Форумната платформа беше обновена на версия phpbb 3.2. За повече информация моля посетете следната тема

(Прелюдия)Шепот от миналото...

Форумна игра по Exalted 2ра ревизия

Модератор: Yago

Потребителски аватар
Yago
Мнения: 10448
Регистриран: вт дек 25, 2001 6:54 pm
Местоположение: София

(Прелюдия)Шепот от миналото...

Мнение от Yago » ср сеп 20, 2006 2:07 pm

Потръпнах.
Настъпих в спалнята
на мъртвата съпруга гребена.
-Башо

Той беше последния любовник на една властна жена. Факта че съумя да запази това в тайна повече от пет години го беше запазило жив. Но кратките дни и безкрайните нощи прекарани в добре прикриван страх и престореност бяха оставили своя отпечатък.
Преди, той можеше да бъде гордостта на семейството - строен, с грациозна осанка и красота караща хората да говорят за него като олицетворение на красотата в стихиите. Не беше чудно че тя го избра измежду много други. И където красотата му беше послужила за да ги срещне, неговата кротка съзерцателност, открит ум и способност да се вслушва в околните продължи връзката им а с това и живота му.
Но сега, тя беше изчезнала, и целият му свят се беше обърнал с главата надолу. Знаеше, че ако узнаят кой последно е бил с нея, живота му е в опасност. Знаеше също така, че публичната екзекуция в ролята на жертвено агне е сред по-малките злини които могат да го сполетят. Любимата му беше глава на огромен род - огромен род нетърпелив да пролее и братова кръв в надпреварата за нейното наследство.
Защото, когато наградата е власт над целия свят, или поне тези части от него които си струват, малцина са тези които биха се поколебали да сторят всичко в силите си, за да видят себе си, или своят любимец на трона. А когато дори името ти е проклето, живота ти струва твърде малко.
Иселси Кайам остави стъклото с огнен език на лавицата и огледа още веднъж тази спалня която едно време беше държала в себе си обещанията за неземни наслади и безопасен живот без да му се налага да се присъедини към тайния екзод в Граничните Земи. В изминалите години, тази спалня, част от летните покои в Имперския Град, се беше превърнала в нещо като музей и светилище, макар и без свещеници и поклонници. Почти без поклонници. Няколко пъти беше срещал тук Ледаал и Тепет, макар лицата им да му бяха непознати. Веднъж и онзи дебел Синис. Това можеше само да го радва - твърде честата им компания би станала досадна, както и факта че е единствен посетител на покоите на Императрицата би бил подозрителен.
С печална усмивка той подходи към терасата, закачайки с пръсти воалите на огромното, като същински бастион, легло в средата на стаята.
Кайам.
Вятърът помръдна завесите. Побелелият без време принц на стихиите се озърна изненадано, но не откри никого в танцуващите сенки хвърляни от светлика. Повея бе последван от тишина, която въображението му изпълни с притаени остриета, натегнати тетива и бълбукаща отрова. Забързано прибра светилото и излезе.
Тази нощ, не можа да спи. Споходи го същият сън както преди пет години. Както всяка нощ през последните пет години. В съня му, слънцето помръкна, скрито в сянката на чудовище, черно като бездната между звездите. И в мрака съществувал преди и след светилната на деня звучеше призрачна музика която караше любовта на смъртните същества да бледнее пред желанието, обещанията и радостта които звучаха в нея. Но в тази радост той не намираше покой, защото тя възвестяваше края на света.
ум колкото на замажан синигер

Отговори

Върни се в “Късна Зора”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост