Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

Wasteland's Tales

Приключение по Fallout.

Модератор: Sharky_Dog

Потребителски аватар
Sharky_Dog
Мнения: 672
Регистриран: чет юли 06, 2006 1:56 pm
Местоположение: Plovdiv / Sliven

Wasteland's Tales

Мнение от Sharky_Dog » ср юли 23, 2008 6:31 pm

Героите на нашата история:

Героят е разиграван от [url=http://forums.rpgbg.net/profile.php?mode=viewprofile&u=2421]Gallean[/url] написа:Стома
Мъж 26


Стома е обикновенен ловец в хълмистите земи на близкия Север. Наследява от баща си занаята, жалкото си оръжие и малката хижичка, оцеляла по чудо бомбите, но не и разрухата на времето. Стома се издържа убивайки малки животни, които яде, а кожите им продава в местното или в малко по-далечния град, за чието име така и не се позаинтересува.
Ловеца не общува с много хора, за това и най-вероятно повечето от тях не го намират за кой знае какъв събеседник, но добрата му подвижност, рефлекси и бързина на движенията не остават незабелязани. Няколко пъти са му казвали, че такива способности не се виждат всеки ден в града, а диваците просто изразяват възхищението си на див език когато им предлага за продан улова си.
С годините, и натрупания мързелив начин на живот, Стома решава, че му е нужна жена зада остави наследство. Решавада тръгне по не голеия по неговите възприятия, свят, зада си намери жива, здрава и млада девойка, която да го благослови с деца. А и зада по приключенства докато може. Взима си нещата, залоства вратата на хижата и тръгва на път...
Героят е разиграван от [url=http://forums.rpgbg.net/profile.php?mode=viewprofile&u=3150]urut[/url] написа:
Марк Тота
Мъж 19


Марк Тота е роден в малко племе от наследници на Чероките, оцеляло в територията на резервата си (никой не е хабил ценни ракети за да унищожи индианско село) намиращо се на две седмици път източно от Shady Sands. Въпреки необикновенната си схватливост бедният Тота бил сполетяван от най разнообразни нещастни случки през целият си живот.
Горкият Тота прекарал по голямата част от младостта си давайки обяснения на учителите си как е счупил поредното тренировъчно оръжие.
При навършване на 12 годишна възраст Тота както и всички младежи от неговото племе се явил на изпита за възмъжаване, включващ боравене с няколко вида примитивни оръжия използвани от племето, както и различни изпитания на физическите възможности на юношите.
Точно преди края на изпита и няколко минути “възмъжаването” на Тота селото било нападнато от голяма банда изгладнели Рейдъри. Смелите войни на племето остановили, че смелостта комбинирана с лъкове и копия няма почти никакви шансове срещу автоматичното оръжие. Тота не загинал в битката само благодарение на случйност (още при първото опъване на лъка, той се чупи и зашеметява Тота).
Историята на Тота след този ден е предимно еднообразна. Тота бива намерен от търговски керван в прерията полу умрял от глад. Водача на кервана решава, че може да припечели някои долар продавайки Тота за помощник на Мръсният Хари, инженер в The Hub. За да няма проблеми с властта (робството не се удобрява он полицията на Калифорнийската Република) Хари подвежда наивния Тота с обещанието, че ще му даде част от бизнеса, когато Тота овладее занаята.
В продължение на 6 години Тота работи тежка работа през деня и заляга над всички книги до които успява да се добере през ноща. С годините Тота усвоява много добре занаята и дори надминава своя “учител”. Въпреки наивността си един ден Тота осъзнава, че го мамят и се възползват от него и избягва...
Героят е разиграван от [url=http://forums.rpgbg.net/profile.php?mode=viewprofile&u=1324]Haron the son of Erb[/url] написа:
Денис Дийн
Мъж 19


Денис е дете на Рено. Още като малък губи майка си благодарение на свръхдоза джет. Уцелява главно благодарение на невероятния си късмет и интелект до момента, в който пияния свещеник в местната църква решава, че е време да стори поне едно добро дело в живота си и го взима при него. Юношеството на Денис протича обаче главно при Ренеско в близкия магазин, където той помага като чирак. Заплащенето е минимално, но за сметка на това той получава достъп до огромно разнообразие от учебници и книги. Израстнал в гетото магията на технологията се превръща в пътеводна светлина в живота му, той чете разкази за медицински роботи, мощни машини и невероятни открития, чрез които човешкия живот е бил далеч по-лесен. Като дете на Рено обаче най-много се увлича по енергийните технологии, лазери, плазмени оръжия и изкуствени интелекти. Мечтата му е един ден да отвори собствена работилница, която да поправя и продава подобни технологии, а той със завист гледа енергийните пистолети на хората на Салваторе, които идват всеки месец да прибират "таксата" от Ренеско.

Въпреки всичко обаче той си е проблемно дете. Постоянно пияният отец и леко откаченият Ренеско са слаби заместители на загубените му родители, а уличните курви са неговите майки. Денис е късметлия. Той е може би единствения човек в Рено, който е на плюс в казината на фамилиите. Той е изключително внимателен, защото вече е виждал как свършват онези, които печелят. Твърде често и доста отблизо при това. Успява да спести известна сума преди да загуби и жалкото подобие на работа, което има. Един месец Ренеско не успява да събере дължимата сума и решава да продаде Денис като роб.. обаче е забравил, че има при себе си не уплашено хлапе, а млад мъж. Денис събира набързо оскъдните си притежания и тръгва на път, без сам да знае къде отива.
Героят е разиграван от [url=http://forums.rpgbg.net/profile.php?mode=viewprofile&u=704]Lord Vader[/url] написа:
Логан Муур
Мъж 22


Ако Логан би могъл да бъде описан с една дума, то това несъмнено би било любопитен. Носът му вечно е там където не му е работата, независимо от последствията.
Роден в The Den, голямата му уста и широко отворените очи му навличат, когато още като невръстно хлапе бива пленен в робство. Късметът му обаче проработва, и кратко след това е освободен от Избрания.
В последствие решава да потърси късмета си в широката пустош и по един или друг начин се озовава във Рино, където любопитството му отново му докарва неприятности със Семейство Мордино. Късметът отново обаче му се усмихва и хората на Салватора го измъкват от лапите на Мордино.
Разбира се, нищо не е безплатно, и скоро Логан е принуден да върши някой от мръсните работи на Салваторе.
След като любопитството на Логан отново се проявява, опитвайки се да разбере откъде Салваторе взимат всичките си енергийни оръжия, и стига до дъното - връзката им с Енклава - най-удачното решение бива да се омете възможно най-бързо, преди Салваторе да разберат че знае прекалено много.
И това и прави - вярвайки че НКР ще може да му предложи сигурноста от която се нуждае, се запътва към Shady Sands, където и до ден днешен се бори за оцеляването си.
Въпреки не-лекия му досега живот - или може би точно заради него - той успява да запази усмивката на лицето си, както и чувството си за хумор. Може би заради големия му късмет, или някой биха казали заради глупостта му - но Логан се чувства като малките деца, едва ли не безсмъртен, и вярва че никога главата му няма да падне от раменете му. Но и неговият час ще дойде.



Интродукция

Лято. 2245. 168 години след ядрения холокост, обсипал Земята и обрекъл човечеството на унищожение. Самоунищожение. Все пак доказал се неведнъж, човекът, като достоен индивид, устоял на предизвикателството и започнал да съгражда света отново. Много велики хора, минали по пътя на Пустошта, наследила някога пищните царевични полета и пасища на Америка, останали в "новата" история... като Герои.
Един от тях спасил света от повторна заплаха на Религиозни фанатици и техният ужасяващ Господар. Години по-късно негов потомък, не по-малко велик от него, сразява опорочената организация Енклейв и помага на своето село да се възроди и развие, до днешния си завиден напредък.
Днес двамата герои стоят рамо до рамо, увековечени от Шейди Сандс, столицата на Ново-Калифорнийската Република, като мраморни гиганти, пред консулата.
...

Ето че три години след успехът на "Избрания" и неговите другари, Пустошта продължава своето съществуване, като по старому... може би, чакайки някой следващ герой... Може би...

---
Последна промяна от Sharky_Dog на нед авг 17, 2008 9:13 am, променено общо 6 пъти.

Потребителски аватар
Sharky_Dog
Мнения: 672
Регистриран: чет юли 06, 2006 1:56 pm
Местоположение: Plovdiv / Sliven

Мнение от Sharky_Dog » съб авг 16, 2008 10:51 pm

Глава 1
Въведение.

18 Август. 2245. Пътят Кварц (Quartz) - Лас Вегас (Las Vegas). 11.23 часа.

Проечава изстрел. Един от водачите на кервана пада покосен на земята.
-Всички долу!- чува се вик.
Всички залягат в очакване не неизвестния нападател. Всеки е намерил прикритие зад металните корпуси на каруците или под тях. Чува се втори изстрел. Този път покосеният е един от брамините теглещи колите. В далечината се вижда пушек. Пясъчно бъги и два мотора се различават през вдигнатия прахуляк.
-Огън- заповядва водачът на кервана. С леките си оръжия пазачите на кервана откриват огън по нападателите. Подпрян на едната от колите, допрял приклада на рамо, водачът се цели в рейдърите. Проечава изстрел. Силна болка в десния крак го поваля на земята. Поредният удар го уцелва в гърдите и го просва полу-мъртъв... Колите приближават. Двигателите ръмжат застрашително опасно близко. Чува се автоматичен огън. Част от пазачите падат мъртви на земята. Не минава много преди и останалите да изпопадат. С последни сили водачът се опитва да вдигне ловната си пушка и евентуално да свали някой от нападателите. Уви, кална кубинка се стоварва върху дясната му китка, отнемайки всякакъв шанс.
-Така, така... какво имаме тук - обръща се към падналия огромен, плешив рейдър с няколко златни зъба.
Рязаната, двуцевна пушка Уинчестър, която във ръцете на гиганта изглежда като играчка, се насочва към главата на падналия нещастник...

БУМ... Гърмът след шумната битка, отеква във пустошта и бавно заглъхва погълнат от планините на север...


Историята...
Част 1...

Кварц. Жарко слънце. Края на лятото, времето за прибиране на културите. Напрежението се усеща във въздуха. Не беше минало много от последната атака на Рейдърите и мълвата беше плъзнала из града, като чума в мръсно предградие. Обичайния тътен и веселба от кръчмата го нямаше, а улиците бяха пусти. Пазачите бяха на пост и удвоени. Всички работни сили бяха концентрирани във мината на юг от града, където се добиваше руда, богата на злато и други ценни метали. Всъщност малко от хората действително знаеха какво добиват, но важното беше, че Ново Калифорнийската Република се интересуваше от него и го купуваше. В града нямаше технология за пречистване на добива, за това цялата скална маса се извозваше с кервани до Скрап Хийп, а от там до малка рафинерия на юг от Шейди Сандс. Малцината на улицата ходеха въоръжени. През последните месеци градчето имаше големи проблеми с рейдърите. Неспирните атаки бяха принудили керван мастърите да увеличат охраната на керваните си и да завишат заплащането. Незнаен беше интереса на рейдърите към рудата, добивана от градчето, но нещо трябваше да се направи иначе мината щеше да затвори, а градчето да опустее.

На скоро групи странници бяха заприиждали към града, по покана на местния шериф, обявил награда за главата на всеки убит Рейдър.

...

Стома, Марк и Денис стояха пред затворената врата на шерифството. Не се познаваха, но бяха пристигнали на скоро в града и първата им работа бе да се чуят със шерифа за наградата, за която бяха чули. Вратата обаче беше заключена. Висеше мръсна табелка с надпис "Връщам се след 15 мин.", но бог бе свидетел на Стома, че той беше там поне от половин час. Не им беше останало време да разгледат града, но нямаше как да не забележат огромната "фабрика" или нещо подобно в самия център на градчето. Огромен комин се издигаше от нея, но дим нямаше. През отворената хангарна врата излизаше теснолинейна релсова композиция, излизаща от града и продължаваща на юг...



Логан, беличък тип, току що пристигнал от НКР се запътва уверено към безмълвната група.
-Здравейте момчета - продума той бодро - Да позная ли защо сте тук... ?
Логан беше относително височък, добре сложен младеж. Беше просто облечен - пуловер с неопределен цвят, който може би някога е бил в бежовата гама, камуфлажни джинси и абсурден бялo боядисан колан от Браминска кожа. С доста издължено лице, сплескана и мазна тъмно кестенява коса и напълно нелепа усмивка на лицето, определено не приличаше на човека който ще тръгне да събира глави на рейдъри.
Но все пак той беше там, пред вратата на шерифа, с още трима като него.




-Хващам се на бас, че няма да можеш. - отвърна Денис - Щото и аз не знам, обаче парите свършиха, а не ми се копае руда. Техниците по мината взимат по малко и от самите миньори. Иди го разбери...



Денис е слабичък, висок млад мъж със средно дълга, но рошава и сплъстена кестенява коса и пъстри очи. Облечен е в старо протъркано кожено яке, което лъщи от множество накапвания със смазка. Якето освен всичко му е и възголямо, очевидно предишния му собственик е бил още по-висок и значително по-едър, та сега горката дреха изпълнява повече функцията на палто. Краката му са обути в стари и не по-малко изтъркани и омазани дънки, а краката в многократно кърпени и поравяни маратонки, които вече спокойно може да се нарекат мокасини. На гърба му е метната брезентова торба, от която от малки дупки стърчат разни инструменти. Визията му се допълва и от тежък гаечен ключ закачен на колана като брадва. Като цяло прави впечатление на разсеян, тъповат и безобиден момък.



Стома представляваше сравнително нисичък човечец, с гоямо шкембенце. Остри мустачки под крив нос и малка уста с големи устни. Зада се опише напълно лицето му трябва да се отбележат преждревремените му бръчки, тъмната от слънчевите лъчи кожа и пооредялата му коса.
Тънък конец придържа парцалевите му кожени панталони, обялкъл е плътно рокерско яке в горещината и за капак тежко пoнчо прикрива кривите му рамене... Миризмата почти успява да изпъкне над околната и гордо да напомни за себе си.
Мачкайки в ръце мазната шапка, направена от кожа на мутирала крава, Стома гледа табелката, гледа и другите. Дори и след като го запитват решава да не отговори, а само да се усмихне любезно.




Студеният и леко хапливият отговор за секунда изтри усмивката от лицето на Логан, но после той я залепи там отново, и реши да разчупи леда.
-Е, едва ли има повече от една причина да седим да чакаме всички пред вратата шерифа. Аз съм Логан. - той протегна ръка, сякаш очакващ здрависване с първия който я подхване.



Ръката бива поета от млад индивид притежаващ всички външни черти на инианец, дълга черна коса привързана с кожена лента на челото, кожа с цвят на мед и черни очи. Облечен е с избеляло одеало в средата на, което е пробита дупка за да може да се ползва като пончо. Одеялото е привурзано на кръста с дулго въже омотано много пъти около кръста му.
- Тота, Марк Тота - казва индианеца и се усмихва мрачно - аз съм тук заради възможност да се избиват Рейдъри, преди 6 години положих тържествен обет пред Маниту, че ще отмъстя на тези кучета за смъртта на моят баща, Три Водородни Бомби, и всичките ми роднини. На това отгоре ще ми и платят за това удоволствие. Сигурно съм попаднал във вечните ловни полета предварително....
След цялото това излияние младият индианец отстъпва назад и сяда на земята до вратата на Шерифството, явно готов да чака много дълго. Притваря очи и се отпуска, но след няколко секунди ги отваря внезапно и добавя:
- Аз казах Хау.



Стома също прие ръката на Логан, изчака го да се обърне зада не го вижда и се избърса добре в дрехите.



Очакването на Стома да чака дълго, явно нямаше да се изпълни понеже скоро по улицата се зададе нисичък човек с Кожена броня, каубойска шапка, протрити джинси и бял револвер. От гърба му можеше да се види дръжката на пушка. Бъше към петдесетте с прошарена коса. Щом видя "тълпата", събрала се пред шерифството, ускори крачка и тракането на шпорите му зачести.



-Здравейте момчета.. хе хе. Шериф Уоукър. Кордел Уоукър, може да ми викате Корд. Извинявам се закъснението. Трябваше да проверя постовете на моите момчета по наблюдателниците. Напоследък имат навика да се отпускат, а трябва винаги да са нащрек, не се знае кога рейдърите ще решат да нападнат и градчето... Но нека не стоим на вратата.



Шерифа извади хълка с няколко ключа и отключи вратата. Тя се отвори леко, а той влизайки отскубна табелката. Вътре беше сравнително широко. Имаше черга на пода, няколко шкафчета от ляво, а срещу вратата беше бюрото на кмета. От дясно имаше маса от стар покрив на кола, няколко канапета от задни седалки я бяха заобградили, а над нея висеше стар вентилатор, който обаче се въртеше. В дъното имаше врата със завеса, а до нея друга водеща към двора.



-Разполагайте се момчета - подметна шерифа и посочи канапетата.
Мина през завесата и след малко излезе със 5 студени бири, отвори ги с вилица, намерена на пода и се настани при другите.



-Вероятно сте тук за проблема ни с рейдърите ?



Тота сяда по "турски" на канапето, срещу шерифа, взима една от бирите и отговаря с кратко "хъм" на явно риторичния въпрос на шерифа. След което отново преминава в изчаквателен режим.



След като се настани удобно в едно от креслата, Логан посегна към една от биричките, и започна сякаш трескаво да оглежда всеки дребен детайл от стаята. След като нищо не успя да прикове вниманието му, звучно отпи от бутилката.
-Е, че за какво друго да сме тук. Това което достигна до ушите ми беше доста оскъдено откъм информация обаче. - с последните му думи тонът на Логан стана малко по-сериозен - Въведете ни в положението и разкрийте малко по-специфичните черти от заданието ни.
Сякаш за да не се стане прекалено сериозен разговора, той подхвърли шеговито към Тота
-Внимавай с огнената вода! - и широко се усмихна.
Секунди по-късно осъзна че може би шегата му не беше не място, и доби леко гузен вид.



След като влязоха, Стома изчака секунда-две преди да отговори, усмихна се каза:
-Аз съм тук заради обещаната награда, но преди да приема задачата ще трябва да се запозная с всички обстятелства...
Наложи шапката на главата си и зада мачка нещо докато говори избра мустака си.
-Каква им е бройката, как са въоражени, как нападат, каква подкрепа мога да получа- такива неща.



-Ситуацията е малко по-сериозна от това, което описвате - отпи от бирата шерифа и я остави на масата - Разбира се керван мастърите търсят пазачи за пратките си непрестанно. Там бихте могли да се реализирате. Плюс това съм обявил награда от 100$ за всяка донесена ми глава на рейдър. За съжаление никой не е успял да се възползва от това още.


*кратка пауза*


-Но предполагам искате нещо друго... ? Търся хора от други градове. Хора като вас, непознати наоколо, без да се отличават със каквото и да било. Трябват ми за да проучат рейдърите. Бройката им и местоположението им.. Вижте, нямам достатъчно хора в града, за да водя война. И без това мината не върви добре. Работата е тежка. Боя се, че скоро няма да останат хора при тези набези... Имам предложение от НКР. Да се справят с рейдърите, но им трябва информация. А и помощтта им не е евтина. Вероятно ще се наложи да влезем в републиката и промени ще има!



-Тук идвате вие. Донесете ми необходимата информация и ще получите по 500$ за това на калпак + 100 сега, ако решите да се заемете. Ако не желаете ще ви разбера.. Можете да говорите с Мат Дилтън - керван Мастъра за работа или информация за града. През повечето време виси пред фабриката.



-Та ще мога ли да разчитам на вас ?



-600 гущера... Че и ако вземат да съберат някоя и друга глава по пътя... 100 кентавъра / 4 човека = 25 за всеки от нас - Логан се усети се че бе изрекъл последната си мисъл на глас.
-Аз съм вътре! - избърза да каже той - Обаче каквото си съберем си остава за нас.



-Бая щедро предложение, надявам се, че е такова по-скоро благодарение на натиска от рейдърите, отколкото от кончините на предишните наели се на работа при вас. - отговори на въпроса на шерифа Денис - Човек трябва да живее някакси, затова съм навит при всички положения.



Тота изгледа хората около масата един по един, сякаш ги преценяваше и каза:
- Аз ще участвам при тези условия със сигурност.



-На кратко, искате ние да отидем напред просто защото нямате никой по-евтин и заменим от нас за тази работа? - рече Стома
Стома огледа другите и продължи бързо:
-600 долара на човек ако свършим работата, отделно перо от началните 100!



-Стома не се опитвай да се пазариш. Трябват ми хора като вас, не защото няма по евтини, а защото хората тук не са пригодени за бой, а пазачачите ми са малко.. отделно от това, съм сигурен че рейдърите имат информатор в града и бог ми е свидетел ще извия врата на шибаното копеле, само ако разбера кой е. -Логан - да може да мародерствате убитите както желаете.



-Ако всички сте съгласни с условията - шерифа поглежда Стома - ... да ви изплатя предплатата и да се захващате. Също ще е добре да не раздувате много какво точно правите, за да не ви падне "прикритието".



Уокър става и се запътва към бюрото си. Отваря едно от задните шкафчета и набира комбинация на сейф, явно затворен вътре. Изважда 4 пачки и хвърля 3 пред Логан, Денис и Марк...



-Ще вземеш ли твоята при моите условия или.. ? - поглежда Стома шерифа.



Стома продължи да мачака още малко мустака си, а след това го и захапа. Все така кимна отчетливо и взе парите, без да ги брой. Махна леко за сбогом на шерифа и излезе.
-Хех, господа, пивниците не са място за серизони приказки, но щом държите... -обърна им гръб и се запъти към определена руина в града.



Беше мернал тип, който му приличаше на трапер и му се искаше да го поразпита за селището, близките и далечните месности около него. Откъде може да се намери вода, къде има близки руини, пещери или други удобни места за подслон на голяма група хора.



-Амм... да имате някое "служебно" огнестрелно оръжие, защото като гледам само аз нямам. - попита Денис - Мога да оставя някакви пари като залог, че ще го върна, примерно.



-Хммм.. ще ти напиша една препоръка. -отвърна Уоукър - Отиваш при Том "Смити" Смит и ще ти направи отстъпка за един чудесен Colt 6520.



Тота прибира неговият дял. Надига се и преди да се запъти към вратата казава:
- Предлагам да се срещнем в местната пивница след 2 часа. Това време трябва да е достатъчно за желаещите да пазаруват. Там можем да обсъдим как ще действаме.



Стома излезе от шерифството и се затътри из града. Не беше голям и малко след шерифството вече заобикаляше голямата фабрика, надникна през хангарната врата от юг и видя вътре работници, които "дробяха" скали и ги товареха на каруци от половин коли. Пред самото здание имаше клетка с 20- на брахми, разнасящи благоухание във въздуха. А от страни на тях, бяха паркирани 10-на каруци/коли. Над тях се издигаше навес от опъната кожа и на сянка се беше опънал мъж на средна възраст, седнал на една гума до варел с две бири до него. Стома предположи, че това е Мат Дилтън - керван мастъра.



От другата страна на сградата се издигаше тенекиена постройка с висящ ръждив надпис "Лазарет"
Стома се огледа и пред една от къщите видя празна каручка със жена и малко момиче седнали в нея. Млад мъж изнасяше покъщнина от къщата. Освен тези образи, друг наблизо не се виждаше. Разбира се от града имаше още не малко... Ловецът реши да използва времето си до срещата в опити да изнамери полезен му човек за околността и да го разпита* любезно.
След обикаляне насам, натам накрай града намери една проста къщурка с брахма отпред и на простор наредени изсушени кожи на златни гекота. На скамейка, изцапан с кръв седеше разголен мъжага и чоплеше с голям ловджийски нож трупа на едно геко. По-подходящ човек в града от този - здраве му кажи.



Стома се приближи и седна до него. Попита за необходимата му информация и зачака отговор. Такъв обаче нямаше. Човекът спокойно си дереше гущера и не обръщаше внимание на новодошлия.
Стома го погледна още малко и се опита отново да привличе вниманието му:



-Друже, тази информация е важна- тук сме зада ви (набляга на тази дума) помогнем срещу ония мародери- рейдерите. И понеже знам, че голяма група хора не може просто така да стой в пустошта- помогни ми като ми кажеш нещата, които те попитах- къде им в околостта източник на вода, има ли риуни, пещери или други места, където могат да лагеруват? Помагайки ми, най-вероятно ще спасиш този град, хората, (показва леко с ръка) тази къща и (показва самия ловец) дори самия себе си.



Ловеца беше привършил с работата и простря пореднта кожа да съхне.
-Предполагам, че да отговоря на въпросите ти ще е най-бързият начин да ме оставиш на мира, нали ? Ако ще ходиш някъде в пустоща се запаси със количество вода от града. Големи водоеми няма, а е рядкост да срещнеш дори и локва или ручей в този край. Руини има по целия път от тук до Вегас. Стари бензиностанции, ферми. Има къде да пренощува човек. На север при възвишенията има малки струпвания на дървета, които биха могли да се нарекат и горички, а пещерите са рядкост, но повечето са вече населени, ако разбираш какво имам предвид..
След което ловеца хвърли трупа на последното геко в една тава и се зае със следващото..



-Извинявай, че ти преча, човече, но ще ти задам още един въпрос- ти, като човек, познаващ околността- къде смяташ, че група като тази на мародерите може да лагерува- в някой град?



-Най-вероятно да. В пустоща наоколо има много развалини и малки селца, повечето от които необитавани. Но внимавайте. Някои са с по-високо ниво на радиация. За това и повечето хора ги отбягват.



Стома кимва леко с глава за благодарност и се отдалечава тихо. След това отделя известно време колкото да се запознае с най-важните сгради в града и се запътва към кръчмата, където има среща с другите.



В това време Муур още висеше в шерифството.
Логан бавно допи бирата си, докато се опитваше да подхване някакъв дребен разговор с шерифа. След няколко минути хънкане и мънкане той му пожела лек ден. Никога не го беше биволо по дребните приказки. Реши да се отправи към местната кантина където да похарчи няколко долара, и по-важното - да разбере нещо повече за рейдърите.



Кръчмата беше малко на запад от кметството, от другата страна на главния път, водещ извън града - на север. Не беше нищо особено. Двуетажна сграда, чийто партер бе разделен на две. Казино-то от южната страна на Г-образната сграда беше затворено. Според неоновия надпис отваряше в 9, което беше след около 3 часа, а барът беше отворен Нон-стоп. Пред вратата му стоеше един грамадан, очевидно разправящ се с пиянските истории в малките часове на нощта. Вътре не беше нищо особено. Маси столове за 30-на човека, билярдна маса и дарц. Стълби за нагоре, както и такива за надолу. Зад дългия барплот имаше наредени напитки, способни да задоволят и най-придерчивия вкус. Предлагаха се и стаи под наем на скромната цена от 20$



Муур влезе културно в заведението, поръча си една Нука Кола, и се опита да подхване разговор със собственика на заведението:
-Разбрах, че сте имали проблеми с рейдърите?



Шорти. Така беше разбрал, че се казва съдържателя на бара Логан. Доста иронично, предвид 2-та му метра бой.
-Така си е приятелю. Нападат керваните по пътя за Вегас. Противни копелета. Доста добри момчета загинаха, някои от тях и родом от тук... Но това е проблем с който шерифа се занимава. Моята работа е да има къде да разпуснат момчетата вечер. Така, че стига да не прииждат в града, няма от какво да се боиш приятелю. А и да дойдат, старата Уинчестърка още работи, хехе а и онзи горил отпред не е за красота...



-Радвам се да го чуя - Логан извади 5 смачкани долара от левия си джоб, опъна ги хубаво - колкото да придобият вид - и ги подаде на Шорти.
-Кажи ми сега приятелю, къде би могъл човек като мен - Логан погледна към кобура си, скрит под пуловера, така че Шорти да проследи погледа му - да спечели някой и друг долар. Чух че керван майстора си търси охрана, но си мислех за нещо което няма толкова да се набива в очите на рейдърите. - Заедно с последната реплика, Логан огледа текущата клиентела в заведението, търсейки с поглед някой който би могъл да е по-наясно с конкретната ситуация с въпросните бандити.
В кръчмата нямаше никой, отговарящ на описанието.



-Освен при керван мастъра, май няма как иначе да се препечели със добър мерник. Но може да опиташ късмета си при Шерифа. Може да те наеме за Пазач, ако сметне че ставаш. Естествено може да работиш и като Наемен убиец, но това е малко извън закона... А сега се сетих и че Грифините напускат града. Мисля, че търсят охрана за прехода си. Ако побързаш, може да ги срещнеш пред тях. Мисля, че тъкмо си стягат багажа.



По време на разговора, Тота прави кратка обиколка на града. Целта е да се запознае с разположението на разлините сгради и защитни съоражения. След обиколката се отправя директно към пивницата за да се опита да спазари помещение в което той и бъдещите му спътници да могат да обмислят план за изпълнението на задачата на спокойствие.



Това, което разбира е, че Фабриката в центъра на града. Тя съмата със два входа. От юг релсовия, води извън града. От север пътния, също води извън града. Това са и двата изхода на града. На всеки от изходите има една сравнително висока наблюдателница, с двама пазачи с пушки. Бара/Казино е почти срещу Шерифството и двете на север от фабриката. На изток от нея е Магазина на Смити, а на запад Лазарета и един друг Хотел.
На южната стена на фабриката са долепени клетките с брахмите и колите. На югозапад има гробище. Точно на ъгъла на града. Останалото са къщи, колиби, бараки или останки, но като цяло нищо, представляващо интерес.



Града е "описан" от ограда от струпани коли на места, телена мрежа на други, но като цяло главното и предназначение е да спира диви животни да навлизат в града. На двата входа има вдигащи се плоскости, свързани с макари и въжета , тип "Повдигаща се гаражна врата"



След недългата обиколка, Тота отива в Бара и сяда при Логан на бара, поръчва игуанско шишче и Атом Кола. Оставя 5$ бакшиш. След което започва непринуден разговор с бармана.



- Ех, проклетите рейдъри. - започна Тота - Доакараха тежки времена за всички ни. Интересно как го приемат момчетата как е клиентелата в последно време?
-Не се оплаквам приятелю. Миниорите се събират тук вечер да пият или играя карти, така че бизнесът процъфтява. Има ли проблеми и кръчмата е пълна .. ха ха.



След като обслужи Тота, бармана му прибра 12-те долара и се отдалечи малко да си върши работата.



Другите, вече бяха излезли от шерифството, когато Шерифът повика Денис при себе си. Момъкът отиде и седна на един от двата стола пред бюрото. Уоукър извади малък лист и надраска набързо бележка. Подписа я и подпечата със стар печат от месокомбинат и я подаде на Денис.
"Смити продай на този младеж Colt 6520 с намаление. Пиши ми го на сметката. Корд."



-Покрай тая работа с разузнаването да знаеш къде може да се намери здрав далекоглед? – Попита Денис
-Не и при мен. Опитай при Смити, той може да измисли нещо.
-Добави го в бележката тогава, става ли.
-Я марш от тук, нямаш ли си работа момко!
– свъси се шерифа.
-Тръгвам, тръгвам



Денис излиза и отива право при оръжейника Смити.
Смити оръжейника не беше точно оръжейник, а по-скоро беше единствения легализиран търговец в градчето. А магазина беше голям. По рафтове и маси бяха изложени всякакви видове инструменти, плугове, чукове, кирки, лопати, вили, мотики и доста други, чиито имена не бяха известни на Денис. Виждаха се и хранителни продукти в ръждясала хладилна витрина, сигурно по-стара от Убежищата. Всякакви други неща, като дрехи, книги, моливи (Цяла кутийка) и дори сервис чаши можеха да се видят, но в магазина нямаше и едно оръжие...



Смити съвсем скоро излезе от една дупка в пода и зае мястото си зад тезгяха.
-Е мога ли да ви помогна любезни господине? - запита ведро очилатият старец.



Денис се опитва да влезе под кожата на възрастние търговец.
-Вие ще кажете. Чудесен магазин имате тук, хората казват че Рено е най-богатият град сега, аз съм отраснал там но никога не съм виждал такова богато разнообразие на стоки. Като влязох във вашето магазинче като, че ли усетих за момент какъв е бил живота преди да паднат бомбите, толкова цветен и богат...



-Сега обаче трябва да се борим за оцеляването си. Хванах се на работа при шерифа, да помогна срещу рейдърите. Обаче съм кажи-речи невъоръжен, имам само този гаечен ключ тук, пък и с него съм по-добър в отвиването и завуването на гайки. Трябва ми оръжие, а шерифа каза, че при вас може да се намери.



Денис му подава бележката.
-Също така понеже ще разузнаваме сигурно ще имаме нужда да видим рейдърите преди те нас... затова ни трябва далекоглед. Да имаш нещо на разумна цена? Знам, че такива неща струват скъпо, но тук говорим за много човешки животи, които са скъпа валута. Или поне някакви увеличителни стъкла, аз мога да се пробвам да импровизирам като изобретя нещо.



-O младежо.. но разбира се. Оръжия. Колко съм недосетлив - зарадва се старецът на неочаквания си гост. Само мярна бележката, надраскана от шерифа и сетне влезе отзад, порови малко и накрая излезе с чистак новичък Colt 6520 и цяла кутийка патрони с куха глава (JHP) Сложи ги на масата и се усмихна. -Само за 200$ са твои. Останалото ще оправим със шерифа не се бой. Подобни оптични уреди като тези, които описваш нямам за съжаление. Виж може да си опиташ късмета във Вегас. Говори се, че там имат всичко. А сега ще има ли нещо друго от което ще се нуждаеш ? Не се притеснявай.. разглеждай спокойно. Аз няма къде да отида - засмя се белокосият.



Денис предава новопридобитата пачка и добавя още 100 омачкани долара от собствените си пари и щастливо прибира пистолета. -Ох, много ви благодаря господине! Това е много щедро от ваша страна, пък и аз почти толкова имам! Вие ми изглеждате опитен, какво бихте ни препоръчали да купим?



-За текущата ви работа може да ви е от полза малко Динамит. Обикновено го ползват от мината, но едва ли някой ще се разсърди да ви продам един.. само за 275$ Също така имам Лекуващ Прах. По 50$ бройката, а шишенце антидот във пустоща е просто незаменимо. Ваше само за 150$



-За нещастие джобовете ми изтъняха съвсем. Ако се съгласите да ми дадете лекуващия прах за 40$ ще мина съвсем на червено, защото това е всичко, което имам. Но кой знае, може да спаси нечий живот...



-Не не, съжалявам, не мога да си позволя да правя повече отстъпки.




-А да знаете някой да търси да наеме техник?
– Добави Денис



-За техник никой специално не съм чувал да пита, но доколкото знам във старата мина е пълно със счупени машини и части, а и май има проблем с някой от тунелите, тъй като снабдяването с електричество там е прекъснато, миниорите не ги ползват, а се носят и слухове за странни шумове от дълбините им... но това са само слухове. Едва ли е нещо повече от игра на вятъра...



Денис благодари на стареца и излезе, пообиколи, но нищо не привлече вниманието му. Не видя никой от другарите си и накрая се запъти към бара. Видя, че долепен за него имаше Казино, но то отваряше чак в 9. Още 2 часа до тогава.
Влезе в Бара и вътре на бара видя Марк и Логан на по чашка...



Присъедени се към тях, а скоро след това влезе и Стома.
Четиримата решиха, че ще е по-разумно да седнат на маса, а не да висят на бара, ако ще обсъждат нещо...



Край на част 1...
Последна промяна от Sharky_Dog на съб авг 16, 2008 11:36 pm, променено общо 3 пъти.

Потребителски аватар
Sharky_Dog
Мнения: 672
Регистриран: чет юли 06, 2006 1:56 pm
Местоположение: Plovdiv / Sliven

Мнение от Sharky_Dog » съб авг 16, 2008 11:00 pm

Глава 1
Част 2...


-Така господа- взе думата ловеца (Стома) и заговори тихо- поинтересувах се и разбрах това-онова за месността. От една страна, големи водоизточници наоколо няма. Ако рейдърите имат лагер наблизо, това най-вероятно значи, че си носят водата отдалеч или имат ятаци в града, които ги снабдяват. Пещерите в областта са пълни с... негостоприема фауна, така, че вероятно не са мястото, което търсим. За съжаление, обаче навсякъде има останки от преди Падането на бомбите и мародерите може да са се възползвали от тях. По-лошото е, че част от тях май са радиоактивни, а аз с такова нещо не ща да си имам работа!- завърта показно пръст във въздуха.

- И аз съм на мнение, че рейдерите имат вътрешен човек в града. – рече Тота - Затова предлагам засега да се постараем да не разкриваме мисията си пред никого. Смятам да поседя тази вечер в бара и да се огледам за някои, който харчи повече отколкото може да си позволи на пръв поглед. Няма да е лошо някои от нас да направи съсщото в казиното.
След тези думи Тота започва да оглежда посетителите на заведението, като се старае да не привлича внимание.
- Мисля, че докато се оглеждаме наоколо можем да обсъдим и различните планове за действие.

-Аз ще поема казиното тогава – включи се Денис

-Не съм съгласен с тоз план. – прекъсна Стома - Може да ни отнеме прекалено много време докато го открием, ако въобще го открием. Освен това нямаме достатъчно информация, за този вътрешен човек, а дори и да го заловим- нима това ще спре рейдърите? На всичкото отгоре не за това ни плащат... А в докато се разправяме тук да ловим призраци мародерите могат да ударят отново и да убият невини...

-Мислех, че говорим за една, максимум две вечери наблюдение. - включи се Денис

Момчета - прекъсна ги Логан - Да гоним доносника е загуба на време. Той едва ли е идиот и не ще се покаже самостоятелно. Освен това, градчето е малко - и четири мъжаги като нас едва ли са останали незабелязани, съмнявам се той вече да не е научил за тази наша работа и какво целим. Така че шанса да ни се покаже е много малък - или той е много глупав. - Всички това изрече на тих глас, колкото само те да го чуят. Трескаво обаче се оглеждаше за някой който се опитва да подлага уши за техните лични приказки, независимо от това което казваше - все пак, можеше и пък да е глупав и предполагаемият информатор да се опитва да ги подслушва.
Моят план е следният: Нека се запишем да охраняваме някой от керваните. Или тези.. какви бяха там, Грифони ли, Грифини ли. Определено звучат като лесна плячка - нещо което доносникът би изнесъл на рейдърите. Да изчакаме тяхното нападение, да съберем няколко глави - но да хванем поне един жив.
Сигурен съм че при достатъчна мотивация ще ни даде достатъчно информация за това което търсим. - с последната реплика Логан явно намигна на всички на масата.

-Да, Логан е разбрал какво мисля - рече Стома - и неговия план не звучи изобщо зле- продължи да говори тихо ловеца като от време на време се оглеждаше и се преструваше, че уж говори леки приказки със събеседниците си.- Подкрепям го с две ръце.
-Също така, мисля че закопуването на един гайгеров брояч би било добра инвестиция - ако се съди по това което Стома е разбрал. Но предвид цената на едно такова устройство, най-удачно би било да си го поделим, или още по-добре, да наемем такова от някъде, ако е възможно. – добави Логан
-Останаха ми само 40 долара. Ще ги дам за общото благо ако трябва. Иначе плана звучи разумно, аз поне нямам по-добър. – включи се и Денис

През това време кръчмата се пълнеше...
Минаваше 8 и вече повечето маси бяха заети от мръсни миниори, уморени пазачи или обикновени бездарници от града. Шумът се вдигна, а джубоксът засвири. Билярдни топки затракаха и стрелички захвърчаха. В момента 4-мата герои не изглеждаха никак по-подозрителни спрямо останалата сгмеж, събрала се от цялата околия.

-Предвид и моите ограничени финанси, най-вероятно ще трябва да се тровим с радиацията. Аз имам около 100 долара, така че не мисля ще успеем да си позволим такъв скъп лукс. Но нека все пак отидем и питаме, пък кой знае, може местните да се окажат услужливи. – избоботи Логан

Вечерта вървеше добре, докато другарите не бяха прекъснати по средата на разговора си от едър, чорлав мулат, съпроводен с още 3-ма пропадняка.
-Ъъъ не знам как да го кажа, но това е Нашата маса. Така, че ако не искате да си имате проблеми Ви препоръчвам да изчезвате...

Логан мразеше побойници, който си го търсят. Напомняха му за времето прекарано в "Бърлогата" (The Den). Но той знаеше как да се оправя с тях - или поне така си мислеше.
-Незнам как да го кажа, но това е НАШАТА маса. - като силно натърти на нашата - Ако не искоте да се разправяте с бабаита на входа - или по-лошото, с мен и приятелите ми - ще си оберете парцалките преди да съм преброил до три. Едно.
С отчетливото изговаряне на цифрата, Логан бръкна зад гърба си, в джинсовия панталон, където държеше револвера си, винаги зареден. Беше готов на 3 хладнокръвно да застреля който е необходимо, ако ситуацията го изисква.

За спътниците му реакцията на Логан беше най-малкото изненадваща. Досега веселият, жизнерадостен и безгрижен Муур само за миг придоби желязна твърдост и решителност. Изглеждаше дори малко... плашещ.

-Ще взема да изчакам да видя какво става на 3 и ако до тогава още сте тук ви изнасям с масата - отвърна наперено бабаита.
Лакеите отзаде му се закискаха.
-Изчакайте тук момчета - каза Логан и тръгна на някъде.
Отиде при бармана и му показа кой се ебава с тях. Дава му и 5$ за да вземе проблема присърце.

Бара беше фраш до горе. Маси нямаше. Всички си ходеха по главите. Никой не обръщаше внимание на случващото се. Или всички се правеха, че не забелязват. Едно от двете. Но шумотевицата се премесваше с подигравки, които Логан дочуваше зад гърба си, отивайки при бармана. "Женчо", "Браминско лайно", "Пилешки мускули", "Господин ще боря до три", "Хан Страшни" и всякакви други, премесващи се със неистов смях и простотия.

Стома явно проучваше натрапниците и не забеляза да са кой знае колко опасни. По тези места може и да вдъхваха страх, но за него не представляваха повече от обикновени простаци. Не се виждаха оръжия по тях. Явно разчитаха на юмруци при евентуални конфронтации.

Логан не получи желания резултат от бармана, който го препрати при бабаита отпред, а той на свой ред, набързо ги изгони. Определено беше с 1 глава над най-едрия от тях и до сблъсък не се стигна.
-Ей лиглио - подхвърли мулата - Ела да те видя колко си страшен. 1 на 1 до гробищата. Юмручен бой. Ще те чакам страшен... ха ха ха!

След което напуснаха и смеха им се чуваше докато не завиха зад ъгъла.

-Не им обръщайте внимание. Местни момчета. Изживяват се като втора сила след шерифа. Съжалявам за проблемите. Приятна вечер! - пожела гарда и се върна на поста си пред бара.

-Често ли суздават такива проблеми? - попита доста спокоино Логан

-Да случва се - особено с пътници и търговци. Но това е поза. Няма от какво да се притеснявате. До сега не е имало по-сериозни инциденти. – отвърна гарда.

Ловецът (Стома) показва дясната си ръка на масата, която беше скрил под пончото веднага щом започна "разговора" с другата група.
След като мина малко време и изгледа накриво няколко души, които бяха по-нахални и хвъляха обиди достатъчно шумно, зада ги чуе, Стома продължава тихо:
-За съжаление днес е вече късно дори зада попитаме дали има такава машина в града. Може и да успеем с нашите пари да я наемем, ако не да я закупим, а сега предлагам да си потърсим постеля за нощта и да си починем за утрешния ден...- с жестовете си той покзава намерението си да става от масата.

Тота не помръдна през цялото време. След като чува предложението да си лягат се надига бавно и казва:
- Почивката е много важна. Трябва да сме свежи утре когато отидем да преговаряме с водачите на кервани. Аз смятам да обиколя периметъра на града по тъмно и да се огледам за някой който ще се опита да напусне града потайно. Има голяма вероятност ако рейдърите имат свой човек в града той да е разбрал за нас и да се опита да им занесе новината още тази вечер. Ще ви чакам утре сутринта тук. Хау.

Тота излезе на пустата улица и се отправя към северния пост. Единия пазач слиза от кулата да разговаря с него. Обяснява му, че непрестанно излизат хора извън града. Кой към мината, кой към полетата, кой да си разведе брахмата или пък да постреля. Търговци и пътешественици също се мяркат, но по-рядко.

- Ти сигурно познаваш повечето местни и каде отиват. Интересува ме някои за които не е обичайно да излиза извън града по това време. Ако си спомниш нещо полезно ще бъда радостен да те почерпя с една бутилка за да те згрее през нощната смяна.

-Не е позволено пиенето на смяна, но освен това, както казах доста хора минават от тук и не ми е направило впечатление нещо необичайно. Съжалявам, че не мога да помогна. – отвърна пазача и се качи отново на кулата си.

Стома плати исканата му сума за престоя, взе си вечерята и блудкававата дажба вода и се качи в стаята си. Там се наяде, внимателно постави каквтото намери в стаята пред вратата, така, че да може поне да се чуе силен шум ако някой иска да влезе и заспа с всичкото си снаражение върху него.
Малко след инцидента логан плати 20 долара на съдържателя на заведението и се отправи към стаята си.
На следващата сутрин стана рано - около 6:30, и реши да направи обиколка на града - да види за разни подозрителни типове които може би се прибират от излизането си навън.
След това, отиде при семейство Грифин, не беше открил нищо интересно.
Тота плаща спането си сутринта след закуска (около 6:00) и се настанява удобно за да изчака останалите от групата. Когато вижда Логан го пита за плановете му и се присъединява към него в обиколката.

Денис със съжаление даде двете омачкани банкноти, които му бяха останали и едната (20$) на ханджията. Все още никой не познаваше и беше неблагоразумно да спи сам сред толкова много хора. Събуди се късно и не видя никого от другите, затова просто се разположи на една маса и зачака завръщането им.

На сутринта Стома се събуди усмихнат- леглото беше една идея по-меко от пръстта на която спеше в хижата си.
Разсънва се с малко гимнастика и разтягане на мускулите и слиза на долния етаж, където да покача малко в случай, че срещне някой от групата. Там беше Денис и двамата зачакаха на една маса.

След като Логан и Тота излизат от бара, след по-малко от минута са при къщата на Грифините. Тя е следващата къща на север след бара. Отпред стои натоварена препълнена каруца с една брахма впрегната и друга - до нея.
Някъде по пътя Логан разказа на Марк своя план за семейство Грифин - искаше да ги използват като един вид примамка за рейдърите. Да ги пуснат без видима охрана, а Марк, Логан и останалите да се скрият, очаквайки евентуалното нападение.
Видях че добре се справяш с думите - може би ти ще успееш да убедиш Грифинови в моя план

Обитателите на къщата не се виждат никъде, за това Логан почуква на вратата.
Отваря чорлав мъж по долни гащи. Още сънен продумва:
-Да.. с какво мога да ви помогна ?

- Добро утро. Извинявам се за ранния час, но може би това е най адекватното време да разговаряме. Ние сме хората назначени от шерифа да се справят с проблема с рейдърите. Но не мисля тук отвън да е най-подходящото място да разговаряме. Ако искате да чуете нашето предложение и е удобно, нека да влезнем вътре.

-Но да, разбира се. Заповядайте.
Господина се отмества и ги поканва вътре. Стаята е абсолютно празна с изключение на едно плаче и котлон с джезве на него.
-Настанявайте се.. където намерите. Сега ще ви сваря един чай. Междо другото се казвам Франк. Франк Грифин. Вероятно сте тук за обявата, която пуснах при шерифа. Трябват ми хора да ме екскортират до Шейди Сандс със семейството ми. Със тези рейдъри наоколо ме е страх да тръгнем сами. Прав ли съм ?


- Здравейте - поздрави Марк с любезен тон - Да тук сме за да се поинтересуваме за условията на сделката. След, което ще трябва да се върнем при останалите двама от нашата група и да вземем заедно окончателното решение. Мисля, че нашата група ще осигури отлична охрана на вас и вашето семейство повреме на това опасно пътуване. Сигурен съм, че ще заслужим напълно всеки долар от заплащането си.

-О това е чудесно. Точно младежи като вас ми трябваха. Готов съм да броя по 200$ на всеки от вас за ескорт до Шейди Сандс. Говори с останалите и се върни скоро с добра вест! Със семейството ми сме готови да тръгнем веднага.

Благодаря за щедрото предложение.
- Аз и моите другари имаме план как да направим пътуването възможно наи безопасно. Ако през пустоща патува 1 кола с 4 ма души въоражена охрана това може да наведе "някои хора" на мисълта, че се превозва нещо много ценно. За да не привличаме излишни неприятности ние предлагаме да патуваме, като ваши охранители но прикрити. По този начин ако все пак бъдем нападнати ние ще бъдем там за да ви защитим, а същевременно няма да "дърпаме детонатора на атмоната бомба" както обичаше да казва дядо ми. За целта ще се уговорим да се срещнем някаде извън града. Ние ще потеглим няколко часа преди вас и ще изберем удобно и закътано място наблизо за да се присъединим към вас. Освен това трябва да решим и как ще се прикрием по пътя. Оставям тези подробности на Логан. Хау.

-Да това е прекрасна идея. Много се радвам, че попаднах на вас. Отзад имам още една каруца, която мислех да не вземам. Ако искате можем да впрегнем втората ми брахма и да разпределим багажа между каруците. Ще се натоварим на тях в останалото място и ще пътуваме все едно сме семейство. Какво ще кажете ?

Логан беше видимо доволен от начиан по който се развиха събитията.
-Перфектно. Мислех си че ще ни се наложи да наемем втора каруца, но щом вие имате такава, това е най-добрия възможен вариант. Ще се погрижа всички да сме максимално прикрити, за да е всичко изрядно. Мисля че ако спътниците ни са готови, може да тръгнем до около час.

Тота отиде да разгледа каруцата, за да види какви са възможностите да се прикрият 2-3 мъже мв нея.
Представляваха, отворени каросерии, задни части на стари пикапи с една ос и две гуми. Нищо не обичайно. 2-3 метра в дължина, 2 метра в ширина, с два пръта за брамата, която ще тегли.
След като разглежда каруците Тота оставя Логан да забавлява домакина и отива да разкаже на останалите в кръчмата докаде са стигнали сус преговорите. На излизане от къщата се оглежда дали някой не наблюдава действията им, но нямаше никой.

Тота влиза в основната зала на кръчмата и се оглежда за спътниците си. След като вижда Стома и Денис отива при тях и им описва събитията от последния час.
- За съжаление каруците нямат покривало, под което да можем да се скрием. Ако има някой от нас достатъчно опитен за да направи едно импровизирано такова, ще ида да купя необходимите материали преди да тръгнем.
Стома слушаш и смуче нещо от зъбите си звучно с кисела физиономия.
-Аз ще се правя на водач, другите, ако искат да се крият. И без туй, едва ли всичките ще се поберем във втората кола*. И силно се надявам точно този човек да не е шпионина, който търсим, дръжте му по един мерник за всеки случай, мдам...
Стома си поръчва чаша вода.
- Най - малко един от нас ще трябва да кара самата кола, не виждам проблем това да си ти. Идеята ми е да не се забелязват останалите. За това че именно този човек може да е турсеният от нас шпионин съм съгласен. Плана е рискован, но ако си отваряме очите и сме нащрек през цялото време имаме шанс да получим много ценна информация. Изчакайте тук завръщането на Логан. Аз ще ида да потърся нещо подходящо за направата на платнище на колата.

С тези думи Тота става и излиза от кръчмата. След това се запътва право към магазина. В магазина смята да разпита продавача какво знае за човека който ще екскортират използвайки всичките си умения (Speech). И да закупи платнище и някакви пръти с които да се направи импровизиран навес над колата
Тота без проблеми научава, че човека е бил инжинер в мината, но е бил уволнен заради инцидент в самата мина. Срутване на тунел. Обвиняват го, че не е предвидил инцидента и го държат отговорен. Сега напуска града и предлага уменията си в Шейди Сандс.

В магазина има стара, продупчена палатка, която евентуално би свършила работа. Предлага се за 35$
Тота купува палатката и се връща при спътниците си в кръчмата.
- Мисля че имаме всичко необходимо. Предлагам да тръгваме за да вземем преднина пред "клиента" ни.
По пътя Тота прибира Логан и се разбират с Грифините - те (Грифините) да тръгнат след два-три часа.
През това време двамата се връщат в бара и се събират с останалите от групата.
Стома мисли малко върху плана и го удобрява отново гласно-
-Да тръгваме ако сте готови, господа. Аз ще отида първо при работодателя, зада подкарам каруцата и зада излезем от града във формацията, в която ще пътуваме- зада се получи по-добра измамата.- добави по-тихо и тръгна към описаното му място. Там се представи кратко и обясни, че ще придружива семейството през цялото време открито- като "единствен" пазач, обяснява им отново каквото има. След, което дочакват Логан и започват приготовленията.

След изясняването на плана за транспорта на Грифините, Логан оставя останалите в кръчмата и се запътва директно към къщата. Директно влиза вътре и заварва семейството да играе на овехтяло монополи, производство на VaultTec, в което вместо улици и къщи се купуваха убежища и се строяха бункери. Стома се въртеше отзад.
Бащата набързо раздигна седянката и прати семейството да събере последния багаж. С Логан взеха Стома, който оглеждаше каруците и започнаха да вадят втората кола.
Марк опакова покупките и ги мята на гръб в кръчмата. Оглежда останалите и ако са готови потеглят по уговорения път.

- Отваряйте си очите на четири момчета. Няма да е добре да налетим на някой обитател на пустоща. Освен това трябва да намерим подходящо място кадето да дочакаме каруците и да се качим по възможност незабелязано за вражеските съгледвачи.
-Някаква стара руина би била перфектна за целта. Само да не се разминем с каруците обаче! – рече Денис
- Дам, руина наистина би свършила иделна работа. Ще трябва обаче от нея да се вижда пътя за да не ги пропуснем.
Групата подообсъди плана и след постигнатото съгласие напусна бара. Собственика им пожела лек ден и да наминат отново. Горилата отвън пак се извини на всички за вечерната разправа. По пътя за портата виждате Логан, Стома и господин Грифин да изнасят втората каруца от отзад. Освен това други срещи до портата нямаше, където пазачите им казаха да се пазят и им пожелаха лек път..
Денис и Марк тръгнаха по прашния път тръгващ на запад към Вегас и от там до Ново Калифорнийската Република. По пътя имаше останки от асфалт, а на места се виждаше дори ръждясал до неузнаваемост знак или паднал билборт. Близката околия около града беше заета от обработваема земя, засята с култури, а отвъд нея имаше пасище, където стар пастир вардеше кравите с още 2-ма въоръжени от охраната. Не мина много, когато заизникнаха първите постройки. Стар автосервис с надпис "Закъсаш ли на пътя, позвани на 702 / 345 432 23. 24/7", Малка газ станция без покрив и дори крайпътен Мак Доналдс. Надписът Мак Драйв беше паднал върху горката сграда.

На около половин час от града, групата намери една сравнително голяма сграда, която беше прилепена до пътя, а от зад имаше заградено място, където преди години явно са се разхождали коне, тъй като вътре имаше обор и разни жокейски пособия.
Двамата зачакаха. Тота подготвя оръжията си. Премества пистолета и ножа отпред на колана за да може да ги изавади бързо. След което влиза в сградта предпазливо и се оглежда за помещение в което могат да се скрият но и да наблюдават пътя. Преди да прекрачи прага се оглежда през рамо дали някой от групата го е последвал. Тота влиза в празната сграда. Няма по-подходящо място от големия прозорец, който гледа към пътя. От там можеше да се вижда всичко. Малаката стаичка, в която бе прозореца играеше ролята на офис или приемна. След половин час се появи семейството. Тота ги видя и им махна. Останалите спряха и всички се събраха пред конярната..

Малко преди това, Стома и Логан още се занимаваха с каруците, когато видяха останалите да минават покрай тях. Франк понечи да им се обади, но се усети и не им обърна внимание.

След 20-на минути вече бяха разположили малка част от багажа в колата, която щеше да кара Логан и я бяха покрили с покривалото, закупено от Тота. Стома се пъхна вътре. Семейството се натовари в първата кола, а Логан седна зад брах,ата ма втората. Решиха, че преднината на другите е достатъчна, за да тръгнат..

В това време Стома се усети, че до сега не е карал впряг.. Поколеба се дали да поиска съвет, но реши да опита преди това сам.
В крайна сметка се оправи и не се усетиха, кога бяха на път..
На портата пазачите ги изпратиха и Франк се сбогува с тях известно време. По тях прати поздрави на дузина души в града. Каза, че ще пише като пристигне и да не се притесняват за него...
Времето напредваше. По това време групата може би вече беше намерила убежище.
Логан приготви оръжията си, така че да бъдат на удобно за изваждане място, и започна трескаво да се оглежда за спътниците си - или мястото където те биха могли да са се скрили.

Продължи по пътя към Вегас с очи отворени на четири.
Безпрепядствено мина пътят, до сградата, където се бяха кеширали останилите. Тота ги беше видял и викнал. Паркираха каруците...
-Слава богу до тук мина добре - продума Грифин. - Натоварвайте се момчета и дано останалия е така. Чакат ни поне 2 дни път.
Тота се огледа за подходящо място кадето да вкарат каруците за да могат да монтират платнището под което да се скрият. Тота мислеше че някоя конюшна ще свърши идеална работа. Ако има такова място Тота подканва водачите не каруците да вкарат каруците там. След което ще остави по умелите в механиката от него да монтират навеса а самият той ще остане на пост до прозореца и ще се оглежда за преследвачи.
Вътре имаше подходящо място. Марк прекара каруцата през голямата порта на входа и я паркира пред един от оборите. След кратък оглед дори намери железа, които след огъване, можеха да послужат за скеле , на което да се опъне платнището.
Логан се опита да се направи на полезен по всеки възможен начин, и да помогне с каквото може за да могат да тръгнат на път по-скоро.
След кратко наблюдение Тота остава с впечатлението, че се оправя малко по добре от останалите в групата, с тази работа.
- Моля някой да отиде да наблюдава околността, за да не ни изненада нещо, докато се оправя с навеса.
След това без да погледне дали някой е отишъл да наблюдава Тота се заема да сглоби навеса максимално бързо.
Минава половин час, докато Тота човърка навеса. Огъва железата, мушка ги в дупките, но нещо не му се отдава..
Стома се оглежда и разхожда напред-назад по пътя, присвил очи. Изглеждаше определено нервен, но за сега това само му го правеше по-внимателен... за сега.
-Хайде- изсъска той- оставяйте този боклук и да тръгваме!

По някое време Денип потупва Тота по гърба.
-Стига друже, дай аз да пробвам. Или най-добре заедно.
Тота с готовност се отдръпва за да направи място и дори помага с каквото може.
Денис хвана платното, Тота му помогна да го огпънат над вече скълпеното скеле, обаче така го опънаха, че платнището се сцепи през средата. Двамата герои паднаха по задници със половинка палатка в ръце, а изстрадалата надстройка на колата се сгромoляса безславно.
- Уф!
Тота става и започва да възтановява конструкцията без повече коментари.
След няколко неуспешни опита да съшие двете части на платнището, Тота се отказва. Поглежда към останалите от групата и казва:
- Явно няма да можем да направим удобно прикритие без специални инструменти. Според мен има два начина да продължим. Или ще изпратим двама от нас да се движат паралелно на колите прикривайки се извън пътя или ще опитаме да се покрием с парчетата от платнището, легнали отзад в каруцата. За второто не съм сигурен как ще ни се отрази жегата.
След тези думи Тота зачаква търпеливо да чуе мнението на останалите.
-По дяволите...- изруга Логан.
-Е, мисля че няма да го бъде криенето - нека поне да си свършим работата и да опазим семейство Грифин цели. Нека не се правим на луди, и просто да свършим работата си.
След като разбира, че спътниците му бързат Тота се вмъква в колата и се покрива с едната половина от платнището нагласявайки се така, че да може да гледа от задната страна на колата.

След явно неуспешните опити да скалъпят прикритието си, всички се вмъкнаха в каруцата. Кой прикрит, кой не толкова и пътешествието продължи.

До края на деня нямаше произшествия. Спряха до пътя да пренощуват. Франк разпъна една бърза седянка, а жена му се хвана да кладе огън..
Логан се събра със спътниците си и отново ухилен се опита да започне непринуден разговор:
-И сега, гн. и г-жа Грифин, как така се решихте да пътувате към Вегас в тези опасни времена? С какво изкарвате прехраната си?
-Пътуваме към НКР. Надявам се там да си намеря работа за инжинерните си способности. Бях уволнен от мината в Кварц и вече нищо не ме задържаше там.
Тота се измъква от каруцата по тъмно. След което прави кратка патрулна обиколка (обхожда лагера на 100-200 метра). Селед което се връща в лагера и моли някого да му доенесе храна без самият той да се приближава към огъня.
Тота обикаля и не вижда жива душа наоколо. Забелязват се само 2 плъха, които ръчкат полуразложен труп на брахма на около 60-на метра от лагера.

-Е, трябваше да кажете че имате такива способности- можеше и да успеем да нагодим втората каруца в такъв случай, не да се мъчим с нашите липсващи такива - подметна закачливо Логан.
След което се отдели и опита да събере другите от 'охраната' и заговори:
-Така, мисля че е добра идея да назначим стражи за през нощта, и аз предлагам да пазя пръв. При първия знак за опасност ще ви събудя
-Аз ще поема втората смяна ако няма възражения. Мисля да спя под колата, събоди ме когато дойде моят ред. – рече Тома
-Нека ги направим две шастчасови смени и да се редуваме на ден, вместо да си съсипваме съня. – намеси се Денис
- Съгласен.
Тота пропълзява под колата, настанява се удобно доклкото е възможно, и след няколко минути вече спи.
Денис от своя страна се намества удобно в колата и се опитва да заспи.
Логан остана буден за през нощта. Поддържаше огъня след като всички вече бяха откъртили. По пътя в далечината не се виждаше движение, с изключение на една малка каруца, която явно бе решила да поеме риска и да се движи в тъмното. Часовете минаваха, когато на Логан така му се приспа, че сръчка Марк да му поеме смяната и легна да спи. До сутринта не се случи нищо.

На следващия ден групата реши да тръгне рано. Госпожа Грифин стопли консервиран боб, докато мъжа и стягаше каручките. Хапнаха на бързо и пак се натовариха във формацията, във която бяха решили да пътуват. Излязоха на пътя и тръгнаха. Отново не видяха почти никой, с изключение на няколко самотни пътника, движещи се в обратна посока.

Жегата се надигаше, когато малко преди обяд вече бяха изпътували доста.
Изведнъж отсреща на пътя се забеляза отбила в страни кола (очевидно пътуваща в тяхна посока) и силуета на двама души, клекнали до нея. Когато единия видя групата стана на крака и започна да ръкомаха сякаш ги вика да побързат към тях...
Стома, пътувайки открито, извади оръжията си и без да ги показва се приготви да ги използва. Подшушна на двамата под парцалите:
-Някакви типове. Май са закъсали, но може и рейдъри да са.
А след това се обърна към всички:
-Да сляза и ги разпитам какво искат преди да се приближим всички?

Денис със съжаление се сеща да огледа дали стените на каруцата биха му предложили някакво укритие, същевременно изваждайки пистолета от кобура в ръката си, докато бокса се озовава в лявата ръка. Прошепва на който лежи до него:
-Ако ни нападнат ставаме и гърмим на поразия, изненадата би трябвало да е на наша страна.
Стома оглежда и вижда, че наблизо има някакви развалини от другата страна на пътя, до пътя има нещо като дере, а на север хълмчета разни. Най-бързия начин за бягство е по пътя с каруците или в развалините - без тях. Добре организиран враг в момента може да нападне от всякъде.

На пръв поглед обаче не будят подозрение. Двама закъсали на пътя човека. Едното им колело се е откачили от задната ос. Очевидно не могат да тръгнат както са.
- Слава богу, хора - зарадва се единия - Дали ще можете да ни помогнете с тва колело тука, че ударихме къртичина и изкочи от оста, а сами не можем да го оправим?

Тота също подготвя оръжията си, оставайки скрит под платнището. И се заслушва в разговора до каруцата готов да скочи при най-малкият признак на заплаха.
Стома се почеса по мършавата брада.
-Пустоща е опасна и ние трябва да бързаме зада не попаднем на рейдърите. Нямаме никой дет' да се занимава добре с колела, но аз бих се опитал поне да помогна. Може би заедно ще ви закърпим, ако не- града не е далеч от тук и ще можете да извикате помощ от там.
С тези думи даде знак на неговите хора да продължът по пътя и им кимна за леко успокоение.
Останалите продължиха по пътя си, както им беше заръчал Стома. Наведе се да помогне на двамата в беда и видя проблема. Колелото просто бе измъкнато от оста. Нищо прекалено сложно. Тъкмо когато бе готов да го оправи се чу силна експлозия...

Първата каручка, която бе на не повече от 10 метра след Стома беше попаднала на мина, сложена право на пътя. Самата каручка заедно със обитателите и бяха разхвърляни на няколко метра в радиус, а кравата, теглеща я беше станала на кървава пихтия и парчета от нея хвърчаха във въздуха.
Докато Стома асимилира какво ставаше, двамата до него вече вадеха пистолетите си, а други двама излизаха от развалините на юг, единия от които с ловна пушка...
Човека в дясно от Стома пръв извади пистолета си и стрвля по Стома. Не можа обаче да се прицели добре и пропусна тази златна възможност да застреля момъка на по-малко от 2 метра. Стома сякаш на пук на човека, който го стреля се завъртя и простреля рейдъра, стоящ от другата му страна два пъти. Това бе достатъчно и той се просна мъртав.

На 10-на метра на запад се разиграваше втория фронт на битката. Денис се беше подал и беше стрелял по рейдъра, приближаващ каруцата им, излязъл от развалините на юг. Изстреляният куршум го порази, но не беше достатъчен да го убие. Прикритият рейдър зад полусрутената стена стреля с пушката си по Денис. Ранява го тежко и освен това хвърля граната, която попада право в каруцата и ранява всички вътре.
Следващият да действа е Логан, който ранява рейдъра, приближаващ ги, но в критичния момент, втория изстрел не се състои, а пистолетът му засича. Марк изстрелва по същия рейдър куршум, който обаче пропуска, след което се прехвърля зад каруцата на сигурно. Приближаващият стреля по Логан 2 пъти, като втория така го ранява, че го събаря на пода на каручката. Положението, никак не е розово...


Рейдъра до Стома отново стреля, но този път далеч по ефективно, уцелвайки Стома ,ранявайки го тежко. Усещайки болката в гърба си и подлия атакуващ, Стома се завърта и стреля 2 пъти в нахалника. Уцелва с първия куршум, но втория удря каручката и се забива в нея. Денис стреля едва ли не на посоки и неуцелвайки се прехвърля отзад при Тота. Следващ да действа бе рейдъра с пушката, който отново се оказа точен и уцели крака на Стома, оставяйки го полу-сакат, полу-умрял. Крака на Стома се пръсна в долната си част, оплисквайки каруцата. Ловеца се изплаши за първи път от началото на битката. Логан изруга, метна се и той отзад, презареди дефектните си патрони в барабана, след което използва Лекуващ Прах и облекчи значително раните си. Марк, виждайки, че Стома е на прага, пое дълбоко въздух изкочи иззад колата даде един изстрел по рейдъра пред него и се затича към задната кола с пистолет в едната и нож в другата ръка. Изстрела се оказа успешен и рейдъра се просна на земята. В това време зад снайпериста се появи Франк с SMG в ръка, готов за бой, макар и малко поотракан.

Рейдъра до Стома не се поколеба и отново се опита да го застреля, но некъдърността му не позволи и той пропусна. "Победихме говеда, предайте се сега и гарантирам, че ще живеете!" - извика надъхан Стома, след което застреля онзи до него с два куршума в гърдите. Денис в това време използва възможността да стреля по прикрития, но не улучи, като дори не успя да оползотвори добре останалото му време. Самия рейдър, виждащ непосредствената опасност зад него се завърта и стреля по Франк, но Грифина се оказва кораво копеле и не пада. Логан стреля 2 пъти. Първия не уцелва, но втория засича рейдъра в кофти място и той пада в безсъзнание. Щом вижда, че рейдъра е в безсъзнание и спътниците му са в безопасност, Тота се хвърля към рейдъра с всички сили. Пътем извиква "Спрете стрелбата, този ще ни свърши прекрасна работа жив." Слага ножа на гърлото му, и го му рита пушката на страни.

След бърз обиск на трупа, за скрити оръжия Тота се оглежда за нещо подходящо с което да завърже отрепката преди да се е свестил. "Ако не намеря нищо друго мога да го вържа със собственият му колан" помисли си Марк докато се оглеждаше.
Стома си пое дълбоко въздух и по стар навик първо презареди. Усилието му дойде малко в повече, но можеше да седне спокойно само когато е готов за следващия бой. Внимателно, попирайки се за каруцата седна и попрегледа раните си. За всеки случай откъсна по един парцал от труповете до него и ги превърза.
След това огледа другите и тихо им се усмихна и каза
-Двамца на моята сметка... ако не бяха толкова близо да ми сложат последен кръст под нея, щях да бъда по-щастлив, хех.
Мисълта и съответно думите му течаха малко бавно и объркано. След като се съвзе поне малко стана и се присъедини към оцелелите. Искаше му се да първо да разгледа дали може да се спаси някой от семейството на Грифона, а след това да събере всичко ценно от бойното поле.
Денис объркано се изправи изпод колелото. Адреналина от битката бързо се оттичаше от вените му, оставяйки единствено объркан и дезориентиран поглед. Ръката му придържа кървавото петно на дрехата му, а лицето му побелява от загубата на кръв и шока от пълното осъзнаване на касапницата около него.

-Някой да има бинтове?
Наоколо няма нищо подходящо за завръзване, ама Франк изтичва до развалините на каруцата и носи едно въже. Рейдъра бива вързан и сега само остава да го чакате да се свести.

През това време Стома обикаля и вижда, че майката е гушнала детето, което плаче на около 20-на метра от тях. След като донася въжето, Франк отива да ги успокоява.
Слад като се увери, че са наред им се усмихна успокояващо и се опита да ги убеди, че лошото е вече свършило с благи думи.
Реши обаче да провери дали е така и за целта пообиколи около мястото с цел да открие други рейдъри или поне следи от такива.
Минавайки покрай пленника каза тихо на другите:
-Ако тръгне да буйства много- по-добре го убиите от колкото да поемаме излишни рискове...
Стома прибира пушката на рейдъра, но има 7 патрона и желанието му да я презареди не се осъществява. Все пак прибира ножа и я окача през гръб, удобна за бързо ползване.
След като рейдъра беше завързан, Марк го извлачи до колата и го подпря на едното колело. След това се зае да претърси и труповете на останалите рейдъри. След като свали от тях всичко което сметна за ценно, и подбра най-чистите дрехи за превръзки, завлече телата до руините и ги нахвърля на купчина далеч от погледите на децата. Пренесе всичко събрано от гадовете при колата и го струпа на купчина. След което седна до нея и се зае да нареже събраните парцали на ленти удобни за превръзки.
Стома пообиколи, но нищо не привлече вниманието му. Тота успя да направи няколко превръзки и ги остави при останалата плячка, която предстоеше да разделят.

В това време пленника се събуди. Беше се изтърсил на една страна и беше запълзял змиешката, опитвайки се да се измъкне, но беше моментално забелязан и върнат на място.
Стома се върна при другите и така, че да го чуе рейдъра каза:
-Май няма никой друг (изглежда внимателно и за най-малка реакция у пленника), но не бива да оставяме дълго време тук. Трябва и да решим какво ще правим по-нататъка. Нека господин Грифон си каже думата, но моето предложение е да се върнем в града, там да си починем поне ден и тогава да продължим пътя- сега не мога да гарантирам, че ще удържим още едно такова нападение.
Поогледа се и каот не видя труповете добави мрачно:
-А какво стана с другите? Трябва да се погрижим "трофейте" ни да стигнат до шерифа.
След като довлече пленника обратно до мястото му, Тота направи гримаса която смяташе че наподобява племената човекоядци обитаващи на север, и му показа ножа си. След това се обърна с гръб към рейдъра така че да не види намигането му и каза:
- Шеф! Тота вика първо плячка дели, после яде този - посочвайки с палец зад гърба си.
Логан чак сега се включи след лекия шок, огледа бойното поле. И този път съдбата беше на негова страна и успя да се измъкне жив - макар че бе близо до прегръдката на смъртта.
Почина няколко минути, за да върне дишането си в норма.Погледна превръзките които Тота беше скалъпил - изглеждаха достатъчно добри за да спрат кървенето и да стабилизират някого и предложи мединцинските си познания на всеки които ги желаеше.
-Е, момчета - опра'ихме ги. - сякаш насила изпусна буквата - Не мисля обаче, че връщането ни назад е добра идея. А и каруците имат нужда от поправка, след фойерверките който нашия приятел ни спретна. Не че не ги оценявам, разбира се - едно светлинно шоу винаги е добре дошло. Моето предложение е да се закърпим, стягаме каруците и продължаваме по пътя си. Удължаването на пътуването ни само увеличава риска за нас - и нашите работодатели. Но в крайна сметка, мисля че това зависи от господин Грифин и какви са неговите заръки. - с което Логан погледна към Франк очаквателно.
Франк беше твърде против да се върнат. И тъй като първата им каруца беше на чаркове помоли Тота и Логан да му помогнат да претовари багажа от нея и от земята в каруцата на рейдърите - без колелото. Той щеше да опита да го поправи и да продължат възможно най-скоро. На този етап връщането беше безмислено

Подочул разговора на групата, пленника се обади..
-Върнете се, върнете се... Още 10 момчета идват откъм Кварц. Други ви причакват по пътя за Вегас. Ако ви стиска - вървете. Но при всички положения няма да доживеете следващия изгрев...
Тота хвърли един поглед към рейдъра и каза, като че ли на себеси.
- Уфф. Каде сложил тез билки дето шаман дал. Много добро човешки бут ставал с тях...
След което, вдигна рейдъра, натовари го в каруцата и го закри с платнището така че да не вижда и чува какво става навън. Огледа купчината с плячката и каза:
- От тези неща мисля че бих могъл да ползвам шперцовете. Ще взема своя дял от патроните и парите и ако сте съгласни харесвам коженото яке.
След което вдигна 3 от превръзките, отиде при Логан и каза:
- Дай да видя какво ще мога да направя с тези рани. - след което подвикна през рамо - Грифин ей сега ще дойа да помогна с товаренето, само да закърпим тоз смел войн.
Стома търпеливо изчака Тота и помоли Логан да го превърже също с четири от парцалите.
-Знам как да стрелям с това нещо- показа им той пусшката, ще взема и от патроните, а останалото не ми е нужно. Ако искате ще помогна да го носим докато го продадем. Хех, няма да ви украда- бойни другари не се предават така лесно- намигна им дружелюбно.
Стискайки зъби и Денис се намества в опашката за превързване.

Ловецът се зае с мръсната работа. Взе малкото останали парцали, които не ставаха за превръзки и отиде до труповете. Погнуси се малко, защото не всеки ден режеше човек, но в Пустощта трябваше да се оцелява и му се бе налагало да прави доста неща... Затвори клепачите им, и внимателно отдели главите от телата, така, че да не се забият за дълго в съзнанието му. Изчака ги да изтекат, уви ги и завърза до колкото можа в парцалите. Хвърли по шепя пясък върху телата и се отделечи без да се спира повече. "Пакета" внимателно постави до едно от колелата, далеч от семейството и кмна с глава мълчеливо в знак, че е това, което другите си мислят.
-Сухият въздух консервира и забавя развалата...- изрече както обичайно тихо и не довърши.


Стома се почувства по-добре и прибра всички неща, които останаха.
-Изглежда аз ще трябва да ги нося- с полу въпросителен тон изговори той. Ако някой реши да се възползва от тях- да се обади, инак смятам да ги продадем и разделим парите.
След като се натовари, събу сандалите си и на тяхно място обу единия чифт ботуши. Изгледа ги със задоволство и щастливо удари крайщата им един в друг зада изпопада прахта от тях. В следващите минути просто разглеждаше новите си придобивки...

След като превърза всички желаещи и бе превързан на свой ред, Логан се зае да помага с каруцата: "Ама разбира се господин Грифин. Това е част от задълженията ни все пак. Що се отнасяше до разпределението на благата - аз съм пас, тез нямат нищо което би могло да ми бъде полезно. Е, якето е готино, даже може да му се отреже единия ръкав - така е модерно в Рино - ама щом някой друг го иска, не съм примрял."

Спътниците му вече може би мислеха Логан за откровенно луд - след доста тежкия сблъсък с рейдърите, Логан се бе ухилил дори повече от нормалното, и по нищо не личеше да изглежда и най-малкото притеснен. Нещо повече - непрекъснато се подбъзикваше с това-онова, докато в един момент не съдра една тънка лента парцал от някъде и я уви около главата си. Със зле прикирита усмивка започна да прави сериозни физиономии и да позира като екшън герой от ретро филмите много години преди войната.
След което се закикоти като племенно момиче изпило 2 глътки огнена вода.
След като приклиучиха с товаренето на каруцата, Марк огледа дали няма опасност рейдъра да се задуши. След като видя торбата с главите каза на Стома:
- Стома мисля, че това наистина е прекалено. Никой не е имал предвид буквално да донесем главите. Смятам че оръжията и живият гад ще бъдат напълно достатъчни да си получим нградата. Тези глави не само, че могат да замиришат но и могат сериозно да оплашат децата и жената на господин Грифин. Нека ги оставим при телата, дано поне да послужат за предупреждение към тази измет.
След като видя че Стома прибира всичката останала плячка добави:
- Ще може ли да взема една от гранатите, и моят дял от 10 милиметровите патрони.
Грифин поправи каруцата на рейдърите за минути, после всички дружно помогнаха за товаренето. Той и още шокираното семейство, пак поведоха колоната. Франк настояваше да тръгнат отново на път възможно най-скоро и трудно някой би могъл да го убеди в противното. Главите бяха изсушени и прибрани на сигурно за сега. Стома беше натоварен с новите неща, а рейдъра отзад се , вързан и завит и понякога просто ругаеше околните. Не беше обаче толкова досаден, че да дразни много другите и за това остана в каруцата... жив.
***

Пътуваха още ден до Вегас и още 2 до Шейди Сандс. По пътя не се случи нищо необичайно. Спаха отново на смени, но опасности нямаше. Главите взеха да се размирисват и това може би щеше да е проблем за връщането. Трябваше да хранят рейдъра и да го поят, за да не умре по пътя, и сега и още той висеше в каруцата отзад, поругаващ късмета си, бога, героите и други митични създания.
На входа на Шейди Грифин прехвърли всичко на своята каруци, благодари на момчетата, заплати им обещаните 200 на калпак + 50 на човек, за чудесно свършената работа по предпазването им. Другата каруца с брахмата, платнището и стенещия пленник останаха при героите. Грифините вече ги нямаше, а Героите стояха пред портата на Шейди Сандс, пред голямата беленикава ограда, с двамата пазачи отпред.

Голям постер гласеше "Добре дошли в Шейди Сандс. Проституцията, Наркоманията и Робството са забранени на територията на Ново Калифирнийската Република" Героите усетиха, че гада в багажника им може да се окаже спорен багаж, при евентуалното влизане в града.
Все пак те бяха там, а градът ги очакваше...

Край на Част 2...
КРАЙ НА ГЛАВА 1

Потребителски аватар
Sharky_Dog
Мнения: 672
Регистриран: чет юли 06, 2006 1:56 pm
Местоположение: Plovdiv / Sliven

Мнение от Sharky_Dog » пон авг 18, 2008 11:13 pm

Глава 2

Въведение:

25 Август. 2245. 10.45 часа.
Локация: Неизвестна.

Дум дум дум.. *пауза*
-Шефее.. шефее.. - чу се вик зад масивната дървена врата в стабилната тухлена постройка...
Ударите зачестиха..
Дум дум дум дум дум...

Вратата се отваря и от вътре се показва огромен гол, плешив мъж. Очевидно необезпокоен от голотата си изкрещява в лицето на госта:
-Дано е важно, че ще ти извия вратлето копеленце шибано!!
-Шефе - вече запъхтяно започва новодошлия - Шефе... Засадата се е провалила. 3-ма са мъртви, Оскар и колата ни ги няма...
-По-дяволите - изругава плешивия. Оставя вратата отворена и влиза в къщата.

След минута излиза с пушка през рамо и камуфлажни три четвърти гащи. Тръгва през прахта, към голяма Шахта в земята. Кранове, въжета и макари я описват, а няколко теснолинейни линии стогат до самия и ръб. Към нея има свързан Голям генератор, захранващ както целия лагер, така и големия асансьор, прокаран през дупката, водещ към дълбините на земята. Противно на очакванията, тук не беше много слънчево, тъй като три големи грабена ограждаха целия лагер, като само малка цепнатина в каменната картина се виждаше на юг, зад дървената ограда и порта, ограждайки цялия комплекс, като едно цяло.

-Не стой така, като насран, ами приготви бъгито. - продължи главатаря - Прати Саймън. Искам дупка в черепа на онова копеле, възможно най-скоро или цялата операция е пред провал.
-Шефе... само да напомня, че днес е събота...
-По-дяволите. Сега вече наистина нещата отиват на зле... (Замисляне).. Добре приготви стоката и мобилизирай всички. Охрана на макс при стените и 3-ма при размяната, а този път ще се опитам да изцрънкам поне една лазерна пушка, майка им скръндзилва.

Заключена

Върни се в “Wasteland's Tales”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост