига толкова :).
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
Praxis
Мнения: 20
Регистриран: съб мар 13, 2004 5:46 pm

Мнение от Praxis » пет апр 09, 2004 1:11 am

А защо Кая умря? :cry: :cry: :cry: :cry: :cry:
More debauched than the Toreador. Crazier than Malkavians. More wicked than the Tzimisce.

Потребителски аватар
D3BEPA
Мнения: 79
Регистриран: нед окт 02, 2005 3:15 am
Местоположение: Vorodor's Mansion
Контакти:

Мнение от D3BEPA » нед окт 30, 2005 1:15 am

Името Силк от къдде е взето?
Its drawn to the scent of screaming.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Мнение от CTAHuMuP » пон окт 31, 2005 8:52 am

Някой го е измислил - или водещият (аз), или някой от играчите. От никъде не е вземано специално. Що?
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
D3BEPA
Мнения: 79
Регистриран: нед окт 02, 2005 3:15 am
Местоположение: Vorodor's Mansion
Контакти:

Мнение от D3BEPA » пон окт 31, 2005 9:38 am

Няма значение тогава.
Its drawn to the scent of screaming.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Мнение от CTAHuMuP » пон окт 31, 2005 9:43 am

Кажи де. Стана ми интересно, защото може и да съм го видял някъде, все пак. Обикновено ми е много зор да мисля имена и ги вземам оттук-оттам, та може и това да е тайфано. Да не би да държиш запазените права, нещо?:)
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
Ambartanen
Мнения: 1516
Регистриран: чет авг 14, 2003 11:03 pm
Местоположение: NYC

Мнение от Ambartanen » пон окт 31, 2005 10:16 am

Дейвид Едингс, Миро. Поне това е първият Силк, за който аз се сещам, но името е достатъчно символично, за да го измислиш и без да си чел нещо на Едингс.

А сесията ви се е получа изключително интересна и жива и то точно заради добре разиграния конфликт. Все пак наистина е било малко на късмет, че нещата са се оправили накрая, но точно това я прави толкова добра :) . Да попитам кой с кой герой е играл?

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Мнение от CTAHuMuP » пон окт 31, 2005 10:18 am

Вальо - аазимара паладин
Машата - клерик-файтъра
Караджов - варварина
Петко - тийфлинга

Едингс не съм чел и идея си нямам какво е писал, всъщност:)
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Гост

Мнение от Гост » пон окт 31, 2005 10:19 am

Silk=коприна

Последното нещо за което може да претендира който и да е е оригиналност на името. :P

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Мнение от CTAHuMuP » пон окт 31, 2005 10:52 am

Сега като го чета и като си припомням стигам до извода, че така написано изобщо не може да предаде магията и оматричването, което беше тогава. Това е манията на ролевите игри, за това ги играя - да се вживееш наистина в атмосферата и персонажа си, не просто да "джугаш" от нямане кво по-смислено да правиш със свободното си време...
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
Ambartanen
Мнения: 1516
Регистриран: чет авг 14, 2003 11:03 pm
Местоположение: NYC

Мнение от Ambartanen » пон окт 31, 2005 11:13 am

Ми на мен ми се струва, че по самите действия на героите си личи, че играчите са се вживяли, а не са се лигавили. От второто за нещастие ми се е случвало да виждам твърде много и добре знам какво е.

Едингс не ти и трябва да четеш.

Потребителски аватар
D3BEPA
Мнения: 79
Регистриран: нед окт 02, 2005 3:15 am
Местоположение: Vorodor's Mansion
Контакти:

Мнение от D3BEPA » пон окт 31, 2005 11:18 am

Що бе ? Аз не съм чел много де ама Малореон я прочетох и ми хареса, сега трябва да прочета и Белгарадата (малко отпред-назад де ама няма значение). Та там в Малореон Силк ми беше любимият герой за тва те питах.
Its drawn to the scent of screaming.

Потребителски аватар
Ro#|#
Silent Whisperer
Мнения: 227
Регистриран: чет май 05, 2005 6:41 pm

Мнение от Ro#|# » пон окт 31, 2005 11:31 am

Брилянтна история. Винаги съм си мислел, че рпг сесиите са поне малко по-скучни. Доста съм изпуснал значи. А между другото, ако в разказа се добавят малко по-литературни елементи, това ще стане произведение, което ще кърти мивки от всякъде.

Имам и два въпроса. Първо, наистина ли Кая умира? Уж внимателно четох, но явно съм, пропуснал факта (????). И второ, какво са аазимар и тийфлинг?
Windhammer 2012 http://www.arborell.com/windhammer_prize.html
Гласувайте за българското... защото си заслужава!
http://www.arborell.com/datingawitch.pdf
http://www.arborell.com/hwarangandkumiho.pdf

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Мнение от CTAHuMuP » пон окт 31, 2005 11:45 am

Кая умря по-нататък в сесията, да, и Данте беше много бесен. Евала на бай Петко, много добре си изигра яда тогава.

А аазимар и тийфлинг са игрови раси, "докоснати от чужди светове" (planetouched). Идеята е, че от време на време някой дявол или ангел идва на материалния свят и, хм, някоя девица ражда дете, което е полудявол/полуангел. Това дете също по-нататък поебва насам-натам и се получават четвърт ангели и четвърт дяволи и т.н., докато накрая, след много поколения, демонските или ангелските черти в поредното отроче са вече съвсем слабо отличими като например привлекателна и trustworthy външност с руса коса, сини очета, бузки само за щипане (ангел) или червени оченца, остри зъбчета, внушаваща страх или неприязън аурка (дявол). Като казвам "ангел" нямам предвид баш ангел, а произволен селестиал или друг добър посетител, а под "дявол" трябва да се разбира произволен зъл посетител. След цялата тази теория следва да довърша, че аазимар са наследници на добър посетител, а тийфлинг - на зъл. Има и други докоснати от чужди светове раси, някви там с елементи имаше (как огнен елементал се ебе с жена не ми е ясно), но аазимарите и тийфлингите се играят най-много, щото са с най-пауърплейски расови показатели.

Поне доколкото си спомням, това им е историята на тея раси, но нищо чудно и да греша - отдавна ги четох тея неща.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
Yago
Мнения: 10448
Регистриран: вт дек 25, 2001 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Yago » пон окт 31, 2005 11:46 am

Аазимар(aasimar) - смъртен, в потеклото на който има небесно(celestial) създание - ангел, архон или подобно същество. Същевременно, благословената кръв на небесните във вените му е достатъчно разредена за да не бъде считан за полу-небесен(пряк потомък на небесен и смъртен).Може да бъде внук, правнук, праплеменник и подобни на своя небесен прародител.
Тийфлинг(tiefling) - подобно на аазимар създание, но кръвта която е наследил е демонична. Същества с по-голямо количество демонична кръв могат да бъдат наречени камбион или полу-демон.
И едното и другото са предимно представители на смъртния си вид, с разлики предимно в характера и някои физически или психически дадености.
ум колкото на замажан синигер

Потребителски аватар
Ro#|#
Silent Whisperer
Мнения: 227
Регистриран: чет май 05, 2005 6:41 pm

Мнение от Ro#|# » пон окт 31, 2005 12:01 pm

Благодаря за изчерпателните обяснения!
Имате ли представа в кой pdf file мога да намеря статистики за такива същества. Стана ми много интересно.
Windhammer 2012 http://www.arborell.com/windhammer_prize.html
Гласувайте за българското... защото си заслужава!
http://www.arborell.com/datingawitch.pdf
http://www.arborell.com/hwarangandkumiho.pdf

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Мнение от CTAHuMuP » пон окт 31, 2005 12:05 pm

Виж във Forgotten Realms Campaign Setting. Там ги има тези 2 раси описани както са описани нормалните раси в Ръководство за играча.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
Darkling
Мнения: 496
Регистриран: пет яну 30, 2004 9:37 pm
Местоположение: The Abyss
Контакти:

Мнение от Darkling » вт ное 01, 2005 11:16 am

Да поясня още съвсеееем малко за Камбиона и Полу-демона (Алу-Фийнда).
Камбионите се получават много често от връзка между изчадие от Долните равнини и някакъв вид ЕЛФ.
Не знам защо така,но обяснението включваше факта,че елфите са сравнително по-надежден хост от другите раси и притежават безсмъртие.
Алу-Фийнда пък се приема като нещо от сорта на аутсайдер в обществото на демоните,защото е "направен" в следствие на грешка...
А иначе почти всяка една раса може да е planetouched.
Благодаря за вниманието...
А и хубав разказ между другото :wink:
In the end all things betray you.
Honor.Ideals.Heroism.
Allies.Comrades.Lovers.
Your eyes.Your limbs.Your heart.
And in the end,you betray yourself.

Потребителски аватар
Curst
Мнения: 105
Регистриран: вт фев 15, 2005 10:24 pm

Мнение от Curst » вт ное 01, 2005 8:51 pm

Историята е добра. :D

Ами сега се позамислих и се сетих за една моя история.Случката онагледява неправилното изиграване на характер.Такаа... :D Нашата група от смели приключенци беше попаднала в спираловидно подземие, със странната подробност, че всички капани, през които минахме бяха обезвредени. Разбира се това можа само да ни зарадва (ми нямахме в групата човек специалист по обезвреждането).Идилията продължи до момента когато стигнахме да средата на спиралата.Там заварихме труп на крадец (прилично опърлен) проснат над сандък. При което нашият "благороден" елф маг без да взема присърце скиловете си по познание на магията направо се спусна към сандъка и... ми изпържихме се ... доста. На крака остана само боеца и докато другите беряха душа по пода нашият човек... ми започна да прибира най-ценните предмети :twisted: .След това се смили над нас и пораздаде колбички. Боеца имаше неутрален наклон(хммм).Повечето имаха кръв едва да ходят, а другият маг си остана припаднал. На излизане от централната стая обаче установихме, че всички капани бяха се "самозаредили".При което какво мислите реши да направи нашият "блегороден" хаотично добър елф маг ? Да призове някаква селестриял маймунка и да я прати да "обезврежда" капаните. При което цялата група изпадна в изключително олигофренично настроение.Започнаха залози дали поредната брадва или шип ще размаже горкото животно. То "умря" 2-3 пъти преди да откаже каквото и да било призоваване. А ние се разбивахме от смях (става въпрос за добър клерик, добър елф, добър бард (аз) и другите бяха неутрални) След шимпанзето (споменах ли,че става въпрос за бяла маймунка с розови очички) :twisted: :twisted: . Простотията не спря щото елфа призова бяло коте с розови очички.То веднага беше кръстено (Панко Мрътвеца) от следотърсача и залозите продължиха с пълна сила. Доколкото си спомням една коса го набучи на стената... Дм а беше шокиран от нас щото предвиждаше трудно измъкване и тн. ,а освен това държанието ни си беше за порядъчно зли персонажи . Е накрая ни се случи един фал. Докато боеца носеше на гръб припадналият маг аз стъпих на капан и една огнена топка мина през тях. ДМ а се смили и не ги уби, но за сметка на това ни взе съкровището. :twisted: . Е признавам си, че почти никога не съм се смял толкова на сесия, ама просто подобно държание е недопустимо за добри персонажи. :wink:
Cursts are unfortunate undead humanoids,trapped under a curse that will not let them die.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Мнение от CTAHuMuP » ср ное 02, 2005 8:58 am

Хахаха. Този разказ удивително много напомня за бухалите на Чочко (нашият сладък модератор) в една сесия на Ангера, но това е друга история и вече наистина трябва да се разказва наживо...
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
Avatar
Мнения: 171
Регистриран: нед сеп 07, 2003 10:31 pm
Местоположение: Varna

Мнение от Avatar » пет ное 04, 2005 12:05 pm

Аз пък се сещам за една моя сесия на Ендивал, беше някъде първите месеци на тая година. Ние сме трима души(аз - водещ), брат ми и един общ авер на годините на брат ми - играчи. Те с по 1 година по-малки от мене, ама както и да е.
Брат ми играе с върколак духовник Крогуар. Авера ни с маг елф Калвадор. Отиват в къщата на влиятелен крадец да приберат някакво уредче. И както следва влизат наште в къщата(тя двуетажна). Намират се в приемната стая и се оглеждат. Нищо интересно. Внимателно поглеждат издругите стаи - пак нищо. И решават да отидат на втория етаж. Там има рафтове с много книги и две кресла с една маса. И на креслата една елфа седи. И наште са натресоха пред нея. Тя шашната ги пита кво праят тука. Върколака без да мисли изстрелва че шефа й ги е пратил. Естествено, тя не се връзва и почва боя. След малко време тя пада мъртва, обаче се строполява върху масата. И става голяма пукотевица. Следващия момент вратата от първия етаж се отваря, и се чува глас:
- Мила, какво става таам? - провиква се мъжки глас от стълбището.
Върколакът и елфът шашнати. Чудят се ко да праят, съскат си, ръмжат си и елфът решава съдбоносно решение. Той маха с ръка на Крогуар да млъкне и...
- Ам, скъпи, нищо не става тука, просто съборих малко книги! - провиква с женски глас елфът.
- Така ли? Ще дойде да ти помогна.
- Аа не, недей! Няма смисъл да се качваш тука. - елфът се провиква видимо изплашен. Крогуар застава срещу изхода на стълбището да дебне за мъжът.
- Но аз искам да дойда. Да те видя - мъжкия глас казва последното с особен тон. - Знаеш какво имам предвид.
- Ъъ, знам ли?
- Мда писанке, знаеш.
- Не, недей да идваш, не съм настроена сега! - изгърмява Калвадор с женски глас.
Прекалено късно. Чуват се стъпки и след малко изниква фигурата на елф.
- А! Ама къде...
Крогуар скача върху него и го събаря на земята. Тогава елфът вижда трупа на жена си. Преди да каже нещо идва Калвадор и заедно с Крогуар го завличат до креслото. Крогуар го улавя да не мърда много-много. И сега почва простотията. Елфът вади една стреличка за арбалет, накланя се близо до елфа и приближава стреличката до окото му.
- Сега... Ще ми кажеш за кой работиш - промълва злобно Калвадор. Елфът обаче мълчи. Видимо е изплашен и потръпва. Магъосникът приближава стреличката още малко. Тогава измъчения елф се полудява от страх и отчасти се измъква от прегръдката на Крогуар. Точно това успява да набучи стрелата на окото си. Крогуар и Калвадор са се дръпнали за момент на страни. Елфът започва да крещи безумно, хванал с ръце лицето си. Тогава Крогуар се приближива и го изритва с мощ в гръднкия кош. Няколко кости се пукат и елфът се задавя борейки се за въздух. Елфът изстрелва няколко стрелички с арбалета си за да довърши нещастникът. Обаче те не са достатъчни. Крогуар пак удря с крак и разбива изцяло гръдния кош на противника. Последната стреличка го изпраща в небитието.
- Загубеняк - ядосано казва Калвадор. Магьосникът се приближава до лицето на елфа и хваща с ръка стреличката си. След известно време я изкарва. Заедно с окото набучено на нея.
- Това си е моят трофей. - казва видимо доволен той. - Но искам още.
Крогуар хваща трупа повдига го леко и го запраща с ритник към отсрещната страна.
- За всеки случай - отговаря той на въпросителния поглед на елфа. Макар и да не е разбрал какво значи това, елфът се усмихва. След малко разбира.
Тялото се блъска в залостената врата на земята. Тогава се отключва капанът на вратата. На един метър разстояние се изстрелват с огромна скорост множество малки шипчета. Те покриват почти цялото тяло на елфа, че и някои се забиват върху други. След 1 минута има разпорени дупки по тялото. След като капанът приключва, елфът още по-доволен се приближава към тялото. Изважда някои шипчета и бърка в дупките. След известно време вади нещо дълго и мазно.
- Това исках! - казва радостно той. И на стреличката с окото увива дългото и мазно нещо също на нея.
- Аз искам друго. - казва Крогуар. Той се приближава към тялото и вади късия си меч. След известно време и той се провиква щастливо - Това исках! - държейки главата на нещастника.
И така след една кървава авантюра с много трофей те продължиха нататък. Може би ги очакваха още трофей.
Е та тва си е чиста проба простотия. Макар че някои неща тряя на живо да се разказват, аз исках да я споделя тая сесия.

Потребителски аватар
Gallean
Мнения: 1307
Регистриран: чет юни 09, 2005 9:05 pm

Мнение от Gallean » пет ное 04, 2005 12:43 pm

Алукард ми е интересно кои така го е кръстил и защо е с тоя уклон, като в оргинала е далеч от подобен :lol:

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Мнение от CTAHuMuP » пет ное 04, 2005 12:55 pm

Валери като играе паладин или клерик винаги го кръщава Алукард (обратното на Дракула) или.. А де, не се сещам за другото име, което обича да използва. Защо толкова му харесват тези две имена - не знам:).
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
Gallean
Мнения: 1307
Регистриран: чет юни 09, 2005 9:05 pm

Мнение от Gallean » пет ное 04, 2005 2:54 pm

Алукард аз познавам като герои от комикс. Е може и той да го е чел...

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Мнение от CTAHuMuP » пет ное 04, 2005 2:57 pm

Неее, не е от комикс. Казах вече - Алукард е обратното на "Дракула" и идеята е, че клериците и паладините му са обратното на древния вампир, сиреч добри, честни, справедливи, помагащи и прочие.

От кой/какъв комикс е герой Алукард?
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
Avatar
Мнения: 171
Регистриран: нед сеп 07, 2003 10:31 pm
Местоположение: Varna

Мнение от Avatar » пет ное 04, 2005 3:17 pm

Алукард - това е главния герой от anime филмчето Hellsing, там той е вампир дето лови вампири, ама то не му пречи да е много лош и изискан гад :twisted: . А пък филмчето е по мангата Hellsing.
Мангата е комикс вараинт на аниметата.

Потребителски аватар
Gallean
Мнения: 1307
Регистриран: чет юни 09, 2005 9:05 pm

Мнение от Gallean » пет ное 04, 2005 4:28 pm

Avatar написа:Алукард - това е главния герой от anime филмчето Hellsing, там той е вампир дето лови вампири, ама то не му пречи да е много лош и изискан гад :twisted: . А пък филмчето е по мангата Hellsing.
Мангата е комикс вараинт на аниметата.
Така е! Само дето не ги лови, а унищожава...
Всъщност, доколкото разбрах мангата, той си е бил Дракула, но е подчинен (вече) на фамилията Hellsing. Обръща, отчасти природата си, обръща и името си.

Drail
Мнения: 21
Регистриран: пон апр 26, 2004 9:30 pm
Контакти:

Мнение от Drail » нед дек 04, 2005 7:56 pm

Curst пропусна да спомене, че в историята му ДМ бях аз (за което съм му благодарен), но освен това тогава разбрахме, че алкохол и ДнД не вървят добре :) Та още една от историите на въпросната групичка. Героите са в ситуацията на Демоноубиици:

Селянин1: Огромен демон - може да убие 20 мъже наведнъж!
Селянин2: ТАКА Е!
Бард(Curst): Добри хора, желая ви късмет! Момчета да си тръгваме!
Чародей: Кога видяхте демона за последно?
Бард: ТИ НОРМАЛЕН ЛИ СИ?!
Селянин1: Преди седмица.
Селянин2: ТАКА Е!
Войн(neutral): А някфо заплащане?
Бард: БЕ, ТИ НОРМАЛЕН ЛИ СИ, БЕ?!
Чародей: Къде смятате че се крие?
Бард: МАМКА МУ! Какво значение има къде се крие?! НИЕ НЯМА ДА ХОДИМ ТАМ!
Войн: А някфо заплащане?
Селянин1: Бяга винаги към планината.
Селянин2: ТАКА Е!
Войн: А някфо заплащане?
Селянин1: Нямаме кой знае колко злато...
Селянин2: ТАКА Е!
Войн: Барда е прав! Да си вървим!
Чародей: В името на доброто, ние трябва да помогнем!
Войн и Бард: Имаш ли акъл бе?! Да си ходиме! Никакви демони!
Чародей: Не ги слушайте, добри хора! Ще ви помогнем!
Войн и Бард: ТИ НОРМАЛЕН ЛИ СИ?!
Селянин2: Да, бе! Нормален ли си?
Чародей към Духовника: А ти какво мислиш?
Духовник(досега разглеждал тавана и общо взето почти не чул и дума от диалога): Кфо? А! Демон? Миии, ше го убиеме!
Бард: Заобиколен съм от идиоти!


Просто малко е трудно да се предаде по какъв начин клерикът каза: "Ми, ше го убиеме". Най-близкото, за което се сещам е рекламата на М-Тел: Ще може ли телефонния ти номер? - Ми...Добре! :)
What does forever means to you,immortal?

theheadshoter
Мнения: 18
Регистриран: вт сеп 25, 2007 11:41 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от theheadshoter » вт сеп 25, 2007 12:06 pm

Разказа на Curst е доста смешен :D :D
If you don't like me - I hate you. If you like me - I hate you. I'm a H@t3r!

Потребителски аватар
evgeni
Мнения: 11
Регистриран: пон авг 24, 2015 1:04 pm
Местоположение: Shumen

Re: Разказче от сесия:)

Мнение от evgeni » съб сеп 05, 2015 9:42 pm

хах, и на мен също много ми хареса.

Отговори

Върни се в “Приказки Безкрай!”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост