Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

[Първа глава] Гамбит

Форумно приключение с най-новите правила на D&D.
Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8347
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: [Първа глава] Гамбит

Мнение от CTAHuMuP » пет сеп 19, 2008 3:22 pm

Омура, който беше все още прав и чакаше гостите си да се настанят, изгледа продължително Лусиан, но в погледа му не се четеше никаква емоция, най-малко изненада. След това седна, прибра ръце под масата и каза:
- Мислех, че първо ще вечеряме, но виждам, че сега не е моментът да съблюдаваме етикета. Не знам кои са нападателите ви, не ги познавам, но знам какво са. Виждате ли, драконите в Джелар не са просто огромни и могъщи хилядолетни гущери, за нас те са свещени пратеници на боговете. Има много култове, които освен бога почитат и драконите, които считат за негови аватари. Тези... убийци са от такъв култ, несъмнено вярващи, че ако отмъстят за Равалнат ще получат божествена награда или вечен живот.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: [Първа глава] Гамбит

Мнение от AngerNogar » пет сеп 19, 2008 5:17 pm

-- Дано имат повече късмет с божествената награда, защото вечния живот определено им се изплъзна - прагматично отбеляза Ричард, - но лорд Омура, ако драконите наистина са свещени за джеларците, как така имено джеларси търговец е продал Ривалнат на Брака и как точно ние, а не този търговец бяхме мишена на нападателите. В крайна сметка ние убихме дракона в битка за живота си, но не ние го осакатихме и изтъргувахме за шепа имперски дуката. Не съм наясно с разбиранията за чест и мъст на джеларците, но едва ли са толкова различни от тези в Анталия. Освен ако няма нещо което все още ми е неизвестно?
Анталиецът изчака отговора на въпроса си преди да посегне към храната.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8347
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: [Първа глава] Гамбит

Мнение от CTAHuMuP » пет сеп 19, 2008 5:41 pm

- Може би се изразих неправилно. Явно граланският ми не е толкова добър, колкото ми се иска. Аз продадох Равалнат на Брака, срещу символична сума, и уредих участието му в арената. Равалнат беше моя собственост, полагаща ми се по право и можех да правя каквото си поискам с него, включително да го подаря за зоопарка, никой не може да ме съди за това. Но не аз го осакатих преди това и не аз го убих. Прави сте, че отнехте живота му в битка за вашите, но за тези... култисти това няма значение.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: [Първа глава] Гамбит

Мнение от AngerNogar » пет сеп 19, 2008 6:08 pm

- Тоест ако правилно разбирам - с продаването на Риваналт сте целяли неговата смърт, а не някаква парична облага - продължи Ричард, вместо поне малко да се стъписа от създалата се неудобна ситуация. - Това обаче не само, че не отговаря на въпроса ми - защо вие не сте били първата им мишена - ами повдига и още един - как някой може да стане собственик на същество считано за пратеник на боговете и защо би искал неговата смърт по такъв начин.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8347
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: [Първа глава] Гамбит

Мнение от CTAHuMuP » пет сеп 19, 2008 7:02 pm

Омура внезапно стана и викна нещо на джеларски, при което вратата на трапезарията се отвори и влезе металният човек. Джеларецът се приближи до него, започнаха да си говорят нещо тихо и след малко Омура се върна на мястото си, а слугата излезе и затвори. Белокосият благородник каза:
- Помислих, че отново съм се изразил неправилно, но Са Бу ме увери, че няма грешка. Не аз убих Равалнат, а вие. Затова култистите са искали да убият вас. Какво не разбирате?
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: [Първа глава] Гамбит

Мнение от ChoChan » пет сеп 19, 2008 8:21 pm

Махо въртеше глава между Омура и Ричард докато си разменяха реплики и веждите й се сбръчваха все повече и повече. При първата проточила се повече от двадесет секунди тишина тя се осмели да вдигне показалец и да проговори:
-Извинете ме, но не разрибам и просто имам нужда да задам следните въпроси.
Първо, до колкото съм запозната Равалнат е един от аватарите на Тиамат, почитани в Джелар, който често е бил съветник на джеларските владетели, както и дори на други аватари. Въпросът ми е, господин Омура, как някой притежава такова същество. Второ - как изобщо Равалнат е достигнал до такава деградация, ако това е наистина онзи Равалнат, за когото се пише в книгите. Трето, съжалявам, но дори първите два въпроса за имат някакво логично обяснение, ми е трудно да си въобразя защо бихте продали Равалнат, за да се бие на някаква арена.
От казаното от вас досега, стигам до извода, че нямате никакви угризения за съдбата му, не твърдя, че трябва да имате, както и нашата за това, че сме си навлекли гнева на джеларски култисти, така че ми е трудно да си направя изводи относно интереса ви към нас.
- тя се огледа боязливо - Или по-точно към тях, защото аз нямам нищо общо с това.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8347
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: [Първа глава] Гамбит

Мнение от CTAHuMuP » пет сеп 19, 2008 11:56 pm

Омура бързо стрелна Махо с поглед, леко присви устни и посегна към чашата си, но почти веднага след този първи кратък изблик на чувства пое дъх, прибра ръката си и отново върна концентрацията и непроницаемостта си. Изчака магьосницата да свърши с въпросите си мълчаливо и продължи да мълчи, като гледаше с празен поглед напред, сякаш мислеше дълбоко за нещо. Това продължи известно време и тъкмо когато Тордек смяташе да посяга към чинията му с късчета маринован октопод, Омура заговори с хладен глас, като продължи да гледа в нищото:
- Да, Равалнат беше велик. Избранникът на Кубера, най-могъщият измежду всички, думите му бяха закон и за смъртни, и за дракони. Но извърши най-непростимия грях - влюби се в смъртна. Някои казват, че хилядите години, прекарани с нас, са го превърнали малко или много в смъртен, други казват, че просто искал да се опълчи на Кубера. Каквато и да е причината Равалнат да дари сърцето си на обикновена жена, тя няма значение. Важното е, че гневът на богинята-дракон беше унищожителен. Планини изригнаха с огън, земята се разтвори, небесата се продъниха, а океанът заля островите и бреговете. Белият дракон също бе наказан. Кубера отне всичките му сили и го прокле никога повече да не полети, а да ходи осакатен по земята и да бъде слуга на толкова любимите му смъртни.

Омура спря да говори, впи поглед в Махо и продължи:
- Аз съм микото... това, което тук наричате принц. Равалнат беше собственост на нашата фамилия от поколения, осъден от Кубера да ни служи. Израстнах с него. Разказваше ми за дните, когато волно е порил небесата, когато е командвал хиляди по хиляди и когато другите дракони са се прекланяли пред него. Накрая ми каза, че всичко това бледнее пред онова, което е изпитал през онези кратки дни, в които е споделил любовта си с жената, и че единственото, за което съжалява, е че дългите години в новата му форма постепенно ще заличат спомена и ще го превърнат в звяр, в животно... което беше вече започнало. Разговорите с него бяха редки и кратки, в малките моменти, през които разумът се връщаше в прокълнатата му душа. Затова когато чух за играта на лорд Брака пристигнах в Мицукасен и му продадох дракона с надеждата шампионите да се окажат достатъчно силни. Оказахте се.

Равалнат трябваше да умре. Той го искаше.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: [Първа глава] Гамбит

Мнение от ChoChan » съб сеп 20, 2008 12:06 am

-Разбирам - каза Махо и продължи да разсъждава на глас, без да забележи - Предполагам не сте могли да го убиете лично или поради причината, че е светотатство или, за да не си навлечете гнева заради това, че го лишавате от страданието на такъв живот. А по този начин не могат да ви обвинят в нито едно от двете, такава позорна смърт. - тя потърка брадичка и намести очилата си - Тъй-като явно шампионите на Анталия са все още живи, допускам, че поканата тук е за да изразите благодарността си?
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8347
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: [Първа глава] Гамбит

Мнение от CTAHuMuP » съб сеп 20, 2008 12:23 am

Да - отвърна просто Омура. - И да им подаря нещо по джеларски обичай. Но не желая повече да бъда лош домакин, затова нека първо вечеряме.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: [Първа глава] Гамбит

Мнение от AngerNogar » съб сеп 20, 2008 1:47 am

Ричард се намръщи за момент, остави вилицата си до недокоснатото парче говеждо и отново погледна към Омура.
-- Вече казах, че порядките и разбиранията на джеларците са ми непонятни, а още по малко разбирам вашите богове, затова не бих се наел да осъждам действията ви, лорд Омура - дланта на Ричард неволно се стегна около масата и дървото изскърца. - Ако бяхте анталиец обаче - щях да кажа, че вие сте предали нас - забърквайки ни във вършенето на мръсната ви работа; предали сте вашата богиня - заобикаляйки волята и, макар и без да я пресичате; предали сте и Равалнат - защото когато някой решава кой трябва да умре, поне трябва да има доблеста сам да замахне с меча. Не знам дали някое от тези действията Ви прави престъпник в Джелар, лорд Омура, но в моите очи всяко от тях Ви прави страхливец. Моля да ме извините, вашето гостоприемство е безупречно, но не мога с чиста съвест да кажа същото за делата ви - войнът се изправи, полкони се вдървено на джеларецът и се запъти към изхода. Миг преди да напусне стаята се обърна към спътниците си и добави - Моето мнение разбира се по никакъв начин не е обвързващо за никой от вас. Сутринта ще ви чакам на източната порта, в случай че междувремено плановете ви за утрешния ден не са се променили.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8347
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: [Първа глава] Гамбит

Мнение от CTAHuMuP » съб сеп 20, 2008 2:03 am

Омура проследи с ледено спокойствие напускането на Ричард, като нищо по лицето му не показваше, че се е трогнал по какъвто и да е начин от обидата, нанесена му от воина, за която повечето други благородници биха убили. Вместо това джеларецът просто се обърна с въпросително изражение към останалите на масата четирима гости.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: [Първа глава] Гамбит

Мнение от ChoChan » съб сеп 20, 2008 11:10 am

На няколко пъти, докато Ричард говореше на Омура, Махо се опитваше да се намеси с "виж, Ричард......това не е съвс....дълг и затова...ти не разб..", но войнът игнорира всеки неин опит да се намеси. Когато той напусна стаята, тя леко въздъхна и се облегна назад в креслото си.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8810
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: [Първа глава] Гамбит

Мнение от CONAN » съб сеп 20, 2008 11:35 pm

Погледа на Тордек беше сведен към земята, и явно мислеше усилено, слушайки с едно ухо Ричард, който беше достатъчно предвидим. Но друго бе впечатлило Тордек - отношението на джелареца към дракона и мястото на тези горди същества в света. Почувства се страно, и цялата схватка с дракона мина отново пред очите му.

Той остави храната, избърса ръцете и брадата си и отиде до джелареца, като откъсна връвчицата с драконовия зъб. Подаде го на Омура и рече:
- Това не трябва да бъде носено като трофей, а да е спомен за един велик живот. Нека служи за пример на тези, за които е значел нещо.
След това се върна обратно на мястото си.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

Потребителски аватар
Malcolm_X
Мнения: 400
Регистриран: вт авг 17, 2004 11:29 pm
Местоположение: София
Контакти:

Re: [Първа глава] Гамбит

Мнение от Malcolm_X » пон сеп 22, 2008 12:02 am

След като приятелят му се върна на мястото си, Ерик също стана от столчето си, приближи се до джелареца, ровейки в джоба си и като извади от него другия зъб на Равалнат, който беше взел по пример от джуджето, го даде на чужденеца и му рече:

-- Господарю Омура, не знам защо, но имам чувството, че нашата среща не е плод на чиста случайност или прищявка на съдбата. Ако не друго, мисля че между нас би могло да се завърже едно дълбоко и искрено приятелство, породено от споделянето на общи разбирания и ценности за това, което е важно в живота... Моля Ви да проявите разбиране към нашия спътник, който се държа грубо. Аз имах подобно първо впечатление от него, но по-късно разбрах, че той носи добро сърце, което не желае зло никому, въпреки малко непохватните си обноски и буйния си нрав.

Ерик се върна на мястото си и след като малко непохватно се настани на доста високия за неговия ръст стол, вдигна чашата с вино и тържествено заяви:

-- Скъпи приятели, да пием за Равалнат, Великият, който стана причина да се срещнем и запознаем!

И пресуши чашата си на един дъх, след което седна и започна да опитва от различните ястия. Полуръстовете бяха известни с традициите си да почитат загиналите герои с порядъчно хапване и пийване и почти никой (освен най-религиозните) нямаха нищо против този весел обичай.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8347
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: [Първа глава] Гамбит

Мнение от CTAHuMuP » пон сеп 22, 2008 12:49 am

Омура видимо се развълнува, когато видя останките от Равалнат, но след като ги прибра в кимоното си отново възвърна самообладанието си. Погледна благодарно джуджето и полуръста, също изпи чашата си до дъно след тоста на Ерик и каза:
- Вашият приятел прибърза с разсъжденията си, но извода, който направи, може би не е далеч от истината. Може би наистина съм страхливец, плод на поколения страхливци... Защото ако някой от предците ми беше имал смелостта и доблестта, Равалнат нямаше да страда толкова дълго. Боли ме, но не мога да променя това, което се е случило. Важното е, че Белият дракон почива в мир някъде в палата на Вишну.

Вашият приятел е прав и за друго - наистина ви въвлякох лекомислено в това. Нямах представа, че Черните ангели са чули за случващото се тук, нито съм подозирал, че ще пратят отряд толкова бързо... Но това не ме оправдава. Веднага след като приключим вечерята ще замина за Джелар, за да попреча на изпращането на още убийци по дирите ви. Ако има нещо друго, което мога да направя, за да подсигуря безопасността ви от последователите на Кубера, моля ви, кажете ми.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8810
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: [Първа глава] Гамбит

Мнение от CONAN » ср сеп 24, 2008 12:49 pm

Тордек мълчеше. Цялата тази работа му намирисваше само на едно от самото начало, и ответната реакция на Омура го доказа. Разбира се, острите реплики на единия му спътник спомогнаха за всичко. Омура явно го мъчеше гузна съвест и това бе начина му да изкупи действията си пред боговете си или някой друг. Джуджето силно се надяваше, всичко това да няма друго развитие и този да не иска от тях нещо друго.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

Потребителски аватар
Ambartanen
Мнения: 1516
Регистриран: чет авг 14, 2003 11:03 pm
Местоположение: NYC

Re: [Първа глава] Гамбит

Мнение от Ambartanen » чет сеп 25, 2008 2:58 pm

Забравил чашата в ръката си, полуелфът седеше мълчаливо и слушаше без да се опитва да прикрива емоциите си. На лицето му подозрението бе постепенно заменено от неодобрение последвано от яд и за момент изглеждаше все едно младежът също ще напусне стаята, но в крайна сметка реши да остане. Докато слушаше последната реплика на домакина им, Лусиан осезаемо се успокои и след няколко секунди тишина заговори.

- Лорд Омура, трябва да призная, че в голяма степен съм съгласен с думите на Ричард- ако бях на Ваше място, не мисля, че някога бих избрал това решение на ситуацията... и все пак смятам, че подбудите Ви са благородни. Макар да бях въвлечен в цялата ситуация без съгласието си, се радвам, че действията ми са помогнали на една благородна душа да намери мир. Аз лично Ви прощавам за всичко... всъщност дори искам да ви поздравя, че сте направили трудния избор да направите това, което смятате за правилно, въпреки всички проблеми, които това ще ви донесе в бъдеще.- Лусиан се усмихна и стисна ръката на благородника.- Надявам се това да е първата от много неправди, които ще се поправите, и искам да знаете, че в бъдеще можете да се обърнете към мен ако се нуждаете от помощ.

- За съжаление в момента смятам, че ние се нуждаем от помощ доста повече отколкото Вие. Черните ангели далеч не са единствения ни проблем в момента и смятам, че Вие можете да ни помогнете да се справим и с някои от другите ни "неудобства". Всъщност точно сега се нуждаем от информация за Брака и херцога на Велсея- двамата изглежда имат някакъв конфликт. Знаете ли нещо повече за това? А за Шани- "племенницата" на Брака?

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8347
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: [Първа глава] Гамбит

Мнение от CTAHuMuP » чет сеп 25, 2008 3:56 pm

Омура като че ли се напрегна, когато полуелфът тръгна към него, но се отпусна след като му стисна ръката и изслуша внимателно въпросите му, след което заговори:
- Опасявам се, че не съм добре запознат с борбите за власт в Мицукасен, но те съществуват откакто търгувам с този град, а сигурно и преди това. За негово благородие губернатора също не мога да ви кажа много, като губернатор се справя добре с работата си. Но Брака го познавам сравнително добре и знам, че той е много опасен човек, но и човек на думата. Имате ли някакъв договор с него можете да сте сигурни, че ще го изпълни, имате ли да вземате пари ще ви плати и така нататък. Но ако се намесите в интересите му ще пострадате. Не бих казал, че е добър човек, но винаги ми е било приятно да работя с него, защото никога не съм имал проблеми в търговията.

Омура замълча за момент, след това продължи:
- А може ли да попитам защо се интересувате от Шани?
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
Malcolm_X
Мнения: 400
Регистриран: вт авг 17, 2004 11:29 pm
Местоположение: София
Контакти:

Re: [Първа глава] Гамбит

Мнение от Malcolm_X » чет сеп 25, 2008 4:33 pm

Ерик побърза да се намеси, преди спътникът му да изплямпа всичко, което беше останало все още неузнато от човека, с който се бяха запознали преди няколко часа. Странен навик имаха спътниците му да говорят преди да мислят какво и с кого могат да споделят. Полуръстът си взе бележка, че не биваше да ги оставя да говорят толкова много:

-- Ами след като победихме Равалнат бяхме поканени в името на Господаря Брака, където се запознахме освен с него и Херцог Велсея, също така и с племенницата на Господаря Брака, която се оказа голяма красавица и...гледам е заинтригувала и други членове на групата ни... - Ерик хвърли укорителен поглед към Лусиан, като тайно се надяваше той да има срама поне да се изчерви, за да изглежда лъжата му по-достоверна.
Bluff

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Re: [Първа глава] Гамбит

Мнение от ChoChan » чет сеп 25, 2008 4:52 pm

Махо примигна изненадано на нескопосаната лъжа на полуръста и неразбиращо премести погледа си между него и Лусиан. След това леко сбръчи вежди и замислено започна да разсъждава върху ситуацията.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
Malcolm_X
Мнения: 400
Регистриран: вт авг 17, 2004 11:29 pm
Местоположение: София
Контакти:

Re: [Първа глава] Гамбит

Мнение от Malcolm_X » чет сеп 25, 2008 5:01 pm

Лусиан обаче намери сили да се изчерви, може би повече от гняв заради факта, че малкият човек можеше да предположи някакъв сексуален интерес от негова страна към младото момиче, отколкото от срам заради реален интерес, но ефектът свърши работа и накара Омура да им повярва.
Bluff check reroll (Utility power)

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8347
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: [Първа глава] Гамбит

Мнение от CTAHuMuP » чет сеп 25, 2008 5:24 pm

Джеларецът внезапно се изчерви и смути, за първи път като че ли не знаеше как да реагира, после се опита да се успокои отново, но този път концентрацията му сякаш му изневери и той отговори с леко несигурен в началото глас:
- Да, да, разбира се. Трябваше и сам да се сетя. Извинете нетактичността ми. Тя наистина е прекрасна, нали? Не я познавам добре, пътувах с нея насам и имахме няколко разговора на кораба, но дори и това ми стига, за да знам, че Шани е невероятна. Не знам къде е получила образованието си, но е много добре възпитана и знае доста неща за Джелар, за традициите ни и проблемите ни, много е лесно и приятно да се говори с нея. За мое голямо учудване знаеше и за Равалнат, не са много хората, които са чували тази отдавна забравена история. За съжаление нямах възможността да прекарам повече време в компанията й, защото пътуваше с човек, когото наричаше "дядо" и той постоянно я търсеше и занимаваше, може би не му беше приятно, че внучката му е в компанията на един Какита - джеларецът се усмихна горчиво, след което се сепна и въздъхна. - Но ето, че ви напълних главите с глупости...
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
Ambartanen
Мнения: 1516
Регистриран: чет авг 14, 2003 11:03 pm
Местоположение: NYC

Re: [Първа глава] Гамбит

Мнение от Ambartanen » пет сеп 26, 2008 1:13 am

Лусиан изгледа дребника на кръв, след което се обърна обратно към домакина им:

- Шани наистина е прекрасна млада дама, но причината да се поинтересувам беше съвсем различна. Брака ни помоли да придружим племенницата му на кратко пътуване, за да се погрижим за нейната безопасност. Несъмнено мило момиче като нея няма лични врагове, но щом Брака смята, че тя има нужда от сериозна защита... е, просто исках да знам от какво точно може да се наложи да я пазим по пътя. Тези Черни ангели не биха я наранили, нали? Изобщо бихме били благодарни за всякаква информация, която би ни помогнала да я предпазим.


Последните думи на Лусиан звучаха почти умолително, а на лицето му бе изписана загрижена физиономия.

[sblock]Diplomacy 1d20+12=18[/sblock]

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8347
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: [Първа глава] Гамбит

Мнение от CTAHuMuP » пет сеп 26, 2008 1:31 am

- О, не, Черните ангели в никакъв случай, и без това изключително много се съмнявам да са изпратили повече от една Троица, обикновено това стига. Но вие на Гралан си имате достатъчно бандити и без да си внасяте от Джелар, нали? - усмихна се Омура. - В интерес на истината не знам каква е връзката между Шани и Брака, останах с впечатлението, че момичето не го познава и когато пристигна го видя за първи път, но ги навестявах веднъж-два...три пъти след пристигането ни в Мицукасен, по работа разбира се, и Шани изглеждаше доста привързана към Брака. Може би вижда нещо в него, което аз не мога... Тя е толкова мила, вижда добро у всекиго - принцът се изчерви отново и тръсна глава. - Исках да кажа, че и Брака вероятно се е привързал към нея, и затова иска възможно най-сигурен ескорт за Шани. Не мога да си представя кой би искал да й стори зло, но по пътищата има много зли хора, има и зверове... Радвам се, че Шани ще е във вашите ръце.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
Ambartanen
Мнения: 1516
Регистриран: чет авг 14, 2003 11:03 pm
Местоположение: NYC

Re: [Първа глава] Гамбит

Мнение от Ambartanen » пет сеп 26, 2008 2:23 am

- Радвам се да чуя, че няма да се срещаме скоро с повече от тези убийци, а Шани, естествено, ще е в безопасност, докато пътуваме с нея.- Лусиан се замисли за момент преди да продължи.- Е, Лорд Омура, благодарим Ви за информацията, която споделихте. Сигурен съм, че някой ден ще се видим отново, надявам се в по-добри обстоятелства от днешните. Остана ми само един въпрос преди да си тръгнем- да сте чули нещо за кораб от Джелар, който се е разбил на юг от Триривърс съвсем наскоро?

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8347
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: [Първа глава] Гамбит

Мнение от CTAHuMuP » пет сеп 26, 2008 10:07 am

- Не, не съм чул такова нещо - отвърна Омура, после се замисли. - Но наистина корабът, който трябваше да е пристигнал преди седмица или повече, все още го няма в пристанището - изведнъж по лицето му се изписа тревога. - Какво е станало, знаете ли нещо?
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8810
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: [Първа глава] Гамбит

Мнение от CONAN » пет сеп 26, 2008 11:55 am

- Носи се мълва, че кораба се е разбил. - отвърна Тордек докато се опитваше да изсмуче последното останало месо от един кокал.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

Потребителски аватар
Ambartanen
Мнения: 1516
Регистриран: чет авг 14, 2003 11:03 pm
Местоположение: NYC

Re: [Първа глава] Гамбит

Мнение от Ambartanen » съб сеп 27, 2008 4:55 pm

Лусиан се пресегна за един портокал от масата и, докато го белеше, добави след Тордек:

- Един Ваш сънародник очакваше семейството му да пристигне на този кораб и закъснението го е притеснило доста сериозно. Помоли ни да му кажем, ако открием нещо повече за съдбата на кораба, но досега не сме чули нищо определено. Е, ако чуете нещо повече по въпроса, съобщете ни. Но стига сме говорили за проблеми и притеснения и нека и ние да обърнем малко внимание на трапезаta!

Полуелфът се усмихна и захапа сочния портокал.

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8810
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Re: [Първа глава] Гамбит

Мнение от CONAN » нед сеп 28, 2008 11:57 am

Тордек поклати глава... Полуелфът все още имаше да учи много за живота. Първо се започваше с трапезата, защото може да не се стигне до нея, ако нещата тръгнат зле...
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8347
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Re: [Първа глава] Гамбит

Мнение от CTAHuMuP » нед сеп 28, 2008 10:33 pm

Омура изглежда се обърка след като гостите му първо му сервираха новината, че пътнически кораб от Джелар се е разбил, а после невъзмутимо започнаха да се хранят, но не каза нищо и също започна да се храни. Вечерята мина в неангажиращи разговори за качеството на храната, похвали за джеларската кухня и готвачите на Двореца, коментари за битката с Равалнат и прочие. Когато дори Тордек изглеждаше сякаш не може да хапне и трошичка повече, вратата като по команда се отвори и влезе металният човек, който почна да раздига масата, но след малко излезе, нарамил половината прибори. Омура стана и каза:
- А сега за мен е чест да ви дам полагащият ви се дар. На Джелар да победиш дракон не е дребен подвиг и убийците на дракони се даряват с Амулета на Драконовото сърце, чиято уникална изработка се разпознава от всеки джеларец и шампионите, които го носят, се радват на респект и гостоприемство където и на Джелар да стъпи кракът им. Казано е, че амулетът се наглася към душата на всеки, който го носи, и колкото по-силен е шампионът, толкова по-силен става и амулетът му.

Омура се приближи до Ерик, докато говореше, и когато стигна до полуръста приклекна с единия си крак, наведе глава, извади нещо, завито в копринена кърпичка и тихо рече:
- С огромна радост дарявам този амулет на смелия малък човек, който срази Равалнат Белия дракон!

С две бързи движения принцът дръпна двата края на кърпичката и откри амулет, изработен от най-чисти злато и платина, обсипан с перли и скъпоценни камъни, блестящи във всички цветове на Спектъра, които образуваха искрящо сърце в средата на платинено-златния диск. Ерик, който набързо прецени наум, че само верижката на амулета сигурно струва поне 100 жълтици, мълчаливо се изправи и също наведе глава, а Омура сложи амулета на врата му. Когато полуръстът вдигна глава с изненада видя сълзи в очите на джелареца, който изведнъж го прегърна силно и тихо каза в ухото му:
- Благодаря.

После Омура се изправи рязко, обърна се и тръгна към вратата. Когато стигна под рамката спря и с гръб към гостите си каза глухо:
- За мое огромно съжаление трябва незабавно да тръгвам за Джелар и не мога да ви помогна да откриете кораба с моите сънародници... Заповядал съм на Са Бу да ви снабди с малко провизии, които да ви помогнат в това благородно начинание. Благодаря ви, че споделихте трапезата ми тази нощ, за мен беше чест. Нека Вишну бди над вас.

След това излезе с бърза крачка, а при онемелите герои влезе металният човек, който мълчаливо остави на масата 3 малки еликсира и 2 кесии с жълтици, след което продължи да раздига масата. Шампионите си разпределиха "провизиите" и без да обръщат особено внимание на певците, които се бяха появили на подиума във фоаето и на благородниците и гостите на Двореца, които ги слушаха и аплодираха, напуснаха скъпата страноприемница и се запътиха към "Бутилка и две", където прекараха нощта, чудейки се какво ли ще им донесе утрешният ден.
[sblock]Амулетът на Драконовото сърце в момента функционира като Amulet of Protection +2 (6то ниво предмет). Тъй като Ерик вече има предмет на врата си (наметалото) и не получава бонусите и от двете, трябва да реши кой предмет ще носи и какво ще прави с другия. Напомням, че Лусиан няма магически предмет на врата си.

Трите еликсира са Potion of Healing, а в кесиите има 200 жълтици.

Групата получава 500 опит от разговора с Омура, по 100 на човек.[/sblock]
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Заключена

Върни се в “Punishment divine”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост