Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

[Епизод 1] Пътя към Сребротрън

Форумно приключение с най-новите правила на Dungeons & Dragons.

Модератор: CONAN

Потребителски аватар
Yago
Мнения: 10448
Регистриран: вт дек 25, 2001 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Yago » пет авг 01, 2008 3:00 pm

Алверад се замисли за това дали е чувал нещо за този магьосник и за това какви капани може да ги чакат вътре:
[sblock]1d20+12=30 History
1d20+12=15 Arcana[/sblock]
ум колкото на замажан синигер

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8809
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Мнение от CONAN » пет авг 01, 2008 3:16 pm

Докато наближаваха кулата, Алверад замислено крачеше след драконородения и хлапето.
- Сиян помагаше на хората, всеки можеше да отиде при него за съвет или билки. Незнам за какви капани говориш... - отвърна Нат и гледаше объркано Надар.

Преминаха малката горичка и се озоваха на малка поляна пред кулата. Високата към четиридесет фута имаше един вход - масивна дървена врата с метален обков и няколко прозорци намиращи се на най-горния етаж. Беше изградена от масивни каменни блокове, а увивни растения бяха прегърнали лявата й страна. Надар натисна вратата, но тя беше залостена отвътре.
Познания на Алверад
Името Сиян изплува постепенно из дълбините на съзнанието му. Звучеше познато, много познато и беше свързано с кралската академия. Изведнъж се сети за прочетеното в една дебела книга. Сиян бил повелител на въздушните и водните стихии, но се оттеглил от кралския двор поради несъгласие с политиката на владетеля и все по-големия натиск за използването на магия за водене на война, отколкото на добро за народа.

Познанието му по магически капани не беше досатъчно, за да предположи какво може да се заложи в тази кула. Имаше прекалено много възможности, но падащи камъни и дупки в пода поне можеше да изключи със сигурност. Магически заключени врати, силови думи заложени в книга и магически стрели му се струваха все удачен избор.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

Потребителски аватар
Yago
Мнения: 10448
Регистриран: вт дек 25, 2001 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Yago » пет авг 01, 2008 3:24 pm

- Този Сиян... ако е същия за който съм чувал, е опасен човек. Достоен, със сигурност - усмихна се той накриво и смачквайки шапка в ръка, я прибра в джоба си - но опасен. Доста могъщ човек, а и кулата му го показва...
- Нали знаете защо кулите се извисяват така? Повечето магове в наши дни го правят по традиция, или за да се фукат. Но в миналото, могъщи чародеи са могли да омагьосат всичко пред погледа си - и за това са търсели как да виждат надалеко.
Виждайки драконородния да се боричка с вратата, той предложи:
- А може би трябва просто да почукаме?
И наистина почука по вратата с върха на тоягата си.
ум колкото на замажан синигер

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8809
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Мнение от CONAN » пет авг 01, 2008 4:32 pm

Никой не отговори на почукването.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

Потребителски аватар
lowstef
Phantom Lord
Мнения: 1268
Регистриран: вт апр 08, 2008 10:05 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Мнение от lowstef » пет авг 01, 2008 4:48 pm

-А може би ако огледаме малко вратата ще забележим някакъв начин да я отворим без да я разбиваме? Аз не че разбирам особено от тия работи, ама ако някой от вас... Или пък просто да се опитаме да чуем нещо от другата страна? - Баласар се заслушва за малко, но не чувайки нищо додава - А може и просто да се опитаме да я разбием, ама това е малко крайно...
Който ме харесва е прав! Който не ме харесва е прав! Който не му пука за мен не е прав!
The leather armies have prevailed
The Phantom Lord has never failed...
Fall to your knees and bow to the Phantom Lord

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Мнение от ChoChan » пет авг 01, 2008 4:51 pm

-О, в името на всички кръгове на ада,- избухна Езгара след 4-5 минути - Селото е мъъъъртвоо! Няма жива душа и силно се съмнявам дали някой ще дойде да ни прави забележки, за малко вандализъм. Пък и нали казаха, че този маг така и не се е върнал уж, в най-добрия случай някой се е барикадирал вътре. Разбийте тъпата врата вече.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Мнение от CTAHuMuP » пет авг 01, 2008 7:06 pm

Надар беше спрял да слуша разговора зад гърба си преди доста време. След като вратата не поддаде на побутванията му с рамо, той спря и да я блъска, извади чука си и с всичка сила удари бравата. Продължи да го прави докато си отвори.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8809
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Мнение от CONAN » съб авг 02, 2008 10:53 am

Силните удари на драконородения кънтяха в тишината надвиснала над селото. Но безрезултатно. Вратата стоеше все така гордо срещу тях. Изведнъж се чу някакво тропане отвътре на кулата, един от горните прозорци се отвори и рошава глава с козя брадичка се показа оттам:
- Махайте се, демони! Връщайте се в Преизподнята, или ще ви поразя със свещен пламък! Няма да намерите нищо тук, само смъртта си! - изрече грачещо главата и сякаш за да потвърди заплахата си малко пламъче с огън лумна до тях прогаряйки тревата.
Магическо познание на Алверад
Беше низшо заклинание за палене на огън, нищо общо с трудната магия за свещен пламък.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Мнение от CTAHuMuP » съб авг 02, 2008 11:41 am

Надар спря да блъска и погледна нагоре, след което изрева:
- Не сме демони! - периферното му зрение улови нервните, камшичести движения на опашката на Езгара и той промърмори. - Е, добре де, поне повечето не сме...
Идваме от града, за да спасим това село от злочестната му участ и по-добре да ни помогнеш или ще се кача горе, ще ти обръсна брадата и ще нахраня с нея плъховете, които гризат безполезните ти книги!
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
Yago
Мнения: 10448
Регистриран: вт дек 25, 2001 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Yago » съб авг 02, 2008 11:56 am

- А ако плъхове наистина гризат книгите, това ще е само началото на проблемите ти! - додаде глас взводния вещер, заканвайки се на брадаткото с тоягата.
Докато наблюдаваше опитите на драконородния да пребори вратата, Алверад се беше замислил дали не е подсилена с ритуал. А при подобни жалки демонстрации от страна на конкуренцията, самочувствието му се бе повдигнало. Наклони се към Надар и прошепна към тази част на главата, където се надяваше да е слуха на люспестия:
- Този само се прави на опасен, ако трябва да го съдим по видяното до тук.
ум колкото на замажан синигер

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Мнение от ChoChan » съб авг 02, 2008 12:43 pm

Егзара скръсти ръце и изсумтя едно недоволно "хмпф!" и погледна встрани:
-Настоявам да се отбележи, че в повечето случаи демоните са разбрани погрешно. - вметна тя под нос. После явно преосмисли и се провикна нагоре към кулата - Ти ли си Сиян, селския глу..магьосник? Не се излагай, дядко, ако имаше демони тука долу със сигурност нямаше да ти чукат учтиво по вратата. Защо не слезеш долу и да видим дали може да оправим тази бъркотия?
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8809
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Мнение от CONAN » съб авг 02, 2008 1:54 pm

- Демони! - извика главата отгоре. - Не ще ви позволя да ме отнесете и мен! Сребротрън ще пребъде! - до героите малък сноп трева се възпламени и изгасна почти толкова бързо колкото се беше запалил. - Няма да ви пусна! Вървете си откъдето сте дошли, крадци на хора! Не успяхте в грозните си форми, няма да успеете и сега!
Нат промърмори:
- Това звучи като ученика му Малбар. И преди беше леко мръднал, сега явно му е дошло в повече - промърмори Нат.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Мнение от CTAHuMuP » съб авг 02, 2008 4:52 pm

Надар кимна разбиращо на думите на Алверад и Нат, след това пак се обърна към мъжа на прозореца:
- Малбар, не сме демони. Виж, с нас е Нат. Нали познаваш Нат, помниш ли го? Спасихме го по пътя към града от банда не много приятелски настроени ходещи трупове, ако разбираш за какво говоря. Дошли сме тук да спасим и останалите от Сребротрън, но няма как да го направим ако не ни кажеш какво е станало тук, нали? Затова те моля още веднъж да ни помогнеш. Помогни ни, за да ти помогнем - на теб и на останалите от селото, нали?
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8809
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Мнение от CONAN » съб авг 02, 2008 9:38 pm

Рошавата глава замря за момент, сякаш изучаваше русолявия младеж и после се скри. Прозореца шумно се затвори. Минути по-късно се чу шумолете иззад вратата, и дебелата порта се открехна. Иззад нея се показа главата на Малбар и отново ги огледа с недоверчив поглед. После, сякаш доволен от това кимна и ги покани вътре.

Първия етаж на кулата беше подобен на антре и приемна. Имаше изкусно измайсторена закачалка от тъмно дърво, малко диванче с два стола от двете му страни и малка правоъгълна масичка пред него. На камъните беше опънат дебел килим, а вдясно от вратата се виждаха стъпалата за горните етажи. На тавана три светещи кълбета от енергия обикаляха в кръг и хвърляха светлина в помещението.

Малбар все още ги гледаше подозрително.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Мнение от ChoChan » нед авг 03, 2008 11:48 am

Демонокръвната скръсти ръце зад гърба си, усмихна се и се залюля на пръсти и пети, като се постара да има най-невинният и дружелюбен вид, на който беше способна.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Мнение от CTAHuMuP » нед авг 03, 2008 1:45 pm

Нарад прибра чука си, когато Малбар се скри зад прозореца и докато слезе да отвори вратата беше успял да закачи и щита си на мястото му. Устоя на изкушението да удуши ученика на магьосника с вече свободните си ръце и само му кимна, когато влезе в помещението. Разположи се в средата на дивана и разпери ръце:
- Е, Малбар, казвай. Какво става тук?
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
Yago
Мнения: 10448
Регистриран: вт дек 25, 2001 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Yago » нед авг 03, 2008 8:39 pm

Докато Надар се настаняваше удобно, Алв започна да обикаля помещението сякаш търсеше следи от плъхове или книги. От време на време мяташе завистлив поглед към обзавеждането и осветлението, последван от пресметлив поглед по адрес на рунтавия младши магьосник. Въпроса зададен от Надар тормозеше и него самия, така че с нетърпение чакаше отговора.
ум колкото на замажан синигер

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8809
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Мнение от CONAN » пон авг 04, 2008 11:05 am

Малбар се подпря на жезъла си - дървен с обков на двата края и започна да разказва:
- Началото на пролетта, когато земята бе освободена от прегръдката на зимата реката започна да пресъхва. Нямаше го пълноводието което има след топенето на ледовете, а точно обратното. С всеки изминал ден, нивото на реката спадаше и коритото й все повече се стесняваше. Това не стана изведнъж, затова не се притеснихме много, Сиян беше уверен че ще се нормализират нещата.

Когато дойде началото на лятото, положението беше тежко, от реката беше останало малко поточе което едва обслужваше нуждите на хората, какво да говорим за реколтата. Започнахме да ходим до планинските езера за да носим вода, тежко и опасно занимание. Тогава разбрахме че нещо с гората не е наред. Селяните говореха за гласове, за сенки между дърветата, за червени и жълти очи които ги гледат в сумрака. Горските говореха за странни звуци, които вечер навява вятъра, неестествено.

Сиян беше сигурен, че пресъхването не е естествено, затова пое заедно с няколко яки момци от селото нагоре по реката, да открие причината. Така и не се завърна.


Мабар изглежда преживяваше отново цялата история, защото през цялото време ръкомахаше и сменяше интонацията на гласа си.
- След като изчезна, настанаха тежки дни. Сиян помагаше с магиите си на хората в тези сухи дни, но нямаше кой. Питахме до окръжния, те пратиха войници, те изчезнаха в гората. Хората се наплашиха и започнаха да напускат Сребротрън... И тогава една вечер, ужасни неща дойдоха и отведоха селяните... Аз... не ги видях, нищо не можех да направя, само чувах виковете...ВИКОВЕТЕ!!! На децата и жените, стенания! Не!!! Някои все още дебнат когато падне нощта... дали ще изляза, да ме вземат, но не са познали!
Накрая на разказа си, Мабар вече дишаше тежко и косата се беше разчорлила още повече.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Мнение от CTAHuMuP » пон авг 04, 2008 11:20 am

Надар си седеше на дивана, видимо спокоен. Скръсти ръце на гърдите си и попита с тих глас:
- За колко ужасни неща си говорим тук, по-точно? Като бройка? Ако не знаеш, предположи. Кажи ми едно число между едно и сто.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8809
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Мнение от CONAN » пон авг 04, 2008 11:27 am

-Аз... незнам... но тези които вечер бродят... малко са. Вечре чувам точно в полунощ как камбаната на църквата бие и те се появяват, наобикалят кулата, но стоят в сенките на дърветата. Виждате ли, кулата е омагьосана, докато съм в нея нищо не може да ни стори зло. Но извън нейните граници...
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Мнение от CTAHuMuP » пон авг 04, 2008 11:34 am

А защо не омагьосахте и къщите на селото, че да не влизат и в тях демони беше първата мисъл на Надар, но я преглътна. Вместо това каза:
- Малко са, казваш. И обикалят около кулата и църквата в полунощ, хм... Тогава можем тази нощ да се опитаме да хванем някое демонче, братовчедка му - кимна към Езгара - ще го разпита колко са и къде са отвели селяните, и после ще му мислим.

*чака предложения и мнения от останалите от групата*
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
lowstef
Phantom Lord
Мнения: 1268
Регистриран: вт апр 08, 2008 10:05 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Мнение от lowstef » пон авг 04, 2008 12:34 pm

През цялото време Баласар си беше мълчал, като гледаше да стои по-близо до Надар, който очевидно знаеше какво върши. И все пак по едно време попита:
-Хей, Малбар, кога казваш, че били отведени селяните? Защото Нед е потеглил оттук преди няма седмица и всичко си е било на мястото, пък и като огледахме днес града, изглеждаше все едно едва ли не снощи е било напуснато, та пещта на ковачницата още е разпалена и по масите има чинии с ядене. Да не би тези... "демони"... да ползват селото нощем, а?
Който ме харесва е прав! Който не ме харесва е прав! Който не му пука за мен не е прав!
The leather armies have prevailed
The Phantom Lord has never failed...
Fall to your knees and bow to the Phantom Lord

Потребителски аватар
Yago
Мнения: 10448
Регистриран: вт дек 25, 2001 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Yago » пон авг 04, 2008 1:06 pm

- Аз пък се интересувам не от това колко са, а какви са - прибави към въпросите на останалите.
- Ако можеш да ги опишеш, може би пък тук някой ще ги разпознае. Я от древна мъдра книжка, я от последната семейна сбирка.... Току виж се оказало и че изобщо не става въпрос за демони, ами кой знае какво...
[sblock]Arcana 1d20+12=27
1d20+12=30
ooc: въпреки че очевидно са импове или нещо такова и сигурно се познават с религия[/sblock]
Последна промяна от Yago на пон авг 04, 2008 7:24 pm, променено общо 1 път.
ум колкото на замажан синигер

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8809
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Мнение от CONAN » пон авг 04, 2008 1:20 pm

- Големи са колкото куче, с ципести като на прилеп крила, дълги опашки и кожите им лъщят на лунната светлина, сякаш са омазани с нещо. Малки ужасни твари, издават ужасни звуци!!! УЖАСНИ! Стържат с ноктите си по камъните и дерат корите на дърветата! - отвърна Малбар.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Мнение от ChoChan » пон авг 04, 2008 3:22 pm

Досега Езгара разсеяно бе зяпала насам-натам из кулата и незаинтересовано разглеждаше предметите наоколо. След като получи едно сръгване в ребрата от Ален, тя се спря и изхъмка замислено, докато се опитваше да се сети за някакви създания, които приличаха на описанието на чирака.
- Чакай да помисля хммм - тя скръсти ръце, потърка чело, примигна с едното око и се зазяпа в тавана, изсумтя си и започна да отброява нещо с пръсти.

[sblock]arcana 1d20+8=24
history 1d20+8=27
religion 1d20+3=19[/sblock]
give me love so that I can kill...she's so unreal

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Мнение от ChoChan » пон авг 04, 2008 9:08 pm

След около две-три минути размисъл, накрая Езгара щракна с пръсти и погледна останалите от групата.-
-Мисля, че имам идея за какво точно създание става въпрос. Неприятни гадини. Малки дяволчета, много пъргави и подмолни, с отлично нощно зрение. Имат крила, наистина, но не могат да летят с тях, ами само се реят ниско над земята. Нападат с отровно жило на края на дългите им опашки, и отровите никога не са от най-приятните. Ехмм уязвими са към сребро и положителна свещена енергия, естествено. До колкото знам могат да се превръщат в разни дребни същества - плъхове, гарвани, и даже дори да стават невидими. - тя заключи и сложи ръце на кръста си. - О, освен това, както вероятно няма да изненада никого, те обикновено са слуги на по-могъщи създания.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8809
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Мнение от CONAN » пон авг 04, 2008 9:57 pm

По-могъщи? - с ококорени очи попита Малбар и започна да прави знаци за защита във въздуха. - Църковния демон! - изкрещя той стряскайки групата.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Мнение от CTAHuMuP » пон авг 04, 2008 10:43 pm

Надар трепна при вика на Малбар и след малко ръцете му се изпотиха, защото усилието да се сдържи да не удуши магьосника отново се беше върнало, този път доста по-тежко от преди. Преброи няколко пъти наум до 10, вдишвайки и издишвайки бавно, и когато реши, че рискът да опърли Малбар със случайна светкавица при някое издишване става прекалено голям, заговори:
- Уау, уау, чакай! Какъв църковен демон, за какво говориш? Нали уж бяха малко и слаби?
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8809
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Мнение от CONAN » пон авг 04, 2008 10:48 pm

- Не мислиш че църковната камбана бие сама? - отвърна изцъклено Малбар - Понякога от църквата се виждат светлини, адски червеникави езици иззад прозорците. Там ще да е!
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

Потребителски аватар
Malcolm_X
Мнения: 400
Регистриран: вт авг 17, 2004 11:29 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Malcolm_X » пон авг 04, 2008 11:34 pm

-- Тоя разговор взе да се изчерпва - какво ще кажете да изберем подходящо време и да отидем сами до църквата да видим за какво става въпрос. Предлагам да оставим барда и Нат при Малбар - нека си правят компания, но трябва да помислим за евентуалното им изтегляне оттук - съмнявам се, че калфата на стария маг има достатъчно провизии да изкара тук до последния ден...

Заключена

Върни се в “Гората на демона”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост