Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

Село Смолвил

D&D приключение
Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Мнение от CTAHuMuP » пет окт 19, 2007 2:37 pm

Балиан даде безмълвно знак на Томас, който без да има нужда от повече указания се доближи до една от каруците, натоварена с телата на тежко ранените, и малко по-късно молитвите му към Хероней понесоха лечебната си сила с тих напев, а вещите му пръсти закърпваха това, което магията пропускаше.

През това време рицарят отиде до друга каруца, в която имаше само един ранен, но в особено тежко състояние. Личеше си, че явно е бил от охраната на кервана и се е бил безстрашно до самия край, имаше многобройни рани по цялото тяло. Балиан не беше доктор, но дори неговото неопитно око откри няколко прореза, които са можели да доведат до смърт. Боецът пред него беше оцелял като по чудо само благодарение на намесата на Джейсън и имаше нужда от сериозна помощ. Рицарят се наведе напред, сложи ръцете си на гърдите на ранения и вля в тялото му всичката живителна сила, която имаше. Макар да не беше избран като Томас, това се оказа достатъчно и човекът пред него дойде в съзнание, изкашля малко кръв и погледна разфокусирано лицето на Балиан, което беше огрято от една от редките му широки усмивки.

- Ще се оправиш, приятелю - каза Балиан и му подаде ръка, за да му помогне да се изправи.

Потребителски аватар
Yago
Мнения: 10448
Регистриран: вт дек 25, 2001 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Yago » пет окт 19, 2007 2:51 pm

Лия се надигна бавно, провеси на рамо увития в походно одеало меч, и провлачи крака към изхода на кръчмата. Там се облегна встрани от вратата, и загледа пристигащите каруци и суетящите се около тях хора от сянката на навеса. Хич не й беше до тях в момента, най-малкото пък до някой умник който би решил, че пак им е виновна за нещо...
Последна промяна от Yago на пет окт 19, 2007 6:57 pm, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
Prince of Essembra
Мнения: 1047
Регистриран: чет май 17, 2007 6:24 pm
Местоположение: Благоевград

Мнение от Prince of Essembra » пет окт 19, 2007 3:20 pm

Вече наспал се, Фридрих чува някакво раздвижване в хана и множество гласове формиращи нещо като суматоха. Поглеждайки през малкото прозорче на стаята си, той вижда кервана, ранените и персоналът който ги настанява в хана (набързо си дава сметка за случилото се). Слага бронята, грабва мечът и слиза по стълбите, с бърза и мощна крачка. Дори не оглежда хората, а стяга конят си за път, след което изкача на друмът, търсейки Балиан с поглед.
Когато вижда окървавените Балиан и Томас, сега по умекнал отива при тях и пита с настойчивост:
-,, Сър, можеше да ме събудите, за да се включа в помоща активно. Виждам, че сте се справили добре с медицинската част, но ще предприемем ли най-накрая нещо или ще гледаме как хората страдат, а онези бандити се смеят за тяхна сметка, вече не говорим за догадки, а за факти. (сочейки войник, загубил ръката си) ? Сега влизъм вътре, ще изчакам да дойдете и да обмислим план за действие, няма да е лошо да ме информирате какво точно се е случило, ако все пак решим, че няма да се месим то няма какво повече да ме задържа тук и ще отпатувъм за Ситиполис." На влизане в хана, пали нервно лула, съжелявайки че не е бил по-убедителен в исканията си за офанзива. Сяда и поръчва бира, след което прострелва двамината на отсрещната маса, като че ги гледа въпросително. (барда и боецът, метайгрово).

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Мнение от CTAHuMuP » пет окт 19, 2007 3:44 pm

Балиан изгледа импулсивния си колега неодобрително, но нямаше време да каже нищо преди той да влети обратно в кръчмата, затова само поклати глава и когато помогна на Томас за последната нужна превръзка му каза:
- Знам, че си по-добър от мен с думите, когато трябва да се успокоят хората.. кажи няколко успокоителни слова на тези препатили хорица и помогни на кръчмаря и персонала му да се погрижат за тях както се полага.

Томас погледна учителя си, видя дълбоката бръчка на челото му, която се появяваше винаги, когато беше силно угрижен, затова без да зададе нито един от хилядите въпроси, които го тормозеха, само кимна разбиращо с глава. На основния му премълчан въпрос Балиан отговори и сам:
- А аз ще отида в кръчмата, за да направя това, в което аз съм по-добър от теб...

Рицарят тръгна към сградата с бърза и стегната крачка, но когато стигна до входа се спря и без да поглежда към Лия изломоти:
- Ако наистина мислеше това, което каза преди малко, и искаш да участваш в мисията на Джейсън, тогава по-добре ме последвай вътре. Имаме много да говорим.

След това полу-извинение, полу-даване на прошка Балиан влезе в кръчмата и се отправи към сър Фридрих.

Потребителски аватар
Yago
Мнения: 10448
Регистриран: вт дек 25, 2001 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Yago » пет окт 19, 2007 3:57 pm

Лия се отлепи от стената и намръщена се повлече след рицаря. Надяваше се цялата история да стане след всичките обещани баня, храна и истинско легло, но явно не било писано. Мрачните мисли, комбинирани с лепнещите дрехи и сърбежа причинен от напластилите се мръсотия и кръв пораждаха... още повече мрачни мисли... би дала всичко да размърда кожа и да се начеше хубаво, но в този момент това не бяха добри идеи.
Последна промяна от Yago на пет окт 19, 2007 6:56 pm, променено общо 3 пъти.

Потребителски аватар
Bohu
Мнения: 436
Регистриран: съб авг 23, 2003 12:22 pm
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Мнение от Bohu » пет окт 19, 2007 4:11 pm

Лопез проследи заниманието на Гавин с лек интерес. След това от някаде си набави халба бира, загледа се в масата, след това в бирата после пак в масата, след това в Гавин, който усърдно пишеше. После се върна на гледката с бирата. Тогава чу шума на каруци и дънданията. Разбра че това са ранените. Огледа се, само единия рицар стоеше близо и го гледаше въпросително тъпо. Лопез му се усмиха и вдигна рамена в жест "Идея си нямам". След това отпи 2-3 големи глътки от бирата изправи се и тупна барда по рамото, който май си издраска листа от този жест и му каза:
-Гавин, вън става нещо да видим...

Трябва да знаете, че съм приказно красив !!!

My Place
Изображение

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Мнение от ChoChan » пет окт 19, 2007 9:26 pm

Тупкането, което получи по рамото си сякаш дойде от друг свят и "гибелният дерстиер на смелия рицаряяяяуу" завърши с няколко резки драскулки в листа. Гавин вдигна глава и се вслуша в звуците наоколо - наистина отвън се чуваше шумотевица. Развя листа, докато мастилото засъхне и след това прилежно го прибра заедно с почистения писец и добре затворената мастилница. Грабна кутията под мишница и кимна на Лопез. Двамата излязоха навън, спряха се на няколко крачки от вратата на кръчмата и мълчаливо наблюдаваха тътрещата се тълпа от ранени наплашени керванджии и пътници. Гледката беше доста покъртителна, те се отместиха от пътя на един от синовете на кръчмаря, който водеше някакъв ранен мъж към кръчмата и постояха така още малко. Видяха Балиан и Томас да сноват из ранените, след няколко минути Балиан се отправи отново към кръчмата.
- Страшна работа - заключи Гавин към рицаря и сви устни.
Последна промяна от ChoChan на съб окт 20, 2007 11:01 pm, променено общо 1 път.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
Prince of Essembra
Мнения: 1047
Регистриран: чет май 17, 2007 6:24 pm
Местоположение: Благоевград

Мнение от Prince of Essembra » съб окт 20, 2007 1:16 pm

Фридрих вече бе по-спокоен, все пак нямаше никаква вина в ситуацията, когато за секунда мерна забързаният Бродар, на когото в момента не му бе никак лесно. Припряният Фридрих обаче го заговори на висок тон, за да игнорира данданията наоколо.
-,, Господине, настоявам за съвместни действия и предлагам безусловната си и безплатна подкрепа, в една евентуална акция срещу тази измет, позволяваща си такива брутални волности". ( в този момент на вратата на кръчмата се сблъскват сър Балиан, бардът Гавин и приятелят му.) А Фридрих допълва: -,,Надявам се че няма да съм единственият отзовал се на нуждите на хората, а вие трябва да ни обясните подробностите и да ни инструктирате, на дали подобни събития правят добра реклама на вашият край, помислете за търговията например."

[sblock]Diplomacy check: за двете реплики. Да спечели доверие.[/sblock]

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Мнение от CTAHuMuP » пон окт 22, 2007 11:55 am

Балиан даде знак на Гавин и Лопез да го последват, когато мина покрай тях, после седна до Фридрих и посочи на другите също да седнат, като извика Джейсън и кръчмаря. Когато всички се събраха, седнаха и съсредоточиха, Балиан каза:
- Очевидно си имаме работа с организирана, добре въоръжена, обучена и многобройна банда разбойници, която трябва да разглеждаме оттук нататък не като проста шайка крадци, а като неприятелска военна единица, защото ефективността и силата им е горе-долу такава. Това означава, че ние и стражата на селото най-вероятно няма да успеем да се справим с атака над лагера им, затова предлагам да се изпрати писмо до столицата незабавно и да се изиска порядъчна армейска помощ. Предвид укрепленията на селото подозирам, че можем да организираме ефективна отбрана, но за не повече от няколко дни до седмица, затова колкото по-бързо дойде помощта, толкова по-добре. Докато пристигнат войниците нашата основна цел ще бъде да попречим на бандитите да влязат в Смолвил, запазването на живота и имуществото на жителите е много по-важно от разни необмислени "геройски" постъпки. Ако след днешните две нападения все още има желаещи за разузнавателна мисия с Джейсън утре, то трябва да са наясно, че целта на задачата ще бъде да се разбере къде са бандитите и да се получи идея за евентуалните им планове, например смятат ли да нападат Смолвил и кога. В никакъв случай не трябва да се опитваме да ги нападаме или нещо подобно, това е равносилно на самоубийство. През това време селяните трябва да се мобилизират, да укрепят стената и портите, да се запасят с припаси, за да не се налага да излизат извън границите на селото. Освен това трябва да се изпрати някой до най-близките спирки на керваните отвъд Смолвил, за да се предупредят хората да не минават по този път.

След тази дълга тирада Балиан изведнъж спря да говори, отпи глътка бира, покашля се и обобщи:
- За толкова се сещам на този етап. Слушам вашите предложения.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
Yago
Мнения: 10448
Регистриран: вт дек 25, 2001 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Yago » пон окт 22, 2007 2:31 pm

Лия нямаше какво да каже по въпроса, затова нищо не каза. Просто си остана седнала до масата, игнорирайки абсолютно непонятните думи носещи се от другия й край. Така или иначе, криво-ляво разбра за какво става дума, пък и беше сигурна, че ако има нещо важно и неразбираемо, все някой друг ще се излъже пръв да попита. Или да го обясни.
ум колкото на замажан синигер

Потребителски аватар
Prince of Essembra
Мнения: 1047
Регистриран: чет май 17, 2007 6:24 pm
Местоположение: Благоевград

Мнение от Prince of Essembra » пон окт 22, 2007 3:09 pm

Фридрих изчака идеи, но когато те се забавиха, поднесе своята:
-,, Ако всички смятат мнението на сър Балиан за правилно и се отказвате от сражение, аз имам ангажимент в Ситиполис. Ако ми дадете писмо ще го предам на властите там, а и бих стигнал бързо, все пак съм добър ездач. Иначе не познавам добре района и ще ми трябва карта, ала втори човек само би ме забавил."
След кратко забавяне рицарят допълва:
-,, Другият варянт е да огледаме лагера им, да отценим слабостите на врага, също така да уточним и броят на бандитите, след което да ги атакуваме."
След това прочисти гърло и остана серйозен, очакващ допълнения.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Мнение от ChoChan » пон окт 22, 2007 5:49 pm

Със скръстени ръце Гавин сериозно изслуша рицарите, след това въздъхна и прокара пръсти през косата си:
- Явно наистина ситуацията е малко по-сложна, от колкото първоначално допуснахме. Което мен лично ме изненадва, все пак войните свършиха отдавна... пък и.. каква полза биха имали група разбойници от такива действия... Ако силата им бе достатъчно голяма, за да представлява сериозна заплаха, досега щеше да се е разчуло, но дори и да се е започнало като от дребна шайка престъпници, очевидно вече не може да се пренебрегне. Наистина най-разумно е да се прати известие до столицата, а едно разузнаване със сигурност ще допринесе за спокойствието и подсилване защитата на местното население. - Гласът му със сигурност изненада поне Лопез. Червенокосият можеше да се закълне, че досега не бе чувал бардът да говори с такъв сериозен тон. Усетил погледа му, Гавин за миг се стъписа, почеса се по тила и се ухили глуповато.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
Bohu
Мнения: 436
Регистриран: съб авг 23, 2003 12:22 pm
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Мнение от Bohu » пон окт 22, 2007 10:09 pm

Гласът на барда го изкара от лекия унес в който беше изпадна след скучната тирада на Белиан. Много такак го даде помисли си изненадан Лопез и изгледа изпод вежди приятеля си.
-Ами хмм да Гавин е прав. Не мисля, че ако имаше такава сила тя нямаше да бъде забелязана. И едва ли бандитите са толкова глупави че да си наумят атака над града, а дори да го направят аз съм тук за да ги спра - "и да ги прегледам и да омая девойчетата с геройство" продължи воина на ум, след това погледна рицаря (Фридрих) с иронична усмувка, дръпна поредния голям кичур който бе паднал пред лицето му и с малко по закачлив и несериозен глас продължи- А вие сър яхвайте коня и колкото се може по-бързо давайте към Ситиполис, не бихме искали благородната ви особа да пострада в някой селски бунт.

Трябва да знаете, че съм приказно красив !!!

My Place
Изображение

Потребителски аватар
Prince of Essembra
Мнения: 1047
Регистриран: чет май 17, 2007 6:24 pm
Местоположение: Благоевград

Мнение от Prince of Essembra » вт окт 23, 2007 12:22 am

Лицето на сър Фридрих се обагри в ярко червен цвят, той бе усетил ироничната нотка в думите на войникът, но поради великодушието си и благоста на която се учеше остана на столът си, стискащ дръшката на своят меч, давайки ясно да се види, че името му неможе да се петни с лека ръка, а да бъде обвинен в бягство и страх бе немислимо. Все пак младият рицар се овладя навреме, преди червенокосият мъж да може да приеме едно такова предизвикателство, казвайки тъкмо на него:

-,, М-х-х смятате че врагът няма да нападне и че не представлява голяма заплаха, а и подценявате смелоста ми, тогава нека двамата с вас и останалите желаещи да ескортираме следващият керван, предполагам че той е потенцялна втора мишена, а така може да получим шанс и да накажем бандитите."

Видимо доволен Фридрих знаеше, че сега ,,топката е в полето" на Лопез и бе почти сигурен, че той няма да откаже, защото познаваше добре мъжкото достойнство и накрая добави:

-,, А когато се справим с мисията, ще имате куп истории с които да примамвате младите дами ( и му намига)."
[sblock]Diplomacy check: Опит за зближаване на позициите.[/sblock]

Потребителски аватар
Bohu
Мнения: 436
Регистриран: съб авг 23, 2003 12:22 pm
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Мнение от Bohu » вт окт 23, 2007 12:39 am

Лопез усети че изкара рицаря извън нерви, зачуди се до къде може да стигне. Усмивката му стана малко по-широка, но интонацията не се промени. Въпреки че словото на Белиан беше скучно, той го беше изслушал.
-Благородни ми сър, боя се че не мога да се меря с уменията които имате. Аз съм обикновен войн и Гавин ми е свидетел че съм ужасен скаут, бих събудил и мъртвец. А и добрия сър Белиан право каза. Мястото ми е тук, където мога да пазя тези добри, уплашени хора с каквото мога. Нали Гавин? Но вие вървете сър, сигурен съм че вашият бог ще ви даде сили в наченанието.

Трябва да знаете, че съм приказно красив !!!

My Place
Изображение

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Мнение от ChoChan » вт окт 23, 2007 10:49 am

Гавин се усмихна малко неловко, прехвърляйки поглед от Лопез на Фридрих и обратно. След това въздъхна дълбоко и заби поглед в пода за няколко секунди.
- Сър Фридрих, при цялото ми уважение към това "сър" пред името ви, тоя меч на кръста ви и този свещен символ на врата ви, бог ми е свидетел не се сещам за нещо, което бих ви поверил без притеснения. Откакто се замесихме в тази ситуация променяте мнението си от едно необмислено решение на друго също толкова необмислено, колкото често времето се сменя в летен ден. Очевидно не можете да сдържате гнева си при най-малкия инцидент, което някой ден ще ви струва живота, още по-лошото е, че може да струва животите на хората, които вие така убедено смятате, че трябва да ви последват в начинанията ви. И го изисквате от тях толкова пламенно... - гласът му леко заглъхна и той скръсти ръце с леко смутено изражение.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
Prince of Essembra
Мнения: 1047
Регистриран: чет май 17, 2007 6:24 pm
Местоположение: Благоевград

Мнение от Prince of Essembra » вт окт 23, 2007 11:21 am

-,, Моля да ми простите нервният изблик, но не понасям лошите обноски. Господин Гавин, не думата сър ме прави това което съм, ако ме познавахте щяхте да знаете, държа на нея до толко, до колкото на целият дворцов етикет. Смятате ме за прибързан и импулсивен, при това с право, но вече понесохме две атаки над кервани в околието, ако мислите че има още време за разтъкаване добре, за мен нещата са решени... ( пали лула, сега освободил мечът си, след което завършва ) Предложени са ви варианти, вие ги отричате, но не предлагате алтернатива."

Сега той погледна първо към сър Балиан, после и към Бродар и попита:

-,, На колко дни езда е Ситиполис, опишете ми теренът, моля. "

Остана замислен и угорчен от развитието на диалогът, имаше твърде много дрязги в този малък екип и нямаше и помен от уют и обединение, а той губеше ценно време. Дилемате бе ясна, вече втори ден се отклоняваше от задачите си към ордена, а още толкова нямаше развитие по проблемът който го бе отклонил. Пушейки, той се загледа в лицето на момичето, смяташе че именно тя е ключът към решаване на казусът, все пак всичко започна от нея, а тя бе изявила желание за отмъщение.
Последна промяна от Prince of Essembra на вт окт 23, 2007 11:32 am, променено общо 1 път.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Мнение от ChoChan » вт окт 23, 2007 11:31 am

Гавин сложи ръце на кръста си и вече видимо леко подразнен заяви:
- Всъщност ние се съгласихме с идеята ви да отидете като пратеник в Ситиполис, а вие решихте, че ви обвиняваме в страхливост... Но да не преча на господин Бродар да ви обясни най-бързия и безопасен път дотам - той натърти отчетливо всяка дума. Махна с ръка и отиде да седне на бара, поръча си бира и продължи да слуша разговора доволен, че вече няма да му се налага да се меси.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
hameleona
Мнения: 1380
Регистриран: пет яну 30, 2004 11:09 am
Местоположение: В Замъка на Мечтите си.
Контакти:

Мнение от hameleona » вт окт 23, 2007 12:06 pm

Томас влезе в кръчмата и седна до учителя си.
- Направих, каквото можеах - прошепна той в ухото му.
Andras написа:...групите, състваени от сукубус-паладин, коболд-скаут, кентавър-кавалерист и кактус-чародей...

Потребителски аватар
Yago
Мнения: 10448
Регистриран: вт дек 25, 2001 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Yago » вт окт 23, 2007 12:24 pm

Лия прибра колене пред себе си и ги обви с ръце, докато мъжагите се ангажираха със словесни престрелки. Цялата история й напомняше ентусиазиран фехтовач който пробва всякакви сложни маневри за да пробие през защитата на по-трудно подвижен противник, но му липсва търпението да доведе която и да е от атаките си до край. Тази представа дотолкова ангажира въображението й, че тя престана да следи разговора и когато рицаря с лулата най-накрая каза нещо и я изгледа, тя се сепна.
- А? - зяпна тя по негов адрес. След което, похвалата на горския човек я достигат и тя е принудена да изиграе едно изчервяване. - Незаслужено ме ласкаеш. Аз трябва да съм благодарна на тяхната компания не по-малко.
Последна промяна от Yago на вт окт 23, 2007 12:50 pm, променено общо 1 път.
ум колкото на замажан синигер

Гост

Мнение от Гост » вт окт 23, 2007 12:29 pm

Джейсън за последно надигна чашата, прокашля се и заговори:

-Май не съм ви казвал какво точно видях онази вечер в руините на стария форт. Е, крайно време е, мисля. Всъщност, не беше нищо особено, вървях из гората и видях светлина откъм старите камънаци. Не е невиждано и нечувано, от време на време и селските хлапетии ходят да се правят на войници. Понякога и бандити лагеруват там, обаче, та реших да проверя. Аз не съм много по промъкването, та пратих Фанг -сочи вълка си - напред; знам че мога да му имам доверие. Когато се върна го поразпитах - умно животно ми е той, научил съм го на някои неща. Та Фанг каза, че е подушил хора, малко орки или полуорки, няколко джудета и още няколко за които не беше сигурен. По-важното е друго - подушил доста стомана, както и по-странен огън, разпален с въглища, а не с дърва. Освен това и дочул някакъв странен звук, който според него бил като звука в нашата ковачница, а и мириса на огъня бил като на ковача. Аз си мисля, че тези бандити са възстановили и използват ковачницата във форта. Днес като преглеждах раните на търговците, част от тях бяха направени от много добри оръжия, обикновените бандити нямат такива. Най-лошото е, че преди две седмици беше ограбен керван, носещ стари оръжия към джуджетата за претопяване, а днешния носеше муниции и някои други военни припаси към граничните пунктове, добре че повечето го спасихме, но пак успяха да отмъкнат някои неща. Започвам да се страхувам, че бандата се опитва да се въоръжи по-сериозно, но не разбирам защо. Все още са малко за да нападнат това или кое да е друго село. Но може би набират сила. Може би им пристигат подкрепления по малко, за да не се събудят подозрения, може и някаква друга да е причината, не знам, но очевидно са умни, доста добре координират действията си, имат представа от тактика, защото са надделели над кервана именно с добре оргазнизираната засада. Странно е - хем в момента все още не са чак толкоз опасни, хем нещата дето ги правят не са никак ама никак безобидни. Предполагам, че подготвят нещо в дългосрочен план и това че им се е наложило днес да повторят е било крайно неприятно за тях, досега са можели да минават акато поредната случайно грабеща банда, днес се показаха организирани и опасни. Лошо...

Джейсън за момент се замълча и никой не посмя да прекъсне потока на мислите му.

-Ето какво предлагам - още сега ще пусна съобщения към най-близките села, особено в посоката по-близка до стария форт. Да са предупредени и да знаят. Имам начин да се свържа с колегите. Освен това още сега ще пратя Матю и Анвар към Ситиполис да искат военна помощ. При цялото ми уважение, рицарю - обърна се към Фридрих - колкото и добър ездач да си, с коня ще трябва да вървиш по пътищата, а те обикалят много заради блатата и горите. А и сам ще си лесна плячка за една стрела от засада, каквато съм почти сигурен, че ще има, особено след днешното изпълнение. Докато моите момчета знаят да се движат из дивите пущинаци и ще секат направо, където ще е и по-безопасно. - отпи още веднъж от виното си, замисли се още малко и продължи - А ние можем да се опитаме да се доближим утре до руините. Мисля си, че точно утре ще са се пръснали да правят засади за вестоносци и да проследяват дали не сме се притеснили и така нататък, може би ще са опразнили леговището си и бихме могли да се поогледаме и поослушаме. Може би дори ще можем да нападнем мястото и евентуално да разрушим ковачницата, което наистина би било полезно за нас, и може би бихме могли и да ги лишим от част от оръжията и припасите им или да разберем плановете им. Все пак ще трябва да сме много предпазливи, защото сигурно ще оставят и пазачи, а може и да не тръгната всички. Няма смисъл да тръгваме много хора, така само ще ни забележат по-лесно пък и не виждам кой от нашите мъже ще тръгне. Щом вие, господа... и госпожице, имате желание - добре, ще ви заведа там и ще видим какво можем да направим. Имам обаче едно условие - докато стигнем там ще ме слушате безпрекословно, а като пристигнем няма да вършите глупости, преди да сме сигурни, че действията ни ще си заслужават. Отбраната на селото засега ще оставим на нашите си тук мъже, ще предупредим всички, ще разставим повече постове по стените, няма да се излиза. Смятам че поне в близките два-три дни няма непосредствена опасност. А керваните, които са тук, най-добре да поостанат няколко дни.

Накрая, обръщайки се към Лия той каза уж само на нея, но така че да чуят всички:

-Госпожице, мисля че най-много трябва да благодарим на вас. Доколкото разбрах именно вашите действия са спомогнали най-много да се отрази първото нападение. Ако то беше успяло според замисъла си, може би изобщо нямаше да подозираме колко истински сериозна е опасността. - с тези думи той леко й се поклони като знак на уважение.
Последна промяна от Гост на вт окт 23, 2007 3:50 pm, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
Prince of Essembra
Мнения: 1047
Регистриран: чет май 17, 2007 6:24 pm
Местоположение: Благоевград

Мнение от Prince of Essembra » вт окт 23, 2007 1:37 pm

-,, Аз умея да следвам заповеди, но нека те улесня като ти изкажа предимствата си в боя, а ти ще решаваш как точно да бъдем построени тактически, при тази мисия. Стилът ми на бой е специфичен, аз съм ездач както вече разбра и съм бърз, нанасям тежки щети, от конят, но се нуждая от равнинни местности, за по-добра маневреност."

После Фридрих се смръщи и добави:

-,, Но определено ще вдигам най-много шум и биха ме забелязали от съседното село, на седло, така че добре ни позиционирай сър..."

Сега когато показа лоялност и нарече ловецът сър, Фридрих огледа останалите и като изключим Балиан и Лопез, другите не му вдъхваха кураж за евентуална битка, сега той найстина се замисли-път назад, обаче нямаше.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Мнение от CTAHuMuP » вт окт 23, 2007 2:10 pm

Балиан се огледа мрачно.
- Двамата с Томас също не сме най-подходящите избранници за разузнавателна мисия. Дори и да облечем по-безшумни брони, което ще направим ако се налага, уменията ни да се крием и промъкваме далеч не са завидни... нали сме прекарали живота си да се борим срещу хора, които се крият и промъкват - тук рицарят направи опит да се усмихне, но не успя. - Затова бих предпочел да не идваме на разузнаването утре, не от страх, а за да не изложим и без това опасното начинание на излишен риск. Ако Джейсън сметне, че сам няма да се справи по-добре, отколкото с нашата компания, ще го придружим.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
Yago
Мнения: 10448
Регистриран: вт дек 25, 2001 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Yago » вт окт 23, 2007 3:01 pm

- Аз имам лека стъпка, но не мисля, че мога да се промъквам наравно с вълк. - добави Лия с тих глас, като си премълча, че не би и опитвала, ако от нея зависеше. И фокусира поглед върху кръчмаря и Джейсън, защото другите я караха да се чувства като грозното патенце.
ум колкото на замажан синигер

Гост

Мнение от Гост » чет окт 25, 2007 3:22 pm

-Ъ, момче, ти сериозно, да не си падал тия дни от коня? На главата си? Какви заповеди, какви предимства и стил на боя те гонят? Какво е това тежка щета изобщо? Това да не е някакъв рицарски начин да ми се подиграеш, че и "сър" да ми викаш на всичко отгоре? Ако толкова си сигурен, че знаеш какво е най-добре да се прави - моля, заповядай, действай! - Джейсън определено не знаеше какво става в главата на младия рицар, но при всички положения не му харесваше. Странните паузи насред мисълта в изказа на рицаря му докараваха вече главоболие.

За Фридрих пък това беше последната капка. Тези хора определено не умееха да ценят рицарската доблест и обиждаха честта му със всяка своя дума. Той демонстративно стана от масата и без да промълви повече тръгна към стаята си, където си стегна багажа, след което мина през общия салон все така безмълвен, а след минутка навън се чу тропота на конски копита. На другата сутрин пазачът на портата обясни, че младият рицар се поинтересувал за пътят към Ситиполис и препуснал. Никой в кръчмата не чу повече за него, но той успя да се измъкне от района на селото и пристигна в Ситиполис само няколко часа след пратениците от Смолвил. Беше назначен на служба при орденът на Хейорней и с много храбрости (и още повече късмет) успя дори да се издигне. Така, докато един ден на поведе поверената му част във фронтален щурм срещу неизвестен противник с неизвестна бройка, разположен неизвестно как на непозната позиция. Всички до един бяха избити в подготвената им засада. Това много опечали дамата на сърцето му, чиято любов беше успял да спечели малко по-рано.

Джейсън и Бродар се спогледаха при това изпълнение на рицаря, вдигнаха дружно рамене и младият мъж продължи:

-Може и да не съм се изразил добре, нямам опит във военното дело и планирането на... "мисии". Имам предвид следното - в гората има места, откъдето може да се мине без човек да гази през клони и храсталаци и да се чува от стотици стъпки. Има пътечки, известни само на мен и малцина други, за които съм сигурен, че бандитите не знаят. До руините ще се доближим сравнително лесно без да ни забележат. Оттам нататък ще пратим напред Фанг. Аз също не съм твърде умел в тихото промъкване. Той ще поразузнае и, в случай че има малко от негодниците, ще можем може би да ги нападнем и да ударим леговището им. А може и все пак да се опитам да се промъкна малко по-напред и да поогледам и лично, при което предпочитам да знам, че зад мен има 3-4 души, които да ми помогнат бързичко в случай на нужда. Честно казано не знам дали това е добра идея. Но други засега нямам. И не ми се ходи там сам, може и да не са толкова малко, колкото се надявам, предпочитам да имам подкрепление. А не виждам кой от селяните може да е в тази роля. Вярно, повечето от тях са служили през войната и могат да държат оръжие, могат да отбраняват селото, но не ми се вярва някой да напира много-много за подобни "мисии", пък и не съм сигурен дали бхи взел някой от тях, дори и да иска. Виж, вие си предлагате сами услугите, значи имате поне малка вяра в силите си. Или поне се надявам да е така, не бих искал гърба ми да се пази от некадърници. Не че имам друг избор. А явно ще трябва да се ходи, ситуацията е твърде сериозна, според мен. - младият мъж се опитваше да изглежда уверен в себе си и в идеите си, но явно беше, че не се чуства комфортно като водач, май беше свикнал повече да работи сам. - А онова да правите каквото кажа не беше за заповеди. Просто за да се промъкнем по-близо и по-незабелязано до форта наистина ще трябва да ме слушате - никой от вас не изглежда да е свикнал с пущинака.

Потребителски аватар
hameleona
Мнения: 1380
Регистриран: пет яну 30, 2004 11:09 am
Местоположение: В Замъка на Мечтите си.
Контакти:

Мнение от hameleona » чет окт 25, 2007 7:39 pm

Томас го погледна и се усмихна:
- Само глупак, може да се опитва да продава краставици на краставичар. Мисля и съм сигурен, че сър Балиан ще се съгласи с мен, че ще те слушаме, приятелю.
Andras написа:...групите, състваени от сукубус-паладин, коболд-скаут, кентавър-кавалерист и кактус-чародей...

Потребителски аватар
Bohu
Мнения: 436
Регистриран: съб авг 23, 2003 12:22 pm
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Мнение от Bohu » чет окт 25, 2007 11:19 pm

Лопез проследи рицаря с пресмехулна усмивка, а след целия разказ подари един лек лакът в ребрата на Гавин и отрони закачливо.
-Ей то може да се окаже по сериозно от колкото си го мислих

Трябва да знаете, че съм приказно красив !!!

My Place
Изображение

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Мнение от ChoChan » пет окт 26, 2007 12:24 am

Гавин едва не се срути от стола след сръгването в ребрата, което получи. Вкопчи се в бара и притисна с ръка злополучното място и изгледа Лопез с широ отворени обвинителни очи, които леко се бяха насълзили, с поглед "Да ме убиеш ли се опитваш, бе?!" Изправи се, оправи и без това безупречната си коса, приглади с длани гънките по ризата; допря свит юмрук до устата си и леко се прокашля.
- Къде ти изчезна приключенския дух, Лопез? - започна той, след което продължи с по-тих глас - Заклевам се, такъв шанс едва ли ще ни се отдаде в близко бъдеще! Хората ще запомнят имената ни за дълго, пък и.. като гледам този горски едва ли ще ни набута в нещо опасно. Е, ако предпочиташ може да се заседиш в селото, съмнявам се да отнеме прекалено дълго.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
Bohu
Мнения: 436
Регистриран: съб авг 23, 2003 12:22 pm
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Мнение от Bohu » пет окт 26, 2007 12:39 am

Лопез се усмихна още по-широко.
-Не, точно обратното, определо ми се събуди любопитството, ние рзабира се сме длъжни да помогнем на добрите хора с каквото можем, не за слава или злато- рече възвишено воина, и докато си въртеше един къчур си мислеше "Абе точно за това е ама..."

Трябва да знаете, че съм приказно красив !!!

My Place
Изображение

Потребителски аватар
Yago
Мнения: 10448
Регистриран: вт дек 25, 2001 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Yago » пет окт 26, 2007 8:07 am

- Щом казваш. - Промърмори Лия с отегчено-нацупено изражение. От цялата половинчасова тирада успя да улови само "ще ме слушате" и "не ставате за пущинака". Сигурно горския си наваксваше за дългите дни през които единственото с което можеш да разговаряш са дъбове и вълци. След което се замисли за нещо друго и се зачуди дали вълкът му е женски.
ум колкото на замажан синигер

Заключена

Върни се в “Играта на Чефиту”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост