Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

Светът, такъв какъвто го познаваме

Заигравка с правилата на D&D3.5

Модератор: Yago

Потребителски аватар
Yago
Мнения: 10448
Регистриран: вт дек 25, 2001 6:54 pm
Местоположение: София

Светът, такъв какъвто го познаваме

Мнение от Yago » пон дек 03, 2007 11:19 pm

Градът известен като Ейвиндхолм е малък град, но с традиции, или поне така ще ви кажат старците. Един пръстен от лъскав камък отбелязва хълма където още стои домът на тана, а около неко чернее градът, построен от дърво, кост и кожа, украсен с багрило, резба и мъх. Откъм запада е морето, където сред потъмнелите кейове, често пъти бити от студените пръски са старите казарми на хускарлите а отвъд тях, Ванамлот, заел западната част на града, близо до морето от което предците им са доплавали. Къщите на алфарите живеещи там са съградени като мост между небе, море и земя, с основи от здрав камък и украса от отвъдморски кедър, все тъй светъл като в деня в който е бил издълбан. В средата на махалат стои кръгъл дом, с богати колони от алено дърво и черен камък, където, говори се, алфарите в старо време говорели с духовете и проливали жертвена кръв в дните преди Побратимяването. В тази махала се намира ковачницата, в старо време използвана за направата на тънки мечове и здраво-плетени ризници, но сега се ползва най-вече за направата на сечива.
Южния ъгъл е наречен Манамлот, където се издигат домовете на даините, най-многобройни и хитроумни сред Побратимите. Сред тях живеят и неколцина техни братовчеди от далечните южни земи, потомци на войните придошли когато танът бе поел на война в миналите дни. От онези времена те пазят сред мъжете си здрави оръжия и дебели брони подобни, че и по-добри от тези ковани от елф и джудже. Сред Маналот се намира и пазарът, където Побратимите се събират да разменят сечива за храна, кожи за вълна и сол за мазило.
Северния град се извисява смело срещу стихиите, изграден от огромни трупи които само едрите синове на великаните могат лесно да понесат. Костите на велик дивеч крепят и красят здравите хижи на Джотамлот, с вярата че силата на животното ще се пренесат и у обитателите. Закътана сред големите домове е Работилницата, където се обработват кожи, суши се и се пуши месо, топи се мас и се прави от смолата мазило. Богатирите живеещи тук, говори се, са синове на великаните от старо време, които са били повелители на бури и хали и с черна сила властвали над Севера, преди другите народи да сразят водачите им и да се омешат с тези от тях дето били почтени.
Обратно на него, Двергамлот се гуши в земята, скрит под пръст, камък и мъх от бури и хали, издаващ живота продължаващ под покривалото на зимата само с топлия дим издигащ се по ветровете. В подземията на Двергамлот се намират зимниците на града, а говори се и цяла мина от която се взима малкото сурово желязо достигащо Ковачницата. Говори се че дълбого в прегръдките на земята, мрачните джуджета в древни времена разгаряли големи пламъци и проливали кръвта на горноземци за да си спечелят почитта на боговете. Други разправят, че в старо време, джуджетата под земята се били с голямо зло, и направили врата от огън и кръв, зад която го затворили, но тя нямало да държи вечно. Сенки отвъд града и откъм танския дом, подземни шумове и обезпокоителни истории сред ловците връщат този страх към живот и от врата на врата жените на даините си шушукат легенди за времена на гарвани и прокоба.
Само старците още помнят последното време когато кораб е спирал пред кейовете, в дните когато на хълма още е имало тан. Тогава, спомнят си те, танът заедно с цялата си свита, и братовчедите си и обвързаните си хора от юга и голямо ванирско войнство и дружини на великанските синове и на джуджетата поел към планините и оттогава не се е върнал. Само най-младите войни и старците останали в Ейвиндхолм. Старците помнят още, че преди, на всяка година по веднъж, градът бил плащал дан на някакво голямо владение, като господарските хора идвали понякогаж с кораб, други път по южния път. Без съмнение, част от лошия късмет дето е сполетял Ейвиндхолм се дължи на това, че не сме плащали толкова време дан на Господаря, разсъждават старците, и той е оттеглил благословията си от нас.

На запад е Морето, отвъд него е са Задморските страни. На изток и север са полетата, отвъд тях са на изток Горите, на север Мочурищата. Още по-отвъд са Ледените Върхове на север и Черните Хълмове на изток.
Танския дом е на хълма в центъра на глада, ограден от каменна стена. Хранилището, където се пазят книги от старо време и изучаващите Изкуствата наизустяват неразбираеми текстове по нощите е опряло гръб в западната страна на Танската Стена. Голямата Къща, където живеят робите със семействата си е откъм южната му стена. Едно време, Голямата Къща е била пълна, но общите роби са къде измрели, къде прибрани при по-силните семейства, и Голямата Къща се ползва най-вече като изба и сборно място. За да не стои празна, силните родове дават част от робите си на Голямата Къща, да служат за градски дела или награда за най-проявените сред младежите. Старите роби са имали тъмна, гладка като коприна кожа и черни коси, но смесването им с кръвта на даините е погубило тези черти сред повечето. Притежанието на роби запазващи кръвта на предците си е въпрос на голям престиж сред родовете, най-вече на даините, тъй като джуджетата не ползват роби-даини, великаните не се занимават толкова с богатство и власт, а елфите избягват да влизат в съревнование с човеците, въпреки че също ценят по-екзотичните и запазени роби.
Последна промяна от Yago на пет дек 14, 2007 3:38 pm, променено общо 2 пъти.
ум колкото на замажан синигер

Потребителски аватар
Yago
Мнения: 10448
Регистриран: вт дек 25, 2001 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Yago » ср дек 05, 2007 7:20 pm

Жителите на Ейвиндхолм познават неколцина богове, но старците и някои сред елфите и потомците на южняците твърдят, че съществуват още много, или че боговете са носили други имена. Облегнат на северната страна на централни хълм се намира Храмът - голяма, четвъртита постройка окрасена с резбовани колони, в центъра на който гори свещения огън. Този огън се поддържа винаги от жреците и ако някое семейство загуби огъня си, може да вземе огън от тук.
Всеки от познатите богове има свой жрец, някой който да се грижи за града от негово име и да разпространява волята му сред смъртните. Те са:

Ньорд - бог на морето - Снори, изключително старо джудже, последния корабостроител
Water, Air, Ocean
Сиф - богиня на бойното майсторство и красотата - Ардал, елф и учителя по работа с меч в града
Protection, War, Good, Lust
Малкер - бог на мрака и възмездието - Биргир, стар човек с черно чувство за хумор
Law, Evil, Retribution, Darkness
Хаер - бог на слънцето и доблестта - Триг Честния, човек
Good, Protection, Sun
Тор - бог на силата, войната, бурите - Йоран, старо джудже с положение е жрец на Тор
Strength, War, Air, Chaos
Фрейа - богиня на любовта, страстта и плодовитостта - Каели, най-красива сред девойките на елфите
Air, Good, Magic, Charm
Один - бог на властта, могъществото, хитроумието, знанието, болката - Мархал, елф, наставник на магьосниците
Knowledge, Magic, Trickery, Travel
Улер - бог на лова, зимата и лъка - Ейрик, който в младостта си е бил най-опитния ловец сред великанските синове
Animal, Cold, Plant, War
Фрига - богиня на семейството, обновлението(раждане), провидчеството - Солвей, която е родила дванадесет великански дъщери
Air, Animal, Oracle, Family

Символни оръжия:
Ньорд - дълго копие
Сиф - меч за ръка и половина
Малкер - двуръчен меч
Хаер - глейв
Тор - боен чук
Фрейа - дълъг меч
Один - млат
Фрига - естествени оръжия
Улер - дълъг лък

Освен жреците, магьосниците се грижат за мира между духове и смъртни и за здравето на хората, правилното построяване на къщите и др.
ум колкото на замажан синигер

Отговори

Върни се в “Ейвиндхолм”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост