Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

Глава 1-ва

Форумна игра в D&D света Eberron.
Отговори
ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Мнение от ChoChan » ср фев 27, 2008 8:46 pm

Нийс беше опряла едната си длан на рамото на овързания гоблин, другата на челото му и няколко секунди изследваше лицето му. Когато Джинкс заговори, първоначално тя леко смръщи очи, после ги разшири и на думата "жертвопринoшения" ръцете й като пружини се отлепиха от гоблина и тя го изгледа втрещено. Изправи се на крака обърна глава към Джинкс и излуша остатъка от разказа му.
- Жертвопринoшения?! - обичайно мелодичният й глас звучеше леко извън тонове. Тя се наведе и дръпна парцала от устата му. - Ти! - ръката й се стрелна към него и тя го посочи с обвит в метална ръкавица показалец - мисля, че е крайно време да си поговорим!. Пръстът й рязко смени посоката и сега се целеше в гърдите на Джинкс. - Колкото до вас, тъй-като Сайърските шерифи най-вероятно не знаят за това, какво точно се случва тук, естествено е ваш дълг да направите каквото е по силите ви, както и наш, естествено, да спрем това зло, ако можем. - Веждите й леко се присвиха в неодобрение - Колкото до това какви точно са вашите мотиви... разделянето на ценните придобивки - тя изрече думите с видимо усилие - присвояването на крадени предмети не ви поставя много по-високо от престъпниците, които първи са извършили това злодеяние.
Последна промяна от ChoChan на чет фев 28, 2008 4:57 pm, променено общо 1 път.
give me love so that I can kill...she's so unreal

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Мнение от AngerNogar » ср фев 27, 2008 9:08 pm

–Жалки нещастници – гоблинът изплюва думите секунда след парцала и погледът му обхожда и четиримата със злоба. – И идея си нямате в какво се забърквате нали?
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
Ambartanen
Мнения: 1516
Регистриран: чет авг 14, 2003 11:03 pm
Местоположение: NYC

Мнение от Ambartanen » чет фев 28, 2008 7:01 am

Физиономията на Фарук накара Джинкс да се намръщи, а високомерния коментар на Нийс явно вече му дойде в повече:
-Виж какво, момиченце, нямаш никакво право да ми държиш такъв тон. Първо си нямаме на идея дали се намираме в Сайър, а дори и да сме там, обикновените граждани нямат никакво задължение да рискуват живота си, за да прочистват някакви странни обитавани от гоблини кули. Въпреки това с Джарет не сме се и замисляли да обърнем гръб натова място без да се опитаме да се разправим със създанието- младежът захвърли книгата настрани и рязко се изправи- което не може да се каже за твоя чичо, който явно няма търпение да избяга от опасността,- последните думи бяха последвани от кратък предизвикателен поглед към хобгоблина.- тъй че не виждам с какво право правиш прибързани оценки на нашите мотиви. И никога повече не ме наричай крадец.- последната дума Джинкс почти изръмжава.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Мнение от CTAHuMuP » чет фев 28, 2008 10:39 am

Фарук бързо овладя импулса си да извади меча и да накълца младия магьосник, след това изпсува наум за кой знае кой път този ден и сравнително спокойно, предвид обстоятелствата, отговори:
- Мери си приказките, хлапе. Това, което виждаш тук - Фарук посочи символа на гърдите си - е знак за принадлежност към даргунския орден на Дол Дорн, а твоят приятел може би твърде добре знае, че рицарите от този орден никога не бягат от опасност. Затова ако не искаш меча ми да потъне в гърлото ти никога повече не ме наричай страхливец.

Фарук спря за секунда, за да си поеме дъх, но студеният му поглед нито за миг не се отмести от очите на Джинкс.
За водещия
Едно профилактично Intimidate check-че.
После продължи:
- Ако има причина да не искам да се намесвам, тя е защото в момента основната ми задача е да закарам племенницата си до Трейн жива и здрава. Ти може да се мислиш за много велик и страшен с твоите магийки и книжки, но тя е крехко създание, твърде младо да се занимава с гоблини, жертвоприношения, зли култове и прочие неща, които май за теб са ежедневие - старият воин се подсмихна, а презрението в думите му почти преряза въздуха. - Затова смятам да се махам от тук и бих посъветвал другаря ти, - Фарук се обърна към Джарет - който очевидно е и мозъка, и мускулите във вашия отбор, да направите същото. Върнете се в Сайър, вземете подкрепление, след това правете каквото искате с кулата. Но аз и племенницата ми нямаме работа тук.

Обърна се към Нийс и изръмжа:
гоблински
- Стягай багажа и се приготвяй.
След това обърна гръб на двамата сайърци и започна да закопчава щита си на лявата си ръка.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Мнение от ChoChan » чет фев 28, 2008 11:11 am

Ако Нийс беше някое обикновено 15-годишно девойче, вероятно щеше да избухне в сълзи, но тя просто сви устни и няколко секунди се взира в Джинкс, а в погледа й се четеше някакво странно съжаление, което в последствие се замени с тъга. Когато чичо й заговори, тя застана до негоя след това, безмълвно се зае с багажа си. По някое време се сети нещо и се обърна за миг към Джарет и Джинкс и с глух глас им рече
-И да, намираме се в Сайър.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
Hazalad
Мнения: 641
Регистриран: пет фев 13, 2004 3:39 pm
Местоположение: Някакво
Контакти:

Мнение от Hazalad » чет фев 28, 2008 12:59 pm

Джарет вдигна рамене с привидно безразличие.
- Ние сме толкова крадци, колкото ти си страхливец. Дойдохме тък да придобием нещо, което не принадлежи вече на никого, и което един труп няма как да използва така или иначе. - Погледът му обходи Джинкс и Фарук, след което се спря на Нийс. - Нямахме представа, че ще се забъркаме в тези глупости; ако знаехме, вероятно нямаше дори да си помислим да дойдем тук. Само че вече сме тук, и се натресохме на принасящ жертви зъл заклинател. Не знам какви са порядките на гордите рицари в Дол Дорн, нито ме интересува. Но ние двамата, като обикновени сайърци, чувстваме за свой дълг да се опитаме поне да премахнем злото, което обитава кулата. И това няма нищо общо с мотивите, които ни доведоха тук.
Младежът преметна меча си през рамо и пристегна ремъците. Бледосините му очи излъчваха хлад, когато проговори отново:
- С вас или без вас, ние се връщаме в кулата. Ако решите да продължите, поне уведомете властите за опасността.
Последна промяна от Hazalad на пет фев 29, 2008 12:32 pm, променено общо 1 път.
I`m kid at heart, you see? When you tell me to stop, it just makes me run faster!

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Мнение от CTAHuMuP » чет фев 28, 2008 1:27 pm

Фарук въздъхна и спря да навива постелката си. Джарет очевидно беше твърдо решен да продължи с начинанието си в кулата, а Фарук не можеше да изостави друг воин в очевидно опасна ситуация, просто не беше правилно. След това погледът му се спря върху племенницата му с колебание. Явно в стария воин се бореха обичта му към Нийс и желанието да я предпази, и всичко онова, в което се беше клел и защитавал като рицар. Не беше лесно да вземе решение...
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Мнение от ChoChan » чет фев 28, 2008 4:54 pm

Нийс примигна няколко пъти, докато слушаше коментара на Джарет, странно бе останала с впечатление, че двамата са по-организирани и ги обединява единомислие, а сега изведнъж още малко щяха да започнат ожесточен спор, относно това, което трябва да се направи. Но нямаше значение, Джарет споделяше мнението й, макар и по все сще двусмислени мотиви, което поне засега беше достатъчно за нея. Що се отнасяше до спътника му с избухлив нрав и съмнителен морал, тя само можеше да се надява, че за душата м у още не е твърде късно. Лицето й се проясни и тя с усмивка погледна нагоре към чичо си.
-Това е най-правилното, което можем да направим, чичо.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Мнение от CTAHuMuP » чет фев 28, 2008 5:10 pm

Фарук въздъхна отново, после кимна мълчаливо, изправи се, обърна се към сайърския воин и го погледна в очите:
- Ще ви придружим и ще ви помогнем в битката срещу това.. нещо, каквото и да е то. Но имайте предвид, че безопаността на племенницата ми все още стои над вашата или дори моята собствена, така че ако в даден момент почувствам, че тя е застрашена, ще напуснем тази кула веднага.

Без повече да обръща внимание на магьосничето с хапливия език, Фарук подаде ръка на Джарет и стисна неговата в жест, който за двама воини в подобна ситуация означаваше много повече, отколкото другите предполагаха.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
Hazalad
Мнения: 641
Регистриран: пет фев 13, 2004 3:39 pm
Местоположение: Някакво
Контакти:

Мнение от Hazalad » пет фев 29, 2008 12:57 pm

Джарет стисна ръката на едрият гоблин.
- Ще сторим всичко по силите си да опазим племеницата ти невредима, имаш думата ми. - Погледът му се спря на момичето. - Благодаря за подкрепата. Всяка помощ ще ни е от полза срещу онова... нещо.
Младежът преметна дружески ръка през раменете на Джинкс и го завлече встрани, където останалите не можеха да ги чуят.
Джинкс
- Виж сега какво е положението - изръмжа Джарет приятелски. - Нали се бяхме уговорили да ги убедим да ни помогнат, а не знам обиждането с какво ни помага да постигнем целта си. Знам, че си прекарал трудно време когато са те хванали, но недей да подскачаш толкова при думата крадец. Както и да те наричат хората, важното е да знаеш ти кой си и какъв си. Разбрахме ли се?
Джарет потупа Джинкс по рамото и го пусна.
- Ако имаш някакви полезни магии за случаят, сега е момента да ги приготвиш. Същото важи и за теб, Нийс. Ние с Фарук сме готови когато кажете.
Последна промяна от Hazalad на пет фев 29, 2008 3:42 pm, променено общо 1 път.
I`m kid at heart, you see? When you tell me to stop, it just makes me run faster!

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Мнение от CTAHuMuP » пет фев 29, 2008 3:17 pm

Докато двамата сайърци си шепнеха нещо, Фарук извади меча си, отиде до завързания гоблин, опря острието в гърлото му и натисна леко. Достатъчно, че да пусне кръв и да изтръгне стон от пленника им, но не достатъчно да го убие. Изчака няколко секунди, за да може меча му ясно да предаде посланието си на гоблина, след това без да маха оръжието просто каза:
- Говори.
За водещия
Intimidate check дали е подходящ в случая? Ако да, мятай там.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
Ambartanen
Мнения: 1516
Регистриран: чет авг 14, 2003 11:03 pm
Местоположение: NYC

Мнение от Ambartanen » пет фев 29, 2008 4:39 pm

Отговорът на Фарук още повече ядосват Джинкс, но той се оказва достатъчно умен да преглътне следващите си думи. За няколко секунди задържа разярения си поглед върху хобгоблина, но когато вижда, че нещата тръгват да се нареждат, с усилие се отдръпва и започва бавно и внимателно да прибира нещата си в раницата, за да има време да се успокой.

Тъкмо затяга спалния си чувал отгоре на пълната раница, когато Джарет го придърпва настрани. Младежът го последва, изслушва внимателно думите му и прошепва в отговор:
Джарет
-Да, да, знам. Извинявай, че избухнах. Просто всеки път, когато някой ми каже, че съм крадец, имам чувството, че потъпкват паметта на Айрънс.-Джинкс за момент се отнесе някъде в спомените си- Май е по-добре ако отида да "проверя коридора за опасности", докато се поуспокоя, а? И без това глупавия хобгоблин едвам търпеше присъствието ми преди да се скараме.
OOC за Джарет и Водещ
Та Айрънс ще да е деканата по теория на приложната метафизика, който ме е открил в библиотеката, научил ме е, че краденето е лошо, и ме е вкарал в училището за магьосници.

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Мнение от AngerNogar » пет фев 29, 2008 5:30 pm

Гоблинът се размърдва, за да се нагласи, колкото е възможно по-удобно във въжетата и проговорва през зъби:
гоблински
– Трябваше да ме послушаш, когато все още имаше този шанс, Червени.
– Що не сключим малка сделка... щом не търсите НЕЯ, значи търсите същото като предишния ми господар. Мечът е зад третата врата... ако онова жалко подобие на шаман е бил прав. Няма много далавера да продължавате навътре в коридора след първата - освен гнусояда и олтара - там няма да намерите кой знае к'во. От третата предполагам се стига до НЕЯ, ама не е много чиса работата там, защото даже ТЯ не може да излезне когато си поиска - гоблинът се замисля за момент и продължава. - А сега за сделката в замяна на това което ви казах - ако достатъчно ви бива първо намерите меча, а след това още сте достатъчно тъпи да търсите НЕЯ, направете ми една услуга - като усетите как жалките ви телеса се превръщат на камък, бъдете така добри да пуснете меча - ще е жалко да се похаби по такъв начин - а, ТЯ все ще се махне от тук рано или късно.
Погледът на гоблина се спира за момент върху бледия белег, където острието на Джарет, почти го беше съсекло на все, после върху Нийс и добавя:
Мерси, обещавам да не пикая на гроба ти, ако имам тази възможност - след което погледът му бавно обхожда всички останали.
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Мнение от CTAHuMuP » пет фев 29, 2008 5:48 pm

- Коя е ТЯ? - попита спокойно Фарук, като преди това отново натисна леко острието.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Мнение от AngerNogar » пет фев 29, 2008 6:02 pm

Медузата... която ще превърне вас тримата в статуи и ще изтръгне сърцето на мацето – гоблинът сбръчква вежди за момент и после кимва към Нийс, казвайки. – В израз на младото ни приятелство, бих оценил ако и дадете да носи всички монети и ценности - много по лесно се ограбва труп, отколкото парче камък.
Естествено, може да се окаже, че сте и по-способни и с повече късмет отколкото допускам и да и видите сметката. – мародерът ви се усмихва с престорена насърчаваща усмивка – В такъв случай ще трябва да утеша "неутешимата" си скръб за нея, с всичките богатства на досегашните и жертви. При всички случаи аз печеля.
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Мнение от CTAHuMuP » пет фев 29, 2008 6:12 pm

- В нейно име ли правихте жертвоприношения, нея ли хранихте с кръвта на невинни?
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Мнение от AngerNogar » пет фев 29, 2008 6:43 pm

Невинни... – гоблинът се изсмива горчиво и за първи път поглежда Фарук в очите, – огледай света в който живееш, Червени. Дори неродените деца в търбусите на майките им са захранени с десетки кръвни вражди, омраза, алчност и жажда за кръв и разруха. Не ще намериш камък на тая проклета земя, който да не е подритван от крак на войник или обагрян в кръвта му. ВСЕКИ е виновен пред някой друг.

Що се отнася за жертвоприношенията... не съм сигурен в чие име и дали въобще бяха жертвоприношения или ТЯ просто искаше кръвта и виковете им. Никога не е искала от нас да танцуваме пеейки хвалебствени химни или напявайки името й, ТЯ никога не е настоявала за нещо повече... стига кръвта да не спира да тече... иначе беше ред на някой от нас.
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Мнение от CTAHuMuP » вт мар 04, 2008 12:11 pm

- Добре знам в какъв свят живея, животно - глухо избоботи Фарук, след което се обърна към сайърците. - В светлината на получената досега информация все още ли смятате да спасявате света от злото в кулата без да потърсите подкрепление и помощ от сайърските власти?
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
Hazalad
Мнения: 641
Регистриран: пет фев 13, 2004 3:39 pm
Местоположение: Някакво
Контакти:

Мнение от Hazalad » ср мар 05, 2008 11:04 am

Джарет се обърна към Джинкс:
- Ако знаеш нещо повече, отколкото си споделил с мен, мисля сега е времето да ми го кажеш. Понеже от всичките тия неща, които спомена тоя гоблин, съм чувал само за меча. Гнусояди, медузи, жертвоприношения...
Той изруга.
- Властите... Дали въобще ще си направят труда да ровят из отдавна забравени руини, който така и така са запечатали? И ако го направят, дали пък нещото няма отдавна да е изчезнало някъде другаде, където да продължи с жертвоприношенията? - Джарет сви рамене. - Аз съм на мнение, че трябва да опитаме. Как мислят останалите?
I`m kid at heart, you see? When you tell me to stop, it just makes me run faster!

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Мнение от CTAHuMuP » чет мар 06, 2008 10:18 am

Ето затова Сайър няма да спечели войната, помисли си Фарук, но на глас каза:
- Стар съм вече, на много неща съм се нагледал и знам, че няма човек, толкова решен да си рискува живота, колкото сте решени вие, освен ако няма много добра причина да го прави... - замисли се за момент и се подсмихна - ...с изключение на паладинчетата от Трейн, може би, каквито вие не сте. Виждал съм надъхани, млади войничета, които също като вас обясняват как ще спасят родината от сайърските орди, но като се изправят срещу тях единственото, което ги крепи в боя, е не грандиозната кауза, а нещо много, много по-различно и далеч не бляскаво. Затова не ми разправяйте врели-некипели за това как сме длъжни да спасим света от тази медуза, а ми кажете защо всъщност толкова много настоявате тук и сега да влезете в кулата, иначе няма да си мръдна пръста да ви помагам. От снощи ви гледам как си шепнете далеч от нас и съм сигурен, че криете нещо. Ако искате да дойдем с вас, трябва да сложите всички карти на масата.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Мнение от ChoChan » чет мар 06, 2008 11:01 pm

Докато слушаше разговорът лицето на Нийс малко по малко помръкваше. В очите й се четеше най-дълбока тъга от всичко, което чуваше. Когато вързаният гоблин й заговори тя се прикри зад чичо си и малките и пръстчета се свиха около края на туниката му.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Потребителски аватар
Hazalad
Мнения: 641
Регистриран: пет фев 13, 2004 3:39 pm
Местоположение: Някакво
Контакти:

Мнение от Hazalad » нед мар 09, 2008 1:59 am

Джарет изсумтя.
- Аз съм тук заради меча. Не възнамерявам да жертвам живота си заради някаква си добра кауза. В битка ме крепи мисълта за собственият ми задник да оцелее до края на деня, но не съм и напълно безразличен към подобни безобразия. Нямам други мотиви, а относно шепненето се опитвам да накарам приятелят ми тук да бъде малко по-дипломатичен към хората, от които може да зависят кожите ни.
Той погледна гоблина с досада:
- Друго няма. - Обърна се към Джинкс. - Твой ред е.
I`m kid at heart, you see? When you tell me to stop, it just makes me run faster!

Потребителски аватар
Ambartanen
Мнения: 1516
Регистриран: чет авг 14, 2003 11:03 pm
Местоположение: NYC

Мнение от Ambartanen » нед мар 09, 2008 11:06 pm

Джинкс се притесни от приказките за медузата и се напрегна да си спомни цялата информация, която знаеше за тези създания. След около минута вниманието му се върна към разговора и той с леко притеснение осъзна, че всички явно очакват да чуят отговора му... на някакъв въпрос? Секунда трескаво мислене му позволи да изрови последните няколко реплики от спомените си. След като отправи мислена благодарност за развитото в часовете по неркомантия умение, Джинкс каза:

-Ами, както Джарет каза, ние дойдохме тук за меча. С радост бих убил нещото в мазето, ако мога. Но медуза? Ако е вярно, че превръщат хората в статуи само с един поглед, не виждам какво бих могъл да му направя.- Изведнъж сетил се за нещо, младежът се обърна и започна да рови из раницата- Някъде тук беше! Спомням си, че веднъж прочетох една детска приказка, в която героят уби медуза с...-Джинкс изведнъж осъзна какво казва и възбудата в гласа му се замени с горчива самоирония-...огледало. А, ето го.- Ръката му извади от един страничен джоб на раницата дребно мръсно огледалце.-Хмм, да. Освен ако не успеем да накараме изчадието да се избръсне, не виждам добър начин да се разправим с него. Ако някой има план, който не се крепи на детски истории, с радост бих го изслушал, но не бих се втурнал през глава в мазето, само за да се превърна в поредната статуя в колекцията й.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Мнение от CTAHuMuP » пон мар 10, 2008 12:17 pm

Фарук се чудеше да се смее, да плаче или направо да отиде при медузата и да я помоли да го избави от мъките му. Трагикомичният фарс, който се разиграваше пред очите му, сякаш беше отражение на сайърската стратегия през войната. Хвърлянето в битки без предварително разузнаване и тактически план за действие, и позволяването на емоциите, а не разума да диктуват вземането на решения явно беше присъщо не само на главнокомандващите, а на всички човеци. Ето ги и тези двамата, бяха готови да се хвърлят през глава към сигурна смърт без въобще да помислят и имаха наглостта да наричат Фарук страхливец заради предпазливостта му. Лапешка работа. Фарук въздъхна незабележимо и тихо попита:

- Какъв е този меч, за който говорите?
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

Потребителски аватар
Hazalad
Мнения: 641
Регистриран: пет фев 13, 2004 3:39 pm
Местоположение: Някакво
Контакти:

Мнение от Hazalad » ср мар 12, 2008 10:53 am

Джарет запази спокойното си изражение.
- Виж какво, Фарук. Ние не сме войници. Пред себе си виждаш наскоро завършили студенти, които нямат реален боен опит. Да ни сравняваш със сайърски войници е най-малкото неуместно. Скапаната война не ме интересува, нещо повече - нямам никакво намерение да се замесвам в нея. Не мисля да следвам стъпките на баща си в това отношение; ще живея живота си както сметна за добре, а не както държавата смята, че е най-добре за мен. - Джарет си пое въздух.- Меча е магически, това знам. В информацията ми нямаше нищо относно медузи, гнусояди, гоблини и прочие паплач. Трябваше да е чисто, спокойно и напълно лишено от живот място. Като съм тук обаче, не смятам да подвивам опашка пред някаква гадина, която си е въобразила, че е аватар на мрачните богове само защото е заколила няколко тъпи гоблина, а други техни събратя и ходят по акъла.
Младежът се усмихна иронично:
- Още повече, че ако доидат и други хлапета като нас може да не се окажат толкова подготвени да се справят с нея.
ДМ
Искам да си спомня всичко което знам за медузите, включително дали ни вкаменява само ако ни гледа в очите или просто като ни погледне. Все пак съм завършил академията за разлика от Джинкс:Р
I`m kid at heart, you see? When you tell me to stop, it just makes me run faster!

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Мнение от CTAHuMuP » ср мар 12, 2008 4:25 pm

Фарук изпсува наум. Сайърците явно не знаеха нищо, бяха дошли тук с непълна информация, напълно неподготвени. Очевидно ги беше надценил силно, като смяташе, че знаят нещо, но го крият... Изпсува отново, поклати глава и каза:
- Да, последните няколко минути разговор ме увериха, че не сте войници... Но тъй или иначе като ви сравнявах с такива имах предвид неразумния и незрял плам, с който се хвърляте в разни начинания без да сте претеглили опасностите на везните... Какъвто, очевидно, е и сегашният случай. Разликата е само в това, че войниците си мислят, че спасяват родината, а вие си мислите, че спасявате света от чудовища... - което ви прави два пъти по-заблудени, добави си наум старият воин, после още по-сериозно продължи. - След като вие самите не сте наясно в какво сте се забъркали, ще трябва да получим информация от по-достоверен източник.

Обърна се към гоблина и попита:
- Каза, че мечът е зад третата врата. Къде е медузата, защо не може да излиза и какво изобщо прави тук? Започни отначало, как стигнахте вие дотук, как я намерихте и така нататък. Искам да чуя абсолютно всичко, което знаеш за тази кула и обитателите й, било то медузи, мечове, гнусояди и прочие.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

AngerNogar
Мнения: 1914
Регистриран: пон яну 14, 2002 12:51 am
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Мнение от AngerNogar » чет мар 13, 2008 5:54 pm

- Ми, Дузата е точно под пода на помещението дето тия двамата хубавци са намерили олтара - гоблинът кимва към Джарет и Джинкс, - ама от там не можете да стигнете до нея, освен ако не станете мъндзърки като рошава хапка. Убавото е че и тя не може да излезне от там, ама ако ви усети кои сте, това хич няма да и попречи да ви свари червата ей тъй - както си седите в коридора и го мъдрувате как да се наврете. След олтара е Гнусояда в една дупка с цяла купчина трупове - гоблинът поглежда Фарук страхливо за момент. - Повечето не са от нас. Не знам що ще го дирите при него обаче. Веднъж си намерих баш хубав пръстен у един от умрелите, ама докато се мъчих да му го измъкна, онова за малко ми отхапе главата. За той казах на Суркт да го земи - гоблинът се намръщва за момент, след което вдига рамене... - и без туй не го харесвах Суркт.

Гоблинът спира за момент да си поеме дъх, облизва устни и продължава:

- Зад втората врата събирахме повечето дето сме припечелили откак сме тука, че и преди това. Не е много де. От там също може да се стигне до ямата с гнусояда през една шахта. Зат третата врата много гледам да не ходя, щот не чиста работата там нещо. Знам че Медузата може да излиза от там от време на време, ама или не винаги или е опасно, щото гледа да не го прави много често. Суркт, разправяше че чувал някакви странни шумове от там през стената... ама ся вече Суркт нищо няма да разправя... ХАХАХА, тъп Суркт.

OOC: Всички сте чували, че медузите могат да вкаменяват с поглед.
Джарет
Знаеш, че за това е нужно погледите ви наистина да се срещнат. Това че ти гледаш медуза или това, че тя гледа теб само по себе си не е опасно, стига двете неща да не се случат едноверемено. Също знаеш че тъмнината, за разлика от затварянето на очите или обръщането на погледа не помага. Достатъчно е дори незабележимо за окото количество светлина, когато "гледате" един към дръг и си статуя. Пара или мъгла всъщност блокира вкаменяващия поглед на медузата много по-надеждно от мрак... макар че също не е 100% защита.
"Fair? At what point in our negotiations did you convince yourself my goal was to be fair?"
- Vedalken Plotter

Потребителски аватар
Ambartanen
Мнения: 1516
Регистриран: чет авг 14, 2003 11:03 pm
Местоположение: NYC

Мнение от Ambartanen » съб мар 15, 2008 4:25 pm

След като става ясно, че никой няма какво да каже за подробното и леко шокиращо описание на гоблина, Джинкс се обръща към Джарет:

- Дойдохме тук за меча, тъй че смятам, че приоритета ни в момента е да отидем да го вземем. Ако се промъкнем тихичко покрай олтара, тя дори няма да разбере, че отиваме към тази стая, тъй че би трябвало да успеем да го вземем необезпокоявани.
- Джинкс изчака отговора на Джарет преди да продължи- Иначе нямам желание да разбера какво е гнусояд и нямам желание да ограбвам трупове, още по-малко пък да се опитвам да открия таен проход към нещо, което може да ме вкамени с един поглед, тъй че предлагам да си тръгваме веднага след като вземем меча.

Потребителски аватар
CTAHuMuP
Self-righteous
Мнения: 8349
Регистриран: нед фев 17, 2002 8:33 pm
Местоположение: София Любим клас: Паладин Любим цитат: Аз мога

Мнение от CTAHuMuP » пон мар 17, 2008 1:39 pm

Това вече звучи малко по-разумно, каза си Фарук, но възпитано изчака да чуе отговора на Джарет и дали има още въпроси към гоблина в краката му, преди да сподели своите мисли за близкото им бъдеще заедно.
Какво е това уклон, накъде клони и като клони, пада ли?
За разлика от отмъщението, наредбата е ястие, което се сервира най-добре горещо.

ChoChan
Кифла
Мнения: 2970
Регистриран: съб авг 24, 2002 5:43 pm

Мнение от ChoChan » ср мар 19, 2008 8:08 pm

Нийс най-накрая сложи длан върху ръката с меча на чичо си, с намек да отдръпне острието си от гърлото на пленника
-Това е повече от достатъчно. - тя внимателно изслуша другите и се обърна към Фарук - Чичо, изглежда сме сами в желанието си да отървем света от това зло същество тук. Джинкс и Джарет се интересуват от собствения си бизнес, което е тяхно право и нас не ни засяга- в гласа й нямаше дории най-беглия намек за сарказъм или изразяващо неодобрение, а единствено констатиране на фактите. Дори на някой тази мисъл да му хрумне за части от секундата, той веднага би решил, че просто си внушава. - Допускам обаче, че е неразумно за нас да се хвърляме сами и презглава в нещо толкова опасно. Най-доброто, което можем да направим в момента е да уведомим властите в Сайър.
give me love so that I can kill...she's so unreal

Отговори

Върни се в “Shattered Kingdoms”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост