Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

Сребролун(Стихове)

Литературен кът за колективни изяви и разкази, вдъхновени от ролеви игри. Тук може да пуснете разказ за вашите приключения, да пишете историйки с продължение или пък просто да споделите интересни случки и герои от ролеви сесии.
Потребителски аватар
Drizzt Do Urden
Мнения: 271
Регистриран: пет ное 14, 2003 8:43 pm
Местоположение: de_inferno
Контакти:

Мнение от Drizzt Do Urden » нед дек 07, 2003 5:27 pm

Напиши с трева върху пясъка
колко много тъгуваш за мен.
Напиши го на вълните със блясъка
върху светлия, тихия ден.
После викай, крещи до замлъкване,
че ти трябвам почти до умиране.
Целуни ме от изгрев до мръкване,
прегрни ме от тук чак до спиране.
Съчини много думи написани,
забрави ги и пак ги създай.
Нека с тебе така сме залисани,
че изпуснем печалния край!
Последна промяна от Drizzt Do Urden на вт дек 09, 2003 4:18 pm, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
Ithilmor
Мнения: 294
Регистриран: съб авг 09, 2003 9:29 pm
Местоположение: Shadafar
Контакти:

Galadriel`

Мнение от Ithilmor » нед дек 07, 2003 9:04 pm

Планината на която бях в покой ти освети
Света ми промени във миг макар да не разбра
Помисли че съм изоставил твоите съвети
Но те в мен отвътре наистина ме промениха

Покоят се оказа грешен върху моят връх
Живота е движение а аз в съня си бях затворен
Искрено се радвам аз за теб и слушах твоя зов и думи
Макар уви отново да се скрих зад плаща си на непознат…
Shatter the walls of your mind

Потребителски аватар
Ithilmor
Мнения: 294
Регистриран: съб авг 09, 2003 9:29 pm
Местоположение: Shadafar
Контакти:

Мнение от Ithilmor » пон дек 08, 2003 1:09 pm

Щом дъжд хладен въздуха изпълни
и нощта любима в мрак настъпи
радостта сърцето ми изгаря
ледената зима ми е дом

Мълчанието е плащът мой
Името на меча ми е Ярост
Речта ми - броня нерушима
Немезида е богинята любима
Shatter the walls of your mind

Потребителски аватар
Ithilmor
Мнения: 294
Регистриран: съб авг 09, 2003 9:29 pm
Местоположение: Shadafar
Контакти:

The Horn of Doom

Мнение от Ithilmor » пон дек 08, 2003 4:48 pm

Souls of fire roam the night
dragon fire burns the blight
rings of steel are in my feet
I fly away from dragon teeth

Cover me in darkness
Hide me in the shadows
Melt me in the underworld
Demons set my blood aflame

Shines of light blind my sight
I'm more than ready for the fight
Demons hate my deeds
Angels sing my feats

Undead are lurking in the night
Humans die into the blight
Feel the dwarven hammer beat
Elven rhymes are in the air
Shatter the walls of your mind

Потребителски аватар
apollyn
Мнения: 49
Регистриран: пет ное 21, 2003 5:31 pm
Местоположение: Кархида
Контакти:

Мнение от apollyn » пон дек 08, 2003 11:06 pm

В тебе себе си преплитам
като бездушно цвете от станиоли
и кaто дъжд в дъгa преливaм,
зaщото цветето зa дъжд се моли.

В светли думи се изливaм
кaто сребристо цвете от стaниоли,
кaкто от очи сълзи- извирaм,
зaщото цветето зa сълзи ти се моли.

В светлa обич се извивaм
кaто прекрaсно цвете от стaниоли,
кaто росa по цветове преливaм,
зaщото цветето ми зa росa се моли.
Milk and toast and honey make it sunny on a rainy Saturday.

Потребителски аватар
Drizzt Do Urden
Мнения: 271
Регистриран: пет ное 14, 2003 8:43 pm
Местоположение: de_inferno
Контакти:

Мнение от Drizzt Do Urden » вт дек 09, 2003 9:05 am

В градините, мечта несмела замечтани,
трепти на страх и скръб отровната роса
и в мъртвата вода на мъртвите фонтани
оглеждат своя сън безсънни дървеса.

Потребителски аватар
Drizzt Do Urden
Мнения: 271
Регистриран: пет ное 14, 2003 8:43 pm
Местоположение: de_inferno
Контакти:

Мнение от Drizzt Do Urden » вт дек 09, 2003 9:11 am

Нервно се премяташ в леглото,
кошмарите изсмукват те докрай,
решетки се забиват във гърба ти,
часат удари... ха ха-Край!
Последна промяна от Drizzt Do Urden на вт дек 09, 2003 4:12 pm, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
apollyn
Мнения: 49
Регистриран: пет ное 21, 2003 5:31 pm
Местоположение: Кархида
Контакти:

Мнение от apollyn » вт дек 09, 2003 11:10 am

Aко зaвинaги зaлезе слънцето, удaвено
в скръбтa нa хубaвите ти, зaмислени очи,
aко ми върнеш всичко изживяно, но зaбрaвено
и сбъднеш купчинaтa ми несбъднaти мечти,
aз ще ти дaм душaтa си и целия й свят,
зa дa нaдникнa зa миг в твоето сърце
и ще ти дaм пaрче от стрaнния си цвят,
зa дa изгрее слънцето нa твоето лице.
Aко поискaш звездите и цялото небе
и всичкaтa им живо-мъртвa светлинa,
aко зa миг поне ми върнеш оновa дете,
което бях с теб в миговете тишинa,
ще ти отдaм дори трошичките от крaсотa,
зa дa нaучa що е щaстие от теб
и ще ти вземa сивaтa зaмисленa тъгa,
зa дa ти подaря прекрaсното небе нaд теб.
Aко пресъхне синьото море, изпито
от устните ти в миг нa яркa болкa,
aко откъснеш хищните си зъби впити
в сърцето ми, ти сaм не знaеш колко
ще ти дaря от чувствaтa си живи,
зa дa остaнеш жив зaвинaги сaмият ти
и ще обикнa дори и световете сиви,
които в миг нa стрaх ти сaм си построи.
Milk and toast and honey make it sunny on a rainy Saturday.

Потребителски аватар
Ithilmor
Мнения: 294
Регистриран: съб авг 09, 2003 9:29 pm
Местоположение: Shadafar
Контакти:

Land of the missing dreams

Мнение от Ithilmor » вт дек 09, 2003 3:04 pm

Това е песен, написана от мене за групата ми. Не се чудете защо няма рима.


I am looking for you
to give you something new
It's a ancienst sword
blessed by the goddess of war

I was roaming the land
tracking your fading steps
hiding in the shades of nightfall
dreaming for you the driad queen

Chorus:
I was seeking for you
In the land of the missing dreams
You are my dream
One I cannot lose

Where are your eyes
tender as the sylvan flowers
where are your lips
sweet as caress of rain

Now I see your dreams
Hiding in the shades of nightfall
I'm so happy to see you
Queen of my broken heart
Shatter the walls of your mind

Потребителски аватар
Ithilmor
Мнения: 294
Регистриран: съб авг 09, 2003 9:29 pm
Местоположение: Shadafar
Контакти:

Скитхе

Мнение от Ithilmor » пет дек 12, 2003 11:07 am

От огънят на яростта родена
в мрак безбрежен потопена
в ръката си държи света
могъщата богиня на смъртта

Всички се боят от нея
аз за погледа и крея
сили ми дарява тя
не боя се от смъртта
Shatter the walls of your mind

Потребителски аватар
Tale
Мнения: 352
Регистриран: ср май 14, 2003 10:17 pm
Местоположение: Ulm
Контакти:

Мнение от Tale » пон дек 15, 2003 12:44 pm

Съвършена форма
Съвършена и вечна
Простираща се чак до хоризонта, до безкрая
Там където нещата изглеждат различни
Там където нещата са такива, каквито си ги представяме
А каквото се намира отвъд
Това отричаме
Но и то е част от всичко
И то е част от многото съществувания
Дали тук сред живите
Или там сред другите живи
Тези що са по-различно живи
По-красиво, но в същото време и по-нереално

Слабостта е най-сладка
Слабостта е най-красива
Слабостта е най-уязвима
Грях ли е да си слаб
Или самият грях е слабост
Защо само малцина от нас са тъй слаби
Тъй красиви
Тъй уязвими
Един красив човек едно време разказваше за сънищата си
Красиви кошмари ги наричаше
Но те бяха нещо повече
Те му подсказваха
Те го лъжеха, мамиха и вкарваха в беди
А после го измъкваха от тях
И претендираха че нямат нищо общо

Допирът е тъй могъщ
Когато страст и плът се слеят
Когато два механизма създадени един за друг се докоснат
Когато се развилнеят и изкарат най-доброто от себе си
Сърцето плаче за още
Душата копнее да е част от тази мощ
Винаги има много избори
Но винаги има повече ограничения
И винаги човек трябва да се справя с решения
С които не иска да има нищо общо
Но въпреки това им обръща внимание
И така отрича себе си на тази мощ
Отрича себе си и се отдава на живота
И не защото няма други избор
А защото това е желанието на съзнанието му

Забравяш вкуса в устата
Забравяш околните звуци
Забравяш за светлината
За съществуването си
Отдаваш се изцяло на мисълта
Прехвърляш се в друг свят
По-различен, по-красив
Някои хора го наричат мислене
Аз го наричам по-добър живот
Никакви ограничения повече
Никакви грозни пречки
Никакъв досаден шум
Като лек полъх или допир на трева
Нереално и в същото време съвършено
Толкова близо
Толкова подмамливо
The question is not when he gonna stop but who is gonna stop him.

Потребителски аватар
Tale
Мнения: 352
Регистриран: ср май 14, 2003 10:17 pm
Местоположение: Ulm
Контакти:

Мнение от Tale » пон дек 22, 2003 11:20 pm

две очи
отразяват света по по-красив начин
оцветяват сивия пейзаш
полюшват кротката трева
и ме карат да плача от
величието на тази красота

две ръце
като пера ме галят нежно
и ме гъделичкат отвътре
и ме карат да се смея
да чувствам топлина каквато
и в най-хубавите мечти не съм усещал

едно лице
тъй прекрасно
като от приказка изваяно
което оцветява мрачното ми ежедневие
което заличава тъмните ми помисли
което ме скрива както росата скрива света

две гърди
които копнеят за страст
за малко любов и нежност
които ме разтреперват
с цялата си прелест
които надминават всичко земно

две мечти
да не ме напускат никога
да ме прегръщат когато плача с прелестни криле
които споделят топлината
които споделят болката

но нима е възможно да съществува болката
ако тези мечти са реалност...


Посветено на един земен анг... ъъъ, на нищото
The question is not when he gonna stop but who is gonna stop him.

Потребителски аватар
Ithilmor
Мнения: 294
Регистриран: съб авг 09, 2003 9:29 pm
Местоположение: Shadafar
Контакти:

The Shell

Мнение от Ithilmor » вт дек 23, 2003 7:02 pm

I lived so long inside this shattered shell...
Now my life is different from here on now...
Protection, love and helping hands I offer
a Furious but loving angel I must be
Never leave a friend in danger
Never spare a foe in peril
For in the end the stars will fall
and we will meet in darkness in the void
I am here for you. Always, forever.
That's the way it has to be mi Mella...


For Nat
Shatter the walls of your mind

Потребителски аватар
Drizzt Do Urden
Мнения: 271
Регистриран: пет ное 14, 2003 8:43 pm
Местоположение: de_inferno
Контакти:

Мнение от Drizzt Do Urden » съб дек 27, 2003 3:27 am

Нали помниш 95-та, когато най-добрия приятел на човека беше пистолета? Сега е вече 2003 и пак същите овце сме си в обора. Нищо не се е променило от тогава, продължавам да живея в жалко копие на държава, където ако имам пари мога да минавам на червено и да карам мъртво пиян ми е позволено.
Кажи ми господи дали да пазя България, или да я оставя сама да се оправя...комсомолски песни искаш да запея, по-добре ми дай стимул в България да живея, защото аз го нямам, много много трудно пътищата си проправям без да се предавам, и знам че живота никак никак не е лесен, Westside mothafucka пътят е бодлив и тесен.
Да не учиш, да пиеш, да се друсаш без умора, това е удобно на определен кръг от хора, аз съм учил, за да не могат да ме управляват, някакви смешници с мене да се подиграват, ден след ден живота си минава, недей да чакаш друг с него вместо тебе да се справя, защото ще дойде и онзи ден, да се чудиш за какво въобще си бил роден. Но знам, ще дойде време, когато всичко ще излезе наяве и в затвора ще си казвате "Наздраве!", писна ми да гледам майка ми със сълзи на очи и както преди оставам Gangsta G.
Дай ми сили щом си на небето, слез за малко долу в мойто гето.



За як трепец жадувам,
да свалям зъби аз любувам.
На драго пък те бих съветвал,
да не мислиш кой те бил отнесъл,
действаи по възможност,
кратко, но да бъде ясно,
че зовът е безразличен,
че ти самата си отлична
и не преклонноста ти е висока,
а залога ще хвърли топа,
за да знаеш ти самата,
кога това ще свърши
и не все ламарина остра,
задължително в тебе ли е,
тя е нещо опасно,
което наранява,
вместо да защитава.
Ти самата знаеш,
че кроткото пояснява
колко мила е душата.
Призванието ти не е това,
не си сплотена за такива мисли,
не си тази, за която се представяш,
затова просто не бъди.
Трепетно сама си знаеш,
мъст ще търсиш,
пари ще вещаеш,
боя ти бил помогнал,
но времето лети неусетно
и ти си вече нещо друго,
не такова, какво си било,
мило и добро;
с мисли силата си своя ти простираш,
с ум показваш що си;
същество, което знае.

Потребителски аватар
Drizzt Do Urden
Мнения: 271
Регистриран: пет ное 14, 2003 8:43 pm
Местоположение: de_inferno
Контакти:

Мнение от Drizzt Do Urden » нед дек 28, 2003 10:36 pm

Деня, нощта, часовете, минутите, текът така бавно.
Но те все пак текът.
Но имат ли те, както всичко друго, край.
Няма значение, няма надежда, няма край, няма начало.
Нека света се върти и не спира и дните да минават, часовете и минутите да се изнизват,
така както между пръстите ми се изнизва моя живот и всичко в него.
Е, дано ти харесва!

Потребителски аватар
Ithilmor
Мнения: 294
Регистриран: съб авг 09, 2003 9:29 pm
Местоположение: Shadafar
Контакти:

Мнение от Ithilmor » ср дек 31, 2003 2:47 pm

В зимната нощ безшумно прелитах
когато ти ме откри във леда там за миг
улових сълзата в окото ти с устни
И на тебе сърцето си врекох

Нощта ни прикри и закриля
от алчните злобни човешки очи
прегърнах те силно и плаках
най-после намерих те мила


4 u
Shatter the walls of your mind

Потребителски аватар
Drizzt Do Urden
Мнения: 271
Регистриран: пет ное 14, 2003 8:43 pm
Местоположение: de_inferno
Контакти:

Мнение от Drizzt Do Urden » ср дек 31, 2003 7:55 pm

Сатири, мувно и бавно
теб, в твоя славен миг ще отрекът,
и ще вземат наградата Божия,
живота на твоя близък,
част от твой ценен рът.

И нека тоз ден кръв пролее,
за спасение нивга не милее,
по теб теч от вода да слее,
мястото, на което думите той за теб пее,
там където обичта ви е била слята в едно.

Потребителски аватар
Bezimenniq
Мнения: 205
Регистриран: пет мар 08, 2002 5:31 pm
Местоположение: джапанки

Мнение от Bezimenniq » ср дек 31, 2003 11:30 pm

fly
fall asleep in time
congratulate
on the birthdays of seed that created my.

drug
yourself so u can sleep unvoluntarily afraid
withstand
the freedom that u hate
want
to be one with
close
against the future of a shit
sell
yourself to buyers
realize
youre trying to bribe liers
eyes
opened wide so they see how they fade, then die
tears
flowing to heaven and rise as flowers from an eye
lips
warm they are before they melt
gulity
of used to be, then sold out before they knew, they were already late
think
that youre totally free
clean
the dirt out of everything ours, sacred, you and me.

fly
left and right, but you always come back here
avenge
for being free in chains to close your eyes and fear.


---
последното нещо, което безименния[кори мендочино] прави през 2003та година... превод на един стар мой шит... всеки поет може да пише непрекъснато и да бълва рими... но само единици от тези бълвания с гордост могат да бъдат наречени от автора 'стихове'. това е едно от тия неща. посветено на някоя, която не познавам и може би никога няма да познавам. as featured in here.
Jim Martin also now has the 235th largest pumpkin ever measured.

Потребителски аватар
Drizzt Do Urden
Мнения: 271
Регистриран: пет ное 14, 2003 8:43 pm
Местоположение: de_inferno
Контакти:

Мнение от Drizzt Do Urden » пет яну 02, 2004 12:42 am

Момчето и момичето стояха пред една запалена камина,
дъждът отмина, но погледите им все още се пресичаха.
Той, със своята буйна, черна като нощта коса,
тя, със своята усмивка, като топлите лъчи на сутринта,
се взираха един в друг, молейки за глътка обич,
от която погледът достигаше параклиса,
при който щяха да свържат сърцата си и да делят едно легло,
да водят един живот, съпътстван с изненади, радост, любов и деца.
Минута-две, мислите ги откараха към портала на надеждата,
но след това внезапно пове ги реалността.
Пуканията на камината бяха причината момичето да трепне.
Момчето приближи ръката си до нейната
и в този момент кичур от косата му бе паднал,
но той не помръдна, той не трепна, всякаш не го бе усетил, не го бе видял.
Огнена сълза отразяваща радостта на момента се бе стекла по бузата на момичето.

Ще го продължа по някое време.
flame_seeker

Потребителски аватар
Ithilmor
Мнения: 294
Регистриран: съб авг 09, 2003 9:29 pm
Местоположение: Shadafar
Контакти:

The Blood angel

Мнение от Ithilmor » съб яну 03, 2004 7:03 pm

Обич и любов за нея бяха кръв
криле от вятъра развени светят
от всички вас я зърнах пръв
кръвен ангел с нежен цвят

Показа ми пътека нежна
но не ме обикна с плът
сега гори във мен надежда
научи ме за трети път

Духовна моя е сестра
с криле на ангел ме дари
да ви закрилям тук сега
светлината да ви озари


4 Nat
Shatter the walls of your mind

Потребителски аватар
Ithilmor
Мнения: 294
Регистриран: съб авг 09, 2003 9:29 pm
Местоположение: Shadafar
Контакти:

The Lesson

Мнение от Ithilmor » вт яну 13, 2004 1:13 pm

От огъня в леда захвърлен
наранен бях аз жестоко
урок безценен бе ми даден
щом паднах от високо

Сега безмълвието е в мен
сякаш мъртво е сърцето
насред този мрачен ден
от нея завинаги проклето...


4 Lina
Shatter the walls of your mind

Потребителски аватар
Stone Fist
Мнения: 4
Регистриран: пет яну 16, 2004 1:09 pm
Местоположение: Cart

Мнение от Stone Fist » пет яну 16, 2004 5:54 pm

Get used to sword, becouse the war is here somewhere.
Get used to suffer, becouse someone else can be stand.
Get used to be wild, becouse the enemy is there.

Sight must to be noble.
Sight must to be strange.
Sight must to make worse, becouse the time is very ahead

Nothing in this life is not in vain,
but the lime of life deserve to die.
Времето е велик учител, но за съжеление то убива всичките си ученици.

Потребителски аватар
Rogue
Мнения: 279
Регистриран: нед ное 30, 2003 9:11 pm
Местоположение: Някъде из облаците
Контакти:

Мнение от Rogue » вт яну 20, 2004 12:43 pm

Ехти бурята жестока,
Дърветата ломи,
Морето се бушува.
А тя стой сред пръски,
вятър и вода.
Усмиханата, щастлива
Изтъкана от смях и светлина,
О девойко от брега и окена!
Изображение

Потребителски аватар
Drizzt Do Urden
Мнения: 271
Регистриран: пет ное 14, 2003 8:43 pm
Местоположение: de_inferno
Контакти:

Мнение от Drizzt Do Urden » чет яну 22, 2004 1:33 pm

И волята бе над мен.
Слънцето огря ме в този ден.
Почуствах сила да търся обичта,
в бездънни чудеса.
Тогава чак се появи и ти.
Момичето на моите мечти.

Потребителски аватар
Rider
Мнения: 3
Регистриран: нед яну 18, 2004 11:52 am
Местоположение: Sofia
Контакти:

Мнение от Rider » чет яну 22, 2004 9:32 pm

Мисля си все повече за тебе,
затъвам още по-дълбоко
и въпреки това не искам
чувството да си отива
мечтая и със теб да е така!
Последна промяна от Rider на пет яну 23, 2004 9:57 am, променено общо 1 път.
There's something about the look in your eyes
something I noticed when the light was just right
it reminded me twice that I was alive
and it reminded me that you're so worth the fight
incubus, echo

Потребителски аватар
Rider
Мнения: 3
Регистриран: нед яну 18, 2004 11:52 am
Местоположение: Sofia
Контакти:

This one is actually pretty old but a friend said it's good!

Мнение от Rider » чет яну 22, 2004 9:57 pm

The sun came down I realized
I never had your heart!
They say tomorrow's brighter than today
but not for me, today, this evening
it all came true to me.
I realized I never had you,
but sadly never did you have me too.
I guess that's how it's meant to be
another time another day maybe
our hearts will see
the way that things should be...
Последна промяна от Rider на пет яну 23, 2004 10:01 am, променено общо 2 пъти.
There's something about the look in your eyes
something I noticed when the light was just right
it reminded me twice that I was alive
and it reminded me that you're so worth the fight
incubus, echo

Потребителски аватар
Rider
Мнения: 3
Регистриран: нед яну 18, 2004 11:52 am
Местоположение: Sofia
Контакти:

This is dedicated to my best friend Joni

Мнение от Rider » чет яну 22, 2004 10:05 pm

We lie in darkness
our breath disturbs the silence
a touch so tender,
a smile so warm.

Your presence fills me up
with the nicest feelings
I hope you share the same:
love in a friendly way, security.

You share my secrets,
my deepest feelings
my best and only friend,
my closest person.
Последна промяна от Rider на вт яну 27, 2004 9:05 pm, променено общо 2 пъти.
There's something about the look in your eyes
something I noticed when the light was just right
it reminded me twice that I was alive
and it reminded me that you're so worth the fight
incubus, echo

Потребителски аватар
Ithilmor
Мнения: 294
Регистриран: съб авг 09, 2003 9:29 pm
Местоположение: Shadafar
Контакти:

Shade Angel

Мнение от Ithilmor » нед яну 25, 2004 11:54 am

От огнена зора до ледения нощен мрак
кръстосвах този свят надлъж и шир
прикрит зад маската на своя ум
в името на щастието човешко бдях

Един е моят Враг безплътен
жалки сенки сме в ръцете му
смъртта ни тихо зад гърба му бди
невинните с кръвта го хранят

Винаги за вас ще бъда верен щит
В беда врага си няма да оставя
с думи и душа съм ваш изцяло
Да лекувам болката ми дава сила

Но горко на всеки клетник
що острие забие ми в гърба
Мрака ще е моя тъжен дом
Смъртта ще стане моята милувка


22/02/04
Shatter the walls of your mind

Потребителски аватар
Drizzt Do Urden
Мнения: 271
Регистриран: пет ное 14, 2003 8:43 pm
Местоположение: de_inferno
Контакти:

Мнение от Drizzt Do Urden » пет яну 30, 2004 10:17 pm

Там - дето слънцето не стига,
там - дето луната в облаци се слива,
там - един поглед, огромен, сломен
гледа съсредоточен под чехъл, под плен.

Там - привижда му се рай,
там - земята вижда открай,
там - където мъгла непрогледна в крайщата се върти,
спомени, мисли и жажда за пари,
вълнува, обича и плени най - огромните души.

Там - едно единствено сърце,
там - гледа го с протегнати ръце,
там - където жажда за пари царува навсеки навеки
додето изведнъж погуба не пресече иначе пресечените ръце.

Там - надеждата умира последна,
там - любовта не спи,
там - съжителстват закупени надежди и продадени любовни искри.

Там - разумът над всеки бди,
там - гледа и се чуди как да не заспи,
там - обича да вярва, че е с отворени очи.

Там - и най - доброто е с зверски очи,
там - и най - добрите биват погубени чрез пари,
там - където злото е вечен жар в сърцето на доброто.

Там - неусетно времето лети,
там - всичко се крие, но се знае от всички,
там - където лъжата е истина, а думите зло и лъжи.

Там - зловещи мисли един общ план кроят,
там - вярват, че ще могат да победят,
там - където с каквото се захванат целят и знаят, че ще бъде изпълнено.

Там - тъмнината обвива душата,
там - доброто са две - едно срещу друго,
там - където неутралното е злото.

Там - руши всеки по нещо,
там - руши се една безпокойна душа,
там - където раните са единственото неразрушено нещо.

Там - хората са велики,
там - злодеянието е за велики,
там - където наказанието да не си велик е да станеш минало.

Там - душата пъстра, сред свят сив простее,
там - гробищата са за добрите,
там - където гробище да видиш, зло ще го владее.

Там - мрът всички за последен път,
там - убива всеки за пореден път,
там - където пътя за смъртта е труден, особено ако си зъл.

Там - мъките са вековни,
там - приятелствата - смъртоносни,
там - където смъртта за доброто е благо за доброто и част от злото.

Там - победата е недостойна,
там - боя е за слабаци, а враждата за смелчаци,
там - където боя е решение а враждата - забавление.

Там - нервите са излишни,
там - агресивността се награждава,
там - където живота е загуба, а смъртта - лъжа на живота.

Там - демони от една класа,
там - се сражават за една раса,
там - където всичко е единствено.

Там - по - надалеко,
там - след време наблюдава спомена за него,
там - където едно сърце жално жадува за живот.

Там - всичко се взриви,
там - страшен сън всичко разруши,
тук - където едно дете стана от леглото потно,
а майка му го будеше грижовно.

Тук - детето се изправи,
Тук - то си представи,
Тук - как сънува бъдещето.

Точно тук - сълза се стече,
точно тук - баща се стече,
точно тук - където удар го посече.

Пак тук - майката се разплака,
пак тук - започна със зъби тя да трака,
пак тук - където отрече я детето.

Тук - където бъдещето е заровено,
тук - където миналото е отровено,
тук - където настоящето е напразно,
има във всеки един от нас свят, за който не сме си представяли никога. Свят, в който доброто и злото са едно, свят, в който любовта е проява на смелост, свят като в този, в който живеем.

Потребителски аватар
Drizzt Do Urden
Мнения: 271
Регистриран: пет ное 14, 2003 8:43 pm
Местоположение: de_inferno
Контакти:

Мнение от Drizzt Do Urden » съб фев 07, 2004 1:38 am

Дали виждаш и ти зората?
Дали се вглеждаш отново в гората?
Дали вярваш, че земята се върти?
Дали си мислиш, че отново ще бъдем аз и ти?

Луната, тъй прекрасна на фона на земята.
Луната тъй изящно искри,
луната знае, че двамата сме - аз и ти.

Звездите, тъй светло отражение отдават,
тъй гладко светят всяка нощ,
тъй вярват, че като преди,
заедно ще сме аз и ти.

Слънцето, изгравя безпокойно.
Дава първите лъчи,
дава повод да се събудим,
отново - аз и ти.

Водата, отново мие ти лицето.
Сълзите безжалостно изтрива,
и всяка сутрин с теб се слива,
допира ме кара да се чувствам тъй ревнив.

flame_seeker

Отговори

Върни се в “Приказки Безкрай!”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Google [Bot] и 2 госта