Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

Сребролун(Стихове)

Литературен кът за колективни изяви и разкази, вдъхновени от ролеви игри. Тук може да пуснете разказ за вашите приключения, да пишете историйки с продължение или пък просто да споделите интересни случки и герои от ролеви сесии.
Потребителски аватар
Diablo
Мнения: 247
Регистриран: пон фев 11, 2002 5:55 pm
Местоположение: Стара Загора
Контакти:

Мнение от Diablo » пон фев 16, 2004 5:25 pm

For You

I see light in your eyes
That does nothing but guides
Guides me through darkness and pain
Helps me to find myself again

Your guidness has showed me the way
'Goodbye' I now must say
This path I choose to take
Hoping not to be a mistake

I'm looking at the endless end
I can see my crying mirror there
I understand this is not my fate
I will go back to the other end

I'm walking on the path again
But this time I feel no pain
This is because you're there
This is because I'll be there

***

Следващото стихче. Искам да благодаря на Итилмор за даденото заглавие и проверката. Миси

pieces.on.the.wind

Alone in the dark I am
Searching for the thousand pieces
The hope that soon I'll find them
Is fading like the wind that caresses

The broken mirror of your wounded soul
Your mind remembers all my lies
My lies that killed you
Only you know the real price

Now I regret for all your tears
But there is no time for lost regret
All the thousand pieces will lie in peace
And the wind will blow again

I have found all these pieces
The whole mosaic is now complete
But there's something else, it's me
Let my death reborn you

Потребителски аватар
Ithilmor
Мнения: 294
Регистриран: съб авг 09, 2003 9:29 pm
Местоположение: Shadafar
Контакти:

Arien Sun

Мнение от Ithilmor » пон фев 23, 2004 4:04 pm

От горските предели ти роденa
светъл плaмък в твоя взор
топли ме във нощ студенa
нa фон нa aнгелския хор

Мислите ми бягaт подир тебе
звездaтa яркa в моя ден
светът в покоя вечер дреме
но знaя мислиш ти зa мен.

4 Arien
Shatter the walls of your mind

Потребителски аватар
Drizzt Do Urden
Мнения: 271
Регистриран: пет ное 14, 2003 8:43 pm
Местоположение: de_inferno
Контакти:

Мнение от Drizzt Do Urden » съб мар 13, 2004 11:56 pm

Градът не спи и милиони очи те гледат,
улици събират квартали и ги разделят,
тук всяка твоя мисъл други хора определят,
празни думи залагат и от тебе печелят.
Живота е като игра на шах, като хазарт,
също като дните на студент и тъжена март.
Когато от небето валеше кървав дъжд,
още тогава исках да покажа кой е мъж.
Само още веднъж ше върна времето назад
и ще давам откат като виетнамски автомат.
Пускам булдога да гони котката или мишката,
за да лае и да хапе, развързвам му кайшката.
Да те пробва дали си истински играч, дали те бива,
пък и без това нямаше друга алтернатива.
Много дълго мислиш твърде скапани рими,
уличен гангстер с хартиена лимозина.
Марионетки кланящи се с поглед празен и вял,
рязярения Господ обвид в белия шал,
за хората с качулки от моя квартал, Hipodruma Wild Style.
И няаш прау на фал, субиди се човече преди да си се успал,
не падай на пода, създай си своя мода,
помни нищо добро не се постига със злоба.
044 е кода на Сливенското подземие,
добре дошли от града с психично отклонение.
Сега чуй тези рими, ритъм и отгоре моят глас,
да усетиш и ти страха от тоя Бийт и тоя бас.
Хайде да се почва да трепериш щом си сам,
защото моите хора идват сега насам.
Мяташ тези зарове с моите хора по барове,
пия, еба, псувам и цакам всички гадове.
Ако аз съм ловеца, ти си ми мушката,
гушкай букета след тоя West Side вендета.
Поздрав за добрите и за лошите момчета,
и за всички стари пушки от '95.



Из фрийстайл с един мой приятел.

Потребителски аватар
Drizzt Do Urden
Мнения: 271
Регистриран: пет ное 14, 2003 8:43 pm
Местоположение: de_inferno
Контакти:

Мнение от Drizzt Do Urden » пон мар 29, 2004 6:52 pm

Какво чувствам аз, знае само Бог!
Имам нужда от подкрепа в този свят жесток!
Но знам, че и ти се чувстваш така
и аз винаги ще бъда тук да ти подам ръка!
Където и да се намираш ти под небето
повикай ме ти и аз престигам ето!
Пътищата се разделят но и се пресичат!
Истинските приятели никога не се отричат!
Един до друг, един за друг винаги знай
дори и да се намираш ти на другия край
на земята ти си ми в главата и в сърцето!
За теб ще пресуша човече даже и морето!
И нищо мене хей не може да ме спре!
По - добре да пукна прав отколкото на колене!
Но никога аз няма да те изоставя!
Заклевам се, че никога не ще те забравя!

Из фрийстайл с ена мноо яка nigga. :D

cherno_slance
Мнения: 175
Регистриран: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

ЕЗИЧЕСКО

Мнение от cherno_slance » пет фев 04, 2005 11:26 pm

ЕЗИЧЕСКО

В сянката на твоето присъствие
чувам сърдечния тътен,
опустошаващ всяка фибра
от моето съществуване.

Паднал в безкрайната дължина
на твоите езически нозе
Аз мълвя:
Ето ме, мой идоле.

Ето ме - целия ти се поднасям в жертва.
Благоволи да сложиш малката си длан
върху своята нажежена собственост.
Превърни ме в чаша за своите устни.

Ето ме- захвърлил острието на своята логика
ти поднасям в дар своята съвест.
Своите убеждения, своя морал.
Бездушен звяр съм без твоята нежност -
подари ми я мигом, окови ме веднага.
Спри ме , защото не мога да тръгна за никъде...
без теб... мое нежно проклятие.

Ето ме- Загребвам с груби ръце
оскъдни глътки любов,
оставени от дъжда
в следата от твоите стъпки.

Ето ме- коленичил силует,
фанатично наметнал
върху мъжките си рамене
плащът на твоята гордост.

Ето ме- Ослепял от жажда за теб
пресичам на колене
пустинята на своето смирение.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

cherno_slance
Мнения: 175
Регистриран: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Обичай ме с гибелна ярост

Мнение от cherno_slance » пет фев 18, 2005 11:38 pm

ОБИЧАЙ МЕ С ГИБЕЛНА ЯРОСТ

Все такава те искам-
демонична,
безумна,
опасна,
смъртоносна
менада.

Давай- обичай ме
с гибелна ярост,
с неистова мощ,
с безумие и нокти.

Любовта между нас
е чуводищна.
Тя е
първичната буря,
земетръсния порив,
титаничния гняв
на възкръснали
Черни
Слънца.

Нека ме погубиш-
всяка твоя целувка
е разрив в гърдите ми.
Всеки допир е смърт.

..Ще те нахраня,
преди да родиш,
Богомолке...

...Нима е сутрин...
...Колко нежно-
във шепи събираш-
изпепелената ми плът.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

DeadGirl
Мнения: 1
Регистриран: ср сеп 28, 2005 1:00 pm
Местоположение: Каварна-София

Мнение от DeadGirl » пет сеп 30, 2005 2:15 pm

Девойката с мраморно лице
и каменно сърце,
на път е тръгнала в дебри непознати.
Да дири свойте цели,
дори с жестокост да печели.
Сърцата мъжки да стопява,
а нейното все повече от лед да се смразява.
Щаслива ли е?!Или пък нещасна?!
Да си жесток не е съдба прекрасна!
Избра ли си я или такава я направи
жестокоста на други мъжки нрави?
Девойката с мраморно лице...
дано някой стопли нейното сърце.
Живота винаги може да стане по-гаден

Отговори

Върни се в “Приказки Безкрай!”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Google [Bot] и 2 госта