Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

[Епизод 1] Пътя към Сребротрън

Форумно приключение с най-новите правила на Dungeons & Dragons.

Модератор: CONAN

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8810
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

[Епизод 1] Пътя към Сребротрън

Мнение от CONAN » съб юли 26, 2008 12:46 am

Вековете минават, империите се въздигат и падат. Следи от тях може да се намери навсякъде по познатата земя. Като се почне от дивите земи на запад от Кралството, та чак до Великия лес и Островръхите планини, пазещи северните му граници. Древни руини, които според слуховете пазят несметни съкровища от древни времена пъстрят великите гори. Пещерни комплекси обещават на тези които успеят да преборят опасностите на планината несметни богатства, оставени да събират прах от отдавна забравена джуджешка империя.

Тъмна участ е надвиснала над малкото гранично селце Сребротрън, намиращо се на северната граница на Кралството. Реката край селото пресъхва, посевите умират, а наближаващата есен заплашва да остави селяните без храна през суровия зимен сезон. Селския магьосник Сиян, отива нагоре по течението на реката да търси причината за бедата, но така и не се завръща. Слухове за демона Зардинакс започват да се ширят из селцето. Селяните са притеснени и скоро изпращат молба до областния град да им помогне.

Тежките условия в кралството и множеството гранични проблеми с племена на планински орки и гоблини не дават възможност да се отдели дори един войник, за решаването на проблема. Но градската управа обявява награда от хиляда жълтици на този, който спаси малкото селце от бавна смърт и донесе главата на Зардинакс. Не след дълго, авантюристи от всички краища на кралството започват да прииждат, подмамени от голямата награда…


***
Сутринта беше влажна и задушна. Предната нощ беше паднал дъжд и сега слънцето безмилостно напичаше земята. На малкия площад пред кметството нямаше много хора въпреки, че слънцето отнавна се беше подало над хоризонта.

На огромно дървено табло до вратат на кметството имаше множество обяви, декрети и съобщения, но това което привличаше пет фигури беше малък къс хартия, забит в долния десен ъгъл на дъската. Оръфания къс хартия с кметския печат обещаваше хиляда жълтици на тези, които помогнат на далечно гранично селце в бедите му. Нямаше много подробна информация, споменаваше се за демон тормозещ селяните и име, което да търсят, когато стигнат селото - Бален.

Пред кметството имаше малък фонтан и сега там възрастен каруцар поеше конете си. Докато чакаше животните да се напият той забеляза странната група пред таблото за обяви.
- Хей, вие - провикна се той - Не изглеждате местни. Да не отивате към Сребротрън?
[sblock]Тук е момента в който се описвате и бивате социални :D
Честито начало на приключението ни, дано да пребъде.[/sblock]
Последна промяна от CONAN на вт авг 26, 2008 7:38 pm, променено общо 1 път.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

Потребителски аватар
херцог Авис
Форумно Зло
Мнения: 5206
Регистриран: нед фев 16, 2003 1:10 am
Местоположение: където сваря
Контакти:

Мнение от херцог Авис » съб юли 26, 2008 1:04 am

Драконско лице със широка зъбата бляскава усмивка се извърна към каруцаря. Въпреки редиците остри като игри зъби, цялостният вид на драконородения не придизвикваше отвращение или страх. Всъщност изглеждаше доста весело и миловидно. Беше облечен в тежки доспехи, над които бе наметнат широк парцал, който някого явно бе представлявал някога доста свястна табарда. Черният плат беше посивял от пътна прах и кални следи, но на него ясно се личеше изобразен бял знак на човешки череп с голяма мълниевидна пукнатина през средата на лицето. Но дори и този зловещ знак не смущаваше никак предразполагащото излъчване на гущера. На гърба му се виждаше окачен голям двуръчен меч, който беше единственото нещо по воина, което бе излъскано почти до огледален блясък и от време на време заслепяваше околните със ненадейно отразени слънчеви лъчи. Когато заговори, от време на време малки бели кълбенца дим се изстрелваха от ноздрите му:

- Добра стига, уважаеми. Точно там отиваме. Дочухме че селото е в беда и има нужда от помоща на хора като нас. А вие, уважаеми, случайно да знаете що за демон тормози селото и няма ли някакви признаци за присъствие на немъртви твари в земите му?

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Мнение от CTAHuMuP » съб юли 26, 2008 11:46 am

До заговорилия пръв драконокръвен тежко пристъпи и втория от групичката. Макар и да бяха от един вид, двамата не можеха да се различават повече като излъчване. Устните на втория драконокръвен бяха стиснати в сериозна гримаса сякаш се е усмихвал за последно при излюпването си, а веждите му бяха намръщени строго и изглеждаше, че не ги е отпускал горе-долу от тогава. Очите под веждите бяха две мътночервени тънки цепки, които гледаха каруцаря от почти два метра височина с поглед, излъчващ нещо смесено между надменно презрение и съжаление. Ноздрите на носа му бяха свити все едно самата миризма на човешкото същество го отвращаваше и въздухът излизаше от тях със зловещо свистене. Плочките по лицето и мускулестите му ръце бяха с тъмен, ръждив цвят в ярък контраст с излъсканата до блясък сребриста верижна броня. На гърба му имаше прикрепен лек щит от светло дърво, отново поддържан изключително добре, а на колана му висеше боен чук със същото качество. В лявата си ръка държеше поодърпана торба с храна и други принадлежности.

Сякаш без да разтваря устни драконокръвният избоботи на общия език:
- Значи ставаме двама за Сребротрън.

След това се обърна към драконокръвния с доспехите на езика на драконите:
драконски
- Добра стига, братко. Бахамут да благослови тази наша среща, защото досега мислех, че ще съм единственият достоен поел към това окаяно селце.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
херцог Авис
Форумно Зло
Мнения: 5206
Регистриран: нед фев 16, 2003 1:10 am
Местоположение: където сваря
Контакти:

Мнение от херцог Авис » съб юли 26, 2008 1:17 pm

драконски
- Добра стига и на теб, братко, и нека Гарвановата кралица да не бърза да се срещне с теб. Ще се радвам на компания на велик воин, какъвно несъмненно си. Аз съм Баласар и съм твоите услуги.
- Та, уважаеми, ще ни покажете ли пътя към Сребротрън, или пък ако сте се запътили натам, може би ще ни откарате. Ние ще бъдем щедри в благодарността си. - Баласар дари със щастлива усмивка кучияша. Радваше се на всяка възможност да пътува в компания.

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8810
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Мнение от CONAN » съб юли 26, 2008 1:32 pm

Старчето се захили.
- Да, за Сребротрън съм! Сина ми живее там с жена си. Миналия месец получих писмо от него. Вика че положението е нетърпимо, втора нива вече повяхва и реколтата няма да стигне да сколаса през зимата. Изселва се, един вид, разбирате. - след това посочи към каруцата: - Ще се радвам да имам компания, пътя е дълъг, а в писмото пише че може да е опасен. Горски духове са излезли от Великия лес и плашат пътниците.

Докато говореше, стареца слезе от капрата и размести двата чувала така че да може да се седне удобно, и просна една черга на дъното на каруцата:
-Не е много, но е най-доброто с което разполагам. А вие там, тримцата, - и посочи двамата мъже и жената с демонска кръв - вие за къде сте?
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Мнение от ChoChan » съб юли 26, 2008 1:47 pm

Между двете масивни туловища на драконяните надникна окичена с два чифта извити назад рога глава, след която грациозно се промъкна и останалата част от млада жена с очевидно демоничено потекло. Ръстът й изглеждаше нищожен на фона на извисяващите се с поне една глава над нея войни. Високото й чело беше набраздено от рогови образувания, които се скриваха в спускащата се черно-лилава грива, обсипана с множество костени фетиши. Очите й любопитно святкаха насам-натам, докато бегло огледа останалите наоколо и дари коларя с усмивка, която откри редица смущаващо остри бели зъби. По шията и раменете й се виждаха вълнообразни фигури, които можеха да минат за татуировки, но бяха прекалено деликатни и нетипични за да са човешко творение. Беше облечена в удобни за пътуване дрехи от щавена кожа, на кръста си имаше колан с множество джобчета и кесийки и затъкнат нож с дълга дръжка. Наметалото й бе намотано на топка и хвърлено върху неголяма пътна раница, която бе опряла на стената на кметството. Ръцете и пръстите й постоянно шареха нервно в унисон с периодичното потрепване на опашката й, сякаш имаше нещо полепнало по тях, което иска да оттърси.

-Брой ни трима за Сребротрън - тя се ухили отново, взе си багажа и с умерена крачка се приближи към каруцата, метна раницата отзад и се покатери вътре - Мерси за превоза. А как ти е името, дядко? - не го дочака за отговори, ами веднага продължи. - Мен ми викат Езгара Ним.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
Malcolm_X
Мнения: 400
Регистриран: вт авг 17, 2004 11:29 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Malcolm_X » съб юли 26, 2008 2:38 pm

Огромен мъж стоеше прав с кръстосани ръце и четеше обявата, закачена върху дървеното табло. Или поне си даваше такъв вид. Някак трудно му се отдаваше четенето на Ален, винаги се оправяше по градовете с черпене по пивниците и сладки приказки с местните клюкари и клюкарки. Така беше научил и за сегашната задача в селото Сребротрън. Беше се разходил до кметството само по една причина - да види дали ще може да добие още информация за естеството на задачата и ако има - да намери някакви спътници, че напоследък хич не му вървеше с 'другарите' - последният се беше опитал да го ограби докато спи и остана да виси на едно дърво в гората с главата надолу.

Висок като канара и як като бик, Ален беше симпатичен млад мъж. Гладко обръснатата глава контрастираше на гъстата рижава четина, която минаваше за брада. На гърба му беше окачена огромна брадва, излъскана до блясък. Човекът веднага пресметна какво представляваха другите присъстващи и отбеляза присъствието на драконокръвния с меча, другият, който му напомняше малко баща му и малко първият му ротен сержант и най-вече сладката дама с демонска кръв.

-- Ха! Демонче и двамина с драконово потекло и аз да изпусна?! НЯМА КАК! Имаш късмет, дядка - като гледам каква пасмина сме и компанията ще ти е добра пък и няма да се налага да пълниш гащите всеки път нещо като изшуми в храсталака. Аз викам да ходим, че да не ни изпревари някой. Обичам да пътувам, ама и парици си трябват, пък напоследък никакви на останаха... - Явно за доказателство, Ален взе кесията от колана си и я обърна върху дланта си - от нея изпаднаха няколко златни монети, които той показа на присъстващите.

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8810
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Мнение от CONAN » съб юли 26, 2008 8:46 pm

- Казвам се Мурган Тод, но всички ми викат Мурган Барда. Навремето съм свирил дори в кралския двор, преди артрита да порази пръстите ми. - усмихна се весело стареца. - Сребротрън се намира в полите на Великия лес, а дотам има три четири дена път. - Докато гледаше как новите му спътници се качват на каруцата, той погледна въпросително последната фигура, която все още сякаш гледаше втренчено обявата, чудейки се дали си струва.

[sblock]Мурган Барда, известен надлъж и нашир песпопеец и разказвач на древни легенди.
Изображение[/sblock]
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Мнение от ChoChan » съб юли 26, 2008 9:47 pm

-Брей! Самия Мурган Тод - рече Езгара докато наместваше раницата си в единия ъгъл на каруцата, настани се, опря лакът на рамката и се обърна към стареца. - Аз не си падам по лагерни истории, но се обзалагам че има какво да разкажеш - тя му смигна и погледна към останалите - А вие, красавци, които така прилежно сте си лъснали оръжията, имена имате ли си?
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
Yago
Мнения: 10448
Регистриран: вт дек 25, 2001 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Yago » съб юли 26, 2008 10:00 pm

Не толкова табелата гледаше еладрина, колкото бъдещите си спътници. Драконородни, при това дебеловрати и тежкоопашати, които веднага се сдушиха и си заговориха нещо тайно на своя си език. По-лошо, двамата изглеждаха почти меланхолични и сдържани на фона на рижия човек, при все че за драконородната жлъч и горделивост се говореше нашир и надлъж. А и на ръст и рамене не им отстъпваше, което също не беше малко. В тази компания, вида на дребния тийфлинг действаше почти успокояващо, въпреки явните белези за мрачния й произход.

- Да, да, разбира се - промърмори той и заметна пътната си торба - кой не обича компания, особено когато ще пътува през опасни пътеки... Пък и с такава компания - добави той през кратка пауза, докато се приближаваше с бърза крачка и кимна към драконородните - не си представям човек или звяр да посмее да ни закачи.

С близостта му си проличава, защо досега е останал на заден план. Пепеляворус, късо подстриган, леко одърпан и леко прашен от пътя, стройния еладрин беше твърде обикновен, липсваше му приказността на неговите роднини и прадеди. Единствено сините, дълбоки очи гледащи изпод омачканата широкопола шапка правеха някакво впечатление. Подпрян на пътната си тояга, с тъмни, прашни дрехи и овехтяла раница, не беше трудно да го сбъркаш с обикновен амбулант или пътуващ книжник.

- Алверад ме викат, между другото - вметна той не след дълго и покатервайки се на каруцата, настани раницата си до останалите багажи, преди да слезе, явно смятайки да продължи пеш за момента.

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8810
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Мнение от CONAN » съб юли 26, 2008 11:07 pm

Мурган Тод подкара бавно каруцата по каменния път. Скоро напуснаха града и поеха по прашен път на север, а Алверад вече не смогваше на скоростта на двата коня и се качи при останалите. Пътя се виеше покрай ниви с позлатени посеви и тучни ливади, а през цялото време Муранд Барда разказваше забавни истории от своята младост, когато беше странствал надлъж. Мурган Тод явно носеше прякора си напълно заслужено, тъй като беше извор на най-разнообразна информация.

Скоро стигнаха долината на Сребърната река, на чието име беше кръстено селцето, към което пътуваха. Цялата се пресичаше от кафява гънеща се като змия ивица, а от някога бляскавите води на пълноводната река нямаше и следа. Тук таме имаше групи от дървета, образуващи малки горички.
-Ето какво остана от великата река. Само коритото и камъните в него. - посърнало рече Мурад и посочи към хоризонта: - Щом преминем долината, започва Великия лес. Сребротрън е отвъд билото.

Пътниците проследиха пръста на стареца. На два дена път се виждаше края на долината, а отвъд билото, зад което пътя се скриваше започваха огромните горски масиви на Великия лес. Далеч далеч зад тях чернееха върховете на Островърхите планини.

- Да спрем за почивка - каза Мурад. - Конете да попасат зелена тревица и да хапнем малко. Нося сирене, хляб и малко вино, но като ви гледам такива грамадански, няма да има достатъчно да ви засити. Но поне да залъжете стомасите... - и започна да вади от единия от денковете храната. Когато раздаде на всички по парче сирене и къшей хляб, седна срещу тях и ги заоглежда с интерес.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

Потребителски аватар
Yago
Мнения: 10448
Регистриран: вт дек 25, 2001 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Yago » съб юли 26, 2008 11:26 pm

- Да не би и за реката да е виновен демона? - попита Алверад докато си вееше с шапката и оглеждаше местността.
По-късно, когато спряха за почивка, той извади малко от собствените си припаси, които макар и да не бяха пресни като предложената храна, поразнообразяваха нещата.
- Щедростта ти радва, - вметна той докато гризеше хляба на малки хапки, понякога омешвайки го на топчета заедно със сиренето - Но като гледам имаме още доста път, може да успеем да ти се отплатим за добрината...
- Вода дано има само откъде да вземем... - допълни след малко, замислен, с поглед зареян към облаците.
ум колкото на замажан синигер

Потребителски аватар
Malcolm_X
Мнения: 400
Регистриран: вт авг 17, 2004 11:29 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Malcolm_X » съб юли 26, 2008 11:48 pm

-- Благодаря ти, Мурад. Щедрост е човек да дава, когато има най-малко... О, могъщи Корд дори тоз човек със сила и решителност и му дай капчица от твоята мъдрост и трошица от твоята здравина, за да пребъде...

Човекът хапна малко и изпи няколко глътки вино, след което се обърна към спътниците си:

-- Мен ме казват Ален, родом съм от столицата, но отдавна не живея там, често съм там обаче... Вещ съм с това чудо тук - посочи брадвата си с малкия си пръст, жестът беше малко странен предвид това, че се отнасяше за огромното оръжие. - Въртя го добре, малко хора в кралството могат да ме надвият изобщо, пък с брадва мога да ги преброя на пръстите на тая си ръка... Но дано Великия Гръмовержец ми прости, тъй като се забравих в хвалебствията си. Не бива така. А вие с какво се занимавате? Например вие, красива госпожице, от де сте родом?

Ален за първи път проявяваше явен интерес към демонокръвната. Явно му беше влязла под кожата. Но това не беше и учудващо - човекът беше свикнал да общува предимно с огромни безскрупулни мъжаги или по-коварните и извратени техни подобия, на които беше позирал. Е, беше имал доста близки контакти с женския пол, които го намираха не по-малко привлекателен, но подобна екзотика и то тръгнала да си дири щастието като наемник...

Потребителски аватар
херцог Авис
Форумно Зло
Мнения: 5206
Регистриран: нед фев 16, 2003 1:10 am
Местоположение: където сваря
Контакти:

Мнение от херцог Авис » съб юли 26, 2008 11:49 pm

- Мда - провлачи Баласар, стоейки разкрачен и премижал от слънцето вглеждайки се по посока на реката - Това на нашия език се нарича "тунджа". Незнам как е на общия, но общо взето в големите крадове има канали по които се оттича дъждовната вода. Та горе долу на това прилича.

Той приседна при другите, но не посегна към храната оправдавайки се , че не е гладен.

- Няма от какво да се притесняваш, уважаеми Мурган. До два-три дни, ако е такава волята на боговете, тази река ще носи кораби нагоре и надолу по течението, а децата ще се плискат по плажовете й. Демон или не, никой няма право да се бърка в законите на мирозданието. Както живота ни е бурна и извилеста река носеща се към спокойното всеобхватно море на вечния покой, така и всички неща в природата имат своята цел. Блодородието на есента е част от вселенския ред, за да може през зимата земята да си почине от човешката ръка и през пролетта отново да отвори лоното си за семената на живота.Дори боговете не се месят в този ред, защото той е свещен и неприкосновен.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Мнение от CTAHuMuP » нед юли 27, 2008 12:25 am

Намръщеният драконокръвен, който сдържано се беше представил като Надар по-рано по пътя, почти изплювайки думата, дори не погледна предложилия му храна Мурган и след малко бившият бард сви рамене и го подмина. Гледаше към хоризонта в посоката, в която Мурган беше казал, че се намира селото и мълчаливо слушаше как човекът-воин сам се хвали колко е добър и после, естествено, тръгна да задява жената. "Типично", изсумтя наум Надар, "за човек". След това се обърна към еладрина и му подаде манерката си, явно след последната му реплика останал с впечатлението, че магьосникът е жаден.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Мнение от ChoChan » нед юли 27, 2008 12:56 am

Езгара благодари на Мурган за хляба и сиренето и похапна набързо, докато другите разговаряха помежду си. Когато гологлавият войн я заговори, тя изтупа трохите, нападали по краката й, преглътна последната хапка и се обърна към него. Подробно му разказа как е от едисикоя част на кралството, която спокойно обхващаше хиляди квадратни мили и стотици градчета и как се занимава с какво ли не. Когато Баласар зареди утешителните си думи, за момент тя го зяпна и вдигна вежди, след което просто поклати глава.
-Кааакто и да е, както можеш да си представиш, демоните представляват известен интерес за мен, а и някоя друга пара покрай всичко друго винаги е добре дошла.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8810
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Мнение от CONAN » нед юли 27, 2008 1:16 am

Стареца наблюдаваше мълчаливия драконокръвен, след което рече на групата:
- Изглеждате яки воини, самоуверени, но да знаете, не сте първите дето отиват в Сребротрън. Обявата стои от месеци, през това време сума ти народ се опита да върне водата в реката и виждате колко успешно - той кимна към празното корито. - Ще ви кажа, много по-наперени от вас с могъщи оръжия и лъскави брони са влизали в леса, и не са се връщали. Земята не е същата, селяните говорят за горски духове бродещи извън пределите на леса, а планинарите шепнат приказки за каменни великани изпълзяли от недрата на планината.

Той дояде сиренето и хляба, пи от виното и се облегна на една страна, започвайки нов разказ:
- Да знаете, в древността Великия лес е бил дом на множество горски духове и елфи, а планините били владение на джуджешка империя. Сега от някогашното им величие са останали камъни, погълнати от природата и планината. Някои казват че има съкровища, но досега никой не се е върнал да разкаже. Опасно място е това, към което сте се запътили, така да знаете. Не ще да са празн иприказки за сплашване на децата, из леса бродят магически зверове.
Мурган продължи с разказа си за конфликт възникнал в джудешката империя довел до нейното разцепление и бавно падение, конфликт незасегнал елфите. Кланови водачи се скарали за властта и отдавна заровени вражди се разгорели отново, докато положението станало нетърпимо и избухнали сражения. Планинските каверни се превърнали в бойно поле. С времето враждата утихнала, но империята никога не можела да бъде обединена и постепенно подземните джуджешки градове опустели, за да бъдат населени с горски и планински духове, магически създания и твари непознаващи светлината.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

Потребителски аватар
херцог Авис
Форумно Зло
Мнения: 5206
Регистриран: нед фев 16, 2003 1:10 am
Местоположение: където сваря
Контакти:

Мнение от херцог Авис » нед юли 27, 2008 1:49 am

- Едно мога ди те кажа , уважаеми, що се отнася до мен, то или ще върна в тази река предишния и живот или ще загина опитвайки се. Никой не може да избяга от смъртта, аз ли да не знам това, Кавалерът на Гарвановата Кралица. Всеки ще стигне до предначертания му край, но дотогава живота ни е даден за подвизи, защото само споменът за тях в сърцата на благодарните поколения ще остане след като си отидем. Не бляскави доспехи и страховити оръжия правят воина, а онова що тупки в гърдите му. А като гледам брат Надар и нашия нов приятел Ален са силни и достойни войни.

Баласар обърна дружелюбната си муцуна към еладрина и демонокръвната девойка:

- Но ти , благородни Алверад, ми изглеждаш като учен мъж. Защо си изоставил покоя на библиотеките и лабораториите и си тръгнал да търсиш опасности и приключения. Нима знанието вече не се цени в тези земи, че да се налага така да си изкарваш хляба. Или ти, прелестна Езгара, изглеждаш ми толкова финна, а говориш за демони като за стари познайници. Вие двамата едва ли разчитате само на божията воля и силата на мускулите ...

Потребителски аватар
Malcolm_X
Мнения: 400
Регистриран: вт авг 17, 2004 11:29 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Malcolm_X » нед юли 27, 2008 2:42 am

-- Баласар е прав, Мурган - не бляскавите доспехи и украсените оръжия правят добрия войн. Острието на моята брадва е нащърбено, защото е видяло немалко битки, а доспехите ми не носят същия блясък както в деня, в който ги купих. Комуто е отредена ранна смърт, не може да й избяга - тя може да го застигне и в кръчмата, обграден от курви и пияници, безобидни макар и неприятни за компания. Ако и на мен е отредена подобна участ, предпочитам да я срещна с брадвата си в ръка, а не заврян в някой ъгъл, треперейки от страх.

-- Може би говоря много, приятели, но се надявам да не ви преча. Просто отдавна не съм бил в подобна компания и някак си...ми се отпусна душата... Наздраве! - Казвайки последното Ален вдигна тост и отпи една малка глътка от виното. Не искаше да прекалява - особено в подобна неприветлива местност. Пък и повелите на Корд, на които той се уповаваше не предполагаха един войник на служба (сам си я беше наложил - да опази себе си и най-вече спътниците си докато стигнат до Сребротрън) изобщо да пие.

Извън роля
[sblock]Понеже Конан не е уточнил - долното го казвам само, ако сме спрели да нощуваме.[/sblock]
-- Ще ме извините, приятели, но денят беше дълъг и се чувствам изморен. Предпочитам да си легна да поспя, но преди това да се разберем кой ще бди над огъня и съня ни. Аз съм склонен да приема която и да е смяна, само да не е първата - опасявам се, че може да заспя, толкова изморен се чувствам...

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Мнение от CTAHuMuP » нед юли 27, 2008 10:12 am

Надар се обърна към човека, червените му очи пробляснаха и той се обади за първи път откакто бяха спряли:
- Аз ще поема първата смяна - след това се обърна към Мурган и продължи. - Ако положението в Сребротрън е толкова опасно, защо короната не е изпратила няколко от безценните си войници? Нима безумието на Аменон* е стигнало до там да не защитава собствения си вид? И защо наградата е само 1000 жълтици?
Аменон
Това е главнокомандващият войските в Кралството, не знам как му се вика по фентъзивски - командир, първи меч, върховен юмрук, ай донт кеър. Ако името не се хареса на Конан, може да го смени.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8810
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Мнение от CONAN » нед юли 27, 2008 10:21 am

- Кралството е в опасност от оркските племена които прииждат от запад през ниските части на Островърхите планини. Благодарни сме на боговете за тази естествена преграда между тях и нас, но последните години те са намерили начин за бързото й преминаване и плячкостват пограничните райони. Няма много войници на разположение, а тези които отидоха до Сребротрън се върнаха с празни ръце, а реката все повече съхнеше. Вече водата я няма. Пък и много не вярват на приказки за демони, горски духове и други такива в столицата. Мислят ги за неща от отминали епохи и бабите плашат с тях децата...
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Мнение от CTAHuMuP » нед юли 27, 2008 10:25 am

- Бахамут да закриля народа, забравил уроците на историята си - промърмори сякаш на себе си Надар, после загледа отново хоризонта и попита. - Кой да събудя за втората смяна?
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Мнение от ChoChan » нед юли 27, 2008 11:40 am

На въпроса на Баласар, Ним просто сви рамене и леко килна глава, изправи се и сложи ръце на кръста си.
- Отлично наблюдение, Баласар, и слава на всички там богове и разни, някои прегради не се преминават единствено с груба сила - тя небрежно вдигна ръка пред себе си, пръстите и се свиха като орлови нокти, очите й притъмняха до непрогледно черно и около пръстите й запращя лилаво-черна неестествена енергия, закълби се около китката и плъзна надолу по лакътя. Езгара рязко сви пръсти в юмрук и енергията угасна, а очите й малко по малко добиха обичайния си блясък.
- Признавам, легендите, за които Мурган разказва никак не са ми чужди, както и обещанията, които се крият зад тях, а що се отнася са демона, не знам... струва ми се, че съм чувала това име някъде, още не мога да изровя в паметта си къде точно.. - тя коленичи до багажа си и започна развързва завивките.
- И междудругото, просто за протокола, АЗ лично нямам намерение да си оставям кокалите да се белеят из някакви оакани от прилепи руини. Даа даа, идеята е да помогнем на изпадналите в беда селяни и така нататъка, - тя махна небрежно с ръка през рамо - но не съм достатъчно луда, че да се хвърлям с главата напред в нещо, което надвишава силите ми толкова, че да прави опитът напразен. Ако не мога или не можем да се справим с каквото пречи на реката да тече нормално, смятам да се върна и да разкажа какво точно има там, е... стига някой да си направи труда да попита.
Тя прислючи със завивките си и обърна глава към Надар - С удоволствие бих поела втора смята, но като виждам какви кавалери сте всички, се съмнявам, че ще ми позволите да го направя - тя им прати по една усмивка, настани се до багажа си, придърпа одеялото до врата си и им обърна гръб.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
херцог Авис
Форумно Зло
Мнения: 5206
Регистриран: нед фев 16, 2003 1:10 am
Местоположение: където сваря
Контакти:

Мнение от херцог Авис » нед юли 27, 2008 12:13 pm

Балазар ведро се засмя на остроумното бърборене на демонокръвната:

- Е, Неведоми са плановете на Господарката на Гарваните, но ти желая дълъг живот , както и спокойни и приятни сънища. .... Братко Надар, можеш да събудеш мен за втора стража.

Потребителски аватар
Yago
Мнения: 10448
Регистриран: вт дек 25, 2001 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Yago » нед юли 27, 2008 12:56 pm

Какво можеше да направи той, освен да свие рамене, още повече че драконородния бързо забрави за собствени си въпрос.
- За всяко нещо си има причина... - отвърна уклончиво той, докато приготвяше мястото си за почивка.
- Откровено казано, аз се интересувам повече от демона и земята, отколкото от хората и наградата, макар като всеки да се радвам на доброто дело и добрите пари. Представете си сила способна да пресуши цяла река... дали може да бъде разбрана? А обърната? Добре би било ако можехме така да командваме потоците, нали?
След тирадата на тийфлинга, вече излегнат в импровизираното кресло оформено от раницата и одеялото, добави замислено:
- И аз не възнамерявам да се жертвам, но тези нещо не стават толкова по избор. Ако се случи да работим заедно, надявам се да можем да разчитаме един на друг. Пък ако срещнем нещо отвъд силите ни... може да е и по-бързо от нас. Какъв смисъл да се бяга тогава? По-скоро предпазливи трябва да сме, защото страхът е обичайно лош съветник, докато разумът - добър.
След което, ако никой не добави нищо, се отпуска с отворени очи, потъвайки в безсънния покой на еладрините.
ум колкото на замажан синигер

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Мнение от CTAHuMuP » нед юли 27, 2008 1:25 pm

След последните мъдри думи на еладрина Надар кимна в мрачно съгласие. Потайният магьосник му допадаше все повече и Надар неволно се сети за Куарион, взводния чародей при последното му армейско назначение. Беше също така пестелив на думи, но всяка изречена беше на място и носеше смисъл. Надар погледна към човека, представил се като Ален, и се усмихна горчиво - контрастът между бъбривите войници от взвода и магьосника им сега получаваше втори живот тук, край тази пресъхнала река... "Каква ирония", помисли си драконокръвният, "дали и Алверад го очаква същата съдба като непознатия му колега?". Очите му се присвиха в болезнена гримаса при спомена. Не, нямаше да го позволи. Нямаше да се провали за втори път.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8810
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Мнение от CONAN » нед юли 27, 2008 10:06 pm

Вечерта мина безпроблемно, нищо не смути съня и постовете. На сутринта бяха отпочинали, а времето приятно ги изненадваше с хладен ветрец. Колкото повече наближаваха леса и планините, толкова по-поносимо ставаше слънцето.

Бързо прибраха лагера и продължиха през долината. Така часовете се нижеха, докато каруцата се клатушкаше по кривия път. Изведнъж, щом преодоляха поредния хълм пред тях се разкри ужасна гледка. Малък фургон се беше обърнал встрани от пътя със строшени оси. До него труп на едър кон, разпорен през корема събираше облаци мухи. Навсякъде около фургона се виждаха пръснати дрехи и покъщнина, явно намирала се някога във фургона.

- О богове!- промълви Барда.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

Потребителски аватар
херцог Авис
Форумно Зло
Мнения: 5206
Регистриран: нед фев 16, 2003 1:10 am
Местоположение: където сваря
Контакти:

Мнение от херцог Авис » нед юли 27, 2008 10:16 pm

О, Богове! - повтори след него Баласар, скочи от каруцата и изтича до разбития фургон. Оглеждаше внимателно вътре и наоколо фургона за тела.

[sblock]Ако има тела, проверявам дали са живи. Ако има и не са живи - проверявам от какво са умрели.[/sblock]

Потребителски аватар
CONAN
Варварин
Мнения: 8810
Регистриран: пон яну 27, 2003 7:21 pm
Местоположение: Кимерия
Контакти:

Мнение от CONAN » нед юли 27, 2008 10:21 pm

До фургона в дълбоката трева лежеше мъртво тяло на жена. Дрехите й се бяха превърнали в кървави парцали от нараняванията по цялото й тяло. Баласар успя да забележи няколко рани с назъбени краица, които прецени че може да са от тъпо или по-примитивно острие, както и множество разкъсвания по кожата, присъщи на диви животни. Друго тяло освен коня нямаше.
The past is a rudder to guide us, not an anchor to hold us back.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Мнение от ChoChan » нед юли 27, 2008 10:24 pm

- О... ъъ!- възклицаващо започна Езгара и после запецна - мамка му... - скочи на земята от каруцата и се огледа първо наляво, после надясно, после напред.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Заключена

Върни се в “Гората на демона”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост